Skip to main content
Monthly Archives

септември 2016

Време е да се възмутим!

By Новини

transperant6 милиарда ги няма! 4,5 изчезнаха през КТБ, 1,5 е вече официално признатата и съдебно връчена сметка от „Аферата Белене“. Първото се случи преди повече от две години, второто се „установи“ сега. Разследване и в двата случая има, внесени обвинителни актове в съда и задържани лица няма!

Прокуратурата започна проверки и образува досъдебни производства по тези деяния още през 2013 – 2014 г. Имаше зрелищни нахлувания в банкови и фирмени офиси, публични арести, гръмки съвещания и пресконференции на прокуратурата, „надскачане на закона“ и прескачане на съда. Но официално обвинени лица и „известни извършители“ още няма, извън всякакви допустими и разумни срокове на разследването!

Тежки грабежи и длъжностни престъпления стоят за пореден път неразкрити и ненаказани, 6 милиарда ги няма.

Прокуратурата е потънала в удобна анонимност и почти пълно бездействие за големите корупционни престъпления и „обирите на века“. Но действа светкавично и с мощ в случаите на дребна корупция или недоказани длъжностни престълления. За 6 милиарда закон и процес няма, но за 60 хиляди лева сме „безкомпромисни“!

НИЕ ИСКАМЕ ДА ЗНАЕМ КОЙ КРАДЕ безнаказано и КОЙ ГО ПАЗИ в съдебната система на тази държава!?

И по тези въпроси, както и по провеждането на наказателната политика за тежките корупционни престъпления по принцип, призоваваме депутатите  да поискат изслушването на главния прокурор в Народното събрание.

Ще адресираме своите въпроси към тях, понеже вече има и коституционна възможност и процедура за такова изслушване.

Време е да се възмутим!

Кристи Данилец: Отказът да се говори за корупцията е първи знак, че тя съществува

By Новини

christi_daniletКристи Данилец е специалист по борба с корупцията в съдебната система и член на Висшия съдебен съвет в Румъния. Бил е в реформаторския екип на бившия правосъден министър Моника Маковей. В момента Данилец е специален пратеник на Европейската комисия в Босна и Херцеговина за оценка на състоянието на съдебната система на страната преди началото на преговорния процес за присъединяването ѝ към Европейския съюз.

 

Румъния успя да си изгради имидж на страна, в която правото и справедливостта бележат всеки ден победа след победа, тържествуват! Така ли е в действителност?

Истина е, че през последните пет години постигнахме огромни резултати в съдебната система в Румъния. Особено през последните две години започнаха разследвания срещу много политици, членове на парламента, министри, на двама бивши министър-председатели и дори президента.
Виждайки тези резултати в борбата с корупцията, хората започнаха да ги възприемат като пряк резултат от реформата на съдебната система. Именно това е причината, поради която доверието в нея расте в Румъния. В момента то е двойно по-високо, отколкото в изпълнителната власт, и тройно по-високо, отколкото в парламента.

Имат ли реформаторите в румънската съдебна система вътрешна опозиция?

В рамките на съдебната система опозиция срещу усилията ни за реформиране на системата няма. Отпорът, който срещаме идва по-скоро от някои политици, но и от журналисти, които те контролират. Опитват се да наложат в обществото мнението, че когато започваме наказателно разследване срещу някого или го осъдим, това всъщност е изпълнение на политическа поръчка.
За щастие през последните пет години, особено в сферата на наказателното правораздаване, делата, по които са осъдени високопоставени политици и ръководители на политически партии, не са били насочени срещу една или друга политическа партия. Осъдените политици са както от управляващата партия, така и от опозицията, а това означава, че политически поръчки няма.
Отговорът на въпроса как стана възможно всичко това е много прост и има два аспекта: Единият от тях е самото ново поколение съдии и прокурори, които влязоха в румънската правораздавателна система без каквато и да е връзка с бившата комунистическа партия и нейните тайни служби.

Вторият аспект е натискът за реформа, който оказа Европейският съюз върху Румъния.

Добре, но как стана възможно самата политическа класа в Румъния да създаде орган като Антикорупционнта агенция, който да разследва нея? В България това звучи като безсмислица!
Преди десет години корупцията в Румъния все още беше толкова широко разпространена, че Европейската комисия поиска безусловното прилагане на специален механизъм, който да доведе до разследване на корупцията по високите етажи на властта. За тази цел комисията ни предостави експертна помощ – в Румъния пристигнаха специалисти от Италия и Испания, където съществуват подобни институции за борба с корупцията и мафията.

Така през 2002 г. ние за първи път се опитахме да създадем подобна система. По това време в рамките на прокуратурата беше структурирано специализирано звено за борба с корупцията по високите етажи на властта. За съжаление обаче с него не постигнахме абсолютно никакъв резултат. Причината беше, че това звено беше политически контролирано, неговият ръководител беше политическо назначение.

С годините обаче в звеното започнаха работа нови прокурори, беше сменен и ръководителят му. Новите хора бяха с абсолютно чисти репутации, много добре професионално подготвени и без връзки в политическите среди. Именно те започнаха да разследват хората, заемащи висши държавни длъжности, и политици, без да се съобразяват с това кой какво влияние има.

Всичко това дава ясен знак колко колко важна е фигурата на ръководителя в подобно звено.

