До: Комисията по конституционни и правни въпроси
при Народното събрание
От: сдружение „Правосъдие за всеки“
СТАНОВИЩЕ
Относно: общ законопроект № 51-553-37-7 от 15.01.2025 г. на приетите на първо гласуване на 8.01.2025 г. законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-454-01-11, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 21.11.2024 г.; законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-454-01-21, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители на 06.12.2024 г., законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-554-01-1, внесен от Атанас Зафиров Зафиров и група народни представители на 03.01.2025 г., законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-554-01-3, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 06.01.2025 г. и законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-554-01-4, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 07.01.2025 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Настоящото становище има за цел да анализира в цялост предложените изменения в Изборния кодекс, с които се премахва режимът на машинно гласуване и се въвежда нов модел, основан на хартиен вот, отчетен чрез оптични устройства за сканиране. Анализът обхваща концептуалните, правните, институционалните, техническите и организационните последици от тези промени, както и тяхното съответствие с принципите на правната сигурност, прозрачността и честността на изборния процес.
Концептуална промяна на изборния модел
Предлаганите изменения представляват радикална промяна във философията на изборния процес. Машинното гласуване, въведено като механизъм за ограничаване на човешката намеса, грешките и манипулациите, и впоследствие орязано и превърнато до степен принтиране на хартиена бюлетина, сега се премахва изцяло. На негово място се въвежда хибриден модел, при който избирателят гласува единствено с хартиена бюлетина, а машината не участва във формирането на вота, а само го отчита чрез сканиране. По този начин правно значение придобива машинният прочит, а не волята, изразена от избирателя.
В чл. 212 ИК вече не се урежда „начин на гласуване“, а „начин на отчитане“. Това е съществена промяна, защото резултатът започва да следва машината, а не хартиения носител, независимо че бюлетината формално остава „официален носител на гласа“.
Премахване на машинното гласуване и въвеждане на хартиен вот като единствен способ
С измененията в глава XIV „Гласуване“ отпада възможността за избор между хартиен и машинен вот (чл. 206 и 207 ИК). Остава само хартиено гласуване, като отчитането задължително се извършва чрез оптично устройство за сканиране на бюлетини, наричано по-долу за краткост скенер (чл. 209а и чл. 212 ИК).
Съгласно чл. 212 машината отпечатва контролна разписка, избирателят няма право да промени вота си, а при отказ на скенера да приеме бюлетината се допуска само още един опит, след което тя се обявява за недействителна. По този начин действителността на гласа се обвързва изцяло с техническото устройство.
Промяна в правния смисъл на действителността на гласа
Новият модел въвежда принцип, според който гласът е действителен, само ако е отчетен от машината. Това означава, че неотчетена бюлетина е недействителна независимо от съдържанието ѝ, че хартиената бюлетина формално остава носител на гласа, но оперативно решава машинният прочит и че връзката между волеобразуването и правния резултат е прекъсната. Така волята на избирателя става вторична спрямо техническата интерпретация, което противоречи на основните принципи на изборното право.
Риск от изцяло хартиен вот при отказ или саботаж на скенерите
Съгласно чл. 269 ИК, при невъзможност за работа на оптичните устройства гласуването и отчитането преминават изцяло на хартия. Това обстоятелство следва да се разглежда в съвкупност със следните фактори:
- законът се предвижда да влезе в сила от деня на обнародването (§ 222 ПЗР);
- липсва преходен период за осигуряване и тестване на устройствата;
- едновременно се премахват ключови защитни механизми при хартиения вот.
Това създава реалистичен сценарий, при който дори умишлен „технически проблем“ със скенерите може да доведе до масов хартиен вот без адекватни гаранции. Следва да се напомни, че този риск се сбъдна на последните местни избори, на които след справка от ДАНС и незаконосъобразни действия на ЦИК машинният вот бе саботиран. Последващото решение на ВАС единствено констатира нарушението на вота, но щетите за изборния процес са налице и до днес.
