На 19.03.2026 г. участвахме на среща в Министерство на правосъдието, където представихме своето становище-предложение за прозрачни и предварително установени критерии за избор на висши позиции в съдебната власт.
Целият текст на становището:
ДО
АНДРЕЙ ЯНКУЛОВ – МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
СТАНОВИЩЕ – ПРЕДЛОЖЕНИЕ
за критерии за преценка на професионалните и нравствените качества на кандидатите за главен прокурор и председатели на върховните съдилища
от
„Правосъдие за всеки“, сдружение в обществена полза, работещо за постигане на съдебната реформа и върховенство на правото
ЕИК 177175554, бул. Витоша 4, ет. 1, 1000 София
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,
I. ЦЕЛИ И ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
В качеството си на неправителствена организация, чиято мисия е да допринася за утвърждаването на върховенството на правото и за реформата в съдебната власт, „Правосъдие за всеки“ представя настоящото становище-предложение в отговор на поканата на Министерството на правосъдието от март 2026 г.
Предложените критерии стъпват на чл. 170, ал. 4 и 5 от ЗСВ и на принципите, заложени в Кодекса за етично поведение на българските съдии и в Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи. Те са приложими към всички кандидати – независимо дали са действащи съдии, прокурори и следователи или юристи извън съдебната система.
II. ОБОСНОВКА НА ДВУСТЪПКОВИЯ ПОДХОД
Централният методологически принос на настоящото предложение е разграничението между две процедурни стъпки, всяка от които изисква различен вид критерии:
|
СТЪПКА 1: Идентифициране и предлагане |
СТЪПКА 2: Оценка на предложените кандидати |
|
Министърът (или съответният брой членове на ВСС) действа проактивно – сам търси и преценява кого да предложи |
Пленумът на ВСС преценява между всички кандидати, включително предложения от министъра |
|
Критериите са елиминаторни и абсолютни – служат като прагове |
Критериите са сравнителни – служат за класиране между кандидатите |
|
Процесът е непубличен, но правилата за него трябва да са предварително оповестени |
Процесът е публичен – концепции, изслушване, становища от граждански организации |
|
Резултатът е едно предложение с писмена мотивация от министъра (или съответният брой членове на ВСС) |
Резултатът е избор на Пленума и предложение до Президента на Републиката с писмена мотивация |
|
⚠ Важно: Смесването на двете стъпки е ключов дефект на сегашната практика: ВСС провежда изслушване, което формално прилича на Стъпка 2, но нито министърът, нито ВСС разполагат с ясни елиминаторни критерии от Стъпка 1. Резултатът е, че кандидати, непокриващи основни прагове на почтеност или независимост, достигат до публичната процедура, тъй като не съществува механизъм за отсяване преди нея. |
III. СТЪПКА 1: КРИТЕРИИ ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТ
|
Критерии за идентифициране и предлагане Прилагат се от министъра или съответния брой членове на ВСС преди публичното обявяване на кандидатурата |
В тази стъпка предложителят – министърът, или съответният брой членове на съответната колегия на ВСС, действа проактивно – самостоятелно оценява потенциални кандидати и решава кого да предложи пред Пленума на ВСС. Критериите тук са предимно елиминаторни: неизпълнението на всеки от тях е самостоятелно основание кандидатът да не бъде предложен, независимо от другите му качества. Предложителят може да изиска активно съгласие на кандидата за проверки, преди кандидатурата да стане публична.
Критерий 1.1: Почтеност и имуществена прозрачност – елиминаторен праг
Почтеността е абсолютно условие за предлагане. Оценява се чрез анализ на имущественото развитие на кандидата, а не само чрез моментна снимка.
Елиминаторни условия – при неизпълнение кандидатът не се предлага:
– Липса на влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.
– Липса на наложени дисциплинарни наказания за действия, накърняващи престижа на съдебната власт.
– Съгласие за разширена имуществена проверка, включително за свързани с кандидата лица и за активи в страната и чужбина. Отказът от проверка е самостоятелно елиминаторно основание.
– Липса на необясними несъответствия между декларирани доходи и установено имущество – включително активи, придобити чрез свързани лица, или финансови операции без ясно обяснение.
Критерий 1.2: Независимост – отсъствие на обосновани съмнения
Независимостта в тази фаза се установява чрез обективни данни за кариерното развитие и обкръжението на кандидата, разглеждани в развитие във времето.
Елиминаторни условия:
– За магистрати: анализ на формалните и неформалните зависимости – назначения, командироване (практика, превърнала се от временна мярка в кариерен инструмент, заобикалящ конкурсите), повишения и участие в чувствителни казуси. Налице ли са повтарящи се модели, предполагащи изграждане на мрези за лоялност?
– За юристи извън системата: степен на ангажираност с политически процеси и упражняване на власт, която би могла да компрометира бъдещата независимост.
– Отсъствие на обосновани съмнения за неформални връзки с лица или кръгове, способни да оказват влияние върху упражняването на правомощията. Независимостта не се свежда до липса на формална обвързаност, а до отсъствие на такива съмнения в тяхната съвкупност.
Критерий 1.3: Минимална професионална компетентност – входящ праг
В Стъпка 1 не се цели пълна оценка на компетентността (тя е предмет на Стъпка 2), а проверка дали кандидатът изобщо отговаря на необходимите минимални изисквания.
