юни 2020

Адв. Андрей Янкулов посочва, че нормативните промени не са достатъчни, за да се решат проблемите на съдебната система и припомня част от становище на Венецианската комисия:

„За да се случи реално реформата на правосъдието в България са нужни еволюция на политическата култура и нов професионален етос.“

Бившият прокурор от Софийска градска прокуратура напусна държавното обвинение миналата есен – ден след назначаването на Иван Гешев, като изтъкна, че не чувства като свой пътя, по който е водена тя.

В своето изказване на форума „Гражданите, правосъдието и извънредните мерки“ той развива, по думите му екзотична теза, че основно правомощие, упражнявано от прокуратурата – осъществяването на общ надзор за законност, не съществуват в действащата Конституция на страната.

Прокуратурата няма конституционно правомощие за упражняване на общ надзор за законност. За сравнение, в т.нар.  Живковска конституция от 1971 г. и в тази от 1947 г., наричана Димитровска, това е отбелязано на първо място. В правомощията, изброени в чл. 127 от настоящия Основен закон обаче, общ надзор за законност отсъства.

„На първо място са изведени правомощията, свързани с наказателния процес, които в предишните конституции са оставени по-назад, т.е. тук е налице застъпване на тезата от конституционния законодател, че основните правомощия на прокуратурата в една демократична държава трябва да бъдат свързани именно с участието ѝ в наказателния процес.“

Едно от текстовете погрешно се тълкува като общ надзор за законност и това увеличава неправомерно правомощията на държавното обвинение, посочва Янкулов.

„Това дава една силна фактическа власт и силна власт за регулиране на всякакви обществени отношения, които обаче не би трябвало да бъдат регулиран по този начин. Защото това е правомощие, което е присъщо на тоталитарното устройство на обществото, където има нужда от някакъв мощен централизиран орган, който да следи за това как цялата администрация си изпълнява правомощията. В една демократична държава и би следвало да има различни контролни органи в различните сфери на дейност, чието пък действие да бъде контролирано от съда, а не от прокуратурата, която по дефиниция има по-репресивни правомощия.“

По-нататък се разкрива как прокуратурата получава монопол по друго основно правомощие и той не следва от Конституцията.

“Второто голямо правомощие на прокуратурата е нейната функция по наказателно преследване. Това означава, че тя осъществява пълен монопол по решенията дали, на кого, за какво, кога да бъде повдигнато обвинение и съответното лице да бъде привлечено към наказателна отговорност и предадено на съд.“

Андрей Янкулов изтъква, че този монопол следва от Наказателно-процесуалния кодекс, където отсъства възможност друг да предявява обвинения и да ги повдига пред съда. Но според Конституцията и други органи изпълняват надзор върху изпълненията на наказанията.

„Когато говорим за този монопол, той според мен не е на конституционно ниво, но така или иначе съществува.

За да се преодолее това нещо, т.е. да се преодолее опасността от бездействие на прокуратурата, когато са налице законовите основания да се действа, да бъде привлечен някой към наказателна отговорност, е възможно да се уреди потенциалното правомощие на друг орган да привлича  към наказателна отговорност в определени хипотези.“

Според Янкулов това е единствената реална възможност за наказателно преследване на главния прокурор.

„Това трябва да бъде от външен на прокуратурата орган, независимо дали ще тълкуваме Конституцията, в смисъла, че всеки един прокурор е подчинен по всяко едно дело на главния прокурор.“

Янкулов предлага съдебен контрол при откази на прокуратурата да осъществява правомощията си. При съмнения за незаконосъобразни действия може да помогне облекчаване на наказателния процес в досъдебната фаза, за да се стигне до по-бързо внасяне на случаите в съда.

