До
Народните представители
в 52-то Народно събрание
на Република България
ПОЗИЦИЯ
по предложените изменения на ПОДНС
От
Сдружение „Правосъдие за всеки“, ЕИК 177175554
I. ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Сдружение „Правосъдие за всеки“ следи отблизо работата на Временната комисия по приемането на Правилник за организацията и дейността (ПОДНС) на Петдесет и второто народно събрание и се запозна подробно с внесения проект на Доклад, с текстовете на предложенията за изменения, внесени от парламентарното мнозинство, и с протоколите от трите проведени заседания на Комисията.
Изразяваме дълбока загриженост от систематичния характер на предложените промени. Взети заедно, те очертават недвусмислена посока: ограничаване на инструментите за парламентарен контрол, свиване на правата на парламентарните групи от опозицията, намаляване на прозрачността в законодателния процес и отслабване на достъпа на народните представители до информация, необходима за изпълнение на конституционните им правомощия.
Тези изменения се предлагат под общия лозунг „повишаване на ефективността“ – цел, с която е трудно да не се съгласим на чисто декларативно равнище. Проблемът е, че мотивите, с които мнозинството се опитва да обоснове промените, са или бланкетни, или изцяло разминаващи се с реалния нормативен ефект на предлаганите текстове. Това не е техническо несъвпадение – то е показателен симптом за истинската цел на измененията в ПОДНС.
II. ПРОЦЕДУРНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ФОРМИРАНЕТО НА КОМИСИЯТА
Преди да се спрем на съдържанието на предложенията, следва да отбележим съществен проблем в самата процедура по изготвяне на новия правилник.
Временната комисия е сформирана не на паритетен принцип – при който всяка парламентарна група изпраща равен брой представители – а на пропорционален принцип, отразяващ числеността на парламентарните групи.
Това означава, че мнозинството разполага с абсолютен числен превес в самата Комисия, изготвяща правилата, по които то ще управлява.
Парламентарният правилник не е обикновен нормативен акт. Той е конституционен документ, уреждащ условията за упражняване на мандата на всички 240 народни представители. Приемането му при мнозинствен контрол върху изготвящата го комисия е процедурно несъвършенство, което поставя под съмнение легитимността на целия процес – не само на спорните текстове. Никое управляващо мнозинство не би трябвало да изготвя едностранно правилата, по които функционира парламентарната демокрация. Практиката в редица европейски държави, включително в предходни български народни събрания, е такава комисия да се формира на паритетна основа именно защото нейната работа засяга не партийни, а институционални интереси.
III. ОГРАНИЧАВАНЕ НА ВРЕМЕННИТЕ КОМИСИИ: ОТНЕМАНЕ НА КОНСТИТУЦИОННА ФУНКЦИЯ
3.1. Нормативна промяна
Действащият чл. 36, ал. 2 от Правилника на 51-вото НС предвижда, че временните комисии се избират по предложение на председателя или на парламентарна група. Проектът заменя „парламентарна група“ с „една пета от народните представители„.
3.2. Реален ефект при сегашната конфигурация
Тази наглед неутрална промяна е практически насочена срещу конкретната конфигурация на групите в 52-рото НС и техния брой народни представители. Нито една опозиционна парламентарна група не разполага с 48 народни представители – числото, което съответства на 1/5 от 240. Втората по големина парламентарна група на ГЕРБ-СДС има 39 народни представители. Останалите са още по-малки.
Така нито една опозиционна група не може самостоятелно да предложи временна или анкетна комисия. За да се стигне до прага от 48 подписа, е необходимо обединяване на групи с различни политически визии и нерядко диаметрално противоположни позиции. Прагът е изчислен така, че да съответства точно на броя на народните представители на управляващата „Прогресивна България“.
3.3. Значението на временните комисии
Временните и анкетните комисии са основен инструмент за упражняване на контролната функция на парламента – функция, която Конституцията поставя наравно със законодателната в чл. 62. Именно чрез анкетни комисии парламентът разкрива корупционни практики, злоупотреби с власт, мрежи на влияние и институционални дисфункции. Тази функция по природа е опозиционна – управляващото мнозинство рядко има стимул да разследва само себе си.
