Методи Лалов: Дойде време правото да бъде защитавано с гражданска позиция и от магистрати

„Независим съд – свободна държава! За правото и справедливостта“

17 април 2019 г.

Слово на съдия Методи Лалов

Като магистрат, тоест като човек от системата, днес ще говоря като свидетел. Като свидетел, който вижда нещата вътре в системата. Няма да се отметна от това, което ще кажа, както чухме тези дни свидетели се отмятали. Даже сутринта заместник-главният прокурор характеризира това отмятане като проява на един етнос, което е изключително недопустимо.

Това, което ще ви кажа, е това, което съм чул и видял. Няколко неща на първо място. Всяко предложение и становище, което касае реформа в съдебната система, винаги бива атакувано с това, че има политически оттенък. Това е абсолютно неизбежно. Съдебната власт е единствената власт, която няма политически генезис, тя не се избира чрез избори. В този смисъл каквото и предложение да изходи от съдебната система, то трябва да намери политическо решение. Решение чрез избор на народни представители, които да променят това, от което не сме доволни. Това, че няма политически генезис, не означава обаче, че в нея няма политическо влияние. Напротив, и това нещо е разписано в Конституцията.

Вчера имаше впрочем две знаменателни събития, а именно 140 години от Търновската конституция и, за съжаление, пожарът в катедралата Нотр Дам. Видях по телевизията една нация, която е готова да отстоява достойнството си, да е солидарна в трудности и да се бори за това да възстанови нещо, което е ценно за нея. Не виждам такава солидарност и такава нагласа обаче в по-голямата част от обществото ни, за съжаление. И това, което трябва да направим, е да казваме и да показваме колко е лошо положението в съдебната система, защото това е така.

На първо място, ако всъщност ще възстановяват катедралата, ние тук нямаме нужда от нова Конституция, аз не мога да се съглася с Люба Кулезич. Имаме нужда обаче от промяна в главата за съдебна власт. Защото, както е казано, правосъдието е в основата на държавността. Нашата катедрала – Конституцията, катедралата на правото, не гори. Но основите ѝ са силно пропукани. И се нуждае от промяна, дълбока промяна, която има политически оттенък. Трябва да бъде проведено вероятно Велико народно събрание за такава промяна.

В какво виждам аз тази промяна. Със сигурност, Лозан Панов го каза по определен начин, политическата квота в съдебната система, за да се намали това политическо влияние, трябва да бъде намалена. Не се нуждае Висшият съдебен съвет от повече от двама, трима или четирима максимум излъчени от парламента членове на ВСС. Целта на такова присъствие на парламентарно излъчени кандидати е да бъдат ушите и очите на политическата класа, която пък е излъчена от народа, за нередности в съдебната система. Не е за влияние, а обратна връзка – доклад какво се случва и какви са проблемите, за да може те да бъдат решавани чрез законодателни промени. Не е нужно по-голямо присъствие от трима-четирима човека. Сегашното е абсолютно недопустимо.

Второ. Трябва да бъде разписана ясна процедура, в която се избират членове на ВСС, включително и от съдебната квота. Тъй като сме свидетели на това премълчаване, на неяснота защо един човек е отишъл там, а друг не. За сегашните членове на ВСС, ако обществото разбра, моля някой да ме осведоми. Разбрахте ли как, кога, къде са се срещали – имам предвид избраните от Народното събрание – с партийните лидери? Какво са говорили? Каква е концепцията им – освен тези формалните, които представиха пред обществото? Концепциите им за управление на съдебната система. Защо политическите лидери се спряха точно на тях? С какво през годините са доказали, че имат управленски капацитет, че имат гражданска позиция, имат достойна позиция, изявена гласно?

А срещите под сурдинка, за каквато след малко ще ви разкажа, за съжаление и аз съм бил присъстващ, не са изключение. Така се кадрува в съдебната система. Говоря за съществените и важни постове. Такава промяна трябва да настъпи непременно.

