Сн. – Георги Кожухаров, Дневник
Интервю на „Дневник“ със социолога Боряна Димитрова от агенцията „Алфа Рисърч“ от поредицата „Промени в съдебната власт“
В края на политическия сезон, когато страстите се нажежиха от споровете около промените в Конституцията, референдума, избора на подуправители на БНБ и на омбудсман, „Дневник“ се обърна към политолози и социолози за оценка и коментар. Днес ви представяме мнението на социолога Боряна Димитрова от агенцията „Алфа Рисърч“.
Как оценявате постигнатия „исторически компромис“ за промените в Конституцията?
– Напредък виждам преди всичко в процеса, който започна. Що се отнася до резултата, още е много рано да се съди за него. Три, по мое мнение, са безспорните дотук постижения: Първо, темата за съдебната реформа беше поставена като абсолютен приоритет. Нито една политическа сила не може повече да я заобиколи, всички са принудени да заявят публични позиции по нея. Второ, чрез разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии се обособява механизъм за увеличаване независимостта на съдиите. Това не е панацея, но е важен елемент, защото няма „независим съд“ без независими и същевременно подлежащи на отчетност съдии. И трето, бяха прокарани много ясни политически демаркационни линии „кой кой е“ и „кой къде“ застава в дългия процес по отвоюване на съдебната система от мафията.
Ще допринесе ли компромисът за реформиране на съдебната система и при какви условия?
– Всичко ще зависи от силата, волята и ресурсите, които имат поддръжниците на реформата, да оттласнат съдебната система от разплитащата се кошница на гнилите ябълки. Често през последния месец чувах оплаквания, че Х се срещнал с У, той пък със Z и те се наговорили да бранят статуквото. Може и така да е, но трябва да сме наясно, че да пазят статуквото, е в длъжностната характеристика на гнилите ябълки. Няма защо да се учудваме, още по-малко да се оправдаваме с това. Далеч по-смислено е да се активизират онези представители на гилдията, политиците и широката общественост, които искат в България да има върховенство на закона.
Не е тайна, че до финалната права на историческия компромис не се наблюдаваше почти никаква политическа подкрепа към самотния бегач Христо Иванов. Ако след постигнатия междинен резултат, вместо къртовска работа по мобилизиране на всички онези, които могат да упражнят натиск и да направят процеса необратим, радетелите на реформата отново изпаднат в летаргия и самореклама, „здравите сили“ ще яхнат процеса и здраво ще го направляват в нужната посока.
Какви са/ще бъдат страничните ефекти от този компромис?
– По отношение на съдебната реформа по същество, страничните ефекти ще станат ясни след време – след произнасянето на Конституционния съд, в дебатите по първо и второ четене и пр..
По отношение на политическия ефект обаче, последствията са ясно видими – пришиване в публичното пространство най-вече на ГЕРБ, и в по-малка степен – на Реформаторския блок /РБ/ към мрежите на ДПС, с всички негативни последици за двете формации; и не по-маловажно заличаването на границата за РБ – откъде нататък не би приел отстъпление. Въпросът е особено важен в светлината на идващите местни избори. Десните избиратели са много чувствителни към идентичността и последователността на блока. Затова, ако не получат ясен отговор на този въпрос, би намаляла значителна част от мотивацията им за подкрепа на реформаторите.
Промените могат ли да създадат възможност в бъдеще прокуратурата да не бъде безконтролна?
– В сегашния вариант на реформата прокуратурата остава почти незасегната. Промените, ако се осъществят, са преди всичко крачка към увеличаване независимостта на съдиите и ограничаване на прокурорско-съдийските схеми за угодно на властимащите не-право-съдие. Ако съдът започне обаче да се изчиства от гнилите ябълки, това ще има много важно следствие – промяна на цялостната обществена атмосфера така, щото натискът за реформи и в държавното обвинение ще стане трудно удържим. Ето защо прокуратурата се бори не само да запази своята стая непроветрена, но и да не позволи да нахлуе свеж въздух в стаята на съда.
