Съдебната реформа е социална и политическа неизбежност, казва Христо Иванов в пространно интервю за вестник „Дневник“.
След оттеглянето си, в знак на протест срещу недостойното поведение на политиците, архитектът на една саботирана съдебна реформа смята, че процесът продължава. Той вижда гражданите като единствената сила, която може да повлияе за положително развитие на процесите в държавата.
„Това е единственият фактор. За да излекуваме болната си демокрация, единственият начин това да се случи е да има наистина повече гражданско участие.“
Две теми в края на годината показаха, че в България няма политическа воля за промяна, посочва Христо Иванов.
„На първо място, емпирично се видя, че аз и няколко души във ВСС бяхме единствените, които последователно настоявахме за сериозна проверка по записите между Ченалова и Янева.
На второ място, гласуването в сряда, което отвъд конкретните си измерения изпрати много силно политическо послание за това, че очевидно волята на главния прокурор може да бъде определяща за страшно много хора в парламента и да се превърне в закон.“
В интервюто са засегнати тежки проблеми като безконтролността на прокуратурата и корупцията по високите етажи на властта.
„Тази система на управление, при която имаме елит, който по отношение на гражданите е с чувство на абсолютна безнаказаност, а вътре помежду си са оплетени в какви ли не зависимости, е исторически обречена. Тя трябва рано или късно да фалира в пряк и преносен смисъл.
В крайна сметка всичко зависи от гражданите, кога те ще поискат да си върнат държавата.“
Наред с горчивите заключения, бившият министър казва, че има начини за промени. Той припомня, че предстои Парламентът да се произнесе по седемте идеи за реформа, внесени с подписката на Инициатива „Правосъдие за всеки“.
На въпроса за евентуално участие в бъдещ политически проект, Христо Иванов казва, че винаги е имал една задача:
„Реформата на съдебната власт, така че тя да отговоря на международните стандарти, да се бори с корупцията в управлението и да гарантира онези доверие и независимост, които се дължат на мнозинството честни български съдии и прокурори. Работил съм за това, преди да стана министър, ще продължа да го правя и сега. Нямам никакви други планове. Работата за тази кауза напълно ме удовлетворява.“
Вижте повече в интервюто, публикувано във вестник „Дневник“.
