„Правосъдие за всеки“ подготвихме становище по техните концепции и поставяме конкретни въпроси, на които кандидатите да отговорят в изслушването.

Анализът съпоставя всяко твърдение в концепциите с разпоредбите на закона и установява, че и двете страдат от един и същ структурен дефицит: описват закона, вместо да покажат какво конкретно кандидатът ще направи, за да преобърне основния обективен проблем – практическата липса на влезли в сила осъдителни присъди по корупция по високите етажи на властта.

Открояваме фактологични неточности по самия закон, обещания, които са правно неизпълними, мълчание по съдбата на изгубения архив на закритата КПК и амбициозни технологични планове без покритие с кадри и бюджет. Отбелязваме и риск за независимостта предвид публично известните връзки на двамата кандидати с ръководството на адвокатурата.

Материалът Подбор по качество или по близост? Въпросите ни към кандидатите за новата антикорупционна комисия е публикуван за пръв път на Инициатива "Правосъдие за всеки".

Народните представители

в 52-то Народно събрание

на Република България

ПОЗИЦИЯ

по предложените изменения на ПОДНС

От

Сдружение „Правосъдие за всеки“, ЕИК 177175554

I. ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Сдружение „Правосъдие за всеки“ следи отблизо работата на Временната комисия по приемането на Правилник за организацията и дейността (ПОДНС) на Петдесет и второто народно събрание и се запозна подробно с внесения проект на Доклад, с текстовете на предложенията за изменения, внесени от парламентарното мнозинство, и с протоколите от трите проведени заседания на Комисията.

Изразяваме дълбока загриженост от систематичния характер на предложените промени. Взети заедно, те очертават недвусмислена посока: ограничаване на инструментите за парламентарен контрол, свиване на правата на парламентарните групи от опозицията, намаляване на прозрачността в законодателния процес и отслабване на достъпа на народните представители до информация, необходима за изпълнение на конституционните им правомощия.

Тези изменения се предлагат под общия лозунг „повишаване на ефективността“ – цел, с която е трудно да не се съгласим на чисто декларативно равнище. Проблемът е, че мотивите, с които мнозинството се опитва да обоснове промените, са или бланкетни, или изцяло разминаващи се с реалния нормативен ефект на предлаганите текстове. Това не е техническо несъвпадение – то е показателен симптом за истинската цел на измененията в ПОДНС.

II. ПРОЦЕДУРНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ФОРМИРАНЕТО НА КОМИСИЯТА

Преди да се спрем на съдържанието на предложенията, следва да отбележим съществен проблем в самата процедура по изготвяне на новия правилник.

Временната комисия е сформирана не на паритетен принцип – при който всяка парламентарна група изпраща равен брой представители – а на пропорционален принцип, отразяващ числеността на парламентарните групи.

Това означава, че мнозинството разполага с абсолютен числен превес в самата Комисия, изготвяща правилата, по които то ще управлява.

Парламентарният правилник не е обикновен нормативен акт. Той е конституционен документ, уреждащ условията за упражняване на мандата на всички 240 народни представители. Приемането му при мнозинствен контрол върху изготвящата го комисия е процедурно несъвършенство, което поставя под съмнение легитимността на целия процес – не само на спорните текстове. Никое управляващо мнозинство не би трябвало да изготвя едностранно правилата, по които функционира парламентарната демокрация. Практиката в редица европейски държави, включително в предходни български народни събрания, е такава комисия да се формира на паритетна основа именно защото нейната работа засяга не партийни, а институционални интереси.

III. ОГРАНИЧАВАНЕ НА ВРЕМЕННИТЕ КОМИСИИ: ОТНЕМАНЕ НА КОНСТИТУЦИОННА ФУНКЦИЯ

3.1. Нормативна промяна

Действащият чл. 36, ал. 2 от Правилника на 51-вото НС предвижда, че временните комисии се избират по предложение на председателя или на парламентарна група. Проектът заменя „парламентарна група“ с „една пета от народните представители„.

3.2. Реален ефект при сегашната конфигурация

Тази наглед неутрална промяна е практически насочена срещу конкретната конфигурация на групите в 52-рото НС и техния брой народни представители. Нито една опозиционна парламентарна група не разполага с 48 народни представители – числото, което съответства на 1/5 от 240. Втората по големина парламентарна група на ГЕРБ-СДС има 39 народни представители. Останалите са още по-малки.

Така нито една опозиционна група не може самостоятелно да предложи временна или анкетна комисия. За да се стигне до прага от 48 подписа, е необходимо обединяване на групи с различни политически визии и нерядко диаметрално противоположни позиции. Прагът е изчислен така, че да съответства точно на броя на народните представители на управляващата „Прогресивна България“.

3.3. Значението на временните комисии

Временните и анкетните комисии са основен инструмент за упражняване на контролната функция на парламента – функция, която Конституцията поставя наравно със законодателната в чл. 62. Именно чрез анкетни комисии парламентът разкрива корупционни практики, злоупотреби с власт, мрежи на влияние и институционални дисфункции. Тази функция по природа е опозиционна – управляващото мнозинство рядко има стимул да разследва само себе си.

3.4. Несъстоятелност на изложените мотиви

В мотивите на мнозинството се посочва, че по-високият праг „ще гарантира по-висока степен на аргументираност при пристъпването към създаване на нови временни структури“. Това е лишена от съдържание формула, доколкото аргументираността на едно предложение се преценява по неговото съдържание, а не по броя на подписалите го народни представители.Освен това Народното събрание така или иначе гласува по предложението за временна комисия – мнозинството може да го отхвърли без никакви пречки. Блокирането на самото внасяне лишава парламента и обществото дори от дебата по мотивите за създаване на такава комисия.

Изложеното от представителите на мнозинството в комисията разминаване между публично декларираните намерения за „парламентаризъм“ и конкретните предложения, ограничаващи инструментите на парламентарния контрол, е тревожен сигнал.

IV. ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ

4.1. Премахване на задължението за лично явяване на министри

Действащият чл. 104, ал. 4 задължава министър, неотговорил в законния срок на въпрос или питане, да се яви лично пред Народното събрание в 10-дневен срок с обяснение. Предложеният нов правилник премахва изцяло тази алинея.

Мотивът, изложен в Комисията, е, че нормата „не е ефективна“, тъй като никога не е прилагана. Това е логически порочен аргумент. Норма може да е ефективна именно поради превантивния си ефект – фактът, че не е прилагана, може да означава, че е действала като достатъчен стимул за спазване на срока. Като допълнение: видно от самите протоколи на Временната комисия, за следващия ден след заседанието, на което се е дискутирало премахването на тази норма, са постъпили уведомления за неявяване на двама действащи министри. Ако пожелае, мнозинството би могло да разсее всяко съмнение, като посочи поименно за кои министри и кои питания става дума. Дотогава фактът остава: санкционният механизъм се премахва точно в момента, когато би могъл да влезе в действие.

4.2. Неограничени отлагания на министерски отговори

Действащият чл. 93, ал. 3 позволява на министъра да отложи отговора на въпрос не повече от два пъти. Предложеният текст премахва ограничението „не повече от два пъти“, оставяйки само изброените основания (болест, командировка, неотложни случаи).

Едновременно с това, по предложение на мнозинството, ограничението за отлагане на питания (чл. 98, ал. 2) е намалено от „не повече от два пъти“ на практическа неограниченост. В резултат се създава системна асиметрия: народният представител е ограничен в отлаганията, министърът – не.

Контролната функция на парламента е конституционно равнопоставена на законодателната (чл. 62 от Конституцията). Парламентарните въпроси и питания не са привилегия на народния представител – те са конституционен механизъм за отчетност на изпълнителната власт. Неограничаването на изпълнителната власт да избягва тази отчетност подкопава основата на парламентарната република.

4.3. Забрана на „вариантни“ и „идентични“ въпроси

Предложеният нов чл. 93 въвежда забрана за задаване на въпроси, „които са варианти или идентични на вече зададени“. Тази формулировка е смущаваща с неопределеността си: кой определя идентичността? Кога един въпрос е „вариант“ на друг?

Ако народен представител следи напредъка на конкретна политика – например изпълнение на обществена поръчка или прилагане на нормативен акт – той по необходимост ще задава периодично въпроси, чийто предмет е формулно сходен, но се отнася до различен времеви и фактически контекст. Забраната за „идентичност“, прилагана дискреционно от председателя на Народното събрание, може да се превърне в инструмент за системно отклоняване на въпроси по теми, неудобни за мнозинството.

4.4. „Денят на опозицията“: изключване на предложенията за изслушвания

Действащият чл. 47, ал. 8 позволява в „деня на опозицията“ – редовното пленарно заседание в първата сряда на месеца – да се предлагат „законопроекти и проекти за решения, предложения за изслушвания„. Предложеният нов текст заменя тази формулировка с „извън обхвата на чл. 85“, ограничавайки точката до законопроекти и проекти за решения.

Изслушванията са ключов инструмент на парламентарния контрол и изрично не се изчерпват с въпросите и питанията. Изключването им от „деня на опозицията“ при непроменено правило, че изслушванията изискват мнозинство за гласуване (т.е. мнозинството пак може да ги блокира), отнема дори формалната трибуна за поставяне на темата.

V. ОГРАНИЧАВАНЕ НА ДОСТЪПА НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ДО ИНФОРМАЦИЯ

5.1. Предложената промяна

Действащият чл. 139 гласи:

„Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации, както и на достъп до информация за вида и размера на задължения на държавни ведомства и органи на местното самоуправление и местната власт, както и на държавни или общински дружества.“

Предложеният нов текст свежда разпоредбата до:

„Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване информациявъв връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни.“

Премахнато е:

(а) правото на достъп до самите органи и организации;

(б) правото на достъп до информация за задълженията на публични субекти;

(в) поименното упоменаване на „сведения и документи“.

5.2. Какво реално е разкрито чрез чл. 139

Абстрактните аргументи в защита на разпоредбата са убедителни сами по себе си. Но конкретните примери от парламентарната практика са категорични. Именно чрез упражняване на правата по чл. 139 народните представители са получили и огласили:

• Бонусите на ръководителите на регулатори, агенции и държавни предприятия – данни, които очертават системни аномалии в заплащането на публични функционери;

• Подробни данни за покупки на имоти на данъчна оценка или с ипотечни кредити – информация, необходима за изработване на обоснована жилищна политика;

• Колко пъти главният прокурор е разкривал банкова тайна без съдебен контрол – отговорът се оказва смущаващо висок и поставя под въпрос конституционните гаранции срещу неконтролирана намеса в банковия сектор;

• Разрешенията за износ на технологии за следене и подслушване, свързани с производителя на шпионския софтуер Pegasus – информация от пряко значение за националната сигурност и за защитата на правата на гражданите;

• Дали и кога НАП е провеждала данъчни проверки срещу конкретно лице по искане на прокуратурата – разкритие с пряко отношение към злоупотребата с данъчния орган като инструмент за политически натиск;

• За какво се харчат парите от фонда за пътна безопасност на МВР – отговорът разкрива закупуване на коли и консумативи за нуждите на администрацията вместо за пътна безопасност;

• Документи по проблемна поръчка за скенери на Агенция „Митници“ – информация, недостъпна по общия административен ред.

