февруари 2016

„Правосъдието в България беше сравнявано с гробище, с онази доза цинизъм, която е необходима, за да бъде поддържано това гробище. Най-важното от това, което се случи тази година, е, че гробището започна да оживява. Ние го виждаме. Това, което виждам аз тук е част от това оживяване на гробището.”

С тази метафора започна словото на Христо Иванов на Шествието за правосъдие, организирано от Инициатива „Правосъдие за всеки” на 27 февруари. Със силните си думи бившия правосъден министър грабна вниманието на множеството от хора. Той даде за пример скорошните разкрития на следователя Бойко Атанасов.

„България, благодарение на това гробище, в което може да се мълчи, да се крият биографии,  да се монтират страхове и дела на трупчета, както го описа така ясно и добре следовател Атанасов, се управлява не от институции, не по демократичен път, а от няколко души, които сутрин палят своите пури и с няколко есемеса вземат всички важни решенията.”

Иванов вижда светлина в тази мрачна картина, защото фигури от системата, подкрепени от гражданите, се изправят срещу статуквото.

„Гробището започва да оживява. Тези, които излизат от него и се опитват да върнат към живот българското правосъдие, имат подкрепата на българските граждани.

Това е страхотна новина!

Често ме питат: Реформата не стана, има ли шанс някога да се случи.

Най-важната част от реформата се случва и това е обществената реакция, реакцията на хората в съдебната власт, появяването на чувство за непримиримост, това е говоренето. Това е отварянето на гробовете и пускането на светлина вътре. Този процес не може да бъде спрян.

Това е революция, това не е реформа. Реформата са изменения в този или онзи закон, в конституцията. Но това е революция!

Искам да ви благодаря от сърце. Искам да ви призова да продължавате да подкрепяте онези смели хора, които събират смелост да се обърнат срещу гробищната омерта и плесен, и закона на мълчанието и почват да говорят.”

Словото на Христо Иванов може да прочетете и видите на сайта на „Клуб Зет”.

В средата на февруари разкритията на един следовател за „шпицкоманди” в прокуратурата взривиха общественото пространство. Дали са истина твърденията на Бойко Атанасов – първият човек от системата, който се осмелява да говори в прав текст за проблемите на държавното обвинение? Ще донесе ли резултат искането на главния прокурор за проверка на еднолично ръководеното от него ведомство? Любомир Авджийски разкрива как законът дава възможности за злоупотреби в държавното обвинение.

„Следователят Бойко Атанасов счупи омертата в прокуратурата” – под това заглавие „Биволъ” публикува тези разкрития – не анонимни, а направени от първо лице.

Интервюто е заснето и първата му част излиза на 18 февруари.

Тук следователят описва, че прокуратурата е лично контролирана от Сотир Цацаров чрез специална “шпицкоманда” от 5-6 следователи в Софийското следствие. При тях отиват всички дела за престъпления във висшите сфери на властта. Делата се водят срещу неизвестни извършители и се замразяват, но се възобновяват, ако трябва да се окаже политически натиск. Последният пример е около съдебната реформа. Дело срещу Бойко Борисов заведено още докато е бил кмет, било възобновено, за да се “опраска” реформата. Прокурорите не решават по вътрешното си убеждение, а според нарежданията на главния прокурор.

На 19 февруари излиза втората част на интервюто.

Тук следовател Атанасов разказва как е бил затрупан с три досъдебни производства, след като е присъствал на срещата с Моника Маковей, организирана по покана на Инициатива „Правосъдие за всеки”.

„В същия ден ми бяха разпределени три досъдебни производства. Последователни: 164, 165, 166. … Нито математически, нито логически погледнато, при 80-90 човека следователи, три дела не могат да се паднат при един, последователно.”

Любомир Авджийски от Инициатива „Правосъдие за всеки” проучва каква е истината в дръзките твърдения на следователя в анализ, публикуван от вестник „Сега”. Атанасов описва механизъм за сплашване на политици, магистрати и висши държавни служители.

„За тази цел в следствието и прокуратурата са създадени специални отдели, които не са уредени в Закона за съдебната власт. Според Атанасов разделянето на органа на такива отдели е незаконно, като чрез тях се заобикаля принципът на случайното разпределение на делата.

… прокурорите в отдел „Специализиран“ към Софийската градска прокуратура, по думите на Атанасов, са най-вече командировани от районните прокуратури. Многократно е констатирано – както в анализи на ВСС, така и в докладите на Европейската комисия, че при командироването има сериозна вероятност да се създаде зависимост на прокурора от административния ръководител.

