Skip to main content
Monthly Archives

юни 2015

Даниел Смилов: Ако всички стоят настрана и мълчат за съдебната реформа, агресорите ще спечелят

By Новини
Даниел Смилов, политолог фотограф: Цветелина Белутова, Дневник

Даниел Смилов, политолог,
фотограф: Цветелина Белутова, Дневник

Интервю на Даниел Смилов за вестник Дневник

Месец след като правосъдното министерство представи промените в устройствения закон за съдебната власт и внесе промените в Конституцията, с които управляващите заявиха воля за съдебната реформа, вече могат да се обозначат средствата, които противниците на идеите ползват – бягане от професионалния дебат и атаки срещу министъра на правосъдието Христо Иванов (последният пример е заседание на Висшия съдебен съвет от миналата седмица, на което членове на съвета, сред които и главният прокурор Сотир Цацаров поискаха сметка от Иванов за негови думи и писаха за това и на премиера Бойко Борисов). По тази тема разговоряме с преподавателя от Софийския Университет и политолог Даниел Смилов.

Как ви изглежда общественият дебат у нас по важни въпроси -адекватен ли е, и защо не може да заинтригува общественото внимание извън някое скандално изказване?

– Oбщественият дебат е функция на политическата система+медийната среда+автономните граждански и обществени структури: университети, НПО и т.н. Във всяка една от тези сфери имаме сериозни структурни проблеми, така че не може да се очаква много високо качество на обществените дебати. Но дори на този фон в последно време се наблюдава определена истеризация на тона и личностни нападки далеч отвъд допустимото. Наскоро сравнявах английските таблоиди със сходните им издания у нас. Ние ги бием многократно по вулгарност на изказа и малокултурие на аргументацията. За съжаление, вината за този печален резултат не е само на тези, които капитализират на база евтини трикове като ШОК, БОМБА и т.н. Ситуацията е диагноза и за консуматорите на такъв продукт – т.е. големи части от обществото. Медиите може и да са криво огледало, но и първообразът не е особено лицеприятен. 

Конкретно как оценявате споровете за съдебна реформа  аргументите и контрааргументите?

– Сериозният дебат се състои далеч от общественото внимание, докато публиката е залята с информация за личностите от едната и другата страна. Най-вече от едната,защото статуквото в съдебната система се ползва от услугите на медийна империя, специализираща в ниския журналистически регистър. Съдържателните аргументи на противниците на реформата, например, са разнопосочни и взаимноизключващи се. Ето няколко примера:

 За да се постигне реформата на ВСС – разделянето му на две колегии  не е необходима конституционна поправка (БСП);

 За да се постигне реформата на ВСС е необходима не само конституционна поправка, но и Велико народно събрание(АБВ, а от скоро и ВСС);

 Поправките са незначителни, козметични и загуба на време по отношение на истинската реформа (БСП);

 Поправките са драматични  „изнасилване на Конституцията“ (по проф. Близнашки) и „овладяване“ на съдебната система….

Друго впечатление, което се налага, е, че основни говорители по определени теми стават институциите, които би трябвало да са обект на реформата. Водещ специалист по реформата на прокуратурата се оказва господин Главният прокурор. И,изненада: неговата позиция е, че каквото и да се прави,правомощията на главния прокурор не трябва да се пипат, не трябва да се поставя дори въпросът за неговата смяна, нито пък да се мисли за по-ефективни механизми за търсене на отговорност за драматични провали на прокуратурата. (Които, трябва да се каже, не липсват – от Костинброд до КТБ).

Първи специалисти по реформата на ВСС пък са неговите членове, за които основното е, че може всякаква реформа да се прави, но не и такава, при която те трябва да прекъснат мандата си. В отстояването на тази принципна и прогресивна позиция те стигнаха дотам, да твърдят че е необходимо Велико народно събрание за разделянето на съвета на две камери. Подобен непрофесионализъм сам би дал основание да им се иска оставката в една нормална конституционна демокрация.

Безспорно всеки има право на мнение: трябва да бъдат изслушани и самите институции. Но тяхното мнение трябва да бъде умножено по ефикасността, интегритета и професионализма, който са демонстрирали дотук. А като умножавате по числа близки до нулата, резултатът е също много малко число.

Има и недобросъвестност в аргументацията. Например, някой се хване за детайли в предложената реформа: явното гласуване във ВСС или намаляването на дължината на мандата му (от пет на четири години), например. И вместо да излага спокойно аргументите си срещу тези детайли, започва да громи реформата като цяло и екипа, който я предлага.Това е интелектулна недобросъвестност, изразяваща се в липса на мяра.

Търсеният кумулативен ефект от всичко това е да се дискредитира самата идея за реформа, както и екипа зад нея.

Разгледани поотделно, всеки един от изброените контраргументи е несъстоятелен. Но тиражирани масово, те целят да създадат впечатлението за обреченост на цялото начинание. Много е интересно, че „съпротивата“ срещу реформата идва най-вече от лобита със силни позиции в съдебната система. Политическата опозиция – БСП основно – не е флагман на тази съпротива. ДПС изчаква, като се надява да „изтъргува“ евентуална своя подкрепа за части от пакета.По този начин основните говорители се оказват или институциите обект на реформа, или ad hoc привлечени професори и гастрольори.

