Има ли шанс да продължи съдебната реформа? Нина Александрова разговаря с юристите Любомир Авджийски и Емил Димитров от Инициатива „Правосъдие за всеки“ в предаването на Дарик радио „Кой говори“. В студиото е и журналистката Мирела Веселинова, а от парламента се включва депутатът от Реформаторския блок Петър Славов.
Докато Мирела Веселинова изтъква липсата на политическа воля и явната съпротива на политиците срещу реформата, Любомир Авджийски е оптимистичен и вижда как тя може да се получи.
„Стъпка номер едно е гражданското общество да я поиска по различни начини, да се види, че то е активно – нещо, което и самата Европейска комисия констатира. Стъпка номер две е магистратите да я поискат. Те започнаха да я искат, т. е. имаме и стъпка номер две. Чак тогава, след събуждане на обществото и на магистратите, можем да говорим и за събуждане на политическата класа, което няма да бъде събуждане, а ще бъде промяна. Обществото само ще се сети, че трябва да гласува за политици, които биха направили тази реформа.“
Емил Димитров предупреждава, че нещата ще станат не изведнъж, а постепенно, но също отхвърля песимизма.
„Ако не гледам оптимистично, тогава трябва да гледам песимистично и на въпроса тази държава ще бъде ли демократична, този народ ще бъде ли свободен. Защото такава е алтернативата, ако не се случи съдебната реформа. Виждаме, че гражданското общество започва да е активно. То ще бъде активно, ако бъде образовано, ако бъде научено какво се случва и какви са неговите интереси. И да не забравяме, че сме общност от едно по-голямо семейство – Европейският съюз. Затова е много трудно да не се случи демокрация в тази държава.“
В центъра на разговора са седемте идеи за съдебна реформа на Инициатива „Правосъдие за всеки“. Петър Славов припомня, че депутати от Реформаторския блок внесоха част от тях между двете четения на промените в Конституцията, но те не бяха допуснати до обсъждане по същество.
„Искам да поздравя вашите събеседници за тяхната активност, особено представителите на Инициатива „Правосъдие за всеки“ – за тази Гражданска инициатива, която те направиха, за обществения натиск, който инициираха и за всичките им активности за случването на съдебната реформа. Очевидно е, че ако се чака само политическата класа да реализира такава реформа, тя няма да стане.“
Юристите посочват, че седемте идеи, които са внесени за разглеждане в парламента и чрез гражданска подписка, могат да послужат за ново отваряне на Конституцията и така да се даде втори шанс на реформата. Любомир Авджийски разяснява акцента – трите предложения за реформиране на прокуратурата. Сред тях е премахването на т. нар. методическо ръководство. Петър Славов изтъква каква е вредата от него:
„Именно този текст в Конституцията е послужил преди години да бъде въведен един спорен и много опасен текст в Закона за съдебната власт, който казва, че прокуратурата е единна и централизирана. Това не намира опора в Конституцията и често е основание за подозрения в работата на много прокурори от страна на административните ръководители. Те могат на практика да изземат всяко едно дело от прокурор, който работи по него, и да го решат по начин, който те считат за целесъобразен. Това е големият проблем, от който страда цялата система.“
Реформата в прокуратурата беше умишлено игнорирана, казва на свой ред Мирела Веселинова.
„Явен е стремежът да се запази прокуратурата такава, каквато е, да се запазят позициите на главния прокурор. Да се ходи на пръсти около прокуратурата и същевременно депутати от всички политически партии се превръщат в нещо като трансмисия между главния прокурор и нормотворческата дейност.“
След логичното заключение, че сега гражданите са на ход, Емил Димитров представя един от възможните инструменти за граждански натиск. Кампанията „Гражданско известие за правосъдие“ позволява на всеки гражданин да изпрати лесно писмо до един или повече депутати и да ги призове да направят нужното, за да може реформата да се случи.
Участниците в разговора коментират още искането за оставка на Висшия съдебен съвет, скандалите, които разтърсиха кадровия орган на съдебната власт, и критиките в доклада на Европейската комисия.
Чуйте разговора в студиото на Дарик радио.
