Skip to main content
Tag

Съдебна реформа

Адв. Даниела Доковска: За управляващите прокуратурата е инструмент, за управляваните – плашило

By Новини

Действащата уредба на съдебната власт от години ерозира системата, деморализира голяма част от хората, казва адвокат Даниела Доковска в интервю на Полина Паунова за Mediapool.bg

„Правителството непрестанно плаща обезщетения за грешките на прокуратурата, които отекват в Страсбург. Министерството на правосъдието плаща обезщетения за забавени от прокуратурата дела. Висшият съдебен съвет също плаща обезщетения по осъдителни решения срещу прокуратурата. Това означава, че грубо се накърняват правата на хората. Провалите на прокуратурата обаче остават за сметка на държавата, сиреч на данъкоплатеца. Те не водят след себе си нито финансови последици, нито политическа отговорност. Въпреки това въпросът за мястото на прокуратурата в системата на властта не е на дневен ред. Защото става дума за преразпределянето на огромен властови ресурс“, казва адв. Даниела Доковска пред Mediapool.

Адвокат Доковска, много юристи се изказаха негативно както за предлаганите промени в Конституцията, така и за проекта за промяна на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Какво е вашето мнение – вредна ли е наистина подобна реформа?

Промените в Конституцията са абсолютно необходими, от огромна важност за държавата. Моделът на Висшия съдебен съвет (ВСС) е сбъркан, той не съответства на европейските стандарти. Венецианската комисия неведнъж е изразявала виждането си по този въпрос. В становище № 10 (2007) на Консултативния съвет на европейските съдии изрично се сочи, че Съветът на съдебната власт може да бъде съставен само от съдии, а когато съставът му е смесен (съдии и други), съдиите, избрани от техните колеги, трябва да съставляват значително мнозинство. Опонентите на реформата не споменават нищо за това.

Предложените промени в Конституцията целят да я доближат до европейските изисквания, за да се гарантира независимостта на съда. Според някои критици това нямало да направи процеса по-справедлив – сякаш не е очевидно, че не може да има справедлив процес без независим съд. Справедливият процес е в същината на върховенството на правото. Съдът трябва да бъде независим от всички институции, включително и от прокуратурата, която излъчва една от страните в процеса.

Що се отнася до промените в ЗСВ, те са реализация на Стратегията за съдебна реформа, която парламентарните сили подкрепиха, доколкото си спомням.

Какво според вас се крие зад опасенията, че ако се раздели ВСС, ще се капсулира съдът?

Съдът няма да се капсулира, защото съществува гражданска квота. Но защо не ме попитате по-добре ли е съдът да се капсулира с прокуратурата? Доминирането на прокурорите над съдиите деформира системата и застрашава справедливостта на процеса. В прокуратурата властва единоначалие, а това означава, че всички гласове на прокурорите във ВСС изразяват позицията на главния прокурор. Тази позиция се оказва господстваща при назначаването на съдии и председатели на съдилища, при атестирането на съдиите и определянето на дисциплинарната им отговорност. Прокуратурата придоби власт над съда, което е абсурдно в една демократична държава. Този конструктивен дефект в управлението на съдебната система трябва да бъде премахнат.

Тайно или явно трябва да бъде гласуването във ВСС?

Дискусията за явното и тайно гласуване във ВСС стана вече шумна и дори неприлична. Аз поначало не разбирам защо въпросът за тайното или явно гласуване трябва да се решава на конституционно ниво. Регулацията на законово равнище представлява много по-гъвкав механизъм за реакция на обществените потребности. Критерий за ефективността на закона е социалната практика. Тя показа, че тайният вот по кадровите въпроси не само не допринесе за правилното функциониране на ВСС, но и срина неговия крехък авторитет.

Обстоятелството, че някои членове на ВСС се изказват в подкрепа на определен кандидат, а после гласуват срещу него, показа, че тайният вот прикрива още по-тайни зависимости. Не оспорвам принципа на тайното гласуване по кадрови въпроси, но не вярвам, че си заслужава да защитаваме някакъв принцип заради самия него. Правото трябва да регулира реалните обществени отношения, а животът е по-силен от всяка правна конструкция.

Как оценявате идеите за гарантиране на професионалната независимост на отделния прокурор? Началниците вече да не могат да нареждат на редовите прокурори как да си решават делата. Ако има несъгласие по същество, горестоящите прокурори ще трябва да вземат папките и да си ги решават те.

Това е извънредно важна част от реформата. По повод връщането на делата за допълнително разследване всички погледи бяха съсредоточени върху съда. Правомощията на съда да връща делата на прокурора бяха законодателно ограничени. Някои от законовите мерки дори бяха неоправдани и значително забавиха съдопроизводството. Никой обаче не ограничи правомощието на по-горния прокурор да връща делото с указания на по-долния прокурор. То си стои от времето на социализма, но тогава наказателните дела бяха много по-малко и се упражняваше строг контрол. А сега делото може да се търкаля в досъдебната фаза до изтичането на давността. Забавянето на процеса в досъдебната фаза води до загуба на доказателства. Но най-деморализиращото е, че се размива отговорността за дадените указания и извършените процесуални действия. Щом по-горният прокурор е убеден, че трябва да се внесе обвинителен акт, нека го внесе на своя отговорност. Това ще гарантира независимостта на отделния прокурор, ще го предпази от утвърдените в практиката „негласни указания“ на висшестоящата прокуратура. А влязлата в сила присъда ще даде обективна оценка на прокурорската дейност.