Успяват ли да се откроят смислени послания?

– Има ги, макар и не ясно откроени. За мен основният въпрос е: възможно ли е ново начало в съдебната система без революция  чрез еволюционни промени на съществуващата регламентация и практики? Конституционната поправка цели точно това – сериозен ремонт на автомобила, докато той остава в движение и може да се използва. Ще има скептици и в двете посоки – едни ще твърдят, че поправката е козметична, други – че е толкова радикална, че колата ще спре. Истината е, че тази поправка е възможност за институционални и персонални промени, която трябва да се използва.

Всички са убедени, че системата не функционира добре:затова пазенето на статуквото е загубена позиция. Имаме провали на органите, които трябва да наблюдават, оценяват и вземат съответните мерки по отношение на работата на съд и прокуратура. Прокуратурата се компрометира тежко в казусите „Костинброд“ и „КТБ“, но адекватна реакция от страна на ВСС нямаше. Съдът, за съжаление, е не по-малък проблем. Ключови дела се решават на формалистични основания, далеч от всякакъв здрав разум. Стигна се дотам съдилищата да се произнасят не върху вината на подсъдимия,а върху това дали е била предубедена или не долната инстанция. Ами ако самата последна инстанция е предубедена, какво става? Хората си задават тези въпроси и губят доверие в системата като цяло.

Вижте какви „казуси“ са се натрупали в съдебната практика и като цяло в прилагането на закона. Политик взел хонорар като хидроинженер, но не е в конфликт на интереси, защото макар да е взел хонорара след влизането на закона за конфликт на интереси в сила, е подписал договора за него преди това. Жената на министър-председател става подизпълнител на чуждестранен консултант, получил тлъста поръчка за реклама от правителството, но нарушение на нито един закон няма.

Ръководител на комисия, който си записвал кой да „удари“ по политическа линия в тефтерче, е съден за това, че не е качил на сайта на комисията някакви решения, а в хода на делото тефтерчето му е откраднато, докато вещо лице се облекчава в храстите. Млад човек има медийна империя, но юридически всъщност я няма, което не е в нарушение на нито един закон.Прокуратурата влиза в банка (след което следва масово теглене на пари от нея и фалит), за да предотврати измислен опит за убийство. Вътрешен министър, по времето на който разрешенията за подслушване са около 20 000, е съден, че е отказал използване на СРС. Банкер си раздава кредити на собствени фирми, а оттам на трети лица, но гуверньорът на БНБ не носи никаква отговорност за този пропуск в надзора,понеже е отговорен само заместникът му…

Един здрав разум би приел всичко това за някаква абсурдистка белетристика. Даниил Хармс вече е засенчен от нашата юридическа реалност. Докато това е така, гражданите не могат да имат високо мнение за съдебната система.

Все по-преобладаваща в говоренето за реформа на съдебната власт е агресията към министъра на правосъдието  вашето обяснение: статуквото се страхува и затова напада ва банк, или по-скоро е уверено, че промените няма да минат и оттам черпи кураж?

– Това е най-ниската част от конституционния дебат, за която са мобилизирани и хора със съответните таланти. Аз се възхищавам от упоритостта, търпението и жертвоготовността на министъра на правосъдието Христо Иванов. Дяволията е в това, обаче, че фокусирането върху неговите качества е една от стратегиите на противниците на реформата – да се отклони вниманието. Министърът има професионалната квлификация и най-важното – политическия мандат – да предлага съдебна реформа. Този мандат идва и от ГЕРБ, и от Реформаторския блок  – т.е. от двете основни партии в коалицията. Този демократичен мандат трябва да бъде уважаван, а симпатиите и антипатиите всеки да си държи за себе си.

Нещо повече, личностите, които добросъвестно изпълняват ясен политически мандат, трябва също да бъдат уважавани.Не заради самите тях, което е базово изискване на цивилизованост, но заради хората, дали им този мандат. Това пък е изискването на елементарната демократична логика. С две думи, признак на изключително ниска култура е персонализирането на темата за съдебната реформа.

Дали е белег на увереност или страх? По малко и от двете,защото битката далеч не е приключила.

Какво трябва да направи обществото, за да неутрализира тази агресия  видимо това не е дебат, а нападение? Как мислите?

– Рецептата е ясна: стоицизъм от страна на обектите на агресия и ясно изразена съпричастност към тях от страна на мислещите и отговорни хора. Ако всички стоят настрана и мълчат, агресорите ще спечелят. Мрънкането, обаче, не се брои за позиция: то е по-скоро печален хор в прослава на агресията.

