<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Fanny Aronova, автор на Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</title>
	<atom:link href="https://pravosadiezavseki.com/author/fanny/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://pravosadiezavseki.com/author/fanny/</link>
	<description>Независима гражданска общност за справедливост в българското общество, независим съд и ефективно правораздаване</description>
	<lastBuildDate>Tue, 17 Nov 2026 12:33:06 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	

<image>
	<url>https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/cropped-ico-140x140.png</url>
	<title>Fanny Aronova, автор на Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</title>
	<link>https://pravosadiezavseki.com/author/fanny/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Новият ВСС  трябва да бъде избран &#8211;  и то с достойни хора</title>
		<link>https://pravosadiezavseki.com/2026/11/17/noviyat-vss-br-tryabva-da-bade-izbran-br-i-to-s-dostojni-hora/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Fanny Aronova]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 17 Nov 2026 11:32:28 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Становища]]></category>
		<category><![CDATA[Висш съдебен съвет]]></category>
		<category><![CDATA[ВСС]]></category>
		<category><![CDATA[Върховен административен съд]]></category>
		<category><![CDATA[Главен Прокурор]]></category>
		<category><![CDATA[народно събрание]]></category>
		<category><![CDATA[правосъдие]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://pravosadiezavseki.com/?p=4990</guid>

					<description><![CDATA[<p>Инициатива “Правосъдие за всеки” призовава Народното събрание да избере нов Висш съдебен съвет на надпартиен принцип – с кандидати, доказали се със своите биографии, позиции и характер. На 20 ноември...</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2026/11/17/noviyat-vss-br-tryabva-da-bade-izbran-br-i-to-s-dostojni-hora/">Новият ВСС&lt;/br&gt;  трябва да бъде избран &#8211;&lt;/br&gt;  и то с достойни хора</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: justify;"><strong><em>Инициатива </em></strong><strong><em>“Правосъдие за всеки” призовава Народното събрание да избере нов Висш съдебен съвет на надпартиен принцип – с кандидати, доказали се със своите биографии, позиции и характер.</em></strong></p>
<p style="text-align: justify;">На 20 ноември 2026 г. Народното събрание предстои да избере единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет. „Правосъдие за всеки“ отправя към народните представители и към обществото три послания: Висш съдебен съвет трябва да бъде избран; изборът трябва да е на надпартиен принцип; в новия състав трябва да влязат достатъчно достойни хора, които да скъсат с порочните практики на мнозинството от сегашния.</p>
<ol>
<li><strong> ВСС трябва да бъде избран</strong></li>
</ol>
<p style="text-align: justify;">Действащият Висш съдебен съвет упражнява правомощията си много отвъд своя изтекъл преди четири години мандат. През този период той произведе голям брой скандали, урони престижа на съдебната власт и подкопа доверието в нея. Последователната позиция на „Правосъдие за всеки“ е, че България се нуждае от нов Висш съдебен съвет.</p>
<p style="text-align: justify;">ВСС управлява съдебната власт и решава кариерното развитие на съдии, прокурори и следователи. От решенията му зависи доверието на всеки гражданин в правосъдието. На следващия състав предстои да избере председател на Върховния административен съд и главен прокурор, както и да реши множество проблеми, завещани от предходния. Тези решения не бива да се отлагат вечно или да бъдат оставени на Съвет, чийто мандат е отдавна изтекъл.</p>
<ol start="2">
<li><strong> Изборът трябва да бъде надпартиен</strong></li>
</ol>
<p style="text-align: justify;">За избора е нужно квалифицирано мнозинство от две трети – 160 гласа. Нито една парламентарна група не разполага с тях сама. Смисълът на това изискване е изборът да бъде плод на широко съгласие, а не на математически сборове между парламентарните групи.</p>
<p style="text-align: justify;">Изборът на ВСС е от малкото решения, които Народното събрание следва да вземе на надпартиен принцип. Съдебната власт не е част от политическото разпределение на постове и изборът не бива да се свежда до разпределяне на места между парламентарните групи.</p>
<ol start="3">
<li><strong> По какви критерии трябва да се избира</strong></li>
</ol>
<p style="text-align: justify;">Основните критерии трябва да бъдат биографиите на кандидатите, техните професионални и нравствени качества, публичните им позиции по въпросите на съдебната власт и способността им да решават сериозните ѝ проблеми: защитата на независимостта на съдебната власт; прекъсване на политическото и неформалното влияние, включително на мрежи като тези около Нотариуса и Пепи Еврото; организиране и ефективно провеждане на редовни и честни конкурси; магистратите да се изкачват по кариерната стълба със знанията и уменията си, а не с асансьора на роднинските и други лични връзки; ограничаване и прекратяване на порочните практики по командироването; обективно атестиране; еднакъв дисциплинарен стандарт и разумно разпределение на натовареността; реформа на съдебната карта и затваряне на ножицата във възнагражденията между магистратите от различни нива. От решаването на тези проблеми зависи възстановяването на доверието в съдебната система, както на самите магистратите, така и на обществото.</p>
<p style="text-align: justify;">Коя политическа сила е предложила кандидата не е критерий за избор.</p>
<ol start="4">
<li><strong> Кои кандидати трябва да бъдат избрани</strong></li>
</ol>
<p style="text-align: justify;">Това са кандидатите, заемали ясни, последователни и категорични позиции по проблемите на съдебната власт и предлагали техни решения. Това са и кандидатите, които са удържали на оказван им натиск и са избирали да не се съобразяват с искания, несъвместими с техните съвест, морал, чест и достойнство. Това са хората, доказали се както в миналото, така и при публичното си изслушване, поради което може да им се вярва какво и как ще правят в бъдеще.</p>
<p style="text-align: justify;">Такива кандидати са предложени от различни парламентарни групи и изборът им отвъд тясно партийните граници е възможен и постижим. Те са достатъчно, за да бъде съставен Съвет, на който гражданите и магистратите да имат доверие.</p>
<p style="text-align: justify;">Обратно – във Висшия съдебен съвет нямат място лица, ползващи се с благоразположението на неявни центрове на влияние или такива, постигнали кариерното си израстване с командироване вместо с конкурси. Такива кандидати няма да решат проблемите, натворени от мнозинството на настоящия ВСС, а ще ги запазят и дори задълбочат в бъдеще.</p>
<ol start="5">
<li><strong> Отговорността</strong></li>
</ol>
<p style="text-align: justify;">Отговорността за избора е на всички народни представители, но тя не е разпределена поравно. Най-голяма е отговорността на най-многобройната парламентарна група. Тя спечели избора за 52-рото Народно събрание включително с поемане на ангажименти за избор на нов ВСС.</p>
<p style="text-align: justify;">С приемането на процедурни правила и с организирането на прозрачни публични изслушвания е поставено добро начало. Публичността обаче има смисъл, когато чутото и видяното действително намират отражение в последващия избор. Сега процесът трябва да бъде довършен, като във ВСС бъдат избрани и истински достойни кандидати!</p>
<ol start="6">
<li><strong> Рискът от провал</strong></li>
</ol>
<p style="text-align: justify;">Опасността изборът да не се състои или да бъде само частичен е реална. Провалът би продължил положението, в което ВСС действа без мандат, а частичният избор предизвиква въпроси за неговата конституционна търпимост. Единственият начин те да бъдат избегнати е постигане на широко съгласие по кандидатури, доказали се както в миналото, така и при своето публично изслушване пред Комисията по правни въпроси.</p>
<ol start="7">
<li><strong> Призив</strong></li>
</ol>
<p style="text-align: justify;">Апелираме към съвестта и гражданската отговорност на всеки народен представител: гласувайте по биографията и заслугите на кандидатите, а не по партийната си линия. Изберете Висш съдебен съвет, който може да върне доверието в съдебната власт, да гарантира независимостта ѝ, да организира конкурси и да сложи край на порочните практики по командироването.</p>
<p style="text-align: justify;">Правосъдието е за всеки. Нека и Висшият съдебен съвет е такъв, че всеки да може да му има доверие.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>17.11.2026 г.</p>
<p>адв. Емил Георгиев – председател на сдружение „Правосъдие за всеки“</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2026/11/17/noviyat-vss-br-tryabva-da-bade-izbran-br-i-to-s-dostojni-hora/">Новият ВСС&lt;/br&gt;  трябва да бъде избран &#8211;&lt;/br&gt;  и то с достойни хора</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Становище за нарушения при изборите за ВСС от квотата на прокурорите</title>
		<link>https://pravosadiezavseki.com/2026/10/28/stanovishte-za-narusheniya-pri-izborite-za-vss-ot-kvotata-na-prokurorite/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Fanny Aronova]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 28 Oct 2026 10:42:12 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Становища]]></category>
		<category><![CDATA[Висш съдебен съвет]]></category>
		<category><![CDATA[прокурорска колегия]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://pravosadiezavseki.com/?p=4972</guid>

					<description><![CDATA[<p>ДО ПЛЕНУМА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ СТАНОВИЩЕ От Сдружение „Правосъдие за всеки“ Относно: Констатирани нарушения и организационни недостатъци при изборите за членове на Висшия съдебен съвет от професионалната квота на...</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2026/10/28/stanovishte-za-narusheniya-pri-izborite-za-vss-ot-kvotata-na-prokurorite/">Становище за нарушения при изборите за ВСС от квотата на прокурорите</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><strong>ДО ПЛЕНУМА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ</strong></p>
<p><strong>СТАНОВИЩЕ</strong></p>
<p><strong>От Сдружение „Правосъдие за всеки“</strong></p>
<p><strong>Относно: Констатирани нарушения и организационни недостатъци при изборите за членове на Висшия съдебен съвет от професионалната квота на прокурорите, проведени на 24 и 25 октомври 2026 г., и необходимостта от изменение на правилата за произвеждане на избори от професионалните квоти</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p>УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,</p>
<p>На 24 и 25 октомври 2026 г. се проведоха изборите за четирима членове на Висшия съдебен съвет от професионалната квота на прокурорите. В тях участваха 1363 прокурори през първия изборен ден и 1313 при повторното гласуване, от общо 1567 имащи право на глас.</p>
<p>Високата избирателна активност заслужава положителна оценка. За нас тя е свидетелство за ангажираността на прокурорската общност с избора на нейните представители в органа, от който зависи кадровото управление на съдебната власт.</p>
<p>Сдружение „Правосъдие за всеки“, в качеството си на регистрирана организация за гражданско наблюдение, осигури присъствието на наблюдатели в значителна част от избирателните секции в страната, както и дистанционно наблюдение на преброяването чрез осигуреното от ВСС видеонаблюдение.</p>
<p><strong>Държим още в началото да подчертаем, че впечатленията ни от работата на преобладаващата част от наблюдаваните секционни комисии, особено извън София, са положителни.</strong> На тези места не бяха установени аналогични на изложените по-долу проблеми, а членовете на комисиите демонстрираха добросъвестно отношение и положиха усилия да осигурят максимална прозрачност и възможност за непосредствено проследяване на преброяването.</p>
<p>За съжаление, същото не можем да кажем за организацията на изборите в две от най-големите секции в страната, разположени в София, и особено за преброяването на бюлетините в секция № 22-1 в Съдебната палата.</p>
<p>Констатираните проблеми ни дават основание да се обърнем към Пленума на ВСС с настояване за своевременно изменение на изборните правила и предприемане на организационни мерки преди предстоящите избори от професионалните квоти на съдиите и следователите.</p>
<p>&nbsp;</p>
<ol>
<li><strong> За същността на гражданското наблюдение и неговото значение</strong></li>
</ol>
<p>Считаме за необходимо на първо място да обърнем внимание на самата същност на гражданското наблюдение като гаранция за прозрачността и законосъобразността на изборния процес.</p>
<p>Наблюдателите са независими участници, чиято функция е да проследяват спазването на установените правила. За разлика от застъпниците, които осъществяват сходни функции в защита на интересите на конкретен кандидат, гражданските наблюдатели не представляват отделна кандидатура, а упражняват обществен контрол върху начина на провеждане на избора.</p>
<p>Наблюдението не се изчерпва с физическо присъствие в изборното помещение. Неговата същност предполага възможност наблюдателят чрез собствените си зрителни и слухови възприятия да установява дали действията на избирателните органи съответстват на установените правила.</p>
<p>Именно поради това чл. 24, ал. 1 от Правилата допуска наблюдателите на всички етапи от изборния процес, а чл. 26, ал. 4 изрично предвижда за тях да се определят места, които осигуряват видимост към изборните действия, без да се нарушава тайната на гласуването и работата на избирателната секция.</p>
<p>Смисълът на тези гаранции е очевиден. Наблюдателят трябва да може да провери дали бюлетините се обработват законосъобразно, дали действителността им се установява правилно и дали обявените и отчетени гласове съответстват на действително изразената воля на избирателите.</p>
<p><strong>Законът предвижда наблюдатели, а не слушатели на изборния процес.</strong></p>
<p>Това разграничение е особено важно, защото според нас констатираните проблеми показват едно по-дълбоко неразбиране на предназначението на гражданското наблюдение — както при организацията на изборните помещения, така и при преброяването, видеозаснемането и последвалата реакция на Избирателната комисия.</p>
<p>&nbsp;</p>
<ol>
<li><strong> Организацията на изборните помещения и възпрепятстването на ефективното наблюдение</strong></li>
</ol>
<p>Още през първия изборен ден установихме сериозни организационни проблеми в двете най-големи секции в София — в Съдебната палата на бул. „Витоша“ № 2 и в сградата на Софийския районен съд на бул. „Ген. М. Д. Скобелев“ № 23.</p>
<p>В Съдебната палата местата, предвидени за наблюдатели, застъпници и медии, първоначално бяха разположени на приблизително 20–25 метра от масата на секционната комисия, където се извършваха основните изборни действия.</p>