3.4. Несъстоятелност на изложените мотиви
В мотивите на мнозинството се посочва, че по-високият праг „ще гарантира по-висока степен на аргументираност при пристъпването към създаване на нови временни структури“. Това е лишена от съдържание формула, доколкото аргументираността на едно предложение се преценява по неговото съдържание, а не по броя на подписалите го народни представители.Освен това Народното събрание така или иначе гласува по предложението за временна комисия – мнозинството може да го отхвърли без никакви пречки. Блокирането на самото внасяне лишава парламента и обществото дори от дебата по мотивите за създаване на такава комисия.
Изложеното от представителите на мнозинството в комисията разминаване между публично декларираните намерения за „парламентаризъм“ и конкретните предложения, ограничаващи инструментите на парламентарния контрол, е тревожен сигнал.
IV. ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ
4.1. Премахване на задължението за лично явяване на министри
Действащият чл. 104, ал. 4 задължава министър, неотговорил в законния срок на въпрос или питане, да се яви лично пред Народното събрание в 10-дневен срок с обяснение. Предложеният нов правилник премахва изцяло тази алинея.
Мотивът, изложен в Комисията, е, че нормата „не е ефективна“, тъй като никога не е прилагана. Това е логически порочен аргумент. Норма може да е ефективна именно поради превантивния си ефект – фактът, че не е прилагана, може да означава, че е действала като достатъчен стимул за спазване на срока. Като допълнение: видно от самите протоколи на Временната комисия, за следващия ден след заседанието, на което се е дискутирало премахването на тази норма, са постъпили уведомления за неявяване на двама действащи министри. Ако пожелае, мнозинството би могло да разсее всяко съмнение, като посочи поименно за кои министри и кои питания става дума. Дотогава фактът остава: санкционният механизъм се премахва точно в момента, когато би могъл да влезе в действие.
4.2. Неограничени отлагания на министерски отговори
Действащият чл. 93, ал. 3 позволява на министъра да отложи отговора на въпрос не повече от два пъти. Предложеният текст премахва ограничението „не повече от два пъти“, оставяйки само изброените основания (болест, командировка, неотложни случаи).
Едновременно с това, по предложение на мнозинството, ограничението за отлагане на питания (чл. 98, ал. 2) е намалено от „не повече от два пъти“ на практическа неограниченост. В резултат се създава системна асиметрия: народният представител е ограничен в отлаганията, министърът – не.
Контролната функция на парламента е конституционно равнопоставена на законодателната (чл. 62 от Конституцията). Парламентарните въпроси и питания не са привилегия на народния представител – те са конституционен механизъм за отчетност на изпълнителната власт. Неограничаването на изпълнителната власт да избягва тази отчетност подкопава основата на парламентарната република.
4.3. Забрана на „вариантни“ и „идентични“ въпроси
Предложеният нов чл. 93 въвежда забрана за задаване на въпроси, „които са варианти или идентични на вече зададени“. Тази формулировка е смущаваща с неопределеността си: кой определя идентичността? Кога един въпрос е „вариант“ на друг?
Ако народен представител следи напредъка на конкретна политика – например изпълнение на обществена поръчка или прилагане на нормативен акт – той по необходимост ще задава периодично въпроси, чийто предмет е формулно сходен, но се отнася до различен времеви и фактически контекст. Забраната за „идентичност“, прилагана дискреционно от председателя на Народното събрание, може да се превърне в инструмент за системно отклоняване на въпроси по теми, неудобни за мнозинството.
4.4. „Денят на опозицията“: изключване на предложенията за изслушвания
Действащият чл. 47, ал. 8 позволява в „деня на опозицията“ – редовното пленарно заседание в първата сряда на месеца – да се предлагат „законопроекти и проекти за решения, предложения за изслушвания„. Предложеният нов текст заменя тази формулировка с „извън обхвата на чл. 85“, ограничавайки точката до законопроекти и проекти за решения.
Изслушванията са ключов инструмент на парламентарния контрол и изрично не се изчерпват с въпросите и питанията. Изключването им от „деня на опозицията“ при непроменено правило, че изслушванията изискват мнозинство за гласуване (т.е. мнозинството пак може да ги блокира), отнема дори формалната трибуна за поставяне на темата.