Велислав Величков: Правосъдие за всеки или рецепта за съдебна реформа (видео)

By Новини
Велислав Величков

Велислав Величков

В изказването си на форума „ГРАЖДАНСКИЯТ ГЛАС СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА – КОЙ ЧУВА?“, организиран от Инициатива „Правосъдие за всеки”, Велислав Величков обрисува подробно най-наболелите проблеми на съдебната система и представи идеите на Инициативата за справянето с тях. Вижте запис на цялото му изказване:

Към видео плейлист с основните моменти от форума „ГРАЖДАНСКИЯТ ГЛАС СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА – КОЙ ЧУВА?“

Моника Маковей за Инициатива "Правосъдие за всеки" (видео)

Моника Маковей за Инициатива „Правосъдие за всеки“ (видео)

By Новини, Събития

Monica MacoveiНа 25 май Моника Маковей гостува на форума „ГРАЖДАНСКИЯТ ГЛАС СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА – КОЙ ЧУВА?“, организиран от Инициатива „Правосъдие за всеки”, с домакинството на Софийски дискусионен форум.

Вижте видео за основните моменти от нейните изказвания:

 

Моника Маковей за своя опит в съдебната реформа в Румъния

Моника Маковей: „Личността е важна. Няма такова нещо като „колективна отговорност“.

Към видео плейлист с основните моменти от форума „ГРАЖДАНСКИЯТ ГЛАС СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА – КОЙ ЧУВА?“

Калин Калпакчиев: Прокуратурата е натоварена с несвойствени правомощия

By Новини
Калин Калпакчиев, член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, член на Съюза на съдиите в България–Сн. КРОСС

Калин Калпакчиев, член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите, член на Съюза на съдиите в България – Сн. КРОСС

/Поглед.инфо/ В Народното събрание са внесени два законопроекта – на ПП ГЕРБ и на ПП АБВ. Министърът на правосъдието е обявил на сайта на министерството проект за изменение на Закона за съдебната власт, който в момента е подложен на обществено обсъждане.

Предвижда се след приключване на обсъждането да се взимат предвид изказаните становища и едва тогава министърът да внесе законопроекта в Министерски съвет, който от своя страна да го депозира в парламента. Обществената и професионалните дискусии са полезни, защото позволяват повишаване качеството на законодателния процес. Между трите обявени законопроекта, макар и те да са на различен етап на развитие, има общи неща и безспорни положения, които се приемат както от професионалната колегия, така и от обществеността като положителни.

Едно от безспорните положения е промяната в структурата на Висшия съдебен съвет или по друг начин казано разделното администриране на съдиите и прокурорите. Освен, че е заложена и в проекта за изменение на Конституцията промяната в структурата на ВСС е доразвита и в текстовете на проекта за изменение на Закона за съдебната власт – регламентирани са правомощията на колегиите на прокурорите и на съдиите, както и на пленума. Съдиите и прокурорите е необходимо да бъдат администрирани поотделно, тъй като спецификата на двете професии е много различна. Изисква се различен подход, защото системата на прокуратурата по дефиниция и необходимост е централизирана и йерархична, а работата на прокурора е концентрирана в досъдебната фаза на наказателно производство. При съда нещата стоят по друг начин. Системата на съдилищата е хоризонтална. Съдиите от долустояшите и горестоящите съдилища не се намират в субординационни отношения. Подходите към оценка на работата на съдията и прокурора, натовареността и качеството на работа са съвсем различни. Създаването на колегии, които са по-малки по състав ще позволи по-оперативно да се извършва работата на ВСС. В момента 25 души много по-трудно комуникираме, работим и извършваме текущите дейности. Това се вижда съвсем ясно и отвън. Разделянето на съвета на прокурорски на съдийски е положително, доколкото се възприема под една или друга форма във всички останали законопроекти и публично изразените позиции на представители на съдебната власт и на другите власти. Може да се каже, че по този въпрос има формирано съгласие.

Друг проблем, който смятам за положително решен в законопроектите са промените, които се предвиждат във връзка с атестирането, дисциплинарната дейност и конкурсите. Това са идеи, които от много години съдийската общност е обсъждала, че трябва да се осъществят. Дори самия ВСС в настоящия си състав е подкрепял много от тези идеи, под една или друга форма. Трябва да се създаде относително самостоятелен и занимаващ се само с това помощен орган по атестиране, каквато се предвижда да бъде Комисия към съвета, съставена от съдии. Същото се отнася и за прокурорите. Това ще позволи на постоянно занимаващи се е с тази дейност съдии и прокурори да извършат качествено оценяване на дейността на колегите си и така да се преодолее проблема с формалното атестиране.

Уместни са предложените промени в дисциплинарната дейност за съдиите и прокурорите. Има проблем, включително и Европейски съд по правата на човека го констатира, че в момента, както е уредено дисциплинарното производство, във ВСС са съчетани и трите функции: за образуване, повдигане на дисциплинарното обвинение и за решаване на дисциплинарното производство. По проекта на Министерство на правосъдие се предвижда разделяне на функциите, които в момента са слети в едно, което ще гарантира един справедлив дисциплинарен процес за съдиите и прокурорите.

Следващ позитивен момент е това, че се предвиждат по-подробни проверки, по отношение на имуществено състояние и нравствени качества на магистратите. Това подлежи на дебат, доколко следва тези проверки да се извършват от Инспектората при ВСС и не би ли следвало да се извършат от Комисия към ВСС. При всички положения проверките за имотно състояние, за конфликт на интереси и нравствени качества трябва да се извършват от орган, който е в рамките на съдебната власт – от ВСС или от Инспектората. Не трябва да е от орган, който да е в изпълнителната власт, тъй като би имало опасност така да се влияе на съдиите и прокурорите, с което да се ограничи независимостта им.

