април 2017

България е демократична република с парламентарно управление. Главният прокурор на Републиката не се избира от парламента, но е длъжен да се отчита за дейността си пред него, понеже е първи държавен обвинител и ръководи цялостната дейност на прокуратурата. Самата прокуратура следва да е независима, като част от съдебната власт, но не и безотчетна и безконтролна. Това е смисълът на разделението и взаимния контрол и баланс на властите!

Главният прокурор няма право да се среща с частни лица и политически функционери, извън кръга на изпълнение на служебните си задължения и извън определните за това места! В този смисъл смятаме, че със срещата си, проведена в частен офис с бизнесмен и политически активист, г-н Цацаров е нарушил служебните си задължения, надхвърлил е със скок определените му от законодателя правомощия, нарушил е духа и смисъла на основния закон на държавата и е уронил престижа на съдебната власт. За тези действия той дължи обяснение пред органа, който символизира народовластието в държавата и е еманацията на представителната демокрация – Народното събрание, както и пред органа, който го е избрал на поста – Висшият съдебен съвет, и пред този, който го е назначил с указ – българският президент! Тези обяснения – ако не бъдат дадени още тази седмица по почин на самия г-н Цацаров, следва да бъдат изискани по установения за това ред от самите органи. В противен случай ще бъдем свидетели на пряк и тежък удар по върховенството на закона и смисъла на парламентарната демокрация!

Ние, от „Инициатива „Правосъдие за всеки“, настояваме Висшият съдебен съвет и Народното събрание да поставят въпросите за формата, мястото, целта и резултатите от тази „неофициална среща“ още на следващите си редовни заседания, ако самият главен прокурор не поиска разглеждането им преди това! Президентът също следва да поиска отговори на тези въпроси от главния прокурор. Ако това не се случи във възможно най-кратък срок, редно е българският президент да свика Консултативния съвет за национална сигурност, понеже са застрашени устоите на държавността чрез пораждането на основателни съмнения за търговия с влияние и лобизъм в съдебната система на най-високо ниво. Правосъдният министър, след избора на новото правителство, следва да поиска незабавното произнасяне на ВСС по въпроса уронен ли е престижът на съдебната власт с тези действия на главния прокурор!

Ако всичко това не се случи, то ще има достатъчно мотиви да се поиска оставката на главния прокурор от гражданите на България, чиито интереси той би следвало да защитава!

Корупцията е един най-сериозните проблеми в България. Държавата и корупцията са абсолютни антиподи. В силно развитите държави има високи нива на прозрачност и корупцията е сведена до минимум. Transparency International класира България на 75 място по корупция в света, пред нея са страни като Буркина Фасо, Гана, Суринам, Сенегал, Оман и Черна гора. Корупцията подкопава демократичните устои и парализира работата на институциите. Гражданите се чувстват незащитени от държавата, а в обществото се усеща силна липса на справедливост. Качественото правосъдие е необходимият лек срещу тези сериозни проблеми.

Нормално функциониращата съдебна система би могла да бъде част от решението на проблема с корупцията.  Според проучвания в ЕС доверието в съдебната система у нас  е с рекордно ниски стойности. Хората в България считат, че съдебната система не е в състояние да гарантира равенство пред закона и постигане на справедливост. Това е съществен проблем, който демотивира младите и задушава инициативата в предприемачите.
За борбата с корупцията се предприемат различни практики, като установяване на ясни и строги закони, по-голяма прозрачност на публичните процедури, както създаване на специализирани институции за справяне с нея. В България това не се случва, политиците неглижират важността на проблема, властта „прескача“ опитите за пряко участие на гражданите в тези процеси. Пример в подкрепа на тези думи е НГИ „Правосъдие за всеки“, която през 2015 г. внася подписка в 43-ото НС с настояване за съдебна реформа в седем точки. Подписката не влиза за разглеждане в пленарната зала, а инициаторите дори не са уведомени с какъв акт парламентът се е произнесъл по нея.

Подобна е и ситуацията със законотворчеството по отношение на борбата с корупцията, промените  там са предимно козметични. Практика е новодошлите партии на власт да създават свои комисии разследващи предполагаемите злоупотреби на предишните, но историята показва, че от това не произтичат реални резултати. Очевидно е че за управляващите провеждането на реформа в сферата на съдебната власт не е приоритет. След неслучилия се „исторически компромис“ от 2015г., през пролетта на 2016 г. 43-ото НС прие законопроект за разделянето на ВСС на две колегии – прокурорска и съдийска. По този начин политическата квота във ВСС изгуби възможността да взима решения самостоятелно. Премахнато беше и тайното гласуване, което би осветило лобитата при назначаване на магистрати. За да кажем дали има реален резултат трябва да изчакаме сформирането на новия ВСС по новите правила. Това безспорно е положителна крачка към гарантиране на  прозрачно управление в съдебната власт, но е крайно недостатъчно.