Видяхте как същият този Висш съдебен съвет, не само избраните от политическата квота членове обаче, поругава законов принцип, каквото е съдийското самоуправление. Затова едно конкретно предложение – дали в Конституцията, дали в закона, да бъде прието съдийското решение, решението на Общите събрания, да бъде преодолявано винаги с квалифицирано мнозинство. Не с обикновено мнозинство, както сега, а с квалифицирано. Тогава ще трябва да се събере по-голямо мнозинство от членовете на ВСС, за да преодолеят становището на съдиите. Видяхте какво стана с избора на председател на Софийски градски съд. Безспорна кандидатура като Евгени Георгиев беше отхвърлена и беше избран кандидат, за когото не могат да обяснят защо е избран той.

И ако допускаме това… Тук един господин зададе въпроса дали има достойнство в съдебната система. Аз познавам много достойни колеги. И познавам още повече, които не мисля, че постъпват поне достойно. Когато сте гласували на едно Общо събрание да изберете конкретен кандидат и когато след това кадровият ви орган се изплюе върху вашето решение, не мога да разбера как на другия ден или след седмица-две допускат този председател да встъпи. Усмихват се до него на снимки. Всичко е забравено вече, след седмица-две или три. И нещата продължават. Само че така, лека-полека, съдебната система бива превземана и това е така от години.

По-лошото превземане обаче не е само от политически зависими хора, а от хора, които не работят в съдебната система със сърце. А това системата позволява и това подкрепя. Нека ви кажа, все по-малко хора виждам да влизат в залата с любопитство към приложението на закона, с желание да чуят страните, с разбиране, че това е храм, в който трябва да се противопоставят мнения и съдията има тежката отговорност да отсъди. Все повече съдиите се превръщат в чиновници. И това впрочем се толерира. Защо ли?

Защото политическата власт има нужда от такава съдебна система. Съдебна система, която е слаба, която е незаинтересована. Защото когато имате такава съдебна система, тя не може да генерира доверие. А разколебаването на доверието в толкова важна система, каквато е съдебната, която трябва в крайна сметка да реши кой крив и кой прав, дава сила именно на задкулисието. Защото тя лесно ще убеди обществото, че тази съдебна система е сгрешила, че тя е зависима от други, а не от тях.

Така че първата промяна е конституционна и това трябва да го изисква обществото. Главният прокурор – дали ще бъде този или друг е все тая. Аз виждам как се прескачат имена, но можете ли да кажете добри думи за Никола Филчев, за Борис Велчев, за Сотир Цацаров? Няма как да стане, защото е въпрос само на стил, на изява пред обществото какво правят, но те всъщност не правят нищо добро за правосъдието. Познавам много прокурори, които са достойни и работят добре. Работят достойно ежедневната си работа. Само че те не определят облика на съдебната система и на прокуратурата, а този облик се определя от главния прокурор.

Впрочем дошло е време, тази инициатива на БОЕЦ е чудесна, да бъде излъчена гражданска кандидатура. Разбира се, тя трябва да мине през гласуване във Висшия съдебен съвет, това е неформална процедура. Но нека видим как ще се отзоват на такова предложение, как ще откажат един добър магистрат или юрист въобще, може да не е магистрат. Нека се случи това. Защото в противен случай монополът, който го има в момента от едни и същи кръгове, никога няма да бъде разбит.

