Гледайте подкаста в TouTube:
В 49-ия епизод на ИПВ подкаст Велислав Величков, Пепи Кънчев и Емил Георгиев говорят за парламентарните премеждия по (не)приемането на законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт, с който трябва да се закрият спецъдилищата и спецпрокуратурите.
Освен това имаме специалното участие на Христо Иванов от Демократична България за
– какво можеше, но не бе постигнато в 46-ото Народно събрание
– какво още можем да очакваме от този парламент
– как изглежда политическото бъдеще на съдебната реформа и колко надежда има за това.
Абонирайте се за подкаста в
– Apple Podcasts -> https://podcasts.apple.com/bg/podcast/ипв-подкаст/id1534604442
– Google Podcasts -> https://podcasts.google.com/feed/aHR0cHM6Ly9hbmNob3IuZm0vcy8zOWNiMjU2Yy9wb2RjYXN0L3Jzcw==
– Spotify -> https://open.spotify.com/show/7dyrrFtr4VEkYMOfTO3dVx или
– YouTube -> https://www.youtube.com/channel/UCXs0FEHqumXAxCQHtNSKI3g
П. С. Ако харесвате подкаста и дейността ни въобще, можете да ни подкрепите с дарение чрез банков превод, по PayPal или по ePay, повече тук -> https://pravosadiezavseki.com/dareniya/ и https://www.patreon.com/ipvpodcast
Чуйте подкаста в Anchor:
Инициатива „Правосъдие за всеки” следи критично процесите, които се случват в средите на българския политически елит, свързани с предстоящото гласуване на първо четене в Народното събрание на измененията и допълненията на Конституцията на Република България.
От Инициативата категорично не приемат показното безсъдържателно „дрънкане на оръжия”, разиграващо се пред очите на заинтересованото общество на България. Подкрепата на промените в Конституцията, гарантиращи дълбока съдебна реформа, са предложените от правителството в проекта, подготвен за гласуване утре в пленарна зала. Всички други опити за преднамерен дебат и изтръгване на сърцевината на реформата се нарича подмяна и запазване на практика на всички пороци на съществуващата сега съдебна система.
Гласуването на Конституционните промени, отварящи пътя на реалната реформа, е национално отговорна позиция – в интерес на дългосрочните политики и просперитета на България, а мястото на дебата е между първо и второ четене на законопроекта.
Именно тези позиции заяви ясно екипът на Инициативата при непредвидена среща днес с лидера на “Движението за права и свободи” Лютви Местан, след сутрешния протест пред Народното събрание, срещу манипулирането на дебата и подмяната на предстоящото гласуване. Лидерът на ДПС се присъедини импровизирано към свободния разговор на Инициативата по своя воля, с желание да обсъди темата и чу категоричното мнение на екипа на Инициативата „Правосъдие за всеки”. Лютви Местан отказа да отговори на острите въпроси на Инициативата относно олигархичните зависимости в ДПС.
Кафе без шекер
Инициатива „Правосъдие за всеки” подкрепя министър Христо Иванов в целенасочените му усилия за провеждането на тази реформа, която изпълнява приетата от правителството и Народното събрание стратегия през януари. В контекста на това, екипът от експерти на Инициативата ще внесе допълнителни и необходими промени, съгласувани с широк конституционален елит, чрез учредена национална гражданска инициатива.
Интервю на Лора Филева за „Дневник“
Кристиан Таков
Кристиан Таков е преподавател, доцент и доктор по гражданско, семейно и търговско право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Потърсихме го за коментар във връзка със случващия се дебат и течащите преговори за промяна на конституцията.
Как си обяснявате укорите на премиера Борисов, че партньорите му, респективно и правосъдният министър Христо Иванов са политиканствали, вместо да обяснят промените, които предлагат?