Друг инструмент на „шпицкомандите“ били образуваните дела срещу политици да са от категорията „срещу неизвестен извършител“. Проблемът е, че разследваният не може да се защити, защото официално срещу него няма повдигнато обвинение, но неофициално той знае, че действията са срещу него и във всеки момент може да има негативни последици.”

Главният прокурор поиска от ВСС да провери твърденията на Атанасов.

„Ефективността на съвета при разследването на подобна информация не е особено обнадеждаваща. Като най-пресни примери са нарушенията в Софийския градски съд (СГС) и случаят с „Двете каки“ (или Яневагейт), за които Европейската комисия изрично споменава в последния си мониторингов доклад.”

Авторът на анализа припомня също, че темата за прокуратурата е табу и то не без основание. След като подкрепи идеите на Инициатива „Правосъдие за всеки” за реформа в държавното обвинение, депутатът от ГЕРБ Методи Андреев беше „поздравен” със сигнал до етичната комисия на парламента.

Има почва за твърденията на Бойко Атанасов, посочва Авджийски.

„Устройството на прокуратурата и правомощията на главния прокурор показват, че злоупотребата с власт по начина, описан от следователя Бойко Атанасов, е възможна. На първо място „методическото ръководство“, което главният прокурор упражнява върху дейността на всички прокурори, и продължението на този принцип в Закона за съдебната власт му позволява намеса в конкретни дела и разследвания.”

Анализът съдържа сравнения със ситуацията в Румъния. Там законът не позволява намеса на по-горестоящия прокурор или главният прокурор в работата на подчинения, нито изземване на дела, каквото става тук.

„Именно такова изземване е било извършено, когато следователят Бойко Атанасов е приключил разследването срещу депутат от ДПС Емил Иванов и е предложил на главния прокурор да поиска свалянето на имунитета на Иванов. Вместо искане за сваляне на имунитета обаче е било иззето делото от следователя. Месец по-късно Иванов е станал областен управител на Софийска област.”

Проблемът е, че всичко това не е незаконно.

„В България подобна намеса по конкретните дела от страна на главния прокурор и по-горестоящите прокурори не само че се случва, но напълно отговаря на смисъла на чл. 136 от Закона за съдебната власт (който е преписан от чл. 129 на Руската конституция) – „Прокуратурата е единна и централизирана и всички прокурори са подчинени на главния прокурор“.

Изводът на юриста е, че в България има законови възможности за злоупотреба с власт в прокуратурата. Затова тази институция трябва да бъде реформирана из основи, както се предлага в седемте идеи за съдебна реформа на Инициатива „Правосъдие за всеки”.

Вижте анализа на Любомир Авджийски на сайта на вестник „Сега”.

Нека си припомним и кога Бойко Атанасов започна да разказва за отговорната и тежка работа на следователя. Първите му свидетелства са за програмата на MoveBG „Право и ред: справедливост в пет стъпки”.

„Един човек когато бъде затрупан с дела – все тежки, все значими, тези хора се амортизират много бързо, аз съм работил по такива дела. Те са много лесни за манипулиране. Било то поради умора, било то поради стрес или други начини…

От това, че се пречи на работата на магистратите, губи само обществото, държавата. Печелят хората, които се препитават с корупция в съдебната система.”

За да бъде обратното, обществото трябва да подкрепя честните магистрати и да бъде нетърпимо към корупцията в живота ни.

Ехото от сътресенията в българското правосъдие стигна и до Брюксел и няма да заглъхне скоро, предупреждава Велислав Величков в интервю за „Маргиналия”. Юристът от Инициатива „Правосъдие за всеки” разговаря с Емил Коен една година след като Народното събрание подкрепи категорично стратегията за съдебна реформа на екипа на правосъдния министър Христо Иванов. През тази година депутатите бламираха реформата, министърът се оттегли, но междувремено, по думите на Велислав Величков, „се намеси нов играч – гражданското движение „Инициатива Правосъдие за всеки“, нещо съвсем ново на нашия обществено-политически хоризонт – опит за ползване на предвидена в закон форма за граждански натиск.”

На 17 декември 2015 г. парламентът все пак гласува промени в Конституцията, но те са „компромис в компромиса”, а не истинска реформа, посочва Величков.

