Велислав Величков: Бунтът за истинската справедливост предстои – Инициатива "Правосъдие за всеки"

Велислав Величков: Бунтът за истинската справедливост предстои

VelislavVelichkov_25052015Ехото от сътресенията в българското правосъдие стигна и до Брюксел и няма да заглъхне скоро, предупреждава Велислав Величков в интервю за „Маргиналия”. Юристът от Инициатива „Правосъдие за всеки” разговаря с Емил Коен една година след като Народното събрание подкрепи категорично стратегията за съдебна реформа на екипа на правосъдния министър Христо Иванов. През тази година депутатите бламираха реформата, министърът се оттегли, но междувремено, по думите на Велислав Величков, „се намеси нов играч – гражданското движение „Инициатива Правосъдие за всеки“, нещо съвсем ново на нашия обществено-политически хоризонт – опит за ползване на предвидена в закон форма за граждански натиск.”

На 17 декември 2015 г. парламентът все пак гласува промени в Конституцията, но те са „компромис в компромиса”, а не истинска реформа, посочва Величков.

„Пакетът от неща, които бяха предложени, се съдържаше в първия конституционен законопроект, внесен по инициатива на Министерството на правосъдието и от солидна група народни представители от управляващото мнозинство. Още когато се случи т.нар. „исторически компромис“ на 23 юли миналата година, беше ясно, че се минава на вариант „полуреформа“. В крайна сметка приетите на 17 декември са „полуреформа на полуреформата“… Или още по-картинно да се изразя – получи се 1/3 реформа, но 1/3 от по-несъществената част от реформата.”

Най-важната тема – реформирането на държавното обвинение, е табу за българските депутати. В скорошна дискусия Христо Иванов дори каза, че прокуратурата си има парламентарно крило, припомня Велислав Величков.

„Много е жалко, но най-вече опасно за българския парламентаризъм, ако прокуратурата си има парламентарно крило или фракция. Всъщност, както един колега уж на шега казваше, тя не е просто парламентарна партия, тя е управляващото мнозинство във всяко Народно събрание, когато стане въпрос за съдебната система.”

Бездействието или погрешните действия на нереформираната прокуратура вече предизвикват силно недоволство сред гражданите. В разговора се обсъжда последният фрапиращ случай – смъртта на 18-годишния Тодор във Враца.

„…той е особено показателен за т.нар. „методическо ръководство“ от страна на вишестоящите прокурори, то е заложено в Конституцията и ние искаме да бъде премахнато. Само за няколко часа в резултат на качващото се буквално всяка минута обществено недоволство – справедлив граждански гняв във Враца, където, забележете, кметът каза „мен ме изнудват да плащам „данък спокойствие“. Тава казва кметът, а какво да говорим за останалите! Прокуратурата изпрати бригада от седем души от Върховна касационна прокуратура и обвинението бе сменено от най-лекото възможно в най-тежкото възможно. И никакви нови доказателства или нови обстоятелства по делото няма в момента на преквалификацията на обвинението.”

Този метод на действие, както и статутът на главния прокурор, създават пречки пред осъществяването на истинско правосъдие.

„Те отказаха да обсъждат „методическото ръководство“, прекалено дългия мандат на Главния прокурор от 7 години, в които, независимо от това как изпълнява задълженията си, той е бетониран на поста си.

Така че най-властната и най-недосегаемата фигура у нас е тази на Главния прокурор; и така е вече повече от 20 години. Ала това е мощен лост за политическо влияние!”

Крачка напред по пътя на съдебната реформа е разделянето на Виския съдебен съвет на две колегии.

„Най-големият порок в работата на този орган беше, че прокурори, които са страна в процеса, също като адвокатите, кадруваха съдиите – участваха в назначенията на административните ръководители на съдилищата, атестираха ги, дисциплинарно ги наказваха. Така едната от страните в процеса, чрез участието си в тези решения и мерки, влияеше върху независимия съд, който трябва да отсъди безпристрастно дали е право обвинението или пък това е защитата. Как съдията ще отсъди безпристрастно, ако го е страх, че кариерата му зависи от прокурорите?”

За сметка на това депутатите приеха предложението на АБВ за разпределение на квотите в двете колегии, което може да неутрализира положителната промяна.

„Не се осигури мнозинство на съдиите, избрани от съдии, в съдийската колегия. Промените в парламентарните квоти се случиха така, че в прокурорската квота остана надмощието на прокурорите спрямо излъчените от Парламента хора. И там всичко ще зависи само и единствено от главния прокурор – без никакво значение дали е Цацаров или друг. А в съдийската колегия, след промените броят на избраните от Парламента и на тези, избрани от самите съдии, се изравни – 6:6. При това положение, макар че сега вече избраниците на Парламента се избират с 2/3 мнозинство, става възможно партиите да влияят върху решенията на независимата съдийска колегия. Това е абсолютно недопустимо.”

