август 2016

Д-р Христо Христев : „Как стигнахме дотук? Да сме едно потъващо в беззаконие, самоуправство, хаос, унищожаващо миналото и бъдещето си племе?…

Пожарът, който изпепели последните и най-ценни като културно-историческо наследство тютюневи складове на Пловдив е зловеща илюстрация, която събира в едно цялата трагедия на днешната ни реалност. На Пловдив и на цялата ни страна. Картината на една разпадаща се държава, в която се оказва невъзможно да се осъзнава и защитава общият интерес, в която не могат да се опазят и развият ценните неща, които имаме всички заедно. Като културно наследство, като природни ресурси, като човешко богатство…
Пожарът, в който изгоряха последните големи сгради от Тютюневия град, е въплъщение на тоталната неспособност на изгнилата, проядена от клиентелизъм, корупция и първичен кариеризъм публична власт в лицето на община Пловдив, в лицето на Министерство на културата, в лицето на прокуратура и всякакви други органи – да изпълнят минималните функции, които имат, и без които нито има държава, нито има право, нито има ред… Всички тези институции вече не функционират за друго, освен за да обслужват схемите и личните планове и интереси на тези, които ги контролират. Това е ясно на всеки разумен човек в България.
Това е и зловещата картина на едно общество, което вече го няма, защото няма реално стоящи общи ценности, които да споделят достатъчна част от неговите членове. Ценности, които да определят нормален порядък на отношенията в обществото, които да бъдат отстоявани от достатъчно хора и нарушаването на които да се санкционира, за да има възможен общ живот, възможно общо бъдеще.

Как стигнахме дотук? Да сме едно потъващо в беззаконие, самоуправство, хаос, унищожаващо миналото и бъдещето си племе? Как позволихме да изглеждаме европейска държава, а всъщност да сме нейде там в джунглата на примитивността, която надменно определяме като Трети свят?

Със сигурност едната причина е корупцията, която се развихри до невиждани размери… Обхвана институциите на властта една след друга – парламент, правителство, съдебна власт, общини… Превърна се в логика, смисъл и същност на тяхното съществуване. В двигател на всичко, което тези институции правят и не правят. Корупцията, която не беше пресечена навреме нейде там, в началото на 2000-2002, 2003 година, и постепенно прояде като раково образувание тъканта на институция след институция, докато накрая стигнахме там, където сме днес…

Има за тази трагична реалност обаче и още една причина според мен. Унищожителното съчетание на присъщия на народопсихологията ни конформизъм с тоталното налагане на материалното, на стремежа към бърза и голяма печалба, на парите като философия и измерител на всичко, което има смисъл и което трябва да се случва. Това не е само наше заболяване, но в симбиоза с тоталната корупция и конформизма, абсолютната меркантилност ражда унищожението на всичко ценно за нас като общност, на което сме свидетели днес…

Така стигнахме дотук. Културното наследство на един от най-старите и богати като история и забележителности български градове да гори в повече от странен пожар, докато общината си клати краката за опазването му, но старателно усвоява европейски средства, за да строи и ремонтира къде що може, когато има и когато няма нужда, без много вкус, без визия, без смисъл… Защо? Защото от строителство най-лесно се отклонява…

Министерство на културата да е дадено за пореден път като зестра в ръцете на едно апокалиптично недоразумение и цялата му „политика” да се свежда до софри за хранени хора и бутафорни реставрации на обекти, с евтини материали, защото така също лесно се отклонява…

Прокуратурата да прави политически изявления в защита на тази гротеска, поставена начело на културата и да проверява кой точно иска оставката на това, което се явява министър…

И когато накрая се случва нещо подобно – днес едно, утре друго, дори пред себе си да не вярваме, да не смеем дори да се надяваме, че е възможно реално и обективно разследване на случая, разкриване на истината, наказване на виновните, спазване на правото…

Ако изобщо това ни интересува, ако изобщо измежду личното си кариерно и материално осъществяване, и потребяването на поредните благини на пазара, сме разбрали какво се случва. И ако изобщо в нас са останали някакви нематериални ценности, които ни позволяват да си дадем сметка за всичко това.

Д-р Христо Христев е преподавател по право на ЕС в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и споделя идеите на Инициатива „Правосъдие за всеки“.