В правилна посока е предлаганата в законопроекта на министъра на правосъдието промяна на уредбата на конкурсите. Професионалната общност е обединена в това, че в момента конкурсите се бавят, процедурата е тромава и поради това има толкова много командировани магистрати. Конкурсите, така както се провеждат сега, не позволяват в максимална степен да се проверят професионалните и нравствени качества. Това, което се предлага в законопроекта на Министерство на правосъдието е доста по-гъвкава уредба от една страна, когато става дума за преместване от един съд в друг, без да има повишаване. Тогава конкурсът да бъде по-облекчен. Освен това да се извършват много по-стриктни проверки за нравствените качества, при първоначалното назначаване на младшите съдии и прокурори или на външните назначения, или да се проверяват познанията по европейско право, по права на човека, както и психологическите нагласи на кандидатите. Това е чувствителна тема, но трябва да се развива и у нас. В повечето европейски държави, които имат съдебни системи подобни на нашата, от години тече дебат следва ли и как следва да се проверяват психологическите качества и профили на кандидатите за съдии и прокурори.

Предлага се в законопроекта на министъра на правосъдието, в останалите два темата не е засегната, частични промени по отношенията на правомощията на прокуратурата. Те са в правилната посока, тъй като идеята, на която са подчинени е да се освободи прокуратурата от всички несвойствени ѝ правомощия. Прокуратурата по Конституция основно има за задача да повдига обвинения за извършени престъпления, да ръководи разследването и да внася обвинителни актове в съда. Във връзка с тази основна функция тя има и съпътстващи задачи – да следи за законосъобразността при изпълнения на наказанията и др. Всички други нейни несвойствени правомощия, свързани с надзора за законност, намесата в административните и гражданските правоотношения следва да бъдат ограничени. Дискусия в този дух се води през годините. Прокуратурата действително е натоварена с нетипични правомощия, които ѝ пречат да осъществява пълноценно функциите си за наказателното преследване. Същественият дебат за това каква трябва да е структурата на прокуратурата и доколко трябва да централизирана, как трябва да се изрази тази централизация тепърва предстои. Трябва да е с участието на широк кръг специалисти – прокурори, академичната общност, конституционалисти.

Обемът на законопроектите и специално този на министъра на правосъдието е много голям. Буквално някои от колегите казват, че става дума почти за нов Закон за съдебната власт. Това е обяснимо, тъй като през последните 4-5 години по всички съществени въпроси, свързани с управлението на съдебната власт са изниквали проблеми, които са стояли на вниманието на ВСС и на редовите съдии и прокурори, но досега не е предлаган комплексен подход за решаването им. Различните предложения в проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт са взаимно свързана система, ако се промени само частично уредбата, няма да се постигне полезен ефект. Ако не променим атестирането, а само конкурсите няма да се постигне резултат, ако не променим структурата на съвета също. Повечето мерки, които се предлагат от МП са мислени като комплексни. Много е вероятно нещо да е пропуснато, затова се провежда обществено обсъждане. Има въпроси, по които е необходимо да се проведе по-продължителна дискусия с участие на съдиите, прокурорите, академичната общност и конституционалисти.

––––––––––

Прочетете цялата статия тук: Прокуратурата е натоварена с несвойствени правомощия – Поглед Инфо

Признание „Личност с достойно поведение“ за френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан (видео)

By Новини

Достойните действия – ние виждаме

Добрите дела се открояват ярко сред нашето ежедневие на грижи и неволи. Те имат особено голямо значение днес, когато мнозина от нас вече не вярват, че някога ще заживеят в достойна държава; когато да си вършиш достойно и професионално работата, може да е равностойно на подвиг.

Ксавие Лапер дьо Кабан–посланик на Франция в България

Ксавие Лапер дьо Кабан – посланик на Франция в България

Инициатива „Правосъдие за всеки” посочва личности, които с делата си помагат да не губим вяра и проправят пътя към достойно бъдеще, в което истинското правосъдие ще е достъпно за всеки.

Първите признания от нашата галерия „Достойните действия – ние виждаме”, бяха огласени на 25 май 2015 г., на срещата „Гражданският глас срещу корупцията: кой чува”. На нея Моника Маковей беше номинирана за наградата в конкурса „Страхливият умира всеки ден, смелият – само веднъж” в памет на италианския магистрат Джовани Фалконе. За мото на нашиет признания могат да послужат нейните думи: „Само онези, които се осмелят, ще успеят.”

 

Признание за личност с достойно поведение

Това е един посланик, който огласи нередности по казуз, симптоматични за състоянието на правораздаването у нас. Посланикът на Франция н. пр. Ксавие Лапер дьо Кабан далеч няма да бъде запомнен само със забележката, че в съдебната ни система има „гнили ябълки”. Поведението на този „смел дипломат и достоен европеец” стана катализатор в системата на Софийски градски съд, каза в представянето на признанието Биляна Райкова от Инициатива „Правосъдие за всеки”. Тя припомни и традиционната подкрепа на френското посолство за гражданското общество в България.

