На вниманието на ЕК: Системни проблеми на съдебната власт в България – Инициатива "Правосъдие за всеки"

На вниманието на ЕК: Системни проблеми на съдебната власт в България

Totem_TheatreИнициатива „Правосъдие за всеки” реши да изложи пред Европейската комисия нерадостната ситуация около съдебната система в България. Повод за тази стъпка са поредицата скандали след проваления старт на правосъдната реформа. Екип от юристи на ИПВ изготвиха доклад, който е изпратен до кабинета на първия вицепрезидент на ЕК Франс Тимерманс, отговарящ за мониторинговия доклад в областта „Правосъдие и вътрешен ред“. Докладът съдържа анализ на системните проблеми на съдебната власт, илюстриран с най-сериозните нарушения, както и предложенията на Инициативата за дълбока и ефективна реформа на съдебната система в страната ни. Така призоваваме партньорите от общността, към която принадлежим, за съдействие, за да постигнем целта, за която вече действат достойните магистрати и будните граждани – върховенство на закона и истинско правосъдие за всеки. Това е първата част на анализа.

Съдържание:

  1. Резюме
  2. Системни проблеми на съдебната власт в България
  3. Предложения на Инициатива „Правосъдие за всеки” за ефективно продължаване на съдебната реформа

Инициатива „Правосъдие за всеки” (ИПВ) е независима гражданска общност с мисия за провеждане на реална и  ефективна реформа в съдебната система, включително в най-нереформираните нейни  части – Висшият съдебен съвет и Прокуратурата. Инициативата не е партийно ангажирана и представлява вижданията на широк кръг общественици, сред които и много юристи. Екип от юристи на ИПВ изготви задълбочен анализ на състоянието на съдебната ситема и формулира седем конкретни предложения за промени в законодателството, чрез които да бъде направена решителна крачка към преодоляването на тези проблеми, с които запозна и народните представители.

На 06.09.2015 г., в Деня на Съединението на България, беше учредена Национална гражданска инициатива (НГИ) по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Чрез тази инициатива ние се обърнахме към Народното събрание на Република България с искане за конституционнни и законодателни промени, с цел постигане на независим съд, отговорна и отчетна прокуратура и прозрачен и отговорен в работата си Висш съдебен съвет. В продължение на три месеца осъществихме поредица от срещи в страната и събрахме национална подписка в подкрепа на нашите седем предложения за бъдещи конституционни промени, която  внесохме в Народното събрание на 2 декември 2015г. с над 5000 подписа на български граждани. Срокът за обсъждане на тези предложения в Народното събрание е тримесечен. Към настоящия момент те са разпределени за разглеждане в две от постоянните комисии на парламента.

Гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ реализира различни обществени инициативи, насочени към открояване и формулиране на основните проблеми на съдебната система в България и предприемане на мерки за тяхното преодоляване. Организираните дискусии относно реформата в съдебната власт и предприетата гражданска инициатива за внасянето на предложения за изменения на Конституцията и закона за съдебната власт са най-съществените от тях.

С настоящото писмо бихме искали да обърнем внимание на органите на Европейската комисия (ЕК) върху съществуващите системни проблеми в съдебната власт у нас, както и върху негативите, които тези проблеми носят по отношение на върховенството на правото в държава членка на ЕС.

I. РЕЗЮМЕ

 ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ В СЪДЕБНАТА ВЛАСТ НА БЪЛГАРИЯ

