Сн. – Дневник
Анализ на Петя Владимирова за „Дневник“ от поредицата „Промени в съдебната власт“.
Един рефрен се повтаря най-устойчиво от опонентите на предложените промени в съдебната власт, в които основният акцент е промяна на модела на управление на системата чрез разделяне на Висшия съдебен съвет, за да се вземат кадровите решения от съдии за съдии и от прокурори за прокурори. Вторият акцент е прекият избор на членовете на ВСС от всички магистрати и третият – тайното гласуване на решенията да се замени с явно, за да носят отговорност членовете на ВСС пред онези, които са ги избрали, и да се пресече възможността за тайни договаряния по незнайни поръки. Последното предложение отпадна в компромисния вариант на конституцинонния проект след разговорите на Реформаторския блок с ДПС.
„Реформа да, но не тази, а друга – на процедурите“
Рефренът, който се противопоставя от опонентите, въпреки че целият парламент на практика гласува през януари стратегията на Министерството на правосъдието за съдебна реформа, се свежда до следното риторично питане: с какво предложените промени ще помогнат на правосъдието да стане по-бързо и по-ефективно, да не се отлагат делата с години, и т.н. Тези дни Румен Петков /АБВ/ за пореден път запита от телевизора: проектопромените дават ли отговор какви са процедурите и инструментите, които да направят правосъдието по-бързо и ефективно.
Какво показват данните обаче:
България е в горната част на класацията по продължителност на делата, сравнена с останалите държави в ЕС
Това е видно от Информационното табло за правосъдие на Европейската комисия по показателя продължителност на съдебните процеси.
А административното правосъдие в България е по-бързо от Германия и Франция – тези данни от същото Информационно табло изнесе през март не друг, а евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев пред активисти и симпатизанти на партията във Варна. Административните дела у нас приключват на първа инстанция до 200 дни, в Германия – до 280 дни, а във Франция – до 600, информира евродепутатът.
Разбира се, тогава той вероятно е бил мотивиран да похвали Върховния административен и неговия председател, при когото място току-що беше спечелила без нито ден съдийски стаж съпругата на евордепутата Радев. Комично е, че впоследствие председателят на същия съд Георги Колев го виждаме сред опонентите на структурните промени да твърди, че ни трябва реформа, но не точно тази, която е предложена, а друга, която да ускорява… не-бавното правосъдие на неговия съд.
България е в челото и по осъждания – 97 % от присъдите са осъдителни
Този впечатляващ процент поставя България на челно място и по този показател. Пред нас е само Русия! Отделен въпрос е, че ефективни присъди масово застигат рецидивистите – независимо от тежестта на престъплението: Ако откраднеш повторно, влизаш в затвора. Осъдени за корупция или търговия с влияние от високите нива на власт обаче няма.
България обаче е на предпоследно място в ЕС по показателя независимост на съда!
Е, тя тази оценка е направена въз основа на възприятията на хората, коментира и този показател евродепутатът Радев през март, и обобщи:“Няколко гнили ябълки не могат да бъдат лицето на системата.“
Гнилите ябълки не се изчистват обаче с промяна на процедурите, а с промяна в механизмите на назначаването и наказването за нарушенията, а то се извършва от Висшия съдебен съвет.
Десетки промени на процесуалните закони са направени за 8-9 години, а осъдени за корупция и търговия с влияние от високите нива на властта все няма…
Само този факт е достатъчен да обори твърдението, че процесуалните закони трябва да се центърът и основата на съдебната реформа. Тази опорна точка се появи за да компенсира липсата на аргументи по същество срещу предложените промени.
И трите ни процесуални закони са нови: НПК /от 2006 г./, ГПК /2007 г./, АПК /2007 г./
и са изготвени във връзка с приемането на България в ЕС от големи експертни групи, с помощ отвън, по международни проекти, с най-широко участие на действащи магистрати…
А справка в законодателната дейност на Народното събрание по трите процесуални закона – Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ и Административно-процесуалния кодекс /АПК/ показва, че освен че са нови, те са и променяни десетки пъти:
– НПК – от влизането му в сила през 2006 г. е променян 24 пъти;
– ГПК – от 2007 г. насам е променян над 20 пъти;
– АПК – от 2007 г. е променян „само“ 9 пъти.
И понеже най-масово се твърди как процедурите пречат, понеже са сложни и формализирани, ще припомня, че работата по новия НПК – бибилята на наказателното правосъдие, е извършена с участието на прокуратурата – представители на прокуратурата, определени от главния прокурор, винаги са участвали и в работните групи в Министерството на правосъдието, и в Правната комисия на Народното събрание.
Не са процедурите обаче, които пречат за осъждането на високопоставени нарушители на законите, а зависимостите и обвързаностите на прокурора и съдията
Не са само процедурите, които ще помогнат и да се залавят и осъждат всички крадци и разбойници, които наричаме битова престъпност. А качественото разследване и събиране на доказателствата, тоест професионализмът на полицейските служби и прокуратурата.
Каквито и процедурни промени да направим, колкото и да опростим НПК, никога няма да бъде възможно чак такова облекчаване, че да откарваме престъпниците направо в затвора – това го знаят прекрасно и полицията, и прокурорите, и политиците, дори Румен Петков го знае… Но нали трябва да се политиканства …. И да се говори срещу предложената реформа „на министъра на правосъдието“, която била не тази, от която се нуждае обществото, но без да обясни коя трябва да бъде, важното е с апломб и тембър да се претендира сериозност за пред човечеца пред телевизора, който е далече от проблема, но иска да разбере /точно пред тези хора пропагандата извършва най-големия си грях впрочем/.
Описаното дотук означава, че ние
имаме практически едни съвсем нови процесуални кодекси, които освен това се променят средно два-три пъти годишно
А срокът на годност на един процесуален закон не може да е 8-9 години – такова нещо няма в никоя уредена правова държава.
Очевидно се подменя умишлено и с фалшиви мотиви темата за промените, щом сме стигнали до положение едни практически нови закони, при това често променяни, да са отново сочени за една от основните цели на… реформата.
Или нещо се къса в комуникацията – вероятно затова министърът на правосъдието още през май изпрати писма до главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд с молба да посочат областите, в които се налагат промени в НПК. Само така може да стане сигурно, че няма да се получи разминаване между визията на магистратите за необходимите промени и работата по един законопроект. И няма след половин година прокуратурата отново да проплаче, че процесът ѝ пречи.
Логично промяната в структурата и организацията на ВСС чрез промяна на устройствения Закон за съдебната власт трябва да предхожда измененията в процеса, защото
качеството на правосъдието – дали то ще е независимо и безпристрастно, зависи преди всичко от качеството на магистратите, от тяхната професионална компетентност, манталитет и почтеност, а те се назначават от ВСС
Неслучайно основните упреци към системата откъм ЕК и други международни институции се отнасят за начина, по който тя се управлява и по който се кадрува в нея, а не към процеса. Но не е нужно да ни казва ЕК – виждаме и сами без чужда помощ пороците на системата в двойните мерки, с които се правят назначения, повишения и наказания в съдебната система, и те продължават с години.
Затова и опитът да се представят за реформа евентуални поредни преработки на процесуалните закони (без да се посочва и какви, при това) е тежка профанизация на темата съдебна реформа, към която опонентите прибягват. Да повторим – поради липса на съдържателни аргументи срещу предложените промени на модела на управление на съдебната власт. А да кажат направо – никакви промени – не върви.