Всичко това не е абстрактен „парламентарен контрол“. Това е конкретна публична стойност, произведена от функциониращ парламент. С отпадането на изричните задължения по чл. 139 всяка институция ще може да тълкува по свое усмотрение дали и с какво точно да „окаже съдействие“.

Последицата е предвидима: по-малко прозрачност, по-малко отчетност, по-малко информация за гражданите.

5.3. Неприложимостта на ЗДОИ като заместваща гаранция

В хода на дебата в Комисията беше изтъкнато, че народните представители могат да ползват Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Това е формално вярно, но практически неудовлетворително: ЗДОИ предоставя 14 до 30-дневен срок, подлежи на откази и последващи съдебни обжалвания с продължителност от месеци, а в хода на бюджетни или законодателни процедури тази бавност прави получената информация безпредметна. Разпоредбата на чл. 139 съществуваше именно защото парламентарният мандат изисква информационен достъп, несъизмеримо по-бърз и по-широк от общия административен ред.

Показателно е, че правото на общинските съветници да получават информация и документи от общинската администрация е уредено в Закона за местното самоуправление и местната администрация изрично и без аналогичното стеснение, което се предлага за народните представители.

Ако общинският съветник има по-широки информационни права от народния представител, това не е „оптимизация“ – това е институционален абсурд.

VI. НАМАЛЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИТЕ ГАРАНЦИИ В ПЛЕНАРНАТА ЗАЛА

6.1. Намаляване на времето за процедурни въпроси и дуплики

Предложените изменения в ПОДНС намалява времето за процедурни въпроси от 2 на 1 минута (чл. 49) и времето за дуплика от 3 на 2 минути (чл. 53). Допустимото изказване в различно от групата мнение е намалено от 3 до 1 минута (чл. 52, ал. 4).

В Комисията беше поставен риторичен въпрос: ако даден министър е получил три реплики, всяка по 2 минути, от общо 6 минути аргументирани оспорвания, как народният представител следва ефективно да им отговори в рамките на 2 минути дуплика? Отговор не последва. Мотивите, изложени при тези предложения, се свеждат до отстраняване на „злоупотреби“ – без нито един конкретен пример и без анализ дали намаляването на времето спира злоупотребата или просто редуцира законосъобразното упражняване на правото.

6.2. Скъсяване на сроковете за публичност на законодателните материали

Действащият правилник изисква документите за пленарно заседание да бъдат предоставени на народните представители не по-рано от 72 часа преди началото му (чл. 73, ал. 1). Предложеният нов текст намалява срока на 24 часа.

Паралелно, срокът за публикуване на протоколите от заседанията на комисии преди разглеждане на доклада в пленарна зала е намален от 72 на 24 часа (чл. 35, ал. 2), а минималният срок за разглеждане на законопроекти в комисия – от 72 на 48 часа от разпределянето им (чл. 72, ал. 1).

72-часовите срокове не са административен каприз. Те са приети след застъпническа кампания на граждански организации като Българския институт за правни инициативи (БИПИ) и бяха въведени именно защото практиката на миналото е показала какво означава законодателство „на тъмно“: внасяне на обемни текстове в деня на разглеждане, невъзможност на заинтересованите страни да изразят становище, гласуване без реален дебат. Замяната на правилото с изключение – тоест включването на 24-часов срок като нова норма и запазването на по-дългия срок само като опция по решение на Народното събрание (тоест по воля на мнозинството) – официализира бързото законодателство като стандарт.

Следва ясно да се заяви: бързото законодателство не е задължително качествено законодателство. Изследванията на правните последици от прибързани нормативни актове са категорични по този въпрос. Парламентът не е конвейер – той е форум за аргументи и дебати, и именно затова „управление чрез обсъждане“ (government by discussion) е смятано за синоним на парламентаризъм.

VII. КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ВЛАСТ В ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Предложеният правилник разширява правомощията на председателя на Народното събрание по три самостоятелни линии: контрол върху дневния ред, участие в дебата при запазване на председателстването и блокиране на законопроекти чрез преценка на оценките за въздействие. Разгледани заедно, тези промени очертават концентрация на власт в длъжност, която по конституционен замисъл е предназначена да организира и ръководи работата на Народното събрание, а не да се превръща в самостоятелен властови център над останалите народни представители. Председателят следва да е „пръв сред равни“ – не арбитър с разширено политическо влияние.

7.1. Дневен ред без консултация с парламентарните групи

Предложението за чл. 47, ал. 5 премахва задължителното провеждане на Председателски съвет преди извънредна промяна на дневния ред по време на пленарно заседание. Така се отслабва колективният и консултативен елемент при управлението на дневния ред и се разширява възможността председателят еднолично да влияе върху това кои въпроси ще бъдат поставени за разглеждане.

Практиката на последните народни събрания показва, че именно Председателският съвет е бил механизмът, предотвратяващ изненадващото включване на нови точки без уведомяване на опозицията. Дебатът в Комисията потвърди, че именно тази процедура е осигурявала стабилност на пленарните заседания и е предотвратявала блокажи. Отпадането ѝ не е „оптимизация“ на процедурата – то е концентрация на решението за дневния ред в едно лице.

7.2. Участие в дебата при запазване на председателстването

Действащата ал. 7 на чл. 8 предвижда:

„При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. В този случай председателят не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос.“

Предложеният нов правилник премахва изцяло тази разпоредба.

Тя е важна гаранция за неутралността на председателстващия. Председателят на Народното събрание не е само политически участник – той е и ръководещ заседанието, и арбитър на процедурата. Ако участва по същество в дебата и след това продължи да председателства същата точка, се заличава границата между неутралното председателстване и политическата позиция: едно и също лице едновременно е страна в спора и лицето, което управлява реда, времето, допустимостта на процедурните въпроси и преминаването към гласуване. Отпадането на тази норма не е техническо опростяване – то е институционален конфликт на интереси, закрепен в правилника.

7.3. Блокиране на законопроекти чрез преценка на оценката за въздействие

Предложеният чл. 70, ал. 6 разширява основанията, на които председателят може да спре движението на законопроект: вече не само при липса на предварителна оценка на въздействието, но и при нейното несъответствие с методологията.

Това предложение надскача конституционните правомощия на председателя, изброени в чл. 77 от Конституцията. Преценката дали оценката за въздействие е „методологически съответна“ е по природа оценъчна и субективна – тя следва да принадлежи на колективен орган (комисия) с участие на представители на различните парламентарни групи, където аргументите могат да бъдат изложени публично и оспорени.

Вместо това се създава механизъм, при който законопроект може да бъде спрян на входа на законодателния процес въз основа на едностранна преценка на председателя, изнесена извън публичния дебат в комисията. Законодателната инициатива на народните представители е конституционно гарантирана – въвеждането на допълнителен административен филтър с оценъчен характер, упражняван от едно лице, я ограничава в разрез с чл. 87, ал. 1 от Конституцията.

VIII. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТРЕВОЖНИ ЕЛЕМЕНТИ

8.1. Европейска политика: централизация в Комисията по европейски въпроси

Действащият чл. 26 задължава всички постоянни комисии да разглеждат съответстващата им тематична програма по въпросите на ЕС. Предложеното изменение я концентрира само в Комисията по европейски въпроси.

Това е институционален регрес. Секторните комисии – по земеделие, здравеопазване, отбрана, правосъдие – притежават специализирана компетентност, която Комисията по европейски въпроси не може да замести. Ефектът ще бъде влошаване на качеството на формираните позиции, а не тяхното „оптимизиране“.

8.2. Неразгледана точка от дневния ред може да „потъне“

Действащият чл. 47, ал. 3 изрично предвижда, че вече гласувана точка в дневния ред, която не е разгледана през съответната седмица, се включва автоматично в програмата за следващата седмица. Предложеният нов текст премахва това автоматично пренасяне.

Ефектът е, че мнозинството получава механизъм за тихо погребване на неудобни точки. Достатъчно е дневният ред на съответната седмица да се организира така, че дадена точка да не стигне до разглеждане – и тя отпада от програмата, без повторното ѝ включване да е гарантирано. При действащото правило Народното събрание е обвързано да се произнесе по веднъж гласувана точка. При новото – не.

Това изменение е особено значимо за опозицията, чиито точки се включват именно след гласуване и са най-уязвими от подобна тактическа манипулация на програмата.

8.3. Квалификационни изисквания за главен секретар

Предложеното изменение в чл. 8, ал. 6 заменя изискването за висше образование по специалност „Право“ с „образователно-квалификационна степен „магистър““ – отпадане на изискването за юридическо образование. Тъй като главният секретар носи ключова отговорност за правното и процедурното осигуряване на парламентарната работа, пропуснат е елементарен въпрос: с каква цел се отпуска компетентностното изискване и какъв проблем се разрешава с тази промяна?

8.4. Парламентарният избор на ключови институционални фигури: съкращаване на срока за запознаване с доклада

Сред промените, които не са получили достатъчно публично внимание, е предложението за изменение на чл. 89, ал. 7 – разпоредбата, уреждаща срока, в който народните представители получават доклада на компетентната комисия преди гласуване за избор на лица в ключови държавни органи.

Докладът по чл. 89 не е формалност. Той съдържа: оценка дали кандидатът отговаря на минималните законови изисквания; данни, поставящи под съмнение нравствените му качества или професионалния му интегритет; становища от съсловни и неправителствени организации; въпроси от медии; въпроси, на които кандидатът е отказал или пропуснал да отговори. Това е единственият официален документ, въз основа на който народните представители – и обществото – могат да преценят годността на кандидата преди вота.

Действащата разпоредба предвижда докладът да бъде предоставен 7 дни преди заседанието. Предложеният нов текст намалява срока на 3 дни.

При типични процедури с по няколко кандидатури едновременно, трите дни стават практически броени часове за запознаване с конкретна кандидатура. А обществото и медиите – чийто принос при тези процедури е признат с последователната парламентарна практика – разполагат с още по-малко време да реагират, преди вотът да бъде свършен факт.

Значението на тази промяна не може да бъде подценено. Народното събрание избира 11-има членове на Висшия съдебен съвет, конституционни съдии, омбудсман, ръководствата на Сметната палата, КЕВР, КФН, КРС и ЦИК. Тези хора ще формират институционалната среда за върховенство на правото, антикорупция, енергетика и медийна регулация за следващите 5-7 години. В такъв контекст 7 дни за публично запознаване с доклада за кандидатите не са много – те са минимумът на демократичен парламент. Намаляването им до 3 не е техническо облекчение.

В същия чл. 89, ал. 1 се премахва и задължението на председателя на Народното събрание да предлага график за провеждане на процедурите по избор. Законовите срокове остават, но публичният бенчмарк, спрямо който медии и гражданско общество следят забавянията, изчезва. Прецедентът е известен: парламентарната квота на ВСС работи с изтекли мандати от 2022 г. именно поради липса на институционален натиск за своевременен избор.

Необходимо е да се отбележи и по-широкият конституционен контекст: Конституционният съд с решение от 2024 г. отмени чл. 91б от Конституцията, който изрично изискваше „откритост, прозрачност, публичност и обоснованост“ при избора на органи от Народното събрание. Отмяната на конституционното изискване не заличава принципа – тя само прехвърля отговорността за неговото спазване към самия парламент, чрез правилника. Движението от 7 към 3 дни е недвусмислен сигнал в обратната посока.

