Депутатът от ГЕРБ Методи Андреев прави безпощаден анализ на ситуацията, в която парламентарна комисия го уличи в нарушение на етичните норми за поведение на народните представители. Андреев изрази становище по решението на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика (КБККИПЕ), взето на закрито заседание на 4 февруари 2016 г.
„Цялата история на този случай може да бъде прочетена в моя сигнал до Комисията за професионална етика и превенция на корупцията към Висшия съдебен съвет – Приложение 1, който съм изпратил на 30. 12. 2015 г. с препоръчано писмо до адресата. За съжаление и до сега не съм получил отговор дали въобще сигналът е бил разгледан и ако е така, какво е било решението на Комисията. Но в България нравите са такива. Когато става дума за Главния прокурор и Господ мълчи…”
Историята датира от есента на 2015 г., когато депутатът беше обвинен за оказване на натиск върху бившия шеф на Областната дирекция на МВР в Пловдив Пламен Узунов. Прокуратурата не откри наличие на престъпление, но главният прокурор Сотир Цацаров запита КБККИПЕ дали действията на Методи Андреев са съвместими с Правилника на Народното събрание.
Обвинител номер едно предприе тази стъпка само ден, след като Методи Андреев подкрепи идеите на Инициатива „Правосъдие за всеки” за дълбоки реформи в българската прокуратура по време на дебат за съдебната реформа в парламента, организиран от ИПВ.
В специална декларация Инициативата припомни, че това не е първият подобен случай:
„Случаите на сплашване и нерегламентиран контрол от страна на прокуратурата върху граждани, журналисти и политици трябва да спрат незабавно, а Народното събрание трябва да поеме отговорност за промяна в законовата рамка, стила и похватите на работа на тази толкова важна институция.”
Самият Методи Андреев нарече случая „Поредната мотика, която настъпва главният прокурор“ и изказа увереност, че промените в прокуратурата ще станат.
„Сега осъзнавам нещо друго – че в прокуратурата витае духът на Вишински и това е много страшно. Ще дойде време – реформа в тази част ще се случи! Независимо дали при този или при друг главен прокурор.“
Два месеца по-късно парламентарната комисия действа в синхрон с желанията на главния прокурор. Методи Андреев описва абсурдността на ситуацията:
„Всъщност това не беше решение, а присъда, поискана от Прокуратурата и изпълнена от формиралото се по този казус, политически мотивирано мнозинство. Никой от гласувалите не се интересуваше от фактите. Никой не искаше да получи отговор на въпроса на какво основание Прокуратурата твърди, че съм нарушил етичните норми на поведение, след като самата тя, при направеното от нея разследване, не е установила никакво престъпно деяние, което да е извършено от мен. Та нали точно по тази причина Софийска градска прокуратура е отказала да образува досъдебно производство по свидетелските показния на уж заплашения бивш директор на Областна дирекция на полицията (ОДП) в гр. Пловдив г-н Пламен Узунов. Всъщност единственото ,,доказателство” за моята вина останаха неговите висящи и с нищо недоказани твърдения, които като цяло не са истина. Както не е истина и твърдението, направеното от него по време на изслушването му в КБККИПЕ, че като директор на ОДП Пловдив се е оплаквал на Главния секретар на МВР за оказан върху него натиск. И така дума срещу дума. Моята дума срещу неговата дума и никакви други доказателства…?! Ето в такава обстановка и на база на такива ,,доказателства” колегите ме посочиха, като първи и единствен за всички времена народен представител, нарушил етичните норми на поведение в българското народното събрание. Мила родна картинка, а и героите са ясни.”
Картината е твърде тъжна, когато разберем кои са депутатите, призвани да бранят етичните норми в родния парламент.
„В тяхната група има трима колеги, които най-вероятно поради изключителния си морал, в миналия парламент са гласували за това най-огромният политически авторитет в родната ни политика, а отскоро и герой на немското списание Der Spiegel, да стане шеф на ДАНС. Горките! Колко ли етични терзания им е коствало това деяние. Единият от тях е бил нещатен сътрудник на Държавна сигурност, другият пък написал, че е гол като пушка, за да вземе на безценица голямо държавно жилище, използвайки служебното си положение. Третият, какво да го мислим. Тя Партията – майка го е измислила. Той е трябвало само да го изпълни. Както го и направи, като гласува за моето опраскване. В тази политически мотивирана група има още трима джедаи на справедливите каузи. Двамата от тях са от партийката АБВ. За мен те са честни и почтени хора, но са зависими от волята на техния си президент от Държавна сигурност и Запалката му. Така, че те, участвайки в моето опраскване, изпълниха успешно поставената им политическа задача. Що се отнася до шестият, аз не знам той от кои е, но се страхувам, че и той не е наясно. За него е ясно само едно, че е в близки отношения с някой си Дидо Дънката… „
Пред журналисти Методи Андреев нарече решението политическо и повтори каква е според него причината.
„Свързано е с това, че подкрепям тезата на „Правосъдие за всеки“, че прокуратурата се нуждае от много сериозна реформа, за да отговаря на европейските изисквания. Това е моето прегрешение – че съм подкрепил „Правосъдие за всеки.“
Първият депутат, обвинен в нарушаване на парламентарната етика, е всъщност и първият политик, който беше формално наказан, след като подкрепи предложенията на ИПВ за радикални промени в прокуратурата. Тази жизненоважна част от реформата среща най-голямата съпротива от страна на статуквото.
Цялото становище на Методи Андреев по повод решението е публикувано на уебсайта на Народното събрание.