Въпреки всичко, което разказвате, преди време, по повод на последното посещение на Моника Маковей у нас, българският министър-председател Бойко Борисов каза, че България отдавна е задминала Румъния в борбата с корупцията. Как отекват такива думи във вашата страна?
Както България и Румъния, така и много други бивши комунистически страни все още имат сериозен проблем с корупцията. По време на комунистическия период корупцията беше начин на живот и дори сред падането на тоталитарните режими този манталитет и тази нагласа продължават да живеят в обществото.

В малки страни като България, Черна гора, Македония или Босна и Херцеговина всеки познава всеки. В страни като вашите „корупция“ не означава само предлагане и получаването на подкуп, но и установяване на нерегламентирани контакти с хора, заемащи определени длъжности. Моето лично мнение е, че отказът всичко това да бъде признато и за него да се говори е първият знак, че една държава е корумпирана.

Вие сте бил сътрудник на Моника Маковей. Какво направи тя като министър на правосъдието, че да направи от съдебната реформа в Румъния „история на успеха“?

Да, през периода 2005 – 2007 г. аз бях един от тридесетте съдии и прокурори, командировани в румънското Министерство на правосъдието, за да помогнем на г-жа Маковей да осъществи реформата. Това е едно от нещата, с които най-много се гордея в живота си.

Първото, което Моника Маковей направи, беше да ограничи правомощията на ръководителите на съдилищата. След това намали възрастта за пенсиониране на съдиите и увеличи много рязко пенсиите им, за да може това да послужи като стимул магистратите с лоша репутация по-бързо да напуснат системата.

Маковей прехвърли всички правомощия, свързани с кариерното развитие и управлението на съдебната система от Министерството на правосъдието към Висшия съдебен съвет. А с една законова промяна намали изискването за продължителност на трудовия стаж, който трябва да има един млад съдия, за да бъде повишен. Така беше подмладен съставът на по-високите нива в съдилищата.

По онова време в Румъния имаше звено, което изпълняваше ролята на някаква „тайна служба“ в Министерството на правосъдието. Мисля, че в България подобна система не съществува и никога не е съществувала. Това звено беше натоварено с разследването на корупцията сред съдиите и прокурорите. Работата на тази служба беше много неефективна и Моника Маковей я закри.
Тя беше и първият министър на правосъдието, който започна много широк публичен дебат по независимостта на съдебната система и ролята ѝ в борбата с корупцията.

Пак Моника Маковей въведе и системата на т.нар случайно разпределение на делата в съдилищата.
Значи в момента вие и вашите колеги сте напълно убедени, че съдебната система в Румъния е независима?

О, да, да! Дори смятам, че румънските съдии вече са прекалено независими. Това понякога създава впечатлението, че съдиите използват тоталната си независимост, за да прикрият факта, че не са достатъчно компетентни и дори отсъждат не според закона, а според собствените си преценки.
Но каквото и да говорим, сега върху съдилищата в Румъния няма политически натиск. Висшият съдебен съвет и инспекторатът към него имат особена роля в постигането на тази независимост.
Но искам да кажа и друго – изграждането на независимостта на съдилищата и съдебната система не е едностранен процес. Колкото по-свободни са съдите, толкова по-голяма отговорност трябва да носят за действията си. Този баланс е абсолютно задължителен.

Когато казвам отговорност, това означава отчетност, прозрачност на цялата дейност на съдиите. Става дума както за професионалното им поведение по време на заседание в съдебната зала, за вземането на мотивирани съдебни решения, но и за строга политика по налагане на дисциплинарни наказания на съдии, които са престъпили закона. С цялата строгост!
По тази причина в Румъния вече никой не се притеснява да дискутира проблемите на корупцията в съдебната власт и налагането на дисциплинарни наказания.

А как самият ВСС в Румъния постига и отстоява своята независимост?

Мнозинството от членовете на съвета задължително трябва да са избрани от самите съдии без каквато и да е намеса от страна на политиците. Смелите и добре подготвените съдии заслужават да бъдат защитавани. За съжаление живеем във времена, в които, за да бъдеш съдия, се иска много смелост.

В същото време съветът трябва да реагира при всяка атака или критика, отправени към съдия или прокурор, но и да реагират незабавно и категорично във всеки случай, когато се окаже, че съдия или прокурор е направил някакво нарушение.

Функцията на Висшия съдебен съвет не е да прикрива магистрати с проблемно поведение, а да защитава авторитета на системата. Независимостта на съда не е привилегия на съдията. Това е право на гражданина.

Има ли все още влияние „Секуритате“, бившите тайни служби на румънския комунистически режим върху съдебната система в страната?

Не! Хора, които са работили в системата на „Секуритате“, в момента са останали само в бизнеса. Но тук трябва да уточня нещо!

Ние като съдии сме задължени да даваме публичност на четири аспекта от живота си: Всяка година аз и моето семейство сме задължени да обявяваме имотното си състояние. След това сме длъжни да обявяваме членството си в различни организации, независимо дали в тях сме на ръководна длъжност или просто членове. Това задължение се отнася за всички случаи – членство в професионална организация или обикновена неправителствена организация.

Длъжен съм да обявя дали по време на управлението на бившия комунистическия режим съм бил агент или информатор на „Секуритате“. Ние установихме двадесетина съдии с такова минало. Тези хора не могат да бъдат председатели на съдилища или членове на Висшия съдебен съвет.

Много важно е да се знае също, че по закон на магистратите е забранено да бъдат информатори, сътрудници или по някакъв друг начин да поддържат връзки и със съвременните служби за сигурност на Румъния. Забранено им е да членуват в политически партии. Всичко това има за цел да изолира съдиите и прокурорите от бизнеса, политиката и службите за сигурност.
Вие виждате ли връзката между работата на румънската съдебна система сега и състоянието на румънската икономика в момента?

