Skip to main content
Tag

Промени в конституцията

Боряна Димитрова: Да пазят статуквото е в длъжностната характеристика на гнилите ябълки

By Новини
BoryanaDimitrova

Сн. – Георги Кожухаров, Дневник

Интервю на „Дневник“ със социолога Боряна Димитрова от агенцията „Алфа Рисърч“ от поредицата „Промени в съдебната власт“

В края на политическия сезон, когато страстите се нажежиха от споровете около промените в Конституцията, референдума, избора на подуправители на БНБ и на омбудсман, „Дневник“ се обърна към политолози и социолози за оценка и коментар. Днес ви представяме мнението на социолога Боряна Димитрова от агенцията „Алфа Рисърч“.

Как оценявате постигнатия „исторически компромис“ за промените в Конституцията?

– Напредък виждам преди всичко в процеса, който започна. Що се отнася до резултата, още е много рано да се съди за него. Три, по мое мнение, са безспорните дотук постижения: Първо, темата за съдебната реформа беше поставена като абсолютен приоритет. Нито една политическа сила не може повече да я заобиколи, всички са принудени да заявят публични позиции по нея. Второ, чрез разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии се обособява механизъм за увеличаване независимостта на съдиите. Това не е панацея, но е важен елемент, защото няма „независим съд“ без независими и същевременно подлежащи на отчетност съдии. И трето, бяха прокарани много ясни политически демаркационни линии „кой кой е“ и „кой къде“ застава в дългия процес по отвоюване на съдебната система от мафията.

Ще допринесе ли компромисът за реформиране на съдебната система и при какви условия?

– Всичко ще зависи от силата, волята и ресурсите, които имат поддръжниците на реформата, да оттласнат съдебната система от разплитащата се кошница на гнилите ябълки. Често през последния месец чувах оплаквания, че Х се срещнал с У, той пък със Z и те се наговорили да бранят статуквото. Може и така да е, но трябва да сме наясно, че да пазят статуквото, е в длъжностната характеристика на гнилите ябълки. Няма защо да се учудваме, още по-малко да се оправдаваме с това. Далеч по-смислено е да се активизират онези представители на гилдията, политиците и широката общественост, които искат в България да има върховенство на закона.

Не е тайна, че до финалната права на историческия компромис не се наблюдаваше почти никаква политическа подкрепа към самотния бегач Христо Иванов. Ако след постигнатия междинен резултат, вместо къртовска работа по мобилизиране на всички онези, които могат да упражнят натиск и да направят процеса необратим, радетелите на реформата отново изпаднат в летаргия и самореклама, „здравите сили“ ще яхнат процеса и здраво ще го направляват в нужната посока.

Какви са/ще бъдат страничните ефекти от този компромис?

– По отношение на съдебната реформа по същество, страничните ефекти ще станат ясни след време – след произнасянето на Конституционния съд, в дебатите по първо и второ четене и пр..

По отношение на политическия ефект обаче, последствията са ясно видими – пришиване в публичното пространство най-вече на ГЕРБ, и в по-малка степен – на Реформаторския блок /РБ/ към мрежите на ДПС, с всички негативни последици за двете формации; и не по-маловажно заличаването на границата за РБ – откъде нататък не би приел отстъпление. Въпросът е особено важен в светлината на идващите местни избори. Десните избиратели са много чувствителни към идентичността и последователността на блока. Затова, ако не получат ясен отговор на този въпрос, би намаляла значителна част от мотивацията им за подкрепа на реформаторите.

Промените могат ли да създадат възможност в бъдеще прокуратурата да не бъде безконтролна?

– В сегашния вариант на реформата прокуратурата остава почти незасегната. Промените, ако се осъществят, са преди всичко крачка към увеличаване независимостта на съдиите и ограничаване на прокурорско-съдийските схеми за угодно на властимащите не-право-съдие. Ако съдът започне обаче да се изчиства от гнилите ябълки, това ще има много важно следствие – промяна на цялостната обществена атмосфера така, щото натискът за реформи и в държавното обвинение ще стане трудно удържим. Ето защо прокуратурата се бори не само да запази своята стая непроветрена, но и да не позволи да нахлуе свеж въздух в стаята на съда.

Make difference – това е същинското послание на реформите във всяка една сфера. Блатото, кочината, в която всички са еднакво омърсени, са хранителната среда на бедността и всеобщото ни усещане за обреченост. Да се промени системата, за да се прави разлика между читавите и нечитавите, между образованите и необразованите, между достойните съдии и безскрупулните търгаши, е начинът да обърнем спиралата нагоре.

Акциите на коя/кои политици и политически сили качи „историческият компромис“?

– Ако използвам вашата терминология, при затварянето на лятната сесия на политическата борса се покачиха акциите на онези, които последни се включиха в наддаването, но успяха да принудят пазара да се съобрази с тях. И понеже у нас няма кой да следи за борсови спекулации, естествено се вдигнаха акциите на ДПС. Същевременно, ако Реформаторите не потънат в лятна летаргия, а увеличат своята ефективност и КПД, есенната сесия може да качи и техните акции.

От политическите лица единствено Христо Иванов излиза по-силен от трудния борсов сезон.

 Как разчитате гласуването за референдума?

– Дефект на конституционната уредба по отношение правомощията на държавния глава, който може да бъде бламиран от парламента по всеки въпрос. Дефект във формулировката на въпроса за мажоритарното гласуване, който можеше да заведе най-много избиратели до урните. Дефект в отношенията между гражданите и политическото им представителство, което промени позицията си, след като активно бе участвало в събирането на подписи. И накрая, за да е пародията пълна – дефект на пултовете за гласуване!

Ако все още нещо може да се спаси – нуждаем се от силна кампания и от силен граждански натиск за рязко увеличаване на възможностите за гласуване на референдума в чужбина. Без решаващото участие на онези, които в най-голяма степен биха се възползвали от електронното дистанционно гласуване, референдумът е обречен на провал.

С какво ще запомните този политически сезон? Защо?

– С усилията да започнат някои неотложни реформи – съдебна, здравна, пенсионна – и с неясния обект на желанието, който витаеше около тях.

Каква е прогнозата Ви за стабилността на управляващата коалиция? Можем ли да говорим за промени в конфигурацията ѝ?

