„Инициатива Правосъдие за всеки“ е сред номинираните в деветото издание на наградите „Човек на годината“ 2016.
Ето какво се казва в уведомителното писмото на Българския хелзинкски комитет:
„Героите често остават незабелязани – ние се стремим да променим това! „Човек на годината“ са годишни награди за принос към правата на човека и правозащитността, инициирани от Български хелзинкски комитет – най-голяма правозащитна организация в България. Тяхна основна цел е да дадат признание и публичност на носителите им. Имаме удоволствието да Ви съобщим, че сте сред номинираните в деветото годишно издание наградите „Човек на годината“ 2016”.
Критерии за номиниране: Хора или организации се номинират заради конкретнаправозащитна дейност, извършена в периоданоември 2015 г. – октомври 2016 г.
Дейността – постъпка или практика, трябва да отговаря на критериите, изброени по-долу. Това са критериите, по които журито определя кои номинации да допусне и по които впоследствие избира носителите на наградите. Тези критерии са алтернативни – не е необходимо кандидатът да отговаря на всички тях.
Да е прецедент в правозащитната сфера.
Да има значителен потенциал за обединяване и развитие на обществото.
Да вдъхновява към действие.
Да се отличава с гражданска доблест.
Да е новаторска и оригинална.
Церемонията по връчването на Наградите ще се проведе в Литературен клуб “Перото” в НДК на 12 декември по повод Световния ден на правата на човека, който се чества всяка година на 10 декември.
Трима народни представители – Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев, искат Народното събрание да се произнесе изрично по предложенията на НГИ „Правосъдие за всеки“.
На 15.11.2016 г. депутатите са внесли в деловодството на парламента предложение за решение по чл. 86 от Конституцията по идеите на Инициативата в следния смисъл:
Народното събрание подкрепя по принцип предложенията на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ за радикална съдебна реформа, гарантираща независимостта на съда и ефективността и отчетността в работата на прокуратурата.
Народното събрание препоръчва на народните представители да съобразят предложенията на гражданската инициатива в законодателната си дейност, а когато същите изискват промени в Конституцията от обикновено или Велико Народно събрание – те да бъдат съобразени при изготвянето на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, съответно при внасяне на такъв заедно с проекторешение за свикване на Велико Народно събрание.
В мотивите си Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев изтъкват, че две от седемте предложения на НГИ „Правосъдие за всеки“ бяха приети в законодателството ни, а именно за разделянето на ВСС на две колегии и за явното гласуване във ВСС.
Според депутатите останалите предложения на Инициативата, отнасящи се до най-съществените проблеми на съдебната реформа, останаха неадресирани от парламентарното мнозинство, основно с мотива, че изискват свикване на Велико Народно събрание (например предложението за намаляване на парламентарната квота във ВСС от 11 на 7 души; намаляването на мандатите на ВСС и на главния прокурор.) Друго важно предложение на НГИ е въвеждането на института на зам.-главен прокурор за борба с корупцията, който да е пряко подчинен на ВСС. То е заимствано от успешния румънски модел на борба с корупцията по високите етажи на властта.
Тримата народни представители посочват, че искането им е съобразено с направените заявки в хода на предизбораната кампания от кандидатите за президент, подкрепени от двете най-големи политически партии (и с оглед конституционната инициатива на Президента по чл. 154 и 159 от Конституцията), а също и предвид обстоятелството, че в изборната нощ представители на ръководствата на различни парламентарно представени партии са отчели необходимостта от продължаване на съдебната реформа. Според депутатите това налага да бъдат обсъдени и да бъдат съобразени предложенията на НГИ „Правосъдие за всеки“, подкрепени от над 5000 български граждани по реда на ЗПУГДВМС.
Какво следва?
1) Предложението на Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев да бъде включено в дневния ред на парламента.
2) Ако бъде включено – да бъде разгледано в пленарна зала и по него да бъде постановено решение по същество – дали Народното събрание го приема или отхвърля, така както изисква чл. 52 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправеление.
Вчера страницата на Инициатива „Правосъдие за всеки” регистрира своите 20 000 симпатизанти. Това е голямо признание и чест, но и голяма отговорност за всички ни! Тези хора носят дълбоко в себе си чувството за справедливост и идеята за обективно и ефективно правосъдие. Те изискват и държат отговорни политиците и магистратите за техните думи и действия.
Направихме всичко възможно, за да изясним и доведем до знанието на всички тук отговорите и визията на кандидатите за президент за съдебната реформа по представения от нас публично въпросник под наслов „Изпит за кандидат-президенти“. Проведохме две дълги и интересни срещи и получихме конкретни отговори от г-н Трайчо Трайков и г-жа Татяна Дончева, както и писмено мнението на г-н Ивайло Калфин.