Връзката е пряка и веднага ще ви обясня какво имам предвид. Когато говорим за обществен напредък, ние на практика говорим за напредък на икономиката. Тя трябва да е защитена от закона и правосъдната система. В продължение на много години, особено в сектора на обществените поръчки, в Румъния държавните служители използваха всички начини, за да пълнят собствените си джобове.

Благодарение на резултати, които постигнахме в областта на корупцията, а също и с приемането на Закона за гражданската конфискация на активите, придобити от престъпления, нещата в икономиката започнаха да се подобряват.

Това, което се случва в момента, е, че ако държавен служител поиска подкуп, човекът, обикновеният гражданин или бизнесменът отиват директно в Антикорупцонната агенция и подава жалба. И докато в миналото прокуратурата започваше да разследва корупционни престъпления, след като се самосезира или получи информация от службите за сигурност, в момента такава информация се черпи направо от гражданите. За нас това е огромен резултат.

Вие имате не един, а два профила във фейсбук, повече от 8 хил. приятели и 19 хил. последователи. Имате канал в YouTube и блог. Какво ви носи това – повече популярност и възможност за изява, обществено доверие или става дума просто за допълнителни „канали“ за самозащита?

Аз използвам социалните медии като средство, с което изграждам образа на съвременната система на правораздаването в Румъния. Преди години беше немислимо съдия да разговаря с обикновени граждани. Но аз и други мои колеги съзряхме в социалните мрежи възможност да образоваме хората.

Аз много обичам да водя дискусии във фейсбук, свързани с устройството на съдебната система, с разделението на властите, с атаки от страна на политици срещу представители на съдебната власт. Хората се нуждаят от подобен тип комуникация, от някой, който да им обясни как действа съдебната власт.

Вие посещавате училища, срещате се с деца, за да им говорите за ценностите на правораздаването, но и за да ги окуражавате да учат право. Как мислите, добри съдии ли ще бъдат децата, израснали и възпитани в това, общо взето, „несправедливо време“ на прехода в бившите комунистически страни?

Сигурен съм, че днешните деца ще станат добри съдии. Аз съм изключително позитивно настроен човек и трябва да ви кажа, че вярвам в по-доброто бъдеще. Ако правосъдната система започне да работи по-добре, по-добре ще започне да функционира и цялото общество. За съжаление трябва да си дадем сметка, че подобни резултати не могат да бъдат постигнати за един ден. За това понякога трябват години.

В съдебната система на Румъния вече работят първите три, четири поколения съдии и прокурори, родени след промяната през 1989 г. Те нямат пряка връзка с периода на комунизма. Моите родители например никога не са били членове на Комунистическата партия.

По време на Декемврийската революция аз бях на 14 години и бях назначен за съдия след издържан конкурс. През годините бях повишаван единствено и само благодарение на качествата и на работата си. Така аз и други мои колеги сме идеалният пример за това, че е напълно възможно да станеш лидер в съдебната система единствено благодарение на усилията, които полагаш, и начина, по който работиш.

Това, на което се опитвам да науча децата, е, че трябва да уважават закона, дори ако не са съгласни с него. И, че мястото на този, който нарушава закона и извършва престъпления, е в затвора. Оттам правим и връзката, че свободата може да бъде отстоявана единствено при спазването на законите.

Затова на последната страница на едно учебно помагало, което съм съставил, има илюстрация, която изобразява знак на равенство между думите „право“ и „свобода“.

Интервюто взе Спас Спасов във Варна, по време на дискусия за участието на съдиите в управлението на съдебната власт, организирана от Съюза на съдиите в България. То е публикувано в „Капитал“.

danilet_capital

Христо Иванов: Все още не е безнадеждно късно

By Новини

hristo_ivanovЧия независимост или за съдебната реформа и ускоряването на процеса

Полагат се големи усилия темата за съдебната реформа да бъде подменена и изтласкана. Всичко беше сведено до поредната порция стахановско приемане на закони. Армия от конюктурчици не спира да празнодумства как единственото, което било важно за хората, е ускоряването на процеса в съдебна фаза. Големите телевизии изведнъж забравиха за тази тема извън ведомствените PR упражнения… Но животът, дори и когато все повече прилича на разложение, има своя логика. И последните дни отново напомнят какъв беше смисълът на така и не случилото се усилие за съдебна реформа. При това, по особено брутален начин.

Амулет за милиарди

Лятото свърши и започнаха да идват сметките. За милиарди. Настава време да си платим за това, че отказваме да реформираме прокуратурата. И аферата КТБ, и аферата Белене ни се случват, защото прокуратурата отказва да си върши работата. Ако си от правилната страна на политическата игра, можеш да разчиташ на тотална безнаказаност. Само това може да обясни как с години са били изграждани и захранвани с публичен ресурс политическите пирамиди КТБ и Белене. Само това може да обясни и как техният разпад се превръща в нов цикъл на ограбване.

Само по тези два казуса, мандаринстването на Сотир Цацаров ни струва над 4 милиарда. Засега. Активите се претакат, нови банки поемат функцията на КТБ, държавното ни ръководство нахлупва още по-здраво енергийния шлем на главата си…

Как се завладява България

Думите на руския депутат с литературна фамилия, как щели да купят втората половина от България, предизвикаха същинска еуфория. И тези, които имаха нужда да балансират малко твърде видимите си залитания в посока Путин, и онези, които искат да представляват прозападната част от обществото, но ги е шубе да не прекалят, видяха в това дебелашко, но безобидно само по себе си изхвърляне повод да покажат космати гърди. Чупеха се зъби, цитираха се 1300 години… В това време, тихо и невъзмутимо, ВТБ продължи да поглъща ключови активи. В този процес можем да видим няколко поколения от кастата на безнаказаните, които претакат неясни капитали и активи и неусетно всичко се връща там, от където е тръгнало през 80-те: под контрола на (бившите) господари от КГБ.