Видимо развълнуван, г-н Ксавие Лапер дьо Кабан отбеляза, че един посланик не действа, а говори и не за първи път посочи, че всичко казано от него е добре известно. Той даде за пример случая с една банка, която „изчезна в резултат на атаката на друг олигарх, а не защото контролните органи или правосъдието си бяха свършили работата”. Посланик Дьо Кабан настоя, че не той трябва да бъде насърчаван, а магистратите, които се бунтуват срещу корупционните практики. Каза, че не посланиците, а българите могат да предизвикат промяна. „Именно вие възпрепятствахте един от тези олигарси, когото правосъдието отказа да преследва, да застане начело на службите за сигурност преди две години.”

Участието на Христо Иванов във форума „Гражданският глас срещу корупцията – кой чува?“ (видео)

By Новини
министър Христо Иванов, Сн. -24 часа

министър Христо Иванов, Сн. – 24 часа

Министър Христо Иванов взе активно участие в организирания от Инициатива „Правосъдие за всеки“ форум „Гражданският глас срещу корупцията – кой чува?“. Той коментира изказванията на г-жа Моника Маковей и разказа накратко за ситуацията в българската съдебна система и какво се прави, за да бъде реформирана:

Адв. Любомир Авджийски от Инициатива „Правосъдие за всеки“ репликира министър Иванов и поиска обяснение защо толкова трудно и бавно се случва промяната в съдебната реформа.

Министър Христо Иванов отговори на репликата на Любомир Авджийски, като го увери, че се прави всичко възможно, но че „пазарлъкът“ с политическите представените партии е изключително нелицеприятен:

Към видео плейлист с основните моменти от форума „ГРАЖДАНСКИЯТ ГЛАС СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА – КОЙ ЧУВА?“

Петромир Кънчев: Справедлив съдебен процес, прозрачност и независимост на магистратите

By Новини

Адвокат Петромир Кънчев и Анелия Торошанова в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Емил Николов

Петромир Кънчев от юридическия екип на Инициатива „Правосъдие за всеки” гостува на предаването на БНР „Законът и Темида“. Чуйте защо съдебната реформа засяга не само гилдиите от системата, а всеки отделен гражданин, какви промени са нужни за Висшия съдебен съвет.

„Много е важно намаляването на парламентарната квота за членовете на ВСС. В момента половината състав на ВСС е назначен от политици, а това е в пряк разрез със зависимостта на съдебната власт.“

Децентрализиране, прозрачност, ефективност и отчетност – това са основни принципи за дейността на прокуратурата, според тезите на Инициативата. Защо най-дълбоките реформи трябва да се направят именно там?

„Тази централизираност на прокуратурата е изключително вредна. Тя е приета с Конституцията от 1992 г. Това е същият модел Вишински на прокуратурата, който съществува от 80 години насам във всички бивши социалистически страни.“

„Един от принципите, които заложихме, е ефективност на прокуратурата. Това означава когато си жертва на нарушение или престъпление и подадеш жалба в прокуратурата, да се разследва и да има реален резултат. Тази седмица имаше доклад на Инспектората към ВСС. Бяха изнесени кощунствени данни – преписки от 21 години още са висящи.“

„В момента главният прокурор, неговите заместници и ръководителите на по-долни прокуратури са един вид ненаказуеми. По никакъв начин не може да им се търси отговорност за лошо свършена работа, за извършено престъпление или нарушение.“

След срещата с Моника Маковей Инициатива „Правосъдие за всеки“ отправи покани за диалог с парламентарно представените политически партии, които подкрепиха съдебната реформа Има ли истинска воля за нейното осъществяване? Чуйте разговора с Ирен Филева в студиото на БНР.

Премиерът не желае открита дискусия за съдебната реформа

By Новини

Гражданската Инициатива „Правосъдие за всеки“ отправи покани за диалог към парламентарните групи на всички политически партии, в рамките на кампанията за осъществяване на съдебната реформа.

На 11 юни 2015 г. беше проведена първата среща с парламентарната група на Реформаторския блок.

Освен до народните представители, покана за обсъждане на тезите, формулирани от гражданската инициатива, беше изпратена и до министър–председателя г-н Бойко Борисов. Тази покана е израз на желанието да се подпомогне изпълнителната власт за предприемането на ефективни действия срещу корупцията и в отговор на изразеното от г-н Борисов становище по повод срещата с евродепутата Моника Маковей.

Идеята на членовете на Инициативата е, че само чрез активен диалог с гражданите могат да се осъществят реални промени в обществото.

Ето защо намираме, че Otgovor_Boiko_Borisovотговорът, който ни беше изпратен от чиновниците в кабинета на министър- председателя, е формален и по никакъв начин не показва желание за промяна в отношението към гражданското общество.

Наше право като граждани е да настояваме за открита дискусия по ясно формулирани въпроси, които са от изключителна важност за всички.

Припомняме, че Инициатива „Правосъдие за всеки“ е създадена от активни и отговорни хора – представители на гражданското общество в България. Тя има една основна цел – бърза и ефективна реформа на съдебната система. Това е наше задължение, като член на ЕС, отлагано от всички правителства след приемането ни през 2007 г.

