„Независим съд – свободна държава! За правото и справедливостта“
17 април 2019 г.
Слово на Георги Георгиев, председател на ГД „БОЕЦ“
Благодаря на всички ви, за това, че сте тук. Благодаря на колегите от БОЕЦ и Инициатива „Правосъдие за всеки“ за усилията и за организацията на днешното събитие. Много битки вече водим заедно.
„Независим съд – свободна държава!“ – така озаглавихме днешния форум. Четири думи, които включват в себе си цялата енергия и стремежи, както на отделния човек, така и на цялото общество и на всички нас – стремежите към свобода и справедливост.
Свободата има един основен и много важен измерител и той се нарича истината. Там, където истината може да бъде говорена без страх и свободно, там има свобода. Там, където заради истината хората биват наказвани, преследвани, там свобода няма. В държавата на мафията свобода и справедливост не може да има, защото в държавата на мафията властват законите на мафията.
Свободата и справедливостта са теми, които стоят пред нашето общество вече дълги години. А ролята на гражданското общество е изключително важна! Защото гражданите, заедно с достойните и честни магистрати вътре в съдебната система и заедно с независимите журналисти и медии останахме единствената сила, която може да се изправи срещу мафията, която може да се изправи срещу това зло, което превзема и превзе държавата ни и всички институции и власти.
Значимостта на гражданското общество може да бъде измерена и през усилията на мафията да бъде смачкано, убито, задушено това гражданско общество. Това показва техния страх – страхът от това, че ни има. Страхът от това, че въпреки цялата им власт, милиардите и всички репресии, те не могат да ни смачкат. Нас ни има и не е вярно, че всички са маскари. Това се опитват да втълпяват от десетилетия в българите.
Не е вярно и че нашето общество е заспало. Не, аз вярвам, че всеки българин съзнава, че корупцията, че корумпираните ни управници са коренът на злото, което ни мори и ни дърпа към дъното. Хората са обезверени, това е изключително тежък проблем. А те са обезверени именно заради това, защото постоянно им се втълпява: „От вас нищо не зависи. Каквото и да правите, ние решаваме“.
Но не е така. Защото имаме достойни и честни магистрати – ето ги и те не са сами. Имаме и честни журналисти, имаме и свободни медии, те също не са сами. Имаме и смели и непримирими граждани, които отстояват своите цели докрай, и те също не са сами. И след като имаме всичко това, тогава какво ни пречи, какво не ни достига, за да спечелим окончателно тази битка?
Това са важни въпроси, защото те показват нашите слабости, тази слабости, с които ние самите можем да се преборим. И това е изключително важно за нас самите. И трябва разбира се да си ги кажем. Нещо много важно и за всеки един от нас е като цяло в тази битка: Загубихме инстинкта си да отвръщаме на всяка неправда. Някак следваме събитията, някак следваме техните гейтове, грешки и скандали, които ни засипват като лавина.
Аз вярвам, че ние – гражданското общество, неправителствените организации, медиите, адвокатурата, вярвам, че имаме силата да изпреварим тези събития. Ние да редим събитията, да поставяме важните теми и да принуждаваме тях да отговарят и да понасят своята отговорност.
Загубихме и своя рефлекс за гражданска солидарност – нещо изключително силно и важно, защото всеки един от нас трябва да знае, че посегнат ли на него, заради гражданската му позиция, всички ние ще застанем до него. Те също трябва да го знаят, че посегнат ли на някого от нас, ние всички ще се изправим, за да го защитим. Това е много силно оръжие и много силна защита.
И когато посегнаха на Велислав Минеков ние бяхме, да ядохме яйцата и камъните, и доматите, но бяхме там и те го разбраха. И когато посегнах и на Люба Кулезич, ние също бяхме там. И на Биволите, след това и на всички други. Това е начинът. И трябва да сме все повече, това наистина ги възпира. По този начин даваме кураж и на стотици хиляди други хора, които са будни и осъзнават, но все още нямат тази смелост да се изправят до нас.
Липсва ни и още нещо. Липсват ни отговорите и решенията. Проблемите са много ясно вече констатирани, всичко е изговорено. Генезисът на проблемите също е казан, формулиран и показан. Липсва ни конкретиката. Защото, приятели, колкото и да е чиста нашата кауза, ако нямаме подкрепата и доверието на обществото, ние сме обречени в своите усилия. За да получим тази подкрепа, трябва да бъдем чути и разбрани. Затова ни трябват тези отговори, конкретните решения на тежките проблеми. Конкретни стъпки.
