ноември 2015

Приликата с действителни лица и събития не е случайна, предупреждава Галина Гиргинова в началото на заплетения си разказ, публикуван от „Съдебни репортажи”. Да, това не е блестящо съчинена криминална сага, а реални събития, които илюстрират доколко е прогнила съдебната система в страната ни.

Главна героиня е Владимира Янева – „създадена изневиделица още когато никому неизвестната съдийка се оказа част от делегацията на Бойко Борисов във Ватикана за среща с папата през 2011 г. След това беше оповестено (с признания и от двете страни), че е семейна приятелка на силовия министър Цветанов.”

Повод за смайващата съдебна хроника е най-новият скандал, наречен Янева гейт, в който Галина Гиргинова открива „натрапващи се съвпадения между стройния разказ “по фактите” на бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева в изтеклите записи, публикувани от „Биволъ“, реалните събития около проблемите в най-големия окръжен съд в страната, аферата „Червей“ и кариерната история на споменатите от Янева имена в доверителния ѝ разговор с вече бившата ѝ приятелка Ченалова.”

Описаната история е сложна и на моменти трудно разбираема, особено за хората извън затворения свят на съдебната система. Но е ценна като хронология и особено с анализа на описаните обстоятелства. Журналистката стига до заключението, че в изтеклите записи „Янева достоверно пресъздава ежедневието на произведената от политическата и икономическа власт съдебна номенклатура.”

Галина Гиргинова описва сътресенията в Софийски градски съд – най-големият съд в страната. В усилията за спасяването на затъналата в нарушения бече бивша негова председателка се включват фигури от върховете на съдебната система, сред които обвинител номер едно на страната. Реалните събития съвпадат с казаното от Янева в изтеклия разговор с вече отстранената съдийка Румяна Ченалова. Замесените се оплитат в оправданията си. Показателен е отказът да се разследват записите.

„След близо едноседмично мълчание Етичната комисия на ВСС и прокуратурата дадоха ясно да се разбере, че проверката на записите ще протече по утвърдената вече схема – от мероприятия по размиване на скандала и до отшумяването му.

Призивите на правосъдния министър Христо Иванов и председателя на ВКС Лозан Панов за обективно разкриване на истината бяха неглижирани. Президентът отказа да поеме отговорност за националната сигурност, която е застрашена, ако е поставена под съмнение правовата държава.

Може би тогава да започнем с въпроса: дали главният прокурор (за когото в предишен незаконен запис се чува ясно как прокурорът на София казва на Борисов “Ти си го избра”), заедно с председателя на ВАС (за когото през всички години на мандата му се разпространяват съмнения, че е избран на длъжността по същите съображения, защото не беше гледал до този момент нито едно административно дело през живота си и няма професионалните качества за този пост) и ВСС биха предоставили разпечатки за проведените разговори от телефоните си през втората половина на февруари?

Ако не започнат с това, твърденията им, че записите са опит за дискредитиране, ще продължат да бъдат схващани от публиката като понятно отрицание да не уличават сами себе си в престъпления и нарушения, защото насреща им стоят десетки неслучайни съвпадения между разговора „Янева-Ченалова“ със събитията от последната година и половина и развитието на собствените им биографии.”

Вижте анализа на Галина Гиргинова в „Съдебни репортажи”. Реквиемът за институциите показва колко спешно е началото на истинска съдебна реформа в България.

Велислав Величков от Инициатива „Правосъдие за всеки” разясни нейните седем идеи за съдебната реформа в студиото на „Денят започва” по БНТ. Той говори малко преди парламентарната комисия да разгледа предложените конституционни промени. Разговорът започна с въпроса възможно ли е правосъдие за всеки.

„По света и в Европа е доказано, че е възможно. Там отклоненията от тази норма са по-скоро изключение, което се прожектира малко като екзотика, докато тук отклоненията от нормата всъщност са норма на поведение и причината за това се корени в системните проблеми на съдебната система, които много ясно се очертаха през последните 25 години.”

