Долу ръцете от Комисията по досиетата!

ДО

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СТАНОВИЩЕ

ОТ

Сдружение „Инициатива правосъдие за всеки“, ЕИК 177175554,

ОТНОСНО

ЗИД на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

Уважаеми г-н Министър-председател,

С настоящото становище категорично заявяваме отрицателната си позиция по проекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, публикуван на 8 октомври 2026 г. на Портала за обществени консултации под но. #12786-K.

Настояваме законопроектът да бъде оттеглен, тъй като немотивирано, в противоречие с реда по ЗНА и в разрез с правото на ЕС предвижда закриването на един независим държавен орган и изкуствената му замяна с друг, подчинен изцяло на изпълнителната власт и без яснота, дали ще може да извършва отговорната работа по ЗДРДОПБГДСРСБНА. Видимо, целта на законопроекта не е толкова финансова оптимизация (както се твърди в мотивите), а практическото закриване на т.нар. „Комисия по досиетата“ и саботиране на нейната отговорна дейност по разследване и обявяване свързаността с тоталитарния режим на комунистическата държава.

1. Липса на мотиви

1.1. В приложените към законопроекта „Мотиви“, публикувани на Портала за обществени консултации на Министерския съвет, в раздел I „Причини, които налагат промените“, се посочва § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Последният обаче вместо мотиви, представлява нареждане за разработване на законодателен акт, с който Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (за краткост по-нататък: „Комисията по досиетата“) да бъде закрита, а дейността ѝ да премине към Държавна агенция „Архиви“ (ДАА). Предвид, че съгласно трайната практика на Конституционния съд1 приема, че чрез Закона за държавния бюджет е допустимо изменение на други законови нормативни актове да става единствено, ако законът има сходна материя с тази на бюджета, е видно, че в настоящия случай нямаме такава ситуация. Нещо повече – измененията през преходни и заключителни разпоредби на ЗДБ следва да касаят промени, отнасящи се до текущата година – а не както е в случая – през следващата и следващите години.

1.2. „Мотивите“ публикувани на strategy.bg не посочват нито една конкретна функция, която се дублира между Комисията по досиетата и ДАА, нито каквито и да било числа за очакваните икономии. Нещо повече, те сами опровергават тезата за оптимизация. В раздел III изрично е записано, че законопроектът „не предвижда влияние върху държавния бюджет за 2026 г.“. В раздел IV пък се говори за „оптимизация на административната структура със запазване на капацитета на служителите в закритата комисия“ – т.е. запазване на щатните служители.

2. Противоречие с националната и общностната нормативна уредба

2.1. ЗДРДОПБГДСРСБНА и създадената с него Комисия са израз на желанието на българското общество още от началото на прехода от комунистически режим към демокрация да бъдат прекъснати зависимостите от тоталитарното минало и да бъдат осветени лицата, свързани с неговите тайни служби, за да не влияят върху политическите, икономическите и обществените процеси в страната. Това желание бе удовлетворено след голяма съпротива. След началото на промените, в продължение на 17 години задкулисието на ДС и неговите неосветени мрежи изградиха паралелна власт в държавата. Съпротивата продължи и след приемането на закона за досиетата и избирането на Комисията от парламента. Това е констатирано и в Решение № 4 от 26 март 2012 г. на Конституционния съд на Република България.

Допълнително, действащият закон е съобразен и с препоръките в Декларацията на Пленарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ от 8 юли 1997 г., в Резолюция 1096(1996) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи и в Препоръка R/2000/13 на Комитета на министрите към страните-членки относно Европейската политика за достъп до архивите, приета от Комитета на министрите на 31 октомври 2000 г. и предлаганите изменения пряко им противоречат.

2.2. Както посочихме по-горе, налице са сериозни разминавания и противоречия между обявените „мотиви“ и самия законопроект. Допълнително, любопитно „съвпадение“ е, че инициативата за закриване на Комисията по досиетата идва точно в момент, когато последната започна ефективно да работи по обявяване на лица с принадлежност към бившата ДС сред големите бенефициенти на обществени поръчки – промени в закона в чл. 24, ал. 1, т. 6 /ДВ бр. 88/2023/, влезли в сила през 2024г. В резултат през тази година Комисията неколкоратно обяви лица, които са съдружници/управители/прокуристи на дружества, получили суми като бенефициенти по ЗОП.