Всички проблеми, които доведоха до сегашната ситуация в Софийския градски съд, ще бъдат премахнати, ако бъдат приети текстовете в ЗСВ, даващи по-голяма власт на общите събрания на съдиите. Според критиците на реформата обаче подобна промяна е „народовластие“. Каква е тя според вас?

Очевидно определени среди са заинтересовани съдиите да имат началници. Това е правен абсурд, който на практика генерира кариеризъм и властова корупция в съдебната власт. Крайно време е да се сложи край на функционирането на съдилищата чрез „редови съдии“ и съдебна аристокрация. Съдията, а не съдилището, е същинският орган на съдебната власт. Съдийското самоуправление не само гарантира независимостта на отделния съдия, но и предпоставя по-високо качество на управлението на съдебната институция.

Съществуването на началници в съда е удобно средство за нерегламентиран контрол върху съдиите. От една страна, прокурорите избират председателите на съдилища, а, от друга страна, председателите на съдилища решават кой съдия да гледа делата, внесени от прокурорите (колеги се шегуват, че разпределението е „случайно“, защото се прилага „според случая“). Председателите на съдилища решават кой съдия да бъде командирован на по-високо място (за неопределено време) и кого да върнат обратно в изходна позиция, чий роднина да назначат като съдебен помощник и пр., и пр. Този начин на администриране на системата придоби уродливи форми и компрометира целия модел.

Кои други мерки смятате за важни?

Ако говорим за Конституцията, разширяването на достъпа до Конституционния съд е изключително важна стъпка за утвърждаване върховенството на правото. В медиите се чуха мнения, че това щяло да забави движението на някои дела. А не е ли по-важно законодателството да се приведе в съответствие с Конституцията? Не е ли по-важно Конституцията реално да гарантира правата и законните интереси на гражданите?

Как си обяснявате, че главният прокурор привидно подкрепя реформата, а свързани с него кръгове, в това число и от ВСС, са основи рупори срещу идеите на правосъдното министерство?

Главният прокурор се превърна в незаобиколим фактор в държавата. Той е единственият човек, който притежава наказателна неприкосновеност по българското законодателство. Той има неограничена власт да привлича гражданите към наказателна отговорност. Той не се отчита пред никого. И никой не се решава да промени статуквото, което един главен прокурор справедливо определи с думите: „Над мен е само Бог!“.

Наказателната репресия у нас – това са артериите на властта. Прокуратурата винаги върви с победителите. За управляващите прокуратурата е инструмент, за управляваните – плашило. Атрактивните обвиняеми у нас са падналите от власт. Но при всеки опит за реформа на прокуратурата се чуват яростни гласове, че се посяга на нейната независимост. В редица напреднали държави прокуратурата е част от изпълнителната власт, но функционира добре. В други държави прокуратурата е независима институция извън съдебната власт и също функционира добре. У нас прокуратурата е в съдебната власт и е зависима само от главния прокурор. А той не зависи от никого.

Правителството непрестанно плаща обезщетения за грешките на прокуратурата, които отекват в Страсбург. Министерството на правосъдието плаща обезщетения за забавени от прокуратурата дела. Висшият съдебен съвет също плаща обезщетения по осъдителни решения срещу прокуратурата. Това означава, че грубо се накърняват правата на хората. Провалите на прокуратурата обаче остават за сметка на държавата, сиреч на данъкоплатеца. Те не водят след себе си нито финансови последици, нито политическа отговорност. Въпреки това въпросът за мястото на прокуратурата в системата на властта не е на дневен ред. Защото става дума за преразпределянето на огромен властови ресурс.

При това независимата прокуратура е в постоянно взаимодействие с изпълнителната власт. Тя формира екипи с представители на МВР и ДАНС, ръководството на прокуратурата ежеседмично участва в „оперативки“ при министър-председателя. С течение на времето прокуратурата неформално се сдоби и със законодателна инициатива. Във всички медии четем: „Народното събрание гласува законопроекта на главния прокурор…“. Така прокуратурата се инфилтрира във всички власти. Независимостта на прокуратурата – по начина, по който е регламентирана в законодателството, се превърна във всевластие. Затова си мисля, че партиите няма да получат „разрешение“ от главния прокурор за някои от предлаганите в ЗСВ реформи. Само че политическата отговорност ще трябва да я понесат те.

Един от основните аргументи на противниците на реформата е, че за да се промени Конституцията е необходимо свикване на Велико Народно събрание. Съществува обаче и теза, че разделянето на ВСС може да се приеме и само с новия ЗСВ. Какво е вашето мнение?

Поддръжниците на тезата за Велико Народно събрание се позовават на част от мотивите на решение № 3/2003 г. на Конституционния съд, но игнорират изцяло диспозитива на решението. Те оставят без внимание и решение № 8/2005 г., в което Конституционният съд ясно посочва, че ако не се нарушава балансът на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт, промените в Конституцията относно структурата и оптимизирането на органите на съдебната власт може да бъдат извършени от Обикновено събрание. Не виждам никакъв проблем предложените изменения и допълнения в Конституцията да бъдат приети от действащото Народно събрание, ако, разбира се, има реална воля за това.

Естествено, част от предлаганите промени може да се реализират и чрез изменения в ЗСВ, но това ще бъде нестабилна и половинчата реформа.

Във всички случаи парламентарно представените партии ще платят висока цена, ако осуетят съдебната реформа. Хората искат същностна промяна, те се нуждаят от нея. Състоянието на съдебната власт е обществено неприемливо. Провалът на реформата ще бъде провал на държавността. Партиите, които се противопоставят на промените, ще трябва да обяснят на обществото защо избират статуквото.