Сегашният модел на българската съдебна система показва трайна и порочна неспособност да изпълнява елементарните изисквания на обществото и законите. Всяка парламентарно представена политическа партия в предизборните си обещания неизбежно декларира воля за реформа в съдебната система.

Изборите отдавна минаха и обществото очаква изпълнение на поетите политически ангажименти.

Като гражданска реакция на крайната необходимост от незабавно започване на реални, ефективни и качествени процеси на промяна в правосъдието, Инициативата започва широк обществен дебат за съдебна реформа. Първото наше значително събитие беше посещението в София на 25.05. на евродепутата г-жа Моника Маковей – бивш министър на правосъдието на Румъния, архитект на румънската съдебна реформа.

 

––––––––––––––––-

Инициатива „Правосъдие за всеки“ е независима гражданска общност, с мисията за установяване на справедливост в българското общество чрез независим съд и ефективно правораздаване, като задължително условие за социален и икономически просперитет.

Хората в тази общност са доказани професионалисти в своите области, в т. ч. юристи и лидери на мнение с изявен интерес към каузите в защита на Обществото, независимостта и свободата му. Основната цел на Инициатива „Правосъдие за всеки“ е предприемането на конкретни действия и реализиране на смела и смислена реформа в съдебната система. Само по този начин ще бъдат гарантирани справедливостта за обикновения човек, върховенството на Закона и реалната борба с корупцията в ежедневието и във високите етажи на властта.

Инициатива „Правосъдие за всеки“ беше организатор на дебат „Гражданският глас срещу корупцията – кой чува?“, в който взе участие архитектът на румънската съдебна реформа Моника Маковей и където за първи път бяха представени тезите на инициативата за реформа в съдебната система.

Допълнителна информация:

Ралица Вачкова
Инициатива „Правосъдие за всеки“
М: +359 878 848 408
https://pravosadiezavseki.com/

Петко Петков: Георги Близнашки се държи като агресивен тинейджър и само хули

By Новини
 Заместник-министър Петко Петков, снимка: Mediapool.bg


Заместник-министър Петко Петков, снимка: Mediapool.bg

Интервю на Силвия Великова с Петко Петков за БНР
Текст: Mediapool.bg

„Господин Близнашки се държи като агресивен тийнейджър и обижда. Той не вади никакви аргументи против проекта за Закон за съдебната власт, а само хули“, каза в сряда заместник-министър на правосъдието Петко Петков пред БНР по повод невъздържаните коментари в последните дни на бившия служебен премиер Георги Близнашки.

Преди пет дни Близнашки съвсем му изтърва края в интервю пред Канал 3, изстрелвайки серия от обиди срещу правосъдния министър Христо Иванов. Без да е ясно какво толкова е нахъсало бившия „протестър“ срещу модела #КОЙ, Близнашки обясни, че Иванов е „лаик, който опитва да изнасили Конституцията и да приватизира съдебната реформа“. После го нарече некомпетентен и без трудов стаж. Накрая обобщи, че той в качеството си на служебен премиер „постоянно дърпал юздите“ на Иванов.

Така без логично обясним публичен интерес Близнашки се превърна в разярен рупор на опозицията срещу идеите за съдебна реформа. Преподавателят по конституционно право показа, че е особено ядосан от предложенията за реформа в прокуратурата, както и от премахването на тайния вот по кадровите въпроси във Висшия съдебен съвет.

Още преди две години Европейската комисия ясно посочи, че има нужда от „реформа из основи“ на държавното обвинение. В последно време ВСС показа на свой ред, че използва тайния вот, за да прокарва лобистки интереси в системата. Така без никакво обяснение ВСС отхвърли кандидатурата на Нели Куцкова за шеф на Софийския апелативен съд. Скандалът с Куцкова предизвика дори председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов да признае, че има проблем с тайния вот и той трябва да се премахне.

„Няма как да знам по каква причина Близнашки не харесва явното гласуване, защото не дава смислени аргументи за това“, каза заместник-министърът Петко Петков. Той сподели, че проф. Близнашки е бил поканен от Асоциацията на прокурорите, които подготвят обсъждане на проекта за Закон за съдебна власт.

„Очевидно се въртят едни и същи лица, които приказват едни и същи приказки. Видно е, че прокуратурата разчита на г-н Близнашки да формира своето становище“, добави Петков.

Ако бъде приет предложеният от правосъдното министерство проект, то това ще намали значително възможността да се държат редовите прокурори в ситуацията на сляпо подчинение на техните началници.

Зам.-министър Петков допълни, че той и колегите му съдии и прокурори са изложили аргументи за въвеждане и на явното гласуване във ВСС – че е полезно за системата, защото зад тайния вот се осъществяват много задкулисни договорки. По думите му, членовете на ВСС трябва да аргументират решенията си и да не се крият от редовите магистрати.

Заместник-министърът за пореден път се изказа в полза на запазването на мандата на сегашния ВСС.

„Действащият ВСС може да си тръгне само с преходна разпоредба. Такава към момента нито в ЗСВ, нито в проекта за конституцията е предвидена, което означава, че към този момент политическата воля е той да довърши мандата си. На мен това ми се струва полезно, тъй като дава по-голяма сигурност на следващия, че той няма да бъде сменен. Смяна на ВСС чрез закон не е нещо добро и не е полезно действие“, коментира Петков.