<p>При подобно разстояние наблюдателите не разполагаха с реална възможност да проследяват дори елементарни действия, като поставянето на печати върху бюлетините и обработването на изборните книжа.</p>
<p>Трудно можем да приемем, че осигуряването на места в същото помещение, но на разстояние, практически изключващо възможността за наблюдение, представлява изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 4 от Правилата.</p>
<p>След продължили няколко часа разговори и подаване на сигнали беше постигнато преместване на местата на наблюдателите по-близо до комисията, което позволи поне частично да се осъществяват техните функции.</p>
<p>Самият избор на помещение също поставя сериозни въпроси. За секцията в Съдебната палата беше използвано огромното централно фоайе на сградата, чиито размери и височина, съчетани с крайно недостатъчното осветление, създадоха неподходящи условия за провеждане на изборите.</p>
<p>Не става ясно какви организационни съображения налагат гласуването на малко над двеста избиратели да бъде проведено в помещение с подобни размери, при положение че съществуват значително по-подходящи условия за непосредствено наблюдение.</p>
<p>Според нас тези обстоятелства показват, че <strong>при подготовката на изборите е била отчетена необходимостта формално да се осигури присъствие на наблюдатели, но не и действителната възможност те да изпълняват своята функция</strong>.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>III. Липсата на единен ред за преброяване на бюлетините</strong></p>
<p>Наблюдението на изборите в различните секции в страната показа, че комисиите са възприели различни начини за организиране на преброяването.</p>
<p>Считаме, че една от причините за това е липсата на достатъчно подробна регламентация на последователността на действията при проверката на действителността на бюлетините и отчитането на подадените гласове.</p>
<p>В повечето секции, в които разполагахме с наблюдатели, беше приложен подход, който позволяваше непосредствена проверка на всяка бюлетина.</p>
<p>Обичайно бюлетината се показваше пред видеокамерата по начин, позволяващ да се видят отбелязанията върху нея, след което членовете на комисията проверяваха нейната действителност, обявяваха подадените гласове и ги отчитаха при запазена възможност за визуална проверка от останалите членове, наблюдателите и застъпниците.</p>
<p>По този начин се осигуряваше непосредствена връзка между съдържанието на бюлетината, установяването на нейната действителност и отчитането на гласовете.</p>
<p>Съвсем различна беше организацията на преброяването в секция № 22-1 в Съдебната палата.</p>
<p>&nbsp;</p>
<ol>
<li><strong> Преброяването в секция № 22-1 на 25 октомври 2026 г.</strong></li>
</ol>
<p>При преброяването в посочената секция първоначално всички бюлетини бяха последователно показани от двете страни пред видеокамерата.</p>
<p>Това се извършваше сравнително бързо, при изключително слабо осветление, което не позволяваше надеждна проверка на съдържанието на всяка бюлетина, поставените върху нея знаци и наличието на обстоятелства, обуславящи действителността ѝ.</p>
<p>След приключването на този етап бюлетините бяха събрани, членовете на комисията заеха местата си и започна същинското преброяване.</p>
<p>В този момент камерата вече беше насочена към лицата на членовете на комисията, а не към съдържанието на бюлетините. Допълнително между камерата и мястото, на което председателят държеше бюлетините, беше разположен лаптоп, който представляваше физическа преграда за видимостта.</p>
<p>Така видеозаснемането позволяваше да се наблюдава как членовете на комисията обявяват и записват резултати, но не и да се провери дали тези резултати съответстват на действително отбелязания вот.</p>
<p>Още по-притеснителен беше начинът, по който се извършваше самото преброяване.</p>
<p>Председателят на тричленната секционна комисия беше практически единственият човек, който непосредствено проверяваше съдържанието на бюлетините, преценяваше тяхната действителност и обявяваше на глас отбелязаните предпочитания. Останалите двама членове преимуществено записваха обявените резултати, без да извършват самостоятелна проверка на съдържанието на всяка бюлетина.</p>
<p>След прочитането председателят поставяше бюлетините с лицевата страна надолу. Така присъстващите наблюдатели и застъпници можеха да виждат единствено гърба им, но не и действително отбелязаните предпочитания.</p>
<p><strong>На практика от наблюдателите се очакваше да приемат на доверие, че прочетеното от председателя съответства на съдържанието на бюлетината, без да имат възможност да проверят това.</strong></p>
<p>Особено важно е, че подобна организация не беше прилагана по същия начин през първия изборен ден. Тогава след прочитането бюлетините се оставяха с лицевата страна нагоре, което позволяваше на близко разположените наблюдатели да проверяват обявените предпочитания.</p>
<p>Причините за промяната на практиката през втория изборен ден не са ни известни.</p>
<p>Не твърдим, че при преброяването е извършена манипулация на гласовете. Не разполагаме с доказателства за такова твърдение.</p>
<p><strong>Твърдим обаче, че избраният начин на преброяване не осигуряваше възможност за ефективна независима проверка на обявените резултати и създаваше предпоставки както за недобросъвестни действия, така и за неволни технически грешки.</strong></p>
<p>Именно поради това сезирахме Избирателната комисия със сигнал и последващо допълнение.</p>
<p>&nbsp;</p>
<ol>
<li><strong> За решението на Избирателната комисия по подадения сигнал</strong></li>
</ol>
<p>С решение от 25 октомври 2026 г. по сигнал с вх. № ВСС-13958 Избирателната комисия е приела, че сигналът е неоснователен.</p>
<p>Особено неприятно впечатление правят мотивите, според които членовете на секционната комисия не са длъжни да съгласуват действията си с предварителното одобрение на наблюдателите.</p>
<p>Подобно разбиране според нас показва съществено разминаване между предмета на сигнала и възприетата от Избирателната комисия функция на гражданското наблюдение.</p>
<p><strong>Никога не сме твърдели, че наблюдателите следва да одобряват действията на комисията. Нито сме настоявали да участват във вземането на нейните решения.</strong></p>
<p>Настоявахме единствено да бъде осигурена реална възможност те да проверят дали това, което комисията обявява, съответства на действително извършените действия и отбелязания върху бюлетините вот.</p>
<p>Не е необходимо наблюдателят да одобрява бюлетината. Необходимо е да може да я види.</p>
<p>В решението си Избирателната комисия е приела също, че публичността е осигурена чрез показването на бюлетините пред камера и прочитането им на глас.</p>
<p>Този аргумент обаче не дава отговор на основното ни възражение — че показването на бюлетините и същинското им преброяване бяха разделени в два последователни етапа, без възможност да се провери съответствието между тях.</p>
<p>По същество Избирателната комисия не е обсъдила дали конкретните условия на видеозаснемането, осветлението, разположението на камерата и действията на председателя са позволявали ефективна проверка на отчетения вот.</p>
<p>Считаме, че този подход допълнително потвърждава необходимостта от ясно регламентиране на функциите на наблюдателите и задълженията на секционните комисии при организирането на преброяването.</p>
<p><strong>Организационни недостатъци при подаването и разглеждането на сигнали.</strong></p>
<p>Наред с изложеното следва да обърнем внимание и на сериозните организационни недостатъци при приемането и разглеждането на сигнали за изборни нарушения. Констатирахме изключително забавена реакция по подадените сигнали, липса на своевременно потвърждение за получаването и регистрацията на част от тях, включително непредоставяне на входящи номера, както и липса на предварително обявени специализиран електронен адрес и телефон за комуникация с Избирателната комисия. При изборен процес, в който своевременната реакция е от съществено значение за предотвратяване или преустановяване на нарушения, подобна организация поставя под съмнение ефективността на механизмите за контрол. Считаме, че е необходимо занапред да бъдат осигурени ясни и постоянно достъпни канали за подаване на сигнали, незабавното им регистриране и своевременното им разглеждане от компетентния изборен орган.</p>
<p>&nbsp;</p>
<ol>
<li><strong> Видеонаблюдението — формално изпълнение или действителна гаранция за прозрачност?</strong></li>
</ol>
<p>Самостоятелно внимание заслужава начинът, по който беше организирано видеонаблюдението на изборите.</p>
<p>С измененията в нормативната уредба от юли 2026 г. видеонаблюдението и видеозаснемането бяха въведени като допълнителна гаранция за публичността на преброяването.</p>
<p>Чл. 32, ал. 6 от Правилата изисква техническото средство да осигурява постоянна видимост към избирателната кутия, мястото за преброяване, бюлетините и действията на членовете на комисията.</p>
<p>Съгласно чл. 32, ал. 8, т. 2 качеството на картината и звука трябва да позволява ясно възприемане не само на действията на комисията, но и на бюлетините и отбелязания в тях вот при преброяването.</p>
<p>Това изискване има конкретна цел — да направи възможна проверката дали всяка бюлетина е правилно отчетена.</p>
<p>При организацията на преброяването в секция № 22-1 тази цел според нас не беше постигната.</p>
<p>Недостатъчното осветление, неподходящото разположение на камерата, наличието на физически препятствия пред нея и разделянето на показването на бюлетините от отчитането на съдържанието им на практика обезсмислиха видеонаблюдението като средство за проверка.</p>
<p>Допълнителен проблем представлява и начинът, по който ВСС осигури публичния достъп до видеонаблюдението.</p>
<p>На интернет страницата на Съвета беше предоставена възможност за наблюдение единствено в реално време, без функция за връщане назад и последваща проверка на конкретни действия.</p>
<p>Действащите правила предвиждат създаването и съхраняването на локални видеозаписи за срок от пет години, но не уреждат достатъчно подробно условията за публичен достъп до тях след приключването на изборния ден.</p>
<p>Така една от най-важните възможности, които видеозаснемането може да осигури — последващата проверка — остана практически недостъпна за гражданските наблюдатели и обществото.</p>
<p>За сравнение, при националните избори Централната избирателна комисия прилага организация, която предвижда публикуване и последващ достъп до видеозаписите от преброяването в хиляди избирателни секции.</p>
<p>Не виждаме принципна причина подобна възможност да не бъде осигурена и при изборите за ВСС, провеждани в несравнимо по-малък брой секции.</p>
<p><strong>Смисълът на видеозаснемането не е да бъде създаден запис, на който се вижда как членовете на комисията разговарят и записват числа. Смисълът му е да позволява да се провери дали тези числа съответстват на действително подадените гласове.</strong></p>
<p>В противен случай публичността се превръща във формалност, която създава привидност за контрол, без да предоставя реална възможност той да бъде осъществен.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>VII. Значението на всеки глас за достоверността на изборния резултат</strong></p>
<p>Проведените избори се отнасят до сравнително малка професионална общност от 1567 избиратели, които определят четирима свои представители във ВСС.</p>
<p>При повторното гласуване резултатите на част от кандидатите бяха сравнително близки, включително разликата от 35 гласа между четвъртия избран кандидат и следващия по брой получени гласове.</p>
<p>В подобен избор правилното отчитане на всеки отделен глас има съществено значение.</p>
<p>Това е особено важно при използвания модел на гласуване, при който всеки избирател може да отбележи до четирима кандидати, а преброяването се извършва ръчно.</p>
<p>При подобна организация съществува реална възможност за допускане на технически грешки, още повече когато преброяването се извършва при неподходящо осветление и без възможност за непосредствена проверка от останалите членове на комисията.</p>
<p>Именно затова прозрачността на преброяването не е второстепенен организационен въпрос и не може да се разглежда единствено като право на присъстващите наблюдатели.</p>
<p><strong>Тя е гаранция за достоверността на изборния резултат и за свободно изразената воля на всеки магистрат, участвал в избора.</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>VIII. Необходимост от изменение на правилата и предприемане на организационни мерки</strong></p>
<p>УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,</p>
<p>Изложените обстоятелства според нас налагат своевременно да бъдат предприети мерки за отстраняване на констатираните слабости, преди провеждането на изборите от професионалните квоти на съдиите и следователите.</p>
<p>Намираме, че действащите правила съдържат принципни гаранции за публичността и прозрачността на изборите, но не уреждат достатъчно подробно начина, по който тези гаранции следва да бъдат реализирани на практика.</p>
<p>Същевременно част от констатираните проблеми се дължат не на липса на правила, а на тяхното неправилно разбиране или прилагане.</p>
<p><strong>Ето защо настояваме Пленумът на ВСС да обсъди и предприеме следните мерки:</strong></p>
<ol>
<li><strong>Да бъдат изменени и допълнени правилата за преброяване на бюлетините</strong>, като се установи единна задължителна последователност на действията — непосредствено показване на всяка бюлетина пред камерата, установяване на действителността ѝ, обявяване на отбелязаните предпочитания и отчитане на резултата, при непрекъсната възможност за визуална проверка.</li>
<li><strong>Да се гарантира непосредственото участие на всички членове на секционната комисия при проверката на бюлетините</strong>, така че установяването на тяхната действителност и съдържание да не зависи единствено от възприятията на един член на комисията.</li>
<li><strong>Да бъдат приети конкретни технически изисквания към видеозаснемането</strong>, включително относно осветлението, разположението на камерите и начина на показване на бюлетините, така че записът да позволява ясно установяване на тяхната действителност и отбелязания вот.</li>
<li><strong>Да се осигури публичен достъп до създадените видеозаписи след приключване на изборния ден</strong>, включително възможност за връщане назад и повторна проверка на отделни моменти от преброяването, при спазване на изискванията за защита на личните данни и тайната на гласуването.</li>
<li><strong>Да се въведат конкретни организационни стандарти за изборните помещения и местата на наблюдателите</strong>, които да гарантират достатъчна видимост към изборните действия и реална възможност за упражняване на правата по чл. 24 и чл. 26, ал. 4 от Правилата.</li>
<li><strong>Да се извърши преглед на организацията и качеството на видеозаснемането при проведените избори</strong>, включително въз основа на създадените локални записи и постъпилите сигнали, и да се установи дали във всички секции са били изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 6 и 8 от Правилата.</li>