И това, което ви казах, че ще свидетелствам. Тук един студент, мисля по политически науки, попита Лозан Панов за неговия избор и за неговата лоялност. Ще ви кажа как съм избиран аз. През 2015 г. Владимира Янева, която по-късно, знаете, беше осъдена и освободена, ми предложи – аз бях тогава заместник-председател на Софийски районен съд, да стана и.д. председател на районния съд. Моят въпрос беше защо. Тя каза: „Познавам те, искам да работя с човек, който няма…“ Ще я цитирам – „да ми скача безпринципно“. Имах няколко часа, бях в САЩ на обучение, финансирано от „Америка за България“. Трябваше да обмисля предложението, обсъдих го и със съпругата си. И тъй като съм воден от разбирането, че не може да се гледа само отстрани и че това е шанс за това, за което съм говорил, да участвам в промяната, аз се съгласих. Заех се със… Имах много проста концепция, впрочем, тя беше решаване на сградния проблем на съда, който в крайна сметка успях да реша, и натовареността.

Дойде време за избор на титуляр. Влади Янева отново ми каза: „Искаш ли да бъдеш, ще продължиш ли? Аз бих те предложила“. И вижте сега. Казах какви са моите разбирания за управлението, тя се съгласи. Няколко седмици по-късно тя ми каза: „За да срещнеш подкрепа, трябва – тогавашния председател Георги Колев на Върховния административен съд, трябва да го убедим, че ти си човекът. И затова трябва да се срещнем с него“. Отидохме на среща близо до ВАС посред бял ден, в едно заведение наоколо. Седнахме, аз казах пет приказки. В интерес на истината, неговото мнение беше: „Щом вие двамата ще работите добре, мен не ме интересува. Аз ще подкрепя, Влади, твоя кандидат“.

И докато говорехме се отвори вратата… Спряха няколко коли, отвори се вратата и влезе един… Понеже съм наказателен съдия, все пак, знам какво значи да не можеш да докажеш определени факти, но това е вярно. Влезе един корпулентен политик в заведението, седна на съседна маса. Според мен беше случайно влизането му. След около пет минути обаче ни видя, помаха и дойде на нашата маса. Попита какво става тук, те му обясниха: „Ние тук сме се видели, за да каже – това момче, каза Георги Колев – за своята концепция и евентуално да получи подкрепа и от мен.“

Аз знаех, че подкрепа без подкрепа от лошите няма да има, невъзможно е.

В този момент този корпулентен политик, твърде известен, знаете, каза: „Ама да не стане така – и сега цитирам – да се отметне този човек, както се отметна Пенгезов, когото аз водих при Ахмед Доган.“

Разбирате ли за какво става въпрос? Сега, както и Лозан Панов каза, аз също не съм поемал никакви ангажименти. Кой какво е мислил, че може да получи чрез мен в районния съд, дълбоко се е лъгал, ако е имал такова мнение. Действията ми показват, че това не е така, разбира се. И впрочем никога не е искано от мен нещо подобно, защото знаят явно какъв човек съм. Но чувате ли какъв е изборът на определен магистрат? Така поне твърдеше този корпулентен политик.

Това нещо може да бъде потвърдено и само преди няколко дни от интервюто на бившия конституционен съдия Румен Ненков. Той каза нещо подобно. Главният прокурор в тази държава отива да кадрува за избора на председателя на Върховния касационен съд. Все едно му е работа. Впрочем една от промените, които трябва да настъпят в Конституцията, е: Нямат работа Прокурорската колегия и главният прокурор да избират съдиите във върховните съдилища. Това е така сега, защото Пленумът, в който участват и прокурорите, избира тези председатели. Няма работа прокуратурата в избора. Както и обратното впрочем. Не бива и главният прокурор да бъде избиран от съдиите. Защото това е една институция, която е страна в делата. И не само по наказателните, а и по гражданските дела, в които участва прокуратурата, тя има функцията на страна. Така че това е следващата промяна, която трябва да настъпи, за да имаме чиста съдебна система.

На следващо място. Ще се върна на броя на членовете, излъчени от политическата квота. И сега впрочем не се дооценява, че политическата власт има не само влияние в съдебната система чрез членовете на ВСС, избрани от Народното събрание, но всички инспектори са избрани от Народното събрание. Инспекторатът е изключително важна институция, с правомощия да предлага за дисциплинарни наказания. Това е също политическо представителство. Какво се оказва? Органът, който може да предлага за наказание, е избран политически и половината от Висшия съдебен съвет е избран политически. И ние още ще си задаваме въпросите дали трябва да намалим това участие. И то може би би било добро, ако не виждахме резултатите. Резултатите са пагубни: Зависимости и възпитаване на страхливи хора.

