Форумът „Съдебна реформа сега: Гражданското ускорение” се проведе на 19 април 2016 г. в зала „Ерато” в София, с идея за равносметка и поглед към бъдещето по пътя към истинска съдебна реформа в България. Представена беше и единствената по рода си гражданска кампания за съдебна реформа – НГИ “Правосъдие за всеки”.
Проф. Ангел Калайджиев от Софийския университет разясни как следва да се приложи законът във връзка с подписката на НГИ „Правосъдие за всеки”:
Кой е компетентен да се произнесе по въпросите, включени в подписката? Има Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и съгласно чл. 52 от този закон е длъжен да се произнесе органът, до който е адресирана подписката. Така че очевидно – във връзка с тези предложения, които са внесени, необходимо е Народното събрание да вземе решение по този въпрос. Какво ще бъде вече това решение – това, разбира се, е въпрос на воля на самото Народно събрание. Но само пленумът на Народното събрание е компетентен да вземе решение по тези въпроси, по тази подписка. Комисиите, разбира се, са само помощни органи и те могат евентуално само да направят някакво предложение за решение. Този обаче, който трябва да приеме решение по подписката, е Народното събрание.
Гл. ас. д-р Христо Христев от Софийския университет разясни проблемите в законодателството за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление:
Аз приех поканата да участвам в тази дискусия, която г-жа Гичева ми отправи, след като заедно се опитахме да мислим и да намерим колеги конституционалисти, които да участват. Оказа се, че срещаме известни затруднения, тъй като поради една или друга причина повечето формално ангажирани с тази материя избягват подобни деликатни въпроси, подобни взривоопасни в някои полета дискусии. Тогава се съгласих да се включа и да споделя своето мнение по прилагането на нормативната уредба в този, погледнал съм и към още няколко подобни случая. Не толкова като юридически експерт, а като гражданин, като човек, който се опитва да отиде в логиката на тези форми отвъд това, което е просто разписано в нормативен текст.
Повечето от вас, които следят тази проблематика, вероятно знаят, че това е втората вълна законодателство за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, която беше приета в началото на 2004 год. Целта беше да се преодолеят слабостите на предишната уредба, която правеше невъзможно прилагането на която и да е от формите на пряко участие, включени в нея.
Без съмнение тази уредба, която имаме в момента, е доста по-либерална. Тя позволява повече неща, отколкото предишният закон и в същото време е толкова общо уредена в определени свои части, толкова неконкретна по отношение на последиците от някои форми, че всъщност очевидно цели от една страна да позволи изразяване на някакво гражданско мнение, а от друга страна – да не създава каквито и да е затруднения и каквито и да е опасности за политическото статукво. Т.е. да му остави достатъчно широко поле за действие при всеки от предвидените инструменти.
В тази връзка бих дал пример с няколко форми на пряко участие, които предшестват „Правосъдие за всеки”, в националните подписки за провеждане на референдум – било по отношение на въпросите на ядрената енергетика, било по отношение на изборната реформа. Там се откроиха редица слабости на уредбата – както що се отнася до конкретните форми на събиране на подписката, на проверка на лицата, които са положили подписа си в съответствие с изискванията на закона, така и що се отнася до последиците, които компетентите институции извличат, дори когато са събрани подписи.
Видя се – при първата Инициатива, за която говоря, тази за ядрената енергетика, че законодателят може сравнително свободно да играе с формулировката на въпроса, така че да постави под въпрос смисъла от референдума – такъв, какъвто той е поискан от съответния брой граждани.
Във втория случай, в който аз имах възможността да участвам като член на Инициативния комитет – националната подписка за изборна реформа, след като събрахме съответния брой подписи, накрая получихме един лист – даже не беше пълен като текст, а страница А4, на която в три тирета председателят на НС уведомяваше Инициативния комитет, че няма достатъчно подписи и толкова. Без никакви подробни елементи, отразяващи как е извършена проверката, без да бъде предоставен срок за отстраняване на нередовности евенуално, без да има някакви надлежни мотиви по отношение на това произнасяне на председателя на Народното събрание, който в определената хипотеза администрира определена правна уредба в крайна сметка.