– Управляващата коалиция е стабилна дотолкова, доколкото никой няма интерес да я разваля в този момент. Същевременно, все по-често се забелязва разнобой между правителствената коалиция и динамичните парламентарни конфигурации. Чрез формулата на ситуационните мнозинства ГЕРБ запазва и увеличава тежестта си, което създава напрежения, но засега не виждаме ефективен механизъм за противодействие. С изключение на Петър Москов, всички останали министри на реформаторите стоят по-зле от министрите на ГЕРБ, което е удобно за Борисов, тъй като канализира увеличаващото се с времето недоволство в строго определена посока.

В тази ситуация, поне до президентските избори догодина, никой няма да предприеме резки действия за развалянето на коалицията.

Каква е оценката Ви за ролята на ДПС?

– Визионерски деструктивна. Едва пост фактум другите политически играчи разбират какви позиции е овладяло Движението.

Какво очаквате да покажат местните избори?

– Дали е останал граждански рефлекс в общините, дали хората са способни да се противопоставят на местните феодали, обръчи и схеми.

Изненада ли е изборът на Мая Манолова от БСП за омбудсман. Как си обяснявате поведението на ГЕРБ?

– Нищо лично към Мая Манолова, тя е енергичен политик – но беше енергична в аферата „Костинброд“, в подкрепата за избора на Пеевски, в контрапротестите, в разделянето на гражданите на правилни и неправилни. Не ѝ достигна единствено енергия да поиска изборът на омбудсман да е явен. Тогава можеше и да повярваме, че в сделки не участва – нито тя, нито подкрепилите я народни представители. Днес обаче изборът на Мая Манолова е неприемлив и неморален – дали неприемливото и неморално поведение на политиците е изненада за българските граждани, не мисля. Жалко е само, че поредната българска институция, която се ползваше с относителен авторитет, пое стръмно пътя надолу.

Петя Владимирова: Процедурите или управлението влияят на правосъдието

By Новини
PetyaVladimirova

Сн. – Дневник

Анализ на Петя Владимирова за „Дневник“ от поредицата „Промени в съдебната власт“.

Един рефрен се повтаря най-устойчиво от опонентите на предложените промени в съдебната власт, в които основният акцент е промяна на модела на управление на системата чрез разделяне на  Висшия съдебен съвет, за да се вземат кадровите решения от съдии за съдии и от прокурори за прокурори. Вторият акцент е прекият избор на членовете на ВСС от всички магистрати и третият – тайното гласуване на решенията да се замени с явно, за да носят отговорност членовете на ВСС пред онези, които са ги избрали, и да се пресече възможността за тайни договаряния по незнайни поръки. Последното предложение отпадна в компромисния вариант на конституцинонния проект след разговорите на Реформаторския блок с ДПС.

„Реформа да, но не тази, а друга – на процедурите“

Рефренът, който се противопоставя от опонентите, въпреки че целият парламент на практика гласува през януари стратегията на Министерството на правосъдието за съдебна реформа, се свежда до следното риторично питане: с какво предложените промени ще помогнат на правосъдието да стане по-бързо и по-ефективно, да не се отлагат делата с години, и т.н. Тези дни Румен Петков /АБВ/ за пореден път запита от телевизора: проектопромените  дават ли отговор какви са процедурите и инструментите, които да направят правосъдието по-бързо и ефективно.

Какво показват данните обаче:

България е в горната част на класацията по продължителност на делата, сравнена с останалите държави в ЕС

Това е видно от Информационното табло за правосъдие на Европейската комисия по показателя продължителност на съдебните процеси.

А административното правосъдие в България е по-бързо от Германия и Франция – тези данни от същото Информационно табло изнесе през март не друг, а евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев пред активисти и симпатизанти на партията във Варна. Административните дела у нас приключват на първа инстанция до 200 дни, в Германия – до 280 дни, а във Франция – до 600, информира евродепутатът.

Разбира се, тогава той вероятно е бил мотивиран да похвали Върховния административен и неговия председател, при когото място току-що беше спечелила без нито ден съдийски стаж съпругата на евордепутата Радев. Комично е, че впоследствие председателят на същия съд Георги Колев го виждаме сред опонентите на структурните промени да твърди, че ни трябва реформа, но не точно тази, която е предложена, а друга, която да ускорява… не-бавното правосъдие на неговия съд.

България е в челото и по осъждания – 97 % от присъдите са осъдителни

Този  впечатляващ процент поставя България на челно място и по този показател. Пред нас е само Русия! Отделен въпрос е, че ефективни присъди масово застигат рецидивистите – независимо от тежестта на престъплението: Ако откраднеш повторно, влизаш в затвора. Осъдени за корупция или търговия с влияние от високите нива на власт обаче няма.

България обаче е на предпоследно място в ЕС по показателя независимост на съда!

Е, тя тази оценка е направена въз основа на възприятията на хората, коментира и този показател евродепутатът Радев през март, и обобщи:“Няколко гнили ябълки не могат да бъдат лицето на системата.“

Гнилите ябълки не се изчистват обаче с промяна на процедурите, а с промяна в механизмите на назначаването и наказването за нарушенията, а то се извършва от Висшия съдебен съвет.

Десетки промени на процесуалните закони са направени за 8-9 години, а осъдени за корупция и търговия с влияние от високите нива на властта все няма…

Само този факт е достатъчен да обори твърдението, че процесуалните закони трябва да се центърът и  основата на съдебната реформа. Тази опорна точка се появи за да компенсира липсата на аргументи по същество срещу предложените промени.

И трите ни процесуални закони са нови: НПК /от 2006 г./, ГПК /2007 г./, АПК /2007 г./

и са изготвени във връзка с приемането на България в ЕС от големи експертни групи, с помощ отвън, по международни проекти, с най-широко участие на действащи магистрати…

А справка в законодателната дейност на Народното събрание по трите процесуални закона – Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ и Административно-процесуалния кодекс /АПК/ показва, че освен че са нови, те са и променяни десетки пъти:

– НПК –  от влизането му в сила през 2006 г. е променян 24 пъти;

– ГПК – от 2007 г. насам е променян над 20 пъти;


– АПК –  от 2007 г. е променян „само“ 9 пъти.

