Форумът „Съдебна реформа сега: Гражданското ускорение” се проведе на 19 април 2016 г. в зала „Ерато” в София, с идея за равносметка и поглед към бъдещето по пътя към истинска съдебна реформа в България. Представена беше и единствената по рода си гражданска кампания за съдебна реформа – НГИ “Правосъдие за всеки”.
Модератор на форума беше Петромир Кънчев:
Имаме честта да ни гостува професор Ангел Калайджиев от Софийския университет. Както и доцент Кристиан Таков. Не го виждате в залата, но той ще участва, след малко ще разберете как. Наш гост е д-р Христо Христев от Софийския университет. Д-р Атанас Славов също ще презентира днес. Вчера при потвържденията на поканите ми казаха: „Поканил си доста академични личности. Няма ли някой професионалист от гилдията?” Поканили сме и действащи магистрати. Сред нас са съдия Нели Куцкова от Софийския апелативен съд, съдия Атанас Атанасов от Софийски градски съд, който е председател на УС на Съюза на съдиите в България. Весислава Иванова, също съдия от Софийски градски съд. Бойко Атанасов, следовател от Следствения отдел на Софийска градска прокуратура. Разбира се сред нас е и г-н Христо Иванов – доскорошен министър на правосъдието, вдъхновител на тази съдебна реформа, която сякаш сега ни се изплъзва, но за която ще говорим цял ден днес. Тук има представители на много неправителствени организации и към тях адресираме нашето послание. Това е „гражданското ускорение“ или съдебната реформа, движена от гражданите. След всяка тема сме предвидили дискусия и очакваме вашето активно участие.
Велислав Величков, председател на Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“, говори по първата тема:
Седемте идеи за радикална съдебна реформа на НГИ „Правосъдие за всеки”: Какво планирахме, какво свършихме и докъде стигнахме. Ще има ли финал на гражданското усилие за съдебна реформа в Народното събрание.
Уважаеми гости, за мен е изключителна чест да съм тук с вас. Благодаря на всички, които отделиха от динамичния работен ден, за да бъдат в нашата дискусия и да чуем тяхното мнение по въпроси, които наистина интересуват цялото общество. Благодаря на народните представители, които днес са тук сред нас – г-н Петър Славов и г-н Методи Андреев. Защото искам на първо място да кажа, че това са двата много силни граждански гласа в Народното събрание. И двамата не представляват политически партии, а представляват гражданското общество чрез квотите, в които се намират в Народното събрание. Искам да благодаря на представителите на чуждите мисии в България, на г-н Тавание от Делегацията на ЕК, на всички съдии, които днес са тук. Това са хората, чийто глас се чу в защита на върховенството на закона и независимата съдебна система, и които ние горещо подкрепихме през декември миналата година при техния протест. Благодаря на г-н Владислав Славов, председател на Съюза на юристите в България, и на всички хора, които днес се съгласиха да говорят по тази тема.
Някой каза, че днес сме в една много малка и задушевна зала. Всъщност нашата тема се оказа задушевна за хора, които чувстват правото близо до себе си, чувстват го в душата си, които се борят за неговото върховенство и за налагането на закона. Някой казва: „Това са хората, които клатят държавата.“ Аз бих казал: „Това тук са част от хората, които клатят онези, които окупираха държавата.“
Ние не искаме да живеем в тази окупирана държава и затова на 16 април миналата година – преди една година – група общественици, съмишленици от всички браншове и професии, всички социални групи, се събрахме на голяма среща в „Бетахаус“ и приехме нашия Манифест за правосъдие, който цитира Ния Гичева. Казахме, че повече така не може, защото това, което правим в момента, завещаваме на децата си. А децата се тези, които ще продължат държавата – такава, каквато им я оставим.
И започнахме нашата битка за радикална съдебна реформа, защото след 20-25 години се оказа, че някои хора са се опитали да приватизират съдебната система, за да обслужват партийните, корпоративните и личните си интереси. Чрез части от нея са направили нещо като държава в държавата, която обаче не подлежи на обществен контрол.
Борихме се с всички сили да наложим нашите идеи в Народното събрание още през лятото на миналата година, когато беше внесен първият конституционен законопроект със смелите идеи на тогавашния правосъден министър г-н Христо Иванов. Борихме се срещу „историческия компромис”, защото за нас той беше компромис с принципите на въпросния проект. Опитахме се да се срещнем с парламентарни групи. С някои успяхме, с други – не. С повечето не успяхме в интерес на истината. Когато се оказа, че се налага различен модел от това, което се планираше, решихме, че гражданският натиск е единственият начин да се опитаме да накараме политиците да помислят за обществената, а не за частната си полза.
И на 6 септември в Пловдив – много символично, в една подобна задушевна зала, културен център Тракарт“, учредихме Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“. Искам да благодаря специално на г-н Атанас Славов. Като много добър юрист и конституционалист, той даде идеята за този граждански инструмент.