„Доказателственият стандарт в момента за досъдебната фаза на българския наказателен процес е изключително висок, изисква се постигане на пълно доказване още на досъдебната фаза. Това е нещо, по което нашият процес се отличава от много наказателни процеси на други държави от континенталната правна система, където не се изисква да се провежда пълно доказване на досъдебната фаза. Необходимо е единствено събиране на достатъчно доказателства, обосновано подозрение за извършено престъпление, за да се предаде лицето на съд и там вече да протича пълното доказване. Това би било и в съзвучие с принципа на нашия наказателен процес, че досъдебната фаза е само подготвителна.“

Юристът оценява като положителни последните промени в НПК, но изтъква, че е нужно още по-голямо опростяване на досъдебната фаза, за да се достига по-бързо до съд.

Той завършва с още нещо, което е важно за наказателния процес. Трябва да се намалят негативните последици по други закони за лицата с повдигнати обвинения.

„Например по закона за противодействие на корупцията от самия факт на привличане на лицето в качеството на обвиняем срещу него започват да текат процедури, които са обвързани формално с привличането в това качество. За мен няма никаква логика да бъде така, тъй като прокуратурата все пак не решава въпроса за вина, не се произнася по такъв начин. Не би следвало, от самия факт, че някое лице е привлечено като обвиняем, за него да текат други негативни последици, освен тези, които текат във връзка със самия наказателен процес.“

Форумът „Гражданите, правосъдието и извънредните мерки. Заплахи за демокрацията и правовия ред“ се състоя на 23 май 2020 г. в платформата Zoom. Публиката имаше възможност да задава въпроси във виртуалната стая, както и на страницата на „Правосъдие за всеки“ във Фейсбук.

Как се прави разследваща журналистика в България? Асен Йорданов изпитва на гърба си цената за участието в „Биволъ“ – медия, която по думите му е известна дори извън България като мишена на институциите у нас.

„Биволь“ присъства в почти всички доклади като медия, която е атакувана по недопустим начин, с цел да бъдат прекратени нашите разследвания или медията да бъде закрита. Основната атака попада лично срещу мен и срещу всички свързани с мен, включително срещу моето семейство, тъй като аз съм носител на правата на „Биволъ“ и явно съм набелязан като мишена от институциите.“

Медията страда от натиска върху свободната журналистика. Преди години го оказваха частни групировки чрез заплахи и физическо насилие, а сега действа държавата със своите органи, посочва Йорданов.

„Проблемът с медийната свобода в България е системен и повече от десет години ескалира и еволюира. Констатиран е от най-сериозните организации и институти в света, които изследват свободата на словото, демократичните процеси и медийната свобода.“

В доклади на водещи международни организации се отчитат опитите на българските власти да се възползват от извънредното положение заради пандемията от коронавируса, за да втвърдят контрола върху свободната журналистика. Оценката на Асен Йорданов:

„Методите и средствата, които се използват в България чрез прокуратурата за активиране на институциите относно тормоз и непрекъснат натиск срещу свободните медии, може да бъдат квалифицирани като държавна репресия.“

В международни анализи се посочва и ролята на медиите под контрола на Делян Пеевски в атаките на институциите срещу свободните медии.

Журналистът прави мрачно сравнение за ситуацията в страната ни:

„Това е политика, характерна за тоталитарните режими като сталинския режим и този в Китай по време на културната революция. Т.нар. дадзибао, в които се публикуват враговете на народа. Тези медии играят ролята на дадзибао – в анонимни статии те публикуват клеветнически твърдения срещу „Биволъ“ – срещу медията, журналистите и свързани с тях хора. Едва ли нормален човек би повярвал, че тези твърдения са истина, но те са толкова грозни и вулгарно изписани. Явно целта е прокуратурата веднага да види основание и да започне разследване и проверки срещу медията.“

Прокуратура явно третира „Биволъ“ като Организирана престъпна група. Причина за това са разследванията – така солидно подплатени с неопровержими документи и доказателства, че обвиненията срещу медията нямат шанс, посочва Йорданов. Той подчертава, че съдът е единственото място, където „Биволъ“ среща справедливост и затова до момента не е осъден.

