Форумът „Съдебна реформа сега: Гражданското ускорение” се проведе на 19 април 2016 г. в зала „Ерато” в София, с идея за равносметка и поглед към бъдещето по пътя към истинска съдебна реформа в България. Представена беше и единствената по рода си гражданска кампания за съдебна реформа – НГИ “Правосъдие за всеки”.
Това е изказването на бившия правосъден министър Христо Иванов.
Аз съм последен, така че ще ме извините за всяка минута, с която ще ви задържа. Някъде навън има кафе, чист въздух, извинявайте. Когато станах министър, някъде ме хвана човек, който разбираше от публични комуникации и ми каза, че трябвало да формулирам съдебната реформа в едно изречение. Аз му казах: „Ама как? Нали стратегия, големи документи, международни стандарти…” Не, не – едно изречение трябвало. Много неща човек прави, когато стане министър и си формулирах едното изречение, което беше: „Независим съд и ефективна прокуратура.”
Факт е, че и по двете тези теми набюдаваме опити да бъдат натикани под килима. Цялата история, която днес тука се разказа, за това как парламентът не смее да пусне в пленарна зала темата за прокуратурата. По двете теми, сега виждаме конкретни примери, заедно с всички други горещи теми от този период. Хвалят се различни участници в съдебната политика с това колко тихо било станало, как започнали да си говорят и да се изслушват във ВСС, няма ги вече скандалите. Всичко това е… Така припряно се набутва под килима онова, което всъщност беше публичният дебат.
За мен всъщност в това има и елемент на позитивност, защото – вижте, ако парламентът беше достатъчно макиавелистки, шяха да пуснат в пленарна зала тези предложения и така, на изключени камери, десетина души щяха да маркират някакви изказвания. Ама ги е страх дори това да направят. Дори това ги е страх! Страх ги е от самото произнасяне на темата така: реформа на прокуратурата. Това словосъчетание е едно политическо табу със страшна сила в България. Тях ги е страх да говорят по тази тема. Ще вземе някой да каже нещо погрешно. По същия начин страх ги е да поканят международни гости по темата за съдийската независимост и съдебната незавимсимост и това да бъде публично събитие. Защото какво ще се види – ще се види, че на целия Съвет на Европа това му е една от основните ценности, ще трябва да кажем какво направихме ние с измененията в Конституцията по тази тема.
Впрочем Калине, (б.р. – Калпакчиев) ти току-що издаде четата. След като и нашият председател на Върховния касационен съд, и френският говорят за едни и същи неща – ето го заговорът! Защото Наско (б.р. – Атанас Славов) говори, че не било ясно кой е заговорът. Има. Има, има, да! По същество – много неща се казаха, много ми хареса изказването и на Наско Славов, и на Калин, и на останалите говорители. Няколко неща за бъдещето. Ще има повтаряне, разбира се.
Съдебната реформа, ако не трябва да я кондензираш в едно изречение, може да се групира на три големи тематични кръга. Единия, това е запушването на всички пробойни – проблеми, които са се натрупали от дългогодишно лошо управление.
Другият кръг е темата за ефективността и модернизацията, тъй като освен да се справяме с проблемите, които сами си създаваме през годините, през тези години, през тези десетилетия от 80-те години насам тече една революция в мениджмънта на съдебната власт, в използването на други дисциплини – социология, психология. Има изцяло промяна на начина, по който се гледа на наказателна политика, на бюджет, на уравление на тези институции. Част от това е технологичната промяна, свързана с електронното правосъдие. Всичко трябва да се наваксва, това е огромен процес.
И третото – специфичният централен проблем – това е темата за корупцията – темата за корупцията в съдебната власт, темата за корупцията в държавното управление – като основна философия на държавното управление. Не просто като вземане на рушвети от отделни хора, не дори като крадене на публичен финансов ресурс, а като обсебване на властта и подчиняване на нейното упражняване на интересите на котерии и групи.
И друга подялба мога да направя, аз ще се придържам към нея. Има две големи теми и едната, това са нормативните усилия, вече стана дума. Но голямата промяна ще я нарека „културна”. И тя е как да няма вече членове на Висшия съдебен съвет, които говорят, мислят и се държат като хора, които са отишли там да имат рахат. Тази дума беше употребена не просто от един член на Висшия съдебен съвет, а от представляващия Висшия съдебен съвет, неговата антропологическа емблема в цялата си красота. Мисля, че е много характерна за онзи модел, по който се подбират и се мотивират хора в този орган, а и в други управленски позиции. Това са хора, които в името на рахата си знаят, че им се дължат големи заплати, безвкусно големи заплати, каквито гласува парламентът, срещу което те трябва да разменят СМС-и. Това е моделът.
Как да излезем от този културен модел, от тази култура, при положение че се отказахме да усилим връзката между членовете на Висшия съдебен съвет и техните колеги, като им позволим да практикуват, като намалим мандата. Това откъсване в облаците и превръщането им от съдии, прокурори и следователи в това, което беше наречено от един емблематичен български политик “висши съдебни съветници”. Някаква номенклатура съдебна, която съществува заради себе си, занимава се с упражняване на власт по онези, сенчестите правила и има рахат.
На второ място огромна работа има да се свърши в манталитетната революция, в културната промяна в прокуратурата. Ние сме в ситуация, в която виждаме съдии, които са основните гаранти и двигатели на съдебната реформа. Често са обвинявани за това, че от тях идват скандалите, те са скандалджиите. Благодарим ви за това от все сърце, защото именно през тези скандали тече процесът на осъзнаване на проблемите. В тях е надеждата за някакво очистване, ако дойдем до момента на носене на отговорност, защото това е онова страшното нещо, от което всички бягаме.
