Становище за нарушения при изборите за ВСС от квотата на прокурорите

ДО ПЛЕНУМА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

СТАНОВИЩЕ

От Сдружение „Правосъдие за всеки“

Относно: Констатирани нарушения и организационни недостатъци при изборите за членове на Висшия съдебен съвет от професионалната квота на прокурорите, проведени на 24 и 25 октомври 2026 г., и необходимостта от изменение на правилата за произвеждане на избори от професионалните квоти

 

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

На 24 и 25 октомври 2026 г. се проведоха изборите за четирима членове на Висшия съдебен съвет от професионалната квота на прокурорите. В тях участваха 1363 прокурори през първия изборен ден и 1313 при повторното гласуване, от общо 1567 имащи право на глас.

Високата избирателна активност заслужава положителна оценка. За нас тя е свидетелство за ангажираността на прокурорската общност с избора на нейните представители в органа, от който зависи кадровото управление на съдебната власт.

Сдружение „Правосъдие за всеки“, в качеството си на регистрирана организация за гражданско наблюдение, осигури присъствието на наблюдатели в значителна част от избирателните секции в страната, както и дистанционно наблюдение на преброяването чрез осигуреното от ВСС видеонаблюдение.

Държим още в началото да подчертаем, че впечатленията ни от работата на преобладаващата част от наблюдаваните секционни комисии, особено извън София, са положителни. На тези места не бяха установени аналогични на изложените по-долу проблеми, а членовете на комисиите демонстрираха добросъвестно отношение и положиха усилия да осигурят максимална прозрачност и възможност за непосредствено проследяване на преброяването.

За съжаление, същото не можем да кажем за организацията на изборите в две от най-големите секции в страната, разположени в София, и особено за преброяването на бюлетините в секция № 22-1 в Съдебната палата.

Констатираните проблеми ни дават основание да се обърнем към Пленума на ВСС с настояване за своевременно изменение на изборните правила и предприемане на организационни мерки преди предстоящите избори от професионалните квоти на съдиите и следователите.

 

  1. За същността на гражданското наблюдение и неговото значение

Считаме за необходимо на първо място да обърнем внимание на самата същност на гражданското наблюдение като гаранция за прозрачността и законосъобразността на изборния процес.

Наблюдателите са независими участници, чиято функция е да проследяват спазването на установените правила. За разлика от застъпниците, които осъществяват сходни функции в защита на интересите на конкретен кандидат, гражданските наблюдатели не представляват отделна кандидатура, а упражняват обществен контрол върху начина на провеждане на избора.

Наблюдението не се изчерпва с физическо присъствие в изборното помещение. Неговата същност предполага възможност наблюдателят чрез собствените си зрителни и слухови възприятия да установява дали действията на избирателните органи съответстват на установените правила.

Именно поради това чл. 24, ал. 1 от Правилата допуска наблюдателите на всички етапи от изборния процес, а чл. 26, ал. 4 изрично предвижда за тях да се определят места, които осигуряват видимост към изборните действия, без да се нарушава тайната на гласуването и работата на избирателната секция.

Смисълът на тези гаранции е очевиден. Наблюдателят трябва да може да провери дали бюлетините се обработват законосъобразно, дали действителността им се установява правилно и дали обявените и отчетени гласове съответстват на действително изразената воля на избирателите.

Законът предвижда наблюдатели, а не слушатели на изборния процес.

Това разграничение е особено важно, защото според нас констатираните проблеми показват едно по-дълбоко неразбиране на предназначението на гражданското наблюдение — както при организацията на изборните помещения, така и при преброяването, видеозаснемането и последвалата реакция на Избирателната комисия.

 

  1. Организацията на изборните помещения и възпрепятстването на ефективното наблюдение

Още през първия изборен ден установихме сериозни организационни проблеми в двете най-големи секции в София — в Съдебната палата на бул. „Витоша“ № 2 и в сградата на Софийския районен съд на бул. „Ген. М. Д. Скобелев“ № 23.

В Съдебната палата местата, предвидени за наблюдатели, застъпници и медии, първоначално бяха разположени на приблизително 20–25 метра от масата на секционната комисия, където се извършваха основните изборни действия.

При подобно разстояние наблюдателите не разполагаха с реална възможност да проследяват дори елементарни действия, като поставянето на печати върху бюлетините и обработването на изборните книжа.

Трудно можем да приемем, че осигуряването на места в същото помещение, но на разстояние, практически изключващо възможността за наблюдение, представлява изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 4 от Правилата.

След продължили няколко часа разговори и подаване на сигнали беше постигнато преместване на местата на наблюдателите по-близо до комисията, което позволи поне частично да се осъществяват техните функции.

