Отчитаме положителното развитие, но не виждаме резултати.
И така вече десет години…
До това изречение от Инициатива „Правосъдие за всеки“ свеждаме публикувания на 15 ноември 2017 г. 16-и поред мониторингов доклад по т. нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), с който Европейската комисия отчита напредъка (или по-скоро липсата на такъв) на България в сферата на правосъдието. За сетен път пред себе си имаме документ, издържан в типичния за Брюксел мек, дипломатичен и доста нисък тон. Той може да се възприеме и дори като една идея по-умерен и две идеи по–безличен от предишния и това е напълно разбираемо, доколкото през първата половина на 2018 г. България ще поеме и изпълнява ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. На този фон за съставителите на доклада ще да е било повече от трудно да наричат нещата с истинските им имена.
По същество:
Помните, че в доклада от началото на тази година Европейската комисия представи 17 съвсем конкретни препоръки и по този начин недвусмислено заяви какви съвсем конкретни стъпки и резултати очаква от законодателната, изпълнителната и съдебната ни власти, тоест от Народното събрание, правителството и Висшия съдебен съвет (ВСС).
Като изпълнени от ЕК третират само три от препоръките, относно избора на членовете на ВСС от парламентарната квота (1), механизма за публично отчитане напредъка по делата за корупция по високите етажи на властта (16) и измененията в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (17). И то с уговорките, че при препоръка 1 новият ВСС тепърва ще трябва да показва убедителни резултати, а по отношение на препоръки 16 и 17 следвало да се запази „прогресивният тренд“. Следва да се има предвид, че т.нар. антикорупционен закон още не е приет от Народното събрание, 10 месеца след предишния доклад, тоест няма как да се брои тази препоръка за изпълнена!
С други думи, ЕК отчита, че има новоизбран ВСС, както и че в две от по-маловажните направления имало някакъв малък напредък, за който има очаквания да продължи.
Това е всичко по същество.
Да, наистина – това е всичко извън типично дипломатическото условно и неясно говорене. Някак с половин уста се споменават и измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (препоръка 4), но пак с добавка, че трябва да се направи още. И не се споменава нищо за въвеждането практически на „извънредно правосъдие“ в специални съдилища.
И, ако се питате какво и от кои препоръки управляващите ни са пропуснали да приложат, с неприятно чувство ги припомняме:
– да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд.
Това е препоръка № 2, а всички помним гротеската около избора на Георги Чолаков за председател на призвания да контролира изпълнителната власт ВАС. Ненапразно тук „положителни“ оценки от страна на европейските ни партньори няма.
– да се публикува за обществена консултация доклад, в който подробно се отчита напредъкът по изпълнението на Националната стратегия за съдебна реформа и се определят оставащите стъпки, които трябва да бъдат предприети. Да се създаде механизъм за непрекъснато публично отчитане на напредъка през оставащата част от периода за изпълнение на стратегията.
Това е препоръка № 5, а по този въпрос, освен че в лицето на Екатерина Захариева имаме цял вицепремиер по съдебната реформа, напредък също няма. От страна на правителството били предприети стъпки, пишат от ЕК. Добре, нормално – гласували са си бюджет и са си раздали заплати, дотук добре. Но какво са произвели? Къде им е докладът? Ето ви добър пример за „положително развитие, но без резултати“.
– да се намери решение на положението с натовареността в най- натоварените съдилища въз основа новите стандарти за този показател и да се постигне съгласие по пътна карта за реформа на съдебната карта едновременно с развитието на електронното правосъдие.
Припомняме ви препоръка № 6, една от най-ключовите, тъй като умишлено поддържаната неравномерна натовареност е сред основните инструменти за влияние над (съвестните) магистрати. Неслучайно в доклада ѝ се отделя почти страница, за да се достигне до извода, че… „има добри идеи, които обаче тепърва трябва да се оформят като конкретни резултати и предложения как да се продължи напред“.
– да се изготви пътна карта за изпълнение на препоръките на Комисията за подкрепа на структурните реформи (СПСР) във връзка с реформата на прокуратурата и взаимодействието ѝ с другите институции, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.
Това е препоръка № 7, засягаща гнойна язва в гърдите на правосъдието ни – прокуратурата.