Промените в Конституцията и в ЗСВ за съжаление са твърде закъснели. Действащата уредба на съдебната власт от години ерозира системата, деморализира голяма част от хората. Почтените професионалисти са оставени на самооцеляване. Ако реформата не се проведе сега, съдебната система ще рухне, а заедно с нея – и държавата. Управляващите са временни, но нали искаме държавата да остане?

* * *

Адвокат Даниела Доковска. Снимка: Правен свят

Адвокат Даниела Доковска. Снимка: Правен свят

Даниела Доковска е юрист, преподавател и бивш председател на Висшия адвокатски съвет. Сред учредителите е на сдружението„Български адвокати за правата на човека“.

Автор е на редица научни публикации в областта на наказателния процес, наказателното право и криминологията. Носител е на голямата награда за 2010 г. на Българския хелзинкски комитет (БХК) за принос към правата на човека. „Даниела Доковска е адвокат с най-голям личен авторитет в страната. Тя винаги се е борила законът да е нравствен, правосъдието да е почтено, държавата да е порядъчна и процесът да е честен“, се казва в мотивите за присъждане на отличието ѝ.

Към първоначалната публикация на интервюто

Петромир Кънчев за първата среща на Инициатива „Правосъдие за всеки” с парламентарно представените партии

By Новини
Петромир Кънчев

Петромир Кънчев, адвокат – снимка

В „Коментарна рубрика“ на телевизия Евроком Иво Божков разговаря с Петромир Кънчев за първата среща на Инициатива „Правосъдие за всеки” в Парламента с представители на Реформаторския блок.

Инициатива „Правосъдие за всеки” смята да разясни своите тези за реформата пред депутати от всички парламентарни групи и да поиска тяхната подкрепа. Идеите са „с една стъпка по-напред” от заложеното за момента. Чуйте какви са те и защо промените в прокуратурата са задължителни:

„Вие питате има ли честни прокурори, които да са достатъчно смели и да се противопоставят на давление отгоре. Има, но въпросът е, че те са длъжни по закон да се съобразят с по-горестоящия прокурор. Прокуратурата е централизирана и всеки прокурор е подчинен на по-горния от него.”

Продължаващите публикации в пресата за гостувалата в София Моника Маковей, Петромир Кънчев коментира така:
„Това е една абсолютно нормална реакция на статуквото, представена чрез медиите на господин Пеевски и неговата майка. Те биха били най-потърпевши, ако се случи тази съдебна реформа, която Министерството на правосъдието инициира, а гражданското общество изисква.”

Целия запис на интервюто вижте тук.

Васил Стойнов: Най-важното за съдебната реформа. Защо е нужно да си в час?

By Новини

Първоначална публикация в  www.banitza.net
Vasil.StoynovЗа есенцията на случващата се реформа в съдебната власт – Васил Стойнов, съдебен помощник в СГС

На първо място Съдебната реформа касае Висшия съдебен съвет (ВСС) – органът, който управлява съдебната система в България и който в последните години генерира тежки скандали и сериозна критика. Порочните му действия обаче няма да престанат единствено със смяна на членовете му – за качествена промяна е нужно да се измени моделът, по който работи. В момента съветът се състои от 25 члена – 11, избрани от Народното събрание, 11 – избрани от делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи, и трима членове по право – председателите на върховните съдилища (ВКС и ВАС) и главният прокурор.

Първата стъпка на реформата е да раздели Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска. Такава мярка е нужна, защото положението на съдиите и на прокурорите в съдебната власт е коренно различно – те изпълняват отделни функции в правораздаването. Поради това и не е правилно да бъдат регулирани от един орган. Ако си представим едно голямо предприятие с хиляди служители, което осъществява две дейности – например изследователска и производствена, не е редно определянето на бюджета, повишаването или понижаването в длъжност, избирането на ръководителите и инспектирането на работата на служителите от едната дейност да се извършва от директорите, избрани от другата. Подобно положение създава предпоставки за нарушаване на независимостта на съдиите и за размиване на отговорността и контрола. Заедно с разделянето на ВСС се променя и квотата на неговите членове – в съдийската колегия се намалява броят на посочените от парламента за сметка на избраните пряко от съдиите, а в прокурорската –обратното. Идеята е, че съдийската общност трябва да има повече възможност за самоуправление и по-малко външна намеса. При прокурорите е обратното – те работят в централизирана структура, където зависимостта от горестоящия прокурор е правило и поради това е нужно да има по-силен контрол върху всички звена на йерархията.

Гаранциите за независимостта на съдиите са вторият основен аспект на плана за реформа. Този въпрос е изключително важен, защото независимостта е най-отличителният и ценен критерий за съдийската общност. При вземането на решенията си съдиите не трябва да се влияят от никакви други фактори освен от закона и доказателствата. Никакви икономически, професионални или други зависимости. Сред предлаганите мерки са деклариране на имуществено и лично положение, ясни критерии за изкачване в йерархията, задължителни обучения.

Третият сериозен момент в реформата засяга прокуратурата. Необходима е промяна в модела на ръководството ѝ и най-вече във фигурата на главния прокурор, който в продължение на 7 години работи без абсолютно никакъв контрол на дейността си. Предвиждат се и механизми за намаляване на зависимостта на прокурорите от горестоящия в йерархията, както и засилване на личната отговорност и отчетност.