И понеже най-масово се твърди как процедурите пречат, понеже са сложни и формализирани, ще припомня, че работата по новия НПК – бибилята на наказателното правосъдие, е извършена с участието на прокуратурата – представители на прокуратурата, определени от главния прокурор, винаги са  участвали и в работните групи в Министерството на правосъдието, и в Правната комисия на Народното събрание.

Не са процедурите обаче, които пречат за осъждането на високопоставени нарушители на законите, а зависимостите и обвързаностите на прокурора и съдията

Не са само процедурите, които ще помогнат и да се залавят и осъждат всички крадци и разбойници, които наричаме битова престъпност. А качественото разследване и събиране на доказателствата, тоест професионализмът на полицейските служби и прокуратурата.

Каквито и процедурни промени да направим, колкото и да опростим НПК, никога няма да бъде възможно чак такова облекчаване, че да откарваме престъпниците направо в затвора – това го знаят прекрасно и полицията, и прокурорите, и политиците, дори Румен Петков го знае… Но нали трябва да се политиканства …. И да се говори срещу предложената реформа „на министъра на правосъдието“, която била не тази, от която се нуждае обществото, но без да обясни коя трябва да бъде, важното е с апломб и тембър да се претендира сериозност за пред човечеца пред телевизора, който е далече от проблема, но иска да разбере /точно пред тези хора пропагандата извършва най-големия си грях впрочем/.

Описаното дотук означава, че ние

имаме практически едни съвсем нови процесуални кодекси, които освен това се променят средно два-три пъти годишно

А срокът на годност на един процесуален закон не може да е 8-9 години – такова нещо няма в никоя уредена правова държава.

Очевидно се подменя умишлено и с фалшиви мотиви темата за промените, щом сме стигнали до  положение едни практически нови закони, при това често променяни, да са отново сочени за една от основните цели на… реформата.

Или нещо се къса в комуникацията – вероятно затова министърът на правосъдието още през май изпрати писма до главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд с молба да посочат областите, в които се налагат промени в НПК. Само така може да стане сигурно, че няма да се получи разминаване между визията на магистратите за необходимите промени и работата по един законопроект. И няма след половин година прокуратурата отново да проплаче, че процесът ѝ пречи.

Логично промяната в структурата и организацията на ВСС чрез промяна на устройствения Закон за съдебната власт  трябва да предхожда измененията в процеса, защото

качеството на правосъдието – дали то ще е независимо и безпристрастно, зависи преди всичко от качеството на магистратите, от тяхната професионална компетентност, манталитет и почтеност, а те се назначават от ВСС

Неслучайно основните упреци към системата откъм ЕК и други международни институции се отнасят за начина, по който тя се управлява и по който се кадрува в нея, а не към процеса. Но не е нужно да ни казва ЕК – виждаме и сами без чужда помощ пороците на системата в двойните мерки, с които се правят назначения, повишения и  наказания в съдебната система, и те продължават с години.

Затова и опитът да се представят за реформа евентуални поредни преработки на процесуалните закони (без да се посочва и какви, при това) е тежка профанизация на темата съдебна реформа, към която опонентите прибягват. Да повторим –  поради липса на съдържателни аргументи срещу предложените промени на модела на управление на съдебната власт. А да кажат направо – никакви промени – не върви.

 

Първоначална публикация

Позиция относно хода на съдебната реформа

By Новини, Становища

11219410_369280929937625_7477112846819806076_nНа 24.07.2015г. с подписите на квалифицирано мнозинство от 180 народни представители в Народното събрание бе внесен изцяло нов проект за изменение и допълнение на Конституцията на република България в глава “Съдебна власт”. Този проект, оправдателно наречен „исторически компромис“, следва да замени внесения на 26.05.2015 първи конституционен проект, минал по цялата парламентарна процедура до Пленарна зала и преминал през безпрецедентни в най-новата ни история сериозни и експертни обсъждания. Тази процедурна гимнастика, която си е чиста подигравка с основни правила и принципи на Парламентаризма, отреди „естествена смърт“ на първия проект, който няма да бъде дори поставен на гласуване. Отвъд лозунгите за широкия партиен и отговорен към държавата консенсус, стои много по-големият въпрос:  Имаше ли сделка на тъмно за съдбата на съдебната реформа, какво включва тази сделка и няма ли да обезмисли въобще реформата!

В новия проект отпаднаха три изключително важни и ключови за ЕФЕКТИВНАТА съдебна реформа предложения:

  • явното гласуване във ВСС;
  • намаляването на мандата на ръководния орган на съдебната власт;
  • поне частичния парламентарен контрол върху дейността на Главния прокурор.

Бе договорено и  допълнително условие за разглеждането на Проекта – да се пита Конституционния съд предварително по основния въпрос, гарантиращ поне минимална промяна към независимост и ефективност на съдебната система – разделянето на ВСС. Това питане е явен опит за прехвърляне на отговорността за неслучващата се реформа в полето на друг орган, който нито се избира пряко, нито се контролира от гражданите. Така политическите сили, постигнали компромиса, на практика превръщат КС във втора камара на Парламента, който при това да се произнася преди първата, което е прецедент в новата ни история.  Но, ако този държавен орган приеме питането за допустимо и се произнесе според очакванията на вдъхновителите на новия проект от ДПС, то това ще е пълно зачеркване на всички основни идеи за съдебната реформа, обявени тържествено преди три месеца от премиера в лицето на Бойко Борисов и подкрепени от управляващото мнозинство.

За нас, като представители на гражданското общество, това положение е абсолютно недопустимо! Не може да си позволим да се подмени съдебната реформа с политическа деформация, за която да се използва Конституционния съд за “обслужващ елемент” на Сделката. Надяваме се, че конституционните съдии, от висотата на своята конституционно отредена роля, ще опровергаят очакваната от защитниците на статуквото си роля и ще изпълнят задълженията си, като защитят духа на Конституцията и обществения интерес!  Няма да приемем и ако част от компромиса е бил да не се допусне приемането на никакви предложения към конституционния законопроект между първо и второ четене. Доказателство за намеренията на статуквото по отношение на реформата е и последвалата тази седмица  дискусия във ВСС, в която Главният прокурор застана срещу всички основни положения в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Така, че явно рискуваме да се изправим не пред “историческикомпромис”, а пред поредния провал на идеята за смислена съдебната реформа и реализирането на върховенството на Закона за всички български граждани отново да бъде отложено за неопределено време.