IX. ОБОБЩЕНИЕ И ПРЕПОРЪКИ

„Правосъдие за всеки“ изразяваме следното обобщено становище:

Разгледани заедно, предложените изменения очертават системно свиване на парламентарния контрол и правата на опозицията под прикритието на „оптимизация“. В нито един от спорните случаи мнозинството не е изложило конкретни данни за констатиран проблем, конкретна злоупотреба или обективно измеримо подобрение, което предложената мярка би постигнала. Мотивите са бланкетни там, където биха трябвало да са конкретни; ефектите са конкретни там, където мотивите са бланкетни.

Парламентарната демокрация не се мери единствено с мнозинствата – тя се мери с гаранциите, предоставени на малцинствата. Ограничаването на инструментите на опозицията не повишава ефективността на парламента; то повишава ефективността на управляващото мнозинство – което е различно, и ако това е действителната цел на мнозинството, тя трябва да бъде ясно и недвусмислено назована.

Отправяме следните препоръки:

1. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 да запази действащата формулировка „парламентарна група“ като субект на инициативата за временна комисия.

2. Задължението на чл. 104, ал. 4 (лично явяване на неотговорил в срок министър) да бъде запазено.

3. Ограниченията за отлагане на отговори от министри (чл. 93, ал. 3 и чл. 98, ал. 2) да бъдат запазени в сегашния им вид.

4. Забраната за „идентични/вариантни въпроси“ да бъде прецизирана с ясни критерии или да бъде изцяло отхвърлена поради непредвидимостта и потенциала за злоупотреба.

5. Предложенията за изслушвания да бъдат върнати в обхвата на „деня на опозицията“ (чл. 47, ал. 8).

6. Разпоредбата на чл. 139 да запази изричното упоменаване на „сведения и документи“ и правото на достъп до информация за задълженията на публични субекти.

7. Минималните срокове за предоставяне на законодателни материали (72 часа) да бъдат запазени, с изрично изключение за спешни случаи по решение на мнозинството.

8. Квалификационното изискване за юридическо образование на главния секретар да бъде запазено.

9. Автоматичното пренасяне на вече гласувана, но неразгледана точка от дневния ред в програмата за следващата седмица (чл. 47, ал. 3) да бъде запазено, за да се предотврати тихото погребване на неудобни за мнозинството теми.

10. Срокът по чл. 89, ал. 7 за предоставяне на доклада преди гласуване за избор на конституционни и регулаторни органи да бъде запазен в размер на 7 дни, а задължението на председателя на Народното събрание да предлага график за процедурите по избор (чл. 89, ал. 1) да бъде възстановено.

11. Разпоредбата на чл. 8, ал. 7 (задължение за предаване на председателстването при участие на председателя в дебата по дадена точка) да бъде запазена като гаранция за процедурната неутралност на ръководещия заседанието.

12. Разширяването на основанията за спиране на законопроекти по чл. 70, ал. 6 (несъответствие на оценката за въздействие с методологията) да бъде отхвърлено. Преценката за методологическо съответствие следва да остане в компетентността на комисията, а не да се концентрира в едностранно решение на председателя.

Народното събрание е институцията, от чиято правна рамка произтичат всички останали институционални функции на демократичната държава – включително съдебната реформа, за която нашето сдружение работи. Правилник, съставен с мислене за краткосрочна партийна изгода, се превръща в нормативна ипотека върху бъдещите народни събрания.

Призоваваме 52-рото Народно събрание да приеме правилник, достоен за неговата конституционна роля.

С уважение,

адв. Емил Георгиев

представляващ Сдружение „Правосъдие за всеки”

София, 27.05.2026 г.

Материалът Новият парламентарен правилник: оптимизация или демонтаж на парламентарния контрол? е публикуван за пръв път на Инициатива "Правосъдие за всеки".

в 52-рото Народно събрание на Република България

ОБРЪЩЕНИЕ

От Сдружение „Правосъдие за всеки“, ЕИК 177175554

       Уважаеми госпожи и господа народни представители,

     Обръщаме се към Вас в навечерието на предстоящия избор на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) – задача, която за пореден път стои пред българския парламент в условия на сериозен дефицит на легитимност в действащия съвет. Мандатът на изборните членове на ВСС изтече преди близо четири години и съветът фактически продължава да упражнява пълноценни кадрови правомощия в очевидно противоречие с духа на чл. 130, ал. 4 от Конституцията.

     Очакваме от 52-то Народно събрание да подреди дневния си ред така, че първо да приеме изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), и едва след това да пристъпи към избор на нов ВСС.

1. Защо първо ЗИД на ЗСВ, а след това – избор на нов ВСС

     Сегашният ВСС, чийто мандат изтече още през 2022 г., продължава да назначава, преназначава, повишава и понижава магистрати в продължение на цял допълнителен „мандат”. Само през последните месеци бяха взети редица решения, които предизвикаха основателни обществени съмнения – включително назначението на градския прокурор на София и упоритият отказ на доскорошния и.ф. главен прокурор да оваканти поста съгласно чл. 173, ал. 15 ЗСВ, в разрез с тълкуването, дадено в Решение № 6 по к.д. № 2/2026 г. на Конституционния съд.

     В навечерието на смяната на състава съществува реален риск отиващият си ВСС да бъде използван за последна вълна спорни кадрови решения, като това следва да бъде предотвратено по нормативен път, а не оставено на самосъзнанието на отделни членове.

     Затова предлагаме приемането на кратко, фокусирано изменение на ЗСВ, което:

– въвежда мораториум върху правомощията на ВСС с изтекъл мандат да назначава, преназначава, повишава и понижава в длъжност на магистрати, като в гласуванията по тези въпроси могат да участват само изборни членове, чийто мандат не е изтекъл към датата на предложението или вземане на решението; и

– създава нормативна основа за така наречената „обществена квота” в рамките на парламентарния избор – чрез специален ред за номинации на поне четирима от единайсетимата членове, избирани от Народното събрание по чл. 130, ал. 3 от Конституцията.

1. Защо „обществена квота” и защо чрез общи събрания, а не чрез ръководства

     Един от основните дефекти на действащия конституционен модел, многократно подчертаван в българската правна доктрина, е, че т.нар. „извънсъдебна квота” във ВСС се номинира и избира изцяло от Народното събрание – с което в управлението на съдебната власт системно навлиза партийно-политическо влияние. Този проблем е обстойно анализиран от проф. Пенчо Пенев – правосъден министър, конституционен съдия в периода 1991–1997 г. и един от най-задълбочените изследователи на българския модел на съдебна власт.

     Според проф. Пенев засилването на гражданския фактор представлява гаранция срещу политизирането на извънсъдебната квота и е напълно съвместимо с чл. 158, т. 3 от Конституцията и тълкувателните решения на КС № 3/2003 г. и № 8/2005 г.

     Става дума не за отнемане на правомощия от парламента, а за специален ред за номинациите на част от членовете, избирани от него. Така изборът на тези членове остава парламентарен, но кандидатурите идват от професионалния, академичния и гражданския сектор.

     Предлагаме този специален ред да бъде изграден около колективните, а не еднолични или тяснопредставителни органи на съответните общности, тъй като номинирането от еднолични ръководители или тесни управителни органи не носи добавена легитимност и възпроизвежда познати рискове от политическо или корпоративно влияние.

     Конкретно предлагаме номинациите за обществена квота да се правят, както следва:

– за съдийската колегия – по един член по предложение на Общото събрание на адвокатите от страната (ОСАС) и един по предложение на Съюза на юристите в България;

– за прокурорската колегия – по един член по предложение на Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и един по предложение на Общото събрание на Българската академия на науките.

     III. Какво очакваме от вас

     Призоваваме 52-рото Народно събрание:

1. да включи в дневния си ред с приоритет проект за изменение и допълнение на ЗСВ в посочените два аспекта – мораториум върху кадровите решения на ВСС с изтекъл мандат и въвеждане на обществена квота чрез номинации от общи събрания;
2. да приеме този законопроект преди да открие процедурата по избор на новите изборни членове на ВСС по чл. 130, ал. 3 от Конституцията;
3. да проведе процедурата по номинации и избор при пълна публичност, с реално изслушване на номинираните и при ясни правила за оценка на тяхната професионална и нравствена годност.

     Подреждането на работата на парламента в тази последователност не е процедурен каприз – това е въпрос на елементарна институционална хигиена. Изборът на нов ВСС, направен по непроменени правила и с непроменена политическа логика, рискува да възпроизведе всички дефекти, които и сегашният състав ясно показа. Обратно, кратко и фокусирано изменение на ЗСВ, прието преди избора, ще даде на новия ВСС стартова легитимност, каквато действащият никога не получи.

     Оставаме на разположение за съдействие при изготвянето на конкретните законови текстове и за публичен дебат по предложенията.

С уважение,

адв. Емил Георгиев

представляващ Сдружение „Правосъдие за всеки”

София, 30.04.2026 г.

Материалът До 52-рото НС: </br>Очакваме промени в ЗСВ </br>преди избора на нов ВСС е публикуван за пръв път на Инициатива "Правосъдие за всеки".

Министър Дечев нарече това поведение „нетърпимо мишкуване и тихо хрупане на сиренце от мандрата на Петьо Еврото“. Ние бихме го нарекли по-просто: поведение, несъвместимо с магистратската длъжност, което при нормално функционираща правосъдна система би довело най-малкото до дисциплинарно разследване и поне временно отстраняване от поста.

Но българската правосъдна система не функционира нормално. И именно това е проблемът.

Конфликтът на интереси, който не се крие – защото няма от кого

Дни преди тези разкрития стана ясно, че ръководената от Русинова СГП е иззела от ГДБОП цялата преписка по сигнала на българската европрокурорка Теодора Георгиева. В този сигнал Георгиева директно сочи Русинова като човека, който я е въвел при Петьо Еврото. Преписката е иззета толкова бързо, че дори не е имало време Русинова да бъде разпитана. Нека бъдем пределно ясни какво означава това: прокурор, уличена в близки отношения с издирван обвиняем и обвинена от колега в корупционни връзки, сама иззема и контролира разследването срещу себе си. Това не е конфликт на интереси. Това е открита демонстрация на безнаказаност.

За пълнота на картината: в рамките на дни по сигнал на санкционирания по закона „Магнитски“ Делян Пеевски същата тази СГП образува разследване срещу министъра на вътрешните работи – за това, че е изрекъл публично как Пеевски следва да бъде разпитан. Моделът е кристално ясен: който повдигне въпрос за мрежата – бива наказан от самата мрежа, действаща чрез прокуратурата.

Единодушният срам от 18 февруари

Едва шест седмици преди тези разкрития – на 18 февруари 2026 г. – Прокурорската колегия на ВСС избра единодушно, с 8 гласа „за“ и нито един „против“, Емилия Русинова за титулярен административен ръководител на СГП. Осем членове на колегията – нито един от тях не зададе публично нито един въпрос за уличаващите снимки на Русинова с Петьо Еврото пред ресторант „Осемте джуджета“, за разследването на Антикорупционния фонд, за ролята на Русинова в известната като „семейството“ мрежа за влияние на Еврото.

Нека кажем нещата с истинските им имена. Прокурорската колегия не „пропусна“ да зададе тези въпроси. Тя съзнателно избра да не ги задава. Защото отговорите биха направили невъзможен предрешения избор на Русинова. Единодушието в случая не е знак за убеденост – то е знак за съучастие. Осем членове на кадровия орган на прокуратурата съзнателно затвориха очи пред публично известни факти и поставиха начело на най-ключовата прокуратура в страната магистрат, за чиито отношения с издирван брокер на влияние знае цяла България.