Досега темата за промяна на съдебната система винаги е била затворена за тесен кръг специалисти и обикновено е завършвала с констатацията, че това е твърде специфична и сложна област, чиято реформа изисква твърде много време и усилия, затова сега не е точният момент. Въпреки набраната инерция, предлаганите от правителството мерки могат също да затънат в блатото на популизма, манипулираното обществено внимание и симулирането на политическа дейност. От именно такова развитие силен интерес има голямата част от политическия елит (кой присъства в този елит може да се разбере като се проследи кои политици всъщност се опитват да внедрят устойчиви реформи в съдебната система и съответно кои медии, политически партии, бизнес кръгове и лобита стоят зад атаките срещу тях), който комфортно се е настанил по етажите на властта и охолно бере плодовете на удобните си икономически и медийни зависимости. Защото една ефективна и решителна съдебна реформа е единственият и безусловно необходим начин за справяне с тежките нива на корупция и злоупотреба в управлението.

А корупция наистина има.

Как тогава може да се постигне подобна реформа? Отговорът се свежда до две думи: обществен натиск.

Не е нужно той да се изразява в безредици по улиците и мятане на павета по сгради и полицаи. Достатъчно е единствено голяма част от обществото ясно и категорично да покаже на политиците, че иска от тях промяна в съдебната система, която да доведе до спазване на закона и намаляване на корупцията. Ясни знаци за подобно отношение, които се отчитат от медии и социални мрежи, са подкрепата за личностите, които инициират мерките, широкото участие в публичния дебат и повишената чувствителност към въпросите на реформата.

За да застане едно общество зад подобна кауза, то трябва освен необходимостта да разбира още и същността ѝ. Това е следващото уязвимо място на реформата. Действително, предложените мерки включват над 80 изменения на текстове в Конституцията и Закона за съдебната власт, без да броим предвижданите редакции на процесуалните закони. В сериозните медии се дава дума на достатъчно експерти или политически лица, които да говорят с аргументи, а и немалко граждански движения са сформирани онлайн (например инициативата на MoveBG “Право и ред: справедливост в 5 стъпки” или Гражданската инициатива „Правосъдие за всеки”. В рамките на такива формати всеки може да се информира какви са основните идеи, заложени в реформата, аргументи за и против тях, както и да зададе въпрос или да изкаже мнение.

Планът за съдебна реформа обхваща още много проблеми. Решенията за част от тях не са най-удачните, но първата и най-трудна стъпка е направена. Остава провеждането на обществен и експертен дебат около предложенията и предприемане на политически мерки по изпълнението им. Ключова роля в този дълъг и сложен процес играе обществото, което не трябва да допуска фокусът върху промяната да се измества и високите цели да бъдат заменяни с половинчати и неефективни действия. Необходима е широка обществена подкрепа и дълбоко осъзнаване у всеки гражданин, че именно съдебната реформа е крайъгълен камък в борбата за по-добър и честен живот в България. Защото ако тази промяна не успее, ще бъдат отговорни не враговете ѝ, а тези, които са стояли отстрани и са бездействали.

Препечатано със съгласието на автора от http://www.banitza.net/2015/06/11/sudebnareforma/

Цветомир Тодоров: Съдебната реформа вече трудно би се върнала назад

By Новини

Промените в Основния закон ще бъдат приети на първо четене преди лятната ваканция на депутатите, смята експертът от Института за правни инициативи

В интервю за Bulgaria On Air Цветомир Тодоров от Инициатива „Правосъдие за всеки“ TsvetomirTodorovкоментира по актуалните развития около внесените за гласуване промени в Конституцията. Промените в Основния закон трябва бъдат приети от три четвърти от депутатите на първо четене преди лятната ваканция на парламента. Експертът от Българският институт за правни инициативи (БИПИ) посочи, че каквото и да се случи на това гласуване, ще бъде изключително интересно, защото ще се види кои политици подкрепят съдебната реформа и кои ще се отдръпнат и съответно каква ще бъде политическата им съдба. Според него реформата е тръгнала в посока, от която вече трудно би се върнала назад.

Цветомир Тодоров допълни още, че това, което се предлага сега, не включва големи промени за прокурорите, а основно за ВСС с разделянето на съвета на две колегии – което от мнозина се счита за твърде консесусна промяна и че е много далеч от радикалната промяна, която е нужна на съдебната система в момента. Именно поради тази причина Инициатива „Правосъдие за всеки“ ще се опитва да прави реформата все по-действаща между следващите четения.

Гледайте целия запис на интервюто тук.

„Правосъдие за всеки” пита Реформаторите: Има ли воля за истинска съдебна реформа?

By Новини
Среща на Инициатива "Правосъдие за всеки" с ПГ на Реформаторски блок

Среща на Инициатива „Правосъдие за всеки“ с ПГ на Реформаторски блок

11427173_10153078227905753_5374685635590675046_nРеформаторският блок с готовност за внасяне на текстове за промяна в Конституцията в частта за реформа в прокуратурата.

След като изпрати покани за срещи до всички парламентарни групи в 43-то Народно Събрание, Инициатива „Правосъдие за всеки“ получи първи отговор от парламентарната група на Реформаторския блок. Има ли яснота и политическа воля в управляващата коалиция за всеобхватна и дълбока реформа на съдебната система – това беше основната тема на срещата на Инициатива „Правосъдие за всеки” с представителите  Реформаторския блок (РБ). Целта  на срещата беше запознаване с позициите на двете страни относно предстоящите промени в Закона за съдебната власт и идеите за промени в Конституцията, които се очаква да поставят началото на истинска борба с корупцията, най-вече по високите етажи на властта.

Съдбата на съдебната реформа, особено в частта за промени в прокуратурата, е неизвестна, стана ясно на проведената среща.

„Има тежко мнозинство против истинските реформи в българското правосъдие”,

заявиха част от представителите на РБ, които наблегнаха на необходимостта от по-широка обществена подкрепа за провежданата реформа, както и на дългосрочен подход към реформата в системата.

