Форумът „Съдебна реформа сега: Гражданското ускорение” се проведе на 19 април 2016 г. в зала „Ерато” в София, с идея за равносметка и поглед към бъдещето по пътя към истинска съдебна реформа в България. Представена беше и единствената по рода си гражданска кампания за съдебна реформа – НГИ “Правосъдие за всеки”.
Д-р Атанас Славов, преподавател по конституционно право в СУ „Климент Охридски”, беше лектор във втората част на форума:
Решителен момент за съдебната система: Компромисът в историческия компромис. Какво не беше направено – конституционните промени, измененията в ЗСВ и недовършената съдебна реформа.
Д-р Славов говори, след като беше показано заснето интервю с доц. Кристиан Таков:
След аргументираното, рационално и уверено изказване на доц. Таков, аз ще си позволя едно малко по-емоционално изказване. Надявам се това да не ви притесни особено. Ако ме питат как трябва да дефинирам последната половин година от това управление, от случващото се в страната, аз бих дал дефиницията „политически окултизъм“. Политически окултизъм. Защо?
Ами защото на първо място имаме една мистична политическа воля, която ту се появява, ту изчезва. Ту се материализира в някакви текстове на законите, когато трябва да се защитят нашите приятели във властта или в олигархичния кръг, ту когато трябва да се направят някакви смислени неща, тази политическа воля изчезва. Имаме усещане за нестабилност, при все че имаме стабилно мнозинство, както ни уверяват постоянно. Ние сме най-стабилните и само управляващите могат да свалят управляващите, както чухме вчера. В същото време имаме неизвестни вътрешни врагове, които рутят, ерозират стабилността в държавата. Известни външни врагове, които са на нашите граници и от които трябва да се браним, трябва да се предпазваме.
Когато става дума да се вземат ключови, важни за обществото решения, ни предлагат ПР акции. Когато прокуратурата трябва да бори едрата олигархия и престъпност, се занимава често пъти с кокошкарски дела. Когато бяха обявени шокиращи разкрития – казусът КТБ, казусът Костинброд, случващото се с различни разследвания… Тези всичките публични акции за една седмица вече са минало и очакваме следващите. С други думи рационалният публичен дискурс, който трябва да доведе до някакви смислени стъпки напред, според мен е блокиран.
Ние не знаем, аз не знам какво точно се случва в държавата. А при все че се опитвам от различни източници, независими източници, да сравнявам информация, да анализирам и да се опитвам да оформя някаква картина. Проблем е, когато и висшето партийно и държавно ръководство – и то не знае какво се случва в държавата. От тази гледна точка политическият окултизъм за мен е едно сравнително добро описание на чувството за несигурност и упованието на висши сили, както обикновено се случва в нашата политическа действителност.
Ето още няколко примера за това как тази политическа воля ту се появява, ту изчезва: Законът за съдебната власт, който вече беше гласуван в парламента. Продължаваме съдебната реформа. Продължаваме я по едни сгрешени коловози, поне що се касае до конституционната част от тази реформа. И все пак между първо и второ четене бяха вкарани текстове, които имаха шанс да променят, малко да върнат нещата към първоначалния вариант. А това бяха текстове, които всъщност бяха почерпени от становището на Венецианската комисия от миналата година.
Единият текст беше председателите на върховните съдилища да се избират, т.е. да се предлагат от съдийската колегия, а пленарният състав на Висшия съдебен съвет да действа при условията по-скоро на обвързана компетентност. А самите тези предложения да стигат в съдийската колегия от общите събрания, от пленумите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Тези предложени текстове дори не бяха обсъдени по същество. Не им се даде гласност, не бяха обсъдени в комисията, не бяха обсъдени и в пленарна зала.
Втори текст, който имаше шанс да промени малко балансите в колегиите и да ги върне към първоначалния замисъл. Беше предложено едно двойно мнозинство за вземане на решения в съдийската колегия. Мнозинство, според което няма да има решение, ако не се постигне мнозинство от професионалната квота, избрана пряко от съдиите. Т.е. тези осем, които се изискват за вземане на решение, плюс задължително участие на минимум четирима души от професионалната квота, за да има решение на съдийската колегия. И това не беше обсъдено и беше подминато.
И на трето място беше предложено двойно мнозинство в прокурорската колегия, тъй че да не може да се вземе решение, без мнозинство от излъчените от Народното събрание с две трети. Т.е. да имаме някаква форма на минимална отчетност на тази институция. Всички тези предложения вече могат да бъдат открити само в архива на Народното събрание.