СГП – прокуратурата, която разследва всички, но която никой не разследва

Софийска градска прокуратура не е обикновена районна структура. Това е единствената прокуратура в страната, компетентна да разследва лица с имунитет. След закриването на Специализираната прокуратура през 2022 г. СГП пое и делата за организирана престъпност и политическа корупция. Казано по друг начин – прокуратурата, отговорна за борбата с корупцията по високите етажи на властта, се ръководи от магистрат, който пътува в една кола с човека, построил паралелната система за корупция в правосъдието. Ирония толкова жестока, че спира да бъде смешна.

„Правосъдие за всеки“

1. Изискваме от Прокурорската колегия на ВСС публичен отговор: знаели ли са нейните членове за връзките на Русинова с мрежата „Осемте джуджета“ при гласуването на 18 февруари? Ако са знаели и съзнателно са ги игнорирали – всеки от осемте гласували „за“ носи лична отговорност за назначаването на компрометиран магистрат начело на най-важната прокуратура в страната. Ако не са знаели – това означава, че кадровият орган на съдебната власт назначава ръководители, без да извършва дори най-елементарна проверка. И двата отговора са еднакво унищожителни за съдебната ни власт.
2. Изискваме преписката по сигнала на Теодора Георгиева незабавно да бъде изведена от компетентността на СГП. Няма правова държава на света, в която заподозреният води разследването срещу себе си. Ако българската прокуратура смята, че може да си го позволи, това е поредното доказателство, че тя не функционира като институция на правовата държава, а като инструмент за защита на сенчести и задкулисни кръгове.
3. Подкрепяме категорично позицията на министъра на правосъдието Андрей Янкулов, който от встъпването си в длъжност последователно поставя въпроса за мрежите за влияние в съдебната система и за нелегитимния „вечен временен мандат“ на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов – самият той сочен като свързан с „Осемте джуджета“. Картината е цялостна: на върха на прокуратурата стои нелегитимен главен прокурор. Начело на ключовата градска прокуратура стои магистрат, пътуващ в една кола с издирван брокер на влияние. Кадровият орган, който ги е назначил, е с изтекъл мандат и отказва да се самокоригира. Всеки елемент от тази конструкция подкрепя останалите. Тя няма да се разпадне сама.
4. Обръщаме се към българските граждани: случаят „Русинова“ не е изолиран инцидент. Той е симптом на системно заболяване – прокуратура, завладяна от мрежи за влияние, защитавана от кадрови орган без мандат и без воля за промяна. Единственият път към промяна минава през следващия парламент, който трябва да избере нов ВСС, да осигури нов главен прокурор и да създаде условия за реална съдебна реформа. Всеки неподаден глас на 19 април е глас за запазване на отровното статукво.

Мълчанието на Русинова е оглушително. Но то не е нейният най-голям грях. Най-големият грях е на системата, която я издигна, защити и единодушно утвърди начело на прокуратурата, която трябваше да я разследва.

Материалът Случаят „Русинова“ </br>е симптом </br>на системно заболяване е публикуван за пръв път на Инициатива "Правосъдие за всеки".

Целият текст на становището:

ДО

АНДРЕЙ ЯНКУЛОВ – МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СТАНОВИЩЕ – ПРЕДЛОЖЕНИЕ

за критерии за преценка на професионалните и нравствените качества на кандидатите за главен прокурор и председатели на върховните съдилища

от

„Правосъдие за всеки“, сдружение в обществена полза, работещо за постигане на съдебната реформа и върховенство на правото

ЕИК 177175554, бул. Витоша 4, ет. 1, 1000 София

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,

I. ЦЕЛИ И ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

В качеството си на неправителствена организация, чиято мисия е да допринася за утвърждаването на върховенството на правото и за реформата в съдебната власт, „Правосъдие за всеки“ представя настоящото становище-предложение в отговор на поканата на Министерството на правосъдието от март 2026 г.

Предложените критерии стъпват на чл. 170, ал. 4 и 5 от ЗСВ и на принципите, заложени в Кодекса за етично поведение на българските съдии и в Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи. Те са приложими към всички кандидати – независимо дали са действащи съдии, прокурори и следователи или юристи извън съдебната система.

II. ОБОСНОВКА НА ДВУСТЪПКОВИЯ ПОДХОД

Централният методологически принос на настоящото предложение е разграничението между две процедурни стъпки, всяка от които изисква различен вид критерии:

III. СТЪПКА 1: КРИТЕРИИ ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТ

В тази стъпка предложителят – министърът, или съответният брой членове на съответната колегия на ВСС, действа проактивно – самостоятелно оценява потенциални кандидати и решава кого да предложи пред Пленума на ВСС. Критериите тук са предимно елиминаторни: неизпълнението на всеки от тях е самостоятелно основание кандидатът да не бъде предложен, независимо от другите му качества. Предложителят може да изиска активно съгласие на кандидата за проверки, преди кандидатурата да стане публична.

Критерий 1.1: Почтеност и имуществена прозрачност – елиминаторен праг

Почтеността е абсолютно условие за предлагане. Оценява се чрез анализ на имущественото развитие на кандидата, а не само чрез моментна снимка.

Елиминаторни условия – при неизпълнение кандидатът не се предлага:

– Липса на влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.

– Липса на наложени дисциплинарни наказания за действия, накърняващи престижа на съдебната власт.

– Съгласие за разширена имуществена проверка, включително за свързани с кандидата лица и за активи в страната и чужбина. Отказът от проверка е самостоятелно елиминаторно основание.

– Липса на необясними несъответствия между декларирани доходи и установено имущество – включително активи, придобити чрез свързани лица, или финансови операции без ясно обяснение.

Критерий 1.2: Независимост – отсъствие на обосновани съмнения

Независимостта в тази фаза се установява чрез обективни данни за кариерното развитие и обкръжението на кандидата, разглеждани в развитие във времето.

Елиминаторни условия:

– За магистрати: анализ на формалните и неформалните зависимости – назначения, командироване (практика, превърнала се от временна мярка в кариерен инструмент, заобикалящ конкурсите), повишения и участие в чувствителни казуси. Налице ли са повтарящи се модели, предполагащи изграждане на мрези за лоялност?

– За юристи извън системата: степен на ангажираност с политически процеси и упражняване на власт, която би могла да компрометира бъдещата независимост.

– Отсъствие на обосновани съмнения за неформални връзки с лица или кръгове, способни да оказват влияние върху упражняването на правомощията. Независимостта не се свежда до липса на формална обвързаност, а до отсъствие на такива съмнения в тяхната съвкупност.

Критерий 1.3: Минимална професионална компетентност – входящ праг

В Стъпка 1 не се цели пълна оценка на компетентността (тя е предмет на Стъпка 2), а проверка дали кандидатът изобщо отговаря на необходимите минимални изисквания.

– Наличие на минимум 12-годишен юридически стаж по чл. 164, ал. 7 от ЗСВ.

– Липса на данни за системно несъответствие между обем работа и постигнати резултати, или за привилегировано третиране при разпределение на дела.

– Положителни атестационни оценки без сигнали за сериозни професионални нарушения.

Критерий 1.4: Обща нравствена репутация

Предложителят извършва обща преценка на публично достъпната информация и налични данни от официални източници.

– Безупречна обществена и професионална репутация, установена чрез публично достъпна информация.

– Прозрачност и липса на данни за конфликт на интереси.

– Последователно поведение, съответстващо на принципите на приложимите кодекси за етично поведение.

Резултат от Стъпка 1: Предложителят прави едно предложение до Пленума на ВСС, придружено от писмена мотивация, обясняваща защо предложеният кандидат покрива всички критерии от тази стъпка.

IV. СТЪПКА 2: КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ КАНДИДАТИ

В тази стъпка Пленумът на ВСС преценява между всички надлежно предложени кандидати – включително предложения от министъра. Критериите тук са сравнителни: целта не е да се установи дали даден кандидат е „достатъчно добър“, а кой от всички кандидати е най-подходящ. Прилагат се по идентичен начин към всички кандидати, независимо от пътя, по който са номинирани.

Критерий 2.1: Висока професионална компетентност – сравнителна оценка

За разлика от минималния праг в Стъпка 1, тук се оценява действителното ниво на компетентност и реалният принос на кандидата.

За кандидати съдии, прокурори и следователи:

– Натовареност, резултатност, устойчивост на актовете и продължителност на производствата, анализирани в съпоставка със средните показатели за съответния орган – за да се избегне избирателното тълкуване на отделни числа.

– Разграничение между кандидати, реално носещи тежестта на системата, и такива, при които кариерното развитие не съответства с измерими резултати.

За кандидати извън системата:

– Съпоставими показатели за реален принос в съответната правна област.

За всички кандидати:

– Резултати от предходни атестации.

– Наличие на научна или преподавателска дейност, публикации в специализирани правни издания или участие в разработване на законодателство.

Критерий 2.2: Институционално поведение по конкретни казуси

Това е централният критерий на Стъпка 2. Конкретните решения и действия на кандидата са най-надеждният индикатор за неговите реални качества – за разлика от общите характеристики, които могат да бъдат формално покрити.

– Анализ на 5 до 10 значими казуса, представителни за цялостната дейност на кандидата. Подборът се извършва по предварително определен механизъм и включва: случаи с висок обществен интерес, казуси с важни правни въпроси и случаи, при които е бил налице институционален или външен натиск. Методологията е в съответствие с утвърдените европейски препоръки.

– Начинът, по който кандидатът е вземал решения, разпределял отговорности и реагирал при натиск.

– Дали е допринасял за укрепване на институционалната независимост, или е участвал в практики, пораждащи съмнения за неформално влияние.

Критерий 2.3: Управленска компетентност и стратегическа визия

– Качество на представената писмена концепция: ясно дефинирани стратегически цели, реалистичен анализ на актуалните проблеми и конкретни мерки за тяхното преодоляване.

– Умения за прозрачно вземане на управленски решения и взаимодействие с национални и международни институции и гражданското общество.

Критерий 2.4: Умения за работа в екип и носене на отговорност

– Готовност за поемане на лична отговорност за взетите решения.

– Становища от колеги, събрани по предварително определен механизъм, гарантиращ тяхната обективност.

Критерий 2.5: Публично изслушване

Изслушването е самостоятелен критерий, а не само процедурен елемент. То трябва да бъде реално, а не формално.

– Въпросите се разработват предварително, стъпват върху конкретна събрана информация и обхващат чувствителни аспекти от кариерата на кандидата, включително анализираните казуси.

– Уклончивите, противоречивите или непълните отговори се отчитат при оценката.

– Всеки кандидат се изслушва при идентични процедурни условия.

Резултат от Стъпка 2: Пленумът на ВСС взема решение с писмена мотивация по всеки от критериите спрямо всеки кандидат. Без задължение за мотивация критериите остават декларативни, а процедурата – непрозрачна.

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Предложеният двустъпков подход не добавя излишна бюрокрация – той внася яснота там, където сега съществува неопределеност. Ясното разграничение между елиминаторните критерии на Стъпка 1 и сравнителните критерии на Стъпка 2 гарантира, че до публичната процедура достигат само кандидати, отговарящи на основни стандарти за почтеност и независимост, и че крайният избор се основава на действителни, измерими и публично обосновани данни.