Ето защо заявяваме твърдото си намерение за последващи действия:

  1. Ще внесем чрез отговорни и загрижени за реална съдебна реформа народни представители, нашите пет основни предложения за съдебна реформа, представени за първи път на събитието с участието на Моника Маковей и потвърдени на пресконференцията на ИПВ на 16 юли 2015г, като ще добавим и отпадналите в „новия законопроект“, но предложени в първоначалния вариант две важни неща, а именно – явното гласуване по кадрови въпроси във ВСС и намаляването на мандата на ВСС от пет на три години.
  1. Ще подкрепим с гражданска подписка тези предложения, като зацелта ще учредим Национална гражданска инициатива по Закона за гражданското участие на 6-ти септември 2015г. и ще проведем разяснителна кампания в страната между първо и второ четене на ЗИД на КРБ.
  1. Ако поради евентуално тълкувателно решение на КС имаме ситуация,  отпадне възможността за ефективно разделяне на ВСС на съдийска и прокурорска колегии, които сами да решават кадровите си въпроси и да избират ръководителите си, ще стартираме незабавно инициатива за свикването на ВНС и ще съберем нужните подписи за това.

Трябва да е ясно, че съдебната реформа, в крайна сметка, ще бъде проведена реално – с или без „исторически компромис“, с или без участието на „системните партии“, сега или след година, защото това е истинският интерес на българските граждани и единствената гаранция за съхраняване на държавността.

#ПравосъдиеЗаВсеки

Инициатива „Правосъдие за всеки“ заяви категоричната си позиция за съдебната реформа пред лидера на ДПС

By Новини

Инициатива „Правосъдие за всеки” следи критично процесите, които се случват в средите на българския политически елит, свързани с предстоящото гласуване на първо четене в Народното събрание на измененията и допълненията на Конституцията на Република България.

От Инициативата категорично не приемат показното безсъдържателно „дрънкане на оръжия”, разиграващо се пред очите на заинтересованото общество на България. Подкрепата на промените в Конституцията, гарантиращи дълбока съдебна реформа, са предложените от правителството в проекта, подготвен за гласуване утре в пленарна зала. Всички други опити за преднамерен дебат и изтръгване на сърцевината на реформата се нарича подмяна и запазване на практика на всички пороци на съществуващата сега съдебна система.

Гласуването на Конституционните промени, отварящи пътя на реалната реформа, е национално отговорна позиция – в интерес на дългосрочните политики и просперитета на България, а мястото на дебата е между първо и второ четене на законопроекта.

Именно тези позиции заяви ясно екипът на Инициативата при непредвидена среща днес с лидера на “Движението за права и свободи” Лютви Местан, след сутрешния протест пред Народното събрание, срещу манипулирането на дебата и подмяната на предстоящото гласуване. Лидерът на ДПС се присъедини импровизирано към свободния разговор на Инициативата по своя воля, с желание да обсъди темата и чу категоричното мнение на екипа на Инициативата „Правосъдие за всеки”. Лютви Местан отказа да отговори на острите въпроси на Инициативата относно олигархичните зависимости в ДПС.

Кафе без шекер

Кафе без шекер

Инициатива „Правосъдие за всеки” подкрепя министър Христо Иванов в целенасочените му усилия за провеждането на тази реформа, която изпълнява приетата от правителството и Народното събрание стратегия през януари. В контекста на това, екипът от експерти на Инициативата ще внесе допълнителни и необходими промени, съгласувани с широк конституционален елит, чрез учредена национална гражданска инициатива.

Кристиан Таков: Без реформа, съдебната система е като костюм, скроен за уродливо тяло

By Новини

Интервю на Лора Филева за „Дневник“

Кристиан Таков

Кристиан Таков

Кристиан Таков е преподавател, доцент и доктор по гражданско, семейно и търговско право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Потърсихме го за коментар във връзка със случващия се дебат и течащите преговори за промяна на конституцията.

 

 

Как си обяснявате укорите на премиера Борисов, че партньорите му, респективно и правосъдният министър Христо Иванов са политиканствали, вместо да обяснят промените, които предлагат?

– Този министър на правосъдието  е първият от десетилетия насам, който се опитва да направи нещо много радикално, и то при отнапред ясно заявени позиции. Тази яснота, всеобхватност и радикалност са намерили израз в стратегията за съдебна реформа, която е документ от много десетки страници, както и в законопроектите за промени на Конституцията и Закона за съдебната власт. Които също сумарно надхвърлят 160 – 170 страници нормативен текст и мотиви.

В тези изменения има много ясно заявени посоки на промяна. Изяснени са механизмите, които трябва да се задействат. Посочени са целите, които трябва да се постигнат. Проведена лична, от самия министър, невероятна по обем, интензивност и интелигентност разяснителна кампания, изнурителна за него самия,  която да обясни на максимално широк кръг хора, за какво става дума. На това нещо да се каже, че е политиканстване, е или тежък грях, или пълно неразбиране.

Интересно е, че премиерът заяви това след кратката си среща си с лидера на БСП Михаил Миков?

–  Явно Михаил Миков е успял да разсее досегашните заблуди относно Христо Иванов, което, честно казано, изглежда странно.

Възможно е това да е пореден тактически ход на премиера, който да има своя цел, която не споделя с широката публика. Но когато тактическите ходове се превърнат в ситнежи, сериозността на намеренията като че ли се загубва и се замества от желание да бъде винаги отгоре.

Това винаги ли е  укоримо?

– Не е непременно укоримо, но когато се повтаря във всяка ситуация, оставя привкус на известна нестабилност, която рискува да прерасне в несериозност. Няма как да е иначе, ако една политическа сила, и то не само ГЕРБ, а всяка политическа сила, включително отчасти и РБ, не са заявили пределно ясно в предизборните си програми какво точно искат и къде са червените линии, които не могат да се пристъпват.

По този начин решението на избирателя, както при парламентарните, така и при предстоящите местни избори,  ще бъде предоставено на лични, ирационални усещания, на харесвания или нехаресвания, но не и на разумен избор. Позволявам си един пореден – и винаги ще го повтарям, укор към цялата наша политика, която се характеризира с изключителна махленскост.