<li><strong>Да бъдат дадени предварителни и еднозначни методически указания на всички секционни комисии</strong>, включително относно правата на наблюдателите и застъпниците, като се проведе необходимата организационна подготовка преди следващите избори.</li>
<li><strong>Да бъде установен ясен ред за приемане, незабавно регистриране и разглеждане на сигнали за изборни нарушения,</strong> включително чрез предварително обявени специализиран електронен адрес и телефон за връзка с Избирателната комисия, както и своевременно уведомяване на подателите за регистрацията и произнасянето по сигналите.</li>
</ol>
<p>&nbsp;</p>
<ol>
<li><strong> Заключение</strong></li>
</ol>
<p>В заключение отново подчертаваме, че настоящото становище не цели да постави под съмнение добросъвестността на всички участници в проведените избори или да внушава наличието на установена манипулация на изборния резултат.</p>
<p>Напротив, високата активност на прокурорите и усилията на голяма част от секционните комисии показаха, че при добронамерено и отговорно отношение е възможно изборният процес да бъде организиран по начин, който осигурява реална публичност и възможност за проверка.</p>
<p>Но констатираните проблеми показаха и нещо друго — че <strong>формалното спазване на отделни процедурни изисквания не е достатъчно, когато начинът на тяхното изпълнение обезсмисля гаранциите, които законодателят е предвидил</strong>.</p>
<p>Не е достатъчно наблюдателят да присъства в помещението, ако не може да види изборните действия. Не е достатъчно бюлетината да бъде прочетена на глас, ако никой не може да провери нейното съдържание. Не е достатъчно да се осигури видеозаснемане, ако записът не позволява проверка на действително подадения вот.</p>
<p>Считаме, че именно Пленумът на Висшия съдебен съвет, като орган, приел правилата и отговорен за организационно-техническото обезпечаване на изборите, следва да предприеме необходимите действия за отстраняване на установените слабости.</p>
<p><strong>Доверието в честността на един избор не се изгражда чрез уверения, че правилата са спазени. То се изгражда чрез гарантирана възможност всеки, който има право да наблюдава изборния процес, да провери дали това действително е така.</strong></p>
<p>Очакваме Пленумът на ВСС да разгледа настоящото становище и да предприеме необходимите действия преди провеждането на следващите избори от професионалните квоти.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</p>
<table width="812">
<tbody>
<tr>
<td width="406">С уважение</td>
<td width="406">28.10.2026 г.</p>
<p>&nbsp;</td>
</tr>
<tr>
<td width="406">&nbsp;</p>
<p>адв. Емил Георгиев – председател на сдружение „Правосъдие за всеки“</p>
<p>&nbsp;</td>
<td width="406">&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</td>
</tr>
</tbody>
</table>
<p>&nbsp;</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2026/10/28/stanovishte-za-narusheniya-pri-izborite-za-vss-ot-kvotata-na-prokurorite/">Становище за нарушения при изборите за ВСС от квотата на прокурорите</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>До 52-рото НС: Очакваме промени в ЗСВ преди избора на нов ВСС</title>
		<link>https://pravosadiezavseki.com/2026/04/30/do-52-roto-ns-br-ochakvame-promeni-v-zsv-br-predi-izbora-na-nov-vss/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Fanny Aronova]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 30 Apr 2026 11:03:35 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Становища]]></category>
		<category><![CDATA[Висш съдебен съвет]]></category>
		<category><![CDATA[ЗСВ]]></category>
		<category><![CDATA[народно събрание]]></category>
		<category><![CDATA[Съдебна реформа]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://pravosadiezavseki.com/?p=4827</guid>

					<description><![CDATA[<p>До Народните представители в 52-рото Народно събрание на Република България &#160; ОБРЪЩЕНИЕ От Сдружение „Правосъдие за всеки“, ЕИК 177175554 &#160;        Уважаеми госпожи и господа народни представители,      Обръщаме се към...</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2026/04/30/do-52-roto-ns-br-ochakvame-promeni-v-zsv-br-predi-izbora-na-nov-vss/">До 52-рото НС: &lt;/br&gt;Очакваме промени в ЗСВ &lt;/br&gt;преди избора на нов ВСС</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: center;">До Народните представители</p>
<p style="text-align: center;">в 52-рото Народно събрание на Република България</p>
<p>&nbsp;</p>
<p style="text-align: center;"><strong>ОБРЪЩЕНИЕ</strong></p>
<p style="text-align: center;">От Сдружение „Правосъдие за всеки“, ЕИК 177175554</p>
<p>&nbsp;</p>
<p style="text-align: justify;">       Уважаеми госпожи и господа народни представители,</p>
<p style="text-align: justify;">     Обръщаме се към Вас в навечерието на предстоящия избор на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) – задача, която за пореден път стои пред българския парламент в условия на сериозен дефицит на легитимност в действащия съвет. Мандатът на изборните членове на ВСС изтече преди близо четири години и съветът фактически продължава да упражнява пълноценни кадрови правомощия в очевидно противоречие с духа на чл. 130, ал. 4 от Конституцията.</p>
<p style="text-align: justify;">     Очакваме от 52-то Народно събрание да подреди дневния си ред така, че първо да приеме изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), и едва след това да пристъпи към избор на нов ВСС.</p>
<p style="text-align: justify;">
<ol style="text-align: justify;">
<li><strong> Защо първо ЗИД на ЗСВ, а след това – избор на нов ВСС</strong></li>
</ol>
<p style="text-align: justify;">     Сегашният ВСС, чийто мандат изтече още през 2022 г., продължава да назначава, преназначава, повишава и понижава магистрати в продължение на цял допълнителен „мандат”. Само през последните месеци бяха взети редица решения, които предизвикаха основателни обществени съмнения – включително назначението на градския прокурор на София и упоритият отказ на доскорошния и.ф. главен прокурор да оваканти поста съгласно чл. 173, ал. 15 ЗСВ, в разрез с тълкуването, дадено в Решение № 6 по к.д. № 2/2026 г. на Конституционния съд.</p>
<p style="text-align: justify;">     В навечерието на смяната на състава съществува реален риск отиващият си ВСС да бъде използван за последна вълна спорни кадрови решения, като това следва да бъде предотвратено по нормативен път, а не оставено на самосъзнанието на отделни членове.</p>
<p style="text-align: justify;">     Затова предлагаме приемането на кратко, фокусирано изменение на ЗСВ, което:</p>
<p style="text-align: justify;">&#8211; въвежда мораториум върху правомощията на ВСС с изтекъл мандат да назначава, преназначава, повишава и понижава в длъжност на магистрати, като в гласуванията по тези въпроси могат да участват само изборни членове, чийто мандат не е изтекъл към датата на предложението или вземане на решението; и</p>
<p style="text-align: justify;">&#8211; създава нормативна основа за така наречената „обществена квота” в рамките на парламентарния избор – чрез специален ред за номинации на поне четирима от единайсетимата членове, избирани от Народното събрание по чл. 130, ал. 3 от Конституцията.</p>
<p style="text-align: justify;">
<ol style="text-align: justify;">
<li><strong> Защо „обществена квота” и защо чрез общи събрания, а не чрез ръководства</strong></li>
</ol>
<p style="text-align: justify;">     Един от основните дефекти на действащия конституционен модел, многократно подчертаван в българската правна доктрина, е, че т.нар. „извънсъдебна квота” във ВСС се номинира и избира изцяло от Народното събрание – с което в управлението на съдебната власт системно навлиза партийно-политическо влияние. Този проблем е обстойно анализиран от проф. Пенчо Пенев – правосъден министър, конституционен съдия в периода 1991–1997 г. и един от най-задълбочените изследователи на българския модел на съдебна власт.</p>
<p style="text-align: justify;">     Според проф. Пенев засилването на гражданския фактор представлява гаранция срещу политизирането на извънсъдебната квота и е напълно съвместимо с чл. 158, т. 3 от Конституцията и тълкувателните решения на КС № 3/2003 г. и № 8/2005 г.</p>
<p style="text-align: justify;">     Става дума не за отнемане на правомощия от парламента, а за специален ред за номинациите на част от членовете, избирани от него. Така изборът на тези членове остава парламентарен, но кандидатурите идват от професионалния, академичния и гражданския сектор.</p>
<p style="text-align: justify;">     Предлагаме този специален ред да бъде изграден около колективните, а не еднолични или тяснопредставителни органи на съответните общности, тъй като номинирането от еднолични ръководители или тесни управителни органи не носи добавена легитимност и възпроизвежда познати рискове от политическо или корпоративно влияние.</p>
<p style="text-align: justify;">     Конкретно предлагаме номинациите за обществена квота да се правят, както следва:</p>
<p style="text-align: justify;">&#8211; за съдийската колегия – по един член по предложение на Общото събрание на адвокатите от страната (ОСАС) и един по предложение на Съюза на юристите в България;</p>
<p style="text-align: justify;">&#8211; за прокурорската колегия – по един член по предложение на Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и един по предложение на Общото събрание на Българската академия на науките.</p>
<p style="text-align: justify;">
<p style="text-align: justify;">     <strong>III. Какво очакваме от вас</strong></p>
<p style="text-align: justify;">     Призоваваме 52-рото Народно събрание:</p>
<ol style="text-align: justify;">
<li>да включи в дневния си ред с приоритет проект за изменение и допълнение на ЗСВ в посочените два аспекта – мораториум върху кадровите решения на ВСС с изтекъл мандат и въвеждане на обществена квота чрез номинации от общи събрания;</li>
<li>да приеме този законопроект преди да открие процедурата по избор на новите изборни членове на ВСС по чл. 130, ал. 3 от Конституцията;</li>
<li>да проведе процедурата по номинации и избор при пълна публичност, с реално изслушване на номинираните и при ясни правила за оценка на тяхната професионална и нравствена годност.</li>
</ol>
<p style="text-align: justify;">     Подреждането на работата на парламента в тази последователност не е процедурен каприз – това е въпрос на елементарна институционална хигиена. Изборът на нов ВСС, направен по непроменени правила и с непроменена политическа логика, рискува да възпроизведе всички дефекти, които и сегашният състав ясно показа. Обратно, кратко и фокусирано изменение на ЗСВ, прието преди избора, ще даде на новия ВСС стартова легитимност, каквато действащият никога не получи.</p>
<p style="text-align: justify;">     Оставаме на разположение за съдействие при изготвянето на конкретните законови текстове и за публичен дебат по предложенията.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>С уважение,</p>
<p>адв. Емил Георгиев</p>
<p>представляващ Сдружение „Правосъдие за всеки”</p>
<p>София, 30.04.2026 г.</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2026/04/30/do-52-roto-ns-br-ochakvame-promeni-v-zsv-br-predi-izbora-na-nov-vss/">До 52-рото НС: &lt;/br&gt;Очакваме промени в ЗСВ &lt;/br&gt;преди избора на нов ВСС</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Случаят „Русинова“ е симптом на системно заболяване</title>
		<link>https://pravosadiezavseki.com/2026/03/31/sluchayat-rusinova-br-e-simptom-br-na-sistemno-zabolyavane/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Fanny Aronova]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 31 Mar 2026 10:37:22 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Становища]]></category>
		<category><![CDATA[Петьо Еврото]]></category>
		<category><![CDATA[Прокуратура]]></category>
		<category><![CDATA[Русинова]]></category>
		<category><![CDATA[СГП]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://pravosadiezavseki.com/?p=4811</guid>

					<description><![CDATA[<p>На 30 март 2026 г. служебният министър на вътрешните работи Емил Дечев оповести данни, които би следвало да предизвикат институционално земетресение, но които за запознатите с българската прокуратура не са...</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2026/03/31/sluchayat-rusinova-br-e-simptom-br-na-sistemno-zabolyavane/">Случаят „Русинова“ &lt;/br&gt;е симптом &lt;/br&gt;на системно заболяване</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: justify;">На 30 март 2026 г. служебният министър на вътрешните работи Емил Дечев оповести данни, които би следвало да предизвикат институционално земетресение, но които за запознатите с българската прокуратура не са никаква изненада: ръководителката на Софийска градска прокуратура Емилия Русинова многократно е преминавала държавната граница с автомобили, ползвани от издирвания бивш следовател Петьо Петров &#8211; Еврото &#8211; човекът, изградил и управлявал мрежата за търговия с влияние в съдебната система „Осемте джуджета&#8220;. През 2021 г. &#8211; повече от година след като Антикорупционният фонд разкри тази мрежа пред цялата страна, Русинова и Еврото са пътували в една и съща кола през ГКПП „Златарево&#8220; към Северна Македония. Не тайно. Не случайно. Заедно.</p>
<p style="text-align: justify;">Министър Дечев нарече това поведение „нетърпимо мишкуване и тихо хрупане на сиренце от мандрата на Петьо Еврото&#8220;. Ние бихме го нарекли по-просто: поведение, несъвместимо с магистратската длъжност, което при нормално функционираща правосъдна система би довело най-малкото до дисциплинарно разследване и поне временно отстраняване от поста.</p>
<p style="text-align: justify;">Но българската правосъдна система не функционира нормално. И именно това е проблемът.</p>
<p style="text-align: center;">Конфликтът на интереси, който не се крие &#8211; защото няма от кого</p>
<p style="text-align: justify;">Дни преди тези разкрития стана ясно, че ръководената от Русинова СГП е иззела от ГДБОП цялата преписка по сигнала на българската европрокурорка Теодора Георгиева. В този сигнал Георгиева директно сочи Русинова като човека, който я е въвел при Петьо Еврото. Преписката е иззета толкова бързо, че дори не е имало време Русинова да бъде разпитана. Нека бъдем пределно ясни какво означава това: прокурор, уличена в близки отношения с издирван обвиняем и обвинена от колега в корупционни връзки, сама иззема и контролира разследването срещу себе си. Това не е конфликт на интереси. Това е открита демонстрация на безнаказаност.</p>
<p style="text-align: justify;">За пълнота на картината: в рамките на дни по сигнал на санкционирания по закона „Магнитски&#8220; Делян Пеевски същата тази СГП образува разследване срещу министъра на вътрешните работи &#8211; за това, че е изрекъл публично как Пеевски следва да бъде разпитан. Моделът е кристално ясен: който повдигне въпрос за мрежата &#8211; бива наказан от самата мрежа, действаща чрез прокуратурата.</p>