Поставяме на Вашето внимание и необходимостта от изрично регламентиране на задължението за писмена мотивация на всеки етап – тя е единственият инструмент, който прави критериите реално приложими и позволява последваща проверка за тяхното спазване.

Изразяваме готовност да участваме в по-нататъшна дискусия по предложението.

Материалът Критерии за избор на главен прокурор и председатели на върховни съдилища е публикуван за пръв път на Инициатива "Правосъдие за всеки".

Приветстваме дългоочакваната регулация на лобизма като ключова стъпка към по-голяма прозрачност и борба с корупцията.

Същевременно обаче законопроектът съдържа сериозни слабости – прекалено широки изключения, твърде висок праг за регистрация, недостатъчна финансова прозрачност, символични санкции и неефективен контрол. В този си вид той рискува да остане формален регистър без реален антикорупционен ефект.

Предлагаме конкретни и аргументирани промени, които да направят закона работещ инструмент за почтено управление.

Пълният текст на становището четете по-долу. Готови сме за конструктивен диалог с Министерството на правосъдието и народните представители.

СТАНОВИЩЕ

относно Проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението с номер на консултация #12130-K

Публикуван за обществено обсъждане наhttps://www.strategy.bg/bg/public-consultations/12130 със срок на консултацията – 02.03.2026 г.

І. ОБЩА ОЦЕНКА

Приветстваме инициативата за въвеждане на законодателна рамка за регулиране на представителството на интереси (лобизма) в България. Регулацията на тази дейност е дългоочакван и необходим инструмент за повишаване на прозрачността в законодателния процес и за противодействие на корупционни практики.

Законопроектът съдържа важни положителни елементи, като въвеждането на публичен регистър, календари за срещи и концепцията за „законодателен отпечатък“.

Същевременно текстът страда от значителни слабости, които сериозно подкопават неговата ефективност и създават риск от формално прилагане без реален ефект върху прозрачността.

Основните проблеми са:

• Прекалено широки изключения от регистрация

• Много висок праг за задължителна регистрация

• Недостатъчни изисквания за финансова прозрачност

• Неефективни санкции и контролен механизъм

Налице е несъответствие между декларираните в мотивите цели – създаване на „практически антикорупционен инструмент“ и конкретните законови разпоредби, които в сегашния си вид не са в състояние да постигнат тези цели и създават риск от формално прилагане без реален ефект.

ІІ. КОНКРЕТНИ ЗАБЕЛЕЖКИ И ПРЕПОРЪКИ

1. Изключения от определението (чл. 3, ал. 2, т. 3)

Проблем: Изключването на „физическо лице, действащо в личното си качество и в личен интерес“ е твърде неопределено и създава огромна лазейка.

Пример: Собственик на голям бизнес може да твърди, че лобира „в личен интерес“ за промени в данъчното законодателство, които всъщност ще облагодетелстват цялата му индустрия.

Това изключение противоречи на практиката на Върховния административен съд (ВАС) по казуси, свързани с конфликт на интереси. ВАС последователно приема, че конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функции е опорочено по причини, свързани с всякакъв пряк или косвен личен интерес (икономически, семеен, емоционален и др. (Решение № 5084 от 24.04.2024 г. по адм.д. 731/2024 на Върховен административен съд). Ключово е, че съдът не изисква доказване на действителна облага или умисъл, а приема за достатъчно наличието на обективни обстоятелства, които създават съмнение за безпристрастност (т.нар. „предполагаем конфликт на интереси“), в този смисъл е Решение № 5084 от 24.04.2024 г. по адм.д. 731/2024 на Върховен административен съд. Широкото изключение в законопроекта игнорира този утвърден в съдебната практика принцип. Освен това, то е в разрез с превантивния дух на Конвенцията на ООН против корупцията (UNITED NATIONS CONVENTION AGAINST CORRUPTION, UNCAC), която изисква от държавите да поддържат системи за предотвратяване на конфликти на интереси.

Препоръка:

• Прецизиране на текста с добавяне: „с изключение на случаите, когато интересът на физическото лице съвпада с икономически интерес на юридическо лице, в което същото участва или има управленски функции“

• Алтернативно: пълно заличаване на тази точка

2. „Cooling off“ период (чл. 4, ал. 3-4)

Проблем:

• Едногодишният карантинен период е недостатъчен (ЕС практиката е 2-3 години)

• Липсва механизъм за контрол и санкции при нарушение

• Не покрива обратния сценарий – лобисти, които стават служители

В допълнение, чл. 12, т. 2, б. „д“ от UNCAC изрично предвижда като мярка за превенция на корупцията налагането на ограничения върху професионалните дейности на бивши публични длъжностни лица, за да се избегне т.нар. ефект на „въртящата се врата“ („revolving door“).

Препоръка:

• Удължаване на периода до минимум 2 години

• Добавяне на разпоредба за забрана лобисти да заемат публични длъжности в областта, в която са лобирали

• Конкретизиране на санкции за нарушения

3. Прекалено широки изключения от регистрация (чл. 13, ал. 3)

Проблем: Изключенията обезсмислят голяма част от закона:

т. 5-6 – Синдикати и работодателски организации: Това са едни от най-влиятелните лобиращи субекти в България. Тяхното изключване противоречи на целта на закона, както и на принципите за прозрачност и равнопоставеност, залегнали както в UNCAC, така и в Орхуската конвенция. Въпреки че Регистърът за прозрачност на ЕС предвижда изключение за социалните партньори в рамките на социалния диалог, следва да се изтъкне, че българският контекст и високите нива на корупционно възприятие налагат по-стриктен и всеобхватен подход.

т. 11 – Чуждестранни публични органи: Изключението позволява чуждестранно влияние да остане непрозрачно, освен ако не се упражнява чрез посредник.

Препоръки:

• Точки 5-6: Заличаване. Синдикатите и работодателските организации трябва да се регистрират както всички останали.

• Точка 11: Прецизиране, че изключението важи само за дейности, покрити от Виенската конвенция за дипломатически отношения.

4. Прекалено висок праг за регистрация (чл. 13, ал. 1 и §1)

Проблем: Определението „редовно по занятие“ като „поне 9 контакта за период от 3 месеца“ е изключително висок праг.

Ефект: Лице може да проведе 8 интензивни срещи с ключови законодатели по критичен въпрос и да избегне регистрация.

Препоръка:

• Намаляване на прага до 3-4 контакта за тримесечие ИЛИ

• Въвеждане на качествен, а не количествен критерий, каквато е практиката на Регистъра за прозрачност на ЕС, който не се основава на количествен праг (брой контакти), а на качествен критерий – дали дейността цели оказване на влияние върху процеса на формиране на политики и законодателство.

5. Недостатъчна финансова прозрачност (чл. 14 и 17)

Критични пропуски:

• Не се изисква информация за конкретни суми

• Не се разкриват конкретни клиенти (при консултантски лобизъм)

• Информацията по чл. 17, ал. 2 е само за юридически лица в техните годишни доклади

Това е една от най-съществените слабости на законопроекта. Считаме, че следва да се поддържат изискванията на Регистъра за прозрачност на ЕС, който задължава подлежащите на вписване лица да предоставят детайлна финансова информация, включително годишни разходи за лобиране, приходи от клиенти по договори за лобиране, както и списък на всички източници на финансиране. Това е в пълен синхрон и с изискванията на UNCAC за прозрачност при финансирането на политически дейности и управлението на публичните финанси.

Препоръки:

• Чл. 14, нова точка: Задължително вписване на обща годишна стойност, имена на клиенти, конкретни суми по проекти

• Чл. 17, ал. 2: Информацията да се публикува публично в Регистъра

6. Администриране от Сметната палата (чл. 19)

Проблем: Сметната палата няма експертиза в регулиране на лобизъм. Това не е в профила на конституционните ѝ функции. Сложността на материята, свързана с установяване на конфликт на интереси, изисква специализирани разследващи правомощия и аналитичен капацитет, каквито Сметната палата не притежава.

Препоръки:

• Създаване на специализиран независим орган ИЛИ

• Възлагане на МП или КЗК с ясни правомощия

7. Неефективни санкции (чл. 21)

Проблем: Глобите 1,000-2,500 евро са символични.

Препоръки:

• Значително увеличаване на санкциите (минимум 10-кратно), за което аргумент се явява практиката на ВАС, който при установен конфликт на интереси по проекти с европейско финансиране налага финансова корекция в размер на 100% от стойността на засегнатите разходи (Решение № 5084 от 24.04.2024 г. по адм.д. 731/2024 на Върховен административен съд)

• Въвеждане на допълнителни санкции: лишаване от право на регистрация, публикуване на списък с нарушители, наказателна отговорност при умишлено невярна информация

8. „Законодателен отпечатък“ – недостатъчна конкретика (чл. 9)

Проблем: Концепцията е отлична, но останала само като декларация без ясен механизъм. UNCAC и Орхуската конвенция изискват създаването на ясни, прозрачни и последователни рамки за прилагане на принципите на прозрачност и участие на обществеността, което налага приемането на подзаконов акт с детайлни технически и процедурни правила.

Препоръки: Конкретизиране в подзаконов акт; технически стандарти за свързване на системите; задължения за публикуване на обобщени справки.

9. Етични правила – децентрализация и липса на стандарти (чл. 10 връзка с §5)

Проблем: Всеки представител на интереси ще приема собствени етични правила. Липсва централен етичен кодекс.

Препоръка: Приемане на задължителен и единен Етичен кодекс като приложение към закона по модела на Кодекса за поведение на Регистъра за прозрачност на ЕС. Това съответства и на духа на UNCAC, която насърчава прилагането на единни стандарти за поведение с цел насърчаване на почтеността.

10. Липсващи важни елементи

• Grassroots lobbying и онлайн кампании – не са регулирани

• Конфликти на интереси – няма разпоредби за управление

• Проверка и контрол – липсва механизъм

11. Несъвършена редакция на чл. 13, ал. 1

Проблем: Налице е правна несигурност дали предпоставките за регистрация са кумулативни или алтернативни.

Последици: При кумулативно тълкуване – лице получаващо 100,000 лв. за 8 срещи няма да подлежи на регистрация.

Препоръка: Предлагаме текстът да се измени по следния начин, за да се премахне правната несигурност:

„(1) На вписване в Регистъра за прозрачност подлежат представители на интереси, когато е налице поне едно от следните условия:

• осъществяват представителство на интереси редовно по занятие;

• представителството на интереси се осъществява по търговски начин за трети лица;

• представителството на интереси е възложено срещу възнаграждение.“

ІІІ. ПРОЦЕДУРНИ ПРОБЛЕМИ

1. Забавено влизане в сила

Първа година без санкции; основни разпоредби влизат 9 месеца след обнародване. Препоръка: Съкращаване на сроковете.

2. Липса на подзаконови актове

Препоръка: Предвиждане на допълнителни подзаконови актове за технически стандарти, методика за проверки и образци на декларации.

ІV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩЕНИ ПРЕПОРЪКИ

Законопроектът прави важна първа стъпка, но е необходима съществена преработка, за да бъде ефективен.