Самите журналисти в медията са подложени на масирани действия от страна на полицията и държавни агенции. Имам информация, че сме следени, казва Асен Йорданов и споделя разтърсващи подробности за кошмара, в който живее.

„По отношение на мен от страна на прокуратурата са предприети всякакви действия, които да поставят всеки човек в ситуация на психическо пречупване. От две години аз и моята съпруга, която споделя моята съдба и стана също обект на тези репресивни действия без абсолютно никакъв повод, не можем реално да се занимаваме с нищо нормално. Живеем в омагьосан кръг, в който сме непрекъснато жертви на тормоз и на натиск от страна на всички институции.“

Ревизии, проверки, разследвания, разпити застигат всички, с които съпругата на журналиста е работила през годините.

„Това е типичен сталинистки метод за смазване на всякаква мисъл за опозиция и свобода на мнението, за принуждаване на обществени субекти към пълно подчинение с линията, която налагат партията и нейният вожд.“

Асен Йорданов прави сравнение с режима преди 1989 г., когато е бил обект на наблюдение от Държавна сигурност.

„Мога да кажа, че методите и действията, които се упражняват в момента, са още по зловещи от действията, които упражняваше предишният комунистически режим. Те са по-префинени, маскирани са зад фасадата на законност и на демокрация, но в същото време са много ясни. Това е политическа репресия.“ 

За сметка на това прокуратура не разследва изнасяните от „Биволъ“ данни за крупни престъпления и корупционни скандали по върховете, за злоупотреби със стотици милиони обществени и европейски средства. Дори не оказва съдействие на европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Явно е така, защото това са случаи на корупция по върховете на политическата власт, пояснява Асен Йорданов.

„Ставащото в България, е пред очите на целия свят. То не остава скрито, защото не сме зад желязната завеса. Тези, които в момента са на власт в страната, трябва да са наясно с това и да знаят, че по този начин тяхното политическо досие никога няма да бъде изчистено.“

„Биволъ“ изпраща сведения за всичко това до служители на най-високите нива в институциите на ЕС и до ръководствата на водещи европейски държави.

Форумът „Гражданите, правосъдието и извънредните мерки. Заплахи за демокрацията и правовия ред“ се състоя на 23 май 2020 г. в платформата Zoom. Публиката имаше възможност да задава въпроси във виртуалната стая, както и на страницата на „Правосъдие за всеки“ във Фейсбук.

Д-р Христо Христев, преподавател по право на ЕС в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, посвети участието си във виртуалния форум „Гражданите, правосъдието и извънредните мерки“ на една тревожна тенденция в страни от Европейския съюз, наричана от анализатори „криза на правовата държава“ или „криза на демокрацията“. Той направи паралел между България и Унгария и Полша – две страни със сериозни проблеми в тази сфера, които са във фокуса на вниманието на Европейската комисия.

Христев подчерта, че проблемите с функционирането на правовата държава в страната ни не може да се ограничат до ситуацията с извънредното положение и извънредната епидемиологична обстановка.

Докторът по право на ЕС посочи, че в Унгария и Полша, в течение на повече от пет години, се наблюдава „ясна тенденция на ерозиране, дори разграждане на основни елементи на демократичната държава“.

На първо място се ограничава независимостта на съдебните власти, за да обслужват дадени политически цели. Главно в Полша, но и в Унгария се налага контрол над обществените медии и така се ограничават свободата на изразяване на мнение и свободата на информация. В ход е ограничаване на редица граждански права, прилага се и политика за подкопаване на гражданското общество.

Въпреки наличието на същите тенденции в България, страната ни е извън вниманието на Брюксел, каза Христев. Той припомни озадачаващите заключения на предишната Еврокомисия, че сме изпълнили целите на Механизма за сътрудничество и проверка и наблюдението може да бъде прекратено.(Скоро след форума се разбра, че наблюдението все пак остава.)