Предложената сега съдебна реформа е недостатъчна като обхват, както твърди и Венецианската комисия за демокрация чрез право, посочи Величков. Той акцентира върху една част от съдебната система, която не е пипана от десетилетия. „Прокуратурата в своя йерархичен, централизиран вид, малко от казармен тип, всъщност е прокуратура по модела на Вишински от 30-те години в Съветски съюз.”

Гостът спомена и за страха да се повдига дебат за държавното обвинение. Коментиран беше случаят с депутата от ГЕРБ Методи Андреев, който подкрепи идеите на Инициативата за радикална реформа в прокуратурата и оттам веднага изпратиха сигнал срещу него в Парламента. В тази ситуация прокурорите изпълняват нареждания, а не работят по вътрешно убеждение, поясни още Величков.

„Не случайно в България имената на известните прокурори са или тези, които са напуснали системата със скандал – като Роман Василев, Кокинов и т. н. – или тези, които са се самоубили или са били убити. Ние нямаме добрите герои прокурори, които да водят битката срещу мафията. Във всяка държава има прокурори, за които се казва: Ето, това са честните, безкомпромисните, опитните хора, които се изправят срещу мафията. При нас всеки знае главния прокурор и такива, които се забъркват в скандали. Затова не се произвежда резултат.”

Велислав Величков призна, че Инициативата взема пример от доказано ефективния румънски модел.

„Важното е какво добро можем да вземем и от Румъния, и от другите страни в моделите на устройство на съдебната им система и в частност в прокуратурата, така че да спрем прожектирането в България на филма „Престъпление без наказание”.

На дневен ред стои въпросът за фигурата на главния прокурор.

„Не говорим за персонален, а за системен проблем. Проблемът е, че главният прокурор е натоварен с толкова много власт и очаквания, че той неминуемо се превръща в политически играч на терена. Не случайно при всички публични скандали, които бяха разиграни в последните две-три години, вътре неминуемо участва прократурата. И щеше да бъде добре, ако те след това завършваха с ефективни присъди, но това го няма.”

Сред скандалите са банковите фалити в България и случаи, като най-новия, наречен Янева гейт. Защо има „гнили ябълки” в съдебната система?

„Когато купите един продукт от магазина, пише „начин на съхранение. Ако го спазвате, продуктът е траен. Ако не го спазвате, на другия ден е гнил. Нашата инструкция е такава, че позволява цялата система да загнива. Колкото повече гние системата, толкова повече са гнилите ябълки. И толкова повече стават публичните скандали, като безпрецедентния скандал с тези записи, в които изтичат имена на висши магистрати, но и на политици, и се вижда как политическата власт се е намесвала пряко в съдебната система.”

Вижте още подробности от разговора в студиото на БНТ.

Един текст на Искрен Кръстев, член на Инициативата. За мисията да си част от голямото съмишлие, отговорността и нуждата от честна институционална среда. На вниманието на предприемаческата общност в страната и честта да бъдеш Буден!

Спахте ли добре? Аз – не. Когато човек носи отговорност, я носи първо пред себе си, семейството си, близките си, приятелите си и всички, които се асоциират с каузата, в която вярва. Да разбираш отговорността, която си поел и предизвикателствата, срещу които се изправяш, е вълнуващо преживяване.

Аз не съм юрист, но съм гражданин на България. И искам също толкова гордо тук да създават стойност и децата ми. Вярвам в личния пример и действията. Ще ви цитирам Майкъл Портър в това, че първият стълб на конкурентоспособността са институциите в държавата. Институционалната среда се определя от правна и административна рамка, в която отделни лица, фирми и правителствата си взаимодействат, за да генерират богатство.

Нуждата от добра и честна институционална среда стана още по-очевидна по време на неотдавнашната икономическа и финансова криза. Тя има критична роля за успеха или неуспеха на възстановяването, особено като се има предвид ролята на държавата на международно ниво и за икономиките на много страни.