– Този министър на правосъдието е първият от десетилетия насам, който се опитва да направи нещо много радикално, и то при отнапред ясно заявени позиции. Тази яснота, всеобхватност и радикалност са намерили израз в стратегията за съдебна реформа, която е документ от много десетки страници, както и в законопроектите за промени на Конституцията и Закона за съдебната власт. Които също сумарно надхвърлят 160 – 170 страници нормативен текст и мотиви.
В тези изменения има много ясно заявени посоки на промяна. Изяснени са механизмите, които трябва да се задействат. Посочени са целите, които трябва да се постигнат. Проведена лична, от самия министър, невероятна по обем, интензивност и интелигентност разяснителна кампания, изнурителна за него самия, която да обясни на максимално широк кръг хора, за какво става дума. На това нещо да се каже, че е политиканстване, е или тежък грях, или пълно неразбиране.
Интересно е, че премиерът заяви това след кратката си среща си с лидера на БСП Михаил Миков?
– Явно Михаил Миков е успял да разсее досегашните заблуди относно Христо Иванов, което, честно казано, изглежда странно.
Възможно е това да е пореден тактически ход на премиера, който да има своя цел, която не споделя с широката публика. Но когато тактическите ходове се превърнат в ситнежи, сериозността на намеренията като че ли се загубва и се замества от желание да бъде винаги отгоре.
Това винаги ли е укоримо?
– Не е непременно укоримо, но когато се повтаря във всяка ситуация, оставя привкус на известна нестабилност, която рискува да прерасне в несериозност. Няма как да е иначе, ако една политическа сила, и то не само ГЕРБ, а всяка политическа сила, включително отчасти и РБ, не са заявили пределно ясно в предизборните си програми какво точно искат и къде са червените линии, които не могат да се пристъпват.
По този начин решението на избирателя, както при парламентарните, така и при предстоящите местни избори, ще бъде предоставено на лични, ирационални усещания, на харесвания или нехаресвания, но не и на разумен избор. Позволявам си един пореден – и винаги ще го повтарям, укор към цялата наша политика, която се характеризира с изключителна махленскост.
Кое характеризира най-ярко поведението на политическите лидери днес?
– Усещането за безпринципност. Решенията, които политическите сили вземат, могат във всеки момент да се променят различно, което оставя усещането за пълна безпринципност, търгашество, извличане на чисто лично ползи и приватизация на политиката.
Достатъчно е един остър сигнал от Европа, за да се възцари любов и съгласие у досегашен яростен противник на реформата – главния прокурор Цацаров. И достатъчно е леко успокоение, че пак ни се е разминало, за да навири ДПС отново гребен. Достатъчно е да се предложи някаква облагица, за да заприказва от най-високи места в държавата, за „консенсус“, който, преведен на човешки език, означава мимикрия на реформа. Това говори, че цялата ни политическа класа с микро-изключения е негодна, безотговорна, безценностна и по тази причина доразрушава държавата.
Какво следва, ако претърпят провал промените в съдебната система?
– Ако всичко това се провали, за пореден път се отлага началото на въпиюща реформа. За съжаление съдебната реформа засяга огромен властови ресурс, но същевременно е крайно неинтересна за обществото. То не усеща остро последиците от неслучването ѝ.
А те са: корупция, несправедливост, зависимости, безнаказаност. Всичките водещи до усещане за отчаяност и безмисленост и в крайна сметка до усещане за нещастие. Мога да сравня съдебната реформа или неслучването ѝ с пушач, който продължава да пуши. И дебелан, който продължава да се тъпче със сладко. Нито поредната цигара ще ви убие, нито следващият сладолед, ще ви докара инсулт, само че ако не спрете сега, след 10 години всичко ще е необратимо. То вече е необратимо, но поне може да бъде забавено. Или дори спряно. Докато по биологически път старото отровено поколение се замести от следващото.
А същевременно се очакват бързи резултати от съдебната реформа от онези, което все пак се интересуват от нея?
– За съжаление този, който очаква бързи резултати от съдебната реформа, се нарежда измежду враговете ѝ. Защото резултатите в огромната си част ще се усетят много късно. А твърде малко от тях веднага. Като някои със сигурност ще бъдат и разочароващи. Защото при организирането на системи няма идеални варианти. Иначе нямаше да имаме колкото държави, толкова и конституции. Колкото съдебни системи, толкова и техни различни устройства.