<p style="text-align: center;">Единодушният срам от 18 февруари</p>
<p style="text-align: justify;">Едва шест седмици преди тези разкрития &#8211; на 18 февруари 2026 г. &#8211; Прокурорската колегия на ВСС избра единодушно, с 8 гласа „за&#8220; и нито един „против&#8220;, Емилия Русинова за титулярен административен ръководител на СГП. Осем членове на колегията &#8211; нито един от тях не зададе публично нито един въпрос за уличаващите снимки на Русинова с Петьо Еврото пред ресторант „Осемте джуджета&#8220;, за разследването на Антикорупционния фонд, за ролята на Русинова в известната като &#8222;семейството&#8220; мрежа за влияние на Еврото.</p>
<p style="text-align: justify;">Нека кажем нещата с истинските им имена. Прокурорската колегия не „пропусна&#8220; да зададе тези въпроси. Тя съзнателно избра да не ги задава. Защото отговорите биха направили невъзможен предрешения избор на Русинова. Единодушието в случая не е знак за убеденост &#8211; то е знак за съучастие. Осем членове на кадровия орган на прокуратурата съзнателно затвориха очи пред публично известни факти и поставиха начело на най-ключовата прокуратура в страната магистрат, за чиито отношения с издирван брокер на влияние знае цяла България.</p>
<p style="text-align: center;">СГП &#8211; прокуратурата, която разследва всички, но която никой не разследва</p>
<p style="text-align: justify;">Софийска градска прокуратура не е обикновена районна структура. Това е единствената прокуратура в страната, компетентна да разследва лица с имунитет. След закриването на Специализираната прокуратура през 2022 г. СГП пое и делата за организирана престъпност и политическа корупция. Казано по друг начин &#8211; прокуратурата, отговорна за борбата с корупцията по високите етажи на властта, се ръководи от магистрат, който пътува в една кола с човека, построил паралелната система за корупция в правосъдието. Ирония толкова жестока, че спира да бъде смешна.</p>
<p style="text-align: center;">„Правосъдие за всеки&#8220;</p>
<ol style="text-align: justify;">
<li>Изискваме от Прокурорската колегия на ВСС публичен отговор: знаели ли са нейните членове за връзките на Русинова с мрежата „Осемте джуджета&#8220; при гласуването на 18 февруари? Ако са знаели и съзнателно са ги игнорирали &#8211; всеки от осемте гласували „за&#8220; носи лична отговорност за назначаването на компрометиран магистрат начело на най-важната прокуратура в страната. Ако не са знаели &#8211; това означава, че кадровият орган на съдебната власт назначава ръководители, без да извършва дори най-елементарна проверка. И двата отговора са еднакво унищожителни за съдебната ни власт.</li>
<li>Изискваме преписката по сигнала на Теодора Георгиева незабавно да бъде изведена от компетентността на СГП. Няма правова държава на света, в която заподозреният води разследването срещу себе си. Ако българската прокуратура смята, че може да си го позволи, това е поредното доказателство, че тя не функционира като институция на правовата държава, а като инструмент за защита на сенчести и задкулисни кръгове.</li>
<li>Подкрепяме категорично позицията на министъра на правосъдието Андрей Янкулов, който от встъпването си в длъжност последователно поставя въпроса за мрежите за влияние в съдебната система и за нелегитимния „вечен временен мандат&#8220; на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов &#8211; самият той сочен като свързан с „Осемте джуджета&#8220;. Картината е цялостна: на върха на прокуратурата стои нелегитимен главен прокурор. Начело на ключовата градска прокуратура стои магистрат, пътуващ в една кола с издирван брокер на влияние. Кадровият орган, който ги е назначил, е с изтекъл мандат и отказва да се самокоригира. Всеки елемент от тази конструкция подкрепя останалите. Тя няма да се разпадне сама.</li>
<li>Обръщаме се към българските граждани: случаят „Русинова&#8220; не е изолиран инцидент. Той е симптом на системно заболяване &#8211; прокуратура, завладяна от мрежи за влияние, защитавана от кадрови орган без мандат и без воля за промяна. Единственият път към промяна минава през следващия парламент, който трябва да избере нов ВСС, да осигури нов главен прокурор и да създаде условия за реална съдебна реформа. Всеки неподаден глас на 19 април е глас за запазване на отровното статукво.</li>
</ol>
<p style="text-align: justify;">Мълчанието на Русинова е оглушително. Но то не е нейният най-голям грях. Най-големият грях е на системата, която я издигна, защити и единодушно утвърди начело на прокуратурата, която трябваше да я разследва.</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2026/03/31/sluchayat-rusinova-br-e-simptom-br-na-sistemno-zabolyavane/">Случаят „Русинова“ &lt;/br&gt;е симптом &lt;/br&gt;на системно заболяване</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Докладът на МВР по казуса &#8222;Петрохан&#8220;: Липсва анализ за отговорността на институциите</title>
		<link>https://pravosadiezavseki.com/2026/02/19/dokladat-na-mvr-po-kazusa-petrohan-lipsva-analiz-za-otgovornostta-na-institutsiite/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Fanny Aronova]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 19 Feb 2026 18:51:30 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Становища]]></category>
		<category><![CDATA[МВР]]></category>
		<category><![CDATA[Петрохан]]></category>
		<category><![CDATA[Прокуратура]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://pravosadiezavseki.com/?p=4790</guid>

					<description><![CDATA[<p>Структурен, логически и правен анализ на доклад на Инспектората на МВР,  представен на пресконференция на 16.01.2026 г. &#160; Изготвеният доклад на Инспектората към Министерството на вътрешните работи за проверка на...</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2026/02/19/dokladat-na-mvr-po-kazusa-petrohan-lipsva-analiz-za-otgovornostta-na-institutsiite/">Докладът на МВР по казуса &#8222;Петрохан&#8220;: Липсва анализ за отговорността на институциите</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: center;"><strong>Структурен, логически и правен анализ на доклад на Инспектората на МВР, </strong></p>
<p style="text-align: center;"><strong>представен на пресконференция на 16.01.2026 г.</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p>Изготвеният доклад на Инспектората към Министерството на вътрешните работи за проверка на работата на служителите на МВР по повод подадени сигнали, свързани със сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии“ /Сдружението/ обхваща няколко групи сигнали, структурирани в три основни раздела.</p>
<ol>
<li><strong> Обстоятелствена част: Получени сигнали, насочени срещу дейността на сдружението и свързани с него лица.</strong><br />
В тази част са разгледани:</li>
</ol>
<ol>
<li>Сигнал до РУ Берковица от 02 февруари 2022 г., касаещ конфликтна ситуация между двама граждани и лица, представили се като „рейнджъри“, в района на прохода Петрохан.</li>
<li>Сигнал от Министерството на околната среда и водите относно подписаното на 08 февруари 2022 г. споразумение между министъра към онзи момент Борислав Сандов и Сдружението.</li>
<li>Сигнал за дете в риск, подаден от бабата и дядото на осемгодишно момче (впоследствие публично известно като Леон). В рамките на този сигнал са анализирани действия на служители от РУ Годеч, Главна дирекция „Национална полиция“ и Шесто РПУ при СДВР.</li>
<li>Оперативен сигнал от 2022 г., постъпил в ГДБОП, съдържащ твърдения на 15-годишно момче за неправомерни действия спрямо деца в рамките на групата.</li>
</ol>
<ol>
<li><strong>I</strong><strong> Сигнали, подавани от сдружението и свързани лица към структурите на МВР.</strong><br />
Тази част не съдържа данни за подадени от сдружението сигнали, а описва два случая на оказано съдействие на органите на МВР:<br />
– подпомагане на Районна дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман при задържане на нелегални мигранти в района на хижа Петрохан;<br />
– съдействие при издирване на извършител на убийство в района на село Благово, област Монтана.</li>
</ol>
<p><strong>III. Заявление по Закона за достъп до обществена информация.</strong><br />
В този раздел е разгледано заявление за достъп до обществена информация, подадено от Антикорупционния фонд, както и предприетите административни действия по него.</p>
<p><strong>Правни изводи:</strong></p>
<p>Разгледаните случаи са анализирани в рамките на почти 19 страници<strong>.  Обществото очакваше задълбочена и независима проверка, която да даде ясен отговор има ли институционални пропуски, какви са те и кой носи отговорност. Вместо това получихме документ, който по съдържание по-скоро прилича на писмена защита на действията и бездействията на ръководената от министър Даниел Митов администрация</strong>.</p>
<p>Докладът последователно достига до извод, че служителите на МВР са свършили правомерно своята работа, а <strong>там, където се признават пропуски, те се неутрализират с аргумента за изтекли срокове или с препоръки за бъдещо подобряване на организацията. Така проверката приключва без реални последици.</strong></p>
<p>Това е пореден пример за един добре познат институционален проблем &#8211; организация не може пълноценно да провери самата себе си така, че да достигне до изводи, водещи до реално подобрение. <strong>Принципът на самопроверката неизбежно поражда съмнение в обективността на резултата</strong>.</p>
<p>Неотдавна видяхме сходен механизъм и при друг публичен казус &#8211; делата по мерките за неотклонение на Варненския кмет Благомир Коцев. Припомняме, че сигнал за натиск  от страна на служители на Комисия за противодействие на корупцията върху свидетеля Диан Иванов, бяха препратени именно към същата Комисия за проверка. Резултатът беше предвидим. Днешният случай не изглежда по-различен.</p>
<p>&nbsp;</p>
<ol>
<li><strong>II</strong><strong>. Обстоятелствена част 2 </strong></li>
<li><strong>Сигнал до РУ Берковица</strong></li>
</ol>
<p>Докладът започва с казус, който сам по себе си е символен &#8211; загубена преписка по сигнал, подаден в РУ Берковица и препратен по компетентност. Комисията признава, че документацията физически липсва и не може да бъде установено какви действия са предприети и дали са били правомерни.</p>
<p>Загубата вероятно се дължала на административна трансформация на структурата на РУ Годеч, което ту било самостоятелно, ту част от РУ Костинброд. Обаче не била попълнена една тетрадка, нито пък информационна система и сигналът отишъл в небитието. Виновни, дори да са установени, няма, защото сроковете са изтекли. Изводът на комисията е, че вероятно всичко е наред, но все пак е добре да се подобри организацията на документооборота .</p>
<p>ПРАВЕН ИЗВОД:</p>
<p>Правната сигурност обаче означава не само наличие на правила, а и ефективна отговорност при тяхното нарушаване. Когато държавен орган признава, че е изгубил преписка по официален сигнал, без да може да установи кой носи отговорност, а единствената последица е препоръка, общественият ефект нормално да е ерозия на доверие. В случая явно ставав въпрос за формално отчитане на дейност или умишлено несвършена работа, от която в последствие настъпват немаловажни вредни последици.</p>
<p>&nbsp;</p>
<ol start="2">
<li><strong>Сигнал по повод Споразумение между МОСВ и сдружението</strong></li>
</ol>
<p>Следващият разгледан случай е свързан със споразумението от 08 февруари 2022 г., подписано между Министерството на околната среда и водите в лицето на министър Борислав Сандов и сдружението.</p>
<p>От изложеното в доклада не става ясно какво конкретно престъпление е било проверявано и какъв точно е бил предметът на полицейската проверка. Акцентът е поставен върху формални несъответствия &#8211; наличие на подпис без име или печат в едно копие, наличие на печат без входящ номер в друго копие, публикувано на сайта на сдружението. Преписката е изпратена в прокуратурата, която постановява отказ за образуване на досъдебно производство, а материалите не са върнати за допълнителни действия в ГДНП. Заключението е, че отново действията на служителите на МВР следва да се приемат за правомерни.</p>
<p>ПРАВНИ ИЗВОДИ:</p>
<p><strong>Впечатление прави друго – детайлното и многократно посочване на имената на политическите фигури, участвали в процеса</strong>. Министри и ръководни длъжностни лица са назовани ясно – министрите Борислав Сандов,  Росица Карамфилова – Благова, Иван Демерджиев, гл. секретар на МВР Димитър Кангалджиев, зам. директор на ГДНП Емил Пармаков. <strong>В същото време имената на служителите, извършили проверката, както и на прокурорите, постановили отказа, остават анонимизирани. Липсват и конкретни времеви ориентири, които да позволят оценка на бързината и адекватността на реакцията.</strong></p>
<p><strong>Тази селективна прозрачност &#8211; публичност по отношение на политическите фигури и дискретност по отношение на институционалната отговорност,  допълва усещането, че докладът е структуриран не толкова като безпристрастен анализ, а като внимателно балансиран документ</strong>!</p>
<p>&nbsp;</p>
<ol start="3">
<li><strong>Сигналът на бабата и дядото на 8-годишното дете</strong></li>
</ol>
<p>Следващият разгледан сигнал е този, подаден от бабата и дядото на осемгодишното дете. В рамките на Доклада са обособени няколко групи действия.</p>
<p>Първо са разгледани действията на служителите на Районно управление Годеч към ОДМВР София, до които сигналът е препратен от Държавната агенция за закрила на детето. Извършена е проверка на място, проведени са беседи с родителите и с децата. Детето не е установено в хижата към момента на проверката. След произнасяне на прокурор от Районна прокуратура Костинброд е постановен отказ за образуване на наказателно производство.</p>
<p>Втората група действия са тези на служителите на Главна дирекция „Национална полиция“, които получават информация по сигнала на 14.06.2024 г. От тяхна страна е проведена беседа с родителите и е извършена проверка в частно основно училище „Космос“. Впоследствие материалите са приобщени към проверка, водена в VI РУ при СДВР. В доклада са посочени имената на ръководни длъжностни лица – старши комисар Емил Пармаков, главен комисар Димитър Кангладжиев, както и главен комисар Атанас Филков в качеството му на директор на ГД „Национална полиция“ към онзи момент.</p>
<p>Последната група действия са на служителите на VI РУ при СДВР, които са извършили проверка съобразно териториалната компетентност.</p>
<p>На 17.07.2024 г. анонимизиран прокурор при Софийска районна прокуратура постановява отказ за образуване на наказателно производство и прекратява преписката, образувана по сигнала на бабата и дядото.</p>
<p><strong>В този казус обаче се откроява сериозен структурен проблем в начина, по който МВР е подходило към проверката, особено когато се съпоставят данните от доклада с изтеклия в медиите сигнал на бабата и дядото</strong>.</p>
