септември 2015

Реформаторският блок внесе две предложения към законопроекта за промени в Конституцията, който на 23 септември беше приет на първо четене. Стъпката е очаквана, информира „Правен свят”.

Точката за явно гласуване във Висшия съдебен съвет присъстваше в първоначалния законопроект, но отпадна по настояване на ДПС. Още тогава Реформаторите обещаха да я предложат отново в дебата между първо и второ четене. Димитър Делчев от ДБГ, един от вносителите, припомня аргументите:

„Явното гласуване ще доведе до по-голяма прозрачност на решенията на Съвета, който отговаря за управлението на цялата съдебна власт. Чрез него всеки член на ВСС ще носи лична отговорност за гласуването си и ще подлежи на граждански контрол, както всяка друга институция в България.”

Припомняме, че явното гласуване е сред идеите за всеобхватна съдебна реформа, издигнати от Инициатива „Правосъдие за всеки”.

Реформаторите предлагат също възможност за съдилищата да сезират Конституционния съд, когато са убедени, че приложимият по делото закон противоречи на Конституцията. Сега такава възможност имат само върховните съдилища, припомня Настимир Ананиев от ДБГ:

„Това препречва възможността на гражданите да се защитят срещу текущо законодателство, което нарушава техните права.”

Очаква се и БСП, макар да гласуваха против законопроекта, да внесат предложения за промени. Според тях 11-членната парламентарна квота трябва да се избира с квалифицирано мнозинство на две трети от депутатите. Тук Инициатива „Правосъдие за всеки” стига още по-далеч, като предлага и намаляване на парламентарната квота във ВСС от единайсет на седем членове.

От БСП заявиха, че ще предложат и намаляване на мандата на „тримата големи” в съдебната система. И тук Инициативата предлага по-категорични промени: намаляване на мандата на всички членове на Висшия съдебен съвет, без право на преизбиране. За главния прокурор се предвижда също оценка за дейността и възможност за освобождаване от поста при лошо справяне със задълженията му или нарушения.

Посланикът на Великобритания у нас н. пр. Ема Хопкинс говори в студиото на „Денят започва” на БНТ часове преди гласуването на законопроекта за конституционни промени. Посланик Хопкинс припомни препоръките на чуждестранни експерти, включително на Венецианската комисия, че е нужна независимост между съставните части на съдебната система – съдът и прокуратурата. Обикновените българи споделят желанието съдебната система да им носи сигурност, посочи Ема Хопкинс.

„Най-важното е да има равенство пред закона, не само човек да има пари и власт. По отношение на фирмите и на бизнес средата съм разговаряла с български и с чуждестранни бизнесмени. Необходимо е да има прозрачност, предвидимост и да сме сигурни, че договорите ще бъдат изпълнявани, включително и принудително, ако се налага.”

Реформата е инструмент в борбата с организираната престъпност.

„Организираната престъпност в България има отражение в Обединеното кралство – трафикът на хора, трафикът на наркотици, трафикът на оръжие. И мисля, че за да се справим с този проблем е нужно да разполагаме със съответния инструментариум. Това е най-вече една сериозна, силна съдебна система, която не е подвластна на организираната престъпност.”

Българските граждани могат да мотивират политиците да постигнат съгласие за реформа в съдебната система. Самата реформа не е важна, защото така искат от Брюксел.

„България има нужда от тази реформа. България има потенциал и политическите сили са призовани да загърбят различията си в името на националния интерес. А националният интерес означава, че има съдебна реформа, която се изпълнява и дава резултати. Това не е нещо задължително, което трябва да се причини на България. Това е нещо, което България трябва да направи сама по волята на народа си.”

Чуйте какво каза още н. пр. Ема Хопкинс пред БНТ за кризата с имигрантите и впечатленията си от България.