Макар и на друго ниво, същото се случва и на бежанския фронт. От лятото официозната пропаганда готви обществото за някаква бъдеща политическа уйдурма и контролирано ни облъчва с постоянни дози страх от мигрантското нашествие, произвеждат се народни герои и се продуцират инциденти с бежанци в центъра на София. На този фон ние няма как да знаем на каква логика се подчинява поведението на представителите на държавата ни. Кое е водещото при третирането на мигрантите и в отношенията ни с Турция? Националната сигурност или каналджийството и контрабандата? Кой говори – България или тъмната страна на Булгартабак?

Така, неразследваната и ненаказана корупция вече не води просто до чудовищни финансови загуби, но и до съвсем конкретни заплахи за националната сигурност.

Върховенство на страха, не на правото

Периодично ставаме свидетели на случаи като преследването на шефа на Фонда за лечение на деца или на кмета на Перущица, които приличат на наказателни акции. В свободното си от разследване на корупцията по високите етажи на властта време, прокуратурата все по-често изглежда да се занимава с всяване на страх, партиен и бизнес инженеринг, мачкане на неудобни. В София и ако човек разчита само на т.нар. медии, това лесно може да остане незабелязано (за сега!), но страхът от „опраскване” с помощта на прокуратура, полиция, контролни органи, става все по-видимо присъствие в мотивацията на много хора. Извън Столицата, в онова, което – според региона – наричам Цветановланд или Пеевскиланд, и дето партийните машини нямат причини да подбират средства, управлението чрез страх се връща на нива, които трябваше да са останали във времената на Живков.

И за наказателния процес

Все пак, цялото това говорене за ускоряването на наказателния процес няма да отиде напразно. Прокуратурата изготви проект за изменение на НПК, който формално се лансира от Министерството на правосъдието. Вероятно най-важната част от проекто-изменението е прехвърлянето на разглеждането на делата за корупция по високите етажи на властта от Софийски градски съд, където се разглеждат те сега, към Специализирания наказателен съд. След прогонването на Владимира Янева и нейните заместници от ръководните постове в СГС, Цацаров на няколко пъти показа, че никак не харесва СГС (и доста държи на Янева). Очевидно сега спец-съдът трябва да стане личният на негово прокурорско величество трибунал. Заедно с антитерористичното законодателство, това е израз на консолидация на режима на страхуване.

В измененията на НПК има и процедурни прекроявания, за които никой не може да каже дали ще ускорят или всъщност забавят съдебните производства. По простата причина, че при цялото дуднене за ускоряване, така и не беше направен анализ на причините и дори няма статистика за продължителността и стойността на наказателните производства. Едно нещо обаче е известно със сигурност и то е, че огромните забавяния и манипулации се случват в досъдебните производства. И съответно в тази част реални промени няма. Защото там е царството на прокуратурата и МВР. Впрочем, дали забелязахте как докато почваха новите риалитита правителството се отказа дори да имитира реформа на МВР?

Реалното ускоряване

При все това, ускоряване на процеса има и то – значително. Но не на наказателния, а на процеса на завладяване на държавата. 2013-14 г. изглеждаше, че олигархичният модел се е изчерпал, достигайки границите на своята икономическа жизнеспособност в рамките на европейския модел на държавност. Междувременно обаче настъпи драстична промяна в геополитическия контекст. ЕС изпадна в колективна лидерска несъстоятелност и рязко загуби способността си да налага демократични стандарти, а САЩ се отдръпнаха от ролята на гарант за сигурността в региона. Либералната демокрация беше обявена за главен виновник за всички несъвършенства на живота и започнаха да никнат авторитарни фигури, които нашите медии рекламират в захлас.

На този фон, нашата олигархична каста на безнаказаните откри нова колективна мисия за себе си. Ако доскоро планът беше да мимикрираме в задния двор на западния модел, сега вече на хоризонта се мержелее светлият идеал на мафиотския суверенитет чрез скрояването на някаква междинна позиция между Изтока и Запада. Като се сближи с Путин и Ердоган, нашата олигархия се надява да се освободи от ограниченията, които принадлежността към ЕС все пак налагаха. Това веднага започва да получава вътрешно-политическия си израз, както на национално, така и на индивидуално микро-ниво.

Все още не е бенадеждно късно

Съдебната реформа можеше да бъде силен антидот на тези тенденции. Преустройството на прокуратурата на принципа на отговорността пред обществото, а не пред мафията, гарантирането на независимостта на съда от корупция и страхуване и прочистването на магистратурата от гнили ябълки, трябваше да превърне съдебната власт в инструмент за оздравяване на останалите държавни институции и да започне да създава усещане за ред и отговорност пред закона. И точно заради това беше толкова важно да опитаме, въпреки всичко, да прокараме каквото можем. И заради този залог, реформата беше подменена в огромна степен.