Make difference – това е същинското послание на реформите във всяка една сфера. Блатото, кочината, в която всички са еднакво омърсени, са хранителната среда на бедността и всеобщото ни усещане за обреченост. Да се промени системата, за да се прави разлика между читавите и нечитавите, между образованите и необразованите, между достойните съдии и безскрупулните търгаши, е начинът да обърнем спиралата нагоре.
Акциите на коя/кои политици и политически сили качи „историческият компромис“?
– Ако използвам вашата терминология, при затварянето на лятната сесия на политическата борса се покачиха акциите на онези, които последни се включиха в наддаването, но успяха да принудят пазара да се съобрази с тях. И понеже у нас няма кой да следи за борсови спекулации, естествено се вдигнаха акциите на ДПС. Същевременно, ако Реформаторите не потънат в лятна летаргия, а увеличат своята ефективност и КПД, есенната сесия може да качи и техните акции.
От политическите лица единствено Христо Иванов излиза по-силен от трудния борсов сезон.
Как разчитате гласуването за референдума?
– Дефект на конституционната уредба по отношение правомощията на държавния глава, който може да бъде бламиран от парламента по всеки въпрос. Дефект във формулировката на въпроса за мажоритарното гласуване, който можеше да заведе най-много избиратели до урните. Дефект в отношенията между гражданите и политическото им представителство, което промени позицията си, след като активно бе участвало в събирането на подписи. И накрая, за да е пародията пълна – дефект на пултовете за гласуване!
Ако все още нещо може да се спаси – нуждаем се от силна кампания и от силен граждански натиск за рязко увеличаване на възможностите за гласуване на референдума в чужбина. Без решаващото участие на онези, които в най-голяма степен биха се възползвали от електронното дистанционно гласуване, референдумът е обречен на провал.
С какво ще запомните този политически сезон? Защо?
– С усилията да започнат някои неотложни реформи – съдебна, здравна, пенсионна – и с неясния обект на желанието, който витаеше около тях.
Каква е прогнозата Ви за стабилността на управляващата коалиция? Можем ли да говорим за промени в конфигурацията ѝ?
– Управляващата коалиция е стабилна дотолкова, доколкото никой няма интерес да я разваля в този момент. Същевременно, все по-често се забелязва разнобой между правителствената коалиция и динамичните парламентарни конфигурации. Чрез формулата на ситуационните мнозинства ГЕРБ запазва и увеличава тежестта си, което създава напрежения, но засега не виждаме ефективен механизъм за противодействие. С изключение на Петър Москов, всички останали министри на реформаторите стоят по-зле от министрите на ГЕРБ, което е удобно за Борисов, тъй като канализира увеличаващото се с времето недоволство в строго определена посока.
В тази ситуация, поне до президентските избори догодина, никой няма да предприеме резки действия за развалянето на коалицията.
Каква е оценката Ви за ролята на ДПС?
– Визионерски деструктивна. Едва пост фактум другите политически играчи разбират какви позиции е овладяло Движението.
Какво очаквате да покажат местните избори?
– Дали е останал граждански рефлекс в общините, дали хората са способни да се противопоставят на местните феодали, обръчи и схеми.
Изненада ли е изборът на Мая Манолова от БСП за омбудсман. Как си обяснявате поведението на ГЕРБ?
– Нищо лично към Мая Манолова, тя е енергичен политик – но беше енергична в аферата „Костинброд“, в подкрепата за избора на Пеевски, в контрапротестите, в разделянето на гражданите на правилни и неправилни. Не ѝ достигна единствено енергия да поиска изборът на омбудсман да е явен. Тогава можеше и да повярваме, че в сделки не участва – нито тя, нито подкрепилите я народни представители. Днес обаче изборът на Мая Манолова е неприемлив и неморален – дали неприемливото и неморално поведение на политиците е изненада за българските граждани, не мисля. Жалко е само, че поредната българска институция, която се ползваше с относителен авторитет, пое стръмно пътя надолу.