Ролята на институциите излиза извън правната рамка. Отношението на правителствата към пазарите, свободите и ефективността на дейността им са много важни: говорим за неефективна бюрокрация, свръхрегулация, корупция, мошеничество в обществените поръчки, липсата на прозрачност и последствия за извършващите на нарушения, неспособност за предоставяне на подходящи услуги за бизнес сектора, корпоративна и политическа зависимост на съдебната система – всичко това води до значителни икономически разходи за бизнеса, дори фалити, пропуснати ползи и ощетява икономическо развитие на всеки, който спазва буквата на Закона.

Добросъвестното управление на публичните финанси е от решаващо значение за доверието в националната бизнес среда. Качеството на институциите има силно отражение върху конкурентоспособността и растежа. То оказва влияние на инвестиционните решения и организацията на производството, играе ключова роля за начините, по които обществата разпределят ползите и поемат разходите на стратегии и политики за развитие. Например, собствениците на земя, корпоративни акции и интелектуалната собственост не са склонни да инвестират в подобряването и поддържането на тяхната собственост, ако правата им като собственици не са защитени. Вярвам, че всеки от нас може активно да създава по-добра среда за развитие и растеж.

Една икономиката е добре обслужвана от фирми, тогава когато те се управляват честно, когато мениджърите спазват силни етични практики в отношенията си – с правителството, с други фирми, и обществеността – по принцип. В България, обаче, успяват онези бизнеси, които се възползват от порочността на системата. Това води до отчаяние на устойчивия бизнес и оттеглянето му от икономиката. И така днес – България е отново изправена пред криза.

Когато най-важите принципи на държавността са изправена пред трудности, е време да намерим общ език и доблестно, с личен пример, да търсим и намираме прогресивни и щом се налага, болезнени решения, водещи до стабилност, връщане на взаимна коректност, върховенство на справедливостта за постигането на по-добри и устойчиви модели.

Несправедливост някъде е риск за справедливостта навсякъде. Сигурността на всеки гражданин зависи от ефективността основно на правосъдната ни система. Гражданите на България създават икономическия, културния, образователния, политическия и духовен растеж на цялото общество. Тяхно право е да изискват адекватна и независима от вредни влияния, добре функционираща правосъдна система. Колкото по-високо вдигаме летвата, толкова по-ясно ще е, че България се крепи на можещи и създаващи хора и толкова по-рядко ще бъдат избирани недостойни властолюбци.

Изморих се да слушам колко сме заспали, неангажирани и безсилни като народ. Всичко, което виждате срещу вас са факти за обратното – българските граждани са будни, силни, смели, дейни, способни и ще продължат да изискват фундаменталните права да бъдат еднакви за всички! Това е борба за връщането на изтръгнатият морал на обществото и взаимното доверие. Неизбежно ще се случи. От вас зависи колко скоро.

От нас остава непоколебимия натиск, постоянство и коректен подход. За много от вас важи нещо, в което вярвам. Вие ще останете в историята с ярка следа, ако вземете правилните решения, които са в правомощията ви. А за много от вас, които смятат, че нищо не зависи от действията ви – и вие сте прави. Вие спахте ли добре?

Вестник „Дневник” отразява дебата за правосъдната реформа, организиран на 24 ноември от Инициатива „Правосъдие за всеки” в зала Изток на Народното събрание. За акцент са избрани думи на министъра на правосъдието Христо Иванов:

„Има усещане за боязън да се говори на тема прокуратура, въпреки че предстои разглеждане на промените в Конституцията, които трябва да бъдат последвани и от измененията на Закона за съдебната власт. И въпреки становището на Венецианската комисия, която даде силна подкрепа не само за реформа на Висшия съдебен съвет, но и за отиване отвъд към по-задълбочени промени. Призовавам всички да се съобразят с този политически факт. Комисията постави открито въпроса със свръховластената прокуратура.”

Отбелязан е фактът, че важните фигури в съдебната система не се отзоваха на отправените покани.