Кое характеризира най-ярко поведението на политическите лидери днес?

– Усещането за безпринципност. Решенията, които политическите сили вземат, могат във всеки  момент да се променят различно, което оставя усещането за пълна безпринципност, търгашество, извличане на чисто лично ползи и приватизация на политиката.

Достатъчно е един остър сигнал от Европа, за да се възцари любов и съгласие у досегашен яростен противник на реформата – главния прокурор Цацаров. И достатъчно е леко успокоение, че пак ни се е разминало, за да навири ДПС отново гребен. Достатъчно е да се предложи някаква облагица, за да заприказва от най-високи места в държавата, за „консенсус“, който, преведен на човешки език, означава мимикрия на реформа. Това говори, че цялата ни политическа класа с микро-изключения е негодна, безотговорна, безценностна и по тази причина доразрушава държавата.

Какво следва, ако претърпят провал промените в съдебната система?

– Ако всичко това  се провали, за пореден път се отлага началото на въпиюща реформа. За съжаление съдебната  реформа засяга огромен властови ресурс, но същевременно е крайно неинтересна за обществото. То не усеща остро последиците от неслучването ѝ.

А те са: корупция, несправедливост, зависимости, безнаказаност. Всичките водещи до усещане за отчаяност и безмисленост и в крайна сметка до усещане за нещастие. Мога да сравня съдебната реформа или неслучването ѝ с пушач, който продължава да пуши. И дебелан, който продължава да се тъпче със сладко. Нито поредната цигара ще ви убие, нито следващият сладолед, ще ви докара инсулт, само че ако не спрете сега, след 10 години всичко ще е необратимо. То вече е необратимо, но поне може да бъде забавено. Или дори спряно. Докато по биологически път старото отровено поколение се замести от следващото.

А същевременно се очакват бързи резултати от съдебната реформа от онези, което все пак се интересуват от нея?

– За съжаление този, който очаква бързи резултати от съдебната реформа, се нарежда измежду враговете ѝ. Защото резултатите в огромната си част ще се усетят много късно. А твърде малко от тях веднага. Като някои със сигурност ще бъдат и разочароващи. Защото при организирането на системи няма идеални варианти. Иначе нямаше да имаме колкото държави, толкова и конституции. Колкото съдебни системи, толкова и техни различни устройства.

А щеше да е измислена оптималната структура. Една структура е оптимална в конкретен момент, за конкретна държава. И това, което е добро днес, утре вече ще е преодоляно. И ще трябва отново да се намества. Трябва да разберем, че за да не потънем, трябва постоянно да плуваме. Защото онова, което в момента е тежка язва на съдебната система, през 90-та година е било просто недоглеждане на конституционния законодател. С което впоследствие е злоупотребено.“Лошите“ са намерили слабите места на системата. Сега запушваме пробойни, но като ги запушим,  ще потече от друго място – там също трябва да спасяваме положението. И така ще е до безкрай, и това трябва да се разбере. Родината на модерната демокрация Франция има пет конституции и междувременно две империи. Бисмаркова Германия е последвана от Ваймарска република и от следвоенно устройство.
Перфектността никъде няма да се установи окончателно, камо ли в българската съдебна система.

Често се повдига въпросът – системата или хората трябва да се променят или сменят?

– Отговорът е – и двете. Нито едното няма как да работи без другото. След като е ясно, че не можем да внесем ан гро магистрати от другаде и трябва да работим с наличните, трябва да нагодим системата към техните конкретни недъзи. Които произтичат и от народопсихология. И от останал от социализма разврат в мисленето. И от родено от уж-капитализма след 90-та година усещане за пълна безнаказаност. Както се казва, това са кадрите, с които работим, други няма. И системата, която се нагажда към тях, няма как да е перфектна, стройна и елегантна. Тя е кюстюм, скроен за уродливо тяло.

Какво е обяснението ви за непознатото досега ожесточение срещу министъра на правосъдието?

– Ожесточението срещу Христо Иванов е напълно разбираемо и е сигнал, че той пипа възпалено място. А премиерът се опитва да играе арбитър, като застава по средата. Ако се окаже, че едната страна е в територията на нормалното, а другата – далече отвъд екстремалните граници, съсредоточието помежду им ще се окаже, че е преминало границите на допустимостта.

В-к Дневник: Конституционалисти разбиха версията, че промяна на Конституцията сега е невъзможна

By Новини
Екатерина Михайлова и Емилия Друмева–бивш конституционен съдия Фотограф: Надежда Чипева, в-к Капитал

Екатерина Михайлова и Емилия Друмева – бивш конституционен съдия
Фотограф: Надежда Чипева, в-к Капитал

Статия на Лора Филева за в-к Дневник

Промените в Конституцията, които предлагат управляващите могат да бъдат приети от Народното събрание и не е необходимо свикването на Велико Народно събрание за тях. Явното гласуване ще отвори Висшият съдебен съвет за хората и ще даде право на защита на магистратите, когато говорим занезависимост на съдебната система трябва да имаме една основна цел – господство на правото в най-чистия му смисъл.

Това беше част от посланието, подплътено със сериозни аргументи, което бившите конституционни съдии Пенчо Пенев и Емилия Друмева, и експертите Екатерина Михайлова и професор Мариана Карагьозова отправиха пред депутатите от парламентарната комисия за обсъждане на промените в Конституцията. И четирима застъпиха тезата, че промените в основния закон могат да минат чрез гласуване в настоящия парламент.

На първото заседание по същество бяха изслушани представители на институциите, готови със своите становища по промените. В залата присъстваха председателите на върховните съдилища Лозан Панов и Георги Колев, почти всички членове на Висшия съдебен съвет, главният прокурор Сотир Цацаров, министърът на правосъдието Христо Иванов, представители на президенството, главният съдебен инспектор.

Становищата най-общо казано се разделиха на такива, според които за промените е необходимо свикването на Велико Народно събрание (част от членовете на ВСС, главния съдебен инспектор, прокуратурата) и на такива, за които основният закон в частта за съдебната власт може да бъде променен и от настоящия парламент (Върховния касационен съд, Президенството, Висшия адвокатски съвет и експертите). Дебат по същество нямаше, целта на заседанието беше по-скоро да има публично изслушване на позициите. Предстои подобно заседание, но с участието на неправителствени организации в петък, а следващият вторник – гласуването на промените на първо четене.