Самият избор на помещение също поставя сериозни въпроси. За секцията в Съдебната палата беше използвано огромното централно фоайе на сградата, чиито размери и височина, съчетани с крайно недостатъчното осветление, създадоха неподходящи условия за провеждане на изборите.

Не става ясно какви организационни съображения налагат гласуването на малко над двеста избиратели да бъде проведено в помещение с подобни размери, при положение че съществуват значително по-подходящи условия за непосредствено наблюдение.

Според нас тези обстоятелства показват, че при подготовката на изборите е била отчетена необходимостта формално да се осигури присъствие на наблюдатели, но не и действителната възможност те да изпълняват своята функция.

 

III. Липсата на единен ред за преброяване на бюлетините

Наблюдението на изборите в различните секции в страната показа, че комисиите са възприели различни начини за организиране на преброяването.

Считаме, че една от причините за това е липсата на достатъчно подробна регламентация на последователността на действията при проверката на действителността на бюлетините и отчитането на подадените гласове.

В повечето секции, в които разполагахме с наблюдатели, беше приложен подход, който позволяваше непосредствена проверка на всяка бюлетина.

Обичайно бюлетината се показваше пред видеокамерата по начин, позволяващ да се видят отбелязанията върху нея, след което членовете на комисията проверяваха нейната действителност, обявяваха подадените гласове и ги отчитаха при запазена възможност за визуална проверка от останалите членове, наблюдателите и застъпниците.

По този начин се осигуряваше непосредствена връзка между съдържанието на бюлетината, установяването на нейната действителност и отчитането на гласовете.

Съвсем различна беше организацията на преброяването в секция № 22-1 в Съдебната палата.

 

  1. Преброяването в секция № 22-1 на 25 октомври 2026 г.

При преброяването в посочената секция първоначално всички бюлетини бяха последователно показани от двете страни пред видеокамерата.

Това се извършваше сравнително бързо, при изключително слабо осветление, което не позволяваше надеждна проверка на съдържанието на всяка бюлетина, поставените върху нея знаци и наличието на обстоятелства, обуславящи действителността ѝ.

След приключването на този етап бюлетините бяха събрани, членовете на комисията заеха местата си и започна същинското преброяване.

В този момент камерата вече беше насочена към лицата на членовете на комисията, а не към съдържанието на бюлетините. Допълнително между камерата и мястото, на което председателят държеше бюлетините, беше разположен лаптоп, който представляваше физическа преграда за видимостта.

Така видеозаснемането позволяваше да се наблюдава как членовете на комисията обявяват и записват резултати, но не и да се провери дали тези резултати съответстват на действително отбелязания вот.

Още по-притеснителен беше начинът, по който се извършваше самото преброяване.

Председателят на тричленната секционна комисия беше практически единственият човек, който непосредствено проверяваше съдържанието на бюлетините, преценяваше тяхната действителност и обявяваше на глас отбелязаните предпочитания. Останалите двама членове преимуществено записваха обявените резултати, без да извършват самостоятелна проверка на съдържанието на всяка бюлетина.

След прочитането председателят поставяше бюлетините с лицевата страна надолу. Така присъстващите наблюдатели и застъпници можеха да виждат единствено гърба им, но не и действително отбелязаните предпочитания.

На практика от наблюдателите се очакваше да приемат на доверие, че прочетеното от председателя съответства на съдържанието на бюлетината, без да имат възможност да проверят това.

Особено важно е, че подобна организация не беше прилагана по същия начин през първия изборен ден. Тогава след прочитането бюлетините се оставяха с лицевата страна нагоре, което позволяваше на близко разположените наблюдатели да проверяват обявените предпочитания.

Причините за промяната на практиката през втория изборен ден не са ни известни.

Не твърдим, че при преброяването е извършена манипулация на гласовете. Не разполагаме с доказателства за такова твърдение.

Твърдим обаче, че избраният начин на преброяване не осигуряваше възможност за ефективна независима проверка на обявените резултати и създаваше предпоставки както за недобросъвестни действия, така и за неволни технически грешки.

Именно поради това сезирахме Избирателната комисия със сигнал и последващо допълнение.

 

  1. За решението на Избирателната комисия по подадения сигнал

С решение от 25 октомври 2026 г. по сигнал с вх. № ВСС-13958 Избирателната комисия е приела, че сигналът е неоснователен.

Особено неприятно впечатление правят мотивите, според които членовете на секционната комисия не са длъжни да съгласуват действията си с предварителното одобрение на наблюдателите.

Подобно разбиране според нас показва съществено разминаване между предмета на сигнала и възприетата от Избирателната комисия функция на гражданското наблюдение.

Никога не сме твърдели, че наблюдателите следва да одобряват действията на комисията. Нито сме настоявали да участват във вземането на нейните решения.