„Пакетът от неща, които бяха предложени, се съдържаше в първия конституционен законопроект, внесен по инициатива на Министерството на правосъдието и от солидна група народни представители от управляващото мнозинство. Още когато се случи т.нар. „исторически компромис“ на 23 юли миналата година, беше ясно, че се минава на вариант „полуреформа“. В крайна сметка приетите на 17 декември са „полуреформа на полуреформата“… Или още по-картинно да се изразя – получи се 1/3 реформа, но 1/3 от по-несъществената част от реформата.”

Най-важната тема – реформирането на държавното обвинение, е табу за българските депутати. В скорошна дискусия Христо Иванов дори каза, че прокуратурата си има парламентарно крило, припомня Велислав Величков.

„Много е жалко, но най-вече опасно за българския парламентаризъм, ако прокуратурата си има парламентарно крило или фракция. Всъщност, както един колега уж на шега казваше, тя не е просто парламентарна партия, тя е управляващото мнозинство във всяко Народно събрание, когато стане въпрос за съдебната система.”

Бездействието или погрешните действия на нереформираната прокуратура вече предизвикват силно недоволство сред гражданите. В разговора се обсъжда последният фрапиращ случай – смъртта на 18-годишния Тодор във Враца.

„…той е особено показателен за т.нар. „методическо ръководство“ от страна на вишестоящите прокурори, то е заложено в Конституцията и ние искаме да бъде премахнато. Само за няколко часа в резултат на качващото се буквално всяка минута обществено недоволство – справедлив граждански гняв във Враца, където, забележете, кметът каза „мен ме изнудват да плащам „данък спокойствие“. Тава казва кметът, а какво да говорим за останалите! Прокуратурата изпрати бригада от седем души от Върховна касационна прокуратура и обвинението бе сменено от най-лекото възможно в най-тежкото възможно. И никакви нови доказателства или нови обстоятелства по делото няма в момента на преквалификацията на обвинението.”

Този метод на действие, както и статутът на главния прокурор, създават пречки пред осъществяването на истинско правосъдие.

„Те отказаха да обсъждат „методическото ръководство“, прекалено дългия мандат на Главния прокурор от 7 години, в които, независимо от това как изпълнява задълженията си, той е бетониран на поста си.

Така че най-властната и най-недосегаемата фигура у нас е тази на Главния прокурор; и така е вече повече от 20 години. Ала това е мощен лост за политическо влияние!”

Крачка напред по пътя на съдебната реформа е разделянето на Виския съдебен съвет на две колегии.

„Най-големият порок в работата на този орган беше, че прокурори, които са страна в процеса, също като адвокатите, кадруваха съдиите – участваха в назначенията на административните ръководители на съдилищата, атестираха ги, дисциплинарно ги наказваха. Така едната от страните в процеса, чрез участието си в тези решения и мерки, влияеше върху независимия съд, който трябва да отсъди безпристрастно дали е право обвинението или пък това е защитата. Как съдията ще отсъди безпристрастно, ако го е страх, че кариерата му зависи от прокурорите?”

За сметка на това депутатите приеха предложението на АБВ за разпределение на квотите в двете колегии, което може да неутрализира положителната промяна.

„Не се осигури мнозинство на съдиите, избрани от съдии, в съдийската колегия. Промените в парламентарните квоти се случиха така, че в прокурорската квота остана надмощието на прокурорите спрямо излъчените от Парламента хора. И там всичко ще зависи само и единствено от главния прокурор – без никакво значение дали е Цацаров или друг. А в съдийската колегия, след промените броят на избраните от Парламента и на тези, избрани от самите съдии, се изравни – 6:6. При това положение, макар че сега вече избраниците на Парламента се избират с 2/3 мнозинство, става възможно партиите да влияят върху решенията на независимата съдийска колегия. Това е абсолютно недопустимо.”

Явното гласуване във ВСС не влезе в конституционните промени. Последвалите събития показаха колко е важно решенията в кадровия орган на съдебната власт да се взимат прозрачно.

„Депутатите отмениха тайното гласуване, без да запишат явното в Конституцията, оставиха това за промените в закона за съдебната власт.

В два от петте големи скандала във ВСС след промените в Конституцията, той – при отменено тайно гласуване,  реши нещата точно с него!

Тайни бяха гласуванията по две ключови кадрови решения – за смяната на Соня Найденова като говорител на ВСС и за повторното неизбиране на Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд. Сега ВСС прави така – когато нещо е безспорно, гласува явно, когато нещо трябва да се крие – гласува тайно.”

Най-новият скандал открои друга порочна стъпка на депутатите, която изтъква Велислав Величков.