Премахване на защитите при хартиения вот
Предлаганите изменения значително отслабват контролните механизми при хартиеното гласуване, включително:
- отпада сравняването на броя на подписите с броя на бюлетините (чл. 275 ИК);
- броят на печатите върху бюлетината се намалява от два на един (чл. 261, ал. 5 ИК);
- отпада проверката на номерата върху кочана (чл. 209 ИК);
- при вот само на хартия бюлетината се подава на член на СИК за проверка на единствения печат (чл. 265 ИК).
Тези промени възстановяват условията за добре познати практики като „индианска нишка“, предварително попълнени бюлетини и контролирано гласуване.
Оперативен риск от предварително попълнени бюлетини и компрометиране на тайната на вота
При новия модел гласуването се извършва изцяло с хартиена бюлетина, а отчитането – по-късно чрез скенери (чл. 209а и чл. 212 ИК). В комбинация с отпадането на проверките и печатите това създава нов риск, непознат за машинния вот:
- възможност за внасяне на предварително попълнени бюлетини;
- липса на механизъм, който да гарантира, че бюлетината е попълнена лично от избирателя в секцията;
- риск за тайната на вота между момента на попълване и момента на сканиране.
Контрол, проверяемост и техническа сигурност
В стария режим контролът и сигурността бяха вградени като нормативни гаранции – криптиране, защита срещу външни намеси, устойчивост при срив, електронен дневник и възможност за одит.
В новия режим тези елементи са сведени до декларативни изисквания към устройство за отчитане (чл. 213 ИК), без:
- нормативно уредени действия при срив;
- задължително пълно ръчно преброяване;
- стандарти за техническа устойчивост.
Удостоверяване, собственост и институционален контрол (чл. 213а ИК)
Съществена промяна е прехвърлянето на собствеността и управлението на устройствата и софтуера от ЦИК към „Информационно обслужване“ АД. Това означава:
- изместване на контрола от независим изборен орган към държавно търговско дружество, т.е. под контрола на изпълнителната власт;
- концентрация на собственост, софтуер, логистика и фактически достъп до изходния код в структура под контрола на изпълнителната власт;
- превръщане на удостоверяването в затворена административна процедура без задължително участие на партии, НПО и научни институции.
Прозрачност и контрол (чл. 213б ИК)
Новият режим предвижда:
- ограничен „контролиран достъп“ до част от софтуера;
- предизборни тестове на минимум 5% от устройствата;
- следизборно контролно преброяване на минимум 3% от секциите.
Тези механизми са извадкови и последващи, което означава, че не могат да предотвратят навреме грешки или манипулации.
Техническа поддръжка и човешки фактор
Липсва ясна уредба за техническа поддръжка на скенерите в изборния ден. Проблемът се задълбочава от изменението на чл. 233 ИК, с което лицата, ангажирани с техническо обслужване, са изключени от възможността да гласуват с декларация на различен адрес. Това поражда сериозни съмнения дали изобщо ще има достатъчно квалифициран персонал на място.
Липса на подготвителен период, тестове и обучение
Предлаганите изменения не предвиждат:
- полеви тестове извън избори;
- обучение на СИК, РИК и ОИК;
- информационна кампания за избирателите.
Влизането в сила от деня на обнародването създава висок оперативен риск от грешки, блокирани секции, недействителни гласове и масови жалби.
Липса на обществена, експертна и финансова подкрепа
Постъпилите становища показват пълна липса на подкрепа за въвеждането на скенерен вот. Всички експертни и граждански позиции са критични или скептични. Министерството на финансите изрично посочва, че липсват финансови разчети и не са предвидени средства.