Настоявахме единствено да бъде осигурена реална възможност те да проверят дали това, което комисията обявява, съответства на действително извършените действия и отбелязания върху бюлетините вот.

Не е необходимо наблюдателят да одобрява бюлетината. Необходимо е да може да я види.

В решението си Избирателната комисия е приела също, че публичността е осигурена чрез показването на бюлетините пред камера и прочитането им на глас.

Този аргумент обаче не дава отговор на основното ни възражение — че показването на бюлетините и същинското им преброяване бяха разделени в два последователни етапа, без възможност да се провери съответствието между тях.

По същество Избирателната комисия не е обсъдила дали конкретните условия на видеозаснемането, осветлението, разположението на камерата и действията на председателя са позволявали ефективна проверка на отчетения вот.

Считаме, че този подход допълнително потвърждава необходимостта от ясно регламентиране на функциите на наблюдателите и задълженията на секционните комисии при организирането на преброяването.

Организационни недостатъци при подаването и разглеждането на сигнали.

Наред с изложеното следва да обърнем внимание и на сериозните организационни недостатъци при приемането и разглеждането на сигнали за изборни нарушения. Констатирахме изключително забавена реакция по подадените сигнали, липса на своевременно потвърждение за получаването и регистрацията на част от тях, включително непредоставяне на входящи номера, както и липса на предварително обявени специализиран електронен адрес и телефон за комуникация с Избирателната комисия. При изборен процес, в който своевременната реакция е от съществено значение за предотвратяване или преустановяване на нарушения, подобна организация поставя под съмнение ефективността на механизмите за контрол. Считаме, че е необходимо занапред да бъдат осигурени ясни и постоянно достъпни канали за подаване на сигнали, незабавното им регистриране и своевременното им разглеждане от компетентния изборен орган.

 

  1. Видеонаблюдението — формално изпълнение или действителна гаранция за прозрачност?

Самостоятелно внимание заслужава начинът, по който беше организирано видеонаблюдението на изборите.

С измененията в нормативната уредба от юли 2026 г. видеонаблюдението и видеозаснемането бяха въведени като допълнителна гаранция за публичността на преброяването.

Чл. 32, ал. 6 от Правилата изисква техническото средство да осигурява постоянна видимост към избирателната кутия, мястото за преброяване, бюлетините и действията на членовете на комисията.

Съгласно чл. 32, ал. 8, т. 2 качеството на картината и звука трябва да позволява ясно възприемане не само на действията на комисията, но и на бюлетините и отбелязания в тях вот при преброяването.

Това изискване има конкретна цел — да направи възможна проверката дали всяка бюлетина е правилно отчетена.

При организацията на преброяването в секция № 22-1 тази цел според нас не беше постигната.

Недостатъчното осветление, неподходящото разположение на камерата, наличието на физически препятствия пред нея и разделянето на показването на бюлетините от отчитането на съдържанието им на практика обезсмислиха видеонаблюдението като средство за проверка.

Допълнителен проблем представлява и начинът, по който ВСС осигури публичния достъп до видеонаблюдението.

На интернет страницата на Съвета беше предоставена възможност за наблюдение единствено в реално време, без функция за връщане назад и последваща проверка на конкретни действия.

Действащите правила предвиждат създаването и съхраняването на локални видеозаписи за срок от пет години, но не уреждат достатъчно подробно условията за публичен достъп до тях след приключването на изборния ден.

Така една от най-важните възможности, които видеозаснемането може да осигури — последващата проверка — остана практически недостъпна за гражданските наблюдатели и обществото.

За сравнение, при националните избори Централната избирателна комисия прилага организация, която предвижда публикуване и последващ достъп до видеозаписите от преброяването в хиляди избирателни секции.

Не виждаме принципна причина подобна възможност да не бъде осигурена и при изборите за ВСС, провеждани в несравнимо по-малък брой секции.

Смисълът на видеозаснемането не е да бъде създаден запис, на който се вижда как членовете на комисията разговарят и записват числа. Смисълът му е да позволява да се провери дали тези числа съответстват на действително подадените гласове.

В противен случай публичността се превръща във формалност, която създава привидност за контрол, без да предоставя реална възможност той да бъде осъществен.

 

VII. Значението на всеки глас за достоверността на изборния резултат

Проведените избори се отнасят до сравнително малка професионална общност от 1567 избиратели, които определят четирима свои представители във ВСС.

При повторното гласуване резултатите на част от кандидатите бяха сравнително близки, включително разликата от 35 гласа между четвъртия избран кандидат и следващия по брой получени гласове.

В подобен избор правилното отчитане на всеки отделен глас има съществено значение.

Това е особено важно при използвания модел на гласуване, при който всеки избирател може да отбележи до четирима кандидати, а преброяването се извършва ръчно.