От името на инициативата беше заявена готовност за експертна подкрепа, както и за повдигане и поддържане на обществената дискусия по „неудобните” въпроси, най-вече в частта за реформа на прокуратурата в насока повече отчетност и гарантирана независимост на разследването. След дискусията с участие на бившият румънски министър на правосъдието Моника Маковей, инициативата планира и още събития с цел истински дебат по съдебната реформа.

Инициатива „Правосъдие за всеки“ изложи своите правни тези и обясни подробно виждането си каква трябва да бъде една истинска работеща съдебна реформа като:

  • Намаляване на парламентарната квота във ВСС;
  • Пряк избор на членовете на ВСС от съдийската и прокуроската квота;
  • Съдебен контрол над актовете на прокуратурата;
  • Търсене на отговорност на главния прокурор, намаляване на възможностите му да се намесва в разследванията на прокурорите и изземването на преписките им;
  • Намаляване на мандата на главия прокурор и председателите на ВКС и ВАС.

От Реформаторския блок изразиха своето принципно съгласие с предложенията на Инициатива „Правосъдие за всеки“. Те изразиха готовност за внасяне на текстове за промяна в конституцията, касаещи прокуратурата и нейната децентрализация, и се ангажираха за последващ диалог с Инициатива „Правосъдие за всеки“ при осъществяването на тези намерения.

Представители на „Правосъдие за всеки” заявиха, че манифестът за правосъдие не е просто един документ с хубави тези, и изброиха списък с очевадни случаи от последните две години, всички свързани с най-високите нива на управлението, в които са очаквали прокуратура и ДАНС да се задействат с цел проверка, но реакция не е имало.

–––––––––––––––––

Инициатива „Правосъдие за всеки“ е независима гражданска общност, с мисията за установяване на справедливост в българското общество чрез независим съд и ефективно правораздаване, като задължително условие за социален и икономически просперитет.

Хората в тази общност са доказани професионалисти в своите области, в т. ч. юристи и лидери на мнение с изявен интерес към каузите в защита на Обществото, независимостта и свободата му. Основната цел на Инициатива „Правосъдие за всеки“ е предприемането на конкретни действия и реализиране на смела и смислена реформа в съдебната система. Само по този начин ще бъдат гарантирани справедливостта за обикновения човек, върховенството на Закона и реалната борба с корупцията в ежедневието и във високите етажи на властта.

Инициатива „Правосъдие за всеки“ беше организатор на дебат „Гражданският глас срещу корупцията – кой чува?“, в който взе участие архитектът на румънската съдебна реформа Моника Маковей и където за първи път бяха представени тезите на инициативата за реформа в съдебната система.

Предстоят срещи и с всички други парламентарни групи.

Започват разговори с парламентарно представените партии на тема „Съдебна реформа“ в България по покана на Инициатива “Правосъдие за всеки”

By Новини
Народното събрание

Народното събрание

Инициатива „Правосъдие за всеки“ ще проведе работна среща с представители на парламентарната група на Реформаторския блок, днес (10 юни 2015 г.), в 11:30 ч. На срещата ще присъстват народните представители Радан Кънев, Атанас Атанасов, Петър Славов, Иван Иванов.

По-рано този месец, членовете на инициативата изпратиха покани за дискусия до министър-председателя Бойко Борисов, до вицепремиера Меглена Кунева, до министъра на правосъдието Христо Иванов, министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова и до народните представители от всички парламентарни групи.

Внесеният в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Конституцията и изготвеният проект за изменение на Закона за съдебната власт подлежат на реално обществено обсъждане, според Инициатива “Правосъдие за всеки”. По време на срещата членове на инициативата ще запознаят народните представители от Реформаторския блок с идеите си и ще обсъдят въпросите относно позициите на РБ за възможните действия за осъществяването на реална и ефективна съдебна реформа.

Предложенията за съдебна реформа на инициативата се основават на пет основни принципа:

  1. Право на справедлив съдебен процес;
  2. Прозрачност при образуването и движението на преписките и делата;
  3. Независимост на магистратите от външни и вътрешни влияния;
  4. Бързина и ефективност на съдебния процес;
  5. Почтеност и професионализъм на магистратите.

Проблемите в съдебната система, според членовете на Инициатива „Правосъдие за всеки“ са неслучайното разпределение на преписките и дела, неравномерната натовареност на прокурори и съдии, безотчетност, немотивираност на решенията и гласуванията, както и липсата на ясни критерии в работата на Висшия съдебен съвет, корупцията и търговията с влияние, които са оплели в мрежи на зависимости цели структури на съдебната система и други.

Темите, които ще бъдат обсъдени с народните представители от Реформатоския блок са реформа в структурата, начина на избор и дейността на Висшия Съдебен съвет /ВСС/, независим, компетентен и авторитетен съд и реформа в цялостната структура и начин на работа в Прокуратурата.

––––––––––––––

Инициатива „Правосъдие за всеки“ е независима гражданска общност, с мисията за установяване на справедливост в българското общество чрез независим съд и ефективно правораздаване, като задължително условие за социален и икономически просперитет.

Хората в тази общност са доказани професионалисти в своите области, в т. ч. юристи и лидери на мнение с изявен интерес към каузите в защита на Обществото, независимостта и свободата му. Основната цел на Инициатива „Правосъдие за всеки“ е предприемането на конкретни действия и реализиране на смела и смислена реформа в съдебната система. Само по този начин ще бъдат гарантирани справедливостта за обикновения човек, върховенството на Закона и реалната борба с корупцията в ежедневието и във високите етажи на властта.

