Skip to main content
Tag

Петя Владимирова

Петя Владимирова: Процедурите или управлението влияят на правосъдието

By Новини
PetyaVladimirova

Сн. – Дневник

Анализ на Петя Владимирова за „Дневник“ от поредицата „Промени в съдебната власт“.

Един рефрен се повтаря най-устойчиво от опонентите на предложените промени в съдебната власт, в които основният акцент е промяна на модела на управление на системата чрез разделяне на  Висшия съдебен съвет, за да се вземат кадровите решения от съдии за съдии и от прокурори за прокурори. Вторият акцент е прекият избор на членовете на ВСС от всички магистрати и третият – тайното гласуване на решенията да се замени с явно, за да носят отговорност членовете на ВСС пред онези, които са ги избрали, и да се пресече възможността за тайни договаряния по незнайни поръки. Последното предложение отпадна в компромисния вариант на конституцинонния проект след разговорите на Реформаторския блок с ДПС.

„Реформа да, но не тази, а друга – на процедурите“

Рефренът, който се противопоставя от опонентите, въпреки че целият парламент на практика гласува през януари стратегията на Министерството на правосъдието за съдебна реформа, се свежда до следното риторично питане: с какво предложените промени ще помогнат на правосъдието да стане по-бързо и по-ефективно, да не се отлагат делата с години, и т.н. Тези дни Румен Петков /АБВ/ за пореден път запита от телевизора: проектопромените  дават ли отговор какви са процедурите и инструментите, които да направят правосъдието по-бързо и ефективно.

Какво показват данните обаче:

България е в горната част на класацията по продължителност на делата, сравнена с останалите държави в ЕС

Това е видно от Информационното табло за правосъдие на Европейската комисия по показателя продължителност на съдебните процеси.

А административното правосъдие в България е по-бързо от Германия и Франция – тези данни от същото Информационно табло изнесе през март не друг, а евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев пред активисти и симпатизанти на партията във Варна. Административните дела у нас приключват на първа инстанция до 200 дни, в Германия – до 280 дни, а във Франция – до 600, информира евродепутатът.

Разбира се, тогава той вероятно е бил мотивиран да похвали Върховния административен и неговия председател, при когото място току-що беше спечелила без нито ден съдийски стаж съпругата на евордепутата Радев. Комично е, че впоследствие председателят на същия съд Георги Колев го виждаме сред опонентите на структурните промени да твърди, че ни трябва реформа, но не точно тази, която е предложена, а друга, която да ускорява… не-бавното правосъдие на неговия съд.

България е в челото и по осъждания – 97 % от присъдите са осъдителни

Този  впечатляващ процент поставя България на челно място и по този показател. Пред нас е само Русия! Отделен въпрос е, че ефективни присъди масово застигат рецидивистите – независимо от тежестта на престъплението: Ако откраднеш повторно, влизаш в затвора. Осъдени за корупция или търговия с влияние от високите нива на власт обаче няма.

България обаче е на предпоследно място в ЕС по показателя независимост на съда!

Е, тя тази оценка е направена въз основа на възприятията на хората, коментира и този показател евродепутатът Радев през март, и обобщи:“Няколко гнили ябълки не могат да бъдат лицето на системата.“

Гнилите ябълки не се изчистват обаче с промяна на процедурите, а с промяна в механизмите на назначаването и наказването за нарушенията, а то се извършва от Висшия съдебен съвет.

Десетки промени на процесуалните закони са направени за 8-9 години, а осъдени за корупция и търговия с влияние от високите нива на властта все няма…

Само този факт е достатъчен да обори твърдението, че процесуалните закони трябва да се центърът и  основата на съдебната реформа. Тази опорна точка се появи за да компенсира липсата на аргументи по същество срещу предложените промени.

И трите ни процесуални закони са нови: НПК /от 2006 г./, ГПК /2007 г./, АПК /2007 г./

и са изготвени във връзка с приемането на България в ЕС от големи експертни групи, с помощ отвън, по международни проекти, с най-широко участие на действащи магистрати…

А справка в законодателната дейност на Народното събрание по трите процесуални закона – Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ и Административно-процесуалния кодекс /АПК/ показва, че освен че са нови, те са и променяни десетки пъти:

– НПК –  от влизането му в сила през 2006 г. е променян 24 пъти;

– ГПК – от 2007 г. насам е променян над 20 пъти;


– АПК –  от 2007 г. е променян „само“ 9 пъти.