Все още не е безнадеждно късно, обаче. Доколкото обществото ни има сили да се съпротивлява на описаните тенденции, съдебната реформа може да се окаже едно от най-добрите полета, на които да се даде сражение на консолидиращата се олигархия. Доколкото и медийната, и политическата среда изглежда са безнадеждно завладени, настояването за отговорност на главния прокурор и реално преобразуване на прокуратурата може да бъде някакъв отговор. Изчезването на западните патерици и ментори може да се окаже онази слабост, която ни кара да мобилизираме силата си.

Националните празници не са почивни дни. Те са изправяне пред предизвикателствата на националната ни съдба. Днес въпросът пред нас е чия независимост ще празнуваме. На кастата на безнаказаните или на гражданите.

Честит 22-ри септември!

Каква цена трябва да платим, за да се възмутим?

By Новини

1/2 (една втора) КТБ.

2 470 486 694 лв. Два милиарда и половина.

Толкова е сметката „Белене”, която ще плащаме.

Искате да знаете какво пише в арбитражното решение?
Много искате. Не може.
Не може, защото не е важно.
Депутатът Мартин Димитров постави парламентарен въпрос за това към министъра на енергетиката.

Цецка Цачева два пъти отказва да го допусне.

Защото „не съставлявал въпрос по смисъла на глава девета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“.

Защото към министрите се отправяли „въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление или засягат дейността на възглавяваната от тях администрация.”

2 (две) години от рухването на КТБ.
2 (две) години не стигнаха на прокуратурата да си свърши работата – да разследва, да обвини тези, които я ограбиха, да се пребори в съда за осъдителна присъда.

Ще го направи ли за грабежа „Белене“?

Каква е цената, която трябва да платим, за да се възмутим?

Честит празник на Независимостта!

grabejat_belene

ЗА САМОТНИЦИТЕ, ПОВЕЛИ БОРБАТА ЗА ПРАВО

By Новини

snimka-jering-takov-77Рудолф фон Йеринг, “Борбата за право”, Виена, 1872 г.

„В такива условия съдбата на малцината, осмелили се да приложат закона, се превръща в истинско мъченичество.

Тъкмо енергичното им правно чувство, което не им позволява да разчистят терена за произвола, се превръща за тях в проклятие.

Изоставени от всички онези, които би трябвало да са техни естествени съратници, те стоят съвсем самотни срещу беззаконието, отгледано от общата леност и страхливост и дори с тежки жертви да смогнат да откупят поне удовлетворението, да са останали верни на себе си, наместо признание редовно пожънват подигравки и ехидство.

Отговорността за такова положение не е върху онази част от населението, която престъпва закона, а върху онези, които нямат смелостта, да го защитят. Не неправдата, която прокужда правото от престола му, трябва да обвиняваме, а правото, което се примирява с това.

И ако трябва да преценя двете повели „не твори неправда“ и „не търпи неправда“ с оглед практическото им значение за оборота, бих ги подредил така: първо, не търпи неправда и сетне, не твори неправда.“

Рудолф фон Йеринг, (Rudolf von Jhering), 1818 г. – 1892 г.,
германски професор, теоретик на правото

превод: доц. д-р Кристиан Таков

Фани Аронова:
За тлеещата жарава на промените

By Новини

presidentstvo_14_06Докато разкритията за „обира на прехода” остават без последствия, един „журналист” от управляваща партия обясни, че страната му е на път да изкупи клетата ни България.

Наскоро една снимка от горещия август на 2013-а ми напомни как центърът на София кипеше. Властта беше замръзнала в очакване да отшуми гневът от една изненадващо нагло прекрачена граница.

През този горещ август – три години по-късно, властта прекрачваше граница след граница. Но вече няма изненада, всички чаши са прелели и гневът е спорадичен.

Рокери скочиха, след като турски гражданин, отнел живота на двама техни приятели на пътя, се изплъзна от правосъдието. Грешка на съдията или небрежност на полицията? Този въпрос не развълнува достатъчно хора, за да се разраснат протестите.

Социалните мрежи се взривиха, когато сънародник на избягалия беше буквално хвърлен в устата на лъва. С грубо престъпване на български и международни закони.

Докато нарушенията ескалираха, в горещия август пламна част от културната памет на Пловдив. В резултат на трайно беззаконие.

Но гневът сега се ограничава до тракане по клавиатурите. Възмущението и отчаянието се трупат и потъват във виртуалното пространство.

А само преди година една група ентусиасти започна офанзива за прокарване на истинска съдебна реформа – без исторически компромиси и опраскване.

Засега равносметката не е розова. Сегашният състав на българския парламент не се осмели да започне основен ремонт на съдебната система. Но тези идеи влязоха в умовете на мнозина.

Горещият август отмина. Започна още по-гореща политическа есен. Идеите за промени продължават да тлеят. Чакаме да се възпламенят.

fannyФани Аронова, Инициатива „Правосъдие за всеки”

19.09.2016 г.

Велислав Величков за правомощията  и отговорностите на президента 2

Велислав Величков: ТУКА Е ТАКА!