Опитахме се да се срещнем и с водещите след първия тур на изборите кандидати – г-жа Цецка Цачева и г-н Румен Радев, като ги адресирахме за втори път с въпросите ни и покана за среща – дискусия по този най-важен за обществото ни проблем. Не успяхме, за съжаление, да се срещнем, понеже никой от тях не отговори на повторната ни покана! Същевременно вчера, в ТВ дебат помежду им, а и през последните няколко дни и двамата превърнаха тази тема в основна в своите кампании и започнаха да поемат публични ангажименти. Ген. Радев дори поименно назова Инициатива „Правосъдие за всеки“ и заяви, че ще се срещне с нас, което и до момента не се е случило.
Ние приветстваме тази готовност, както и заявената от него подкрепа за нашата подписка и нашите идеи за съдебна реформа и ще му я напомним след изборите! Приветстваме и намерението на г-жа Цачева да продължи съдебната реформа, с което явно се отказва от предишното си заявление, че същата е приключена!
Прекрасно отчитаме и факта, че всичко това се прави в момент на ожесточена битка за балотажа на изборите, когато винаги се обещава повече, отколкото после се изпълнява. Затова няма как безрезервно да вярваме на тези думи. Но обещаваме и на двамата, че впоследствие ще си търсим обещаното, като наследство от тези избори!
И да кажем и на г-жа Цачева, и на г-н Радев: Съдебна реформа без радикална реформа в модела, структурата и отчетността в прокуратурата и в абсолютните и безконтролни правомощия на главния прокурор е НЕВЪЗМОЖНА! Нека следизборният ни разговор започне оттам, дами и господа!
А относно изборите, нашите последователи и симпатизанти са сред най- активната и смислена извадка на обществото, те вече знаят всичко казано, и ще си решат как точно да гласуват!
Ето какво казаха претендентите за президентския пост в дебата, проведен по БНТ1 на 10.11.2016 г.
Шест изпратени покани, четирима участници с писмени отговори, двама от които приеха срещи – това е статистиката от кампанията.
Любопитно е, че пръв изпрати попълнена анкета независимият кандидат Камен Попов, който не беше сред поканените. Той дава положителни отговори на всички въпроси, с изключение на този за края на реформата.
Трима кандидати, които заемат челото в социологическите анкети, игнорираха въпросите за съдебната реформа. Не успяхме да установим контакт с щабовете на Цецка Цачева и Красимир Каракачанов. От щаба на Румен Радев изявиха желание за среща с „ръководството на Инициатива „Правосъдие за всеки”. По-късно се оказа, че Радев не желае да отговаря писмено и кани в неговия щаб. Като гражданска организация Инициативата спази принципа да не посещава щабове на партийни кандидати и да не обявява подкрепа за когото и да е от тях.
Кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева и подкрепеният от БСП Румен Радев отказаха да участват в дебати, припомни на заключителната пресконференция Велислав Величков. По думите му за пръв път основните кандидати в кампанията са възприели принципа „мълчанието е злато” и разчитат да станат президенти чрез мълчание по проблемите на съдебната система.
Трайчо Трайков и Татяна Дончева – единствените, които поставиха съдебната реформа в центъра на своите кампании, пожелаха да изложат в срещи тезите си по въпросите от анкетата.
Идеите на Инициатива „Правосъдие за всеки” за радикална съдебна реформа получават пълно одобрение от Трайчо Трайков и от Камен Попов. Ивайло Калфин се откроява с липсата на еднозначен отговор по повечето въпроси.
Четири „да” получава идеята за намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Така парламентът ще има контролни, а не управленски функции и ще се избегне намесата на една от властите в работата на друга. Скандалите във ВСС надали ще престанат, докато там има 11 членове, излъчени на практика чрез сделка между политическите сили. Това предложение на Инициативата среща най-голяма подкрепа сред партиите в парламента, припомни пред журналистите Петромир Кънчев. Засега това е само на думи.
Преобладава съгласието, че е дошло време за радикална реформа в прокуратурата. Татяна Дончева отхвърля две от идеите, във връзка със специалната ѝ концепция за главния прокурор, който според нея трябва да се назначава от държавния глава. Идеята е спорна, но може да предизвика дебат за статута на главния прокурор. Дончева нарича прокуратута „сталинистка”. Трайчо Трайков използва определението „съветска”, приветства прилагането на румънския модел за борба с корупцията и предлага да се въведе освобождаване от длъжност на главния прокурор при несправяне със задълженията му. Двамата признават, че до момента има табу за промени в държавното обвинение. Тези ясни позиции налагат въпроса възможно ли е в една демократична държава, част от ЕС, да има прокуратура от тоталитарен тип.
