Инициатива „Правосъдие за всеки” реши да изложи пред Европейската комисия нерадостната ситуация около съдебната система в България. Повод за тази стъпка са поредицата скандали след проваления старт на правосъдната реформа. Екип от юристи на ИПВ изготвиха доклад, който е изпратен до кабинета на първия вицепрезидент на ЕК Франс Тимерманс, отговарящ за мониторинговия доклад в областта „Правосъдие и вътрешен ред“. Докладът съдържа анализ на системните проблеми на съдебната власт, илюстриран с най-сериозните нарушения, както и предложенията на Инициативата за дълбока и ефективна реформа на съдебната система в страната ни. Така призоваваме партньорите от общността, към която принадлежим, за съдействие, за да постигнем целта, за която вече действат достойните магистрати и будните граждани – върховенство на закона и истинско правосъдие за всеки. Това е третата част на анализа.
III. ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА ИПВ ЗА ЕФЕКТИВНО ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА
В контекста на гореизложеното Инициатива „Правосъдие за всеки“ отстоява приемането на няколко основни мерки, които могат да гарантират провеждането на същинска съдебна реформа в България:
Предложение 1: Парламентарната квота във Висшия съдебен съвет да бъде намалена от 11 на 7 членове. Това би позволило постигането на реална независимост на съдебната власт и би ограничило възможностите на политически партии и изпълнителната власт да влияят върху решенията, приемани във Висшия съдебен съвет.
Предложение 2: Следва да бъде гарантиран прозрачен, диверсифициран и максимално представителен избор на членовете на ВСС, за да може обществото да има необходимото доверие в този орган. В тази връзка възможно решение е да бъде възприет опитът на Румъния: всяка инстанция на прокуратурата и съда да избира свои представители във Висшия съдебен съвет; членовете, които са избрани от Народното събрание, да бъдат граждански лица, предложени от професионалните общностни и неправителствени организации.
Предложение 3:
Предлагаме да бъдат премахнати текстовете в Конституцията и в Закона за съдебната власт, които поставят всички прокурори в подчинение на главния прокурор, тъй като магистратите следва да бъдат подчинени единствено на закона (чл. 117 от Конституцията на Република България и основните изисквания за независимо и обективно разследване, без наличието на възможност за намеса “по същество” в конкретни дела от който и да е орган и субект, различен от разследващия).
Необходимо е също да се уреди процедура за обжалване на нерегламентирана намеса от страна на по-горестоящ прокурор по примера на реформираната румънска прокуратура (виж чл. 64 и чл. 67 от LawonJudicialorganization на Румъния).
Предложение 4: Да бъде създадена Дирекция за борба с корупцията в самата прокуратура. Начело на тази дирекция следва да бъде заместник-главен прокурор за борба с корупцията, който да е независим от главния прокурор и да се избира и отчита директно на Висшия съдебен съвет. Това е моделът, който повече от 10 години работи успешно в Румъния и може да бъде приложен в България. За да бъде създадена такава специализирана структура в прокуратурата е необходимо да се направят промени в Конституцията.
Заключение
Години наред съдебната система остава нереформирана, едни след други правителства и народни представители не предприемат реални действия за възстановяване на доверието в съдебната система и налагането на върховенството на правото.
В тази връзка, мониторинговият механизъм на Европейската комисия е изключително важен инструмент за осъществяването на съдебна реформа в България. На фона на нетърпимата реалност в България, българските граждани се нуждаят от ясен знак от страна на Европейските институции, който да им покаже, че в рамките на своите правомощия, Европейският съюз застава ясно и безапелационно зад категорична и ефективна съдебна реформа. Реално това е проблем и за самия Европейски съюз, сред основополагащите принципи на който е върховенството на правото. Неработеща съдебна система в страна членка компрометира този принцип и представлява заплаха за същия и то с реални измерения в правния мир. Първият стълб на конкурентоспособността са институциите в държавата. Институционалната среда се определя от правна и административна рамка, в която отделни лица, организации и правителствата си взаимодействат. Добрата и честна институционална среда, основана на върховенство на правото, има критична роля за успеха или неуспеха на обществата и техните икономики с отзвук в целия Европейски съюз.
Липсата на воля за промени на политическо ниво е очевидна, поради което Ви призоваваме за максимална критичност в предстоящия доклад, както и предприемането всички възможни мерки, визирани в Договора за Европейски съюз, за да повлияете на българските институции да извършат необходимата съдебна реформа, за да бъде издигнато в България върховенството на правото, да спрат системните нарушения на принципите на правовата държава и да бъде преустановен “риск от тежко нарушение на ценностите“ на Европейския съюз визирани в чл. 2 от Договора за Европейския съюз.
Екип на Инициатива „Правосъдие за всеки”
