Skip to main content

Христо Христев за предаването на Бююк: Има тежко погазване на редица български норми

HristevНа 10 август 2016 г. България изненадващо предаде на Турция Абдуллах Бююк. Турският бизнесмен беше издирван за връзки с организацията на Фетхуллах Гюлен, сочен от Анкара за организатор на опита за преврат от 15 юли. Бююк пристига в България през есента на миналата година, а в началото на тази иска политическо убежище. През март българският съд отхвърля искането за екстрадиция на турските власти, тъй като има достатъчно данни, че разследването срещу него е политически мотивирано. Това става далеч преди масовите репресии в Турция, последвали опита за преврат.

Как може да се тълкува деянието на българските власти? Юристът д-р Христо Христев коментира пред БТВ:

Той е предаден по административен ред, защото по реда на Закона за чужденците няма основания да пребивава в България. В същото време има други факти, които, съпоставени с това, което се случи, говорят, че ситуацията е изключително притеснителна и вероятно е налице едно доста тежко погазване на редица български норми от конституционен, законов ранг, включително международно-правни ангажименти.

Екстрадиция на въпросния турски гражданин е искана и тя е отказана от българския съд. Има влязъл в сила съдебен акт, който решава този въпрос. В него е изложено надлежно, че съществува риск по отношение на това лице в Турция да бъдат извършени действия, които са в разрез с основните права, които той има като човек, и които България е длъжна да гарантира на всеки, включително на чуждите граждани.

На следващо място вчера чухме, че министърът на външните работи на Турция говори за връщане на това лице, след като му е отказано политическо убежище в България. Това е изключително притеснително, тъй като при нас има странно мълчание, странна липса на информация. Искано ли е убежище, минала ли е процедура, какво точно се е случило?

Обективно погледнато процедура няма как да мине толкова бързо. Няма как да бъде гарантирано и право на защита на това лице в рамките на тази процедура и произнасяне на съд. Всичко говори, че малко в стила „завързваме го в чувал и го предаваме, защото ги искат в такава проблемна ситуация”, се  намираме в някаква подобна хипотеза. Това няма нищо общо нито с предписаните процедури в българското право, нито с правата на човека, гарантирани от нашата страна, нито с правния ред на ЕС.

В уредбата на института на убежището в българския Закон за убежището има изричен текст, който предвижда, че дори лицето да не е поискало убежище, ако има индикации в ситуацията, в която то се намира, че за него има риск и то обективно може да бъде поставено по тази закрила, българските власти са длъжни да му разяснят тези възможности на разбираем за него език, да му обяснят правата му и по същество да проверят дали няма риск за него, ако той бъде върнат в Турция.

За мен е извън всякакво съмнение по отношение на този човек – независимо какви факти има, нямаме никакви конкретни данни за връзка с опита за преврат.  Извън всякакво съмнение е, че за този човек съществува сериозна опасност какво ще се случи с него в Турция. Ще му бъдат ли гарантирани базисни права, нормално третиране като заподозрян евентуално в такъв тип престъпление.

Това, което виждаме изобщо след опита за преврат, за мен е изключително притеснително. Разбирам, че в България е малко навик да заобикаляме прякото назоваване на проблема и да се снишаваме, докато той не отмине. Но за мен, това, което става в Турция, не е съвместимо с демокрация и правов ред.

Има много индикации за натиск от страна на турските власти. И изказванията на посланика, и изказванията на министъра на външните работи на Турция показват едно разбиране на турската държава за това как може да се разпорежда на чужда територия, което е отвъд всякакви правила на дипломация и добросъседски отношения.

И да е натиск, и да е сделка, в България, която претендира да е правова държава – и по своята конституция, и по принадлежността си към ЕС, има норми и йерархия на тези норми, има ред, по който се решават тези въпроси. Случилото се няма нищо общо с този ред.

Д-р Христев задава следните въпроси към вътрешния министър Румяна Бъчварова:

Първо: Какво е правното основание и какъв е редът, по който това лице е предадено? Ако има взета мярка за принудително извеждане, гарантиран ли му е ред на защита преди тази мярка да бъде приложена?Дадена ли му е възможност доброволно да напусне? Изпълнени ли са изискванията на Закона за бежанците? Изпълнени ли са изискванията на правото на ЕС?

Вижте коментара по темата в сутрешния блок на БТВ.

Buuk