„… с преходните и заключителни разпоредби към Закона за промяна на Конституцията, вкарани в най-последния момент, минути преди второто четене в Конституционната комисия, беше записано, че сегашният ВСС трябва да изкара мандата си. С това НС бетонира този състав на ВСС и опорочи собствената си воля да разпредели хората от парламентарната квота в двете колегии и остави този ВСС да свърши сам тази работа!”

В разговора, който се води ден след огласяването на мониторинговия доклад от Брюксел, се коментира и призивът на част от управляващите за саморазпускане на ВСС и последвалата декларация за независимост на Съвета.

„Ясно беше, че това е неконституционно и наистина е намеса на една власт в работата на независимата друга. Очевидно беше, че и правителството няма да го подкрепи, а ВСС ще може изведнъж да покаже  силно единство по въпроса „не ни се бъркайте в работата“.

Тази декларация беше театър, тя не търсеше и не постигна никакъв реален ефект. Но тя имаше и трета цел – да се измести дебата за Прокуратурата, т.е. да не се споменава критиката на тази институция в доклада на ЕК – че трябва да има реформа в нея и че следва да ѝ се направи независима проверка. Така че хубавото на това ехо от върха на планината беше, че, прескачайки през девет дерета, стигна и до Брюксел, и оттам сега един други „туристи“ ще дойдат с раниците, пълни с „експертна помощ“, да ни помогнат за реформата в Прокуратурата. Така че – когато гръм удари, как ехото заглъхва, ако цитираме Яворов. Но аз ще кажа, че ехото няма да заглъхне скоро!”

За това безспорно допринасят активността на „новия играч” – Инициатива „Правосъдие за всеки”, както и другото ново нещо – „назряващият бунт сред най-свестната част на магистратурата”.

Последният засега епизод от битката за съдебна реформа са известните седем идеи на Инициативата. След предишни перипетии, в края на 2015 г. те бяха внесени официално в Народното събрание с подписите на над 5000 граждани. Интервюто е проведено преди две парламентарни комисии да изпратят седемте предложения за всеобхватна съдебна реформа за разглеждане в пленарна зала. С подкрепата на 60 депутати те могат да се превърнат в нов законопроект за конституционни реформи. Приемането му може да ни освободи от мониторинга на Европейската комисия, посочва Величков.

„Но тук има и огромен шанс за нас – т.е. депутатите да изпълнят препоръките на Венецианската комисия. Те казват: ние искаме европейското наблюдение да спре. И ние искаме същото – девет години наблюдение стигат. Ако приемат идеите ни, ще спре.

Европейската комисия иска реформа в прокуратурата, ние я предлагаме, иска независим орган за разследване на корупцията, ние предлагаме специален заместник главен прокурор за корупцията. Ако искат. Ако не искат, след година ще водим същия разговор – колко сме онеправдани, че мониторингът продължава. Но с една голяма разлика – Румъния ще излезе от наблюдението, а ние ще останем.”

Емил Коен не пропуска въпроса „кой и защо е против радикалната съдебна реформа”. Отговорът е прост – това е „всеки, който бива обслужван от статуквото”. Броят на депутатите, които обслужват прокуратурата, главоломно нараства, посочва Велислав Величков.

„В парламентарната република Народното събрание доброволно е ограничило властта си в полза на Прокуратурата. И може би затова бившият министър на правосъдието каза, че усещането е, че живеем в прокурорска, а не парламентарна република. Ако депутатите не осъзнаят сериозността на ситуацията, рискуват да се сблъскат с много по-остра обществена реакция, когато дефектите, които произвежда съдебната система, станат нетърпими. Защото у нас бунтът за истинската справедливост все още не се случил. Той предстои.”

Цялото интервю може да прочетете на сайта на „Маргиналия”.

Депутатът от ГЕРБ Методи Андреев прави безпощаден анализ на ситуацията, в която парламентарна комисия го уличи в нарушение на етичните норми за поведение на народните представители. Андреев изрази становище по решението на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика (КБККИПЕ), взето на закрито заседание на 4 февруари 2016 г.