В заключение
Премахване на защитите при хартиения вот
Предлаганите изменения значително отслабват контролните механизми при хартиеното гласуване. Отпада сравняването на броя на подписите с броя на бюлетините (чл. 275 ИК), броят на печатите върху бюлетината се намалява от два на един (чл. 261, ал. 5 ИК), отпада проверката на номерата върху кочана (чл. 209 ИК), а при вот само на хартия бюлетината се подава на член на СИК за проверка на единствения печат (чл. 265 ИК). В съвкупност тези промени възстановяват условията за добре познати практики като „индианска нишка“, предварително попълнени бюлетини и контролирано гласуване.
Оперативни, технически и институционални рискове
При новия модел гласуването се извършва изцяло с хартиена бюлетина, а отчитането – по-късно чрез скенер (чл. 209а и чл. 212 ИК), което създава риск от предварително попълнени бюлетини и компрометиране на тайната на вота между момента на попълване и момента на сканиране. В същото време в новия режим контролът, проверяемостта и техническата сигурност са сведени до декларативни изисквания към устройство за отчитане (чл. 213 ИК), без нормативно уредени действия при срив, без задължително пълно ръчно преброяване и без стандарти за техническа устойчивост.
Съществена промяна е и прехвърлянето на собствеността и управлението на устройствата и софтуера от ЦИК към „Информационно обслужване“ АД (чл. 213а ИК), което изместя контрола от независим изборен орган към структура под контрола на изпълнителната власт. Удостоверяването се превръща в затворена административна процедура, а прозрачността и контролът се свеждат до извадкови и последващи проверки (чл. 213б ИК). Допълнително липсва ясна уредба за техническа поддръжка в изборния ден, като изменението на чл. 233 ИК поставя под съмнение наличието на достатъчно квалифициран персонал на място.
Липса на подготвителен период, обществена и финансова подкрепа
Предлаганите изменения не предвиждат полеви тестове извън избори, обучение на изборната администрация или информационна кампания за избирателите. Влизането в сила от деня на обнародването създава висок оперативен риск от грешки, блокирани секции и масови жалби. Постъпилите становища показват пълна липса на обществена и експертна подкрепа за скенерен вот, а Министерството на финансите изрично посочва, че липсват финансови разчети и не са предвидени средства.
В заключение
Анализът на процеса по изменение на Изборния кодекс показва модел на поведение, който трудно може да бъде определен като отговорно и добросъвестно законотворчество. Продължителното бездействие по внесени законопроекти, последвано от внезапно и ускорено придвижване на „общ доклад“ без ясна концепция, без преходен период, без тестове, обучение и финансово обезпечение, разкрива подход, основан на краткосрочни политически сметки, а не на обществен интерес. Централизирането на контрола върху изборната технология в структури, зависими от изпълнителната власт, съчетано с отслабване на контролните механизми и прехвърляне на риска върху изборната администрация, подкопава доверието в честността на изборите.
В този си вид предложените изменения не представляват технологично усъвършенстване, а структурна подмяна на действащия модел с нов, неподготвен и нормативно непълно обезпечен механизъм, който премахва машинното гласуване, прави волята на избирателя вторична, концентрира контрола в изпълнителната власт и увеличава риска от манипулации и корупция. Поради това същите не следва да бъдат приети.
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Съвкупността от всички правни, институционални, технически и организационни рискове, които се създават с тази законодателна инициатива, не може и няма да бъде търпяна от обществото. Протестите, довели до свалянето на правителство, бяха пряка реакция срещу арогантността на управляващите и подмяната на обществения интерес – тенденция, която ясно прозира и в настоящите действия. В българското общество е натрупано дълбоко и основателно чувство за несправедливост, което подобни непрозрачни и цинични законодателни решения само задълбочават. За нас, както и за всички експерти и организации, подали становища, единственият обществено легитимен вариант остава 100% машинен вот с ясни гаранции за прозрачност, контрол и защита на волята на избирателя. В този смисъл отправяме ясно послание към Комисията по конституционни и правни въпроси и към Народното събрание да не подменят обществения дневен ред с краткосрочни политически сметки, защото цената на подобна подмяна вече веднъж беше платена – и обществото няма да я плати отново мълчаливо.
С уважение