Преди месец премиерът Бойко Борисов каза, че ВСС е изгубил легитимност и трябва да бъде сменен. Според Петков премиерът е изразил виждането на голяма част от българското общество, включително на съдии, прокурори и следователи.

„Това не означава, че трябва с извънредни трикове и способи да разкарваме всеки, който ни е неудобен“, подчерта Петков.

По повод проекта за нов съдебен закон той каза, че в министерството са склонни да отстъпят от всяка разпоредба, срещу която има разумни аргументи. Петков обаче допълни, че няма да се правят отстъпки, когато са убедени, че дадени предложения са правилни, но не срещат политическа подкрепа. „Не смятам, че със съдебната власт трябва да се прави политическа търговия“, каза той.

Михаил Екимджиев: Ноевият ковчег на Христо Иванов е по-полезен за България от Титаника на Близнашки

By Новини

Интервю на Петя Владимирова с Михаил Екимджиев за „Дневник“

Адвокат Михаил Екимджие

Адвокат Михаил Екимджиев – снимка на Георги Кожухаров

Адвокат Михаил Екимджиев завършва право в юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“ през 1990 г. Той е българският адвокат, спечелил най-много дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Автор е на множество юридически статии, публикувани в авторитетни български и чуждестранни издания. Учредител е на Асоциация за европейска интеграция и права на човека. С него разговаряме за последните развития около съдебната реформа.

Като наблюдавате отстрани, забелязва ли се отстъпление или разминаване между заявките за реформиране на съдебната система и действията на политическото мнозинство?

– Струва ми се за съжаление, че силуетът на това, което наричаме съдебна реформа, започва да губи очертания. Като че ли се залага на твърде плавен, еволюционен подход. Такъв подход е по-подходящ за стари демокрации, в които съдебната система работи добре и само по-зорки наблюдатели забелязват повърхностни пукнатини в лустрото на системата, които могат да се коригират с меки еволюционни промени. Боя се, че този европеиден тип реформа не е адекватен на тежките системни и структурни проблеми на българската правосъдна система, трупани през последните десетилетия.

Точно заради дългия период, който е генерирал тази критична маса проблеми, сега се налагат по-решителни, радикални мерки за спасяване на правосъдието и надеждата за справедливост, които са основа и опора на държавността.

Какво конкретно имате предвид?

– Една от основните промени, с които дори бившият служебен премиер Близнашки се съгласява, е разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии – на съдии и на прокурори. В дългосрочен план това вероятно ще укрепи независимостта на съда, ще подобри селекцията и кариерното израстване на качествени съдии. Резултатите ще усетим след години, а вероятно и след десетилетия. Големият въпрос е какво ще правим СЕГА с негодниците във ВСС и с марионетките, които от години тежат на ключови места в съдебната система. Благодарение на безкрайните си мандати те ще продължат да вредят, ако не бъдат неутрализирани.

От тази гледна точка съм привърженик на по-радикална реформа. Дори това, което премиерът Борисов каза – без да съм негов фен и без да имам особен респект към юридическия му капацитет, че ВСС трябва да бъде разпуснат, защото е доказал своята несъстоятелност. Това е най-компрометираният и най-вреден ВСС, откакто съществува тази институция в България. И няма причина – нито обществен интерес, нито здрав разум, той самоцелно да бъде съхранен.

Възражението, което публично се лансира, е, че трябва стабилност, че ВСС и друг път е разпускан предсрочно, но това не е довело до по-добро?

– Правораздавателната система е консервативна, но има смисъл нейните институции да бъдат съхранявани само когато работят в интерес на обществото. Когато обаче ръководителите на системата са доказали непочтеност, склонност към зависимости и корупция, очевидно няма смисъл и обществена нужда да бъдат запазени. Затова системата трябва възможно най-бързо и радикално да се изчисти, за да получим справедлив процес в разумен срок. Това е целта и смисълът на това, което наричаме съдебна реформа.

От друга страна, си давам сметка колко ожесточена е съпротивата на тези, които години наред са инвестирали в този порочен модел, за да го контролират и за да се ползват от властовия му ресурс. Без бой те няма да се лишат от своите протежета – административните ръководители и ВСС, които им осигуряват възможност за капитализиране и осребряване на този ресурс.

Но нали политическата власт е тази, която може да ги принуди, като промени правилата, които допускат сегашните зависимости?

– Политиката е изкуство на възможното. Реформаторите едва ли лесно са се отказали от първоначалните си идеи. Въпросът е какво биха могли да направят при тези политически реалности, в които се вижда нежеланието дори на мнозинството от ГЕРБ да подкрепи промените въпреки декларираната подкрепа на стратегията за съдебна реформа. Съпротивата наистина е жестока и тя може да бъде преодоляна само с вътрешен натиск от активните и отговорни хора и с подкрепа от европейските институции.

Съпротивляването на промените е феноменално и има страстни пропагандисти, и то професори и популярни лица от национални институции, а реформата  – един само говорител, министъра на правосъдието, и то в кротък експертен стил… Докато професорът по конституционно право обявява министъра за лаик, а реформата – за изнасилване на конституцията, гражданите не научават аргументите за тази съпротива?