Тук неопределеността е още по-висока, но си личи, че от Еврокомисията са се чудили какво точно да изсмучат от пръстите си, за да не трябва (за пореден път) да признаят тежките недостатъци и системни проблеми в работата на обвинението. Спасителна сламка в случая брюкселските чиновници намират в обстоятелството, че от прокуратурата се били запознали с анализ на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) относно неефективността на наказателното разследване в България и били изготвили пътна карта, чиито резултати (?) били в процес на внедряване.
– да се приеме нова нормативна уредба относно борбата с корупцията в съответствие с целите, изложени в стратегията за борба с корупцията, и да се осигури прилагането на тази уредба. Да се създаде ефективен орган за борба с корупцията.
Това е текстът на препоръка № 9, отнасяща се до прословутия антикорупционен орган. Тук дори няма хвалби по приемането на съответния закон, а някакво евентуално очакване, че ръководството на новия орган ще бъде избрано в отворена и прозрачна процедура.
От ИПВ не сме оптимисти, че това ще се случи и повод за тази нагласа ни дава напълно опороченият от представените в Народното събрание партии избор на членове на ВСС от парламентарната квота. Нямаме никакво основание да приемем, че отговорните за един толкова сериозен провал могат да постигнат нещо различно от пореден политически скандал.
– на основата на анализа на приключили дела да се изготви пътна карта за взаимодействие между всички съответни институции за отстраняване на слабостите при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта, като тази карта следва да включва и механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.
Това е препоръка № 11, която е сред по-важните, тъй като също се отнася до борбата с корупцията. Едва ли ще учудим някого с констатацията, че и тук Еврокомисията споделя впечатленията си от пътни карти, чиито мерки са формулирани само в общи линии и все още не са изразени в конкретни действия.
Все пак има и малко хвалба, но то е по адрес не на кой да е, а на Върховния касационен съд – за създадения механизъм за проследяване и отчет по делата за корупция при движението им в системата на съдилищата.
– да се осъществява външен контрол върху предварителните проверки на процедурите за обществени поръчки и върху свързаните с тях последващи действия, включително върху последващите проверки, както и във връзка с разкритите случаи на конфликт на интереси или корупция и коригиращите мерки за отстраняване на установените пропуски.
На финала стигаме и до препоръка № 13, която се отнася до една от големите хранилки на българската мафия – обществените поръчки. И ако си мислите, че тоновете празни правителствени приказки в тази област са произвели някакво въздействие – жестоко се лъжете. Европейската комисия отмята, слага една чавка срещу постъпилата информация, че в отговор на тази препоръка българските органи предвиждат да възложат на външен изпълнител извършването на такава оценка през 2018 г.
С други думи, по този истински парлив въпрос досега не е направено нищо, ама наистина нищичко.
Както се вижда, дори на фона на странното дори като за Брюксел езиково въжеиграчество, 16-ият поред доклад не действа като очакваното от „Борисов 3“ потупване по рамото, а по-скоро като лек шамар, макар и приятелски.
Не е учудващо, че с оглед на това Механизмът за сътрудничество и проверка остава в сила, продължава да действа и следващият доклад по всяка вероятност ще излезе едва след края на председателството ни – дано да има повод да е по–обективен и критичен!
Каквото и да прочетете в близките до правителството медии – не им се връзвайте. По-добре се доверете на трезвия ни прочит, защото ние „адвокатстваме“ единствено на правото, правосъдието и справедливостта.
Именно заради това и сме единни в оценката си, че този така дългоочакван доклад е „положителен, ама друг път“. А спокойно можем и да предвидим, че никоя от препоръките, останали за повтаряне от края на миналата година няма да бъде изпълнена до края на Председателството ни!
Здравейте, съмишленици!
В Румъния ни показват нагледно какво означава работещо правосъдие и как гражданското общество отстоява Правото и правата. Ние няма какво да отстояваме и затова трябва да си завоюваме сами правото на Правосъдие за всеки! А затова са нужни много по-широки усилия на доста повече активни граждани, както и работещи идеи! Това започваме сега с този Клуб, като процес на разширяване на влиянието ни сред обществеността, както и за формулиране на нови цели и съставяне на работещ план за действие за постигането им.
Главният прокурор на румънската Национална дирекция за борба с корупцията (ДНА) Лаура Кьовеши дава интервю за Евронюз по повод законодателен опит за ограничаване на правомощията на спецпрокуратурата.