Бившият шеф на „Софийски имоти“ Тошко Добрев беше оневинен по още едно от делата срещу него за особено тежки случаи на безстопанственост и неизгодни сделки с общинска собственост, писа пресата. С решение от 17 септември 2015 г. Върховният касационен съд прекрати дело, по което Добрев беше осъден на втора инстанция на четири години затвор. В това няма нищо нередно, тъй като за двете извършени престъпления е изтекъл абсолютният давностен срок от 15 години. Също заради давност миналата година прекратиха първия процес срещу скандално известния бивш общински съветник. И по него Добрев беше осъден на четири години затвор за неизгодна сделка, а после оправдан на два пъти от Софийския апелативен съд.

Случаят отново налага едно сравнение, което силно изнервя управляващите. Докато в съседна Румъния разследват и осъждат експедитивно стотици лица от средния и висш ешелон на властта за корупция, пране на пари и злоупотреба с власт, у нас можем да се похвалим със стотици хиляди дела прекратени поради изтекла давност.

Само по този показател за дейността на държавното обвинение цифрите са стряскащи, според годишни доклади на главния прокурор за дейността на ведомството, достъпни на неговия уебсайт.

През 2006 г., с идването на главния прокурор Борис Велчев, започва невиждано разчистване на т.нар. „стари дела”. Около 12 000 са прекратени заради изтекла давност и това предизвиква шок в правните среди, пише пресата. Но това е нищо, в сравнение с „амнистиите” на престъпници през 2007 г. Става дума за над 274 000 дела!

През първите три години от мандата на главния прокурор Борис Велчев са прекратени поради давност около 400 000 дела. Някои са залежавали по 20 години.

Нататък цифрите намаляват. През 2010 г. са отписани по давност едва 59 993 възможни наказания за извършени престъпления. В годишния отчет с очевидно задоволство е отбелязано: „В резултат на упражняването на стриктен надзор върху спрените производства, вече е постигната необходимата регулярност. Преодолян е проблемът с т.нар. „стари дела” и негативните последици от неупражняването на необходимия надзор върху разследването през отминалия 20 годишен период.”

Фактът, че 98% от спрените дела са водени срещу неизвестен извършител, се обяснява с ниската разкриваемост на престъпленията. За този проблем по традиция упреците се насочват към органите на МВР.

Редовно се посочва, че се постигат осъдителни присъди по над 97% от завършените дела. Според Борис Велчев това показва, че държавното обвинение „работи по защита правата на гражданите”. Известно е обаче, че повечето дела с висок обществен интерес са сред останалите 3%, т. е. лица, обвинени за кражби, корупция или злоупотреби в особено голям размер, остават ненаказани.

Показателен пример е деветгодишното дело за източването на ЦКБ. През 2013 г. обвиненията срещу основните подсъдими Павел Тренев и Димитър Димитров бяха прекратени поради давност. Софийският градски съд прие, че прокуратурата не е успяла да докаже злоупотребата с 387 милиона и 900 хиляди неденоминирани лева през 1995 г.

При прехвърлянето на топката между МВР, прокуратурата и съда, трудно може да се докаже кой е по-виновен за бавното правосъдие в България. Нито един прокурор или следовател не е понесъл санкции за неефективност или бездействие, довели до оправдаване на престъпници. Никой не се наема да гадае в какъв процент от случаите причина за забавянето е корупция.

През 2013 г. главният прокурор Сотир Цацаров заварва края на голямото разчистване. В доклада за същата година се посочва, че прекратените по давност дела са 53 800 – с 10,3% по-малко от предходната.

В „Клуб Z“ четем трогателна сцена от представянето на доклада за миналата година пред Висшия съдебен съвет в края на май. Прокурорът Михаил Кожарев призовава Съвета да изрази одобрение, макар че по Конституция той само приема или отхвърля документа. Кожарев, известен като противник на правосъдния министър Христо Иванов, изтъква, че ведомството на Цацаров активно участва в разработването на съдебната реформа, според препоръките на Брюксел.

Редица факти оставят съвсем друго впечатление за дейността на държавното обвинение и показват спешната нужда от реформа в прокуратурата. Идеите на Инициатива „Правосъдие за всеки” включват намаляване на мандата на главния прокурор от седем на пет години и създаване на длъжност заместник-главен прокурор за борба с корупцията във висшия управленски ешелон на държавата.