Необходими са много повече промени, които очевидно политическата класа не желае да извърши.
Концентрацията на власт в пост, който не е пряко отговорен пред обществото, е белег на недемократичните страни, а такъв пост в държавата е длъжността на главния прокурор. Необходимо е той да се отчита за дейността си пред Народното събрание – ако не регулярно, то поне по конкретни поводи от  голяма обществена значимост. Главния прокурор трябва да носи дисциплинарна отговорност за действия или бездействия, увреждащи върховенството на правото или престижа на съдебната власт, свързани с цялостното ръководство на прокуратурата.

За да има ефективност и резултати е необходима и поправка в Конституцията, с която да се  въведе длъжността заместник-главен прокурор за борба с корупцията във висшия управленски ешелон на държавата, който е независим от главния прокурор. Той трябва да оглавява антикорупционна прокуратура към ВКП, която да разследва, привлича към отговорност и поддържа обвинения за корупционни престъпления и престъпления по служба, извършени по високите етажи на държавната власт. Това проработи в Румъния.

Дежурната критика на властимащите у нас е, че там политическите лагери си разчистват сметките през съда и прокуратурата, в зависимост от това кой е на власт. Следвайки тази логика излиза че в България икономическия и политически елит си сътрудничи идеално с мрежата „овладяла“ съдебната система, защото няма обвинени по крупни корупционни скандали като КТБ. От източването на КТБ няма възстановени средства, няма и осъдени, няма и дори ефективно започнати дела. За сравнение, в северната ни съседка има 667 млн. евро върнати в държавния бюджет от конфискация на незаконно придобито имущество от реално извършени престъпления.

В Румъния има осъдени с ефективни присъди министри, депутати, магистрати, кметове и крупни бизнесмени. Сред лежалите в затвора е и бившият министър-председател Адриан Нъстасе, осъден на 4 години и 6 месеца по две дела за корупция. През 2013 г. депутатът и собственик на футболния отбор “Стяуа” Джиджи Бекали беше осъден на три години затвор по дело за размяна на парцели с военното министерство, ощетило държавата с над 900 хиляди долара.

В България няма ефективно осъдено лице нито от висшите етажи на властта, нито от съдебната система. Сравнението с Румъния е актуално и показателно защото и двете страни имат общ старт и цели. Според Американската търговска камара в България, липсата на некорумпирана и ефективна прокуратура е основна пречка пред привличането на чужди инвеститори и изграждането на честни условия както за тях, така и за българските предприемачи.

Необходима е и законодателна промяна, която да намали чувствително огромния брой наказателни преследвания, погасени по давност. Магистратите, по чиято вина това се случва, трябва да носят лична дисциплинарна и административна отговорност. За постигане на по ефективно правосъдие би могло да се пристъпи и към намаляване на мандатите на членовете на ВСС от 5 на 3 години, без право на повторно избиране.  Както и намаляване на мандатите на главния прокурор и на председателите на ВКС и ВАС от 7 на 5 години. Мандатите им са необосновано дълги спрямо широките правомощия с които разполагат. Съчетано с безотчетност на дейността и практически невъзможността да бъдат отстранени, тези магистратите се откъсват за дълго време от системата и губят поглед отвътре за важните проблеми.

Факт е, че в съдебната система са необходими реформи, но заедно с това трябва да се положат и усилия към подрастващото поколение, което трябва да бъде запознато с основите на правораздаването, с правата и задълженията си към обществото и сериозността на проблема с корупцията.

На 17 март 2017 г. се проведе среща с Лаура Кьовеши, главен прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията на Румъния. В дискусията, организирана от НГИ “Правосъдие за всеки”, участваха граждани, университетски преподаватели, юристи, представители на неправителствения сектор, журналисти и дипломати. В хода на разговора г-жа Кьовеши заяви, че борбата с корупцията не може да се случи за няколко месеца. Тя продължава с години и в нея най-тежка е битката с манталитета, с нежеланието за промяна.

В България темата за реформа в съдебната система не стои на дневен ред и доказателство за това бяха предизборните платформи на повечето от партиите. За някои от тях правосъдната реформа не съществува, а други я маркираха формално. Единствените политически сили, в чиито програми темата съдебната реформа беше представена във всички аспекти, бяха „Да, България“ и „Нова република“. В предизборните им кампании това беше техен основен акцент. Тези формации се явиха самостоятелно на парламентарните избори, но можем да приемем общия им резултат за индикатор колко и какви хора настояват за съдебна реформа. „Нова република“ получи 2.54% от общия вот или 86 984 гласа, а „Да, България“ – 2.96% или 101 177 гласа. Общо това бяха 188 161 гласа. Двете сили печелят най-образования вот – 65% от избирателите на „Нова република“ и 77% от избирателите на „Да, България са висшисти.