V. ОГРАНИЧАВАНЕ НА ДОСТЪПА НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ДО ИНФОРМАЦИЯ
5.1. Предложената промяна
Действащият чл. 139 гласи:
„Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации, както и на достъп до информация за вида и размера на задължения на държавни ведомства и органи на местното самоуправление и местната власт, както и на държавни или общински дружества.“
Предложеният нов текст свежда разпоредбата до:
„Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване информациявъв връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни.“
Премахнато е:
(а) правото на достъп до самите органи и организации;
(б) правото на достъп до информация за задълженията на публични субекти;
(в) поименното упоменаване на „сведения и документи“.
5.2. Какво реално е разкрито чрез чл. 139
Абстрактните аргументи в защита на разпоредбата са убедителни сами по себе си. Но конкретните примери от парламентарната практика са категорични. Именно чрез упражняване на правата по чл. 139 народните представители са получили и огласили:
-
Бонусите на ръководителите на регулатори, агенции и държавни предприятия – данни, които очертават системни аномалии в заплащането на публични функционери;
-
Подробни данни за покупки на имоти на данъчна оценка или с ипотечни кредити – информация, необходима за изработване на обоснована жилищна политика;
-
Колко пъти главният прокурор е разкривал банкова тайна без съдебен контрол – отговорът се оказва смущаващо висок и поставя под въпрос конституционните гаранции срещу неконтролирана намеса в банковия сектор;
-
Разрешенията за износ на технологии за следене и подслушване, свързани с производителя на шпионския софтуер Pegasus – информация от пряко значение за националната сигурност и за защитата на правата на гражданите;
-
Дали и кога НАП е провеждала данъчни проверки срещу конкретно лице по искане на прокуратурата – разкритие с пряко отношение към злоупотребата с данъчния орган като инструмент за политически натиск;
-
За какво се харчат парите от фонда за пътна безопасност на МВР – отговорът разкрива закупуване на коли и консумативи за нуждите на администрацията вместо за пътна безопасност;
-
Документи по проблемна поръчка за скенери на Агенция „Митници“ – информация, недостъпна по общия административен ред.
Всичко това не е абстрактен „парламентарен контрол“. Това е конкретна публична стойност, произведена от функциониращ парламент. С отпадането на изричните задължения по чл. 139 всяка институция ще може да тълкува по свое усмотрение дали и с какво точно да „окаже съдействие“.
Последицата е предвидима: по-малко прозрачност, по-малко отчетност, по-малко информация за гражданите.
5.3. Неприложимостта на ЗДОИ като заместваща гаранция
В хода на дебата в Комисията беше изтъкнато, че народните представители могат да ползват Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Това е формално вярно, но практически неудовлетворително: ЗДОИ предоставя 14 до 30-дневен срок, подлежи на откази и последващи съдебни обжалвания с продължителност от месеци, а в хода на бюджетни или законодателни процедури тази бавност прави получената информация безпредметна. Разпоредбата на чл. 139 съществуваше именно защото парламентарният мандат изисква информационен достъп, несъизмеримо по-бърз и по-широк от общия административен ред.
Показателно е, че правото на общинските съветници да получават информация и документи от общинската администрация е уредено в Закона за местното самоуправление и местната администрация изрично и без аналогичното стеснение, което се предлага за народните представители.
Ако общинският съветник има по-широки информационни права от народния представител, това не е „оптимизация“ – това е институционален абсурд.
VI. НАМАЛЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИТЕ ГАРАНЦИИ В ПЛЕНАРНАТА ЗАЛА
6.1. Намаляване на времето за процедурни въпроси и дуплики
Предложените изменения в ПОДНС намалява времето за процедурни въпроси от 2 на 1 минута (чл. 49) и времето за дуплика от 3 на 2 минути (чл. 53). Допустимото изказване в различно от групата мнение е намалено от 3 до 1 минута (чл. 52, ал. 4).
В Комисията беше поставен риторичен въпрос: ако даден министър е получил три реплики, всяка по 2 минути, от общо 6 минути аргументирани оспорвания, как народният представител следва ефективно да им отговори в рамките на 2 минути дуплика? Отговор не последва. Мотивите, изложени при тези предложения, се свеждат до отстраняване на „злоупотреби“ – без нито един конкретен пример и без анализ дали намаляването на времето спира злоупотребата или просто редуцира законосъобразното упражняване на правото.