Виждаме в случая с Инициативата „Правосъдие за всеки” как така, както е уредена сега процедурата в частта за внасянето на Инициативата в Народното събрание, по същество има поставен един срок, в който трябва да има произнасяне. По пътя на логиката ясно можем да стигнем до това кой трябва да се произнесе. Но оттам нататък законодателната уредба позволява на основните политически субекти, на класическите политически субекти да си играят с вносителите и с общественото мнение, както намерят за добре. Очевидно е сега – според мен не е чак толкова трудно да бъде разчетено съдържанието на закона, дори да няма отлични правни познания в едни или други народни представители – очевидно е, че причините за това протакане са други. Аз бих казал – това е отвъд полето на правото и има своето обяснение в едни или други обеществено–политически зависимости. Очевидно е, че от една страна няма желание да се отхвърли пряко Иницативата и основните ù положения, а от друга страна явно основните политически субекти нямат желание да влязат в открит дебат по тези въпроси. Макар да е ясно, че те не могат да бъдат принудени да вземат решение в този смисъл, ако нямат съответната воля.
Оттам, ако трябва да оценим ефективността на този инструмент и резултатите от Инициативата – аз мисля, че ние трябва по-скоро да оценим положително уредбата и това, което тя позволява в момента в български контекст. Защото самият факт, че тази Инициатива протече, че тя привлече това обществено внимание, че накара различни институционални субекти, които изобщо не считат за необходимо да изразяват мнение в обществото, извън строгите форми, в които са свикнали – да обвинят Инициативата в едни или други скрити планове, да твърдят, че бившият министър на правосъдието в определена форма се опитва да манипулира процеса чрез тази Инициатива – това е достатъчно показателно, че разместване на пластовете имаше, че Инициативата предизвика значително обществено внимание. Тя концентрира дебата върху тези въпроси, които беше неудобно за политическото статукво да се обсъждат и да бъдат част от дневния ред на формалния дебат, а именно – за начина, по който е уредена и функционира прокуратурата в Република България.
От друга страна мисля че сме в общи линии в границите на това, което може да бъде постигнато по тази уредба, за да очакваме нещо повече. Вероятно трябваше да има един доста по-конкретен – в частта относно евентуалните последици – закон. Вероятно са възможни различни изменения в тази връзка – най-малкото по аналогия, ако видим как е разписана в Регламент №211/2011 Европейската гражданска инициатива и как там са посочени конкретните ангажименти на Комисията по произнасяне по инициатива, която е отправена до нея. Тогава можем да се вдъхновим и да гарантираме, че в бъдеще един друг състав на Събранието, няма да се чуди толкова време кой е компетентния орган и по какъв точно ред трябва да се произнесе.
В същото време, когато говорим, и с това завършвам, за пряко участие на гражданите и за подобни инструменти – и в частност, когато говорим за референдуми особено, винаги трябва да осмисляме нещата в контекста, в който се намираме. И за съжаление мисля, че от последните седмици ние имаме елементи от българската реалност, които все пак трябва да ни накарат добре да мислим какви точно трябва да бъдат измененията и доколко конкретно, чрез едни такива инструменти, трябва чрез пряко участие, извън представителните механизми на публична власт, да се предизвикват изменения. Защото ако се завъртят и пуснат едни въпроси, по отношение да речем на граждански патрули, граждански арести и други подобни популярни форми от последните седмици, не съм точно сигурен какви ще бъдат резултатите от формите на пряко участие на гражданите в държавната власт.
Затова, мисля че трябва да приемем, че Инициативата постигна не малко, че натискът трябва да продължи, че законът може да бъде усъвършенстван, но все пак да не забравяме, че се намираме в България.
Вижте изказванията на проф. Калайджиев и д-р Христев.