3. С промените се ликвидира един независим държавен орган, съществувал и работил интензивно близо 20г.

В създадената през 2006 г. Комисия, избирана от Народното събрание и ангажирана в разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби и осигуряването на достъпа до техните архиви, нито една политическа партия или коалиция няма мнозинство. Това беше гаранция за независимост и обективност пред обществото.

През изминалите 19 години Комисията стриктно прилага закона и изпълнява държавната политика в тази област, възложена ѝ от законодателя. През 2008 година Комисията по досиетата стана един от учредителите на Европейската мрежа, отговаряща за архивите на комунистическите тайни служби. Тя обединява държавни институции от девет страни от Централна и Източна Европа. Днес нито една от тях не е закрита, напротив – те са трансформирани в самостоятелни институции за национална памет, запазвайки функциите да обявяват принадлежност към комунистическите тоталитарни служби и разширявайки своята изследователска и популяризаторска дейност.

С обявения от Министерския съвет законопроект на практика под претекст, че дейността на Комисията „се оптимизира“ и се прехвърля към Държавна агенция „Архиви“, всъщност се ликвидира съществуването на един независим държавен орган по една силно чувствителна за обществото тема. Самата независимостта на органа, който обявява принадлежност, не е въпрос на институционален избор, а правно изискване. Обявяването на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА е намеса в личния живот на засегнатите лица, защитен от чл. 32 от Конституцията и чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Тази намеса е допустима, защото е оправдана от високия обществен интерес, но само при наличие на гаранции срещу произвол. Според практиката на ЕСПЧ и Конституционния съд тези гаранции са налице, когато преценката се прави от независим орган, съставен по независим начин, и актовете му подлежат на съдебен контрол на две инстанции.

4. Опасност от блокиране на процеса по обявяване на сътрудниците на бившата ДС и разузнавателните служби на БНА и финансови последици за държавата

4.1. Прехвърлянето на дейността по установяването и разкриването на сътрудниците на едно-единствено длъжностно лице крие реална опасност от блокиране на този процес. И това е така, защото за председателя на ДАА не е предвиден допълнителн капацитет, за да може да съвместява досегашните си законови задължения с тези по ЗДРДОПБГДСРСБНА.

Законопроектът недопустимо ще създаде и правен вакуум за неопределен период. Съгласно § 18, ал. 2 правомощията на всички членове на Комисията се прекратяват в деня на влизане в сила на закона. Към този момент обаче Централната експертна комисия няма да съществува: тя тепърва трябва да бъде съставена от председателя на ДАА. Министерският съвет пък разполага с още три месеца, за да приеме промените в Устройствения правилник на агенцията (§ 18, ал. 6). Законопроектът не предвижда преходен режим за този период, а всички висящи производства (§ 18, ал. 7) се прехвърлят на председателя на ДАА. На практика процесът по обявяване на принадлежност ще бъде спрян за неопределено време.

4.2. Налице е и сериозен риск след промяната на органа от лавина от съдебни спорове със съществени финансови последици за държавата. Досега актовете за обявяване на принадлежност се издаваха от независим колективен орган, избран от Народното събрание и тази намеса в личния живот на гражданите бе съответствие с Конституцията и стандартите по ЕКПЧОА. Занапред те ще се издават еднолично от председателя на ДАА, който се назначава и освобождава от министър-председателя.

Така на практика, всеки засегнат ще може да оспори пред съда безпристрастността на органа, издал акта. Ще може да оспори и законосъобразността на процедурата, чиито правила дори не са записани в закона. Това може да доведе до вълна от дела, а при неблагоприятен изход – и до обезщетения.

Предвид гореизложеното, настояваме законопроектът по обществени консултация #12786-K за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) да бъде оттеглен, а атаките на изпълнителната власт срещу независимия държавен орган – Комисията по досиетата – да бъдат преустановени.