Обществото трябва да разбере – съдиите са съдии на правото и обществото. Заплатите, които получаваме, ги плащате вие. Затова обществото трябва да разбере, че трябва да отглежда съдии. Да отглежда съдии, а не тарикати. Да плаща заплати на хора, които заслужават, защото прилагат правилно закона и са независими. В противен случай цената е изключително висока. И това, което ви казвам, виждам чиновническия подход, който доминира в съдебната система. Хора, които не са смели. Смелостта да прилагаш правото е подобна на смелостта на миньора, си мислех, докато седях и слушах там. Както от миньора се изисква смелост, за да влезе в мината, и сред многото камъни да открие парченцето благороден метал, такава смелост се изисква и от съдията, за да влезе в съдебната зала и сред многото доказателства, лъжи, а понякога и опити за влияние, да открие правото, което е ценно точно толкова, колкото благородния метал за миньора.

Но това не се случва. Колко от вас, които са адвокати, са чували, а го чувате ежедневно – „Хайде по-бързо, това не ми е единственото дело“, казва съдията, който е насрочил десет дела в един и същи час. „Хайде по-бързо, няма да ви слушам повече.“ В храма на Темида трябва да се научи правосъдната система че трябва да слуша, защото ние сме сложени там, за да слушаме болките на хората, да съберем доказателства и накрая да отсъдим както ние решим, независими. Вие трябва да ни вярвате, че правим това така. Само че няма как да имате доверие в институция, която е политически ръководена, в институция, в която от години са допускани магистрати, които не са възпитавани в борбеност и в смелост. Знаете ли защо? Това е съвсем практическа част от това, което искам да ви кажа.

Когато един магистрат бъде избран, той участва в конкурс. Явява се на един изпит, в който се проверява неговата компетентност. Да приемем, че тя е добра. Макар че сме чували много пъти как излиза информация за конкурси, в които казусът или някаква част от него е излязла публично някъде. Но да приемем, че този магистрат има такава компетентност. Знаете ли дали неговата етична, нравствена страна е проследена отпреди да стане магистрат? Не. От 2016 г. в Закона за съдебната власт се изисква кандидатът да представи две препоръки от свои преподаватели, съдии, адвокати, хора, които познава. Той да ги представи. Той да занесе нещо, което, разбира се, ще бъде положително за него. Няма орган – ВСС има такава комисия впрочем, който обаче да се поинтересува малко за миналото, без да се нарушават, разбира се, личният му живот и човешки права. Какъв е бил като студент, колко пъти е преписвал, има ли нарушения, взети и невзети изпити и т.н. Това е само един показател. Някой да се поинтересува за имотите му. Казват, че го правят, правят го въз основа на декларации. И след това разбираме, че има малоимотни хора с хотели по морето. Които вече са магистрати.

След това знаете ли как продължава пътят на този магистрат до петгодишната несменяемост? Никой никога не се интересува от него как се чувства в съдебната система. Има ли проблеми, какви са тези проблеми? Никой не влиза в съдебната му зала, освен при една атестация, която за съжаление е твърде формална. И затова ние я харесваме, впрочем, защото тя прави почти всички отличници. А обикновено тези, които не са отличници, са черните овци. Но през тези години никой не се интересува от него. И когато той стане несменяем, ако открием след това, че евентуално този човек няма тази нравствена характеристика, която трябва да носи един съдия, е трудно да го махнем от съдебната система.