И понеже най-масово се твърди как процедурите пречат, понеже са сложни и формализирани, ще припомня, че работата по новия НПК – бибилята на наказателното правосъдие, е извършена с участието на прокуратурата – представители на прокуратурата, определени от главния прокурор, винаги са  участвали и в работните групи в Министерството на правосъдието, и в Правната комисия на Народното събрание.

Не са процедурите обаче, които пречат за осъждането на високопоставени нарушители на законите, а зависимостите и обвързаностите на прокурора и съдията

Не са само процедурите, които ще помогнат и да се залавят и осъждат всички крадци и разбойници, които наричаме битова престъпност. А качественото разследване и събиране на доказателствата, тоест професионализмът на полицейските служби и прокуратурата.

Каквито и процедурни промени да направим, колкото и да опростим НПК, никога няма да бъде възможно чак такова облекчаване, че да откарваме престъпниците направо в затвора – това го знаят прекрасно и полицията, и прокурорите, и политиците, дори Румен Петков го знае… Но нали трябва да се политиканства …. И да се говори срещу предложената реформа „на министъра на правосъдието“, която била не тази, от която се нуждае обществото, но без да обясни коя трябва да бъде, важното е с апломб и тембър да се претендира сериозност за пред човечеца пред телевизора, който е далече от проблема, но иска да разбере /точно пред тези хора пропагандата извършва най-големия си грях впрочем/.

Описаното дотук означава, че ние

имаме практически едни съвсем нови процесуални кодекси, които освен това се променят средно два-три пъти годишно

А срокът на годност на един процесуален закон не може да е 8-9 години – такова нещо няма в никоя уредена правова държава.

Очевидно се подменя умишлено и с фалшиви мотиви темата за промените, щом сме стигнали до  положение едни практически нови закони, при това често променяни, да са отново сочени за една от основните цели на… реформата.

Или нещо се къса в комуникацията – вероятно затова министърът на правосъдието още през май изпрати писма до главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд с молба да посочат областите, в които се налагат промени в НПК. Само така може да стане сигурно, че няма да се получи разминаване между визията на магистратите за необходимите промени и работата по един законопроект. И няма след половин година прокуратурата отново да проплаче, че процесът ѝ пречи.

Логично промяната в структурата и организацията на ВСС чрез промяна на устройствения Закон за съдебната власт  трябва да предхожда измененията в процеса, защото

качеството на правосъдието – дали то ще е независимо и безпристрастно, зависи преди всичко от качеството на магистратите, от тяхната професионална компетентност, манталитет и почтеност, а те се назначават от ВСС

Неслучайно основните упреци към системата откъм ЕК и други международни институции се отнасят за начина, по който тя се управлява и по който се кадрува в нея, а не към процеса. Но не е нужно да ни казва ЕК – виждаме и сами без чужда помощ пороците на системата в двойните мерки, с които се правят назначения, повишения и  наказания в съдебната система, и те продължават с години.

Затова и опитът да се представят за реформа евентуални поредни преработки на процесуалните закони (без да се посочва и какви, при това) е тежка профанизация на темата съдебна реформа, към която опонентите прибягват. Да повторим –  поради липса на съдържателни аргументи срещу предложените промени на модела на управление на съдебната власт. А да кажат направо – никакви промени – не върви.

 

Първоначална публикация

Михаил Екимджиев: Ноевият ковчег на Христо Иванов е по-полезен за България от Титаника на Близнашки

By Новини

Интервю на Петя Владимирова с Михаил Екимджиев за „Дневник“

Адвокат Михаил Екимджие

Адвокат Михаил Екимджиев – снимка на Георги Кожухаров

Адвокат Михаил Екимджиев завършва право в юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“ през 1990 г. Той е българският адвокат, спечелил най-много дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Автор е на множество юридически статии, публикувани в авторитетни български и чуждестранни издания. Учредител е на Асоциация за европейска интеграция и права на човека. С него разговаряме за последните развития около съдебната реформа.

Като наблюдавате отстрани, забелязва ли се отстъпление или разминаване между заявките за реформиране на съдебната система и действията на политическото мнозинство?

