Кой пое ангажимент
за съдебна реформа:
„Нова република“

В самото навечерие на предсрочните парламентарни избори, които се провеждат на 26 март, идва краят на кампанията ни Поеми ангажимент за съдебна реформа. Повечето от адресираните политически формации не използваха тази възможност да изложат своите идеи за съдебната реформа и борбата с корупцията. Нямаше желания за дискусии и получихме само два попълнени въпросника.

Nova_republicaЕто отговорите на дясното обединение „Нова република”.

  1. 1. Като отговорна политическа сила, определяте ли съдебната реформа за свой приоритет? Да/Не

ДА, категорично. Промяната в последния момент /т.нар. „опраскване“/ на квотното разпределение в колегиите във ВСС постави под съмнение независимостта на съдийската колегия /а оттам и на съда/ от политически вмешателства и кадруване. При прокурорската колегия пък бе засилено влиянието на Гл. прокурор, за сметка на обществения интерес.

Бяха отхвърлени и всички предложения на народни представители, сега част от Нова Република, за въвеждане на „Румънския модел“ – независим зам.-главен прокурор за борба с корупцията, антикорупционна дирекция в Прокуратурата и т.н.

  1. 2. Ако бъдете избран за народен представител, бихте ли се вклюили за иницииране на нова процедура за изменение на Конституцията на Република България по следните въпроси:
  • Въвеждане в чл. 126 от Конституцията на длъжността заместник-главен прокурор за борба с корупцията във висшия управленски ешелон на държавата, който е независим от главния прокурор. Той оглавява Национална антикорупционна прокуратура с капацитета да разследва, привлича  към отговорност и поддържа обвинения за корупционни престъпления и престъпления по служба, извършени по високите и средни етажи на държавната и местната власт.    Да/Не
  • Да, вече сме го предлагали в 43-то НС, бяхме единствените народни представители, които го направиха, и ще го предложим и отстояваме пак!
  • Премахване на методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори.    Да/Не
  • Да, всеки прокурор, както и всеки магистрат, следва да действа на база закона и вътрешното си убеждение, а не според „указания отгоре“!
  • Намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет от 11 на 7 членове и избор на тези членове с квалифицирано мнозинство от 2/3 от броя на всички народни представители.    Да/Не
  • Да, смисълът на парламентарната квота във ВСС на държавите от ЕС е принципно да гарантира прозрачността на работата на този орган и публичната отчетност. А не – да е източник за политическо вмешателство и налагане на решения в полза на силните на деня партии, когато „политическата квота“ доминира съвета!
  • Втората част на въпроса бе част от наши законодателни предложения в 43-ия парламент, които бяха приети при промените в Конституцията.
  • Намаляване на мандата на членовете на ВСС от 5 на 3 години, без право на повторно избиране.    Да/Не
  • Да, 5г. е доста дълъг срок за откъсване от работата на един магистрат и често води до деквалификация. Оттам и като цяло нежеланието на магистрати в продуктивна възраст да се кандидатират за ВСС!
  • Намаляване на мандатите на главния прокурор и на председателите на ВКС и ВАС от 7 на 5 години.    Да/Не
  • Да, 5 години, особено при скъсен мандат на ВСС, е достатъчно дълъг хоризонт за един административен ръководител да реализира приоритетите и целите на програмата си.
  • Изменение на чл. 120 от Конституцията, с цел да се премахне възможността  чрез закон да се изключват от съдебен контрол дадени административни актове.    Да/Не

– Да, категорично, също вече сме го предлагали в 43-то НС.

  1. 3. Какви са мерките, с които представляваната от вас политическа сила възнамерява да съдейства съдебният процес да стане:

– по-бърз

– по-ефективен

– по-справедлив

– по-прозрачен.

Провеждане на реална и радикална съдебна реформа, гарантираща независимостта на съда и отчетността на прокуратурата.