<p>От публичната информация става ясно, че първият сигнал е подаден на 13.06.2024 г., а вторият – на 19.06.2024 г. <strong>Във втория сигнал изрично се твърди, че непосредствено след подаването на първия е настъпило изтичане на информация към обектите на проверката, а именно членовете на сдружението. Настоява се за вътрешна проверка и за изясняване на източника на евентуалния пробив</strong>.</p>
<p><strong>Такава проверка в доклада не се съдържа. Не са анализирани деловодните маршрути на сигнала. Не са проверени служебните достъпи до документа. Не е изследвана комуникацията между институциите.</strong> Не е направена оценка на твърдението за разгласяване на чувствителна информация, свързана с дете в риск.</p>
<p>Вместо това разказът в доклада се фокусира върху обстоятелството, че семейството впоследствие не е съдействало и е оттеглило сигнала. В рамките на приблизително един месец са извършени редица процесуални действия, след което <strong>прокуратурата е постановила отказ за</strong> <strong>образуване на наказателно производство.</strong></p>
<p><strong>  ПРАВНИ</strong> <strong>ИЗВОДИ:</strong></p>
<p><strong>Краткият времеви интервал, съчетан с липсата на проверка по твърдението за изтичане на информация, което твърдение потенциално би могло да повлияе върху поведението на страните и върху хода на проверката, очертава сериозен структурен дефицит.</strong></p>
<p><strong>Вместо същинска институционална самооценка и проверка по същество, комисията отново стига до извода за „правомерност“, аргументирайки се основно с липсата на допълнителни прокурорски указания и с постановените откази. Така формалната процесуална рамка отново замества реалния анализ на това дали институционалната реакция е била достатъчна, защитена от пробиви и съобразена с чувствителността на случая.</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</p>
<ol>
<li><strong>IV</strong><strong>. Казусът с твърденията за блудствени действия (сигналът от 2022 г.)</strong></li>
</ol>
<p>Следващият разгледан от комисията сигнал е този от 2022 г., постъпил в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Става дума за информация, предоставена от лице, пожелало анонимност, с което са проведени беседи. В сигнала се съдържат твърдения, че 15-годишно момче, както и друго дете на приблизително 11-годишна възраст, са били обект на блудствени действия от страна на лидера на сдружението Ивайло Калушев.</p>
<p>Самият доклад признава, че разследващите са се съсредоточили основно върху това дали 15-годишният към онзи момент е бил жертва на престъпление. Същевременно е неглижирано твърдението за другото малолетно лице. Комисията посочва, че е била възможна по-тежка правна квалификация, която би позволила използване на целия оперативен инструментариум, включително специални разузнавателни средства. Това не е направено.</p>
<p>В тази част на доклада бегло се споменава ДАНС, по чиято инициатива през октомври 2024 г. е проведена среща с ГДБОП, на която е обсъдена наличната оперативна информация за дейността на групата.</p>
<p>Според доклада е открита е преписка на предварителен отчет, направени са няколко справки в публични регистри, проведени са срещу, които не са документирани, няма докладни, нито справки или други документи за оперативно-издирвателни дейности. Накрая всичко е прекратено без дори да стигне до прокуратурата. А <strong>изводът на комисията &#8211; много трудно можело да се проникне в затворена общност, характеризираща се с висока степен на конспиративност. Виновни няма, защото всички действия на ГДБОП са в „рамките на оперативната им самостоятелност“</strong>. Препоръката е да се започне поне да се документира какво се прави.</p>
<p><strong>ПРАВНИ ИЗВОДИ:</strong></p>
<p><strong>Тук се очертава съществен проблем. Дори когато става дума за твърдения за тежки престъпления срещу малолетни, липсата на задълбочени действия и на документална проследимост не води до критичен институционален извод, а до формално оправдаване на проведената дейност. Комисията отбелязва пропуските, но не ги оценява като съществен дефицит в защитата на обществения интерес. </strong></p>
<p><strong> Така отново се достига до вече познатия ни модел &#8211; формална правомерност, но отсъствие на анализ дали действията са били достатъчни спрямо тежестта на твърденията.</strong></p>
<p><strong> </strong></p>
<ol>
<li><strong>V</strong><strong>. Съдействие с органи на МВР</strong></li>
</ol>
<p>Следващият раздел от доклада формално е озаглавен като разглеждащ сигнали, подавани от сдружението към структурите на МВР. Изрично е подчертано, че такива сигнали няма. Въпреки това са описани два случая на взаимодействие между служители на МВР и сдружението, при които инициативата е изцяло от страна на държавните органи.</p>
<p>Първият случай е от октомври 2024 г., когато Районна дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман е потърсила съдействие от сдружението във връзка с операция по противодействие на незаконната миграция в района на хижа Петрохан. С използване на дрон, предоставен от представители на сдружението, са локализирани и задържани лица, определени като нелегални мигранти.</p>
<p>Особено внимание заслужава обстоятелството, че в доклада изрично се посочва, че служителите на ГД „Гранична полиция“ са потърсили съдействие от сдружението, тъй като то им е било препоръчано от столичния кмет. Този детайл не е правно ирелевантен, но намира своето място. Макар и данните на кмета да са анонимизирани, предвид публичността на поста му, както и посочването на конкретен период кога това се е случило в края на 2023 г., става ясно, че това е кметът Васил Терзиев.</p>
<p>Вторият случай е от 4 септември 2025 г., когато ОДМВР Монтана получава сигнал за простреляна жена в село Благово. В рамките на продължило 12 дни издирване, отново по инициатива на МВР, е потърсено съдействие от представители на сдружението, които отново съдействат със собствения им дрон, като подпомагат локализирането на автомобила на извършителя.</p>
<p>&nbsp;</p>
<ol>
<li><strong>VI</strong><strong>. Заявление по ЗДОИ на АКФ</strong></li>
</ol>
<p>Докладът завършва с отделен раздел, посветен на заявление за достъп до обществена информация, подадено от Антикорупционния фонд. С него от МВР е поискано да предостави информация относно образувани преписки и текущи проверки, свързани с дейността на сдружението.</p>
<p><strong>ПРАВНИ ИЗВОДИ</strong>:</p>
<p>Тук прави силно впечатление начинът, по който тази част е представена. <strong>На практика текстът на заявлението е почти изцяло възпроизведен в рамките на доклада. В</strong> раздела с изводите същият текст отново е преписан подробно, с позоваване на всички законови разпоредби и процедурни основания, на които е издадено решението за предоставяне на информацията.</p>
<p><strong>Това рязко контрастира с начина, по който са разгледани останалите сигнали &#8211; особено тези, свързани с твърдения за престъпления срещу деца. Там липсва подобна детайлност и текстуално възпроизвеждане на съдържанието на документи</strong>.</p>
<p>В крайна сметка комисията стига до извода, че Законът за достъп до обществена информация не попада в обхвата на проверката и че няма компетентност да изследва действията на длъжностните лица при разглеждането на заявлението. <strong>Подробно е изложено съдържанието, но е отказано становище по същество.</strong></p>
<p><strong>Така възниква логичният въпрос „Защо в доклад, който по същество следва да изследва институционални действия и евентуални пропуски, е отделено толкова обстойно място на едно заявление за достъп до обществена информация, при положение че самата комисия признава, че то не е предмет на проверката?“ </strong></p>
<p><strong>В заключение:</strong></p>
<p>Независимата проверка предполага институционална и функционална дистанция между проверяващия и проверявания орган. <strong>Когато обаче една институция извършва проверка на собствените си действия чрез вътрешна структура, която е част от същата йерархия и подчинена на същото ръководство, обективната институционална безпристрастност не може да бъде гарантирана.</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>Докладът демонстрира завидна откритост, когато разглежда казуси, които трудно могат да минат за тежки престъпления.</strong> Такива например  са сигнала от Министерството на околната среда или заявлението по Закона за достъп до обществена информация.. <strong>Нищо не се спестява, особено имената на политически лица</strong>.</p>
<p><strong>И това много контрастира с казусите, съдържащи твърдения за тежки престъпления срещу деца – с 8, 11 и 15-годишния. Там анализът се свежда до формални констатации за извършени проверки и постановени откази. Липсва каквато и да е задълбоченост и критичност.</strong></p>
<p><strong>Още един смущаващ елемент е избирателното посочване на участващите лица. Политически фигури са назовани ясно и многократно. В същото време прокурорите, постановили откази по чувствителни преписки, остават анонимизирани без обяснение. Създава се усещане за контролирана прозрачност, която спира там, където започва въпросът за институционалната отговорност.</strong></p>
<p>В почти всички раздели на доклада се достига до извод, че действията на органите са правомерни. Там, където са констатирани пропуски &#8211; изгубена преписка, недокументирани действия, дисциплинарни нарушения &#8211; се отбелязва, че сроковете са изтекли и не може да се реализира отговорност.</p>
<p><strong>Проблемът не е в това дали формално е спазен законът. Проблемът е дали институционалната реакция е била достатъчна, своевременна и съобразена с тежестта на сигналите.</strong></p>
<p><strong>Поради това този доклад трудно може да бъде разглеждан като резултат от външна и независима проверка, а по-скоро представлява писмена позиция в защита на административни действия или бездействия, чиито последици впоследствие са придобили тежки обществени измерения</strong>.Когато става дума за случаи, довели до убийства и самоубийства, определяни като едни от най-драматичните за последните десетилетия, обществото очаква не формално приключване, а задълбочен анализ и ясна институционална отговорност.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2026/02/19/dokladat-na-mvr-po-kazusa-petrohan-lipsva-analiz-za-otgovornostta-na-institutsiite/">Докладът на МВР по казуса &#8222;Петрохан&#8220;: Липсва анализ за отговорността на институциите</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Промените в ИК  не бива да подменят  обществения интерес  с политически сметки</title>
		<link>https://pravosadiezavseki.com/2026/01/15/promenite-v-ik-br-ne-biva-da-podmenyat-br-obshtestveniya-interes-br-s-politicheski-smetki/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Fanny Aronova]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 15 Jan 2026 15:17:01 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Становища]]></category>
		<category><![CDATA[Гласуване]]></category>
		<category><![CDATA[законопроект]]></category>
		<category><![CDATA[изборен кодекс]]></category>
		<category><![CDATA[ИК]]></category>
		<category><![CDATA[Становище]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://pravosadiezavseki.com/?p=4745</guid>

					<description><![CDATA[<p>До: Комисията по конституционни и правни въпроси при Народното събрание От: сдружение „Правосъдие за всеки“    СТАНОВИЩЕ Относно: общ законопроект № 51-553-37-7 от 15.01.2025 г. на приетите на първо гласуване...</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2026/01/15/promenite-v-ik-br-ne-biva-da-podmenyat-br-obshtestveniya-interes-br-s-politicheski-smetki/">Промените в ИК &lt;/br&gt; не бива да подменят &lt;/br&gt; обществения интерес &lt;/br&gt; с политически сметки</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: right;"><strong>До</strong><strong>: </strong><strong>Комисията по конституционни и правни въпроси</strong></p>
<p style="text-align: right;"><strong>при Народното събрание</strong></p>
<p style="text-align: right;"><strong>От: сдружение „Правосъдие за всеки“</strong></p>
<p><strong> </strong></p>
<p style="text-align: center;"><strong> </strong><strong>СТАНОВИЩЕ</strong></p>
<p><strong>Относно: о</strong><strong>б</strong><strong>щ законопроект № 51-553-37-7 от 15.01.2025 г. на приетите на първо гласуване на 8.01.2025 г. законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-454-01-11, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 21.11.2024 г.; законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-454-01-21, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители на 06.12.2024 г., законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-554-01-1, внесен от Атанас Зафиров Зафиров и група народни представители на 03.01.2025 г., законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-554-01-3, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 06.01.2025 г. и законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-554-01-4, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 07.01.2025 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p style="text-align: justify;">Настоящото становище има за цел да анализира в цялост предложените изменения в Изборния кодекс, с които се премахва режимът на машинно гласуване и се въвежда нов модел, основан на <strong>хартиен вот, отчетен чрез оптични устройства за сканиране</strong>. Анализът обхваща концептуалните, правните, институционалните, техническите и организационните последици от тези промени, както и тяхното съответствие с принципите на правната сигурност, прозрачността и честността на изборния процес.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>Концептуална промяна на изборния модел</strong></p>
<p style="text-align: justify;">Предлаганите изменения представляват <strong>радикална промяна във философията на изборния процес</strong>. Машинното гласуване, въведено като механизъм за ограничаване на човешката намеса, грешките и манипулациите, и впоследствие орязано и превърнато до степен принтиране на хартиена бюлетина, сега се <strong>премахва изцяло</strong>. На негово място се въвежда хибриден модел, при който избирателят гласува единствено с хартиена бюлетина, а машината не участва във формирането на вота, а само го отчита чрез сканиране. По този начин правно значение придобива машинният прочит, а не волята, изразена от избирателя.</p>
<p style="text-align: justify;">В чл. 212 ИК вече не се урежда „начин на гласуване“, а „начин на отчитане“. Това е съществена промяна, защото <strong>резултатът започва да следва машината, а не хартиения носител</strong>, независимо че бюлетината формално остава „официален носител на гласа“.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>Премахване на машинното гласуване и въвеждане на хартиен вот като единствен способ</strong></p>
<p style="text-align: justify;">С измененията в глава XIV „Гласуване“ отпада възможността за избор между хартиен и машинен вот (чл. 206 и 207 ИК). Остава <strong>само хартиено гласуване</strong>, като отчитането задължително се извършва чрез оптично устройство за сканиране на бюлетини, наричано по-долу за краткост скенер (чл. 209а и чл. 212 ИК).</p>