При подобна организация съществува реална възможност за допускане на технически грешки, още повече когато преброяването се извършва при неподходящо осветление и без възможност за непосредствена проверка от останалите членове на комисията.

Именно затова прозрачността на преброяването не е второстепенен организационен въпрос и не може да се разглежда единствено като право на присъстващите наблюдатели.

Тя е гаранция за достоверността на изборния резултат и за свободно изразената воля на всеки магистрат, участвал в избора.

 

VIII. Необходимост от изменение на правилата и предприемане на организационни мерки

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

Изложените обстоятелства според нас налагат своевременно да бъдат предприети мерки за отстраняване на констатираните слабости, преди провеждането на изборите от професионалните квоти на съдиите и следователите.

Намираме, че действащите правила съдържат принципни гаранции за публичността и прозрачността на изборите, но не уреждат достатъчно подробно начина, по който тези гаранции следва да бъдат реализирани на практика.

Същевременно част от констатираните проблеми се дължат не на липса на правила, а на тяхното неправилно разбиране или прилагане.

Ето защо настояваме Пленумът на ВСС да обсъди и предприеме следните мерки:

  1. Да бъдат изменени и допълнени правилата за преброяване на бюлетините, като се установи единна задължителна последователност на действията — непосредствено показване на всяка бюлетина пред камерата, установяване на действителността ѝ, обявяване на отбелязаните предпочитания и отчитане на резултата, при непрекъсната възможност за визуална проверка.
  2. Да се гарантира непосредственото участие на всички членове на секционната комисия при проверката на бюлетините, така че установяването на тяхната действителност и съдържание да не зависи единствено от възприятията на един член на комисията.
  3. Да бъдат приети конкретни технически изисквания към видеозаснемането, включително относно осветлението, разположението на камерите и начина на показване на бюлетините, така че записът да позволява ясно установяване на тяхната действителност и отбелязания вот.
  4. Да се осигури публичен достъп до създадените видеозаписи след приключване на изборния ден, включително възможност за връщане назад и повторна проверка на отделни моменти от преброяването, при спазване на изискванията за защита на личните данни и тайната на гласуването.
  5. Да се въведат конкретни организационни стандарти за изборните помещения и местата на наблюдателите, които да гарантират достатъчна видимост към изборните действия и реална възможност за упражняване на правата по чл. 24 и чл. 26, ал. 4 от Правилата.
  6. Да се извърши преглед на организацията и качеството на видеозаснемането при проведените избори, включително въз основа на създадените локални записи и постъпилите сигнали, и да се установи дали във всички секции са били изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 6 и 8 от Правилата.
  7. Да бъдат дадени предварителни и еднозначни методически указания на всички секционни комисии, включително относно правата на наблюдателите и застъпниците, като се проведе необходимата организационна подготовка преди следващите избори.
  8. Да бъде установен ясен ред за приемане, незабавно регистриране и разглеждане на сигнали за изборни нарушения, включително чрез предварително обявени специализиран електронен адрес и телефон за връзка с Избирателната комисия, както и своевременно уведомяване на подателите за регистрацията и произнасянето по сигналите.

 

  1. Заключение

В заключение отново подчертаваме, че настоящото становище не цели да постави под съмнение добросъвестността на всички участници в проведените избори или да внушава наличието на установена манипулация на изборния резултат.

Напротив, високата активност на прокурорите и усилията на голяма част от секционните комисии показаха, че при добронамерено и отговорно отношение е възможно изборният процес да бъде организиран по начин, който осигурява реална публичност и възможност за проверка.

Но констатираните проблеми показаха и нещо друго — че формалното спазване на отделни процедурни изисквания не е достатъчно, когато начинът на тяхното изпълнение обезсмисля гаранциите, които законодателят е предвидил.

Не е достатъчно наблюдателят да присъства в помещението, ако не може да види изборните действия. Не е достатъчно бюлетината да бъде прочетена на глас, ако никой не може да провери нейното съдържание. Не е достатъчно да се осигури видеозаснемане, ако записът не позволява проверка на действително подадения вот.

Считаме, че именно Пленумът на Висшия съдебен съвет, като орган, приел правилата и отговорен за организационно-техническото обезпечаване на изборите, следва да предприеме необходимите действия за отстраняване на установените слабости.

Доверието в честността на един избор не се изгражда чрез уверения, че правилата са спазени. То се изгражда чрез гарантирана възможност всеки, който има право да наблюдава изборния процес, да провери дали това действително е така.

Очакваме Пленумът на ВСС да разгледа настоящото становище и да предприеме необходимите действия преди провеждането на следващите избори от професионалните квоти.

 

 

С уважение 28.10.2026 г.

 

 

адв. Емил Георгиев – председател на сдружение „Правосъдие за всеки“

 

 

 

 

 

Share