И може би най-важното, което ни липсва. Липсва ни ясната стратегия как да водим тази битка. Не можем да се превръщаме в скакалци и да скачаме всеки път, до следващия път, без да водим нищо докрай. Затова ни трябват и решенията. Трябват ни, за да можем да наредим жалоните и да начертаем пътя. Да кажем на хората: Когато извървим тези стъпки – първа, втора, трета, четвърта – ето ги, конкретните, ние ще стигнем там на финала. А финалът е нормална държава; нормално работеща съдебна система, която въздава справедливост; реална борба с корупцията; стартирали и то необратимо, реформи във всички важни сектори. И продължаваме, разбира се.
Липсва ни и още нещо. Липсва ни силата да отстояваме вече постигнатото. Много често правим крачка напред, считайки, че сме постигнали някакъв резултат. От дистанция на времето след това установяваме, че не е така. Преди четири години постигнахме един наистина важен резултат. Беше приет законът за електронното и дистанционно гласуване. И ние решихме, че спечелихме тази битка. Днес, четири години по-късно, виждаме, че не е така. Ако ние някак се унесохме, то мафията не спи. Отмениха, отмениха чрез своето бездействие влязъл в сила закон. Защото те приеха това като заплаха за себе си. И това е може би най-силното доказателство, че това наистина е заплаха за статуквото.
Затова вярвам, че днес ще чуем конкретни предложения. Вярвам, че ще чуем конкретни решения, около които всички да застанем заедно. Заедно е силна дума. „БОЕЦ“, заедно с колегите от „Правосъдие за всеки“, както с днешния форум, така и с предишни инициативи, които сме организирали, включително заедно с други колеги и организации, показваме един модел, работещ, който води до резултати. Модел, който може би трябва да разширим.
Координацията и комуникацията между нас, между нас гражданите, между тези сектори на обществото, които водим тази битка, тази комуникация и координация, е изключително важна. Защото в момента често ние сме принудени сами всеки да прави всичко. И това не е добре, защото хабим своето време, сили и енергия. От друга страна всеки има своята сила в нещо конкретно.
Ние, „БОЕЦ“ нашата сила е в действията, там сред хората, реално. Има колеги, които са силни в правните казуси. Има други колеги със силни контакти сред медиите и в международни институции. И всеки може да допринесе с това, в което е най-силен. От друга страна за намирането на решенията, може би хората, които са в съдебната система, ще дадат най-точните отговори. И е нормално да бъде така. Ние, гражданите, можем да дадем решенията за механизмите за граждански контрол върху управлението, включително и върху съдебната система. В известна степен и не бива да се страхуваме от това. Може би медиите ще дадат отговорите на решенията за свободата на словото и тежките проблеми там.
Всичко това ние можем да го сглобим в тази така нужна ни стратегия, за която всеки да даде своя принос, своята идея. „БОЕЦ“ имаме своите идеи, разбира се, вярвам, че и тук има и можем да получим много други. Дали ще присъединим нашите към техните или те ще предложат на нас своите, това няма никакво значение. Важното е да продължим заедно, да продължим да търсим пътищата между нас. Понякога, може би заради чисто човешката ни слабост, сами се изолираме. А понякога и заради нечии лични амбиции или наслоено недоверие. Трябва да намерим сили да преодолеем тези неща. Това зависи изцяло от нас. Ако не други неща, то това зависи изцяло от нас.
Трябва да излезем и от рамката на говоренето с общи приказки – за смяна на системата, за смяна на модела, за разбиване на статуквото. О, да, това е същината, въпросът е как. Като кажем смяна на модела, какво точно означава това и какъв нов модел ще предложим?
Ще завърша, като представя една следваща инициатива на „БОЕЦ“, която се надявам да срещне подкрепата на гражданското общество. С тази инициатива искаме да покажем точно една подобна смяна на модела. А именно, след днешния форум „БОЕЦ“ ще инициираме номинации за обща гражданска кандидатура за главен прокурор на Република България. Това е смяната на модела – не той да си го избира, не някъде в сараи или в гаража в Банкя, или в някой офис в ЦУМ, или в хотел „Берлин“. Публично, прозрачно, с аргументите, с мотивите, с имената и лицата на хората, които номинират и издигат кандидатура, на кандидата, който приема тази номинация, с неговите достойнства, качества, с аргументите ни. Нека да излъчим множество подобни кандидатури. И наистина прозрачно, открито, публично да стигнем до тази обща кандидатура. Кандидатурата на този магистрат, който ние, гражданите, да издигнем, да посочим, който ще получи нашето доверие. Как ще продължим след това също го поставяме сега като тема. Можем да спазим настоящата законова рамка и тази кандидатура да бъде предложена на Висшия съдебен съвет, където да продължи процедурата по законовия ред. А можем да продължим и по-далеч. Можем да продължим включително и с промяна в Конституцията и пряк избор. Това е тема на дебат, който се надявам всички ние да изговорим и да извървим този път.
Сили, здраве и мъдрост желая на всички ни и бой до дупка. Благодаря ви.