Ведомството на този прокурор в съседна Румъния за първи път изправи пред съда действащ премиер. Виктор Понта е обвинен за фалшифициране, пране на пари и в съучастничество в група за укриване на данъци. Сигурно е, че това дело няма да бъде прекратено поради давност.

Фани Аронова

Конституционният съд отказа да се произнесе по предварителното питане на парламента за конституционните промени, пише „Медиапул”. Отказът, приет с десет срещу два гласа, беше очакван. И така, на 23 септември предстои първото четене на проекта, свързан със съдебната реформа.

Медията припомня „историческия компромис” през юли, когато първоначалното предложение беше орязано под натиска на ДПС и АБВ, но Реформаторският блок увери, че „сърцевината” на реформата остава.

„Тя се състои в разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска. Така прокурорите и следователите вече няма да могат да кадруват в съдилищата и това в значителна степен би гарантирало независимостта на съда. Като се има предвид настоящият модел на прокуратурата – централизирано подчинен на ръководителя си и напълно безконтролен, се предвижда излъчените от парламента представители в прокурорската колегия на ВСС да имат лек превес над тези, посочени от прокурорите и следователите.
Това обаче среща сериозна съпротива от страна на главния прокурор и лобито му в парламента, а ГЕРБ дадоха знак, че са готови между първото и второто четене на конституционните промени да ревизират този текст.”

Критичен може да се окаже въпросът за разпределението на квотите в двете камари на ВСС, информира и „Клуб Z”. За това загатва Данаил Кирилов, депутат от ГЕРБ и председател на правната комисия в парламента:

„Възможно е в предложенията за второ четене да има варианти по отношение на разпределението на квотите в двете камари. Има логика в това, има заявления на политически сили, че имат резерви в един или друг смисъл, така че аз лично очаквам такива предложения.“

Проектът на правосъдния министър предвижда шестима членове на съдийската колегия във ВСС да се избират от съдиите и петима – от Народното събрание. Ако се стигне до изравняване на квотите, лидерът на ДСБ Радан Кънев е готов да вземе крайно решение:

„Ако квотите бъдат променени, моето лично решение ще бъде, че не мога да бъда част от мнозинството, и не мога в момента да говоря за политическите сили. Но това е един от редките случаи, в които мога да взема категорична лична позиция, която би могла да бъде и различна от тази на ДСБ, и от тази на Блока. Съвсем ясно и еднозначно.“

Резултатът от гласуването на 23 септември не е ясен, след като в началото на месеца АБВ отегли подкрепата за компромисния конституционен проект. Ако от партията на Георги Първанов не размислят, законопроектът няма да събере 180 гласа на първо четене, което би осигурило приемане по бързата процедура. Смята се обаче, че 160 гласа са сигурни. Така следващите две четения ще се отложат с три месеца и ще се изчакат местните избори.

Този вариант може да вкара в играта Конституционния съд в обновения му състав, ако е вярна прогнозата на Полина Паунова за стратегията в попълването на съда. Тя беше публикувана наскоро от българската редакция на „Дойче Веле” и първата част току-що се сбъдна.

„Уравнението, което стои пред управляващите, е сложно. Те хем опитват да овладеят и последния инструмент, който би позволил на тандема изпълнителна власт и прокуратура да подчини изцяло държавния апарат, хем трябва да създадат привидна приемливост на номинациите. За да се случи това, е необходима добра опаковка. А най-лесният ход в тази посока е настоящият състав на КС да не допусне до разглеждане делото за промените в конституцията. Подобна стратегия би придала независима нотка на институцията. Така новият образ би дал възможност на познатите вече интереси да се върнат на сцената, но под благовидна маска.

Веднага след това обаче, при вече приети промени в основния закон, има възможност за ново сезиране на КС. Което в действителност ще бъде тест какво пазят юристите в обгърнатата с тайнственост институция – конституцията или статуквото.”