А щеше да е измислена оптималната структура. Една структура е оптимална в конкретен момент, за конкретна държава. И това, което е добро днес, утре вече ще е преодоляно. И ще трябва отново да се намества. Трябва да разберем, че за да не потънем, трябва постоянно да плуваме. Защото онова, което в момента е тежка язва на съдебната система, през 90-та година е било просто недоглеждане на конституционния законодател. С което впоследствие е злоупотребено.“Лошите“ са намерили слабите места на системата. Сега запушваме пробойни, но като ги запушим, ще потече от друго място – там също трябва да спасяваме положението. И така ще е до безкрай, и това трябва да се разбере. Родината на модерната демокрация Франция има пет конституции и междувременно две империи. Бисмаркова Германия е последвана от Ваймарска република и от следвоенно устройство.
Перфектността никъде няма да се установи окончателно, камо ли в българската съдебна система.
Често се повдига въпросът – системата или хората трябва да се променят или сменят?
– Отговорът е – и двете. Нито едното няма как да работи без другото. След като е ясно, че не можем да внесем ан гро магистрати от другаде и трябва да работим с наличните, трябва да нагодим системата към техните конкретни недъзи. Които произтичат и от народопсихология. И от останал от социализма разврат в мисленето. И от родено от уж-капитализма след 90-та година усещане за пълна безнаказаност. Както се казва, това са кадрите, с които работим, други няма. И системата, която се нагажда към тях, няма как да е перфектна, стройна и елегантна. Тя е кюстюм, скроен за уродливо тяло.
Какво е обяснението ви за непознатото досега ожесточение срещу министъра на правосъдието?
– Ожесточението срещу Христо Иванов е напълно разбираемо и е сигнал, че той пипа възпалено място. А премиерът се опитва да играе арбитър, като застава по средата. Ако се окаже, че едната страна е в територията на нормалното, а другата – далече отвъд екстремалните граници, съсредоточието помежду им ще се окаже, че е преминало границите на допустимостта.
Главният прокурор Сотир Цацаров и правосъдният министър Христо Иванов имат коренно различни виждания за това откъде трябва да започне реформата.
Финалът ѝ зависи от това дали министър Христо Иванов ще издържи
автор: Самуил Димитров
в-к Сега
Залогът съдебната система да не бъде пипната е толкова голям, че ще се води окопна война до последно – за всеки сантиметър, за всеки член и всяка алинея. На свикналите с комфорта на фасадната си независимост магистрати, която процъфтява в сегашното безвремие, им трябваше време да задействат съпротивата си. Така е винаги, когато стане дума за промени, но започне ли отпорът – спиране няма.
Първата фаза винаги е отбранителната – обявява се, че има нужда от реформа, но не такава, каквато се предлага. След това се преминава към атака с всички средства. Точно това се случва през последните дни. Вместо експертни дебати върху предлаганите от правосъдното министерство промени в конституцията и Закона за съдебната власт (ЗСВ) се заформи махленска свада. В коалицията срещу предлаганите промени влизат Висшият съдебен съвет (ВСС), прокуратурата, Върховният административен съд (ВАС). Асоциацията на съдиите им приглася. Те заложиха на успешната тактика да принизяват аргументите на противника. Така законопроектът на Министерството на правосъдието се оказа излязъл от тъмната лаборатория на тинк-танкове със соросидна ориентация, които живеят от американски грантове, а текстовете са презентирани от протестъри, внезапно докопали власт. Намеците са за професионалната биография на министър Христо Иванов в неправителствения сектор и за Съюза на съдиите, който е участвал в писането на закона, само че редом с прокуратурата и с всички останали професионални сдружения на съдии, прокурори и следователи. Почитателите на статуквото обаче добре знаят колко ефектно е да вкараш Сорос в спора и да гледаш сеира след това.
