Първоначална публикация в www.banitza.net
За есенцията на случващата се реформа в съдебната власт – Васил Стойнов, съдебен помощник в СГС
На първо място Съдебната реформа касае Висшия съдебен съвет (ВСС) – органът, който управлява съдебната система в България и който в последните години генерира тежки скандали и сериозна критика. Порочните му действия обаче няма да престанат единствено със смяна на членовете му – за качествена промяна е нужно да се измени моделът, по който работи. В момента съветът се състои от 25 члена – 11, избрани от Народното събрание, 11 – избрани от делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи, и трима членове по право – председателите на върховните съдилища (ВКС и ВАС) и главният прокурор.
Първата стъпка на реформата е да раздели Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска. Такава мярка е нужна, защото положението на съдиите и на прокурорите в съдебната власт е коренно различно – те изпълняват отделни функции в правораздаването. Поради това и не е правилно да бъдат регулирани от един орган. Ако си представим едно голямо предприятие с хиляди служители, което осъществява две дейности – например изследователска и производствена, не е редно определянето на бюджета, повишаването или понижаването в длъжност, избирането на ръководителите и инспектирането на работата на служителите от едната дейност да се извършва от директорите, избрани от другата. Подобно положение създава предпоставки за нарушаване на независимостта на съдиите и за размиване на отговорността и контрола. Заедно с разделянето на ВСС се променя и квотата на неговите членове – в съдийската колегия се намалява броят на посочените от парламента за сметка на избраните пряко от съдиите, а в прокурорската –обратното. Идеята е, че съдийската общност трябва да има повече възможност за самоуправление и по-малко външна намеса. При прокурорите е обратното – те работят в централизирана структура, където зависимостта от горестоящия прокурор е правило и поради това е нужно да има по-силен контрол върху всички звена на йерархията.
Гаранциите за независимостта на съдиите са вторият основен аспект на плана за реформа. Този въпрос е изключително важен, защото независимостта е най-отличителният и ценен критерий за съдийската общност. При вземането на решенията си съдиите не трябва да се влияят от никакви други фактори освен от закона и доказателствата. Никакви икономически, професионални или други зависимости. Сред предлаганите мерки са деклариране на имуществено и лично положение, ясни критерии за изкачване в йерархията, задължителни обучения.
Третият сериозен момент в реформата засяга прокуратурата. Необходима е промяна в модела на ръководството ѝ и най-вече във фигурата на главния прокурор, който в продължение на 7 години работи без абсолютно никакъв контрол на дейността си. Предвиждат се и механизми за намаляване на зависимостта на прокурорите от горестоящия в йерархията, както и засилване на личната отговорност и отчетност.
Досега темата за промяна на съдебната система винаги е била затворена за тесен кръг специалисти и обикновено е завършвала с констатацията, че това е твърде специфична и сложна област, чиято реформа изисква твърде много време и усилия, затова сега не е точният момент. Въпреки набраната инерция, предлаганите от правителството мерки могат също да затънат в блатото на популизма, манипулираното обществено внимание и симулирането на политическа дейност. От именно такова развитие силен интерес има голямата част от политическия елит (кой присъства в този елит може да се разбере като се проследи кои политици всъщност се опитват да внедрят устойчиви реформи в съдебната система и съответно кои медии, политически партии, бизнес кръгове и лобита стоят зад атаките срещу тях), който комфортно се е настанил по етажите на властта и охолно бере плодовете на удобните си икономически и медийни зависимости. Защото една ефективна и решителна съдебна реформа е единственият и безусловно необходим начин за справяне с тежките нива на корупция и злоупотреба в управлението.
А корупция наистина има.
Как тогава може да се постигне подобна реформа? Отговорът се свежда до две думи: обществен натиск.
Не е нужно той да се изразява в безредици по улиците и мятане на павета по сгради и полицаи. Достатъчно е единствено голяма част от обществото ясно и категорично да покаже на политиците, че иска от тях промяна в съдебната система, която да доведе до спазване на закона и намаляване на корупцията. Ясни знаци за подобно отношение, които се отчитат от медии и социални мрежи, са подкрепата за личностите, които инициират мерките, широкото участие в публичния дебат и повишената чувствителност към въпросите на реформата.
За да застане едно общество зад подобна кауза, то трябва освен необходимостта да разбира още и същността ѝ. Това е следващото уязвимо място на реформата. Действително, предложените мерки включват над 80 изменения на текстове в Конституцията и Закона за съдебната власт, без да броим предвижданите редакции на процесуалните закони. В сериозните медии се дава дума на достатъчно експерти или политически лица, които да говорят с аргументи, а и немалко граждански движения са сформирани онлайн (например инициативата на MoveBG “Право и ред: справедливост в 5 стъпки” или Гражданската инициатива „Правосъдие за всеки”. В рамките на такива формати всеки може да се информира какви са основните идеи, заложени в реформата, аргументи за и против тях, както и да зададе въпрос или да изкаже мнение.
Планът за съдебна реформа обхваща още много проблеми. Решенията за част от тях не са най-удачните, но първата и най-трудна стъпка е направена. Остава провеждането на обществен и експертен дебат около предложенията и предприемане на политически мерки по изпълнението им. Ключова роля в този дълъг и сложен процес играе обществото, което не трябва да допуска фокусът върху промяната да се измества и високите цели да бъдат заменяни с половинчати и неефективни действия. Необходима е широка обществена подкрепа и дълбоко осъзнаване у всеки гражданин, че именно съдебната реформа е крайъгълен камък в борбата за по-добър и честен живот в България. Защото ако тази промяна не успее, ще бъдат отговорни не враговете ѝ, а тези, които са стояли отстрани и са бездействали.
Препечатано със съгласието на автора от http://www.banitza.net/2015/06/11/sudebnareforma/