Явното гласуване във ВСС не влезе в конституционните промени. Последвалите събития показаха колко е важно решенията в кадровия орган на съдебната власт да се взимат прозрачно.

„Депутатите отмениха тайното гласуване, без да запишат явното в Конституцията, оставиха това за промените в закона за съдебната власт.

В два от петте големи скандала във ВСС след промените в Конституцията, той – при отменено тайно гласуване,  реши нещата точно с него!

Тайни бяха гласуванията по две ключови кадрови решения – за смяната на Соня Найденова като говорител на ВСС и за повторното неизбиране на Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд. Сега ВСС прави така – когато нещо е безспорно, гласува явно, когато нещо трябва да се крие – гласува тайно.”

Най-новият скандал открои друга порочна стъпка на депутатите, която изтъква Велислав Величков.

„… с преходните и заключителни разпоредби към Закона за промяна на Конституцията, вкарани в най-последния момент, минути преди второто четене в Конституционната комисия, беше записано, че сегашният ВСС трябва да изкара мандата си. С това НС бетонира този състав на ВСС и опорочи собствената си воля да разпредели хората от парламентарната квота в двете колегии и остави този ВСС да свърши сам тази работа!”

В разговора, който се води ден след огласяването на мониторинговия доклад от Брюксел, се коментира и призивът на част от управляващите за саморазпускане на ВСС и последвалата декларация за независимост на Съвета.

„Ясно беше, че това е неконституционно и наистина е намеса на една власт в работата на независимата друга. Очевидно беше, че и правителството няма да го подкрепи, а ВСС ще може изведнъж да покаже  силно единство по въпроса „не ни се бъркайте в работата“.

Тази декларация беше театър, тя не търсеше и не постигна никакъв реален ефект. Но тя имаше и трета цел – да се измести дебата за Прокуратурата, т.е. да не се споменава критиката на тази институция в доклада на ЕК – че трябва да има реформа в нея и че следва да ѝ се направи независима проверка. Така че хубавото на това ехо от върха на планината беше, че, прескачайки през девет дерета, стигна и до Брюксел, и оттам сега един други „туристи“ ще дойдат с раниците, пълни с „експертна помощ“, да ни помогнат за реформата в Прокуратурата. Така че – когато гръм удари, как ехото заглъхва, ако цитираме Яворов. Но аз ще кажа, че ехото няма да заглъхне скоро!”

За това безспорно допринасят активността на „новия играч” – Инициатива „Правосъдие за всеки”, както и другото ново нещо – „назряващият бунт сред най-свестната част на магистратурата”.

Vnasiane_1Последният засега епизод от битката за съдебна реформа са известните седем идеи на Инициативата. След предишни перипетии, в края на 2015 г. те бяха внесени официално в Народното събрание с подписите на над 5000 граждани. Интервюто е проведено преди две парламентарни комисии да изпратят седемте предложения за всеобхватна съдебна реформа за разглеждане в пленарна зала. С подкрепата на 60 депутати те могат да се превърнат в нов законопроект за конституционни реформи. Приемането му може да ни освободи от мониторинга на Европейската комисия, посочва Величков.

„Но тук има и огромен шанс за нас – т.е. депутатите да изпълнят препоръките на Венецианската комисия. Те казват: ние искаме европейското наблюдение да спре. И ние искаме същото – девет години наблюдение стигат. Ако приемат идеите ни, ще спре.

Европейската комисия иска реформа в прокуратурата, ние я предлагаме, иска независим орган за разследване на корупцията, ние предлагаме специален заместник главен прокурор за корупцията. Ако искат. Ако не искат, след година ще водим същия разговор – колко сме онеправдани, че мониторингът продължава. Но с една голяма разлика – Румъния ще излезе от наблюдението, а ние ще останем.”

Емил Коен не пропуска въпроса „кой и защо е против радикалната съдебна реформа”. Отговорът е прост – това е „всеки, който бива обслужван от статуквото”. Броят на депутатите, които обслужват прокуратурата, главоломно нараства, посочва Велислав Величков.

„В парламентарната република Народното събрание доброволно е ограничило властта си в полза на Прокуратурата. И може би затова бившият министър на правосъдието каза, че усещането е, че живеем в прокурорска, а не парламентарна република. Ако депутатите не осъзнаят сериозността на ситуацията, рискуват да се сблъскат с много по-остра обществена реакция, когато дефектите, които произвежда съдебната система, станат нетърпими. Защото у нас бунтът за истинската справедливост все още не се случил. Той предстои.”

Цялото интервю може да прочетете на сайта на „Маргиналия”.

Споделяне