Защо е целият вой, е основният въпрос и той има прост отговор. Първо, с промяната на устройствения закон ще се променят навиците на работещите в съдебната власт. Иванов иска да смени куп правила – как се избира и функционира ВСС, как се вземат решенията в него, как се провеждат конкурси. Тоест има опасност да пресече основната дейност на тази скъпоплатена съдебна аристокрация – да урежда наши хора на добрите места в системата. Защото, откакто е постоянен, ВСС работи само това.
Освен това министърът предлага да се изкарат на показ имуществото, връзките, зависимостите и конфликтите на интереси и да се разголи съдебната власт, както никоя друга. Тази идея логично среща доста силна съпротива.
Цацаров някак естествено застана начело на лагера от противници на съдебната реформа. Защото би бил сред най-засегнатите – разделянето на ВСС на две камари доста ще ограничи силното му в момента влияние. Пипането на правилата в прокуратурата – дори на най-невинните, е удар под кръста за него – отнема му се власт и авторитет.
Това намалява възможностите за влияние
Противниците на реформата, разбира се, имат силен аргумент – че промените в конституцията могат да се правят само от Велико народно събрание, ако се съди по прословутото решение на Конституционния съд от 2003 г., според което промени в държавното устройство не могат да се правят от Обикновено народно събрание. За да не излезе, че са ретроградни, прокурорите от време на време одобряват някои отделни предложения, но са категорични, че няма как да се получат без велик парламент. Козът на държавното обвинение са процесуалните закони и самият главен прокурор лансира свои идеи за наказателния процес, които бяха внесени светкавично в парламента. Рамо даде и професорът по конституционно право и бивш служебен премиер Георги Близнашки, преквалифицирал се в експерт на ДПС по съдебната реформа, независимо че преди протестираше срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и питаше „Кой?“.
Асоциацията на прокурорите също заяви, че на системата не са ѝ нужни промени в устройствения закон, а промени в процесуалните закони. Организацията се бори да отпадне задължението прокурорите да надзирават разследвания срещу неизвестен извършител или да се занимават с маловажни деяния като „кражба на солети“, както сами се изразяват. Умело беше вмъкнато оплакването, че били с ниски заплати и че правосъдното министерство им готви „законодателна репресия“.
ВАС също не остана по-назад – обяви, че промените в основния закон целят да подчинят съдебната власт на изпълнителната. Ден по-късно се оказа, че това становище е написано от групичка от шестима съдии, близки до председателя Георги Колев, включително двамата му заместници, но това не пречи да се представя като всеобщо мнение на съдиите в този съд.
Най-смешно е поведението на ВСС. За него всичко, предлагано от правосъдното министерство, е лошо и неправилно. Най-големият страх на членовете му е предсрочното прекратяване на мандата. Затова са готови да громят министъра по всеки пункт. Когато той заяви, че обсъжданията на промените в закона в Пловдив са му напомнили на Северна Корея, защото са се изказвали само началници, ВСС се оплака на премиера.
Изненадващо и Бойко Борисов се включи в битката,
и то на страната на прокуратурата. Двойствената му природа му позволява да оцелява политически толкова години вече, така че ще гледаме театър и сега. В началото той се кълнеше, че подкрепя министъра си. Сега обаче – по средата на ключовите дебати ще се променя ли конституцията или няма, вече пее друга песен – да се променят процесуалните закони. Че ще се променят, няма и съмнение и самият правосъден министър обясни, че това е следващата крачка. Въпросът е, че каквито и закони да се приемат, ако магистратите не ги прилагат, полза няма. Факт е, че разследванията срещу хора от „високите етажи“ стоят с години „на трупчета“, за да бъдат прекратени в удобния момент. Причината за това обаче е в безконтролността на прокуратурата, а не в лошия НПК. И за сведение на премиера – българското правосъдие е бързо. Бавни са само делата, по които е платено.