Какво става две години след затварянето на КТБ? Емил Димитров от Инициатива „Правосъдие за всеки” потърси отговори на някои въпроси.

 #ДП10 и компания нагло завлякоха през #КТБ има-няма 2,2 милиарда евро (4 400 000 000 лева) ей така, за добър ден.

Две години по-късно все едно нищо не се е случило. Държавата не пита, обществото спи, прокуратурата прави списъци на граждани без работа. Могли – взели, както се казва. Ние продължаваме напред, към пълна и безапелационна победа на невежеството, безхаберието и върховенството на подлостта.

Колко е голяма кражбата всъщност? Даваме ли си сметка? Ако се опитаме да превърнем десетцифреното число в алтернативни полезности, можем да видим още по-ясно и болезнено фрапиращата истина.

Например това е сумата на ЦЕЛИЯ бюджет на здравната каса за две години!

или

Сума, достатъчна да покрие годишния бюджет за образование (3,2 милиарда лева) и едновременно с това да се финансира производството на всичките седем епизода на култовия филм „Междузвездни войни”

или

На всички около 400 средни училища в България да се увеличат бюджетите с по 1 милион лева, в продължение на 10 години. И ще останат достатъчно пари, за да се закупи по един нелош таблет (300 лв.) за всеки от 600-те хиляди ученици в страната (по идеята на един евродепутат-консерватор-полиглот)

или

Сумата се равнява и на двегодишния бюджет на изследователския център ЦЕРН (андронния колайдер, казано по-просто).

От инвестиционна гледна точка тази сума е достатъчна за:

• уникална 30 годишна програма на Европейската космическа агенция с приземяване на управляем апарат върху комета, движеща се с 60000 км/ч. на 70 милиона километра от Земята (1,3 млрд. долара);
• да се финансира разкошно най-скъпият футболен отбор в света – Реал Мадрид (500 млн евро);
• отборът на Мерцедес да спечели убедително най-високотехнологичното спортно състезание Формула 1 (180 млн. евро);
• диктаторът Ердоган да си построи вила-дворец, четири пъти по-голяма от Версай (600 млн. долара) и да останат джобни за Путин за разкош.

…ЕДНОВРЕМЕННО!

Да демонизирам? Не.

 

На 10 август, с един скандален акт на МВР, бяха прекрачени недопустимо граници на правото, приличието и дори в известна степен на суверенитета на българската държава. Това бе сторено тайно, „на тъмно“, бързо и безпардонно от орган на държавната власт, като всъщност за действията на българската държава по „предaването на граница на чужд гражданин“, поискал убежище в страната ни, съобщи най-напред турската държава, а след това руските информационни агенции! Скандално и унизително полoжение за суверенна държава, член на ЕС.

Погазено бе върховенството на правото, унизен и буквално „прескочен“ бе българският съд. Той вече се е произнасял по този случай и е отказал екстрадиция, а всеки отказ за предоставяне на убежище подлежи на съдебен контрол. Прегазени бяха редица норми от европейското право в защита правата на човека.

От снощи вече живеем в по-малко демократична и свободна държава, в по-малко независима държава, защото български министри си позволиха да обслужат по най-унизителния възможен начин чужди държавни интереси и задоволиха наглите публични претенции на един диктаторски режим в съседна нам държава. Срам ни е, болно ни е, тежко е, когато разбереш, че правото на защита и човешките права не значат нищо в собствената ти държава, ако политическата конюнктура диктува друго! Предадохме един човек в лапите на тоталитарнатa инквизиция на държава, която е суспендирала официално ЕКЗПЧ, без никакви гаранции дори, че ще му бъде осигурен справедлив съдебен процес от безпристрастен съд. Просто така го изхвърлихме на границата в ръцете на копоите, като куче!

А в същото това време, един друг турски гражаданин е издирван от органите на МВР за убийството нa пътя на двама българи и никой дори не постави въпроса за неговото незабавно връщане пред българския съд. Позорно си мълчим и в двата случая.

Ето за това рокерските каски бяха на оградата на Съдебната палата, дами и господа „управляващи“, защото вие въведохте собствeни понятия за правосъдие по целесъобразност и отказвате да спазвате законите и Конституцията на България, както и основните принципи и ценности на Европа, към която уж се числим. Но вие правите сделки и компромиси не със собственото си име, а с това на България, и справедливостта май е излишна дума във вашия речник! С това ние не можем да се примирим!