Приоритетни промени:

• Премахване/стесняване на изключенията

• Рязко понижаване на прага за регистрация

• Въвеждане на задължителна финансова прозрачност

• Увеличаване на санкциите

• Преосмисляне кой да е прилагащият орган

• Конкретизиране на „законодателния отпечатък“

• Единен и задължителен етичен кодекс

• Удължаване на cooling off период

• Изясняване на кумулативния/алтернативния характер на чл. 13, ал. 1

Без тези промени законът рискува да:

• Легитимира непрозрачен лобизъм вместо да го регулира

• Създаде формален регистър с минимална информационна стойност

• Не постигне реален ефект върху прозрачността

Готови сме за детайлен диалог и предоставяне на конкретни редакционни предложения по всяка от посочените слабости.

Материалът Становище по проекта за закон за лобизма е публикуван за пръв път на Инициатива "Правосъдие за всеки".

представен на пресконференция на 16.01.2026 г.

Изготвеният доклад на Инспектората към Министерството на вътрешните работи за проверка на работата на служителите на МВР по повод подадени сигнали, свързани със сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии“ /Сдружението/ обхваща няколко групи сигнали, структурирани в три основни раздела.

1. Обстоятелствена част: Получени сигнали, насочени срещу дейността на сдружението и свързани с него лица.
   В тази част са разгледани:

1. Сигнал до РУ Берковица от 02 февруари 2022 г., касаещ конфликтна ситуация между двама граждани и лица, представили се като „рейнджъри“, в района на прохода Петрохан.
2. Сигнал от Министерството на околната среда и водите относно подписаното на 08 февруари 2022 г. споразумение между министъра към онзи момент Борислав Сандов и Сдружението.
3. Сигнал за дете в риск, подаден от бабата и дядото на осемгодишно момче (впоследствие публично известно като Леон). В рамките на този сигнал са анализирани действия на служители от РУ Годеч, Главна дирекция „Национална полиция“ и Шесто РПУ при СДВР.
4. Оперативен сигнал от 2022 г., постъпил в ГДБОП, съдържащ твърдения на 15-годишно момче за неправомерни действия спрямо деца в рамките на групата.

1. I Сигнали, подавани от сдружението и свързани лица към структурите на МВР.
   Тази част не съдържа данни за подадени от сдружението сигнали, а описва два случая на оказано съдействие на органите на МВР:
   – подпомагане на Районна дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман при задържане на нелегални мигранти в района на хижа Петрохан;
   – съдействие при издирване на извършител на убийство в района на село Благово, област Монтана.

III. Заявление по Закона за достъп до обществена информация.
В този раздел е разгледано заявление за достъп до обществена информация, подадено от Антикорупционния фонд, както и предприетите административни действия по него.

Правни изводи:

Разгледаните случаи са анализирани в рамките на почти 19 страници.  Обществото очакваше задълбочена и независима проверка, която да даде ясен отговор има ли институционални пропуски, какви са те и кой носи отговорност. Вместо това получихме документ, който по съдържание по-скоро прилича на писмена защита на действията и бездействията на ръководената от министър Даниел Митов администрация.

Докладът последователно достига до извод, че служителите на МВР са свършили правомерно своята работа, а там, където се признават пропуски, те се неутрализират с аргумента за изтекли срокове или с препоръки за бъдещо подобряване на организацията. Така проверката приключва без реални последици.

Това е пореден пример за един добре познат институционален проблем – организация не може пълноценно да провери самата себе си така, че да достигне до изводи, водещи до реално подобрение. Принципът на самопроверката неизбежно поражда съмнение в обективността на резултата.

Неотдавна видяхме сходен механизъм и при друг публичен казус – делата по мерките за неотклонение на Варненския кмет Благомир Коцев. Припомняме, че сигнал за натиск  от страна на служители на Комисия за противодействие на корупцията върху свидетеля Диан Иванов, бяха препратени именно към същата Комисия за проверка. Резултатът беше предвидим. Днешният случай не изглежда по-различен.

1. II. Обстоятелствена част 2
2. Сигнал до РУ Берковица

Докладът започва с казус, който сам по себе си е символен – загубена преписка по сигнал, подаден в РУ Берковица и препратен по компетентност. Комисията признава, че документацията физически липсва и не може да бъде установено какви действия са предприети и дали са били правомерни.

Загубата вероятно се дължала на административна трансформация на структурата на РУ Годеч, което ту било самостоятелно, ту част от РУ Костинброд. Обаче не била попълнена една тетрадка, нито пък информационна система и сигналът отишъл в небитието. Виновни, дори да са установени, няма, защото сроковете са изтекли. Изводът на комисията е, че вероятно всичко е наред, но все пак е добре да се подобри организацията на документооборота .

ПРАВЕН ИЗВОД:

Правната сигурност обаче означава не само наличие на правила, а и ефективна отговорност при тяхното нарушаване. Когато държавен орган признава, че е изгубил преписка по официален сигнал, без да може да установи кой носи отговорност, а единствената последица е препоръка, общественият ефект нормално да е ерозия на доверие. В случая явно ставав въпрос за формално отчитане на дейност или умишлено несвършена работа, от която в последствие настъпват немаловажни вредни последици.

2. Сигнал по повод Споразумение между МОСВ и сдружението

Следващият разгледан случай е свързан със споразумението от 08 февруари 2022 г., подписано между Министерството на околната среда и водите в лицето на министър Борислав Сандов и сдружението.

От изложеното в доклада не става ясно какво конкретно престъпление е било проверявано и какъв точно е бил предметът на полицейската проверка. Акцентът е поставен върху формални несъответствия – наличие на подпис без име или печат в едно копие, наличие на печат без входящ номер в друго копие, публикувано на сайта на сдружението. Преписката е изпратена в прокуратурата, която постановява отказ за образуване на досъдебно производство, а материалите не са върнати за допълнителни действия в ГДНП. Заключението е, че отново действията на служителите на МВР следва да се приемат за правомерни.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Впечатление прави друго – детайлното и многократно посочване на имената на политическите фигури, участвали в процеса. Министри и ръководни длъжностни лица са назовани ясно – министрите Борислав Сандов,  Росица Карамфилова – Благова, Иван Демерджиев, гл. секретар на МВР Димитър Кангалджиев, зам. директор на ГДНП Емил Пармаков. В същото време имената на служителите, извършили проверката, както и на прокурорите, постановили отказа, остават анонимизирани. Липсват и конкретни времеви ориентири, които да позволят оценка на бързината и адекватността на реакцията.

Тази селективна прозрачност – публичност по отношение на политическите фигури и дискретност по отношение на институционалната отговорност,  допълва усещането, че докладът е структуриран не толкова като безпристрастен анализ, а като внимателно балансиран документ!

3. Сигналът на бабата и дядото на 8-годишното дете

Следващият разгледан сигнал е този, подаден от бабата и дядото на осемгодишното дете. В рамките на Доклада са обособени няколко групи действия.

Първо са разгледани действията на служителите на Районно управление Годеч към ОДМВР София, до които сигналът е препратен от Държавната агенция за закрила на детето. Извършена е проверка на място, проведени са беседи с родителите и с децата. Детето не е установено в хижата към момента на проверката. След произнасяне на прокурор от Районна прокуратура Костинброд е постановен отказ за образуване на наказателно производство.

Втората група действия са тези на служителите на Главна дирекция „Национална полиция“, които получават информация по сигнала на 14.06.2024 г. От тяхна страна е проведена беседа с родителите и е извършена проверка в частно основно училище „Космос“. Впоследствие материалите са приобщени към проверка, водена в VI РУ при СДВР. В доклада са посочени имената на ръководни длъжностни лица – старши комисар Емил Пармаков, главен комисар Димитър Кангладжиев, както и главен комисар Атанас Филков в качеството му на директор на ГД „Национална полиция“ към онзи момент.

Последната група действия са на служителите на VI РУ при СДВР, които са извършили проверка съобразно териториалната компетентност.

На 17.07.2024 г. анонимизиран прокурор при Софийска районна прокуратура постановява отказ за образуване на наказателно производство и прекратява преписката, образувана по сигнала на бабата и дядото.

В този казус обаче се откроява сериозен структурен проблем в начина, по който МВР е подходило към проверката, особено когато се съпоставят данните от доклада с изтеклия в медиите сигнал на бабата и дядото.

От публичната информация става ясно, че първият сигнал е подаден на 13.06.2024 г., а вторият – на 19.06.2024 г. Във втория сигнал изрично се твърди, че непосредствено след подаването на първия е настъпило изтичане на информация към обектите на проверката, а именно членовете на сдружението. Настоява се за вътрешна проверка и за изясняване на източника на евентуалния пробив.

Такава проверка в доклада не се съдържа. Не са анализирани деловодните маршрути на сигнала. Не са проверени служебните достъпи до документа. Не е изследвана комуникацията между институциите. Не е направена оценка на твърдението за разгласяване на чувствителна информация, свързана с дете в риск.

Вместо това разказът в доклада се фокусира върху обстоятелството, че семейството впоследствие не е съдействало и е оттеглило сигнала. В рамките на приблизително един месец са извършени редица процесуални действия, след което прокуратурата е постановила отказ за образуване на наказателно производство.

  ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Краткият времеви интервал, съчетан с липсата на проверка по твърдението за изтичане на информация, което твърдение потенциално би могло да повлияе върху поведението на страните и върху хода на проверката, очертава сериозен структурен дефицит.

Вместо същинска институционална самооценка и проверка по същество, комисията отново стига до извода за „правомерност“, аргументирайки се основно с липсата на допълнителни прокурорски указания и с постановените откази. Така формалната процесуална рамка отново замества реалния анализ на това дали институционалната реакция е била достатъчна, защитена от пробиви и съобразена с чувствителността на случая.

1. IV. Казусът с твърденията за блудствени действия (сигналът от 2022 г.)

Следващият разгледан от комисията сигнал е този от 2022 г., постъпил в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Става дума за информация, предоставена от лице, пожелало анонимност, с което са проведени беседи. В сигнала се съдържат твърдения, че 15-годишно момче, както и друго дете на приблизително 11-годишна възраст, са били обект на блудствени действия от страна на лидера на сдружението Ивайло Калушев.

Самият доклад признава, че разследващите са се съсредоточили основно върху това дали 15-годишният към онзи момент е бил жертва на престъпление. Същевременно е неглижирано твърдението за другото малолетно лице. Комисията посочва, че е била възможна по-тежка правна квалификация, която би позволила използване на целия оперативен инструментариум, включително специални разузнавателни средства. Това не е направено.

В тази част на доклада бегло се споменава ДАНС, по чиято инициатива през октомври 2024 г. е проведена среща с ГДБОП, на която е обсъдена наличната оперативна информация за дейността на групата.

Според доклада е открита е преписка на предварителен отчет, направени са няколко справки в публични регистри, проведени са срещу, които не са документирани, няма докладни, нито справки или други документи за оперативно-издирвателни дейности. Накрая всичко е прекратено без дори да стигне до прокуратурата. А изводът на комисията – много трудно можело да се проникне в затворена общност, характеризираща се с висока степен на конспиративност. Виновни няма, защото всички действия на ГДБОП са в „рамките на оперативната им самостоятелност“. Препоръката е да се започне поне да се документира какво се прави.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Тук се очертава съществен проблем. Дори когато става дума за твърдения за тежки престъпления срещу малолетни, липсата на задълбочени действия и на документална проследимост не води до критичен институционален извод, а до формално оправдаване на проведената дейност. Комисията отбелязва пропуските, но не ги оценява като съществен дефицит в защитата на обществения интерес.