By Новини

veliТУКА Е ТАКА!
Чудех се кога ще напиша това и ето, дойде му времето.
Да, ТУК, в България, в милата ни Татковина, е ТАКА! Ще попитате как точно? Ето как:
Вървя си в супер центъра на София, малко преди полунощ, и изведнъж ме напада оглушителен рев на мотори и стържещият звук на форсирани двигатели. Поглеждам възмутено тези „нахалници“, а се оказва, че това било организирано и позволено от Столична община рокерско и авто шествие… „в памет на загиналите при катастрофи мотористи“.
В ПОЛУНОЩ, под прозорците на спящите хора, в нарушение на всички наредби и закони за обществения ред?!
Така управниците дават пример как едно разрешение дерогира действието на една наредба и как спокойствието на хората няма никакво значение, когато трябва да се харесаме и да трупаме дивиденти пред определена социална група.
Да съм изненадан – малко ДА, да съм шокиран – НЕ, просто знам, ТУКА Е ТАКА!
Та само няколко дни по-рано ни се обясни, че държавни служители могат да продават по свое усмотрение „обособени части“ от предприятия и обекти, включени в „забранителния списък за приватизация“ от Народното събрание! Кой обособява тези части и кой ги оценява – ами този, който реши да ги продава. Да пита онзи, който уж е го забранил – НЕ, какво тук значи някаква си забрана от парламента в парламентарна република?! Ама били културна и историческа ценност, ама имали значение за националната сигурност…
Е, хайде сега, ТУКА Е ТАКА!
Разбрахме, че почти невръстни младежи, без никаква реална бизнес дейност досега, купили не просто търговски обект, а Дипломатическия клуб в Горна Баня, попадащ в същия забранителен списък. Ама кои са тези хубавци, ама откъде се сдобиха с десетина милиона, ама стои ли някой зад тях?
Е, хайде сега – младите трябва да се подкрепят, ТУКА Е ТАКА!
Да, тук историята на успеха всъщност е 33 годишен магнат, син на мама и почти доведен син на мастит мафиот, доверен човек на политически падишах. За него закони, данъчни и прокуратури няма открити, страхува ги сите полтици и магистрати, по списък. Понеже ТУКА Е ТАКА!
Да не забравим, че един столичен валия реши да продаде „Конюшните на царя“ – обект на културно и историческо наследство. Ей така просто човекът „отърва“ държавата от грижата за тях и определи цена, колкото за два-три луксозни апартамента в Созопол примерно – дали и той ще има такъв, не знаем още. Какво толкова?
Даже казаха, че законът бил формално спазен, защото ТУКА Е ТАКА!
Друг някой събори една от сградите на прословутия Тютюнев град в центъра на хилядолетния Пловдив – с багери, посред бял ден, без дори да се появи полиция. Добре че будни пловдивчани направиха жива верига, та не падна цялата сграда! Щял да прави хотел и бизнес център човекът, с ФАЛШИВО УДОСТОВЕРЕНИЕ, че сградата не е паметник на културата. Всъщност имало две удостоверения – едно истинско и едно подправено, и двете с един издател.
Ей така, за всеки случай, защото ТУКА Е ТАКА!
Друг последва „светлия пример“ и една неделя направо подпали четири сгради от същия архитектурен комплекс, подпали Историята и духа на вековен град. Пожарникарите се бориха два дни с пожара и пепелището, а прокуратурата набързо откри „българския Ван дер Любе“, който с една цигара подпалил ЧЕТИРИ СГРАДИ за броени минути!? Да потърсят друга версия и доказателства в друга посока? Да, ама друг път – виновникът, който дори не може да си позволи адвокатска защита, е в ареста.
Делото е приключено, защото ТУКА Е ТАКА!
Ама каква ти прокуратура, та той главният прокурор преди две години, след един проспан от цялата държава шумен и огромен по размери банков фалит, каза, че имало случаи в които „законът трябва да бъде надскочен…“ Законът да бъде надскочен, в правова и демократична държава, и го казва главният прокурор?!
Ами сега, какво да ви кажа, ТУКА Е ТАКА!
Ами те го надскачат в държавното обвинение непрекъснато, така или иначе… То не са сменяни обвинения под обществен натиск. То не са разпити на подалите сигнали за корупция, вместо на лицата, посочените в сигналите. То не са вечни предварителни проверки и погасени по давност наказателни преследвания за тежки престъпления. То не са изчезнали тефтерчета, липсващи преписки, неизпълнени съдебни поръчки, абсолютно негодни обвинителни актове, отказ да се проверяват и наказват скандално известни с прякорите и действията си прокурори.
За 40 хиляди лева недоказан подкуп – в ареста. За 4.5 милиарда – виновни или няма, или са в чужбина или под гаранция.
Ами ТУКА Е ТАКА, защото, както каза покойният Иван Татарчев, „Над мен е само Господ“!
Иначе, ние вече се прочухме като „страната на гнилите ябълки в правосъдието“. Казват ни го непрекъснато от общността, към която принадлежим – ЕС, и не само…
ТУК е съвсем нормално да се подслушват съдии, една от които председател на най-важния съд в държавата. Да се появяват записите на разговорите им в медиите, от тях да се разбира, че някой кадрува незаконно в съдебната система, някой си поръчва назначения и смени на председатели на съдилища, някой си поръчва изхода на делата. И това да не е повод дори за дисциплинарни наказания на замесените магистрати и повод за проверка на лицата, посочени в записите.
Тук малкото осъдени за грабежи и убийства изчезват от държавата преди да ги задържат – ТУКА Е ТАКА!