  • Смятаме, че в Република България се наблюдава от години системно и тежко нарушаване на принципите на правовата държава, което вече надхвърля съществуването на отделни слабости във функционирането на демократичния модел. Смятаме, че е налице “очевиден риск от тежко нарушение на ценностите“, посочени в чл. 2 от Договора за Европейски съюз.
  • Липсват достатъчно гаранции за независимост на съда, наблюдават се форми на политическа намеса и влияние на олигархични интереси в независимата съдебна система, има тежък и системен проблем със случайното разпределение на делата.
  • Налице е несъвместим с правовата държава модел на централизирана и йерархична прокуратура, която функционира въз основа на пълно единоначалие. Този модел, в съчетание с липсата на механизми за ефективен контрол над главния прокурор, води до съществени аномалии в наказателното правораздаване, съдебната система и функционирането на публичната власт в България.
  • Общественото доверие в съдебната система и особено в прокуратурата е изключително ниско. Липсва усещане за справедливост.
  • Наблюдава се устойчиво мрежово срастване на позиции в бизнес, политика, медии, съдебна система, служби за сигурност, което разкрива основни характеристики на класически мафиотски модел на задкулисно управление.
  • При липса на ефективно разследване, обвинение и правораздаване, една значителна част от публичните средства в Република България и от средствата, предоставяни от Европейския съюз, се превръщат в допълнителен ресурс в ръцете на обръчи от нерегламентирани зависимости от мафиотски тип.
  • Вече година и половина след конституиране на новото управление продължава да липсва реална политика за преодоляване на гореизброените проблеми. Особено красноречив израз на това са приетите на 16 декември 2015 г. промени в Конституцията, които ясно показват липсата на необходимата воля за реално оздравяване на съдебната система.

Поради гореизложеното, считаме за необходимо извършването на спешни и категорични промени на законодателно ниво и предложихме следните:

НЕОБХОДИМИ МЕРКИ

  • Съществено намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет /ВСС/, така че същата да придобие контролна, а не управляваща роля.
  • Осигуряване на действително мнозинство на съдиите, избрани от съдии в съдийската колегия на ВСС.
  • Прецизиране на избора на членове на ВСС чрез въвеждане на допълнителни критерии за нравствени и професионални качества при избора на членове на парламентарната и магистратска квоти в Съвета, с цел избягване на политически и икономически зависимости на кандидатите.
  • Въвеждане на ефективни механизми за контрол и отчетност на прокуратурата на конституционно и законово ниво.
  • Децентрализация  на прокуратурата и гарантиране на независимост в работата на прокурорите, като част от системата на съдебната власт, чрез осигуряване на оперативна самостоятелност и спазване на принципа на вътрешно убеждение в работата им и при постановяване на актовете им.
  • Премахване на възможността за намеса „по същество“ в работата на компетентния прокурор от страна на горестоящите прокурори и главния прокурор . Отпадане на методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори. Възможността за намеса на горестоящите прокурори в досъдебното производство  следва да бъде ограничена само до контрол за законосъобразност и да се извършва с писмени мотивирани актове.
  • Създаване на длъжността  заместник-главен прокурор за борба с корупцията при висшите управленски длъжности, независим в дейността си  от главния прокурор, който да се назначава и отчита пряко на Висшия съдебен съвет.

На национално ниво няма политическа воля за предприемане на конкретни действия за реализиране на подобни промени. Смятаме, че е нужно решително ангажиране на Европейската комисия за реализирането на истинска и дълбока съдебна реформа, която да гарантира върховенство на правото.

ЕТО ЗАЩО, АПЕЛИРАМЕ КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ:

  • Европейската комисия, като орган, конституиран да служи на европейските народи (чл. 13 от ДЕС), да посочи ясно и категорично системните проблеми във функционирането на съдебната власт в България и да укаже ясни и точни насоки за тяхното разрешаване. Вярваме, че тези проблеми следва да бъдат назовани без подлежащи на интерпретативни вариации формулировки. Досега някои от тези системни слабости на Правосъдието у нас бяха по едни или други причини премълчавани или дипломатично завоалирани.
  • Като граждани на Европейския съюз, приемаме институциите на Европейския съюз като „свои“, а не като „чужди“ или външни. Обръщаме се към Вас с молба да бъдат обсъдени и използвани всички възможни механизми, визирани в Договора за Европейски съюз, за да бъде оказано влияние върху българските политици и институции за осъществяването на реална и ефективна съдебна реформа и за налагане на върховенството на правото в България.