„Съветите“ на Борисов не са случайни. Те показват ясно съотношението на силите и как върви прегрупирането на армията срещу реформата. И няма съмнение, че има голямо предимство.
От другата страна са редови съдии, подкрепяни здраво от най-авторитетния съд в страната – Върховния касационен.
Висшите магистрати са най-радикални –
те дават кураж на управляващите да се реже „до кокал“. За тях разделянето на ВСС на две камари поравно е половинчата мярка – щом е съдебен, съдът трябва да доминира. Настояват, че не може повече да се отлага намаляването на свръхдългите мандати на тримата съдебни шефове – 7 години за главния прокурор, шефовете на ВКС и ВАС. В министерството много добре го знаят, но не могат да си го позволят, защото това ще се изтълкува единствено като атака срещу главния прокурор. Според ВКС съдебният съвет категорично трябва да се разпусне, а явното гласуване е отлично решение.
Адвокатите, които също удариха рамо на министъра и в отговор бяха атакувани безпрецедентно от премиера, който ги изкара едва ли не виновни за битовата престъпност – клиентите им крадели, за да им плащат хонорарите.
Експертите, поканени от комисията за промени в конституцията, също одобряват предложенията на министерството. Те категорично отхвърлиха аргумента за Велико народно събрание и окачествиха решението от 2003 г. като плашило, което се използва, за да се спрат реформите. Повечето от тях настояха първо да се реши какво има да се променя, а след това да се търси начинът това да стане.
Как ще завърши този тежък сблъсък е трудно да се каже, битката ще е епична. Но поне воюващите се показаха на светло. В ръкопашния бой ще участват всички власти с всички средства. Ключово ще е дали правосъдният министър ще издържи.
министър Христо Иванов, Сн. – 24 часа
Министър Христо Иванов взе активно участие в организирания от Инициатива „Правосъдие за всеки“ форум „Гражданският глас срещу корупцията – кой чува?“. Той коментира изказванията на г-жа Моника Маковей и разказа накратко за ситуацията в българската съдебна система и какво се прави, за да бъде реформирана:
Адв. Любомир Авджийски от Инициатива „Правосъдие за всеки“ репликира министър Иванов и поиска обяснение защо толкова трудно и бавно се случва промяната в съдебната реформа.
Министър Христо Иванов отговори на репликата на Любомир Авджийски, като го увери, че се прави всичко възможно, но че „пазарлъкът“ с политическите представените партии е изключително нелицеприятен:
Към видео плейлист с основните моменти от форума „ГРАЖДАНСКИЯТ ГЛАС СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА – КОЙ ЧУВА?“
Заместник-министър Петко Петков, снимка: Mediapool.bg
Интервю на Силвия Великова с Петко Петков за БНР
Текст: Mediapool.bg
„Господин Близнашки се държи като агресивен тийнейджър и обижда. Той не вади никакви аргументи против проекта за Закон за съдебната власт, а само хули“, каза в сряда заместник-министър на правосъдието Петко Петков пред БНР по повод невъздържаните коментари в последните дни на бившия служебен премиер Георги Близнашки.
Преди пет дни Близнашки съвсем му изтърва края в интервю пред Канал 3, изстрелвайки серия от обиди срещу правосъдния министър Христо Иванов. Без да е ясно какво толкова е нахъсало бившия „протестър“ срещу модела #КОЙ, Близнашки обясни, че Иванов е „лаик, който опитва да изнасили Конституцията и да приватизира съдебната реформа“. После го нарече некомпетентен и без трудов стаж. Накрая обобщи, че той в качеството си на служебен премиер „постоянно дърпал юздите“ на Иванов.
Така без логично обясним публичен интерес Близнашки се превърна в разярен рупор на опозицията срещу идеите за съдебна реформа. Преподавателят по конституционно право показа, че е особено ядосан от предложенията за реформа в прокуратурата, както и от премахването на тайния вот по кадровите въпроси във Висшия съдебен съвет.