Както е нормално, премиерът да идва непоканен на заседание на Висшия съдебен съвет, да го посрещнат на крака, а той буквално да им „чете конско“ и да трие сол на главите на ръководителите на съдебната власт. Иначе имало разделение на властите.
Да, ама не за всички – ТУКА Е ТАКА!
Като казах премиерът… Човекът си надскача законите и си ги тълкува и прилага, както си иска, понеже „нося огромна отговорност и хората ме подкрепят“, защото „аз съм прост и вие сте прости, та затова се разбираме.“. Сутрин казва едно, на обед вече е с друго мнение, а надвечер няма спомен какво е казал сутринта или не е бил разбран.
Защото ТУКА Е ТАКА!
Пазихме стабилността на държавата чрез държавните пари в една банка. После, като се срути, виновен се оказа само липсващият в държавата елемент от пирамидата, но не и тези, които създадоха тази пирамида и нейният държавен похлупак. Дори не посмяхме да сменим шефа на БНБ и този на финансовия надзор, дето проспаха – в най-добрия случай, „Обира на века“, по думите на главния прокурор.
Ами ТУКА Е ТАКА, стабилност отвсякъде търсим!
А иначе току се заклаща преди няколко години една друга банка и държавата бърза да налива пари в нея или да раздава щедри държавни гаранции, пък после се снимаме по зимните състезания със спасените.
ТУКА Е ТАКА!
Пари за линейки и спешна помощ няма, лятото се давят и умират хора през няколко километра на морето, понеже няма кой да им помогне, защото имало две линейки от Созопол до…. Ахтопол! Ама за селски стадиони за по 2-3 хиляди души при 500-1000 жители и за огромни спортни зали във всеки голям град има… Както се казва, поне спорт ще гледаме, докато се споминем без здравна помощ.
ТУКА Е ТАКА!
Ама няма пари за лечение в чужбина на тежко болни деца, ама се бави едно решение в този Съвет по няколко месеца. Да, ама светкавично се отпускат пари и провеждат поръчки за апетитни държавни обекти и дейности на наши хора и добре изглеждащи студентки…
Е, хайде сега, стига завиждайте на хората, ТУКА Е ТАКА!
Всъщност това е държавата с най-ниските разходи за образование и здравеопазване като процент от БВП в Европа, а може би и в целия нормален свят. Тук знанието и здравето не са приоритет. Виж санирането, частните болници и фармацевтичният бизнес с „добрите благодарности“ са много ценени.
ТУКА Е ТАКА!
Тук невръстни тинейджъри се бият и дори убиват, а петокласнички се събличат или ги събличат във Фейсбук. Тук простотията, агресията, цинизмът са по-скоро норма на поведение, а държавата нехае и пита психолозите как да се реагира в конкретната ситуация.
Винаги отчитайки следствията, без да търси причините, ТУКА Е ТАКА!
Тук колите паркират по тротоарите, а на пешеходните пътеки трябва да се преценява скоростта и спирачният път на идващото в далечината превозно средство. Не водачът на МПС трябва да преценява задължението си да намали и спре, за да мине пешеходецът.
Така казаха Инспекторатът на ВСС и няколко съдебни състава, ТУКА Е ТАКА!
Тук награждаваме с ордени олигарси и политици, а после ги търсим в чужбина, уж да ги съдим. Тук президентът на спортна федерация се явява пиян по телевизията и с груб и безпардонен език унижава българската журналистика, а всички си мълчат. Друг го изключват от международни организации за крупни финансови нарушения, а нашата прокуратура и съд пак „ни лук яли, ни лук мирисали“. Тук национален спортен идол редовно вече пребива хора на публични места, а „компетентните органи“ дори не го викат за разпит или обяснение. Това предизвиква коментари от сорта на „ама той прославя България, недейте така сега!“ Тук политици и спортисти се снимат гордо с убити от тях животни и това вместо да предизвика гняв, поражда по-скоро възхищение. Тук бивш президент ловуваше незаконно и убиваше защитени видове без никаква реакция и държавна санкция.
Тук владиците са атеисти, понеже в огромната си част са служили на Държавна сигурност. „Социалистите“ са най-големите капиталисти, водещите банкери са с техническо или друго още по-странно образование. Шефовете на съдилища все по-често са завършили Академията на МВР вместо право в СУ. Тук министърът на културата псува и говори за държавна цензура.
Тук се унищожават планини и морски забележителности, а виновни за това в крайна сметка се оказват малкото хора, които ги защитават…
ТУКА Е ТАКА!
Идоли тук са хора със средно или по-ниско образование, с напомпани мускули или силиконови гърди, но напълно празни глави. Тук вече свикваме да ни определят бъдещето хора с криминално минало и бездуховно настояще, облечени в черно, по възможност с бръснати глави или къси подстрижки и дебели вратове, говорещи просто и вулгарно.
ДА, ТУКА Е ТАКА и ние сами си го правим така. Защото всички абсурди, несправедливости, нарушения на законите си ги обясняваме точно с това, „ами то тука е така“. А е така, защото ние, като общество, не правим нищо, за да го променим, след като го допуснахме!
А промяната започва от едно простичко действие – да осъзнаем, че НЕ МОЖЕ ДА Е ТАКА
в Страната на нашите деца, които рано или късно ще ни съдят за това. И да кажем:
НЕ, ПОВЕЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТАКА!
После става по-лесно, макар и пътят да е дълъг…
Вчера беше Вяра, Надежда и Любов. Дано имаме Вярата да потърсим надеждата, за да спасим Любовта – към собствената си страна! Спокойна неделя ви желая!