– Струва ми се за съжаление, че силуетът на това, което наричаме съдебна реформа, започва да губи очертания. Като че ли се залага на твърде плавен, еволюционен подход. Такъв подход е по-подходящ за стари демокрации, в които съдебната система работи добре и само по-зорки наблюдатели забелязват повърхностни пукнатини в лустрото на системата, които могат да се коригират с меки еволюционни промени. Боя се, че този европеиден тип реформа не е адекватен на тежките системни и структурни проблеми на българската правосъдна система, трупани през последните десетилетия.

Точно заради дългия период, който е генерирал тази критична маса проблеми, сега се налагат по-решителни, радикални мерки за спасяване на правосъдието и надеждата за справедливост, които са основа и опора на държавността.

Какво конкретно имате предвид?

– Една от основните промени, с които дори бившият служебен премиер Близнашки се съгласява, е разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии – на съдии и на прокурори. В дългосрочен план това вероятно ще укрепи независимостта на съда, ще подобри селекцията и кариерното израстване на качествени съдии. Резултатите ще усетим след години, а вероятно и след десетилетия. Големият въпрос е какво ще правим СЕГА с негодниците във ВСС и с марионетките, които от години тежат на ключови места в съдебната система. Благодарение на безкрайните си мандати те ще продължат да вредят, ако не бъдат неутрализирани.

От тази гледна точка съм привърженик на по-радикална реформа. Дори това, което премиерът Борисов каза – без да съм негов фен и без да имам особен респект към юридическия му капацитет, че ВСС трябва да бъде разпуснат, защото е доказал своята несъстоятелност. Това е най-компрометираният и най-вреден ВСС, откакто съществува тази институция в България. И няма причина – нито обществен интерес, нито здрав разум, той самоцелно да бъде съхранен.

Възражението, което публично се лансира, е, че трябва стабилност, че ВСС и друг път е разпускан предсрочно, но това не е довело до по-добро?

– Правораздавателната система е консервативна, но има смисъл нейните институции да бъдат съхранявани само когато работят в интерес на обществото. Когато обаче ръководителите на системата са доказали непочтеност, склонност към зависимости и корупция, очевидно няма смисъл и обществена нужда да бъдат запазени. Затова системата трябва възможно най-бързо и радикално да се изчисти, за да получим справедлив процес в разумен срок. Това е целта и смисълът на това, което наричаме съдебна реформа.

От друга страна, си давам сметка колко ожесточена е съпротивата на тези, които години наред са инвестирали в този порочен модел, за да го контролират и за да се ползват от властовия му ресурс. Без бой те няма да се лишат от своите протежета – административните ръководители и ВСС, които им осигуряват възможност за капитализиране и осребряване на този ресурс.

Но нали политическата власт е тази, която може да ги принуди, като промени правилата, които допускат сегашните зависимости?

– Политиката е изкуство на възможното. Реформаторите едва ли лесно са се отказали от първоначалните си идеи. Въпросът е какво биха могли да направят при тези политически реалности, в които се вижда нежеланието дори на мнозинството от ГЕРБ да подкрепи промените въпреки декларираната подкрепа на стратегията за съдебна реформа. Съпротивата наистина е жестока и тя може да бъде преодоляна само с вътрешен натиск от активните и отговорни хора и с подкрепа от европейските институции.

Съпротивляването на промените е феноменално и има страстни пропагандисти, и то професори и популярни лица от национални институции, а реформата  – един само говорител, министъра на правосъдието, и то в кротък експертен стил… Докато професорът по конституционно право обявява министъра за лаик, а реформата – за изнасилване на конституцията, гражданите не научават аргументите за тази съпротива?

– Има една забавна приказка за лаиците и професионалистите: аматьорите били направили Ноевия ковчег, а професионалистите – „Титаник“. Ако това е така, Ноевият ковчег на Христо Иванов е много по-ценен от Титаника на Георги Близнашки.

Не съм се съмнявал, че хората, които докараха системата до сегашния ѝ колапс, имат ресурс за пропаганда от Гьобелсов тип. Знаех, че ще използват медии и „специални“ говорители, за да маргинализират идеята за промяна. Това се постига най-лесно чрез публично дискредитиране на опонента: ето дойде на власт един – новият министър на правосъдието, пълен лаик, който иска да разчисти едни ръководители в съдебната система и свързаните с тях кукловоди, за да стане той самият кукловод…

Такива елементарни, махленски тези очаквах, че ще бъдат развивани, но в жълтата поръчкова преса, която е разпознаваема. Иначе хората с добра памет и аналитичен разум не биха могли да приемат насериозно Георги Близнашки. Когато бях студент, той със същия невротичен апломб преподаваше достойнствата и демократизма на конституцията на Тодор Живков и нейния член първи за ръководната роля на комунистическата партия.