„Цялата история на този случай може да бъде прочетена в моя сигнал до Комисията за професионална етика и превенция на корупцията към Висшия съдебен съвет – Приложение 1, който съм изпратил на 30. 12. 2015 г. с препоръчано писмо до адресата. За съжаление и до сега не съм получил отговор дали въобще сигналът е бил разгледан и ако е така, какво е било решението на Комисията. Но в България нравите са такива. Когато става дума за Главния прокурор и Господ мълчи…”

Историята датира от есента на 2015 г., когато депутатът беше обвинен за оказване на натиск върху бившия шеф на Областната дирекция на МВР в Пловдив Пламен Узунов. Прокуратурата не откри наличие на престъпление, но главният прокурор Сотир Цацаров запита КБККИПЕ дали действията на Методи Андреев са съвместими с Правилника на Народното събрание.

Обвинител номер едно предприе тази стъпка само ден, след като Методи Андреев подкрепи идеите на Инициатива „Правосъдие за всеки” за дълбоки реформи в българската прокуратура по време на дебат за съдебната реформа в парламента, организиран от ИПВ.

В специална декларация Инициативата припомни, че това не е първият подобен случай:

„Случаите на сплашване и нерегламентиран контрол от страна на прокуратурата върху граждани, журналисти и политици трябва да спрат незабавно, а Народното събрание трябва да поеме отговорност за  промяна в законовата рамка, стила и похватите на работа на тази толкова важна институция.”

Самият Методи Андреев нарече случая „Поредната мотика, която настъпва главният прокурор“ и изказа увереност, че промените в прокуратурата ще станат.

„Сега осъзнавам нещо друго – че в прокуратурата витае духът на Вишински и това е много страшно. Ще дойде време – реформа в тази част ще се случи! Независимо дали при този или при друг главен прокурор.“

Два месеца по-късно парламентарната комисия действа в синхрон с желанията на главния прокурор. Методи Андреев описва абсурдността на ситуацията:

„Всъщност това не беше решение, а присъда, поискана от Прокуратурата и изпълнена от формиралото се по този казус, политически мотивирано мнозинство. Никой от гласувалите не се интересуваше от фактите. Никой не искаше да получи отговор на въпроса на какво основание Прокуратурата твърди, че съм нарушил етичните норми на поведение, след като самата тя, при направеното от нея разследване, не е установила никакво престъпно деяние, което да е извършено от мен. Та нали точно по тази причина Софийска градска прокуратура е отказала да образува досъдебно производство по свидетелските показния на уж заплашения бивш директор на Областна дирекция на полицията (ОДП) в гр. Пловдив г-н Пламен Узунов. Всъщност единственото ,,доказателство” за моята вина останаха неговите висящи и с нищо недоказани твърдения, които като цяло не са истина. Както не е истина и твърдението, направеното от него по време на изслушването му в КБККИПЕ, че като директор на ОДП Пловдив се е оплаквал на Главния секретар на МВР за оказан върху него натиск. И така дума срещу дума. Моята дума срещу неговата дума и никакви други доказателства…?! Ето в такава обстановка и на база на такива ,,доказателства” колегите ме посочиха, като първи и единствен за всички времена народен представител, нарушил етичните норми на поведение в българското народното събрание. Мила родна картинка, а и героите са ясни.”

Картината е твърде тъжна, когато разберем кои са депутатите, призвани да бранят етичните норми в родния парламент.

„В тяхната група има трима колеги, които най-вероятно поради изключителния си морал, в миналия парламент са гласували за това най-огромният политически авторитет в родната ни политика, а отскоро и герой на немското списание Der Spiegel, да стане шеф на ДАНС. Горките! Колко ли етични терзания им е коствало това деяние. Единият от тях е бил нещатен сътрудник на Държавна сигурност, другият пък написал, че е гол като пушка, за да вземе на безценица голямо държавно жилище, използвайки служебното си положение. Третият, какво да го мислим. Тя Партията – майка го е измислила. Той е трябвало само да го изпълни. Както го и направи, като гласува за моето опраскване. В тази политически мотивирана група има още трима джедаи на справедливите каузи. Двамата от тях са от партийката АБВ. За мен те са честни и почтени хора, но са зависими от волята на техния си президент от Държавна сигурност и Запалката му. Така, че те, участвайки в моето опраскване, изпълниха успешно поставената им политическа задача. Що се отнася до шестият, аз не знам той от кои е, но се страхувам, че и той не е наясно. За него е ясно само едно, че е в близки отношения с някой си Дидо Дънката… „

Пред журналисти Методи Андреев нарече решението политическо и повтори каква е според него причината.