<p style="text-align: justify;">Съгласно чл. 212 машината отпечатва контролна разписка, избирателят няма право да промени вота си, а при отказ на скенера да приеме бюлетината се допуска само още един опит, след което тя се обявява за недействителна. По този начин действителността на гласа се обвързва изцяло с техническото устройство.</p>
<p><strong>Промяна в правния смисъл на действителността на гласа</strong></p>
<p style="text-align: justify;">Новият модел въвежда принцип, според който <strong>гласът е действителен, само ако е отчетен от машината. </strong>Това означава, че неотчетена бюлетина е недействителна независимо от съдържанието ѝ, че хартиената бюлетина формално остава носител на гласа, но оперативно решава машинният прочит и че връзката между волеобразуването и правния резултат е прекъсната. Така волята на избирателя става вторична спрямо техническата интерпретация, което противоречи на основните принципи на изборното право.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>Риск от изцяло хартиен вот при отказ или саботаж на скенерите</strong></p>
<p style="text-align: justify;">Съгласно чл. 269 ИК, при невъзможност за работа на оптичните устройства гласуването и отчитането преминават <strong>изцяло на хартия</strong>. Това обстоятелство следва да се разглежда в съвкупност със следните фактори:</p>
<ul>
<li>законът се предвижда да влезе в сила <strong>от деня на обнародването</strong> (§ 222 ПЗР);</li>
<li>липсва преходен период за осигуряване и тестване на устройствата;</li>
<li><strong>едновременно се премахват ключови защитни механизми при хартиения вот</strong>.</li>
</ul>
<p style="text-align: justify;">Това създава <strong>реалистичен сценарий</strong>, при който дори умишлен „технически проблем“ със скенерите може да доведе до <strong>масов хартиен вот без адекватни гаранции</strong>. Следва да се напомни, че този риск се сбъдна на последните местни избори, на които след справка от ДАНС и незаконосъобразни действия на ЦИК машинният вот бе саботиран. Последващото решение на ВАС единствено констатира нарушението на вота, но щетите за изборния процес са налице и до днес.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>Премахване на защитите при хартиения вот</strong></p>
<p style="text-align: justify;">Предлаганите изменения значително отслабват контролните механизми при хартиеното гласуване, включително:</p>
<ul>
<li>отпада сравняването на броя на подписите с броя на бюлетините (чл. 275 ИК);</li>
<li>броят на печатите върху бюлетината се намалява от два на един (чл. 261, ал. 5 ИК);</li>
<li>отпада проверката на номерата върху кочана (чл. 209 ИК);</li>
<li>при вот само на хартия бюлетината се подава на член на СИК за проверка на единствения печат (чл. 265 ИК).</li>
</ul>
<p style="text-align: justify;">Тези промени възстановяват условията за добре познати практики като <strong>„индианска нишка“, предварително попълнени бюлетини и контролирано гласуване</strong>.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>Оперативен риск от предварително попълнени бюлетини и компрометиране на тайната на вота</strong></p>
<p style="text-align: justify;">При новия модел гласуването се извършва изцяло с хартиена бюлетина, а отчитането – по-късно чрез скенери (чл. 209а и чл. 212 ИК). В комбинация с отпадането на проверките и печатите това създава нов риск, непознат за машинния вот:</p>
<ul>
<li>възможност за внасяне на предварително попълнени бюлетини;</li>
<li>липса на механизъм, който да гарантира, че бюлетината е попълнена лично от избирателя в секцията;</li>
<li>риск за тайната на вота между момента на попълване и момента на сканиране.</li>
</ul>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>Контрол, проверяемост и техническа сигурност</strong></p>
<p style="text-align: justify;">В стария режим контролът и сигурността бяха <strong>вградени като нормативни гаранции</strong> – криптиране, защита срещу външни намеси, устойчивост при срив, електронен дневник и възможност за одит.</p>
<p style="text-align: justify;">В новия режим тези елементи са сведени до <strong>декларативни изисквания към устройство за отчитане</strong> (чл. 213 ИК), без:</p>
<ul>
<li>нормативно уредени действия при срив;</li>
<li>задължително пълно ръчно преброяване;</li>
<li>стандарти за техническа устойчивост.</li>
</ul>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>Удостоверяване, собственост и институционален контрол (чл. 213а ИК)</strong></p>
<p style="text-align: justify;">Съществена промяна е <strong>прехвърлянето на собствеността и управлението</strong> на устройствата и софтуера от ЦИК към „Информационно обслужване“ АД. Това означава:</p>
<ul>
<li>изместване на контрола от независим изборен орган към държавно търговско дружество, т.е. под контрола на изпълнителната власт;</li>
<li>концентрация на собственост, софтуер, логистика и фактически достъп до изходния код в структура под контрола на изпълнителната власт;</li>
<li>превръщане на удостоверяването в затворена административна процедура без задължително участие на партии, НПО и научни институции.</li>
</ul>
<p><strong>Прозрачност и контрол (чл. 213б ИК)</strong></p>
<p>Новият режим предвижда:</p>
<ul>
<li>ограничен „контролиран достъп“ до част от софтуера;</li>
<li>предизборни тестове на минимум 5% от устройствата;</li>
<li>следизборно контролно преброяване на минимум 3% от секциите.</li>
</ul>
<p style="text-align: justify;">Тези механизми са <strong>извадкови и последващи</strong>, което означава, че <strong>не могат да предотвратят навреме грешки или манипулации</strong>.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>Техническа поддръжка и човешки фактор</strong></p>
<p style="text-align: justify;">Липсва ясна уредба за техническа поддръжка на скенерите в изборния ден. Проблемът се задълбочава от изменението на чл. 233 ИК, с което лицата, ангажирани с техническо обслужване, <strong>са изключени от възможността да гласуват с декларация на различен адрес</strong>. Това поражда сериозни съмнения дали изобщо ще има достатъчно квалифициран персонал на място.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>Липса на подготвителен период, тестове и обучение</strong></p>
<p>Предлаганите изменения не предвиждат:</p>
<ul>
<li>полеви тестове извън избори;</li>
<li>обучение на СИК, РИК и ОИК;</li>
<li>информационна кампания за избирателите.</li>
</ul>
<p style="text-align: justify;">Влизането в сила от деня на обнародването създава <strong>висок оперативен риск</strong> от грешки, блокирани секции, недействителни гласове и масови жалби.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>Липса на обществена, експертна и финансова подкрепа</strong></p>
<p style="text-align: justify;">Постъпилите становища показват <strong>пълна липса на подкрепа</strong> за въвеждането на скенерен вот. Всички експертни и граждански позиции са критични или скептични. Министерството на финансите изрично посочва, че <strong>липсват финансови разчети и не са предвидени средства</strong>.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>В заключение</strong></p>
<p><strong>Премахване на защитите при хартиения вот</strong></p>
<p style="text-align: justify;">Предлаганите изменения значително отслабват контролните механизми при хартиеното гласуване. Отпада сравняването на броя на подписите с броя на бюлетините (чл. 275 ИК), броят на печатите върху бюлетината се намалява от два на един (чл. 261, ал. 5 ИК), отпада проверката на номерата върху кочана (чл. 209 ИК), а при вот само на хартия бюлетината се подава на член на СИК за проверка на единствения печат (чл. 265 ИК). В съвкупност тези промени възстановяват условията за добре познати практики като „индианска нишка“, предварително попълнени бюлетини и контролирано гласуване.</p>
<p><strong>Оперативни, технически и институционални рискове</strong></p>
<p style="text-align: justify;">При новия модел гласуването се извършва изцяло с хартиена бюлетина, а отчитането – по-късно чрез скенер (чл. 209а и чл. 212 ИК), което създава риск от предварително попълнени бюлетини и компрометиране на тайната на вота между момента на попълване и момента на сканиране. В същото време в новия режим контролът, проверяемостта и техническата сигурност са сведени до декларативни изисквания към устройство за отчитане (чл. 213 ИК), без нормативно уредени действия при срив, без задължително пълно ръчно преброяване и без стандарти за техническа устойчивост.</p>
<p style="text-align: justify;">Съществена промяна е и прехвърлянето на собствеността и управлението на устройствата и софтуера от ЦИК към „Информационно обслужване“ АД (чл. 213а ИК), което изместя контрола от независим изборен орган към структура под контрола на изпълнителната власт. Удостоверяването се превръща в затворена административна процедура, а прозрачността и контролът се свеждат до извадкови и последващи проверки (чл. 213б ИК). Допълнително липсва ясна уредба за техническа поддръжка в изборния ден, като изменението на чл. 233 ИК поставя под съмнение наличието на достатъчно квалифициран персонал на място.</p>
<p><strong>Липса на подготвителен период, обществена и финансова подкрепа</strong></p>
<p style="text-align: justify;">Предлаганите изменения не предвиждат полеви тестове извън избори, обучение на изборната администрация или информационна кампания за избирателите. Влизането в сила от деня на обнародването създава висок оперативен риск от грешки, блокирани секции и масови жалби. Постъпилите становища показват пълна липса на обществена и експертна подкрепа за скенерен вот, а Министерството на финансите изрично посочва, че липсват финансови разчети и не са предвидени средства.</p>
<p><strong>В заключение</strong></p>
<p style="text-align: justify;">Анализът на процеса по изменение на Изборния кодекс показва модел на поведение, който трудно може да бъде определен като отговорно и добросъвестно законотворчество. Продължителното бездействие по внесени законопроекти, последвано от внезапно и ускорено придвижване на „общ доклад“ без ясна концепция, без преходен период, без тестове, обучение и финансово обезпечение, разкрива подход, основан на краткосрочни политически сметки, а не на обществен интерес. Централизирането на контрола върху изборната технология в структури, зависими от изпълнителната власт, съчетано с отслабване на контролните механизми и прехвърляне на риска върху изборната администрация, подкопава доверието в честността на изборите.</p>
<p style="text-align: justify;">В този си вид предложените изменения не представляват технологично усъвършенстване, а структурна подмяна на действащия модел с нов, неподготвен и нормативно непълно обезпечен механизъм, който премахва машинното гласуване, прави волята на избирателя вторична, концентрира контрола в изпълнителната власт и увеличава риска от манипулации и корупция. Поради това същите не следва да бъдат приети.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,</strong></p>
<p style="text-align: justify;">Съвкупността от всички правни, институционални, технически и организационни рискове, които се създават с тази законодателна инициатива, не може и няма да бъде търпяна от обществото. Протестите, довели до свалянето на правителство, бяха пряка реакция срещу арогантността на управляващите и подмяната на обществения интерес – тенденция, която ясно прозира и в настоящите действия. В българското общество е натрупано дълбоко и основателно чувство за несправедливост, което подобни непрозрачни и цинични законодателни решения само задълбочават. За нас, както и за всички експерти и организации, подали становища, единственият обществено легитимен вариант остава 100% машинен вот с ясни гаранции за прозрачност, контрол и защита на волята на избирателя. В този смисъл отправяме ясно послание към Комисията по конституционни и правни въпроси и към Народното събрание да не подменят обществения дневен ред с краткосрочни политически сметки, защото цената на подобна подмяна вече веднъж беше платена – и обществото няма да я плати отново мълчаливо.</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>С уважение</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2026/01/15/promenite-v-ik-br-ne-biva-da-podmenyat-br-obshtestveniya-interes-br-s-politicheski-smetki/">Промените в ИК &lt;/br&gt; не бива да подменят &lt;/br&gt; обществения интерес &lt;/br&gt; с политически сметки</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Декларация в защита на демокрацията, гражданските права, свободата на словото и върховенството на правото</title>
		<link>https://pravosadiezavseki.com/2025/02/04/deklaratsiya-v-zashtita-na-demokratsiyata-grazhdanskite-prava-svobodata-na-slovoto-i-varhovenstvoto-na-pravoto/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Fanny Aronova]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 04 Feb 2025 06:03:37 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Становища]]></category>
		<category><![CDATA[Събития]]></category>
		<category><![CDATA["сороси"]]></category>
		<category><![CDATA[4-ти февруари]]></category>
		<category><![CDATA[Александър Сорос]]></category>
		<category><![CDATA[граждански права]]></category>
		<category><![CDATA[демокрация]]></category>
		<category><![CDATA[Джордж Сорос]]></category>
		<category><![CDATA[Евопейски съюз]]></category>
		<category><![CDATA[Европа]]></category>
		<category><![CDATA[неправителствени организации]]></category>
		<category><![CDATA[НПО]]></category>
		<category><![CDATA[парламентарна кимисия]]></category>
		<category><![CDATA[Пеевски]]></category>
		<category><![CDATA[право на изразяване]]></category>
		<category><![CDATA[праов на сдружаване]]></category>
		<category><![CDATA[свобода на изразяването]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://pravosadiezavseki.com/?p=4367</guid>

					<description><![CDATA[<p>Атаката на корпулентния политик срещу неподчиняващото му се гражданско общество трябва да бъде пресечена още в зародиш.</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2025/02/04/deklaratsiya-v-zashtita-na-demokratsiyata-grazhdanskite-prava-svobodata-na-slovoto-i-varhovenstvoto-na-pravoto/">Декларация в защита на демокрацията, гражданските права, свободата на словото и върховенството на правото</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: center;"><strong>Д Е К Л А Р А Ц И Я</strong></p>
<p style="text-align: center;"><strong>на</strong></p>
<p style="text-align: center;"><strong>ИНИЦИАТИВА „ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЕКИ“</strong></p>
<p style="text-align: center;"><strong>В ЗАЩИТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА, ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВА, </strong></p>
<p style="text-align: center;"><strong>СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ПРАВОТО</strong></p>
<p><strong> </strong></p>
<p>На 4 февруари 1997 г. – след повече от месец на многохилядни протести в големите градове срещу безхаберното и корумпирано управление на БСП, довело хората до масова мизерия и фактически фалит на банковата и финансовата система, бяха обявени предсрочни парламентарни избори, на които демократичните сили постигнаха убедителна победа. Страната пое по своя нов, европейски път на развитие. Днес сме в ЕС, защото хората го искаха, и приехме европейските ценнности и принципи като свои.</p>