Малко преди заседанието на комисията от държавното обвинение разпространиха позицията си, обобщена след обсъждания по прокуратури (които обаче не са били публични, както са на съдиите), която подкрепя принципно идеите за съдебна реформа, но има редакционни и други забележки. Прокуратурата също така поставя реторичния въпрос: дали предложенията не нарушават баланса на разделение на властите. От позицията се разбира още, че в държавното обвинение са на мнение, че промените могат да бъдат гласувани само от Велико Народно събрание. Всички становища се обединиха срещу предложението да има изискване главният съдебен инспектор да притежава 10-годишен съдийски стаж.


Експертите: Не догматизирайте и не размахвайте плашила
В решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд, цитирано от подръжниците на идеята, че промените в основния закон за съдебната система могат да минат само чрез ВНС, се казва, че единствено Велико Наро събрание може да приеме промени в Конституцията, с които се променя държавното устройство.

Въпросът как трябва да бъдат приети промените в основния закон е от „вторичен характер“. „Нека се намери точният фокус на проблемите и тогава ще стане ясно дали предложенията ще минат през Обикновено или Велико Народно събрание“, заяви бившият конституционен съдия професор Емилия Друмева, поканена от правната комисия в качеството ѝ на експерт. Тя призова дебатът да е „смислен“ и да се избягва „пристрастната дискусия“

Според бившия конституционен съдия Пенчо Пенев (който е експерт в комисията към ГЕРБ) посочването на решението е „само претекст да се отклони желанието да се направят тези промени“. Той призова депутатите и представителите на институциите да не догматизират това решение изцяло.

„Става дума за нормативно тълкуване, при него диспозитивът на решението представлява вторична конституционна норма и заживява свой живот. Затова недейте да догматизирате решението изцяло. Мотивите могат да бъдат разширявани, коригирани и т.н., стига да не влизат в колиция с диспозитива“, заяви още проф. Пенев. И припомни редица решения на Конституционния съд, постановени след Решение № 3, които засягат въпросите на съдебната реформа

„Кажете ми защо трябва да ни притеснява решение №3? То е по-скоро един претекст. Аз лично нямам притеснения по въпроса“, заяви още проф. Пенев. Той се изказа в подкрепа на отпадането на тайното гласуване, като според него то би отворило Висшият съдебен съвет за обществото, ще персонализира отговорността и ще осигури право на защита на магистратите. „Тайното гласуване е атавизъм, защото Конституцията изисква за членове на ВСС да бъдат избирани хора с високи професионални и нравствени качества – те могат и трябва да застават зад всяко едно решение с името си“, заяви Пенев и допълни, че тайният вот прави решенията на съвета не мотивирани.

Проф. Пенев заяви, че идеята министърът на правосъдието да има съвещателен глас на заседанията на кадровия орган е „неудачна редакция“. По думите му, но участие на министъра трябва да има, за да има баланс между властите.Според Екатерина Михайлова „конституционно решение № 3 се размахва като плашило  всеки път, когато се опре до промяна в Конституцията и не се говори какво трябва да се направи, а може ли или не“. Тя подкрепи отпадането на тайния вот и намаляването на мандата на Висшия съдебен съвет.“Ако Върховният съд на САЩ не беше променил позицията си, все още щеше да има расова сегрегация в училищата. Не звучи добре юридически обосновано да се хващаме за Решение №3 от 2003 г. Един конституционен акт не може да бъде веднъж завинаги замразен, трябва да има живот в него“, заяви проф. Мариана Карагьозова, която обясни, че е независим експерт. „Когато обсъждаме независимостта на съдебната власт, крайната цел трябва да е господството на правото, не върховенството на закона в чистия му смисъл. Господството на правото е власт на ценностите, които са фундаментални за всички нас.  И съдът е този, който трябва да каже кое е правото, което трябва да се приложи“, заяви още Карагьозова.

Висшият съдебен съвет (ВСС) с три различни становища, чака се четвърто

От кадровия орган на Темида представиха три становища по предложенията за промени в Конституцията – едното в подкрепа,че измененията могат да бъдат приети само от Велико Народно събрание, едно според което това е възможно и от Обикновено Народно събрание и едно което съдържаше части и от двете тези.

Отделно до 15 юли ВСС ще изработи становище по промените, след като приключат обсъжданията по апелативни райони. До председателя на дисциплинарната комисия във ВСС Васил Петров, който е баща на жената, от която Пеевски има дете, беше и бившият заместник-министър на правосъдието Сабри Сапунджиева, която е близка до ДПС. Не стана известно в какво качество тя присъства. Тя беше с черни очила и носеше Конституцията, която от време на време разлистваше. Напусна заседанието малко след началото му. От заседанието отстъстваше експертът на ДПС – бившият служебен премиер Георги Близнашки.

Проф. Пенчо Пенев: Промени в Конституцията са възможни сега, не догматизирайте и не размахвайте плашила

By Новини
Екатерина Михайлов, проф. Емилия Друмева и проф. Пенчо Пенев, иа, Снимка: БГНЕС

Екатерина Михайлов, проф. Емилия Друмева и проф. Пенчо Пенев, иа, Снимка: БГНЕС

Статия на списание Правен свят

Конституционалистите, поканени на обсъждането на промените в Конституцията в парламента, категорично отхвърлиха тезата, че за приемането на предлаганите изменения в основния закон е необходимо Велико Народно събрание.

„Започвам да си мисля, че Решение №3 от 2003 г. на Конституционния съд (КС) се използва по-скоро като претекст да се отклони желанието, за да се направят предлаганите промени“, заяви днес бившият конституционен съдия проф. Пенчо Пенев.
Твърдо подкрепям, че тези промени могат да бъдат направени от обикновено НС. Нека да не превръщаме Решение №3 от 2003 г. във формално, правно препятствие пред живота на нашето демократично общество„, заяви проф. Мариана Карагьозова, която бе ръководител на катедра „Конституционно право“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
А Екатерина Михайлова добави: „Решение №3 от 2003 г. на КС се размахва като плашило всеки път, когато се опре до промяна в Конституцията и не се говори какво трябва да се направи, а може ли или не“.