Ето това е съдебната система, за която вие плащате. Вярно е, разбирам колегите си, една част от които са добри хора, добри професионалисти и чиято теза е, че те са там да работят като съдии по правото. Дошло е време обаче правото да бъде защитавано с гражданска позиция и от магистрати. Ако не от тях, се питам от кого друг? Разбирам страха им да бъдат изгонени от тази съдебна система, в която вземат заплати по три хиляди и петстотин, четири, пет, шест хиляди лева. За които хората на свободния пазар се борят трудно и рискуват всеки ден да получат много по-малка част. Разбирам този страх. Обаче си мисля имат ли достойнството, честността и свободата цена? И тя струва ли три хиляди лева?

Недоумявам защо гражданите не виждат това. Може би не го представяме достатъчно ясно, затова ви разказах този случай. Нямам от какво да се срамувам. Съпругата ми знае, аз се прибрах вечерта. Мислех да се отказвам, щом тия хора са с тия хора. Естествено реших, че няма да го направя, защото не съм поемал ангажименти. И наистина действията ми го показаха след това.

Още един случай ще ви разкажа. Обади ми се сега конституционен съдия и ме помоли да се срещна с тогавашен депутат, като председател на съда, който искал да разговаря с мен. Мисълта, която ми мина, беше – или ще бъде добронамерен и ще може да говорим за работа, за подобряване на натовареността на Софийски районен съд, която неминуемо минава през законодателни промени, или няма да бъде. Естествено от вратата пролича, че искането не е такова. Знаете ли с какво искане дойде при мен? Съжалявам, че тогава нямахме такъв маниер, тези хора заслужаваха да бъдат записвани. Тези хора заслужаваха по някакъв начин да удостоверя това. Не можех, не съм бил подготвен, нямах такова мислене, но това е. Този човек дойде и каза: „Нашата политическа партия, има изпълнително дело срещу нея, в което политическата партия е длъжник. И понеже сега сме в предизборна обстановка впрочем, ако се разчуе за този случай, че ние дължим… ще стане неприятно.“ Тоест, това, което поиска бе, изпълнителното дело да бъде забавено. Представяте ли си? Вече бяхме получили сградата на бул. „Цар Борис III“. Моят отговор беше – Господ ми е свидетел, понеже други свидетели няма – че ако мисли, че си е купил правосъдие чрез мен, заради това, че сме получили една сграда, много бърка. Попитах го отново защо дойдохте и той каза: „Да ви информирам“. Този човек е политик, твърде влиятелен и с огромен принос за сегашното състояние на законодателството, което е все по-лошо и все по-лошо.

Много често граждани ни питат за определени решения и спирам дотук. Често съдът решава по закон, който е лош и няма друг начин да го приложи. Ако питате, без да влизам в особена конкретика, защо някой осъден на пет години за убийство, а друг за подкуп – на двайсет години, забележете, че наказанието по основни състав за убийство  е до петнайсет години. За подкуп по този състав, по който е шумното дело, е до трийсет години.

Когато един законодател не иска да се бори с корупцията, но иска да представя пред обществото, че има такова желание, т.е. само формално – това, което прави, е да завишава наказанията. Казва ето, граждани, ние сме непримирими, нетърпими и сме готови и трийсет години да дадем за корупция. В същото време създава институции, които не работят ефективно. Нищо страшно, тали така? За тези, които избират институциите и такъв закон. Наказанието за убийство остава толкова.

Недейте да искате мъст за всяко нещо и максимални наказания. Законът, особено старият закон, знайте това – Наказателният кодекс, е писан от невероятни специалисти. Това, че сега определени хора – с дефицити в когнитивната си способност и с грешни когнитивни карти, които прилагат определени модели на поведение в определени ситуации – извращават закона, означава, че нещата стават страшно зле.

Затова няма как – това е изводът ми – всяко говорене за реформа в съдебната система има политически аспект. Правете разлика, защото знам, че утре някой ще ме атакува. Никога не съм говорил партийно, но принципният въпрос е, че не може без политическа промяна.

Всичко добро.