Голямото разчистване в прокуратурата – Инициатива "Правосъдие за всеки"

Голямото разчистване в прокуратурата

ProkuraturaБившият шеф на „Софийски имоти“ Тошко Добрев беше оневинен по още едно от делата срещу него за особено тежки случаи на безстопанственост и неизгодни сделки с общинска собственост, писа пресата. С решение от 17 септември 2015 г. Върховният касационен съд прекрати дело, по което Добрев беше осъден на втора инстанция на четири години затвор. В това няма нищо нередно, тъй като за двете извършени престъпления е изтекъл абсолютният давностен срок от 15 години. Също заради давност миналата година прекратиха първия процес срещу скандално известния бивш общински съветник. И по него Добрев беше осъден на четири години затвор за неизгодна сделка, а после оправдан на два пъти от Софийския апелативен съд.

Случаят отново налага едно сравнение, което силно изнервя управляващите. Докато в съседна Румъния разследват и осъждат експедитивно стотици лица от средния и висш ешелон на властта за корупция, пране на пари и злоупотреба с власт, у нас можем да се похвалим със стотици хиляди дела прекратени поради изтекла давност.

Само по този показател за дейността на държавното обвинение цифрите са стряскащи, според годишни доклади на главния прокурор за дейността на ведомството, достъпни на неговия уебсайт.

През 2006 г., с идването на главния прокурор Борис Велчев, започва невиждано разчистване на т.нар. „стари дела”. Около 12 000 са прекратени заради изтекла давност и това предизвиква шок в правните среди, пише пресата. Но това е нищо, в сравнение с „амнистиите” на престъпници през 2007 г. Става дума за над 274 000 дела!

През първите три години от мандата на главния прокурор Борис Велчев са прекратени поради давност около 400 000 дела. Някои са залежавали по 20 години.

Нататък цифрите намаляват. През 2010 г. са отписани по давност едва 59 993 възможни наказания за извършени престъпления. В годишния отчет с очевидно задоволство е отбелязано: „В резултат на упражняването на стриктен надзор върху спрените производства, вече е постигната необходимата регулярност. Преодолян е проблемът с т.нар. „стари дела” и негативните последици от неупражняването на необходимия надзор върху разследването през отминалия 20 годишен период.”

Фактът, че 98% от спрените дела са водени срещу неизвестен извършител, се обяснява с ниската разкриваемост на престъпленията. За този проблем по традиция упреците се насочват към органите на МВР.

Редовно се посочва, че се постигат осъдителни присъди по над 97% от завършените дела. Според Борис Велчев това показва, че държавното обвинение „работи по защита правата на гражданите”. Известно е обаче, че повечето дела с висок обществен интерес са сред останалите 3%, т. е. лица, обвинени за кражби, корупция или злоупотреби в особено голям размер, остават ненаказани.

Показателен пример е деветгодишното дело за източването на ЦКБ. През 2013 г. обвиненията срещу основните подсъдими Павел Тренев и Димитър Димитров бяха прекратени поради давност. Софийският градски съд прие, че прокуратурата не е успяла да докаже злоупотребата с 387 милиона и 900 хиляди неденоминирани лева през 1995 г.

При прехвърлянето на топката между МВР, прокуратурата и съда, трудно може да се докаже кой е по-виновен за бавното правосъдие в България. Нито един прокурор или следовател не е понесъл санкции за неефективност или бездействие, довели до оправдаване на престъпници. Никой не се наема да гадае в какъв процент от случаите причина за забавянето е корупция.

През 2013 г. главният прокурор Сотир Цацаров заварва края на голямото разчистване. В доклада за същата година се посочва, че прекратените по давност дела са 53 800 – с 10,3% по-малко от предходната.

В „Клуб Z“ четем трогателна сцена от представянето на доклада за миналата година пред Висшия съдебен съвет в края на май. Прокурорът Михаил Кожарев призовава Съвета да изрази одобрение, макар че по Конституция той само приема или отхвърля документа. Кожарев, известен като противник на правосъдния министър Христо Иванов, изтъква, че ведомството на Цацаров активно участва в разработването на съдебната реформа, според препоръките на Брюксел.

Редица факти оставят съвсем друго впечатление за дейността на държавното обвинение и показват спешната нужда от реформа в прокуратурата. Идеите на Инициатива „Правосъдие за всеки” включват намаляване на мандата на главния прокурор от седем на пет години и създаване на длъжност заместник-главен прокурор за борба с корупцията във висшия управленски ешелон на държавата.

Ведомството на този прокурор в съседна Румъния за първи път изправи пред съда действащ премиер. Виктор Понта е обвинен за фалшифициране, пране на пари и в съучастничество в група за укриване на данъци. Сигурно е, че това дело няма да бъде прекратено поради давност.

Фани Аронова

Споделяне