„Свързано е с това, че подкрепям тезата на „Правосъдие за всеки“, че прокуратурата се нуждае от много сериозна реформа, за да отговаря на европейските изисквания. Това е моето прегрешение – че съм подкрепил „Правосъдие за всеки.“

Първият депутат, обвинен в нарушаване на парламентарната етика, е всъщност и първият политик, който беше формално наказан, след като подкрепи предложенията на ИПВ за радикални промени в прокуратурата. Тази жизненоважна част от реформата среща най-голямата съпротива от страна на статуквото.

Цялото становище на Методи Андреев по повод решението е публикувано на уебсайта на Народното събрание.

Има ли шанс да продължи съдебната реформа? Нина Александрова разговаря с юристите Любомир Авджийски и Емил Димитров от Инициатива „Правосъдие за всеки“ в предаването на Дарик радио „Кой говори“.  В студиото е и журналистката Мирела Веселинова, а от парламента се включва депутатът от Реформаторския блок Петър Славов.
Докато Мирела Веселинова изтъква липсата на политическа воля и явната съпротива на политиците срещу реформата, Любомир Авджийски е оптимистичен и вижда как тя може да се получи.
„Стъпка номер едно е гражданското общество да я поиска по различни начини, да се види, че то е активно – нещо, което и самата Европейска комисия констатира. Стъпка номер две е магистратите да я поискат. Те започнаха да я искат, т. е. имаме и стъпка номер две. Чак тогава, след събуждане на обществото и на магистратите, можем да говорим и за събуждане на политическата класа, което няма да бъде събуждане, а ще бъде промяна. Обществото само ще се сети, че трябва да гласува за политици, които биха направили тази реформа.“
Емил Димитров предупреждава, че нещата ще станат не изведнъж, а постепенно, но също отхвърля песимизма.
„Ако не гледам оптимистично, тогава трябва да гледам песимистично и на въпроса тази държава ще бъде ли демократична, този народ ще бъде ли свободен. Защото такава е алтернативата, ако не се случи съдебната реформа. Виждаме, че гражданското общество започва да е активно. То ще бъде активно, ако бъде образовано, ако бъде научено какво се случва и какви са неговите интереси. И да не забравяме, че сме общност от едно по-голямо семейство – Европейският съюз. Затова е много трудно да не се случи демокрация в тази държава.“
В центъра на разговора са седемте идеи за съдебна реформа на Инициатива „Правосъдие за всеки“. Петър Славов припомня, че депутати от Реформаторския блок внесоха част от тях между двете четения на промените в Конституцията, но те не бяха допуснати до обсъждане по същество.
„Искам да поздравя вашите събеседници за тяхната активност, особено представителите на Инициатива „Правосъдие за всеки“ – за тази Гражданска инициатива, която те направиха, за обществения натиск, който инициираха и за всичките им активности за случването на съдебната реформа. Очевидно е, че ако се чака само политическата класа да реализира такава реформа, тя няма да стане.“
Юристите посочват, че седемте идеи, които са внесени за разглеждане в парламента и чрез гражданска подписка, могат да послужат за ново отваряне на Конституцията и така да се даде втори шанс на реформата. Любомир Авджийски разяснява акцента – трите предложения за реформиране на прокуратурата. Сред тях е премахването на т. нар. методическо ръководство. Петър Славов изтъква каква е вредата от него:
„Именно този текст в Конституцията е послужил преди години да бъде въведен един спорен и много опасен текст в Закона за съдебната власт, който казва, че прокуратурата е единна и централизирана. Това не намира опора в Конституцията и често е основание за подозрения в работата на много прокурори от страна на административните ръководители. Те могат на практика да изземат всяко едно дело от прокурор, който работи по него, и да го решат по начин, който те считат за целесъобразен. Това е големият проблем, от който страда цялата система.“
Реформата в прокуратурата беше умишлено игнорирана, казва на свой ред Мирела Веселинова.
„Явен е стремежът да се запази прокуратурата такава, каквато е, да се запазят позициите на главния прокурор. Да се ходи на пръсти около прокуратурата и същевременно депутати от всички политически партии се превръщат в нещо като трансмисия между главния прокурор и нормотворческата дейност.“
След логичното заключение, че сега гражданите са на ход, Емил Димитров представя един от възможните инструменти за граждански натиск. Кампанията „Гражданско известие за правосъдие“ позволява на всеки гражданин да изпрати лесно писмо до един или повече депутати и да ги призове да направят нужното, за да може реформата да се случи.
Участниците в разговора коментират още искането за оставка на Висшия съдебен съвет, скандалите, които разтърсиха кадровия орган на съдебната власт, и критиките в доклада на Европейската комисия.
Чуйте разговора в студиото на Дарик радио.