 Така отново се достига до вече познатия ни модел – формална правомерност, но отсъствие на анализ дали действията са били достатъчни спрямо тежестта на твърденията.

1. V. Съдействие с органи на МВР

Следващият раздел от доклада формално е озаглавен като разглеждащ сигнали, подавани от сдружението към структурите на МВР. Изрично е подчертано, че такива сигнали няма. Въпреки това са описани два случая на взаимодействие между служители на МВР и сдружението, при които инициативата е изцяло от страна на държавните органи.

Първият случай е от октомври 2024 г., когато Районна дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман е потърсила съдействие от сдружението във връзка с операция по противодействие на незаконната миграция в района на хижа Петрохан. С използване на дрон, предоставен от представители на сдружението, са локализирани и задържани лица, определени като нелегални мигранти.

Особено внимание заслужава обстоятелството, че в доклада изрично се посочва, че служителите на ГД „Гранична полиция“ са потърсили съдействие от сдружението, тъй като то им е било препоръчано от столичния кмет. Този детайл не е правно ирелевантен, но намира своето място. Макар и данните на кмета да са анонимизирани, предвид публичността на поста му, както и посочването на конкретен период кога това се е случило в края на 2023 г., става ясно, че това е кметът Васил Терзиев.

Вторият случай е от 4 септември 2025 г., когато ОДМВР Монтана получава сигнал за простреляна жена в село Благово. В рамките на продължило 12 дни издирване, отново по инициатива на МВР, е потърсено съдействие от представители на сдружението, които отново съдействат със собствения им дрон, като подпомагат локализирането на автомобила на извършителя.

1. VI. Заявление по ЗДОИ на АКФ

Докладът завършва с отделен раздел, посветен на заявление за достъп до обществена информация, подадено от Антикорупционния фонд. С него от МВР е поискано да предостави информация относно образувани преписки и текущи проверки, свързани с дейността на сдружението.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Тук прави силно впечатление начинът, по който тази част е представена. На практика текстът на заявлението е почти изцяло възпроизведен в рамките на доклада. В раздела с изводите същият текст отново е преписан подробно, с позоваване на всички законови разпоредби и процедурни основания, на които е издадено решението за предоставяне на информацията.

Това рязко контрастира с начина, по който са разгледани останалите сигнали – особено тези, свързани с твърдения за престъпления срещу деца. Там липсва подобна детайлност и текстуално възпроизвеждане на съдържанието на документи.

В крайна сметка комисията стига до извода, че Законът за достъп до обществена информация не попада в обхвата на проверката и че няма компетентност да изследва действията на длъжностните лица при разглеждането на заявлението. Подробно е изложено съдържанието, но е отказано становище по същество.

Така възниква логичният въпрос „Защо в доклад, който по същество следва да изследва институционални действия и евентуални пропуски, е отделено толкова обстойно място на едно заявление за достъп до обществена информация, при положение че самата комисия признава, че то не е предмет на проверката?“

В заключение:

Независимата проверка предполага институционална и функционална дистанция между проверяващия и проверявания орган. Когато обаче една институция извършва проверка на собствените си действия чрез вътрешна структура, която е част от същата йерархия и подчинена на същото ръководство, обективната институционална безпристрастност не може да бъде гарантирана.

Докладът демонстрира завидна откритост, когато разглежда казуси, които трудно могат да минат за тежки престъпления. Такива например  са сигнала от Министерството на околната среда или заявлението по Закона за достъп до обществена информация.. Нищо не се спестява, особено имената на политически лица.

И това много контрастира с казусите, съдържащи твърдения за тежки престъпления срещу деца – с 8, 11 и 15-годишния. Там анализът се свежда до формални констатации за извършени проверки и постановени откази. Липсва каквато и да е задълбоченост и критичност.

Още един смущаващ елемент е избирателното посочване на участващите лица. Политически фигури са назовани ясно и многократно. В същото време прокурорите, постановили откази по чувствителни преписки, остават анонимизирани без обяснение. Създава се усещане за контролирана прозрачност, която спира там, където започва въпросът за институционалната отговорност.

В почти всички раздели на доклада се достига до извод, че действията на органите са правомерни. Там, където са констатирани пропуски – изгубена преписка, недокументирани действия, дисциплинарни нарушения – се отбелязва, че сроковете са изтекли и не може да се реализира отговорност.

Проблемът не е в това дали формално е спазен законът. Проблемът е дали институционалната реакция е била достатъчна, своевременна и съобразена с тежестта на сигналите.

Поради това този доклад трудно може да бъде разглеждан като резултат от външна и независима проверка, а по-скоро представлява писмена позиция в защита на административни действия или бездействия, чиито последици впоследствие са придобили тежки обществени измерения.Когато става дума за случаи, довели до убийства и самоубийства, определяни като едни от най-драматичните за последните десетилетия, обществото очаква не формално приключване, а задълбочен анализ и ясна институционална отговорност.

Материалът Докладът на МВР по казуса „Петрохан“: Липсва анализ за отговорността на институциите е публикуван за пръв път на Инициатива "Правосъдие за всеки".

при Народното събрание

От: сдружение „Правосъдие за всеки“

 СТАНОВИЩЕ

Относно: общ законопроект № 51-553-37-7 от 15.01.2025 г. на приетите на първо гласуване на 8.01.2025 г. законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-454-01-11, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 21.11.2024 г.; законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-454-01-21, внесен от Тошко Йорданов Хаджитодоров и група народни представители на 06.12.2024 г., законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-554-01-1, внесен от Атанас Зафиров Зафиров и група народни представители на 03.01.2025 г., законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-554-01-3, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 06.01.2025 г. и законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 51-554-01-4, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 07.01.2025 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Настоящото становище има за цел да анализира в цялост предложените изменения в Изборния кодекс, с които се премахва режимът на машинно гласуване и се въвежда нов модел, основан на хартиен вот, отчетен чрез оптични устройства за сканиране. Анализът обхваща концептуалните, правните, институционалните, техническите и организационните последици от тези промени, както и тяхното съответствие с принципите на правната сигурност, прозрачността и честността на изборния процес.

Концептуална промяна на изборния модел

Предлаганите изменения представляват радикална промяна във философията на изборния процес. Машинното гласуване, въведено като механизъм за ограничаване на човешката намеса, грешките и манипулациите, и впоследствие орязано и превърнато до степен принтиране на хартиена бюлетина, сега се премахва изцяло. На негово място се въвежда хибриден модел, при който избирателят гласува единствено с хартиена бюлетина, а машината не участва във формирането на вота, а само го отчита чрез сканиране. По този начин правно значение придобива машинният прочит, а не волята, изразена от избирателя.

В чл. 212 ИК вече не се урежда „начин на гласуване“, а „начин на отчитане“. Това е съществена промяна, защото резултатът започва да следва машината, а не хартиения носител, независимо че бюлетината формално остава „официален носител на гласа“.

Премахване на машинното гласуване и въвеждане на хартиен вот като единствен способ

С измененията в глава XIV „Гласуване“ отпада възможността за избор между хартиен и машинен вот (чл. 206 и 207 ИК). Остава само хартиено гласуване, като отчитането задължително се извършва чрез оптично устройство за сканиране на бюлетини, наричано по-долу за краткост скенер (чл. 209а и чл. 212 ИК).

Съгласно чл. 212 машината отпечатва контролна разписка, избирателят няма право да промени вота си, а при отказ на скенера да приеме бюлетината се допуска само още един опит, след което тя се обявява за недействителна. По този начин действителността на гласа се обвързва изцяло с техническото устройство.

Промяна в правния смисъл на действителността на гласа

Новият модел въвежда принцип, според който гласът е действителен, само ако е отчетен от машината. Това означава, че неотчетена бюлетина е недействителна независимо от съдържанието ѝ, че хартиената бюлетина формално остава носител на гласа, но оперативно решава машинният прочит и че връзката между волеобразуването и правния резултат е прекъсната. Така волята на избирателя става вторична спрямо техническата интерпретация, което противоречи на основните принципи на изборното право.

Риск от изцяло хартиен вот при отказ или саботаж на скенерите

Съгласно чл. 269 ИК, при невъзможност за работа на оптичните устройства гласуването и отчитането преминават изцяло на хартия. Това обстоятелство следва да се разглежда в съвкупност със следните фактори:

• законът се предвижда да влезе в сила от деня на обнародването (§ 222 ПЗР);
• липсва преходен период за осигуряване и тестване на устройствата;
• едновременно се премахват ключови защитни механизми при хартиения вот.

Това създава реалистичен сценарий, при който дори умишлен „технически проблем“ със скенерите може да доведе до масов хартиен вот без адекватни гаранции. Следва да се напомни, че този риск се сбъдна на последните местни избори, на които след справка от ДАНС и незаконосъобразни действия на ЦИК машинният вот бе саботиран. Последващото решение на ВАС единствено констатира нарушението на вота, но щетите за изборния процес са налице и до днес.

Премахване на защитите при хартиения вот

Предлаганите изменения значително отслабват контролните механизми при хартиеното гласуване, включително:

• отпада сравняването на броя на подписите с броя на бюлетините (чл. 275 ИК);
• броят на печатите върху бюлетината се намалява от два на един (чл. 261, ал. 5 ИК);
• отпада проверката на номерата върху кочана (чл. 209 ИК);
• при вот само на хартия бюлетината се подава на член на СИК за проверка на единствения печат (чл. 265 ИК).

Тези промени възстановяват условията за добре познати практики като „индианска нишка“, предварително попълнени бюлетини и контролирано гласуване.

Оперативен риск от предварително попълнени бюлетини и компрометиране на тайната на вота

При новия модел гласуването се извършва изцяло с хартиена бюлетина, а отчитането – по-късно чрез скенери (чл. 209а и чл. 212 ИК). В комбинация с отпадането на проверките и печатите това създава нов риск, непознат за машинния вот:

• възможност за внасяне на предварително попълнени бюлетини;
• липса на механизъм, който да гарантира, че бюлетината е попълнена лично от избирателя в секцията;
• риск за тайната на вота между момента на попълване и момента на сканиране.

Контрол, проверяемост и техническа сигурност

В стария режим контролът и сигурността бяха вградени като нормативни гаранции – криптиране, защита срещу външни намеси, устойчивост при срив, електронен дневник и възможност за одит.

В новия режим тези елементи са сведени до декларативни изисквания към устройство за отчитане (чл. 213 ИК), без:

• нормативно уредени действия при срив;
• задължително пълно ръчно преброяване;
• стандарти за техническа устойчивост.

Удостоверяване, собственост и институционален контрол (чл. 213а ИК)

Съществена промяна е прехвърлянето на собствеността и управлението на устройствата и софтуера от ЦИК към „Информационно обслужване“ АД. Това означава:

• изместване на контрола от независим изборен орган към държавно търговско дружество, т.е. под контрола на изпълнителната власт;
• концентрация на собственост, софтуер, логистика и фактически достъп до изходния код в структура под контрола на изпълнителната власт;
• превръщане на удостоверяването в затворена административна процедура без задължително участие на партии, НПО и научни институции.

Прозрачност и контрол (чл. 213б ИК)

Новият режим предвижда:

• ограничен „контролиран достъп“ до част от софтуера;
• предизборни тестове на минимум 5% от устройствата;
• следизборно контролно преброяване на минимум 3% от секциите.

