Проблемите в съдебната система са сложни и е нужна цялостна стратегия за решаването им. Това посочва в ефира на Радио Пловдив на БНР Любомир Авджийски от Инициативния комитет на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”.
„Проблемите в съдебната система са във всяка част от системата. Те са и във Висшия съдебен съвет, в неговата структура, и в прокуратурата, и в начина, по който се разпределят делата – случайния принцип, и в корупцията, която все още няма адекватно преследване – във висшите политически ешелони, както и в самата съдебна власт. Една от най-важните стъпки е те да се решават заедно, като пакет от мерки и като стратегия, която се следва и се отстоява, а не като отделни стъпки на парче.”
Юристът Авджийски коментира факта, че българският Висш съдебен съвет е най-политизираният в ЕС.
„В него има 11 представители от парламента и 11 от магистратските среди – съдиите и прокурорите. В последните месеци и години виждаме, че най-сериозните проблеми в системата се генерират именно от политическата квота във ВСС. Това са изпратени от партиите членове, които или не познават добре съдебната система и нейните проблеми, или вкарват в нея сериозно политическо влияние.”
Друг основен елемент от реформата е създаване на ефективна прокуратура и ключовата дума е „децентрализация”, посочва Авджийски. Той прави сравнение с Румъния, където действа специално звено за борба с корупцията по висшите етажи на властта и това дава сериозни резултати.
„Това ще рече антикорупционна дирекция в самата прокуратура, но независима от главния прокурор, както е в Румъния, в Испания и в други страни от ЕС. Т. е. всички проверки и сигнали, които се правят от бюрото на г-жа Кунева или от друга институция, която разследва конфликти на интереси, не са единствено под контрола на главния прокурор,”
Експертът от ИПИ разяснява искането на НГИ „Правосъдие за всеки” за промени в правомощията на главния прокурор.
„В чл. 139 от Закона за съдебната власт пише: „Българската прокуратура е единна и централизирана и всички прокурори са подчинени на главния прокурор.” Това е взето едно към едно от чл. 126 на руската конституция.
Ето какво означава това за който и да е прокурор в страната, ако разследва да кажем КТБ. Ако на следващия ден или след една година сериозно, честно и почтено разследване се обади главният прокурор и му даде устни или писмени указания или му отнеме делото, в това няма да има никакъв проблем. В нормалните прокуратури, да кажем в румънската, горестоящ прокурор не може да иззема дело на долустоящ, не може да дава писмени или устни указания.
Затова предлагаме между първо и второ четене на промените в Конституцията да се включи и промяна в текста, че главният прокурор има методическо ръководство и контрол над всички прокурори. След това да се промени и Законът за съдебната власт, за да може антикорупционната прокуратура да бъде в цялата структура на прокуратурата, но да е независима от главния прокурор.
Защото в момента имаме един феодален главен прокурор, когото никой не може да разследва, никой не може да контролира, а той отговаря за цялата наказателна политика на страната.”
Чуйте интервюто на Любомир Авджийски за Радио Пловдив.