Противно на тази оценка, в България се наблюдават всички елементи от кризата на правовата държава. „Съществува ли независима съдебна система?“ – запита реторично Христо Христев. Той очерта ситуацията във Висшия съдебен съвет, който в работата си очевидно е подчинен на „неизвестни фактори и зависимости“. Спомена проблемите с изискванията за справедлив процес и ефективни правни средства на защита, функционирането на прокуратурата, свободата на словото, законотворчеството в българския парламент.

„Мисля, че сме изправени пред една много тревожна тенденция“, заключи Христев. „Началният етап беше ерозиране, а сега бих казал, че и ние, подобно на Полша и Унгария, сме в някаква фаза на разграждане на основни елементи от демократичния модел и основни гаранции на правовата държава в България“.

Напоследък единствено органи на Съвета на Европа, като Венецианската комисия, отбелязват тези проблеми в България. Нужно е да питаме защо оставаме встрани от вниманието на европейските институции, смята Христо Христев.

Форумът „Гражданите, правосъдието и извънредните мерки. Заплахи за демокрацията и правовия ред“ се състоя на 23 май 2020 г. в платформата Zoom. Публиката имаше възможност да задава въпроси във виртуалната стая, както и на страницата на „Правосъдие за всеки“ във Фейсбук.

Форумът „Гражданите, правосъдието и извънредните мерки“ е изключително важен в обстановката на проблеми със защитата на правата на хората, репресии на властта срещу неудобни хора, невъзможност за гражданското общество да разпознае реалната заплаха за правата и свободите и да се противопостави. С тези аргументи докторът по конституционно право Атанас Славов участва в организираната от Инициатива „Правосъдие за всеки“ виртуална дискусия.

„Движение от полудемократично състояние на обществото към някаква форма на хибриден режим“ – така д-р Славов оценява обстановката след избора на Иван Гешев за главен прокурор. Той открои атаките на Гешев срещу президента и президентската институция – противоконституционни действия, които не биха останали без последствия в една демократична държава.

Иван Гешев продължава да трупа власт, разясни Атанас Славов. Причината е особеният модел на прокуратурата в България и безконтролната фигура на главния прокурор, чиято власт е закрепена на конституционно ниво. Опитите за конституционни промени бяха блокирани, обществото няма възможност да упражнява  контрол и дори да иска отчетност от главния прокурор. „Веднъж избран, той става пълновластен господар не само в прокуратурата, а по същество и върху политическата система“, каза д-р Славов.

По време на извънредното положение Иван Гешев прояви свръхактивност и на моменти дори пречеше на компетентните органи да си вършат работата. С въведените нови състави на престъпления прокуратурата получи възможност да преследва хора за изразено критично мнение и вече има такива дела. Тази, по думите на Славов селективна репресия, може да бъде насочена към неудобни хора или да защитава други, които са част от статуквото.

Конституционалистът изтъкна още един аргумент за нуждата от промяна в основния закон в частта за прокуратурата. Главният прокурор все по-често насочва вниманието си към политици от извънпарламентарната опозиция, дори ги привиква на разпити. Без да има материали за повдигане на обвинения, се внушава, че тези политици вършат нередни неща. Целта е да се подрони доверието в част от опозицията и да се ограничи влиянието ѝ върху обществото. Главният прокурор влиза в ролята на политически играч, без да носи политическа отговорност. Така се нарушават принципите на правовата държава и на това трябва да се сложи край, подчерта д-р Славов и добави:

„Този край може да бъде сложен единствено от мобилизираните усилия на граждански и политически организации, които да наложат приемането на адекватни конституционни и законови промени, които да поставят българската прокуратура под демократична отчетност, така че да работи в публичен интерес, а не в интерес на различни олигархични лобита.“

Форумът „Гражданите, правосъдието и извънредните мерки. Заплахи за демокрацията и правовия ред“ се състоя на 23 май 2020 г. в платформата Zoom. Публиката имаше възможност да задава въпроси във виртуалната стая, както и на страницата на „Правосъдие за всеки“ във Фейсбук.