По втората група въпроси трима от участниците са категорични, че президентът трябва да се занимае с големите скандали на деня и да ги постави на вниманието на обществото и държавните органи. Татяна Дончева, Трайчо Трайков и Камен Попов смятат, че е нужно да се разследва източването на пари в случаите КТБ и АЕЦ „Белене” и държавата да се опита да си върне поне част от ограбените пари. Според Ивайло Калфин истината за КТБ още не е известна, а в случая с АЕЦ „Белене” трябва да бъдат съдени онези, които спряха проекта, тъй като той е бил изгоден за България.
Всички кандидати приемат, че трябва да се проведе разследване по скандала Яневагейт и ако съответните орган не си вършат работата, този въпрос трябва да бъде поставен пред Консултативния съвет за национална сигурност.
Трайчо Трайков категорично завява, че ще използва правомощието на президента да свиква КСНС, за да постави на обсъждане сред всички политически сили и институции темата за продължаване на съдебната реформа.
Велислав Величков обобщи пред журналистите, че в края на изборната кампанията темата за съдебната реформа зае главно място в изявленията на кандидатите, вероятно защото социологическите проучвания я поставят на първо или второ място в исканията на гражданите към политиците. Председателят на НГИ „Правосъдие за всеки” припомни ролята на президента за назначаването на тримата големи в съдебната власт и правото на отлагателно вето за всички закони, засягащи съдебната система. Президентът, наред с депутатите, може да инициира промени в Конституцията, но досега нито един не е използвал това правомощие. Смятаме, че е дошло време за това, посочи Величков.
Участниците в анкетата сложиха подписи под отговорите. Независимо от изхода на изборите те вероятно ще продължат пътя си в политиката и Инициативата си запазва правото да им напомня за така поетите ангажименти.
Успехът на „Изпит за кандидат-президенти” роди идеята да се продължи кампанията и след президентските избори, като се поставят същите въпроси на вниманието на политическите сили, издигнали сегашните кандидати.
Резултатите от кампанията бяха оповестени в пресклуба на БТА на 3 ноември 2016 г.
Инициатива „Правосъдие за всеки“ отправи въпроси към кандидати в президентските избори през 2016 г., свързани със седемте идеи за радикална съдебна реформа и с най-скандалните теми на деня. Госпожите Цецка Цачева и Татяна Дончева и господата Ивайло Калфин, Красимир Каракачанов, Румен Радев и Трайчо Трайков бяха поканени на срещи, за да изложат тезите си. Поискахме от всеки да поеме ангажимент с писмен отговор, под който да сложи своя подпис. Татяна Дончева се срещна с нас на 2 ноември, заедно с кандидата за вицепрезидент Минчо Спасов.
Реформата в съдебната система не само не е приключила, а дори не е започнала, каза лидерът на „Движение 21“ в отговор на първия въпрос от анкетата. Татяна Дончева поясни, че без мащабна реформа не може да се постигне върховенство на закона и допълни, че у нас не само липсва справедливост, но и инструментариум за нейното налагане.
По думите на Дончева от 2002-3 г. ДПС и кръговете около СДС на практика са сложили съдебната система под контрол. В системата – от най-ниското до най-високото ниво, в съдилищата и прокуратурите, има представители на мафията и мутрите. Те са стройна мрежа, която води не съдебна политика, а съдебен бизнес. В системата има и талантливи, честни магистрати, които са осъдени да стоят в периферията.
Татяна Дончева смята, че свикването на Велико народно събрание не бива да бъде гледано като пречка пред радикална съдебна реформа. Тя обяви, че първата задача пред нея и Минко Спасов ще бъде създаване на законопроект за промени в Конституцията. Това ще бъде нужният макет за промените, без оглед на това за кои от тях се налага свикване на Велико народно събрание. Дончева и Спасов смятат да изготвят законопроекта заедно с група от най-добрите български юристи.
Засега е разкрит само един момент от промените – президентът да назначава и освобождава главния прокурор, без това да зависи от Висшия съдебен съвет, нито от парламента. Личният ангажимент на президента го прави отговорен за резултатите на държавното обвинение.
Кандидатката за поста държавен глава посочи, че ако той придобие това правомощие, става излишна идеята на Инициатива „Правосъдие за всеки“ за заместник-главен прокурор за борба с корупцията по върховете. Тя отхвърли и премахването на методическото ръдоводство на главния прокурор върху всички прокурори.
