Skip to main content

Законопроектът за промени в АПК: За кого лобират вносителите?

Roumen_PetrovВ разгара на опитите за старт на съдебната реформа, в Народното събрание беше внесен законопроект за мащабни изменения в АПК. Текстът предизвика остри реакции в юридическия бранш. Дали вносителите улесняват гражданите, съдиите или някой друг? Вижте позицията на юриста Румен Петров:

Проектът за „промени в Административнопроцесуалния кодекс“, предложен от 10-има народни представители от Реформаторския блок (сигурно няма да се учудите, че повечето са от Движение „България на гражданите“), е най-наглият лобистки проект, който съм чел в цялото, „исторически компромисно,“ 43-то Народно събрание.

Сред авторите на проекта са един колега-адвокат, известен с прекалено близките си отношения с не една и две политически партии и политици сега и в миналото, както и наследилият в пряк и преносен смисъл Венета Марковска във Върховния административен съд – заместник-председателят му – съдия Боян Магдалинчев. Той бил автор на проектозакона, защото „най-добре разбирал проблемите там“. То така и Пееф беше едновременно народен представител (законодателна власт), следовател (съдебна власт) и Председател на ДАНС (изпълнителна власт) – щото „най-добре разбираше проблемите“.

Ще отмина мотивите в законопроекта за „разтоварване на съдиите“ от ВАС, защото гражданите „злоупотребявали с правото на жалба“. Най-опасното нововъведение в законопроекта е това, че предвижда страните да заплащат и държавна такса за касационно обжалване (пред ВАС) в размер на четири процента върху стойността на обществената поръчка, която обжалват или върху размера на наложената от Комисията за защита на конкуренцията глоба или имуществена санкция. Това прави големите глоби (имуществени санкции) на КЗК и големите обществени поръчки практически необжалваеми.

Да видим защо. Най-голямата обществена поръчка, в която съм участвал като адвокат на един от кандидатите, е за 250 млн. евро (в Министерство на отбраната). Държавната такса, определена по законопроекта., е … 10 млн. евро.

Най-голямата имуществена санкция на КЗК досега за нелоялна конкуренция е 14 млн. лева. Държавната такса, определена по законопроекта., е … 560,000 лева.

Подобни такси не правят нищо друго, освен да възпрепятстват напълно необосновано правосъдието. Те не отговарят и на световната практика. Още един пример. В Англия и Уелс държавните такси по съдебни дела се определят като процент от материалния интерес само, когато той е до 200,000 паунда. В по-голям размер на материалния интерес държавната такса остава фиксирана/проста – в размер на 10,000 паунда, независимо от това, дали водиш гражданско или търговско дело за 200,001 или за 100 млн. паунда.

Но какво разбират в Англия от правосъдие? Създали са правните системи само на половината свят…