– Наличие на минимум 12-годишен юридически стаж по чл. 164, ал. 7 от ЗСВ.
– Липса на данни за системно несъответствие между обем работа и постигнати резултати, или за привилегировано третиране при разпределение на дела.
– Положителни атестационни оценки без сигнали за сериозни професионални нарушения.
Критерий 1.4: Обща нравствена репутация
Предложителят извършва обща преценка на публично достъпната информация и налични данни от официални източници.
– Безупречна обществена и професионална репутация, установена чрез публично достъпна информация.
– Прозрачност и липса на данни за конфликт на интереси.
– Последователно поведение, съответстващо на принципите на приложимите кодекси за етично поведение.
Резултат от Стъпка 1: Предложителят прави едно предложение до Пленума на ВСС, придружено от писмена мотивация, обясняваща защо предложеният кандидат покрива всички критерии от тази стъпка.
IV. СТЪПКА 2: КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ КАНДИДАТИ
|
Критерии за оценка и избор измежду кандидатите Прилагат се от Пленума на ВСС в рамките на публичната процедура |
В тази стъпка Пленумът на ВСС преценява между всички надлежно предложени кандидати – включително предложения от министъра. Критериите тук са сравнителни: целта не е да се установи дали даден кандидат е „достатъчно добър“, а кой от всички кандидати е най-подходящ. Прилагат се по идентичен начин към всички кандидати, независимо от пътя, по който са номинирани.
Критерий 2.1: Висока професионална компетентност – сравнителна оценка
За разлика от минималния праг в Стъпка 1, тук се оценява действителното ниво на компетентност и реалният принос на кандидата.
За кандидати съдии, прокурори и следователи:
– Натовареност, резултатност, устойчивост на актовете и продължителност на производствата, анализирани в съпоставка със средните показатели за съответния орган – за да се избегне избирателното тълкуване на отделни числа.
– Разграничение между кандидати, реално носещи тежестта на системата, и такива, при които кариерното развитие не съответства с измерими резултати.
За кандидати извън системата:
– Съпоставими показатели за реален принос в съответната правна област.
За всички кандидати:
– Резултати от предходни атестации.
– Наличие на научна или преподавателска дейност, публикации в специализирани правни издания или участие в разработване на законодателство.
Критерий 2.2: Институционално поведение по конкретни казуси
Това е централният критерий на Стъпка 2. Конкретните решения и действия на кандидата са най-надеждният индикатор за неговите реални качества – за разлика от общите характеристики, които могат да бъдат формално покрити.
– Анализ на 5 до 10 значими казуса, представителни за цялостната дейност на кандидата. Подборът се извършва по предварително определен механизъм и включва: случаи с висок обществен интерес, казуси с важни правни въпроси и случаи, при които е бил налице институционален или външен натиск. Методологията е в съответствие с утвърдените европейски препоръки.
– Начинът, по който кандидатът е вземал решения, разпределял отговорности и реагирал при натиск.
– Дали е допринасял за укрепване на институционалната независимост, или е участвал в практики, пораждащи съмнения за неформално влияние.
Критерий 2.3: Управленска компетентност и стратегическа визия
– Качество на представената писмена концепция: ясно дефинирани стратегически цели, реалистичен анализ на актуалните проблеми и конкретни мерки за тяхното преодоляване.
– Умения за прозрачно вземане на управленски решения и взаимодействие с национални и международни институции и гражданското общество.
Критерий 2.4: Умения за работа в екип и носене на отговорност
– Готовност за поемане на лична отговорност за взетите решения.
– Становища от колеги, събрани по предварително определен механизъм, гарантиращ тяхната обективност.
Критерий 2.5: Публично изслушване
Изслушването е самостоятелен критерий, а не само процедурен елемент. То трябва да бъде реално, а не формално.
– Въпросите се разработват предварително, стъпват върху конкретна събрана информация и обхващат чувствителни аспекти от кариерата на кандидата, включително анализираните казуси.
– Уклончивите, противоречивите или непълните отговори се отчитат при оценката.
– Всеки кандидат се изслушва при идентични процедурни условия.
Резултат от Стъпка 2: Пленумът на ВСС взема решение с писмена мотивация по всеки от критериите спрямо всеки кандидат. Без задължение за мотивация критериите остават декларативни, а процедурата – непрозрачна.
V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Предложеният двустъпков подход не добавя излишна бюрокрация – той внася яснота там, където сега съществува неопределеност. Ясното разграничение между елиминаторните критерии на Стъпка 1 и сравнителните критерии на Стъпка 2 гарантира, че до публичната процедура достигат само кандидати, отговарящи на основни стандарти за почтеност и независимост, и че крайният избор се основава на действителни, измерими и публично обосновани данни.
Поставяме на Вашето внимание и необходимостта от изрично регламентиране на задължението за писмена мотивация на всеки етап – тя е единственият инструмент, който прави критериите реално приложими и позволява последваща проверка за тяхното спазване.
Изразяваме готовност да участваме в по-нататъшна дискусия по предложението.
|
19.03.2026 г. |
адв. Велислав Величков – председател на „Правосъдие за всеки“ |
|
С уважение |
