Европейската комисия очаква резултати от България по въпроса за съдебната реформа. Това посочва министърът на правосъдието Христо Иванов в пространно интервю за „Медиапул“. Той пояснява колко са важни сроковете за осъществяване на реформата.
„През януари т.г. получихме един изчаквателен доклад на ЕК, който обозначи за пореден път основните направления, в които трябва да се работи. Това са структурната реформа на управлението на съдебната власт, консолидирането на антикорупционната политика и изграждането на капацитета на досъдебното производство за борба с корупцията по високите етажи на властта. С пакета от двата законопроекта – за изменения в Конституцията и в Закона за съдебната власт, е предложена една сериозна реорганизация на управлението на съдебната власт, ориентирана към елиминиране на факторите за пораждане на зависимости, засилване на отчетността и създаване на ефективни инструменти за прочистване на системата от „гнили ябълки“.
Министърът коментира очакваната позиция на Брюксел за съдебната реформа и за отхвърлянето на проектозакона за борба с корупцията.
„Проектозаконът за предотвратяване на корупцията изпълнява препоръката на ЕК за създаване на единен антикорупционен орган и засилване на правомощията му. След неговото отхвърляне, в оставащите месеци до следващия доклад на ЕК през януари 2016 г., тежестта ще падне върху измененията в конституцията и ЗСВ.
Трябва да си даваме сметка, че след като веднъж получихме протоколен толеранс, следва да очакваме, че в следващия си доклад ЕК ще бъде взискателна и ще очаква ясна заявка за политиката ни по отношение на борбата с корупцията и върховенството на закона. И тук не става дума за политика на кабинета или мнозинството, а на държавата ни като цяло. Ако ние се провалим да излъчим ясен сигнал в това отношение, никой в парламента, в изпълнителната или в съдебната власт няма да може да си измие ръцете.“
Министърът нарича „изкуствено“ отделянето на конституционните промени и мерките за ускоряване на съдебните процеси.
„Стратегията за съдебната реформа е седемгодишен документ. Всъщност, става дума не за еднократна реформа, а за голям пакет от взаимосвързани реформи.
Във фокуса на общественото внимание попада основно реформата на управленския модел на съдебната власт – първо, защото предизвиква най-голяма съпротива, и второ, защото е най-фундаментална. В крайна сметка, от реформата на управленския модел в решителна степен зависи дали ще успеем да ликвидираме усещането у българските граждани и у международните ни партньори, че в страната ни има един кръг лица, които са абсолютно недосегаеми за правосъдието.“
Няма значение дали Конституционният съд ще се произнесе по питането за промените в Конституцията, смята Христо Иванов.
„Пред нас като общество стои въпросът как да установим върховенство на правото в държавата си и всяка политическа сила трябва да има своите конкретни отговори за него. Нашите предложения са на масата. Ако КС се произнесе, ще ги съобразим с решението, ако не допусне питането – партиите в парламента ще трябва да заявят своята ясна позиция по съществото на тези предложения или да излязат със свои.“
Вижте още в интервюто на Красен Николов.