Прерайониране на съдебната карта и равномерно разпределение на делата – абсурдно е един съдия да трябва в София, Пловдив, Варна, Бургас напр. да има по над 1000дела годишно, а други – в по-малки населени места, под 50. Промяна в подсъдността на редица производства, във вр. с предходното изречение – напр. данъчни и административни дела да се разглеждат по адреса на жалбоподателя, а не на административния орган /предлагано в 43-я Парламент и отхвърлено от ‚системните партии‘/.

Промени в ГПК и НПК за да се ограничи отлагането, връщането и шиканирането на дела като цяло.

Въвеждане на обжалваемост пред съд на всички актове на Прокуратурата – в момента отказите за образуване на наказатело преследване при данни за извършено престъпление са изключени от съдебен контрол /предлагана промяна на чл. 213 НПК в 43-я Парламент и отхвърлена от ‚системните партии‘/ .

Завършване /след близо 20г. „въвеждане“/ на ЕИСПП и свързване на системите на съд, прокуратура, следствие и МВР в единна информационна система. Въвеждане на електронна папка на делата и електронно правосъдие в кратки срокове.

  1. 4. Възнамерявате ли да работите за въвеждане на електронното правосъдие, с какви мерки и в какви срокове?

Вж. по-горе, част от т.3

  1. 5. Считате ли, че реформата в Българската адвокатура, в посока на осигуряване на реалното ù самоуправление, прозрачност в дейността и отговорност е неразделна част от цялостната съдебна реформа?

Реформата в българската адвокатура е ключова, тъй като по Конституция именно адвокатът подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законнни интереси. Промените в Конституцията, даващи право на конституционна жалба на Висшия адвокатски съвет при нарушени права на граждани е промяна в тази посока във вр. въвеждане на индивидуална конституционна жалба.

Самата адвокатура също трябва да се реформира и да въведе принципите на прозрачност и отчетност, както и ангажираност към защита на обществено значими каузи.

Скъсването със зависимостите на тоталитарната държава също е важно и в резултат на законодателните промени, инициирани от П. Славов, М. Димитров, М. Андреев ще бъдат проверени за зависимости от комунистическите тайни служби всички членове на Адвокатски съвети и дисциплинарни съдилища на адвокатските колегии, а не само членовете на ВАдв.С, както бе доскоро.

  1. 6. Смятате ли че главният прокурор трябва да се отчита за дейността си пред Народното събрание редовно и по конкретни поводи и при каква процедура? Следва ли и под каква форма да се уреди отделно дисциплинарната отговорност на главния прокурор за увреждащи върховенството на правото или престижа на съдебната власт, действия или бездействия, свързани с цялостното ръководство на прокуратурата? Считате ли направените изменения в ЗСВ в тази връзка за достатъчни?

Народни представители от Нова Република бяха сред инициаторите на тази конституционна промяна и до последно настояваха за разширена отчетност на Гл. прокурор пред Народното събрание, включително и като Парламентът може да изисква такива отчети.

Отново народни представители от Нова Република в 43-ия Парламент внесоха проекторешение за изслушване на Гл. прокурор по напредъка на разследването за кражбата „КТБ“, но това така и не се случи, независимо, че предложеието им отлежава 7 месеца в деловодството на НС.

  1. 7. Каква законодателна промяна е необходима според вас, за да се намали чувствително огромният брой наказателни преследвания, погасени по давност? Трябва ли да носят лична дисциплинарна и административна отговорност магистратите, по чиято вина това се случва системно?

Необходим е пакет мерки за отчетност и публичност в работата на разследващите органи, а също и понасяне на дисциплинарна отговорност при неоправдано забавяне на делата и изтичане на давностните срокове.

Електронното правосъдие, електронната папка на делата, ЕИСПП са само част от този пакет, който ще даде възможност във всеки един момент да се направи справка, едно дело защо се бави и което е по-важно – КОЙ го бави!

А в случаите на наличие на злоумишлени действия и престъпление от общ характер на даден магистрат, и в момента Конституцията предвижда понасяне на наказателна отговорност за това.