Ние направихме нещо безпрецедентно до този момент в България по толкова специфична тема, като съдебната реформа. Реализирахме информационна кампания в седем града в страната – всичките апелативни райони плюс още два от големите градове. Срещнахме се с действащи адвокати, магистрати, общественици, хора, които са представители на юридическата мисъл. Чухме техните мнения и идеи. Събрахме, както каза Ния, над 5000 подписа, като само в един уикенд – т.нар. Правосъден уикенд пред Народния театър, за два дена събрахме 1360 подписа. Хората се спираха, говореха с нас. Имаше беседи, в които те буквално разбираха неща за устройството и начина на действие на съдебната власт, които не знаеха. Оказа се, че гражданското образование в тази насока за съжаление е на доста ниско ниво. Но много добре разбраха водещите проблеми в съдебната система.
В този момент ние провеждахме отново срещи с народни представители, с парламентарни групи. Благодарим на петима депутати, които внесоха нашите предложения в Народното събрание между първо и второ четене на конституционния законопроект. Естествено, за пет от нашите шест предложения комисията реши, че са извън целите и обхвата на законопроекта и отказа да ги разглежда. Излезе, че дори текстове, които касаят Висшия съдебен съвет, са извън обхвата.
С това изглежда решиха, че свършват с нашите предложения, но изненадата беше, когато на 2 декември ние внесохме нашата подписка и казахме: „Добре, дами и господа, сега трябва да ги разгледате по същество – тези седем предложения, защото законът така го изисква. В началото на януари, след проверката на подписката, бяхме разпределени в ресорните комисии. И започна, да кажем, нашето тичане по мъките – прехвърлянето на горещия картоф от едната в другата сграда на Народното събрание. Оказа се, че народните представители или не са готови, или се страхуват от дебата за идеите извън компромиса в компромиса, който направиха през декември, променяйки първоначално приетите квоти на разпределение на колегиите във Висшия съдебен съвет. Оказа се, че две комисии гледаха нашите предложения час и половина – Комисията по правни въпроси и Комисията за взаимодействие с НПО. Час и половина се чудиха какво да правят с тях. Най-накрая, благодарение на активното присъствие на нашите представители на заседанието, решиха, че все пак трябва да ги придвижат към пленарна зала, защото така изисква законът. Очаквайки дебата в пленарна зала г-жа Цачева изведнъж реши, че органът, който трябва да разглежда предложенията, не е пленарна зала на Народното събрание и ги върна обратно в Правната комисия.
Ние знаем – според Конституцията на Република България и според Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, кой е органът и това е пленумът на Народното събрание в пълния му състав. За съжаление се оказа, че ръководството на Народното събрание, ръководството на правната комисия, най-големите парламентарни групи от управляващото мнозинство или гравитиращи около него, се страхуват да поставят дебата в пленарна зала.
Ясно беше, че нашите предложения изискват нова промяна в Конституцията, че трябва конституционна инициатива от 60 народни представители. Те трябваше да ги обсъдят и да се произнесат по принцип. Трябваше просто да направят дебат в пленарна зала и да се отвори най-после не само темата за Висшия съдебен съвет, но и за прокуратурата. И тук стигаме до това кое толкова уплаши народните представители.
При пет конституционни промени, три от които засягат главата Съдебна власт в последните 12-13 години, нито един път не са обсъждани и не са променяни двата конституционни текста, които касаят устройството на прокуратурата и правомощията на главния прокурор. Всички опити да се постави това между първо и второ четене на конституционния законопроект през ноември миналата година бяха парирани. Сега беше париран и опитът да се постави на дебат тази тема, благодарение на предложенията на НГИ „Правосъдие за всеки“. Всъщност се оказа, че най-големият страх в Народното събрение е да не се отвори думата за прокуратурата. Да не се види каква е нейната централизирана, йерархична структура, нейният пирамидален модел. Как се нарушава вътрешното убеждение на компетентните прокурори, които работят под задължителни инструкции, и какви са точно неограничените правомощия, липсата на отчетност и всякакъв контрол в дейността на главния прокурор.
Народните представители свенливо приеха, разглеждайки конституционния законопроект, че главният прокурор може да дава допълнителни доклади в Народното събрание ако реши, не ако бъде питан. Т.е. излезе, че държавното обвинение е функция на самото себе си и в парламентарната република то не подлежи на парламентарен контрол, независимо дали е ефективно, независимо дали е безпристрастно. Ако имахме ефективна и действаща прокуратура, можеха да се изкарат аргументите: „Вижте, нещата си вървят, има присъди на действащи политици, на корумпирани магистрати ако щете. Има осъдени за банковите фалити, за тежките престъпления срещу личността и собствеността.“ Да, но при липсата на ефективни обвинения, при липсата на ефективни присъди за каквото и да е от това, за което говорим, обяснението, че моделът на прокуратурата е добър и не трябва да бъде пипан, защото гарантирал нейната независимост, увисва със страшна сила. Защото жертва на този модел на прокуратурата е българското общество, българската държава. И точно затова искахме да отворим този дебат, но това не беше допуснато. Това не бе допуснато към този момент и вече пет седмици подред се отлага гледането на нашите предложения отново в правната комисия, защото явно не са решили какво и как да направят.