Вижте перипетиите около съдебната реформа в „Медиапул”, „Клуб Z” и „Дойче веле”.

Деян Василев от Инициативния комитет на НГИ „Правосъдие за всеки” разяснява целите на Инициативата в „Седмицата на живо” по телевизия „Евроком”. Учредяването на 6 септември в Пловдив съвпадна с ареста на кмета на Букурещ по обвинения за корупция и последва отхвърлянето на антикорупционния законопроект от българския парламент.

„Ситуацията меко казано е нетърпима. Абсурдът е, че политическата класа, която е обсебила ресурсите на държавата – политико-олигархическата, ако така може да се каже – има най-малък интерес да се прокарат антикорупционни закони, да се направи дълбока съдебна реформа. Това е парадоксът и абсурдът на ситуацията и единственият лост, който може да помръдне малко везната към посока справедливост, е гражданският натиск.

Разбира се хвърлянето на домати пред парламента е важно, като знак на неодобрение, важни са и протестите, но Инициатива „Правосъдие за всеки” цели да фокусира натиска в конструктивна посока, с хирургически точно формулирани тези какво трябва да се промени, за да започнат и в България да се случват нещата, които стават в Румъния.”

Деян Василев пояснява, че Инициативата е учредена по смисъла на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт. Той позволява да се внасят в парламента предложения за закони и тъкмо това ще бъде направено между първо и второ четене на законопроекта за промени в Конституцията.

„Ние сме формулирали седем ключови идеи за съдебна реформа, които засягат промените в Конституцията. Те са много по-остри и дълбоки от този „исторически компромис”, който съдържа три ключови идеи.

За тези идеи, за които започваме подписка, изобщо не се говори, а те са ключови за обръщане на баланса на силите.”

Особено важна е идеята за радикални промени в българската прокуратура.

„За реформа в прокуратурата не се говори от десетилетия. Тя е най-гнилото място, което осъществява контрол. Оказва се, че всеки го е страх да говори за реформа в прокуратурата.

Във всяка политическа партия има страх от главния прокурор. Чудя се дали тези политици, които ги е страх, не са купени, дали срещу тях няма компромат и дали такъв тип политици заслужават да са на върха на държавата.”

Юристите от Инициативата са уточнили три идеи за реформа в държавното обвинение, пояснява Василев.

„Главният прокурор да не може да се меси в работата на нисшестоящите прокурори. Това е т. нар. методическо ръководство, което е начин да се контролира изходът от дела директно с указ отгоре.

Намаляване на мандата на главния прокурор от седем на пет години, като на третата година той е длъжен да даде отчет за дейността си.

Да има нова длъжност на заместник-главен прокурор за борба с корупцията по високите етажи на властта, по подобие на румънския модел.”

Иска се и намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет от единайсет на седем членове – нещо, което липсва в сегашния проект за промени в Конституцията.”

Съпротивата сред депутатите може да осуети промените.

„Казано на футболен език топката сега е в наказателното поле на гражданското общество. Тя дори не е в центъра. Всяка стъпка бива бламирана и затова има огромно гражданско недоволство от това, че вместо политиците да правят стъпки, дори в този парламент, в който има уж някакво мнозинство, се оказва, че много от нещата са бламирани. Има десетки депутати, които са с купени съвести.”

Битката за съдебната реформа е решаваща, изтъква Деян Василев и припомня думите на Моника Маковей: „Изчистете съдебната система и тя ще изчисти всичко останало.”

Вижте интервюто на Иво Божков.

Иван Бедров анализира в „Club Z” случай, който илюстрира защо съдебната реформа не бива да подмине българската прокуратура. Журналистът резюмира историята така:

„Един министър е извършил нещо нередно в миналото. Един журналист го публикува. Прокуратурата не забелязва нарушението на министъра, но тръгва да разследва журналиста за набеждаване. Убийте вестоносеца!”