Велислав Величков, председател на НГИ „Правосъдие за всеки”

На 10 август 2016 г. България изненадващо предаде на Турция Абдуллах Бююк. Турският бизнесмен беше издирван за връзки с организацията на Фетхуллах Гюлен, сочен от Анкара за организатор на опита за преврат от 15 юли. Бююк пристига в България през есента на миналата година, а в началото на тази иска политическо убежище. През март българският съд отхвърля искането за екстрадиция на турските власти, тъй като има достатъчно данни, че разследването срещу него е политически мотивирано. Това става далеч преди масовите репресии в Турция, последвали опита за преврат.

Как може да се тълкува деянието на българските власти? Юристът д-р Христо Христев коментира пред БТВ:

Той е предаден по административен ред, защото по реда на Закона за чужденците няма основания да пребивава в България. В същото време има други факти, които, съпоставени с това, което се случи, говорят, че ситуацията е изключително притеснителна и вероятно е налице едно доста тежко погазване на редица български норми от конституционен, законов ранг, включително международно-правни ангажименти.

Екстрадиция на въпросния турски гражданин е искана и тя е отказана от българския съд. Има влязъл в сила съдебен акт, който решава този въпрос. В него е изложено надлежно, че съществува риск по отношение на това лице в Турция да бъдат извършени действия, които са в разрез с основните права, които той има като човек, и които България е длъжна да гарантира на всеки, включително на чуждите граждани.

На следващо място вчера чухме, че министърът на външните работи на Турция говори за връщане на това лице, след като му е отказано политическо убежище в България. Това е изключително притеснително, тъй като при нас има странно мълчание, странна липса на информация. Искано ли е убежище, минала ли е процедура, какво точно се е случило?

Обективно погледнато процедура няма как да мине толкова бързо. Няма как да бъде гарантирано и право на защита на това лице в рамките на тази процедура и произнасяне на съд. Всичко говори, че малко в стила „завързваме го в чувал и го предаваме, защото ги искат в такава проблемна ситуация”, се  намираме в някаква подобна хипотеза. Това няма нищо общо нито с предписаните процедури в българското право, нито с правата на човека, гарантирани от нашата страна, нито с правния ред на ЕС.

В уредбата на института на убежището в българския Закон за убежището има изричен текст, който предвижда, че дори лицето да не е поискало убежище, ако има индикации в ситуацията, в която то се намира, че за него има риск и то обективно може да бъде поставено по тази закрила, българските власти са длъжни да му разяснят тези възможности на разбираем за него език, да му обяснят правата му и по същество да проверят дали няма риск за него, ако той бъде върнат в Турция.

За мен е извън всякакво съмнение по отношение на този човек – независимо какви факти има, нямаме никакви конкретни данни за връзка с опита за преврат.  Извън всякакво съмнение е, че за този човек съществува сериозна опасност какво ще се случи с него в Турция. Ще му бъдат ли гарантирани базисни права, нормално третиране като заподозрян евентуално в такъв тип престъпление.

Това, което виждаме изобщо след опита за преврат, за мен е изключително притеснително. Разбирам, че в България е малко навик да заобикаляме прякото назоваване на проблема и да се снишаваме, докато той не отмине. Но за мен, това, което става в Турция, не е съвместимо с демокрация и правов ред.

Има много индикации за натиск от страна на турските власти. И изказванията на посланика, и изказванията на министъра на външните работи на Турция показват едно разбиране на турската държава за това как може да се разпорежда на чужда територия, което е отвъд всякакви правила на дипломация и добросъседски отношения.

И да е натиск, и да е сделка, в България, която претендира да е правова държава – и по своята конституция, и по принадлежността си към ЕС, има норми и йерархия на тези норми, има ред, по който се решават тези въпроси. Случилото се няма нищо общо с този ред.

Д-р Христев задава следните въпроси към вътрешния министър Румяна Бъчварова:

Първо: Какво е правното основание и какъв е редът, по който това лице е предадено? Ако има взета мярка за принудително извеждане, гарантиран ли му е ред на защита преди тази мярка да бъде приложена?Дадена ли му е възможност доброволно да напусне? Изпълнени ли са изискванията на Закона за бежанците? Изпълнени ли са изискванията на правото на ЕС?

Вижте коментара по темата в сутрешния блок на БТВ.