Изказванията им бяха направени по време на заседанието на временната комисия за промени в основния закон, внесен от група народни представители, начело с шефката на парламента Цецка Цачева. Идеите за промени са в няколко насоки – разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии, намаляване на мандата му, премахване на тайното гласуване, разширяване на правомощията на Инспектората на ВСС с проверки за почтеност и конфликт на интереси, отчетност на прокуратурата, управлението на съдебните сгради да премине от правосъдния министър във ВСС и др.

Очаквано изказванията се завъртяха около това дали промените може да бъдат извършени от Велико Народно събрание или от обикновено НС.

В това отношение мнозинството във ВСС е категорично – трябва ВНС и заради това не предложиха становище по същество. Като основният мотив бе именно Решение №3 от 2003 г. на КС. От ВСС всъщност имаше още две становища, което провокира и забележка на председателя на временната комисия Димитър Лазаров, че са могли да ги обединят.

Председателят на Върховния административен съд Георги Колев прочете част от становището на работна група от ВАС, като започна също с това, че трябва ВНС да гласува предлаганите промени в конституцията.

Главният прокурор Сотир Цацаров пък заяви, че дали е необходимо ВНС или може и обикновено да извърши промените, зависи изцяло от преценката на народните представители. „Доколко предлаганите изменения запазват баланса на властите, зависи само от вашата преценка. Ако дадете положителен отговор, тогава 43-тото НС има възможност да промени Конституцията“, заяви Цацаров.

Главният съдебен инспектор Теодора Точкова бе на мнение, че след като с обикновено Народно събрание е създаден Инспекторатът, то обикновено НС може да решава за правомощията му (цялото изказване прочети тук).

На заседанието присъстваха бившите конституционни съдии проф. Пенчо Пенев и проф. Емилия Друмева, проф. Мариана Карагьозова и Екатерина Михайлова в качеството си на експерти.

След като чу всички становища, проф. Пенев напомни на събралите се юристи, че при нормативното тълкуване само диспозитивът на решението има задължителен характер.„Недейте да догматизирате Решение №3 от 2003 г. на КС в цялост, то има едни мотиви, които могат да бъдат разширявани, уточнявани, дори коригирани, стига да не влизат в противоречие с диспозитива. Той е задължителната трактовка на конституционната норма“, каза проф. Пенев.

Проф. Пенев даде за пример няколко решения на Конституционния съд, в които се коментират въпроси, свързани със сегашните предложения и аргументите против тях. Така например в Решение №8 от 2005 г. на КС се казва, че всякакви организационни и структурни промени са възможни, щом не засягат принципа на разделение на властите.

В Решение №8 от 2007 г. пък КС отхвърля искане за обявяване за противоконституционен на текста, който дава възможност на министъра на правосъдието да прави кадрови предложения (нещо, срещу което възразиха част от ВСС).

Като пример, че не е необходимо ВНС проф. Пенев посочи две изключително важни решения на Конституционния съд. Едното е за вливането на следствието в прокуратурата (Решение №5 от 2009 г.), а другото, наречено от него „черешката на тортата“ е Решение №3 от 2004 г. – когато КС обяви, че не е необходимо ВНС, когато се отказахме от част от суверенитета си в полза на Европейския съюз. „Започвам да си мисля, че Решение №3 от 2003 г. се използва по-скоро за претекст, за да се отклони желанието да се направят тези промени“, каза проф. Пенев.

Проф. Емилия Друмева добави, че за нея въпросът дали трябва ВНС е на второ място, защото по своето естествено той е от вторичен характер. Тя пожела дискусията по промените да протича върху основните положения, да се намери точният фокус на проблемите и тогава ще стане ясно дали част от въпросите могат да бъдат изменяни от обикновено НС.

Екатерина Михайлова пък каза, че Решение №3 от 2003 г. се размахва като плашило всеки път, когато се стигне до промяна на Конституцията, но конституционните актове трябва да търпят еволюция.

Проф. Мариана Карагьозова пък даде пример със САЩ. „Ако Върховният съд на САЩ не беше променил позицията си, все още щеше да има расова сегрегация в училищата. Не звучи добре юридически обосновано да се хващаме за Решение №3 от 2003 г. Един конституционен акт не може да бъде веднъж завинаги замразен, трябва да има живот в него„, каза проф. Карагьозова.

Както вече бе споменато, мнозинството от ВСС миналата седмица реши да не обсъжда по същество предлаганите промени в Конституцията, днес, на заседанието на временната комисия се появиха цели три становища. Едното бе изразено от Михаил Кожарев и бе на тема, че само ВНС може да извърши предлаганите промени. Второто становище е на 8 от ВСС и бе обявено от Юлиана Колева като в общи линии се подкрепят промените (виж прикачения файл – б.а.). Третото становище оповести Каролина Неделчева, то е от името на няколко нейни колеги, които не бяха споменати поименно. Тези членове на съвета се обявиха против: разделянето на ВСС на две колегии, намаляването на мандата му, явното гласуване (по това предложение възражения изразиха и Георги Колев, и Сотир Цацаров) и др. Дадоха положително становище ВСС да управлява съдебните сгради и разшривянане на кръга на субектите, които могат да сезират КС.

На някои техни забележки отговориха проф. Пенчо Пенев и Екатерина Михайлова.

Отпадане на тайното гласуване ще отвори ВСС пред обществото, ще персонализира отговорността и ще осигури право на защита на магистратите. С тайното гласуване не могат нормално да се мотивират актовете на ВСС. В момента за мотив се смята мотивът на предложителя, за мотив се считат и изказванията на отделни членове, независимо как са гласували след това. Това не са годни мотиви. Според становище на Консултативния съвет на съдиите към Съвета на Европа трябва да се осигури нормална защита на магистрата, а тя може да се осигури само по този начин. С отпадането на тайното гласуване ще отпадне и противоречието с други текстове в конституцията – правото на информираност на обществото и правото на защита. Не трябва с тайното гласуване да се осигурява личния комфорт за сметка на обществения интерес„, заяви проф. Пенев. Той добави, че само за членовете на ВСС и на КС има изискване за притежаване на високи професионални и нравствени качества, а това означава, че те могат и трябва да застават зад всяко свое решение с името и лицето си.