Това е историята за архитект Иван Данов, бивш министър от кабинета Орешарски. През 2004 г. той се регистрира като безработен във Франция и получава месечна помощ от над 1800 евро, но в същото време има работа и бизнес в България.

„Т.е. няма как да е едновременно на работа и безработен. Но за да продължава да получава помощи като безработен, той всеки месец е трябвало да подпише декларация… с невярно съдържание. Това е престъпление по Чл. 212. (1) от Наказателния кодекс.”

През 2013 г. сайтът „Биволъ” разкрива аферата и прилага документи, но българската прокуратура не се самосезира.

„Държавното обвинение не си прави труда да забележи изнесените и коментирани данни, нито да предприеме законовите процедури, за да получи от Франция необходимите справки. По това време арх. Данов е министър на специално създаденото Министерство на инвестиционното проектиране.”

Когато главният редактор на „Биволъ” Атанас Чобанов внася сигнал за документно престъпление в Софийска градска прокуратура, отново няма резултат, припомня Иван Бедров.

„… папките се озовават в ръцете на прокурор Боряна Бецова, която отказва да образува производство по случая. Ако това име ви е познато, то е на същата прокурорка, която не откри нарушения на Делян Пеевски, а след това ръководеше проверките срещу четирима от вносителите на сигнала за Пеевски. Името ви е познато и от думи на френския посланик Ксавие дьо Кабан, който написа по този повод в туитър „Боряна Бецова каква ябълка е?“ Посланикът преди това въведе в употреба израза „гнили ябълки“ по адрес на съдебната система.

И така – гражданите си подават сигнали, престъпленията остават незабелязани.”

Чобанов търси по-горна инстанция, но работата по случая се бави чак до 2015 г.

„Изминали са 10 години от извършването на евентуалното престъпление и Софийската апелативна прокуратура прекратява всичко поради давност.

Тук има един важен детайл – забавянето не идва от невъзможност да бъдат събрани доказателства, а от протакане. Умишлено или не, това протакане спестява на арх. Данов обвинение за от две до осем години.”

Авторът на коментара нарича следващия епизод „размахване на бухалката”. Иван Данов подава жалба, защото се почувствал набеден, и този път реакцията е мигновена. Софийска районна прокуратура образува досъдебно производство срещу изобличителя. Развръзката отново не говори в полза на системата.

„Чак когато информацията за репресията спрямо Чобанов става публична, когато следва и реакция от международни организации, административният ръководител на Софийската градска прокуратура Христо Динев решава да използва правомощията си за осъществяване на инстанционен и служебен контрол и отменя постановлението за образуване на досъдебно производство срещу журналиста, като дори го определя като „неправилно и незаконосъобразно“.

А престъплението остава ненаказано – заради давност.

„Законът е позволил всичко това, прокуратурата има правомощия за всичко това, последствия няма да има за никого. Перфектен модел. Наречете го както искате.„

Затова НГИ „Правосъдие за всеки” иска въвеждане на длъжност “Заместник главен прокурор” за борба с корупцията по висшите етажи на властта, който може да действа напълно самостоятелно, без възлагане и контрол от Главния прокурор, по сигнали и жалби на граждани и държавни институции.

Вижте коментара на Иван Бедров в „Club Z”.