Още преди две години Европейската комисия ясно посочи, че има нужда от „реформа из основи“ на държавното обвинение. В последно време ВСС показа на свой ред, че използва тайния вот, за да прокарва лобистки интереси в системата. Така без никакво обяснение ВСС отхвърли кандидатурата на Нели Куцкова за шеф на Софийския апелативен съд. Скандалът с Куцкова предизвика дори председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов да признае, че има проблем с тайния вот и той трябва да се премахне.
„Няма как да знам по каква причина Близнашки не харесва явното гласуване, защото не дава смислени аргументи за това“, каза заместник-министърът Петко Петков. Той сподели, че проф. Близнашки е бил поканен от Асоциацията на прокурорите, които подготвят обсъждане на проекта за Закон за съдебна власт.
„Очевидно се въртят едни и същи лица, които приказват едни и същи приказки. Видно е, че прокуратурата разчита на г-н Близнашки да формира своето становище“, добави Петков.
Ако бъде приет предложеният от правосъдното министерство проект, то това ще намали значително възможността да се държат редовите прокурори в ситуацията на сляпо подчинение на техните началници.
Зам.-министър Петков допълни, че той и колегите му съдии и прокурори са изложили аргументи за въвеждане и на явното гласуване във ВСС – че е полезно за системата, защото зад тайния вот се осъществяват много задкулисни договорки. По думите му, членовете на ВСС трябва да аргументират решенията си и да не се крият от редовите магистрати.
Заместник-министърът за пореден път се изказа в полза на запазването на мандата на сегашния ВСС.
„Действащият ВСС може да си тръгне само с преходна разпоредба. Такава към момента нито в ЗСВ, нито в проекта за конституцията е предвидена, което означава, че към този момент политическата воля е той да довърши мандата си. На мен това ми се струва полезно, тъй като дава по-голяма сигурност на следващия, че той няма да бъде сменен. Смяна на ВСС чрез закон не е нещо добро и не е полезно действие“, коментира Петков.
Преди месец премиерът Бойко Борисов каза, че ВСС е изгубил легитимност и трябва да бъде сменен. Според Петков премиерът е изразил виждането на голяма част от българското общество, включително на съдии, прокурори и следователи.
„Това не означава, че трябва с извънредни трикове и способи да разкарваме всеки, който ни е неудобен“, подчерта Петков.
По повод проекта за нов съдебен закон той каза, че в министерството са склонни да отстъпят от всяка разпоредба, срещу която има разумни аргументи. Петков обаче допълни, че няма да се правят отстъпки, когато са убедени, че дадени предложения са правилни, но не срещат политическа подкрепа. „Не смятам, че със съдебната власт трябва да се прави политическа търговия“, каза той.
Интервю на Петя Владимирова с Михаил Екимджиев за „Дневник“
Адвокат Михаил Екимджиев – снимка на Георги Кожухаров
Адвокат Михаил Екимджиев завършва право в юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“ през 1990 г. Той е българският адвокат, спечелил най-много дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Автор е на множество юридически статии, публикувани в авторитетни български и чуждестранни издания. Учредител е на Асоциация за европейска интеграция и права на човека. С него разговаряме за последните развития около съдебната реформа.
Като наблюдавате отстрани, забелязва ли се отстъпление или разминаване между заявките за реформиране на съдебната система и действията на политическото мнозинство?
– Струва ми се за съжаление, че силуетът на това, което наричаме съдебна реформа, започва да губи очертания. Като че ли се залага на твърде плавен, еволюционен подход. Такъв подход е по-подходящ за стари демокрации, в които съдебната система работи добре и само по-зорки наблюдатели забелязват повърхностни пукнатини в лустрото на системата, които могат да се коригират с меки еволюционни промени. Боя се, че този европеиден тип реформа не е адекватен на тежките системни и структурни проблеми на българската правосъдна система, трупани през последните десетилетия.
Точно заради дългия период, който е генерирал тази критична маса проблеми, сега се налагат по-решителни, радикални мерки за спасяване на правосъдието и надеждата за справедливост, които са основа и опора на държавността.