Така че, ако се опитаме да направим един тест по отношение на това каква реформа искаме, а какво ни се предлага, считам, че тези предложения и проекти, които бяха гласувани и тези, които предстоят, в много малка част биха покрили този тест, биха взели изпита. От тази гледна точка остава с пълна сила наистина да виси въпросът в тази ситуация какво правим. Дали сме достатъчно силни чрез мобилизация на гражданска енергия да поведем някакъв процес, който да ни изведе от това тресавище? Или трябва да се надяваме на много конкретни компромисни договорки с управляващите елити, така че поне някакви смислени неща да се случват.
Видяхме, че при опитите за компромис в крайна сметка решенията се вземат от другата страна и дори минималният компромис не се спазва. Как бих видял нещата оттук нататък? Пътят, по който сме поели с Инициативата, всъщност е един дълъг път, който ще продължи поне няколко години. И ние всички знаем това много добре. Трябва обаче да помислим за разширяване на нашата база, като гражданска инициатива. За привличането на още не само професионалисти, а по-широк кръг граждани. За привличането на бизнеса. Имаме ли бизнес, легален бизнес, легитимен бизнес, който би подкрепил съдържателна съдебна реформа? Ако ние открием тези бизнеси, които искат правосъдие – и това за тях означава сигурност на собствeността, сигурност на договорите, можем да имаме силна подкрепа. С други думи трябва да открием, да идентифицираме тези силни актьори в нашето общество, които са заинтересовани от промяната, отвъд тясната професионална общност и граждани, които по принцип са активисти и участват във всевъзможни инициативи.
За мен пътят напред – и аз вярвам, че Христо Иванов ще очертае много по-подробно тази визия – е свързан с гражданска мобилизация и привличане на професионалисти, граждански активисти и хора, които са заинтересовани това, което правят, да го правят по-добре и те също да са на наша страна.
Няма смисъл да коментирам седемте ключови идеи за съдебна реформа, защото всички ги познаваме много добре. Участвали сме в тяхното разработване. Но бих се опитал да формулирам няколко теста за следващите месеци, за това какво се случва по въпросите на съдебната реформа. Всички обявиха преди два месеца, че очакваме международната независима проверка в прократурата. Аз от един месец нищо не съм чул за тази проверка – ще идва ли, няма ли да идва. Тук ли са вече, какво правят, какво анализират?
Тази седмица, ако не греша, трябва да има един международен форум тук, в София, по линия на Съвета на Европа. Той беше иницииран от предишния екип на Министерството на правосъдието, като идеята беше плацдарм за силна подкрепа на съдебната реформа. Разбрах от познати и приятели, че такова нещо ще се случва тази седмица в София. Аз не съм поканен, няма нужда да бъда поканен, но вие, които сте тук и сте професионално ангажирани с тази материя, трябва да сте там. Предполагам сте получили поканите в последния момент.
Има още неща, свързани с проекта за продължаването на промените в Закона за съдебната власт, които се готвят. Какво се случва в този проект? Например за мен е много важен тест ще останат ли прокурорските проверки такива, каквито са до момента? Ще останат ли? Аз не знам, не съм видял никакви текстове. Доколкото знам крайният срок изтича в края на месеца – след 10 дни – да бъде внесен новият проект. Как ще стане това? Ако останат прокурорските проверки в този им вид означава, че нищо по същество не се променя, макар някаква форма на децентрализация да се предлага.
Ще продължи ли ПР акцията на прокуратурата? Според мен ще продължи, в тясно сътрудничество с изпълнителната власт. Т.е. тези няколко въпроса, които ни позволяват да се ориентираме в пространството, по-скоро затвърждават убеждението, че сме излезли извън рационалния политически процес. Казвам „рационален политически процес” на този процес, който защитава интересите на гражданите, защитава публичното благо. И сме навлезли в един друг политически процес, който защитава нашите приятели във властта, около властта, ако щете в НПО сектора и във всички останали свързани, в бизнеса и т. н.
И това, че една от емблемите на последните три години – г-н Пеевски, както разбрахме снощи ще напусне страната, това как променя системата? Според мен не променя системата, има сериозни подозрения, че той напускайки, ще присъства достатъчно силно. Така че всички тези въпроси за мен по-скоро – техният отговор показва, че трябва да моблизираме повече сила, повече енергия и визия за привличане на още хора към нашата кауза.
Благодаря ви.
Вижте изказването на д-р Атанас Славов.