„Въпреки че дискусията се проведе в разгара на скандала „Янева-гейт“, който удари с все сила върховете на съдебната власт, високите ръководители от системата игнорираха събитието, никой от тях и от Висшия съдебен съвет не дойде, нямаше представител на прокуратурата. Блестеше с отсъствието си председателят на Временната комисия за Конституцията Димитър Лазаров.

Вместо тези, които ще обсъждат в парламента промените,  дойдоха посланиците на Ирландия, Франция и Чехия,  а други посолства на страни от ЕС изпратиха свои представители.”

Велислав Величков и Любомир Авджийски представиха седемте идеи за промени в Конституцията, шест от които внесоха преди второто четене депутати от Реформаторския блок. Радан Кънев отбеляза, че политическите сили се страхуват от прокуратурата.

„С това откровение съпредседателят на РБ Радан Кънев обясни защо са нереални според него надеждите за промени в сегашния прокурорски модел, при който високи съдебни шефове, замесени в  скандално уронване на престижа на съдебната власт, трябва да разследват сами себе си. И не се спря на големия въпрос, повдигнат остро от Янева-гейт, а именно  –  че когато няма механизъм за независимо разследване, нарушения и престъпления остават неизяснени и ненаказани.”

„Дневник” припомня какво представлява общността „Правосъдие за всеки” и Националната гражданска инициатива, чрез която се събират подписи за истинска съдебна реформа.

„Следващата седмица ще внесат в парламента подписката си. Депутатите са задължени в срок от три месеца да разгледат предложенията и да ги гласуват. Дори да ги отхвърлят, което сигурно ще направят, активността на „Правосъдие за всеки“ е безпрецедентен пример за гражданско действие в непопулярна област. Случайни граждани, докато се опдписваха, нарекоха „апостолска работа“ активността на доброволците да обясняват трудната материя на съдебните промени.”

Вижте подробности в материала на „Дневник”.

Петя Владимирова свързва две скорошни събития от сферата на правосъдието в анализ, публикуван от вестник „Дневник”. Тя вижда символично политици и съдебни институции вкопчени в „мъртва хватка”, от която могат да ги извадят само гражданите.

Първото събитие засяга идеите за промени в Конституцията на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, внесени в парламента от депутати от Реформаторския блок.

„Стана известно, че работна група за промените на Конституцията
отхвърли предложенията, които предвиждат механизми за отчетност на прокуратурата и за временно отстраняване на главен прокурор при данни за престъпление от общ характер. И в същото време бяха одобрени предложенията на АБВ за ревизиране на приетите вече на първо четене промени в Конституцията.

Комисията не е длъжна да се съобрази с мнението на работната група. Но може да се прогнозира, че то ще бъде използвано като алиби „от експертите“ за отхвърляне на предложенията, засягащи прокуратурата, щом те не са одобрени от работната група.”

Второто събитие е отказът на Висшия съдебен съвет да провери съдържанието на записите с разговорите на съдиите Янева и Ченалова, публикувани от сайта „Биволъ”. Припомнени са разговорите и контекста, в който са се състояли.

„Разговорът (или разговорите) между печално прославилия се бивш председател на Софийски градски съд Владимира Янева и бившия съдия от Търговското отделение Румяна Ченалова, героинята от сагата за гнилите ябълки, разкриват сговаряния между Янева и председателя на Върховния административен съд Георги Колев, главния прокурор Сотир Цацаров, членовете на ВСС Ясен Тодоров (председател на Етичната комисия на ВСС) и Димитър Узунов (член на същата комисия).”

В диалога се споменава и лице на име Бойко, което вероятно е премиерът Бойко Борисов. Вместо да провери записите, ВСС бламира председателя на ВКС Лозан Панов, който поиска създаване на специална комисия. Етичната комисия към Съвета и главният прокурор Сотир Цацаров ще се занимават само с въпроса кой е направил записите, а не със съдържанието им.