Какво конкретно имате предвид?
– Една от основните промени, с които дори бившият служебен премиер Близнашки се съгласява, е разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии – на съдии и на прокурори. В дългосрочен план това вероятно ще укрепи независимостта на съда, ще подобри селекцията и кариерното израстване на качествени съдии. Резултатите ще усетим след години, а вероятно и след десетилетия. Големият въпрос е какво ще правим СЕГА с негодниците във ВСС и с марионетките, които от години тежат на ключови места в съдебната система. Благодарение на безкрайните си мандати те ще продължат да вредят, ако не бъдат неутрализирани.
От тази гледна точка съм привърженик на по-радикална реформа. Дори това, което премиерът Борисов каза – без да съм негов фен и без да имам особен респект към юридическия му капацитет, че ВСС трябва да бъде разпуснат, защото е доказал своята несъстоятелност. Това е най-компрометираният и най-вреден ВСС, откакто съществува тази институция в България. И няма причина – нито обществен интерес, нито здрав разум, той самоцелно да бъде съхранен.
Възражението, което публично се лансира, е, че трябва стабилност, че ВСС и друг път е разпускан предсрочно, но това не е довело до по-добро?
– Правораздавателната система е консервативна, но има смисъл нейните институции да бъдат съхранявани само когато работят в интерес на обществото. Когато обаче ръководителите на системата са доказали непочтеност, склонност към зависимости и корупция, очевидно няма смисъл и обществена нужда да бъдат запазени. Затова системата трябва възможно най-бързо и радикално да се изчисти, за да получим справедлив процес в разумен срок. Това е целта и смисълът на това, което наричаме съдебна реформа.
От друга страна, си давам сметка колко ожесточена е съпротивата на тези, които години наред са инвестирали в този порочен модел, за да го контролират и за да се ползват от властовия му ресурс. Без бой те няма да се лишат от своите протежета – административните ръководители и ВСС, които им осигуряват възможност за капитализиране и осребряване на този ресурс.
Но нали политическата власт е тази, която може да ги принуди, като промени правилата, които допускат сегашните зависимости?
– Политиката е изкуство на възможното. Реформаторите едва ли лесно са се отказали от първоначалните си идеи. Въпросът е какво биха могли да направят при тези политически реалности, в които се вижда нежеланието дори на мнозинството от ГЕРБ да подкрепи промените въпреки декларираната подкрепа на стратегията за съдебна реформа. Съпротивата наистина е жестока и тя може да бъде преодоляна само с вътрешен натиск от активните и отговорни хора и с подкрепа от европейските институции.
Съпротивляването на промените е феноменално и има страстни пропагандисти, и то професори и популярни лица от национални институции, а реформата – един само говорител, министъра на правосъдието, и то в кротък експертен стил… Докато професорът по конституционно право обявява министъра за лаик, а реформата – за изнасилване на конституцията, гражданите не научават аргументите за тази съпротива?
– Има една забавна приказка за лаиците и професионалистите: аматьорите били направили Ноевия ковчег, а професионалистите – „Титаник“. Ако това е така, Ноевият ковчег на Христо Иванов е много по-ценен от Титаника на Георги Близнашки.
Не съм се съмнявал, че хората, които докараха системата до сегашния ѝ колапс, имат ресурс за пропаганда от Гьобелсов тип. Знаех, че ще използват медии и „специални“ говорители, за да маргинализират идеята за промяна. Това се постига най-лесно чрез публично дискредитиране на опонента: ето дойде на власт един – новият министър на правосъдието, пълен лаик, който иска да разчисти едни ръководители в съдебната система и свързаните с тях кукловоди, за да стане той самият кукловод…
Такива елементарни, махленски тези очаквах, че ще бъдат развивани, но в жълтата поръчкова преса, която е разпознаваема. Иначе хората с добра памет и аналитичен разум не биха могли да приемат насериозно Георги Близнашки. Когато бях студент, той със същия невротичен апломб преподаваше достойнствата и демократизма на конституцията на Тодор Живков и нейния член първи за ръководната роля на комунистическата партия.