Понеже представляваме не само тези 60 души учредители в Пловдив, а тези 5000 души, които се подписаха в нашата подписка, и трябва да се отчетем пред тях, ние ще направим всичко възможно, за се чуе от всички страни как Народното събрание изпълнява ангажимента си по закон и Конституция.
Ако нашите предложения не бъдат гледани все пак в пленарна зала и не бъдат обсъдени по същество, ние ще информираме първо за това омбудсмана, който трябва да защитава гражданските права и трябва да защити правата на тези 5000 български граждани, които имат право да питат защо техните предложения не се гледат в Народното събрание.
След това ще сезираме разбира се и президента на републиката, защото това е другият конституционен орган, в който има право на конституционна инициатива, освен 60-те народни представители. И когото ние на една среща през декември миналата година запознахме с идеите на „Правосъдие за всеки“.
Но ще уведомим и членовете на разширеното семейство, в което членува България. Ще уведомим Европейската комисия за това, че се прегазват правата на гражданите, гарантирани със закона за прякото участие, че по този начин се нарушава прякото управление на държавата чрез народа, а не само чрез неговите представители – конституционно гарантиран принцип – и че се нарушават всички техни препоръки реформите да се правят с участието на гражданското общество. Гражданското общество се организира и даде своите идеи. Добри или лоши, тези идеи трябва да бъдат обсъдени от Народното събрание и то трябва да вземе принципно решение по тях.
Дали половината състав на Висшия съдебен съвет трябва да е политическа квота? Защото парламентарната квота не е нищо повече от политически договорки между партиите. Т.е. дали политиците трябва да управляват съдебната система?
Дали главният прокурор трябва да стои седем години на поста си – безотчетен и безконтролен, независимо какво и как прави и независимо как гарантира и провежда държавното обвинение? Независимо от името на главниа прокурор. Защото досега нямаме пример за успешен главен прокурор от всички, които се смениха на този пост. Дали главният прокурор следва да отчита дейността на държавното обвинение в парламентарна република пред българския парламент? Дали трябва да има заместник-главен прокурор за борба с корупцията по италиански и по румънски модел, действащ независимо от главния прокурор и привличащ като обвиняеми, внасящ в съда и поддържащ обвинителни актове на самостоятелно основание, без да се ръководи от указанията на по-горестоящия от него главен прокурор? Дали трябва да отпадне методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори, а оттам в Закона за съдебната власт да отпадне това безумно подчинение на всеки прокурор на по-горестоящия нему – с писмени и устни указания, не само по закона, но и по целесъобразност? В много случаи знаем каква е тази целесъобразност.
Дали трябва да се намали мандатът на самия Висш съдебен съвет от пет на три години? Когато е постоянно действащ орган, дали това води до депрофесионализация на магистратите, които влизайки в него престават да изпълняват тази си функция и стават много повече бюрократи, отколкото магистрати. Полезно ли е някои хора да се опитват да се пенсионират там, редувайки ВСС с Инспектората към него?
И дали административните актове трябва да подлежат на обжалване от всички български граждани по съдебен ред, без законови изключения? Защото това е пряката сфера, в която държавата интервенира в личните права на гражданите. Всеки административен акт трябва да може да бъде обжалван по съдебен ред, а не с изключенията, предвидени в чл. 120 от Конституцията.
Това са нашите седем идеи, защото една от тях вече мина – за явното гласуване. Това са нашите седем идеи, които толкова много плашат народните представители. Но ние казваме днес, че ще продължим да се сражаваме за тях, за хората, които се подписаха, за хората, които ни повярваха.
Дори след приключването на Националната гражданска инициатива съм сигурен, че ще намерим сили – с хората, които говорят по тази тема, с гражданските организации, които работят по нея, със свободната адвокатура, с народни представители, които представляват гражданите, а не партиите си – да продължим нашите срещи и в София, но най-вече в страната и да говорим за това, кое не беше свършено и какво трябва да се направи в областта на съдебната реформа, за да постигнем най-основната цел – да имаме правова държава, с наложено върховенство на закона, обективно, безпристрастно и ефективно правосъдие.
Ще завърша с това, което се казва в края на нашия Манифест за правосъдие:
„Длъжни сме пред себе си, децата си и децата на нашите деца
да изградим една справедлива и почтена България!
С общи усилия промяната е възможна и ние вярваме в това.“
Вижте представянето на участниците и словото на Велислав Величков.