6.2. Скъсяване на сроковете за публичност на законодателните материали
Действащият правилник изисква документите за пленарно заседание да бъдат предоставени на народните представители не по-рано от 72 часа преди началото му (чл. 73, ал. 1). Предложеният нов текст намалява срока на 24 часа.
Паралелно, срокът за публикуване на протоколите от заседанията на комисии преди разглеждане на доклада в пленарна зала е намален от 72 на 24 часа (чл. 35, ал. 2), а минималният срок за разглеждане на законопроекти в комисия – от 72 на 48 часа от разпределянето им (чл. 72, ал. 1).
72-часовите срокове не са административен каприз. Те са приети след застъпническа кампания на граждански организации като Българския институт за правни инициативи (БИПИ) и бяха въведени именно защото практиката на миналото е показала какво означава законодателство „на тъмно“: внасяне на обемни текстове в деня на разглеждане, невъзможност на заинтересованите страни да изразят становище, гласуване без реален дебат. Замяната на правилото с изключение – тоест включването на 24-часов срок като нова норма и запазването на по-дългия срок само като опция по решение на Народното събрание (тоест по воля на мнозинството) – официализира бързото законодателство като стандарт.
Следва ясно да се заяви: бързото законодателство не е задължително качествено законодателство. Изследванията на правните последици от прибързани нормативни актове са категорични по този въпрос. Парламентът не е конвейер – той е форум за аргументи и дебати, и именно затова „управление чрез обсъждане“ (government by discussion) е смятано за синоним на парламентаризъм.
VII. КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ВЛАСТ В ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Предложеният правилник разширява правомощията на председателя на Народното събрание по три самостоятелни линии: контрол върху дневния ред, участие в дебата при запазване на председателстването и блокиране на законопроекти чрез преценка на оценките за въздействие. Разгледани заедно, тези промени очертават концентрация на власт в длъжност, която по конституционен замисъл е предназначена да организира и ръководи работата на Народното събрание, а не да се превръща в самостоятелен властови център над останалите народни представители. Председателят следва да е „пръв сред равни“ – не арбитър с разширено политическо влияние.
7.1. Дневен ред без консултация с парламентарните групи
Предложението за чл. 47, ал. 5 премахва задължителното провеждане на Председателски съвет преди извънредна промяна на дневния ред по време на пленарно заседание. Така се отслабва колективният и консултативен елемент при управлението на дневния ред и се разширява възможността председателят еднолично да влияе върху това кои въпроси ще бъдат поставени за разглеждане.
Практиката на последните народни събрания показва, че именно Председателският съвет е бил механизмът, предотвратяващ изненадващото включване на нови точки без уведомяване на опозицията. Дебатът в Комисията потвърди, че именно тази процедура е осигурявала стабилност на пленарните заседания и е предотвратявала блокажи. Отпадането ѝ не е „оптимизация“ на процедурата – то е концентрация на решението за дневния ред в едно лице.
7.2. Участие в дебата при запазване на председателстването
Действащата ал. 7 на чл. 8 предвижда:
„При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. В този случай председателят не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос.“
Предложеният нов правилник премахва изцяло тази разпоредба.
Тя е важна гаранция за неутралността на председателстващия. Председателят на Народното събрание не е само политически участник – той е и ръководещ заседанието, и арбитър на процедурата. Ако участва по същество в дебата и след това продължи да председателства същата точка, се заличава границата между неутралното председателстване и политическата позиция: едно и също лице едновременно е страна в спора и лицето, което управлява реда, времето, допустимостта на процедурните въпроси и преминаването към гласуване. Отпадането на тази норма не е техническо опростяване – то е институционален конфликт на интереси, закрепен в правилника.
7.3. Блокиране на законопроекти чрез преценка на оценката за въздействие
Предложеният чл. 70, ал. 6 разширява основанията, на които председателят може да спре движението на законопроект: вече не само при липса на предварителна оценка на въздействието, но и при нейното несъответствие с методологията.
Това предложение надскача конституционните правомощия на председателя, изброени в чл. 77 от Конституцията. Преценката дали оценката за въздействие е „методологически съответна“ е по природа оценъчна и субективна – тя следва да принадлежи на колективен орган (комисия) с участие на представители на различните парламентарни групи, където аргументите могат да бъдат изложени публично и оспорени.