<p style="text-align: justify;">Двайсет и осем години по-късно някои политически лидери оспорват тези основополагащи принципи и ценности и се опитват да инициират ограничаване на граждански права и свободи, гарантирани от Конституцията, както и да подчинят независимата Съдебна власт на собствените си интереси и желания за установяване на еднолично управление. Нещо повече, твърдят категорично, че ако дойдат на власт, ще ограничат и поставят под контрол дейността на гражданските организации и ще стегнат в строги регулативни мерки правото на свободно сдружаване на гражданите.</p>
<p style="text-align: justify;">В 21-ви век, в европейска страна, която претендира да е правова държава, влиятелен олигарх и сляпо подчинената му парламентарна група внасят <strong>предложение за съставяне на парламентарна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на филантропа Джордж Сорос в България за целия период на прехода. С това искат де факто да се разследва финансирането на утвърдени неправителствени организации и медии, доказали своята обществено полезна дейност, и почти пряко призовават държавните органи да подложат сдружения, фондации и физически лица на масирани проверки.</strong></p>
<p style="text-align: justify;">В характерния си силно агресивен и циничен стил олигархът публично се заканва, че ще ликвидира всякакви финансирани пряко или косвено от Джордж Сорос или меценати от чужбина НПО, като дори обещава, че ако т.нар. от него „сороси“ организират „някакво протестче“, <strong>„ще дойда със стотици пъти повече хора и ще ги приключа“, което си е директна заплаха с физическа саморазправа!</strong> Това напомня подобни опити, за съжаление някои успешни, в страни като Унгария, Словакия, Грузия, Молдова&#8230; Иначе казано, подготвя ни се плавен преход към прокламирания в миналия парламент от партия „Възраждане“ закон за чуждестранните агенти, но маскиран като <em>„защита на демокрацията и устоите на държават</em>а“. Най-вероятно ще бъде използван удобно подготвяният от екипа на бившия служебен министър на правосъдието и бивш заместник-главен прокурор проектозакон за лобизма, каквито податки вече има.</p>
<p style="text-align: justify;">„Момчето на мафиотския преход“, известен също и с присъствието си в черния списък на корупционерите „Магнитски“, е овладял напълно почти всички власти, ръководи и кадрува чрез подставени и  поставени от него лица в Съдебната власт, държи пряко контрола върху правителствата, дирижира процесите и проверките на специалните служби и се явява в абсурдната роля на „управляваща опозиция“ в Народното събрание с пряк контрол върху трите парламентарни групи, които съставят настоящето правителство. Делян Славчев Пеевски вече открито говори, че иска да поеме управлението на страната и да осъществи своите планове за еднолична власт официално, но в мотивите на внесеното проекторешение неговите депутати пишат за „<strong><em>опит за овладяване на властовите структури, политическата и обществена система в държавата от един човек</em></strong>“. Та ние се питаме – КОЙ Е ТОЗИ ЧОВЕК и на път ли е да постигне този резултат!?</p>
<p style="text-align: justify;">Единственият засега неконтролиран от него сектор е гражданското общество, част от което активно му се противопоставя. По тази причина очевидно той започва и масирана атака чрез зависимите от него медийни сайтове, а вече и с директни заплахи за разследване и приключване на най-независимите и активни граждански организации в стил “ранният Мусолини“. Това явление е изключително опасно за крехката ни демокрация и опазването на гражданските права и свободи. Ако контролираните от него институции се включат пряко в такава атака,  медиите обилно я отразят, а някои от тях и благосклонно или послушно подкрепят, то ще рухнат носещите колони, а после и фасадата на демокрацията у нас! Това пък ще ни постави в режим на санкции и изолация в ЕС.</p>
<p style="text-align: justify;">Ако бъде застрашен правовият ред чрез избирателни прокурорски атаки и послушни съдии с преки и  целенасочени действия срещу активните лица и организации от гражданския сектор, то свободните и смислени хора ще загубят мотивация да отстояват общите си права и да бранят свободата и демокрацията. А може би точно това е целта?! Казваме това като организация, която никога не е получавала финансиране от чужбина, но се чувстваме длъжни да защитим правото и на тези, които осъществяват полезни и смислени проекти и постигат реални успехи с финансиране по проекти от чужди фондации. Припомняме, че и политическите партии са получавали такова финансиране, ДПС също!</p>
<p style="text-align: justify;">Посяга се и на независимия съд, като вече имаме първи скандален случай на проверяван съдия за „неправилно либерално и модерно мислене“ и пряко позоваване на Конституцията в съдебен акт – един от най-ярките примери за употребата на Прокуратурата като политическа бухалка. <strong>Върховенството на правото и независимото правосъдие са фундаментът на всяка демократична и правова държава,</strong> а В БЪЛГАРИЯ ТЕ СА ВЕЧЕ РЕАЛНО ЗАСТРАШЕНИ ОТ АГРЕСИВНО НАСТЪПВАЩА ПОЛИТИЧЕСКА ДИКТАТУРА!</p>
<p style="text-align: justify;">Днес е 4 февруари и призоваваме всички политици, даже тези, които са били „юноши бледни“ по времето на онези героични събития, ДА НЕ ЗАБРАВЯТ ТАЗИ ДАТА, ЗА ДА НЕ СЕ СБЛЪСКАТ СКОРО С НАРОДНИЯ ГНЯВ!</p>
<p style="text-align: justify;">Призоваваме всички отговорни държавни органи и институции да спрат незабавно да се подчиняват на сенчести политики и незаконни устни разпореждания и да започнат да работят като представители на народа, а не на мафията, която иска да го подчини!</p>
<p style="text-align: justify;">Призоваваме активната част от гражданското общество да се противопостави категорично и по всички законни начини на опитите на един самозабравил се дерибей да поругае Конституцията, да стъпче демокрацията, да употреби Съдебната власт като бухалка и да ограничи трайно граждански права и правото на свободно сдружаване в нашата родина! Тези, които все още мислят това за маловажно, призоваваме спешно да се събудят, за да не обясняват след години на децата си защо са допуснали установяване на диктатура в уж европейска държава!</p>
<p style="text-align: justify;">ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ТРЯБВА ДА КОНТРОЛИРА РАБОТАТА НА ИНСТИТУЦИИТЕ И ПОЛИТИЦИТЕ, А НЕ ДА БЪДЕ ЗАВИСИМО ОТ ТЯХ. ТАКА РАБОТИ ДЕМОКРАЦИЯТА!</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2025/02/04/deklaratsiya-v-zashtita-na-demokratsiyata-grazhdanskite-prava-svobodata-na-slovoto-i-varhovenstvoto-na-pravoto/">Декларация в защита на демокрацията, гражданските права, свободата на словото и върховенството на правото</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Политическата криза помете парламентаризма</title>
		<link>https://pravosadiezavseki.com/2024/11/30/politicheskata-kriza-pomete-parlamentarizma/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Fanny Aronova]]></dc:creator>
		<pubDate>Sat, 30 Nov 2024 10:34:12 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Становища]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://pravosadiezavseki.com/?p=4230</guid>

					<description><![CDATA[<p>&#160; &#160; &#160; &#160; &#160; ДЕКЛАРАЦИЯ на ИНИЦИАТИВА „ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЕКИ“ &#160;           Политическата криза прераства в конституционна и може да помете парламентаризма!           В парламентарната република три седмици не...</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2024/11/30/politicheskata-kriza-pomete-parlamentarizma/">Политическата криза &lt;/br&gt;помете парламентаризма</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: center;"><strong><img decoding="async" class="wp-image-3631 alignleft" src="https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/cropped-ico-300x300.png" alt="" width="179" height="179" srcset="https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/cropped-ico-300x300.png 300w, https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/cropped-ico-150x150.png 150w, https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/cropped-ico-432x432.png 432w, https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/cropped-ico-140x140.png 140w, https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/cropped-ico.png 512w" sizes="(max-width: 179px) 100vw, 179px" /></strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</p>
<p style="text-align: center;"><strong>ДЕКЛАРАЦИЯ</strong></p>
<p style="text-align: center;"><strong>на</strong></p>
<p style="text-align: center;"><strong>ИНИЦИАТИВА „ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЕКИ“</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p style="text-align: justify;">          Политическата криза прераства в конституционна и може да помете парламентаризма!</p>
<p style="text-align: justify;">          В парламентарната република три седмици не могат да изберат председател на Народното събрание, за да започне работа. На осем „първи заседания“ и с различни кворуми, което е недопустимо в хипотезата на непрекъсваемост на заседанието до избора на председател, народните представители се упражняват в предизборна реторика, правят тънки политически сметки и се стараят да се харесат на твърдите си електорати, вместо да работят за държавата. Четвърти пореден парламент се спъва в първия си важен избор, „спира часовника“ и го проточва с дни, но за пръв път ситуацията изглежда патова и при оформените от партиите политически червени линии и „санитарни кордони“ не се вижда изход, с който да стартира същинската дейност на парламента и да се направи поне опит за избор на редовно правителство.</p>
<p style="text-align: justify;">          В резултат на това пълно безхаберие към интересите на гражданите и базовите принципи на държавността политиците бавно, но сигурно унищожават малкото останало доверие в институциите и пряко застрашават устоите на парламентарната република. Има риск да предизвикат и конституционна криза, доколкото не може да се стигне и до нови избори без работещ парламент!</p>
<p style="text-align: justify;">          Ние разбираме, че големият залог, довел до това безобразие, е опитът да се запази влиянието на „ДПС-Ново начало“ и ПП ГЕРБ в Съдебната власт, като се осигури безпроблемен избор през януари на Борислав Сарафов за главен прокурор, оставането на Георги Чолаков на поста председател на Върховния административен съд, както и максимално дълго удължаване живота на настоящия тотално компрометиран и политически зависим състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) с отдавна изтекъл мандат. Това е голямата цел на Делян Пеевски и партньора му в подялбата на порциите на властта Бойко Борисов. НЕ РАЗБИРАМЕ обаче защо демократичните партии, които все още не са попаднали в плен на „Новото начало“, волно или неволно обслужват тази опасна игра с парламентарната демокрация и <strong>чертаят непристъпни линии, отвъд които изборът на председател на Народното събрание става практически невъзможен!?</strong></p>
<p style="text-align: justify;">          Извън гласовете на ГЕРБ и „ДПС-Ново начало“ в парламента има 141 депутати, които могат да изолират тези две партии на десетгодишното статукво и да приемат нужните закони, за да прекратят процедурата за избор на главен прокурор, да отменят противоконституционния избор на Георги Чолаков за и.ф. председател на ВАС – Съдът на властта, както и да изберат състава на новата антикорупционна комисия. Тези 141 народни представители не могат досега да проведат единно гласуване за председател на 51-вото Народно събрание, което е недопустимо от всяка гледна точка!</p>
<p style="text-align: justify;">          Поредният опит ще бъде идната сряда. Тогава ще се разбере дали и БСП ще премине в отбора на Момчето, сменяйки своя кандидат – конституционалистът Наталия Киселова, с удобния на ПП ГЕРБ и „ДПС-Ново начало“ стар апаратчик и виден бизнесмен Петър Кънев.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong>          Подобен избор би обрекъл на неуспех всякакви опити за защита на Съдебната власт от пълно овладяване!</strong> От друга страна, ако и тогава парламентът остане без председател, то и бюджетът за 2025 г., а оттам и възможният прием на България в еврозоната догодина ще бъдат пряко застрашени. Оттук до конституционната криза крачката ще бъде само една и то не голяма!</p>
<p style="text-align: justify;">          Ето защо призоваваме народните представители извън групата на Пеевски да надмогнат своите тясно партийни цели, страхове и зависимости и <strong>да се обединят около кандидатурата на доц. Наталия Киселова за председател от издигнатите вече кандидатури. </strong>Нейната експертиза и публично заявени позиции в най-голяма степен биха били полезни за излизане от настоящата тежка ситуация. Следва да се има предвид, че тя е безпартийна и е гражданска квота в групата на БСП, тоест няма как така да се оформи политическо мнозинство за избор на правителство в това Народно събрание. Веднага след този избор следва да изберете омбудсман &#8211; непартийна и граждански авторитетна личност, която да попълни списъка в &#8222;домовата книга&#8220;, така че да има алтернативен избор за служебен премиер и да не се смесват повече двете длъжности.</p>
<p style="text-align: justify;">          Това е последният шанс преди да честитим избора на Борислав Сарафов за главен прокурор още тази година и преди да се срути безвъзвратно парламентаризмът в очите и на малкото останали граждани, които още съвестно и с надежда упражняват своето право на вот.</p>
<p style="text-align: justify; padding-left: 40px;">Помислете добре!</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2024/11/30/politicheskata-kriza-pomete-parlamentarizma/">Политическата криза &lt;/br&gt;помете парламентаризма</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Този ВСС не бива да избира главен прокурор и председател на ВАС</title>
		<link>https://pravosadiezavseki.com/2024/08/01/tozi-vss-ne-biva-da-izbira-glaven-prokuror-i-predsedatel-na-vas/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Fanny Aronova]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 31 Jul 2024 21:03:39 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Становища]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://pravosadiezavseki.com/?p=4127</guid>