Ако въобще има феномен, той е, че министърът на правосъдието показа решителност, която не са очаквали. Решителност, която засяга интереси на мафиотски триади, градени години и десетилетия, които трудно се разделят с позиции, в които са инвестирали страшно много. Гротеската на тази хиперреакция може да се обясни и със страха от румънски пример – да не вземе някой тук да изпусне добрия дух от бутилката…
Еволюция на възгледите, защо не?
– Защото при почтените хора еволюцията става с катарзис и покаяние. Не може като цирков клоун, човек с академична претенция, с непосилна лекота да вади от ръкава подходящите за ситуацията принципи. Един път ще бъде Магна харта, втори път – конституцията на комунистическия режим, трети път – Монтескьо и правовата държава…
„Конституционализмът“ на Близнашки прилича на сергия в бит пазар. Върху нея има за всеки по нещо, но всичко е с кратък срок на годност. За да си професор в Алма матер, не е достатъчно главата ти да е побрала определено количество статистическа информация за конституционните модели. А означава да си преди всичко морален лидер и пример за студентите. Знание без етика не може да създаде академичен дух и традиция. Всъщност един от големите проблеми на обществото и на прехода ни е, че допускаме бивши ченгета, доносници и обикновени ренегати да се изживяват в публичното пространство като морални стожери и ментори.
Според опонентите на промените, включително и проф. Близнашки, скъсяването на мандата на ВСС и явното гласуване ще нарушат фундаментални принципи на конституционализма, а пипането на прокуратурата направо ще я подчини – кои са тези принципи, къде са записани?
– Трудно ми е да влизам в задочен спор, тъй като в подобни тези, и конкретно в твърденията на Близнашки, няма конкретика, нито логика, а се използва декларативно-заклинателен подход: Това е така, защото аз го казвам, а аз съм професор и аз знам, а министърът и премиерът са лаици и не знаят. Самопровъзгласяването за авторитет и ерудит при толкова обременено минало ми се струва нездравословно.
А иначе г-н Близнашки е прав чисто статистически. В повечето правни системи е прието прокуратурите да са в съдебната система. Това обаче не значи, че действа някакъв императив. Напротив – европейските правни стандарти дават значителна свобода на всяка държава да предприема мерки, каквито смята за подходящи за решаване на своите проблеми. Конституцията не е свещена крава, нито паметник, а е инструмент за регулация на обществени отношения. Тя е създадена от хора и хората могат да я променят, когато дефектира.
Няма смисъл да бъде търпян още две или три години един ВСС, който е показал своята несъстоятелност, неспособност или нежелание да изпълнява задачите, които обществото чрез конституцията и Закона за съдебната власт са му възложили. Вижте само последното решение на ВСС – избора на Ясен Тодоров за техен представител в националния антикорупционен съвет! Това е емблема на негодното и проблемното, което се случва в тази система. Изборът на такъв персонаж е с ясно послание – борбата с корупцията и новите антикорупционни органи са мъртвородени. Не поглеждайте към Румъния и забравете Моника Маковей, според която не законите, а хората правят промените. Същият извод се налага и от факта, че г-н Цацаров се самопровъзгласи за ръководител на мистериозното звено за борба с корупцията, съставено от прокурори, служители на ДАНС и МВР.
Що се отнася до гласуването във ВСС – в повечето случаи по кадрови въпроси то е тайно, но и това не е догма – всяка държава решава в зависимост от това какви проблеми трябва да разреши и какво цели да постигне. Аз бих поставил въпроса така: след като по закон членовете на ВСС са юристи с високи професионални и морални качества, какво им пречи да застанат с лицата и с имената си зад решенията, които гласуват във ВСС? Та нали всички във ВСС знаят кой как гласува! Защо обществото да не знае например кой е гласувал Ясен Тодоров да стане член на антикорупционния орган! Може би само изборът на Пеевски беше по-позорен от този…