Велислав Величков, председател на НГИ Правосъдие за всеки
18 септември 2016 г.

Да разбием мълчанието
за банкрута на правовата държава

By Новини

protest_night_sadrefsegaПо случая Перущица прокуратурата действа бързо, с цялата си сила и мощ. Тя показва нагледно, че може да приложи пълната репресия на държавното обвинение по мерките за процесуална принуда, а съдът да бъде „безкомпромисен“ и строг.

Ето как съдебната власт разбира борбата с корупцията и върховенството на закона: По обвинение за подкуп от 40 хиляда лева и подправяне на документи с цел обслужване на проект, замесените лица биват незабавно задържани, изобличени и притиснати с цялата държавна мощ, с потвърдени по среднощни доби мерки за задържане.

Друго става с хора, замесени в далеч по-големи корупционни скандали за десетки милиони левове или съучастници в „Обира на века“ (по думите на главния прокурор), при който се източиха над 4,5 милиарда лева от четвъртата по големина банка в страната. Те се разхождат свободно, необезпокоявани от прокуратура и съд, и дори дават просторни обяснения за невинната си роля в грабежите.

Изразително се мълчи по скандала с продажбата на част от имот – културна ценност в центъра на София, с която държавата е ощетена с милиони. А също – за явната далавера с подставени лица за закупуването на друг държавен имот – Дипломатическия клуб в Бояна, от невръстни младежи. И за аферата „КТБ“ и най-новите разкрития за технологията на държавната корупция, направени от избягалия обвиняем банкер Цветан Василев. Няма арести и публични разкрития за разследването и обвиненията, но за 40 хиляди лева предполагаем подкуп в Перущица се действа светкавично и мощно, с цялата държавна репресия и публичност.

В „Правосъдие за всеки“ отдавна наричаме този срамен и системен процес „избирателно правосъдие“. Както казва в прощалната си реч Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан: „Разликата между тоталитарната и демократичната държава е правосъдието“. Когато Темида е с разхлабена превръзка на очите и гледа строго към неудобните за властта или към дребните мошеници, но се прави, че не вижда големите престъпления или извършителите им, то това не е правосъдие, а продължение на политиката с други средства (по Клаузевиц).

Ето защо съдебната ни система е с това отчайващо ниско обществено доверие и с пълна липса на резултати, а водещи посланици ни предупреждават, че тя вече е заплаха не само за нас, а за целия ЕС.

И ето защо все повече кадърни и умни млади хора избират „Терминал 2“, вместо „Изберете Българското”.

Ние в Инициатива „Правосъдие за всеки“ не искаме да бъдем съучастници в мълчанието за банкрута на правовата държава в България и ще продължим да поставяме остро тези въпроси пред всички държавни институции и обществото!

Съдебна реформа сега: Гражданското ускорение 10

Съдебна реформа сега:
Второ действие

By Новини

NGI_OBSHTAНа 6 септември 2016 г. правим равносметка за едно начинание, което тръгна точно преди година. Символично в деня на Съединението и тъкмо в Пловдив на 6 септември 2015 г. беше учредена Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”. Кампанията събра подписите на над 5000 граждани от цялата страна под седем идеи за радикална съдебна реформа.

Vnasiane_PlakatiНа 2 декември подписката, учредена по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, беше внесена в Народното събрание, а представители на Инициативата се срещнаха с президента. Нарекохме това „Граждани пишат история“.

SadPalata_Lion_NightПоследвалите събития показаха, че битката между статуквото и желаещите истински промени няма да е лесна и кратка. Парламентът прие промени в Конституцията, оприличени на „опраскан исторически компромис”, които са бледа имитация на реформа.

HrIvanov_2702_SadebnaPalataМинистърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка в знак на протест.

Judges_SudPalata_1112В атмосфера на скандали в съдебната система съдии излязоха пред Съдебната палата, за да поискат промени в системата.

Speech_BNTПредседателят на ВКС Лозан Панов призова „Нека кажем не на страха”.

Sof_adv_kolegiaСофийските адвокати се присъединиха с официална декларация към движението за истинска съдебна реформа.

Shestvie_za_Pravosadie„Правосъдието в България бе сравнявано с гробище, но гробището оживява”, каза Христо Иванов на Шествието за правосъдие в София.

sadebnareformasegaБитката за съдебна реформа ще продължи поне няколко години. Условие за успеха е обединението на активните граждани, политици и хора от бизнеса с магистратите и всички от системата, които желаят промяна. Това посочиха участниците във форум на Инициатива „Правосъдие за всеки”, проведен в София под мотото „Съдебна реформа сега: Гражданското ускорение”.

Tarnovo_0905Кампанията за реформа продължава, показаха студенти по право в университета във Велико Търново по време на дискусия, която ще запомним с думите на Силия Иванова „Не си само ти, не съм само аз, ние сме всички.”

_DSC_0680__Iv_Zahariev_22_10__Самата Национална гражданска инициатива увисна във времето, след като парламентът така и не даде изисквания по закон отговор. Председателят г-жа Цецка Цачева лично се погрижи предложенията за радикални промени в прокуратурата да не прозвучат в пленарната зала. Така беше потвърдено, че съставът на това Народно събрание не е на нужната висота, за да действа в защита на гражданските интереси.

1904_Veli_SpeechВ края на юни парламентът обяви реформата за завършена. „И те наистина я „довършиха”, описа председателят на Националната гражданска инициатива Велислав Величков.

RIFORMAСлед драматичните събития от горещия август, започва гореща политическа есен. Но нашата кампания продължава. Защото усилията за запазване на статуквото не успяха да предотвратят най-важното: идеята за истинска съдебна реформа влезе в умовете на мнозина. Тя ще се разпространява още, до момента, в който гражданите и честните хора от съдебната система не успеят да надделеят над политиците.

Година след учредяването на Инициативата се готвим за „Съдебна реформа сега: Второ действие”. Каним за участие всички, които желаят „Правосъдие за всеки”.

Takov_FlagИ припомняме думите на Кристиан Таков: „България се събужда ужасно бавно, но слънцето вече е изгряло… Ще се става!