Инициатива „Правосъдие за всеки“ беше организатор на дебат „Гражданският глас срещу корупцията – кой чува?“, в който взе участие архитектът на румънската съдебна реформа Моника Маковей и където за първи път бяха представени тезите на инициативата за реформа в съдебната система.

Допълнителна информация:

Ралица Вачкова

Инициатива „Правосъдие за всеки“

М: +359 878 848 408

https://pravosadiezavseki.com/

Иван Кръстев: Противниците на съдебната реформа няма да спечелят нищо

By Новини

Иван Кръстев (личен архив)Източник: DW

Рано е да погребваме съдебната реформа. Ако се запази сегашното статукво, всички ще платят висока цена, а провалът на реформата ще отвори пътя на политическия екстремизъм, казва в интервю за ДВ Иван Кръстев.

Г-н Кръстев, ще се провали ли се съдебната реформа и ще значи ли това край на сегашната коалиция? Как вие виждате ситуацията?

И. Кръстев: Винаги е по-лесно да провалиш нещо, отколкото да промениш нещо, но ми се струва, че е рано да погребваме съдебната реформа. Ако сегашното статукво се запази, всички ще платят висока цена. Преди три години Лондонският изследователски център “Демос” направи мащабно изследване в страни на ЕС, търсейки отговор на въпроса кой гласува за екстремистките партии в Европа и какво отличава избирателите на Йоббик в Унгария или Националния фронт във Франция от избирателите на другите партии. Резултатите от това изследване са най-силният аргумент защо трябва да се направи нещо в сегашната ни ситуация. Изследването показа, че общото между поддръжниците на крайните партии не е фактът, че те са по-бедни от другите, нито че повечето от тях нямат работа, или че са по-лошо образовани – хората, които гласуват за крайната десница, са хора загубили доверие в съдебната система. Именно липсата на доверие в съда е общото между привържениците на ксенофобските партии. Провалът на съдебната система повече от всичко друго създава дефицит на справедливост, който кара хората да търсят алтернатива в политически лидери, обещаващи ако не справедливост, то поне възмездие. Така че провалът на съдебната реформа ще отвори пътя на политическия екстремизъм.

Преди години Вие коментирахте, че да реформираш съдебната система е като да преместваш гробище  не можеш да очакваш подкрепа отвътре. Продължавате ли да мислите така?

И. Кръстев: Неотдавна телевизионна екстрасенска твърдеше, че усещала промяна в енергийните полета около Централните гробища в София, така че ситуацията може и да се е променила. Но ако говорим сериозно, моето усещане на човек, който не познава потайностите на съдебната система е, че със своето поведение ВСС предизвика поляризация в съдийската общност, каквато нямаше преди. Решения като това за съдия Куцкова, където всички се изказват “за”, а после мнозинството гласува “против”, засилват усещането, че във ВСС някой играе с белязани карти. Резултатът: у мнозинството от хората се циментира убеждението, че съдебната ни система е тотално корумпирана и обслужва интересите на определена част от политическия и бизнес елит.

Моника Маковей и правосъдният министър Христо Иванов

Какво ще спечелят противниците на реформата, ако тя се провали?

И. Кръстев: Парадоксът е, че няма да спечелят нищо. Има такива моменти, в които ти мобилизираш всичките си сили да не допуснеш нещо и съпротивата ти е толкова яростна, че вече си забравил защо го правиш. Нещо подобно се случва и в съдебната система. Много от противниците на промените се борят срещу реформите само, за да покажат, че силата е в тях. Но когато ти си силният, ти носиш и цялата отговорност за сегашното състояние. Когато една определена група успя да овладее голяма част от вестниците в България, резултатът беше, че вестникарският пазар като цяло се срина и това, което довчера приличаше на мощно оръжие, днес е разбита индустрия, която някой трябва да дотира.

Моето усещане е, че в политически план прокуратурата ще спечели от разделянето на ВСС, защото като правило прокуратурата е популярна институция, прокурорите са тези, които обвиняват от името на народа. Това че днес прокуратурата се ползва с популярност от 14-15 процента е пряк резултат от факта, че в очите на хората тя отговаря за цялата съдебна система.

Как гледате на идеята на Моника Маковей, че това, от което има нужда България, е да се даде повече власт на честните прокурори?

И. Кръстев: Моника Маковей е права, че няма такава законодателна промяна, която автоматично да ни гарантира работеща съдебна система. Това, с което не съм съгласен с нея е, че е нужно да се даде изключителна власт на правилните хора. Моят въпрос е: кой решава кои са правилните хора и какво ще стане, ако се даде извънредна власт на неправилните хора?

Въпросите към Иван Кръстев зададе Александър Андреев.

http://www.dw.de/%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE/a-18499384?maca=bul-standard_feed-bul-10257-xml

 

Полина Паунова за DW: Кой и защо се страхува от такава съдебна реформа?

By Новини
Полина Паунова (личен архив)

Полина Паунова (личен архив)

Източник: DW

Защо е този вой срещу идеята да се даде повече независимост на съдиите и прокурорите? Дали критиките не издават близките обвързаности между държавна и съдебна власт, скрепени здраво с взаимни услуги, пита П. Паунова.

Неправителствени организации и адвокати със солидни интереси написали откровено лобисткия Закон за съдебната власт (ЗСВ) на правосъдното министерство. До такъв извод в столичен всекидневник стига анонимен автор, чието име никой сред колегията не успя да разшифрова или свърже с определено лице.