Екатерина Михайлова добави, че единственият орган, който има тайно гласуване закрепено на конституционно ниво е ВСС. За останалите органи гласуването е уредено в правилници и закони. И затова смята, че този въпрос също трябва да бъде уреден в ЗСВ.

По отношение на възражението на прокуратурата за едно от предложенията, а именно министърът на правосъдието да има съвещателен глас в двете колегии, проф. Пенев заяви, че тук възражението е правилно. Той попита какво значи съвещателен глас и добави, че това не е удачно уредено. Каза, че този текст трябва да бъде прецизиран, но, по думите му, министърът трябва да има участие в заседанията на ВСС, защото чрез него се привежда балансът между властите.

Проф. Пенев се съгласи и с възражението срещу текста, който предвижда за главен съдебен инспектор да бъде избран човек, който има поне 10 години съдийски стаж. Това е дискриминационна норма.

Що се отнася до опасенията на прокуратурата, че в тяхната колегия може да се стигне до паритет 6 на 6 гласа, проф. Пенев заяви, че това не е възможно докато има опция за гласуване „въздържал се“. Ако това падне обаче, тогава може да се приложи практиката в Конституционния съд, който е от 12 члена и при гласове 6 на 6 се получава паритет и няма решение.

Екатерина Михайлова коментира възражението на някои от ВСС срещу съкращаване на мандата му от 5 на 4 години. Според нея аргументът, че административните ръководители се избират за пет години, т.е. и ВСС трябва да е с такава продължителност на мандата, не може да натежи като аргумент против намаляване на мандата на съвета. Тя засегна темата с прекалено продължителните, по думите ѝ, мандати на други органи. Според нея тези дълги мандати създават не само личностни проблеми на самия човек, но и на останалите, които работят с него.

За разлика от ВАС, във Върховния касационен съд се проведе днес Пленум по предложенията за промени в Конституцията. Това бе и причината председателят на ВКС Лозан Панов малко да закъснее за заседанието на временната комисия. Той накратко обяви, че върховните съдии подкрепят идеите с едно изключение – увеличаване на правомощията на Инспектората на ВСС, а по отношение на предлаганата възможност за разширяване на кръга от субектите, които да сезира КС, смятат, че разпоредбата е неясна и има нужда от разяснение. Становището на Пленума на ВКС ще бъде обявено утре.

Принципна подкрепа на проекта изрази днес и президентът Росен Плевнелиев.

Окончателният вариант на проекта за промени в Конституцията ще бъде изпратен на Венецианската комисия, обяви в края на заседанието Димитър Лазаров. В петък пък ще се проведе такова с представители на неправителствения сектор.

Велислав Величков: Правосъдие за всеки или рецепта за съдебна реформа (видео)

By Новини
Велислав Величков

Велислав Величков

В изказването си на форума „ГРАЖДАНСКИЯТ ГЛАС СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА – КОЙ ЧУВА?“, организиран от Инициатива „Правосъдие за всеки”, Велислав Величков обрисува подробно най-наболелите проблеми на съдебната система и представи идеите на Инициативата за справянето с тях. Вижте запис на цялото му изказване:

Към видео плейлист с основните моменти от форума „ГРАЖДАНСКИЯТ ГЛАС СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА – КОЙ ЧУВА?“

Цветомир Тодоров: Съдебната реформа вече трудно би се върнала назад

By Новини

Промените в Основния закон ще бъдат приети на първо четене преди лятната ваканция на депутатите, смята експертът от Института за правни инициативи

В интервю за Bulgaria On Air Цветомир Тодоров от Инициатива „Правосъдие за всеки“ TsvetomirTodorovкоментира по актуалните развития около внесените за гласуване промени в Конституцията. Промените в Основния закон трябва бъдат приети от три четвърти от депутатите на първо четене преди лятната ваканция на парламента. Експертът от Българският институт за правни инициативи (БИПИ) посочи, че каквото и да се случи на това гласуване, ще бъде изключително интересно, защото ще се види кои политици подкрепят съдебната реформа и кои ще се отдръпнат и съответно каква ще бъде политическата им съдба. Според него реформата е тръгнала в посока, от която вече трудно би се върнала назад.

Цветомир Тодоров допълни още, че това, което се предлага сега, не включва големи промени за прокурорите, а основно за ВСС с разделянето на съвета на две колегии – което от мнозина се счита за твърде консесусна промяна и че е много далеч от радикалната промяна, която е нужна на съдебната система в момента. Именно поради тази причина Инициатива „Правосъдие за всеки“ ще се опитва да прави реформата все по-действаща между следващите четения.

Гледайте целия запис на интервюто тук.

Кристиан Таков: При корупцията става дума за едно непрестанно самовъзпроизвеждащо се явление

By Новини
Кристиян Таков

Кристиян Таков

Интервю на Кристиан Таков по БНТ, 28.05.2015

“Корупцията не е зъб, че да бъде изкоренена! При корупцията става дума за едно непрестанно самовъзпроизвеждащо се явление, по-скоро като едно раково заболяване, което постоянно трябва да бъде третирано”, коментира в „Денят започва“ Кристиан Таков, член на Правния съвет на държавния глава. Предлаганите промени в Конституцията, под които са се подписали 132 народни представители, са само едно начало. Те са най-генералната рамка, която е зададена, подчерта той.

“Що се отнася до съдебната реформа, има две възможни позиции – едната позиция е политическа воля, другата – престъпно бездействие”, обясни Таков. Според него това, което се наблюдава от парламентарните групи, не е особено обнадеждаващо. „Опозицията се държи като разсърдено малко дете, което тропа с краче“, смята той.

Кристиан Таков предлага разделение на Висшия съдебен съвет на три – квота на съдиите, квота на прокурорите и пленум на ВСС. „Всеки един от трите обособени органа във ВСС има различни правомощия“, поясни той. Според Таков Висшият съдебен съвет има вроден порок. „Един от пороците, който сега се опитват тези промени да преодолеят, ако бъдат приети, е, че има едно недопустимо смешение между съвършено различни и несъпоставими части от правоохранителната дейност – съдии, прокурори, следователи“, заяви той.

Вижте цялото интервю тук.