България е демократична република с парламентарно управление. Главният прокурор на Републиката не се избира от парламента, но е длъжен да се отчита за дейността си пред него, понеже е първи държавен обвинител и ръководи цялостната дейност на прокуратурата. Самата прокуратура следва да е независима, като част от съдебната власт, но не и безотчетна и безконтролна. Това е смисълът на разделението и взаимния контрол и баланс на властите!
Главният прокурор няма право да се среща с частни лица и политически функционери, извън кръга на изпълнение на служебните си задължения и извън определните за това места! В този смисъл смятаме, че със срещата си, проведена в частен офис с бизнесмен и политически активист, г-н Цацаров е нарушил служебните си задължения, надхвърлил е със скок определените му от законодателя правомощия, нарушил е духа и смисъла на основния закон на държавата и е уронил престижа на съдебната власт. За тези действия той дължи обяснение пред органа, който символизира народовластието в държавата и е еманацията на представителната демокрация – Народното събрание, както и пред органа, който го е избрал на поста – Висшият съдебен съвет, и пред този, който го е назначил с указ – българският президент! Тези обяснения – ако не бъдат дадени още тази седмица по почин на самия г-н Цацаров, следва да бъдат изискани по установения за това ред от самите органи. В противен случай ще бъдем свидетели на пряк и тежък удар по върховенството на закона и смисъла на парламентарната демокрация!
Ние, от „Инициатива „Правосъдие за всеки“, настояваме Висшият съдебен съвет и Народното събрание да поставят въпросите за формата, мястото, целта и резултатите от тази „неофициална среща“ още на следващите си редовни заседания, ако самият главен прокурор не поиска разглеждането им преди това! Президентът също следва да поиска отговори на тези въпроси от главния прокурор. Ако това не се случи във възможно най-кратък срок, редно е българският президент да свика Консултативния съвет за национална сигурност, понеже са застрашени устоите на държавността чрез пораждането на основателни съмнения за търговия с влияние и лобизъм в съдебната система на най-високо ниво. Правосъдният министър, след избора на новото правителство, следва да поиска незабавното произнасяне на ВСС по въпроса уронен ли е престижът на съдебната власт с тези действия на главния прокурор!
Ако всичко това не се случи, то ще има достатъчно мотиви да се поиска оставката на главния прокурор от гражданите на България, чиито интереси той би следвало да защитава!