Може да се очаква, че за 44-ото НС реформата на съдебната система няма да е приоритет, а справедливостта ще продължи да отстъпва пред самоцелното упражняване на власт. Хората в България трябва да осъзнаят, че без правов ред, нито една икономическа и социална политика няма да даде желаният ефект. За да се случи това е необходима масова гражданска мобилизация, която очевидно трябва да тръгне отдолу. Крайно необходимо е посланията за реформа да не се ограничават само до „градската“ интелигенция, те трябва да достигнат до средностатистическия избирател. Тези избори показаха, че повечето политици не искат реформа, а тези които искат, не успяха да спечелят доверието на избирателите. Отговорността е в ръцете на гражданите.

Владислав Кръстев

Авторът е студент по политология в СУ „Климент Охридски“ и член на младежкото сдружение „Полити“.

Статията е публикувана в блога „Редута“.

Сдобихме се с нов правен термин – паралелизъм. Въведе го официално Председателят на КЗК, опитвайки се да обясни защо не е открит картел в дейността на основните вериги бензиностанции. Само преди няколко седмици от същата тази квазисъдебна институция твърдяха, че са открити сериозни доказателства за реализиране на съгласувани политики за определяне на цените на дребно на този пазар.

Това беше преди изборите. Какво се случи след тях… Паралелизъм отвсякъде. Всичко се разви като в комедиен сериал. Нямало вече доказателства за съгласуване на политики по ценообразуването, а просто от основните търговци на горива си съобщавали взаимно цените, на които продават бензина. Ей така като комикси си ги споделяли хората. То не било забранено от закона, а пък защо са го правили никой не знаел. Забраниха им, скараха им се, не бивало да правят така, като в V-ти А клас стана работата. И то забележете, те сами си избрали наказанието и указанията. Питали ли ги какво да правим сега, учениците (петролните магнати) предложили, учителката (КЗК) се съгласила. Даже родителска среща няма, всички са доволни!

Така постъпиха и от ДКЕВР, зер да не останат назад. Две седмици преди изборите заявиха, че няма достатъчно обоснован анализ и мотивирани данни за повишаване цените на водата и газа, седмица след изборите вече такъв имаше и хоп – от 18 % до 30 % нагоре за цената на водата и синьото гориво.

Чист паралелелизъм, напълно законен между впрочем. Ама че, следва точно в този момент да натиснем ГАЗПРОМ за ново споразумение, след като ЕК ги принуди да направят промени в договорите и правилата за доставка и търговия поради злоупотреба с господстващо положение, ни дума, ни анализ, ни идея даже! А срокът си тече, ние още нямаме предложение към руския газов гигант и дано не си останем единствената държава от Източна Европа без ново споразумение! Всъщност регулаторите на ЕС не откриха паралелизъм в начина на формиране на цените на Газпром, а директно монопол и злоупотреба с него. Ама защо така, можеха да се консултират с нашите правни титани от КЗК и готово, паралелизъм отвсякъде и сини газодолари?!

И много други неща си вървят паралелистично в „паламентарната република“ от край време. Откриват се крупни злоупотреби с обществени поръчки и директни грабежи на наши и европейски пари, но после се оказва, че може да се поправят с по някоя и друга „корекция“ – почти винаги за сметка на общините. И хоп, далаверата си остава, проектът криво-ляво се изпълнява и готово – съвършен паралелизъм. После и виновни няма, те са инвеститори хората, които ще създават работни места – паралелистични благодетели така да се каже.

Така и в Копривщица стана наскоро, защото онбашиите отдолу гледат големите падишаси отгоре какво правят. Някой от онова далечно ООН казал, че Копривщица е архитектурно-исторически резерват със световно значение… Ама я си гледайте работата бре, ние тук искаме да строим – млекопредприятие (второ в град от десетина хиляди души!?); ски писта на баира (конкуренция на Супер Боровец явно?!); СПА център в подножието и във възрожденски стил явно (може би с българска, а не с турска баня?!); конни бази… Само голф липсва. Пълна демократична българска бутафория, осветена добре, слава Богу, от един български турчин. Ето това вече е класически паралелизъм – според ООН резерват от световно значение, според видните копривщенски общинари такъв няма и „ще сторим завод за народа“!

Иначе паралелизмът в политиката е пълен – две „турски партии“, но едната леко руска в люта вражда помежду си; три десни партии (едната май не толкова), всички вкупом извън парламента с по три процента; след две непредизвикани от никого оставки преди края на мандата, управляващата партия пак печели изборите, но ще управлява с двете патриотарски партии/коалиции, които също са с дълбок поклон на Изток, но иначе ще водим прозападна и европейска политика!

А в съдебната система отдавна си имаме хармоничен паралелизъм: има си съдилища, които си предлагат ръководители и ръководен орган на съдебната власт – ВСС, който винаги гласува обратните на тези предложения. И винаги шумно обвинените са в крайна сметка напълно невинни… Но едни шест милиарда ги няма! Паралелизмът като капиталистическата проява на уж забравения диалектически материализъм води винаги до победата на олигархичния егоцентризъм. А иначе сме парламентарна република и цялата власт поризтича от Народа! Това е, точка.
Желая ви паралелистична неделя!

Велислав Величков