Анализът е написан дни преди ВСС да уволни дисциплинарно Румяна Ченалова и да образува дисциплинарно производство срещу Янева. Тези решения обаче не обезсилват изводите на журналистката, която познава отлично абсурдите на съдебната ни система:

„Само промяна на конституционния модел би могла да извади системата от безвремието – връщам се на връзката между първото и второто събитие в началото: Липсата на воля в парламента, забелязана и в партията ГЕРБ, за промените на Конституцията по отношение на прокуратурата, осигурява произвола  далече отвъд времевия хоризонт на човешките надежди.

Затова двете събития: отказът на ВСС и прокуратурата  да проверят съдържанието на записите, с което всъщност забиха поредния пирон в ковчега на последните остатъци от своята институционална легитимност, и предстоящият прогнозиран отказ на парламента да промени модела, който допуска произвола, взаимно се подсигуряват.

Животоспасяващата тяхна прегръдка няма от кого да бъде разсечена, така е в пленената държава.

Остават гражданите – само те могат да ги принудят да се „пуснат“ от мъртвата хватка.”

Вижте подробностите в статията, озаглавена „Янева гейт: Мъртва хватка”.

Идеята за „пленената държава“ е развита в по-ранен анализ на Петя Владимирова, озаглавен „Примирие в пленената държава“.

Деян Василев разказва как се роди идеята за Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” в интервю за Петя Владимирова от вестник „Дневник”. Финансистът, който заразява всички с ентусиазма си, припомня как е създадена общността от граждани, обединени от идеята за съдебна реформа и окуражени от ставащото в съседна Румъния.

„Всички тези развития и сравнението с гротескната ни правосъдна реалност ни подбудиха да поканим Моника Маковей на 25 май в София, от която научихме, че още през периода 2004 – 2007 година в Румъния са направени такива реформи, каквито ние в България през 2015 все още не сме започнали даже. И така – в продължение на дълги месеци срещи между десетките конституционалисти, юристи и експерти, изкристализираха седем предложения за съдебна реформа в Конституцията.”

На 6 септември в Плодвив беше учредена Национална гражданска инициатива, чрез която седемте идеи ще бъдат внесени за обсъждане в парламента. Деян Василев излага аргументите, с които съмишлениците от Инициативата отделят време и енергия за каузата на съдебната реформа. Той е убеден, че основната роля в процеса се пада на гражданите.

„Очевиден е парадоксът, че участниците в сегашната политическа система нямат абсолютно никакъв интерес от работещо правосъдие, напротив, те биха били потърпевши от това. За сметка на това в обществото е назряла и е крещяща нуждата в България като граждани да заставим политиците с държавническо мислене да въведат истински правила.

Реформата на системата не може да стане само отвътре, както виждаме от изтеклите записи тези дни, в които са замесени дори шефове на комисии от ВСС. Съдебната система е потънала в блато от порочни зависимости и цари повсеместно „опраскване“ на всичко. Видя се миналата седмица и на протеста на сдружение „За да остане природа в България“, който инициатива „Правосъдие за всеки“ подкрепи.”

На 24 ноември се организира дискусия по темата за съдебната реформа в парламента, а на следващия ден там ще бъдат внесени предложенията на Инициативата, заедно със събраните подписи. Това не е краят, посочва Деян Василев.

„Няма да се откажем от обществения натиск към народните представители, докато не постигнем нашите цели, дори и това да се наложи да е в рамките на следващо Народно събрание! Процесът е дълъг, но целта вече е кристално ясна. И всички разбират, че това е най-голямата битка за държавността в България, за правосъдие за всеки! Спечелим ли тази битка, изчистим ли съдебната система, тя ще започне да чисти всичко останало, което не е наред в България.”

Вижте още в интервюто на Петя Владимирова.