В текста горе-долу се казва, че правосъдният министър опитва да прокара интересите на Съюз на съдиите в България, които пък от своя страна искали да капсулират съдебната система. Друг акцент е, че предлаганата по-голяма независимост на нисшестоящите прокурори била вредна, защото щяла да засили корупционния натиск.

Повече независимост за съдии и прокурори

Атакувани са две от основните идеи на новия съдебен закон. Първата – големите надежди, които правосъдното министерство залага на общите събрания на съдиите. Промените на практика ще разбият кликата на съдебната номенклатура, което ще рече, че властта от ръцете на малцина ще отиде в ръцете на всички.

Ако законът бъде приет, съдиите (които по дефиниция нямат началници, а само административни ръководители) вече съвсем демократично ще могат да решават въпроси, които сега бяха в изключителната компетентност на техните началници. Например за нормата на натовареност и правилата за случайното разпределение на делата. Подобни промени силно ще затруднят създаването на ситуации, които доведоха Софийски градски съд до печалното положение, в което изпадна преди месеци. Освен това магистратите ще могат да издигат свои предложения за шефове, а преди избора им задължително ще ги изслушват. Това се съчетава с въвеждането на задължителен пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет от съдийската и прокурорската квота, което трябва да разхлаби влиянието на лобитата в системата.

Другата атакувана теза в проекта на Закон за съдебната власт са текстовете, които на практика освобождават от подчинение отделните прокурори от техните шефове по отношение на вътрешното им убеждение как да се реши определено дело. Вече няма да може да се нарежда (чрез устни инструкции или по друг начин) на обвинителите какви решения да вземат по същество. Ако има несъгласие, горестоящите прокурори ще трябва сами да вземат делото и да го решат както желаят. По този начин обаче те ще поемат и цялата отговорност.

Правосъдният министър Христо Иванов

Защо двете изцяло нови концепции, даващи по-голяма независимост на магистратите, водят след себе си толкова масирани атаки срещу закона? Отговорът е очевиден: предложенията ограничават властта на съдебните началници и главния прокурор. Те, на практика, срутват лостовете за силово влияние върху магистратите и така дават възможност всяка ябълка да си гние поотделно (по френския посланик). Което е предпоставка да не боледува цялата „овощна градина“.

Кои са критиците?

Ако се абстрахираме от непознатия автор в столичния всекидневник, останалите говорители срещу реформата са до болка познати. Основен рупор срещу промените е председателят на етичната комисия във Висшия съдебен съвет Ясен Тодоров. Любопитен момент от изминалите дни е, че дъщеря му се оказа на работа в прокуратурата, назначена без конкурс и без да има предишен трудов стаж.

Сред обявилите се срещу разделянето на ВСС и конституционните промени се оказаха и проф. Огнян Герджиков и ексглавният прокурор Никола Филчев. За бившия председател на парламента от времето на НДСВ в магистратските среди отдавна се говори, че е в отлични отношения със Сотир Цацаров. А и след предрешения му избор за главен обвинител, професорът го похвали като много добър студент. Ласкавото отношение на Филчев към неговия наследник също е видно.

Подобни, на първо четене дребнави, нюанси всъщност остро поставят въпроса дали масовият вой срещу идеите за промяна в основния закон и измененията в ЗСВ не са инспирирани от общ център? И дали този властови център не обединява в себе си поне две независими власти?

Впрочем, сред критиците, които повтарят мантрата, че за промени в конституцията е необходимо свикването на Велико Народно събрание, се подрежда и конституционалистът, консултант на ГЕРБ и отявлен привърженик на унгарския премиер Орбан – Георги Марков.

Партиите

Главният прокурор Сотир Цацаров

На този фон новината от сряда, че всяка партия ще може да си наема посочени от тях конституционалисти в рамките на временната комисия, която трябва да подготви промените в основния закон, звучи смущаващо. Така отказът да се подкрепят конституционните промени, които трябва да обезпечат реформи в съдебната власт, ще бъде надлежно оправдан с експертни позиции. Ако Георги Марков остане, както досега, обичайният консултант на ГЕРБ в тази област, то симбиозата между партията-мандатоносител и главния прокурор за пореден път ще бъде осветена. Към момента нямаме никакви основания да смятаме обратното – въпреки декларираните от формацията на Борисов желания за реформи.

Съществен нюанс в тази посока е, че председателят на правната комисия в парламента вече започна частично да отстъпва от идеята за конституционни промени. „Един от вариантите е те (промените на Конституцията – бел. ред.) да не засягат настоящия състав на ВСС. Тоест новото правило (намаляване мандата на ВСС – бел. ред.) да се прилага в бъдеще“, каза преди дни в интервю Данаил Кирилов.

В общата картина не бива да пропускаме и основните опозиционни партии, на които мнозинството уж разчита за прокарване на реформата. И БСП, и ДПС – дали заради предстоящите местни избори, дали заради други обвързаности – вече обявиха жарки позиции против идеите, въпреки че преди месеци подкрепиха стратегията за реформа.

След всичко изброено дотук няма как да не се запитаме дали съпротивата срещу опитите магистратите да получават повече независимост не онагледява, всъщност, безкрайните обвързаности между държавна и съдебна власт, скрепени здраво с взаимни услуги. И дали съпротивата на знакови фигури – политици и магистрат – не е най-добрият аргумент за необходимостта от предлаганите мерки?