Тези механизми са извадкови и последващи, което означава, че не могат да предотвратят навреме грешки или манипулации.

Техническа поддръжка и човешки фактор

Липсва ясна уредба за техническа поддръжка на скенерите в изборния ден. Проблемът се задълбочава от изменението на чл. 233 ИК, с което лицата, ангажирани с техническо обслужване, са изключени от възможността да гласуват с декларация на различен адрес. Това поражда сериозни съмнения дали изобщо ще има достатъчно квалифициран персонал на място.

Липса на подготвителен период, тестове и обучение

Предлаганите изменения не предвиждат:

• полеви тестове извън избори;
• обучение на СИК, РИК и ОИК;
• информационна кампания за избирателите.

Влизането в сила от деня на обнародването създава висок оперативен риск от грешки, блокирани секции, недействителни гласове и масови жалби.

Липса на обществена, експертна и финансова подкрепа

Постъпилите становища показват пълна липса на подкрепа за въвеждането на скенерен вот. Всички експертни и граждански позиции са критични или скептични. Министерството на финансите изрично посочва, че липсват финансови разчети и не са предвидени средства.

В заключение

Премахване на защитите при хартиения вот

Предлаганите изменения значително отслабват контролните механизми при хартиеното гласуване. Отпада сравняването на броя на подписите с броя на бюлетините (чл. 275 ИК), броят на печатите върху бюлетината се намалява от два на един (чл. 261, ал. 5 ИК), отпада проверката на номерата върху кочана (чл. 209 ИК), а при вот само на хартия бюлетината се подава на член на СИК за проверка на единствения печат (чл. 265 ИК). В съвкупност тези промени възстановяват условията за добре познати практики като „индианска нишка“, предварително попълнени бюлетини и контролирано гласуване.

Оперативни, технически и институционални рискове

При новия модел гласуването се извършва изцяло с хартиена бюлетина, а отчитането – по-късно чрез скенер (чл. 209а и чл. 212 ИК), което създава риск от предварително попълнени бюлетини и компрометиране на тайната на вота между момента на попълване и момента на сканиране. В същото време в новия режим контролът, проверяемостта и техническата сигурност са сведени до декларативни изисквания към устройство за отчитане (чл. 213 ИК), без нормативно уредени действия при срив, без задължително пълно ръчно преброяване и без стандарти за техническа устойчивост.

Съществена промяна е и прехвърлянето на собствеността и управлението на устройствата и софтуера от ЦИК към „Информационно обслужване“ АД (чл. 213а ИК), което изместя контрола от независим изборен орган към структура под контрола на изпълнителната власт. Удостоверяването се превръща в затворена административна процедура, а прозрачността и контролът се свеждат до извадкови и последващи проверки (чл. 213б ИК). Допълнително липсва ясна уредба за техническа поддръжка в изборния ден, като изменението на чл. 233 ИК поставя под съмнение наличието на достатъчно квалифициран персонал на място.

Липса на подготвителен период, обществена и финансова подкрепа

Предлаганите изменения не предвиждат полеви тестове извън избори, обучение на изборната администрация или информационна кампания за избирателите. Влизането в сила от деня на обнародването създава висок оперативен риск от грешки, блокирани секции и масови жалби. Постъпилите становища показват пълна липса на обществена и експертна подкрепа за скенерен вот, а Министерството на финансите изрично посочва, че липсват финансови разчети и не са предвидени средства.

В заключение

Анализът на процеса по изменение на Изборния кодекс показва модел на поведение, който трудно може да бъде определен като отговорно и добросъвестно законотворчество. Продължителното бездействие по внесени законопроекти, последвано от внезапно и ускорено придвижване на „общ доклад“ без ясна концепция, без преходен период, без тестове, обучение и финансово обезпечение, разкрива подход, основан на краткосрочни политически сметки, а не на обществен интерес. Централизирането на контрола върху изборната технология в структури, зависими от изпълнителната власт, съчетано с отслабване на контролните механизми и прехвърляне на риска върху изборната администрация, подкопава доверието в честността на изборите.

В този си вид предложените изменения не представляват технологично усъвършенстване, а структурна подмяна на действащия модел с нов, неподготвен и нормативно непълно обезпечен механизъм, който премахва машинното гласуване, прави волята на избирателя вторична, концентрира контрола в изпълнителната власт и увеличава риска от манипулации и корупция. Поради това същите не следва да бъдат приети.

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Съвкупността от всички правни, институционални, технически и организационни рискове, които се създават с тази законодателна инициатива, не може и няма да бъде търпяна от обществото. Протестите, довели до свалянето на правителство, бяха пряка реакция срещу арогантността на управляващите и подмяната на обществения интерес – тенденция, която ясно прозира и в настоящите действия. В българското общество е натрупано дълбоко и основателно чувство за несправедливост, което подобни непрозрачни и цинични законодателни решения само задълбочават. За нас, както и за всички експерти и организации, подали становища, единственият обществено легитимен вариант остава 100% машинен вот с ясни гаранции за прозрачност, контрол и защита на волята на избирателя. В този смисъл отправяме ясно послание към Комисията по конституционни и правни въпроси и към Народното събрание да не подменят обществения дневен ред с краткосрочни политически сметки, защото цената на подобна подмяна вече веднъж беше платена – и обществото няма да я плати отново мълчаливо.

С уважение

Материалът Промените в ИК </br> не бива да подменят </br> обществения интерес </br> с политически сметки е публикуван за пръв път на Инициатива "Правосъдие за всеки".

Защо този дебат е необходим?

Въпреки постигнатите от България исторически успехи – приемане в Шенгенското пространство през януари 2025 г., предстоящото въвеждане на еврото през януари 2026 г. и закриването на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) през 2023 г., ние считаме че тежестта на проблемите в правоприлагащите и съдебните институции е такава, че подкопава способността на България да защитава демократичните принципи, върховенството на правото и основните човешки права на своите граждани.

Основни проблеми, идентифицирани в становището:

1. Произволни, политически мотивирани действия на антикорупционните органи

На 8 юли 2025 г. кметът на Варна Благомир Коцев бе задържан при операция на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Случаят е последен в дълга поредица от политически мотивирани действия на българските антикорупционни институции. Статистиката е красноречива: от 66 наказателни разследвания за корупция на високо ниво, започнати между 2014 и 2023 г., само четири са завършили с окончателни присъди – успеваемост от едва 6%.

В последните 18 месеца сме свидетели на множество наказателни производства, които без изключение целят политически опоненти на Делян Пеевски – лидер на ДПС – Ново начало, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания. Същевременно няма разследвания срещу представители на настоящото управляващо мнозинство, което се ползва с политическата подкрепа на Пеевски.

2. Комисията за противодействие на корупцията работи без легитимен мандат

КПК, създадена през 2023 г. с разширени правомощия в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост, функционира без избрано ръководство от януари 2024 г. Въпреки че Номинационната комисия изпълни задълженията си през август 2025 г., парламентът не предприе действия за избор на нови членове.

3. Институционална криза заради изтекли мандати

Редица ключови институции продължават да функционират с изтекли мандати:

• Висшият съдебен съвет – мандатът изтече октомври 2022 г.
• Инспекторатът към ВСС – мандатът изтече преди повече от 5 години
• Изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов – продължава да заема поста си след 21 юли 2025 г., въпреки ясния законов текст и съдебни решения за липса на легитимност
• Председателят на Върховния административен съд – мандатът е изтекъл

Съдът на Европейския съюз вече е идентифицирал изтичането на мандати като опасност за правовата държава (дела C-313/23, C-316/23, C-332/23, C-303/25).

4. Дисциплинарно производство срещу българския европейски прокурор

През септември 2025 г. Колегията на Европейската прокуратура обяви започването на дисциплинарно производство срещу българския европейски прокурор, което поставя под въпрос независимостта на офиса на Европейската прокуратура в България.

5. Мащабно купуване на гласове и слаба институционална реакция

Скорошен и тревожен пример са изборите за общински съветници в Пазарджик, проведени на 12 октомври 2025 г., където имаше значителни доказателства за купуване на гласове, но правоприлагащите органи реагираха мудно и в крайна сметка се отказаха да разследват.

Нашата позиция

Формалните постижения на България в европейската интеграция не трябва да отклоняват вниманието от системното демократично отстъпление. Избирателното използване на антикорупционни инструменти, институционалната парализа чрез изтекли мандати и ерозията на изборната почтеност заплават да унищожат остатъците от правовата държава у нас.

Европейските институции трябва да обърнат внимание на тези проблеми, за да предотвратят по-нататъшната подмяна на демократичното управление в България с все по-затвърждаваща се диктатура.

Пълният текст на съвместното становище е достъпен тук.

Материалът Изтекли мандати и избирателно правосъдие: спешен сигнал до Европа е публикуван за пръв път на Инициатива "Правосъдие за всеки".

Съгласно конституционната норма на чл. 117 ал. 2 съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът. В този смисъл да наричаш становище на Наказателната колегия на ВКС „информационна бележка, която не поражда правни последици“ по отношение на Борислав Сарафов и прокурорската колегия на ВСС, е проява на изключителен правен нихилизъм с опасни за държавата последици.

Зад прокуратурата на Република България очевидно стои мнението на самия Сарафов, понеже Общо събране на прокурорите в страната не е провеждано, нито има данни това да е съгласувано. Най-опасни в становището са думите: „Ръководството на ВКС въвлича институцията в опит за постигане на нелегитимни цели в разрез с конституционното им задължение за укрепване на правовия ред и върховенство на закона“, които директно атакуват председателя и цялото ръководство на съда и са опит за дискредитация на съдебната система. Те силно наподобяват думите на бившия главен прокурор Иван Гешев: „Политическият боклук трябва да бъде изметен от Народното събрание“, заради които същият бе свален от поста си от този Висш съдебен съвет.

Действията на Борислав Сарафов са недопустими за правовата държава и са опит за мащабен натиск върху всички съдии, като така се оспорва суверенното правомощие на наказателните съдии от ВКС да изпълняват конституционната си задача, както правилно посочва в своята позиция председателят на ВКС съдия Галина Захарова.

Затова настояваме членовете на прокурорската колегия на ВСС, които в разрез със закона поддържат абсурдното становище, че Сарафов е в заварено положение и има право да остане на поста си безсрочно след 21 юли тази година, да се съберат незабавно. И с оглед на становището на Наказателната колегия на ВКС за нищожността на всички действия и актове на Сарафов след тази дата да изберат друг изпълняващ функциите главен прокурор за следващия период от 6 месеца.

Ако следващата седмица това не се случи, Инициатива „Правосъдие за всеки“ е в правото си да предприеме всички възможни действия за привеждане на ръководството на съдебната власт в съответствие с Конституцията, закона, демократичните стандарти и европейските критерии за независимост на съда и върховенство на правото.

Същевременно заявяваме, че Народното събрание и ВСС са длъжни незабавно да открият процедурата за избор съответно на парламентарната и професионалните квоти в следващия Висш съдебен съвет, така че да може да се състои законен избор на новите главен прокурор и председател на Върховния административен съд и да нямаме нелегитимна съдебна система.

Материалът Съдът е над прокуратурата е публикуван за пръв път на Инициатива "Правосъдие за всеки".