					<description><![CDATA[<p>&#160; &#160; &#160; До парламентарните групи в 50-ото ОНС &#160; ДЕКЛАРАЦИЯ на сдружение Инициатива „Правосъдие за всеки“ относно: процедурите по избора на главен прокурор и председател на Върховния административен съд...</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2024/08/01/tozi-vss-ne-biva-da-izbira-glaven-prokuror-i-predsedatel-na-vas/">Този ВСС не бива да избира главен прокурор и председател на ВАС</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: right;"><img decoding="async" class=" wp-image-3631 alignleft" src="https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/cropped-ico-300x300.png" alt="" width="154" height="154" srcset="https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/cropped-ico-300x300.png 300w, https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/cropped-ico-150x150.png 150w, https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/cropped-ico-432x432.png 432w, https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/cropped-ico-140x140.png 140w, https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/cropped-ico.png 512w" sizes="(max-width: 154px) 100vw, 154px" /></p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</p>
<p style="text-align: right;">До парламентарните групи</p>
<p style="text-align: right;">в 50-ото ОНС</p>
<p>&nbsp;</p>
<p style="text-align: center;"><strong>ДЕКЛАРАЦИЯ</strong></p>
<p style="text-align: center;"><strong>на сдружение Инициатива „Правосъдие за всеки“</strong></p>
<p style="text-align: center;">относно: процедурите по избора на главен прокурор</p>
<p style="text-align: center;">и председател на Върховния административен съд (ВАС)</p>
<p>              Дами и господа народни представители,</p>
<p style="text-align: justify;">          След влизане в сила на Решение N:13/26.07.2024 г. по к.д. N: 1/2024 г. на Конституционния съд (КС) на Република България, обявил за противоконституционни голяма част от разпоредбите на ЗИД на Конституцията (КРБ) в глава „Съдебна власт“, и възстановил с изричен текст в диспозитива на решението си действието на разпоредбите, действали до конституционните изменения, се възстановява Висшият съдебен съвет (ВСС) с колегии и пленум, както бе организиран и действаше до края на януари 2024 г. Така отпада и забраната този състав на ВСС, чийто мандат е изтекъл преди почти две години (22 месеца), да проведе избори за нов главен прокурор и председател на ВАС (мандатът на сегашния титуляр изтича през м. октомври т.г.).</p>
<p style="text-align: justify;">       Процедурата за избор на нов главен прокурор е открита от ВСС през м. юни 2023 г. и е спряна до произнасянето на КС по к.д. N:10/2023 г., заведено по конституционна жалба на бившия главен прокурор Иван Гешев. След постановяването на решение и по това дело на 26.07.2024 г. (Решение 14/2024 г.), с което искането на Иван Гешев е отхвърлено, няма пречки ВСС да възобнови процедурата, а по наши сведения това се подготвя и се очаква да се случи още през м. август, по време на парламентарната ваканция.</p>
<p style="text-align: justify;">          Провеждането на процедура за номинации и избор на главен прокурор от този напълно делегитимиран в обществото като статут и авторитет състав на ВСС и при отдавна изтекъл мандат на членовете му, ще бъде тежък удар за Правото и демокрацията, като така напълно ще се потвърдят всички съмнения за тежки задкулисни уговорки и изпълнение на политико-олигархична поръчка за запазване на мрачното статукво в съдебната власт. Огромната част от членовете на ВСС сами си признаха, че при избора и опазването на Гешев за главен прокурор са действали под натиск и/или политическо влияние. Те съвсем явно изпълниха външна поръчка и при освобождаването на Иван Гешев от поста, и при избора на заместника му Борислав Сарафов за и.ф. главен прокурор.</p>
<p style="text-align: justify;">          При на практика възстановените в пълен обем правомощия на главния прокурор, включително досежно надзора му за законност върху дейността на всички прокурори, както и при възстановения му седемгодишен мандат, тази <strong>властова фигура става най-всесилната и безконтролната в държавата</strong>, с изключителни възможности за осъществяване на избирателно правосъдие и процесуална принуда без съд за неудобните нему и на неговите покровители.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong>         *</strong>Промените са насочени към преодоляване на прекомерната концентрация на власт във фигурата на главния прокурор, чиято позиция на върха на тази строго йерархична структура му позволява да упражнява монопол върху обвинителната власт, което го превръща в голяма степен безконтролен от другите власти&#8230; Промяната на чл. 126, ал. 2 от Конституцията е ключова стъпка за привеждане на правомощията на главния прокурор в съответствие с многобройните препоръки на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) и на Комитета на министрите на СЕ в контекста на изпълнението на групата дела на Европейския съд по правата на човека „С. 3. срещу България“ и „Колеви срещу България“. (Особено мнение на съдиите Константин Пенчев, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова по к.д. N: 1/2024 г.)</p>
<p style="text-align: justify;">          Ако този състав на ВСС, който е доказал, че няма собствена воля и изпълнява поръчки, открие процедура по избора на главен прокурор, то същият ВСС, освен държавно и обществено нелегитимен, ще бъде и скандално провокативен и опасен за върховенството на Правото!</p>
<p style="text-align: justify;">          Същото важи и за последващия избор на председател на най-важния съд в държавата – ВАС, предстоящ през м. октомври.</p>
<p style="text-align: justify;"><strong>       Това демократичната и правова държава не трябва да  допусне!</strong> България е парламентарна република и поради това, при явната нелегитимност и липса на интегритет на състава на настоящия кадрови и административен орган на съдебната власт, <strong>Народното събрание следва по законодателен път да препятства всяка възможност за възобновяване на процедурата в този състав на ВСС!</strong></p>
<p style="text-align: justify;">          За тази цел, <strong>призоваваме всички националноотговорни и достойни народни представители с изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) или с нарочно решение да възпрат настоящия състав на ВСС да възобновява или открива процедури за избор на главен прокурор и председател на ВАС</strong>, като изрично предвиди това  да бъде извършено от следващия легитимно избран състав на ВСС, излъчен с редовен мандат.</p>
<p style="text-align: justify;">          Това трябва да се случи преди началото на парламентарната ваканция през м. август, за да не се възобнови и започне изпълнението на процедурата по избора от прокурорската колегия и пленума на ВСС и тя да породи правни последици!</p>
<p style="text-align: justify;">          Изразяваме нашата искрена загриженост, обзела дълбоко и гражданското ни общество, от задълбочаващата се политическа криза, с реалната опасност да прерасне и в конституционна, и настояваме за вашите навременни действия!</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2024/08/01/tozi-vss-ne-biva-da-izbira-glaven-prokuror-i-predsedatel-na-vas/">Този ВСС не бива да избира главен прокурор и председател на ВАС</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Политическата криза не бива да прерасне  в конституционна</title>
		<link>https://pravosadiezavseki.com/2024/07/23/politicheskata-kriza-br-ne-biva-da-prerasne-br-v-konstitutsionna/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[Fanny Aronova]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 23 Jul 2024 08:34:16 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[Становища]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://pravosadiezavseki.com/?p=4104</guid>

					<description><![CDATA[<p>&#160; &#160; &#160; &#160; Д Е К Л А Р А Ц И Я на сдружение в обществена полза „Правосъдие за всеки“ относно: Политическата криза и бъдещето на съдебната реформа...</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2024/07/23/politicheskata-kriza-br-ne-biva-da-prerasne-br-v-konstitutsionna/">Политическата криза &lt;/br&gt;не бива да прерасне  &lt;/br&gt;в конституционна</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p style="text-align: center;"><strong><img decoding="async" class="wp-image-3630 alignleft" src="https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/ico-300x300.png" alt="" width="155" height="155" srcset="https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/ico.png 300w, https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/ico-150x150.png 150w, https://pravosadiezavseki.com/wp-content/uploads/2023/07/ico-140x140.png 140w" sizes="(max-width: 155px) 100vw, 155px" /></strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</p>
<p>&nbsp;</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Д Е К Л А Р А Ц И Я</strong></p>
<p style="text-align: center;"><strong>на сдружение в обществена полза „Правосъдие за всеки“</strong></p>
<p style="text-align: center;">относно: Политическата криза и бъдещето на съдебната реформа</p>
<p>&nbsp;</p>
<p style="text-align: justify;">Ние от „Правосъдие за всеки“ мислим за важно да изразим своята позиция за тежката криза, в която е изпаднала държавата.  Вторият проучвателен мандат за съставяне на правителство е неуспешен и бе върнат от представителите на коалицията ПП-ДБ още при получаването му от президента Радев.</p>
<p style="text-align: justify;">Третият бе нарочен като „чудо“ да се случи от самия президент и от представителите на почти всички парламентарни групи в 50-ото Народно събрание. Очевидно се отива на още едни предсрочни парламентарни избори, седми за последните три години и половина. Това води до извода, че държавата се намира в тежка политическа и институционална криза, а възможностите за изход от нея през парламентарната демокрация изглеждат нищожни, което поставя в пряка опасност устоите на парламентарната република!</p>
<p style="text-align: justify;">В момента почти всички държавни органи и институции, които се избират в цялост или частично от парламента, функционират без нужната легитимност, далеч извън мандатите си, и не се вижда кога ще бъдат излъчени новите им състави. Най-притеснително е положението в съдебната власт. Там основният кадрови и административен орган – Висшият съдебен съвет, който бе разделен на две с последните конституционни промени, е вече 21 месеца извън мандата на своите членове, а Инспекторатът към ВСС започна трети мандат, без да е получил дори втори такъв. Това стопира избора на нов главен прокурор, а изпълняващият функциите Борислав Сарафов вече е 13 месеца на поста, без да е избран по правилата на Конституцията, и управлява Прокуратурата без редовен мандат. През октомври изтича и мандатът на председателя на Върховния административен съд – „съда на властта“, Георги Чолаков и той също се готви да остане на поста си. Тези избори не могат да бъдат проведени, докато не бъде приет и не влезе в сила новият Закон за съдебната власт, който „отлежава“ вече пет месеца в Министерството на правосъдието, а конституционните срокове за приемането му изтекоха в края на юни.</p>
<p style="text-align: justify;">Това означава, че след законодателната, вече и съдебната власт е в състояние на тежка криза и на практика в безтегловност. Избори през октомври в най-добрия случай ще стартират процедурите по изборите на Висш съдебен и Висш прокурорски съвети в началото на февруари следващата година. Но това е, ако имаме приет Закон за съдебната власт и квалифицирано мнозинство от 160 депутати в следващия парламент, което да избере парламентарните квоти в двата съвета. При липса на такова мнозинство всички органи и ръководители в съдебната власт ще си останат същите, но вече с от две до пет години извън мандатите си, тоест напълно нелегитимни, което руши устоите на правовата държава и демокрацията! А тежките съмнения за сделки за влияние и политически обвързаности по върховете на съдебната власт ще се потвърдят напълно.</p>
<p style="text-align: justify;">Тези ръководители и органи, които са тотално провалени и делегитимирани в очите на гражданите, може да останат по местата си и още няколко години, ако Конституционният съд (КС), чиито членове изглежда се намират под политически натиск, отменят измененията в глава „Съдебна власт“ на Конституцията. Така очакваното решение по оспорените от президента и няколко политически партии конституционни изменения ще повлияе сериозно на ситуацията в държавата. Има реална опасност <strong>политическата и парламентарна криза, както и кризата в съдебната власт, да прераснат в конституционна криза с непредвидими последици</strong>, понеже съдебната реформа не просто ще спре, а Народното събрание ще трябва отново да отвори Конституцията, за да уреди правните последици от отменените текстове. Тези 180 или при падащо мнозинство 160 гласа на народни представители, са почти непостижима цел в следващите няколко парламента! И тук отговорността на конституционните съдии пред държавата и нейните граждани е непосилно тежка – тези 12 членове на КС хем трябва да вземат правно и конституционно издържано решение, хем да го направят убедително, за да отклонят съмненията за изпълнение на политически поръчки, хем да запазят устоите на парламентарната република! Трудно е, но точно хората на най-високите постове, които държат „конституционните скрижали“, са длъжни да се справят с чест и разум с подобно голямо предизвикателство, за да не задълбочат кризата!</p>
<p style="text-align: justify;">Искрено се надяваме, че конституционните съдии ще гледат в бъдещето, а не в далечното минало и <strong>ще осъзнаят, че 2024 г. не е 2003 г. и от онова прословуто със своята закостенялост конституционно решение № </strong><strong>3/2003 г.</strong> (по к. д. № 22/2002 г.)<strong>, което бе писано, за да обслужи щенията на конкретен главен прокурор</strong>, <strong>ВСИЧКО Е ПРОМЕНЕНО в държавата!</strong> Ако Конституцията във важни моменти и при очевидни тежки проблеми в една от властите може да се променя само от Велико Народно събрание (ВНС), то ние ще завещаем една блокирала и морално фалирала държава на децата си и ще изгорим бъдещето си, вместо най-после да влезем в нормалността и пътя на просперитета и справедливостта!</p>
<p style="text-align: justify;">Във времето няма празни пространства на заграбени от статуквото вилаети, няма как всичко да остане същото! Ако КС реши, че устройството на съдебната власт и в частност на най-големия ѝ проблем – Прокуратурата и института на Главния прокурор, може да се променя само от ВНС, то разумната и реформаторска част от обществото ще погледне най-после в тази посока и скоро ще стигнем до избори за ВНС, няма да имаме друг избор. Но последствията за държавата ще са непредвидими, ако се отвори и тази кутия!</p>
<p style="text-align: justify;">Сега идва моментът да бъдем на висотата си като свободни и разумни граждани, политиците като народни представители, а конституционните съдии като пазители на държавността. После може да е много късно!</p>
<p>Материалът <a href="https://pravosadiezavseki.com/2024/07/23/politicheskata-kriza-br-ne-biva-da-prerasne-br-v-konstitutsionna/">Политическата криза &lt;/br&gt;не бива да прерасне  &lt;/br&gt;в конституционна</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://pravosadiezavseki.com">Инициатива &quot;Правосъдие за всеки&quot;</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