Аз съм сигурен, че този процес се случва по някакъв начин и в прокуратурата – в главите на честните и свестни редови прокурори, които съществуват. Но това, което трябва да се случи, е най-накрая да имаме един главен прокурор, който да разбира, че живеем в демократична страна. Това е много трудна мисъл, оказва се. Демократична страна означава да не нападаш медии, да отговаряш на въпросите по същество, да даваш отчет за какво си свършил, а не да казваш коя медия предпочиташ и коя не предпочиташ. Това означава да може да се дискутират с теб темите за това как работи прокуратурата, а не да се държиш като мандарин китайски, на когото никой няма право да му търси сметка.
Много ще бъдат важни в този план няколко неща, които сега ще се случат. Едното нещо е как ще работят двете колегии. Подялбата, която се получи, беше реалистично възможното и тя означава, че мнозинството в съдийската колегия се презареди и се крепи на един глас. Въпреки това смятам, че психологическия ефект от това, че тази колегия ще бъде председателствана от Лозан Панов, не бива да се подценява. В тази година и нещо, която остава до избора на следващ Висш съдебен съвет, посланието, което ще излъчи, визията, облика – даже не говоря за конкретни решения, гласувания, резултати, говоря за това как се дискутира, как изглежда всичко това нещо – ще бъде абсолютно ключово за това дали ще успеем след това да мотивираме други съдии да се кандидатират и да гласуват, за да се попълнят тези бройки от читави хора.
По същия начин, въпреки огромното ми разочарование от състава, който беше избран на Инспектората към Висшия съдебен съвет, и огромната тежест, която усещам от факта, че ние, така да се каже, дадохме на Инспектората едни засилени правомощия, защото някой орган трябваше да има правомощията да извърши очистването – сега там бяха изпратени хора, които по никакъв начин не излъчват именно този облик на хора, които имат тази воля.
Въпреки това има други неща, които биха могли да се направят. Например трябваше да има проект със Световната банка, по който Инспекторатът и евентуално бюрото, което предстои да бъде създадено по закона на госпожа Кунева – там да се осигури, че експертите, които ще правят тези проверки, ще работят тази материя, ще бъдат правилно подбрани, правилно обучени, хора с правилна мотивация. Ще работят с методология, която изключва лов на вещици, ще има гаранции – именно на това ниво, на ниво отделни проверки, което не може законът и Конституцията да се занимават с него. И гарантът за това нещо е Световната банка. По същия начин огромната тема за ефективността, човешкия ресурс, бюджетния ресурс, съдебна карта – идеята беше това да се работи със Световната банка. Аз съм много благодарен на колегите от Института за пазарна икономика – Светла беше тук, не я виждам, може би си е тръгнала, които ни помогнаха преди приемането на сегашния бюджет да формулираме някакви първоначални теми. Но това е огромна тема и това дали ще има проект със Световната банка или това няма да се случи, също ще бъде много важна гаранция за резултата.
Изборът на новия Висш съдебен съвет – казах вече, съдийската част ще зависи много силно от посланието, което ще изпрати, маниера на работата на съдийската колегия, даже не конкретните резултати.
Парламентарната… Изключително важно е това, което Веси каза (б. р. – Весислава Иванова) – да се приеме текста за това, че тези, които правят номинации в парламента, са длъжни да обяснят как са стигнали до този човек. Пеевски или този, който ще го замести, ли им ги даде, както се е случвало досега? Котка в чувал. Която просто знаем, че тъй като идва по каналния ред на съответните политически и корпоративни машини, този човек ще се радва на рахата и няма да вдига скандали, да прави проблеми и ще пише СМС-и на когото трябва, и ще изпълнява това, което пише в СМС-ите. Или е имало критерии, имало е обсъждане в съответните партии и тези партии са се срещнали с професионали организации, събрали са някаква информация, направили са някакви собствени проверки. Има една руска поговорка: „Дуракам закон не писан”. Ако я адаптирам към българския контекст – корумпиран политически процес с нормативни средства не може да се реши. Ние не можем да заместим в закона липсващата политическа воля, за която Наско Славов говори. Но се опитваме чрез такива осветявания на мисловния процес нещо да направим.
Изключително важен тест за съдийската колегия ще бъде изборът на председател на Софийския апелативен съд. Ще можете ли да кажете откровено, че това, което трябва да се случи, е скъсване с досегашния модел на управление? Този съд има не по-малко тежка съдба в последните години от Софийския градски съд. И не е въпросът просто да се избере някой председател. И сега има и.ф. Въпросът е да бъде нов човек, който идва с ново… излъчва ново послание. Назоваването на това нещо отвъд някакви формалистични дребни съображения и провеждането на такава процедура, включително и с риска отново да няма избор, ще бъде много важен тест според мен.
Изобщо не започвам да говоря за избора на председател на Върховния административен съд. ВАС – за съжаление, в целия шумен дебат за съдебната реформа и при всички наши усилия да говорим, да нарушим табуто за прокурорската реформа, да изтласкаме тази тема, тази е най-голямата тема, която остана в сянка: Корупцията във ВАС, нагласянето на състави във ВАС, съмненията за това, че се договарят резултати. И именно това е ключовата институция, която би трябвало да гарантира за това, че страната се управлява и администрира съгласно върховенството на правото. И това не се случва. Тази тема трябва да е в центъра на следващия избор и, отново да подчертая, абсолютно задължително е в следващите изменения в Закона за съдебната власт, препоръката на Венецианската комисия номинациите да се правят от съдиите в съда, да бъде възприета. Най-сетне този съд трябва да получи председател, който е съдия от него, а не е от школата в Симеоново. Винаги си пиша някакви неща, пиша ужасно и не мога да си разчета. Но мисля, че достатъчно се каза. Благодаря ви!