– Има една забавна приказка за лаиците и професионалистите: аматьорите били направили Ноевия ковчег, а професионалистите – „Титаник“. Ако това е така, Ноевият ковчег на Христо Иванов е много по-ценен от Титаника на Георги Близнашки.

Не съм се съмнявал, че хората, които докараха системата до сегашния ѝ колапс, имат ресурс за пропаганда от Гьобелсов тип. Знаех, че ще използват медии и „специални“ говорители, за да маргинализират идеята за промяна. Това се постига най-лесно чрез публично дискредитиране на опонента: ето дойде на власт един – новият министър на правосъдието, пълен лаик, който иска да разчисти едни ръководители в съдебната система и свързаните с тях кукловоди, за да стане той самият кукловод…

Такива елементарни, махленски тези очаквах, че ще бъдат развивани, но в жълтата поръчкова преса, която е разпознаваема. Иначе хората с добра памет и аналитичен разум не биха могли да приемат насериозно Георги Близнашки. Когато бях студент, той със същия невротичен апломб преподаваше достойнствата и демократизма на конституцията на Тодор Живков и нейния член първи за ръководната роля на комунистическата партия.

Ако въобще има феномен, той е, че министърът на правосъдието показа решителност, която не са очаквали. Решителност, която засяга интереси на мафиотски триади, градени години и десетилетия, които трудно се разделят с позиции, в които са инвестирали страшно много. Гротеската на тази хиперреакция може да се обясни и със страха от румънски пример – да не вземе някой тук да изпусне добрия дух от бутилката…

Еволюция на възгледите, защо не?

– Защото при почтените хора еволюцията става с катарзис и покаяние. Не може като цирков клоун, човек с академична претенция, с непосилна лекота да вади от ръкава подходящите за ситуацията принципи. Един път ще бъде Магна харта, втори път – конституцията на комунистическия режим, трети път – Монтескьо и правовата държава…

„Конституционализмът“ на Близнашки прилича на сергия в бит пазар. Върху нея има за всеки по нещо, но всичко е с кратък срок на годност. За да си професор в Алма матер, не е достатъчно главата ти да е побрала определено количество статистическа информация за конституционните модели. А означава да си преди всичко морален лидер и пример за студентите. Знание без етика не може да създаде академичен дух и традиция. Всъщност един от големите проблеми на обществото и на прехода ни е, че допускаме бивши ченгета, доносници и обикновени ренегати да се изживяват в публичното пространство като морални стожери и ментори.

Според опонентите на промените, включително и проф. Близнашки, скъсяването на мандата на ВСС и явното гласуване ще нарушат фундаментални принципи на конституционализма, а пипането на прокуратурата направо ще я подчини – кои са тези принципи, къде са записани?

– Трудно ми е да влизам в задочен спор, тъй като в подобни тези, и конкретно в твърденията на Близнашки, няма конкретика, нито логика, а се използва декларативно-заклинателен подход: Това е така, защото аз го казвам, а аз съм професор и аз знам, а министърът и премиерът са лаици и не знаят. Самопровъзгласяването за авторитет и ерудит при толкова обременено минало ми се струва нездравословно.

А иначе г-н Близнашки е прав чисто статистически. В повечето правни системи е прието прокуратурите да са в съдебната система. Това обаче не значи, че действа някакъв императив. Напротив – европейските правни стандарти дават значителна свобода на всяка държава да предприема мерки, каквито смята за подходящи за решаване на своите проблеми. Конституцията не е свещена крава, нито паметник, а е инструмент за регулация на обществени отношения. Тя е създадена от хора и хората могат да я променят, когато дефектира.

Няма смисъл да бъде търпян още две или три години един ВСС, който е показал своята несъстоятелност, неспособност или нежелание да изпълнява задачите, които обществото чрез конституцията и Закона за съдебната власт са му възложили. Вижте само последното решение на ВСС – избора на Ясен Тодоров за техен представител в националния антикорупционен съвет! Това е емблема на негодното и проблемното, което се случва в тази система. Изборът на такъв персонаж е с ясно послание – борбата с корупцията и новите антикорупционни органи са мъртвородени. Не поглеждайте към Румъния и забравете Моника Маковей, според която не законите, а хората правят промените. Същият извод се налага и от факта, че г-н Цацаров се самопровъзгласи за ръководител на мистериозното звено за борба с корупцията, съставено от прокурори, служители на ДАНС и МВР.

Що се отнася до гласуването във ВСС – в повечето случаи по кадрови въпроси то е тайно, но и това не е догма – всяка държава решава в зависимост от това какви проблеми трябва да разреши и какво цели да постигне. Аз бих поставил въпроса така: след като по закон членовете на ВСС са юристи с високи професионални и морални качества, какво им пречи да застанат с лицата и с имената си зад решенията, които гласуват във ВСС? Та нали всички във ВСС знаят кой как гласува! Защо обществото да не знае например кой е гласувал Ясен Тодоров да стане член на антикорупционния орган! Може би само изборът на Пеевски беше по-позорен от този…