На 30 март 2026 г. служебният министър на вътрешните работи Емил Дечев оповести данни, които би следвало да предизвикат институционално земетресение, но които за запознатите с българската прокуратура не са никаква изненада: ръководителката на Софийска градска прокуратура Емилия Русинова многократно е преминавала държавната граница с автомобили, ползвани от издирвания бивш следовател Петьо Петров – Еврото – човекът, изградил и управлявал мрежата за търговия с влияние в съдебната система „Осемте джуджета“. През 2021 г. – повече от година след като Антикорупционният фонд разкри тази мрежа пред цялата страна, Русинова и Еврото са пътували в една и съща кола през ГКПП „Златарево“ към Северна Македония. Не тайно. Не случайно. Заедно.
Министър Дечев нарече това поведение „нетърпимо мишкуване и тихо хрупане на сиренце от мандрата на Петьо Еврото“. Ние бихме го нарекли по-просто: поведение, несъвместимо с магистратската длъжност, което при нормално функционираща правосъдна система би довело най-малкото до дисциплинарно разследване и поне временно отстраняване от поста.
Но българската правосъдна система не функционира нормално. И именно това е проблемът.
Конфликтът на интереси, който не се крие – защото няма от кого
Дни преди тези разкрития стана ясно, че ръководената от Русинова СГП е иззела от ГДБОП цялата преписка по сигнала на българската европрокурорка Теодора Георгиева. В този сигнал Георгиева директно сочи Русинова като човека, който я е въвел при Петьо Еврото. Преписката е иззета толкова бързо, че дори не е имало време Русинова да бъде разпитана. Нека бъдем пределно ясни какво означава това: прокурор, уличена в близки отношения с издирван обвиняем и обвинена от колега в корупционни връзки, сама иззема и контролира разследването срещу себе си. Това не е конфликт на интереси. Това е открита демонстрация на безнаказаност.
За пълнота на картината: в рамките на дни по сигнал на санкционирания по закона „Магнитски“ Делян Пеевски същата тази СГП образува разследване срещу министъра на вътрешните работи – за това, че е изрекъл публично как Пеевски следва да бъде разпитан. Моделът е кристално ясен: който повдигне въпрос за мрежата – бива наказан от самата мрежа, действаща чрез прокуратурата.
Единодушният срам от 18 февруари
Едва шест седмици преди тези разкрития – на 18 февруари 2026 г. – Прокурорската колегия на ВСС избра единодушно, с 8 гласа „за“ и нито един „против“, Емилия Русинова за титулярен административен ръководител на СГП. Осем членове на колегията – нито един от тях не зададе публично нито един въпрос за уличаващите снимки на Русинова с Петьо Еврото пред ресторант „Осемте джуджета“, за разследването на Антикорупционния фонд, за ролята на Русинова в известната като „семейството“ мрежа за влияние на Еврото.
Нека кажем нещата с истинските им имена. Прокурорската колегия не „пропусна“ да зададе тези въпроси. Тя съзнателно избра да не ги задава. Защото отговорите биха направили невъзможен предрешения избор на Русинова. Единодушието в случая не е знак за убеденост – то е знак за съучастие. Осем членове на кадровия орган на прокуратурата съзнателно затвориха очи пред публично известни факти и поставиха начело на най-ключовата прокуратура в страната магистрат, за чиито отношения с издирван брокер на влияние знае цяла България.
СГП – прокуратурата, която разследва всички, но която никой не разследва
Софийска градска прокуратура не е обикновена районна структура. Това е единствената прокуратура в страната, компетентна да разследва лица с имунитет. След закриването на Специализираната прокуратура през 2022 г. СГП пое и делата за организирана престъпност и политическа корупция. Казано по друг начин – прокуратурата, отговорна за борбата с корупцията по високите етажи на властта, се ръководи от магистрат, който пътува в една кола с човека, построил паралелната система за корупция в правосъдието. Ирония толкова жестока, че спира да бъде смешна.
„Правосъдие за всеки“
- Изискваме от Прокурорската колегия на ВСС публичен отговор: знаели ли са нейните членове за връзките на Русинова с мрежата „Осемте джуджета“ при гласуването на 18 февруари? Ако са знаели и съзнателно са ги игнорирали – всеки от осемте гласували „за“ носи лична отговорност за назначаването на компрометиран магистрат начело на най-важната прокуратура в страната. Ако не са знаели – това означава, че кадровият орган на съдебната власт назначава ръководители, без да извършва дори най-елементарна проверка. И двата отговора са еднакво унищожителни за съдебната ни власт.
- Изискваме преписката по сигнала на Теодора Георгиева незабавно да бъде изведена от компетентността на СГП. Няма правова държава на света, в която заподозреният води разследването срещу себе си. Ако българската прокуратура смята, че може да си го позволи, това е поредното доказателство, че тя не функционира като институция на правовата държава, а като инструмент за защита на сенчести и задкулисни кръгове.
- Подкрепяме категорично позицията на министъра на правосъдието Андрей Янкулов, който от встъпването си в длъжност последователно поставя въпроса за мрежите за влияние в съдебната система и за нелегитимния „вечен временен мандат“ на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов – самият той сочен като свързан с „Осемте джуджета“. Картината е цялостна: на върха на прокуратурата стои нелегитимен главен прокурор. Начело на ключовата градска прокуратура стои магистрат, пътуващ в една кола с издирван брокер на влияние. Кадровият орган, който ги е назначил, е с изтекъл мандат и отказва да се самокоригира. Всеки елемент от тази конструкция подкрепя останалите. Тя няма да се разпадне сама.
- Обръщаме се към българските граждани: случаят „Русинова“ не е изолиран инцидент. Той е симптом на системно заболяване – прокуратура, завладяна от мрежи за влияние, защитавана от кадрови орган без мандат и без воля за промяна. Единственият път към промяна минава през следващия парламент, който трябва да избере нов ВСС, да осигури нов главен прокурор и да създаде условия за реална съдебна реформа. Всеки неподаден глас на 19 април е глас за запазване на отровното статукво.
Мълчанието на Русинова е оглушително. Но то не е нейният най-голям грях. Най-големият грях е на системата, която я издигна, защити и единодушно утвърди начело на прокуратурата, която трябваше да я разследва.
