Иван Бедров анализира в „Club Z” случай, който илюстрира защо съдебната реформа не бива да подмине българската прокуратура. Журналистът резюмира историята така:
„Един министър е извършил нещо нередно в миналото. Един журналист го публикува. Прокуратурата не забелязва нарушението на министъра, но тръгва да разследва журналиста за набеждаване. Убийте вестоносеца!”
Това е историята за архитект Иван Данов, бивш министър от кабинета Орешарски. През 2004 г. той се регистрира като безработен във Франция и получава месечна помощ от над 1800 евро, но в същото време има работа и бизнес в България.
„Т.е. няма как да е едновременно на работа и безработен. Но за да продължава да получава помощи като безработен, той всеки месец е трябвало да подпише декларация… с невярно съдържание. Това е престъпление по Чл. 212. (1) от Наказателния кодекс.”
През 2013 г. сайтът „Биволъ” разкрива аферата и прилага документи, но българската прокуратура не се самосезира.
„Държавното обвинение не си прави труда да забележи изнесените и коментирани данни, нито да предприеме законовите процедури, за да получи от Франция необходимите справки. По това време арх. Данов е министър на специално създаденото Министерство на инвестиционното проектиране.”
Когато главният редактор на „Биволъ” Атанас Чобанов внася сигнал за документно престъпление в Софийска градска прокуратура, отново няма резултат, припомня Иван Бедров.
„… папките се озовават в ръцете на прокурор Боряна Бецова, която отказва да образува производство по случая. Ако това име ви е познато, то е на същата прокурорка, която не откри нарушения на Делян Пеевски, а след това ръководеше проверките срещу четирима от вносителите на сигнала за Пеевски. Името ви е познато и от думи на френския посланик Ксавие дьо Кабан, който написа по този повод в туитър „Боряна Бецова каква ябълка е?“ Посланикът преди това въведе в употреба израза „гнили ябълки“ по адрес на съдебната система.
И така – гражданите си подават сигнали, престъпленията остават незабелязани.”
Чобанов търси по-горна инстанция, но работата по случая се бави чак до 2015 г.
„Изминали са 10 години от извършването на евентуалното престъпление и Софийската апелативна прокуратура прекратява всичко поради давност.
Тук има един важен детайл – забавянето не идва от невъзможност да бъдат събрани доказателства, а от протакане. Умишлено или не, това протакане спестява на арх. Данов обвинение за от две до осем години.”
Авторът на коментара нарича следващия епизод „размахване на бухалката”. Иван Данов подава жалба, защото се почувствал набеден, и този път реакцията е мигновена. Софийска районна прокуратура образува досъдебно производство срещу изобличителя. Развръзката отново не говори в полза на системата.
„Чак когато информацията за репресията спрямо Чобанов става публична, когато следва и реакция от международни организации, административният ръководител на Софийската градска прокуратура Христо Динев решава да използва правомощията си за осъществяване на инстанционен и служебен контрол и отменя постановлението за образуване на досъдебно производство срещу журналиста, като дори го определя като „неправилно и незаконосъобразно“.
А престъплението остава ненаказано – заради давност.
„Законът е позволил всичко това, прокуратурата има правомощия за всичко това, последствия няма да има за никого. Перфектен модел. Наречете го както искате.„
Затова НГИ „Правосъдие за всеки” иска въвеждане на длъжност “Заместник главен прокурор” за борба с корупцията по висшите етажи на властта, който може да действа напълно самостоятелно, без възлагане и контрол от Главния прокурор, по сигнали и жалби на граждани и държавни институции.
