Любомир Авджийски разкрива какво се случва с бюджета на съдебната власт в подробен анализ, публикуван от „Медиапул”.
„От 2000 г. насам бюджетът на съдебната власт е нараснал 5 пъти (505%) при увеличение на държавния бюджет за същия период с 3,2 пъти. Увеличаването на разходите за модернизиране на съдебната система е разбираема и правилна политика. Въпросът е как се харчат тези пари. Как се изготвя, изпълнява и отчита годишният план за приходите и разходите.”
Данните за предишните четири години показват, че всеки бюджет се прави „на исторически принцип”, според този от предходната година, а не по зададени цели и план.
„През 2012 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) става бенефициент по проект на програма ОПАК… Целта на проекта е именно да подпомогне Съвета да премине към програмно бюджетиране. Все още не е ясно какви са резултатите от този проект и кога ще започнат да се прилагат модерните практики при бюджетирането.”
Изготвянето на бюджета не е достъпно и прозрачно за обществото.
„В целия този процес не се наблюдава участието на граждани, граждански организации или магистратски организации. При преглед на протоколите от заседанията на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет се вижда, че за последните 3 години на нито едно заседание не е бил обсъждан бюджетът на Съдебната власт, също така в нито една част от процеса по изготвянето си, проектобюджетът не е достъпен на страницата на ВСС.”
Механичното изготвяне води до проблеми при изпълнението на плана за разходи в съдебната система.
„През годината има десетки вътрешни корекции в бюджета, които представляват пренасочване на средства от сметките на един орган към сметките на друг.”
„Една от причините за тези промени е сериозният дисбаланс в натовареността на съдебните органи, както и недобрите анализи за необходимата щатна численост на съдилищата и прокуратурите.”
Юристът Авджийски разяснява един типично нашенски абсурд. В началото на всяка година се коригира бюджетът за предходната.
„На база на този коригиран бюджет/Уточнен годишен план/ се изготвя и отчетът за приходите и разходите за предходната година, което по същество представлява едно нагаждане на бюджета към изпълнението(отчетите).
Това е в противоречие със същността и дефиницията на понятието „бюджет“. Смисълът на бюджетирането е в началото на годината да се изготви максимално точен план/прогноза на приходите и разходите, които ще бъдат направени през годината.”
Показателен и смайващ е примерът с бюджета за 2014 г. При корекцията в началото на 2015 г. ВСС е добавил към него над 27 млн. лева. От обявеното след това изпълнение на коригирания бюджет излиза, че са направени икономии. Но сметката спрямо първоначалната сума разкрива, че има надвишаване на планираните разходи с над 22 млн. лева.
Примерите показват съществени слабости при изготвянето и отчитането на бюджета на съдебната власт.
„При отчитането е необходимо да бъде преустановена практиката да се коригира бюджета на предходната година в началото на следващата и съобразно тази корекция да се отчита изпълнението. Тази практика води до заблуда на обществеността и е некоректно изкривяване на реалното – изпълнение на бюджета с цел да се създаде измамно добро впечатление за бюджетния процес.”
Вижте задълбочения анализ на Любомир Авджийски в „Медиапул”.