Европейската комисия очаква резултати от България по въпроса за съдебната реформа. Това посочва министърът на правосъдието Христо Иванов в пространно интервю за „Медиапул“. Той пояснява колко са  важни сроковете за осъществяване на реформата.
„През януари т.г. получихме един изчаквателен доклад на ЕК, който обозначи за пореден път основните направления, в които трябва да се работи. Това са структурната реформа на управлението на съдебната власт, консолидирането на антикорупционната политика и изграждането на капацитета на досъдебното производство за борба с корупцията по високите етажи на властта. С пакета от двата законопроекта – за изменения в Конституцията и в Закона за съдебната власт, е предложена една сериозна реорганизация на управлението на съдебната власт, ориентирана към елиминиране на факторите за пораждане на зависимости, засилване на отчетността и създаване на ефективни инструменти за прочистване на системата от „гнили ябълки“.
Министърът коментира очакваната позиция на Брюксел за съдебната реформа и за отхвърлянето на проектозакона за борба с корупцията.
„Проектозаконът за предотвратяване на корупцията изпълнява препоръката на ЕК за създаване на единен антикорупционен орган и засилване на правомощията му. След неговото отхвърляне, в оставащите месеци до следващия доклад на ЕК през януари 2016 г., тежестта ще падне върху измененията в конституцията и ЗСВ.
Трябва да си даваме сметка, че след като веднъж получихме протоколен толеранс, следва да очакваме, че в следващия си доклад ЕК ще бъде взискателна и ще очаква ясна заявка за политиката ни по отношение на борбата с корупцията и върховенството на закона. И тук не става дума за политика на кабинета или мнозинството, а на държавата ни като цяло. Ако ние се провалим да излъчим ясен сигнал в това отношение, никой в парламента, в изпълнителната или в съдебната власт няма да може да си измие ръцете.“
Министърът нарича „изкуствено“ отделянето на конституционните промени и мерките за ускоряване на съдебните процеси.
„Стратегията за съдебната реформа е седемгодишен документ. Всъщност, става дума не за еднократна реформа, а за голям пакет от взаимосвързани реформи.
Във фокуса на общественото внимание попада основно реформата на управленския модел на съдебната власт – първо, защото предизвиква най-голяма съпротива, и второ, защото е най-фундаментална. В крайна сметка, от реформата на управленския модел в решителна степен зависи дали ще успеем да ликвидираме усещането у българските граждани и у международните ни партньори, че в страната ни има един кръг лица, които са абсолютно недосегаеми за правосъдието.“
Няма значение дали Конституционният съд ще се произнесе по питането за промените в Конституцията, смята Христо Иванов.
„Пред нас като общество стои въпросът как да установим върховенство на правото в държавата си и всяка политическа сила трябва да има своите конкретни отговори за него. Нашите предложения са на масата. Ако КС се произнесе, ще ги съобразим с решението, ако не допусне питането – партиите в парламента ще трябва да заявят своята ясна позиция по съществото на тези предложения или да излязат със свои.“
Вижте още в интервюто на Красен Николов.

Ден след като оглави Инициативния комитет на НГИ „Правосъдие за всеки”, Велислав Величков разяснява стартиращата кампания в предаването „Нещо повече” по програма „Хоризонт” на БНР. Темата за съдебната реформа неизбежно минава под знака на решенията в парламента и реакцията на европейски посланици за отхвърления антикорупционен законопроект.

„Това е съпротивата на статуквото срещу всякакви опити за реформа, засягащи съдебната система и борбата с корупцията, в последните десетина години и най-вече след приемането ни като пълноправен член на ЕС. Ние също обвързахме тези две теми – доста осакатения в резултат на „историческия компромис” конституционен законопроект, отпадането на две-три от основните идеи в него и отхвърлянето на първо четене изцяло, без дебат по същество и без възможности за предложения и обсъждане между първо и второ гласуване, на антикорупционния закон. И не случайно днес има толкова бърза и остра, бих казал безпрецедентна реакция на по-голямата част от европейските държави, плюс Норвегия и Швейцария, защото това е неразбираемо действие в очите на европейските ни партньори.”

Велислав Величков тълкува позициите на политически сили, от които зависи стартът на съдебната реформа.

„Всъщност АБВ имат принципно противоречие с основните идеи за съдебна реформа по същество, както и за реална борба с корупцията. А партньорът извън управляващата коалиция, който обаче може да се каже, че е нещо като баща на законопроекта, наречен „исторически компромис”, е ДПС. И намесата на ДПС в тези процеси всъщност е най-яркото проявление на това как статуквото брани интереса си. Защото ДПС има много силни позиции във всички власти, включително и в съдебната власт и ги използва по много ефективен начин, но не точно за обществен интерес.”

Пазителите на статуквото нямат интерес от съдебната реформа, затова Инициативата търси граждански натиск и гражданска енергия, посочва юристът Величков и очертава стартиращата кампания в основни градове на страната.