  1. 8. Като кандидат народен представител, считате ли, че е нужно да се извършат щателни предварителни проверки за наличие на данни за извършени престъпни деяния около фалита и последващото разграбване на активите на КТБ, както и около възникването и изпълнението на задълженията на „НЕК“ АД към руската компания „Атомекспортстрой“ по случая АЕЦ Белене и при наличие на данни за такива, да се образуват в максимално бърз срок досъдебни производства и да се внесат обвинителни актове срещу виновните лица? Считате ли, че щетите за държавата, в общ размер над 6 милиарда лева, накърняват тежко финансовата и енергийната стабилност на страната и засягат интересите на огромен брой български граждани, с което застрашават пряко националната ни сигурност?

– Да, по наша инициатива в 43-то НС бяха създадени 2 временни анкетни комисии за разследване злоупотребите на пазара на горива и злоупотребите по АЕЦ „Белене“.

Отново по наше настояване бе ангажирана международна разследваща компания по грабежа „КТБ“, но управляващите не й възложиха истинско разследване и връщане на парите, а само изготвянето на „аналитичен доклад“. Поради това и към момента едва ок. 5% от активите на банката се очаква да бъдат възстановени, а огромната щета от ок. 4млрд. лв. ще си остане платена с публични средства чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Отново по заведено от нас съдебно дело срещу МФ, с решение на ВАС от 21.03 последното бе задължено да отговори публично, КОЙ държи и контролира данъчните складове за горива в България, основна пречка пред достъпа до пазара на горива и конкуренцията!

  1. 9. Като кандидат за народен предстаител, считате ли, че е нужно да се извърши щателна предварителна проверка на фактите и обстоятелствата, станали известни от записите по случая „Яневагейт”, като се изследват посочените връзки и неправомерни действия на замесените в тези разговори лица, независимо от общественото им положение и властови позиции? Дали този скандален случай, според Вас, представлява ярък пример за грубо нарушаване на принципа за разделение на властите, независимостта на съдебната система, като и на принципите на правовата държава, която да се управлява според Конституцията и законите на страната? Считате ли, че е нужно да се извърши независимо разследване дали са налице данни за извършени корупционни престъпления и търговия с влияние от висши държавни служители и ръководители в съдебната система? Считате ли, че бездействието на съдебната система, в лицето на прокуратурата и ВСС, по тези изключително важни въпроси представлява заплаха за националната ни сигурност?

– Краткият и категоричен отговор е „ДА“. Ясно е , че да се очаква замесените в скандала да разследват сами себе си, граничи с наивитет. Затова и народни представители на Нова Република предложиха /след приключване на конституционните промени и „опраскването“ на съд. Реформа/ в миналия парламент и по законодателен път да се въведе /поне частично/ румънския модел и независим зам.-главен прокурор за борба с корупцията.

  1. 10. По какви критерии ще предложите и подкрепите личности за членове на състава на новия ВСС?

При избора на следващия ВСС е изключително важно да не се случат обичайните „партийни пазарлъци“ между „системните партии“ и ан блок да  бъдат избрани хора с неясна професионална биография и качества. Затова от Нора Република ще настояваме за достатъчно дълга и прозрачна процедура по номинация и избор, качествено изсушване с включване за въпроси и на неправителствения сектор. Последният следва да участва активно и при номинациите, като /както направиха народни представители на Нова Република при изборът на нов КЗК/, сме готови да внесем официално номинации на авторитетни НПО-та.

  1. 11. Предвиждате ли и в какви срокове промени в ГПК относно процедурата по издаване и обжалване на заповеди за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и осигуряване на ефективна защита по съдебен ред на правата на гражданите?

Народни представители на Нова Република бяха сред инициаторите в миналия Парламент, за премахване на т. 9 на чл. 417 /запис на заповед и менителници/, а също и извлеченията от книгите на банките като извънсъдебни изпълнителни основания. За съжаление, „системните партии“ отново предпочетоха корпоративните интереси пред тези на гражданите. Както и когато предложихме законопроекта за намаляване на наказателната лихва за просрочие на граждани – най-високите в ЕС!

 

Share on FacebookShare on Google+Print this pageShare on LinkedInTweet about this on TwitterEmail this to someone