Вместо това се създава механизъм, при който законопроект може да бъде спрян на входа на законодателния процес въз основа на едностранна преценка на председателя, изнесена извън публичния дебат в комисията. Законодателната инициатива на народните представители е конституционно гарантирана – въвеждането на допълнителен административен филтър с оценъчен характер, упражняван от едно лице, я ограничава в разрез с чл. 87, ал. 1 от Конституцията.
VIII. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТРЕВОЖНИ ЕЛЕМЕНТИ
8.1. Европейска политика: централизация в Комисията по европейски въпроси
Действащият чл. 26 задължава всички постоянни комисии да разглеждат съответстващата им тематична програма по въпросите на ЕС. Предложеното изменение я концентрира само в Комисията по европейски въпроси.
Това е институционален регрес. Секторните комисии – по земеделие, здравеопазване, отбрана, правосъдие – притежават специализирана компетентност, която Комисията по европейски въпроси не може да замести. Ефектът ще бъде влошаване на качеството на формираните позиции, а не тяхното „оптимизиране“.
8.2. Неразгледана точка от дневния ред може да „потъне“
Действащият чл. 47, ал. 3 изрично предвижда, че вече гласувана точка в дневния ред, която не е разгледана през съответната седмица, се включва автоматично в програмата за следващата седмица. Предложеният нов текст премахва това автоматично пренасяне.
Ефектът е, че мнозинството получава механизъм за тихо погребване на неудобни точки. Достатъчно е дневният ред на съответната седмица да се организира така, че дадена точка да не стигне до разглеждане – и тя отпада от програмата, без повторното ѝ включване да е гарантирано. При действащото правило Народното събрание е обвързано да се произнесе по веднъж гласувана точка. При новото – не.
Това изменение е особено значимо за опозицията, чиито точки се включват именно след гласуване и са най-уязвими от подобна тактическа манипулация на програмата.
8.3. Квалификационни изисквания за главен секретар
Предложеното изменение в чл. 8, ал. 6 заменя изискването за висше образование по специалност „Право“ с „образователно-квалификационна степен „магистър““ – отпадане на изискването за юридическо образование. Тъй като главният секретар носи ключова отговорност за правното и процедурното осигуряване на парламентарната работа, пропуснат е елементарен въпрос: с каква цел се отпуска компетентностното изискване и какъв проблем се разрешава с тази промяна?
8.4. Парламентарният избор на ключови институционални фигури: съкращаване на срока за запознаване с доклада
Сред промените, които не са получили достатъчно публично внимание, е предложението за изменение на чл. 89, ал. 7 – разпоредбата, уреждаща срока, в който народните представители получават доклада на компетентната комисия преди гласуване за избор на лица в ключови държавни органи.
Докладът по чл. 89 не е формалност. Той съдържа: оценка дали кандидатът отговаря на минималните законови изисквания; данни, поставящи под съмнение нравствените му качества или професионалния му интегритет; становища от съсловни и неправителствени организации; въпроси от медии; въпроси, на които кандидатът е отказал или пропуснал да отговори. Това е единственият официален документ, въз основа на който народните представители – и обществото – могат да преценят годността на кандидата преди вота.
Действащата разпоредба предвижда докладът да бъде предоставен 7 дни преди заседанието. Предложеният нов текст намалява срока на 3 дни.
При типични процедури с по няколко кандидатури едновременно, трите дни стават практически броени часове за запознаване с конкретна кандидатура. А обществото и медиите – чийто принос при тези процедури е признат с последователната парламентарна практика – разполагат с още по-малко време да реагират, преди вотът да бъде свършен факт.
Значението на тази промяна не може да бъде подценено. Народното събрание избира 11-има членове на Висшия съдебен съвет, конституционни съдии, омбудсман, ръководствата на Сметната палата, КЕВР, КФН, КРС и ЦИК. Тези хора ще формират институционалната среда за върховенство на правото, антикорупция, енергетика и медийна регулация за следващите 5-7 години. В такъв контекст 7 дни за публично запознаване с доклада за кандидатите не са много – те са минимумът на демократичен парламент. Намаляването им до 3 не е техническо облекчение.
В същия чл. 89, ал. 1 се премахва и задължението на председателя на Народното събрание да предлага график за провеждане на процедурите по избор. Законовите срокове остават, но публичният бенчмарк, спрямо който медии и гражданско общество следят забавянията, изчезва. Прецедентът е известен: парламентарната квота на ВСС работи с изтекли мандати от 2022 г. именно поради липса на институционален натиск за своевременен избор.