Велислав Величков и Георги Илиев получиха право на отговор и опровергаха лъжите, изречени от Ясен Тодоров в ефира на БНТ. Членът на Висшия съдебен съвет гостува в предаването „Още от деня” на 16 ноември, когато пред Съдебната палата вървеше протест срещу корупцията в съдебната система. Тодоров нарече протеста „добре планиран и режисиран сценарий” и обяви, че някакъв „център” прави „опит за сваляне на легитимно избрани главен прокурор, Висш съдебен съвет и премиер”. Сред заговорниците беше спомената Инициатива „Правосъдие за всеки”. По думите на Тодоров всичко се финансирало от неизвестен за него фонд.

Кого всъщност финансира въпросният фонд поясни Георги Илиев от „Протестна мрежа”, получил право на отговор, като един от организаторите на протеста.

„Единствената организация, посочена от господин Тодоров, като финансираща този център, беше норвежко-лихтенщайнския и исландски фонд, чийто най-голям бенефициент е всъщност Висшият съдебен съвет.”

„Протестна мрежа” не е получавала средства от фонда, увери Георги Илиев и допълни, че като предприемач има напълно прозрачна дейност.

Велислав Величков, председател на Инициативния комитет на НГИ „Правосъдие за всеки”, разясни по силата на кой закон е учредена Инициативата и каква е целта на провеждащата се подписка. По-рано Ясен Тодоров заяви, че видял младежи да раздават листовки, но те не могли да обяснят за какво става дума.

„Тази брошура съдържа седемте ключови идеи на Националната инициатива „Правосъдие за всеки”, които са стигнали до над 10 000 души в страната в шест града. Ние вече имаме събрани над 4000 подписа.

Тези над 4000 души, които са се подписали, много добре запознати с тези предложения, вчера също бяха обидени от г-н Тодоров, че едва ли не ги ръководи някакъв център.”

Величков подчерта, че Инициатива „Правосъдие за всеки” има напълно публична дейност.

„Ние проведохме срещи с депутати, с парламентарни групи. Ние имахме среща и с министър-председателя по въпросите на тези седем идеи, които ще отстояваме докрай.

Проектобюджетът за кампанията ни от три месеца е на стойност 12 000 лв., които още не сме събрали. Той се намира на нашата страница, със 77 дарители.

Колкото до центровете, които се споменаха, и това е най-тежкото обвинение, едва ли не някакви преврати срещу главния прокурор и министър-председателя – ние имахме среща с министър-председателя по важността на тези теми, а следващата седмица каним главния прокурор в парламента, преди внасянето на подписката, за да кажем защо реформата в прокуратурата е толкова важна и защо 20 години никой не отваря дума за прокуратурата. Какъв е този страх да се каже, че 20 години в България има престъпления, но няма наказания? И когато говорим за центровете, ще попитаме кои са центровете, които влияят на тайното гласуване във Висшия съдебен съвет, които влияят на съдийските и прокурорски назначения, на неслучайното разпределение на делата.”

Вижте правото на отговор, излъчено на 17 ноември 2015 г. в ефира на БНТ.

Не само пряко засегнати реагираха на лъжите, изречени от шефа на етичната комисия на ВСС. Медиапул разясни подробно кой е фондът, обвинен за подривна дейност в страната ни.

„Финансовият механизъм за европейско икономическо пространство включва Норвегия, Исландия и Лихтенщайн и че с неговата финансова помощ се реализират ключови проекти на самия Висш съдебен съвет. За които Ясен Тодоров или не знае, или умишлено пропуска, или просто кадровиците на Темида харчат европейски пари колкото да отчитат дейност.

Само за седем минути в телевизионния ефир, „оправното момче“, което владее лобитата във ВСС (по думите на отстранената съдийка Владимира Янева-бел.ред.) успя да набърка в едно конституционните промени, протеста срещу корупцията в съдебната власт от вторник, записите „Яневагейт“, бежанската криза в Европа, атентатите в Париж, премиера на Унгария и критиките срещу тежко компрометирания ВСС.”

Прочетете още в анализа, озаглавен „Ясен Тодоров обвини европейски спонсори в опит за преврат”.