 ВЪВЕДЕНИЕ

            Приетите на 16-ти декември 2015 г. промени в Конституцията на Република България са недостатъчни, противоречиви и повърхностни. Те не дават адекватно решение на основните проблеми на съдебната система и на слабостите във функционирането на правовата държава у нас. Целият конституционен дебат през изминалата година показа, че мнозинството от народните представители не работят за действителни промени, а опитват да симулират реформи, за да получат благосклонността на българското общество и европейските институции.

Считаме, че следва да бъдат инициирани нови изменения в Конституцията и в структурната законодателна уредба на съдебната власт в най-кратки срокове. Както посочи бившият министър на правосъдието Христо Иванов :… изходът технологично съвсем не е сложен и в момента в парламента има предложения за изменение, които са внесени от Инициатива „Правосъдие за всеки“. Те могат да станат база за един втори кръг от конституционни реформи.” (интервю от 11 декември 2015 г.)

За необходимостта от нови стъпки в съдебната реформа говорят редица обстоятелства, станали част от публичния живот в България през последните седмици:

  • За първи път в историята на страната стотици представители на съдебната власт, в лицето на съдии от различни български съдилища, излязоха на публичен протест след приемане на промените в Конституцията, поради липсата на ефективни мерки за съдебна реформа и засягането на независимостта на магистратите и погазването върхвенството на закона.(виж тяхното обръщение на английски).
  • Председателят на Върховния касационен съд – съдия Лозан Панов, отправи емблематично послание към магистратската общност и към българското общество, в което артикулира проблемите, които поставяме в настоящото писмо (цялата реч на председателя на ВКС Лозан Панов от 11 декември 2015  г. по случай 135 години Върховен съд). – http://www.vks.bg/vks_p02_0279.htm. След опитите да бъде проверяван дисциплинарно от Висшия съдебен съвет за това свое изказване, речта на Лозан Панов беше подкрепена от над 230 български съдии, като зад неговата позиция застанаха още множество професионални и граждански общности.
  • При приемането на промените в Конституцията министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка и отправи послание към народните представители, че гласуваните от тях изменения не отговарят на реалните нужди на съдебната система, а вместо това затвърждават „върховенството на главния прокурор”(видео, 09 декември 2015 г.);
  • Българският съдия в Европейският съд по правата на човека Йонко Грозев сподели пред обществото, че има „липса на върховенство на закона в България”(29 декември 2015 г.), а предходният български съдия Здравка Калайджиева отново постави въпроса за несъвместимостта на действащата уредба на разследването и обвинението в България с основните изисквания на ЕКПЧ в полето на наказателното правораздаване (http://www.mediapool.bg/obshtestven-li-e-dogovorat-za-diktatura-na-prokuraturata-news243316.html).
  • На 14 януари 2016 г. на редовно заседание на Висшия съдебен съвет бе окончателно прекратена дисциплинарната проверка срещу съдиите Янева и Ченалова по повод на фактите, разгласени чрез техни разговори съдържащи информация за неправомерна намеса на политици и магистрати в работата на съда.
  • На същото заседание на Висшия съдебен съвет се разбра, че негови членове поддържат смс кореспонденция с министър-председателя по време на заседания и му докладват за предложенията и решенията на Съвета. От своя страна, министър-председателят следи и упражнява очевиден натиск върху работата на управляващия орган на съдебната власт, което е напълно недопустимо за правова и демократична държава!

Водени от нашето силно безпокойство от задълбочаването на проблемите в съдебната власт, като общност от граждани, за които не е безразлично дали страната ни ще бъде част от обединението на европейските народи на основата на ценностите на свободата и върховенството на правото, излагаме основни проблеми на българската съдебна система и възможните мерки, които биха довели до напредък в сферата на правосъдието.

 

 

 

 

 

Споделяне