Автор: Полина Паунова

 

ИНИЦИАТИВА „ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЕКИ” ЗАПОЧВА КАМПАНИЯ В ИНТЕРЕС НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ

By Новини

Print

ИНИЦИАТИВА „ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЕКИ” ЗАПОЧВА КАМПАНИЯ В ИНТЕРЕС НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ

Дълго отлаганата реформа в Съдебната система, публично заявена от политиците сега, налага и публична

ангажираност и граждански контрол върху законодателния процес при нейното осъществяване.

Входящи разписки за писмата до всички Парламентарни групи и правни комисии.

Входящи разписки за писмата до всички Парламентарни групи и правни комисии.

Само реален обществен дебат би дал нужната легитимност и доверие за решаването на проблеми от толкова сериозен интерес и огромно значение за всеки български гражданин.

Изработеният анализ на проблемите в Съдебната власт и конкретните предложения в тази насока, изготвени от юридическия екип на Инициатива „Правосъдие за всеки“ са стъпка в тази посока и биха били полезна основа за началото на този дебат.

Предложения за съдебна реформа – Инициатива Правосъдие за всеки

Преди всичко се ръководим от тезите в този документ за състоянието и проблемите на съдебната система в България. Те вече са изпратени до министър-председателя Бойко Борисов, до вицепремиера Меглена Кунева, до министъра на правосъдието Христо Иванов, министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова и внесени в Народното събрание на вниманието на народните представители.

ПЪРВИ ПРЕДСТОЯЩИ КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ НА ИНИЦИАТИВАТА СА:

Обявяване на нашите тези по отношение на съдебната реформа, дефинирани от юридическия екип на Инициатива „Правосъдие за всеки”. Документът се внася в парламента на 04.06.2015 г. Особено държим на положенията, които излизат извън обхвата на сегашните идеи за съдебната реформа.

  •  Покани за провеждане на открит диалог по темата до членовете на правната комисия, временната комисия за промените в Конституцията и народни представители – юристи от всички парламентарни групи. Покана Дискусия до всички ПГ на 43 НС
  •  Включване на представители на професионалните гилдии с призиви за подкрепа на промени.
  •  Стартиране на кампания „Търси се” за смели и честни магистрати, прокурори и следователи, които да оглавят тези промени.
  •  Кампания за популяризиране на темата за съдебната реформа сред най-широката общественост, с включване на юристи и конституционалисти.
  •  Организиране на различни форми на граждански натиск за обсъждане на всички конструктивни идеи за промени в КРБ и ЗСВ.

 ЦЕЛИ НА ИНИЦИАТИВАТА!

  •  Чрез диалог с депутатите от парламентарно представените политически партии да се потърси подкрепа на ЗИД на ЗСВ и нужните промени в Конституцията, които да осигурят ефективното му прилагане.
  •  Разясняване на темата за съдебната реформа сред обществеността, с цел възможно най-масова подкрепа от страна на гражданите.
  •  Постигане на ефективна и реална съдебна реформа, с дълготраен ефект в полза на просперитета на обществото в България и в ущърб на недосегаемите кръгове и персони в страната.

 КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИНИЦИАТИВА „ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЕКИ“?

Инициатива „Правосъдие за всеки“ е независима гражданска общност, с мисията за установяване на справедливост в българското общество чрез независим съд и ефективно правораздаване, като задължително условие за социален и икономически просперитет.

Хората в тази общност са доказани професионалисти в своите области, в т. ч. юристи и лидери на мнение с изявен интерес към каузите в защита на Обществото, независимостта и свободата му. Основната цел на Инициатива „Правосъдие за всеки“ е предприемането на конкретни действия и реализиране на смела и смислена реформа в съдебната система. Само по този начин ще бъдат гарантирани справедливостта за обикновения човек, върховенството на Закона и реалната борба с корупцията в ежедневието и във високите етажи на властта.

Инициатива „Правосъдие за всеки“ беше организатор на дебат „Гражданският глас срещу корупцията – кой чува?“, в който взе участие архитектът на румънската съдебна реформа Моника Маковей и където за първи път бяха представени тезите на инициативата за реформа в съдебната система.

Допълнителна информация:

Ралица Вачкова

Инициатива „Правосъдие за всеки“

М: +359 878 848 408

https://pravosadiezavseki.com/

Кристиан Таков: При корупцията става дума за едно непрестанно самовъзпроизвеждащо се явление

By Новини
Кристиян Таков

Кристиян Таков

Интервю на Кристиан Таков по БНТ, 28.05.2015

“Корупцията не е зъб, че да бъде изкоренена! При корупцията става дума за едно непрестанно самовъзпроизвеждащо се явление, по-скоро като едно раково заболяване, което постоянно трябва да бъде третирано”, коментира в „Денят започва“ Кристиан Таков, член на Правния съвет на държавния глава. Предлаганите промени в Конституцията, под които са се подписали 132 народни представители, са само едно начало. Те са най-генералната рамка, която е зададена, подчерта той.

“Що се отнася до съдебната реформа, има две възможни позиции – едната позиция е политическа воля, другата – престъпно бездействие”, обясни Таков. Според него това, което се наблюдава от парламентарните групи, не е особено обнадеждаващо. „Опозицията се държи като разсърдено малко дете, което тропа с краче“, смята той.

Кристиан Таков предлага разделение на Висшия съдебен съвет на три – квота на съдиите, квота на прокурорите и пленум на ВСС. „Всеки един от трите обособени органа във ВСС има различни правомощия“, поясни той. Според Таков Висшият съдебен съвет има вроден порок. „Един от пороците, който сега се опитват тези промени да преодолеят, ако бъдат приети, е, че има едно недопустимо смешение между съвършено различни и несъпоставими части от правоохранителната дейност – съдии, прокурори, следователи“, заяви той.

Вижте цялото интервю тук.