„Ще обясним на хората нашите идеи и ще поискаме тяхното доверие, изразено чрез техните подписи. Точно както е по закон след края на тази кампания, между първо и второ четене на конституционния законопроект, ние ще внесем тези предложения, вече не просто като гражданите от Инициатива „Правосъдие за всеки”, а подкрепени с няколко хиляди, надявам се няколко десетки хиляди подписа на граждани, които искат реална, а не декларативна съдебна реформа.”

„Ако народните представители след това не ни разберат и ако съдебната реформа се окаже в някои нейни части невъзможна, поради вечното оправдание, че се чака решение на Конституционния съд, че това е от компетентността на Велико Народно събрание, явно ще трябва да се постави въпросът какво правим – никога не правим съдебна реформа или някога свикваме Велико Народно събрание, за да се направи.”

Чуйте подробности за кампанията в интервюто на Лъчезар Цветков.

Проблемите в съдебната система са сложни и е нужна цялостна стратегия за решаването им. Това посочва в ефира на Радио Пловдив на БНР Любомир Авджийски от Инициативния комитет на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”.

„Проблемите в съдебната система са във всяка част от системата. Те са и във Висшия съдебен съвет, в неговата структура, и в прокуратурата, и в начина, по който се разпределят делата – случайния принцип, и в корупцията, която все още няма адекватно преследване – във висшите политически ешелони, както и в самата съдебна власт. Една от най-важните стъпки е те да се решават заедно, като пакет от мерки и като стратегия, която се следва и се отстоява, а не като отделни стъпки на парче.”

Юристът Авджийски коментира факта, че българският Висш съдебен съвет е най-политизираният в ЕС.

„В него има 11 представители от парламента и 11 от магистратските среди – съдиите и прокурорите. В последните месеци и години виждаме, че най-сериозните проблеми в системата се генерират именно от политическата квота във ВСС. Това са изпратени от партиите членове, които или не познават добре съдебната система и нейните проблеми, или вкарват в нея сериозно политическо влияние.”

Друг основен елемент от реформата е създаване на ефективна прокуратура и ключовата дума е „децентрализация”, посочва Авджийски. Той прави сравнение с Румъния, където действа специално звено за борба с корупцията по висшите етажи на властта и това дава сериозни резултати.

„Това ще рече антикорупционна дирекция в самата прокуратура, но независима от главния прокурор, както е в Румъния, в Испания и в други страни от ЕС. Т. е. всички проверки и сигнали, които се правят от бюрото на г-жа Кунева или от друга институция, която разследва конфликти на интереси, не са единствено под контрола на главния прокурор,”

Експертът от ИПИ разяснява искането на НГИ „Правосъдие за всеки” за промени в правомощията на главния прокурор.

„В чл. 139 от Закона за съдебната власт пише: „Българската прокуратура е единна и централизирана и всички прокурори са подчинени на главния прокурор.” Това е взето едно към едно от чл. 126 на руската конституция.

Ето какво означава това за който и да е прокурор в страната, ако разследва да кажем КТБ. Ако на следващия ден или след една година сериозно, честно и почтено разследване се обади главният прокурор и му даде устни или писмени указания или му отнеме делото, в това няма да има никакъв проблем. В нормалните прокуратури, да кажем в румънската, горестоящ прокурор не може да иззема дело на долустоящ, не може да дава писмени или устни указания.

Затова предлагаме между първо и второ четене на промените в Конституцията да се включи и промяна в текста, че главният прокурор има методическо ръководство и контрол над всички прокурори. След това да се промени и Законът за съдебната власт, за да може антикорупционната прокуратура да бъде в цялата структура на прокуратурата, но да е независима от главния прокурор.

Защото в момента имаме един феодален главен прокурор, когото никой не може да разследва, никой не може да контролира, а той отговаря за цялата наказателна политика на страната.”

Чуйте интервюто на Любомир Авджийски за Радио Пловдив.