Ако въобще има феномен, той е, че министърът на правосъдието показа решителност, която не са очаквали. Решителност, която засяга интереси на мафиотски триади, градени години и десетилетия, които трудно се разделят с позиции, в които са инвестирали страшно много. Гротеската на тази хиперреакция може да се обясни и със страха от румънски пример – да не вземе някой тук да изпусне добрия дух от бутилката…

Еволюция на възгледите, защо не?

– Защото при почтените хора еволюцията става с катарзис и покаяние. Не може като цирков клоун, човек с академична претенция, с непосилна лекота да вади от ръкава подходящите за ситуацията принципи. Един път ще бъде Магна харта, втори път – конституцията на комунистическия режим, трети път – Монтескьо и правовата държава…

„Конституционализмът“ на Близнашки прилича на сергия в бит пазар. Върху нея има за всеки по нещо, но всичко е с кратък срок на годност. За да си професор в Алма матер, не е достатъчно главата ти да е побрала определено количество статистическа информация за конституционните модели. А означава да си преди всичко морален лидер и пример за студентите. Знание без етика не може да създаде академичен дух и традиция. Всъщност един от големите проблеми на обществото и на прехода ни е, че допускаме бивши ченгета, доносници и обикновени ренегати да се изживяват в публичното пространство като морални стожери и ментори.

Според опонентите на промените, включително и проф. Близнашки, скъсяването на мандата на ВСС и явното гласуване ще нарушат фундаментални принципи на конституционализма, а пипането на прокуратурата направо ще я подчини – кои са тези принципи, къде са записани?

– Трудно ми е да влизам в задочен спор, тъй като в подобни тези, и конкретно в твърденията на Близнашки, няма конкретика, нито логика, а се използва декларативно-заклинателен подход: Това е така, защото аз го казвам, а аз съм професор и аз знам, а министърът и премиерът са лаици и не знаят. Самопровъзгласяването за авторитет и ерудит при толкова обременено минало ми се струва нездравословно.

А иначе г-н Близнашки е прав чисто статистически. В повечето правни системи е прието прокуратурите да са в съдебната система. Това обаче не значи, че действа някакъв императив. Напротив – европейските правни стандарти дават значителна свобода на всяка държава да предприема мерки, каквито смята за подходящи за решаване на своите проблеми. Конституцията не е свещена крава, нито паметник, а е инструмент за регулация на обществени отношения. Тя е създадена от хора и хората могат да я променят, когато дефектира.

Няма смисъл да бъде търпян още две или три години един ВСС, който е показал своята несъстоятелност, неспособност или нежелание да изпълнява задачите, които обществото чрез конституцията и Закона за съдебната власт са му възложили. Вижте само последното решение на ВСС – избора на Ясен Тодоров за техен представител в националния антикорупционен съвет! Това е емблема на негодното и проблемното, което се случва в тази система. Изборът на такъв персонаж е с ясно послание – борбата с корупцията и новите антикорупционни органи са мъртвородени. Не поглеждайте към Румъния и забравете Моника Маковей, според която не законите, а хората правят промените. Същият извод се налага и от факта, че г-н Цацаров се самопровъзгласи за ръководител на мистериозното звено за борба с корупцията, съставено от прокурори, служители на ДАНС и МВР.

Що се отнася до гласуването във ВСС – в повечето случаи по кадрови въпроси то е тайно, но и това не е догма – всяка държава решава в зависимост от това какви проблеми трябва да разреши и какво цели да постигне. Аз бих поставил въпроса така: след като по закон членовете на ВСС са юристи с високи професионални и морални качества, какво им пречи да застанат с лицата и с имената си зад решенията, които гласуват във ВСС? Та нали всички във ВСС знаят кой как гласува! Защо обществото да не знае например кой е гласувал Ясен Тодоров да стане член на антикорупционния орган! Може би само изборът на Пеевски беше по-позорен от този…