Необходимо е да се отбележи и по-широкият конституционен контекст: Конституционният съд с решение от 2024 г. отмени чл. 91б от Конституцията, който изрично изискваше „откритост, прозрачност, публичност и обоснованост“ при избора на органи от Народното събрание. Отмяната на конституционното изискване не заличава принципа – тя само прехвърля отговорността за неговото спазване към самия парламент, чрез правилника. Движението от 7 към 3 дни е недвусмислен сигнал в обратната посока.
IX. ОБОБЩЕНИЕ И ПРЕПОРЪКИ
„Правосъдие за всеки“ изразяваме следното обобщено становище:
Разгледани заедно, предложените изменения очертават системно свиване на парламентарния контрол и правата на опозицията под прикритието на „оптимизация“. В нито един от спорните случаи мнозинството не е изложило конкретни данни за констатиран проблем, конкретна злоупотреба или обективно измеримо подобрение, което предложената мярка би постигнала. Мотивите са бланкетни там, където биха трябвало да са конкретни; ефектите са конкретни там, където мотивите са бланкетни.
Парламентарната демокрация не се мери единствено с мнозинствата – тя се мери с гаранциите, предоставени на малцинствата. Ограничаването на инструментите на опозицията не повишава ефективността на парламента; то повишава ефективността на управляващото мнозинство – което е различно, и ако това е действителната цел на мнозинството, тя трябва да бъде ясно и недвусмислено назована.
Отправяме следните препоръки:
-
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 да запази действащата формулировка „парламентарна група“ като субект на инициативата за временна комисия.
-
Задължението на чл. 104, ал. 4 (лично явяване на неотговорил в срок министър) да бъде запазено.
-
Ограниченията за отлагане на отговори от министри (чл. 93, ал. 3 и чл. 98, ал. 2) да бъдат запазени в сегашния им вид.
-
Забраната за „идентични/вариантни въпроси“ да бъде прецизирана с ясни критерии или да бъде изцяло отхвърлена поради непредвидимостта и потенциала за злоупотреба.
-
Предложенията за изслушвания да бъдат върнати в обхвата на „деня на опозицията“ (чл. 47, ал. 8).
-
Разпоредбата на чл. 139 да запази изричното упоменаване на „сведения и документи“ и правото на достъп до информация за задълженията на публични субекти.
-
Минималните срокове за предоставяне на законодателни материали (72 часа) да бъдат запазени, с изрично изключение за спешни случаи по решение на мнозинството.
-
Квалификационното изискване за юридическо образование на главния секретар да бъде запазено.
-
Автоматичното пренасяне на вече гласувана, но неразгледана точка от дневния ред в програмата за следващата седмица (чл. 47, ал. 3) да бъде запазено, за да се предотврати тихото погребване на неудобни за мнозинството теми.
-
Срокът по чл. 89, ал. 7 за предоставяне на доклада преди гласуване за избор на конституционни и регулаторни органи да бъде запазен в размер на 7 дни, а задължението на председателя на Народното събрание да предлага график за процедурите по избор (чл. 89, ал. 1) да бъде възстановено.
-
Разпоредбата на чл. 8, ал. 7 (задължение за предаване на председателстването при участие на председателя в дебата по дадена точка) да бъде запазена като гаранция за процедурната неутралност на ръководещия заседанието.
-
Разширяването на основанията за спиране на законопроекти по чл. 70, ал. 6 (несъответствие на оценката за въздействие с методологията) да бъде отхвърлено. Преценката за методологическо съответствие следва да остане в компетентността на комисията, а не да се концентрира в едностранно решение на председателя.
Народното събрание е институцията, от чиято правна рамка произтичат всички останали институционални функции на демократичната държава – включително съдебната реформа, за която нашето сдружение работи. Правилник, съставен с мислене за краткосрочна партийна изгода, се превръща в нормативна ипотека върху бъдещите народни събрания.
Призоваваме 52-рото Народно събрание да приеме правилник, достоен за неговата конституционна роля.
С уважение,
адв. Емил Георгиев
представляващ Сдружение „Правосъдие за всеки”
София, 27.05.2026 г.