Дончева обаче одобри идеята за намаляване на мандата на главния прокурор. Подкрепи и намаляванета на парламентарната квота за членове на Висшия съдебен съвет, но добави: „Искам да обърна внимание, че мутрите и мафията, през системата от лобисти, са налазили и магистратската квота.“
Дончева говори за сегашните медийни монополи и за нуждата от свободни разследващи журналисти. Каза също, че сега изпълнителната власт неглижира и измества съдебната и описа така днешните управляващи:
„Те имат едно разбиране, което е като в средните векове на Сюлейман Велики. Сюлейман Велики решава всички въпроси. Затова те ръководят парламента, като му казват: Разпуснете се. Пускат парламента в отпуска, защото са им нужни депутатите като партийни агитатори. Когато се оказва, че хората недоволстват, по същия начин падишахът свиква обратно парламента.“
Татяна Дончева и Мирчо Спасов отговаряха заедно на въпросите.
Дончева изказа предположение, че главният прокурор е назначение на Пеевски и Бойко Борисов и е повече подчинен на Пеевски.
Тя отговори с „да“ на всички въпроси, свързани с големите скандали КТБ, АЕЦ Белене и Яневагейт. Минчо Спасов от своя страна посочи: „Бих посъветвал президента да даде ултиматум с месечен срок на главния прокурор да образува производства по темите, за които говорите, и ако не го направи – да отмени указа за назначаване на главния прокурор. Всеки орган може да отменя собствените си актове.“
И още една оценка на Дончева за сегашната ситуация в съдебната система: „Всичко е свързано и трябва да се лекува като рак с химиотерапия.“
Първа част от дискусията:
Втора част от дискусията:
Трета част от дискусията:
Четвърта част от дискусията:
Татяна Дончева и Минчо Спасов сложиха подписи под анкетата.
Инициатива „Правосъдие за всеки“ отправи въпроси към кандидати в президентските избори през 2016 г., свързани със седемте идеи за радикална съдебна реформа и с най-скандалните теми на деня. Госпожите Цецка Цачева и Татяна Дончева и господата Ивайло Калфин, Красимир Каракачанов, Румен Радев и Трайчо Трайков бяха поканени на срещи, за да изложат тезите си. Поискахме от всеки да поеме ангажимент с писмен отговор.
Г-н Трайков се срещна с нас на 1 ноември и потвърди ангажимента с подписа си под въпросите.
Съдебната реформа категорчно не е приключила, смята Трайчо Трайков. Според него от тази „т.нар. реформа” не произтича нищо, което да промени основните дефицити на системата ни за правораздаване и правоохранение. Това е единственото „не” на първата група от въпроси, свързани със седемте идеи на Инициатива „Правосъдие за всеки” за радикална реформа в съдебната система. Трайков поясни: „Идеите на ИПВ са идеи на хора, които много са мислили по темата и след като и аз съм ги осмислил, благодарение на вашата настойчивост и фокусиране по темата – това е правилният начин да се действа.”
Трайчо Трайков е съгласен, че трябва да се въведе отчетност на прокуратурата. Да има конституционно закрепено задължение главният прокурор да се отчита пред Народното събрание в открити заседания. Нужно е държавното обвинение да приема съвременните демократични приципи. И няма как да оставим всички в системата да зависят от волята на един човек – на главния прокурор, още повече, че той е безконтролен извън системата.
Всички институции трябва да си вършат работата, а президентът – да намери тази невралгична точка, от която да се задейства всичко и тази точка е именно реформата на съдебната система, смята кандидатът за „Дондуков” 2.
Трайчо Трайков би свикал Консултативния съвет за национална сигурност, заради големи корупционни скандали, като КТБ и АЕЦ Белене. Той припомни и други казуси – загубите по проекта „Южен поток”, договорът за доставка на природен газ от 2006 г.
„Коя правосъдна система може да допусне да се размине такова нещо?”, запита Трайков. Според него президентът трябва да взема отношение по такива въпроси, а КСНС наистина е адекватна стъпка, тъй като това наистина засяга националната сигурност. Същото зависи и за скандала Яневагейт, който показва тежки пороци в съдебната система.
Трайков нарече правото за обръщения към нацията изключително силен инструмент на президента.
Относно правомощията на държавния глава да назначава, Трайков каза, че би създал „указ за указите за президентските назначения”, в който да са уточнени условията, за да няма съмнения за нередности. По негови думи, за да не зависят от конюнктурата, тези неща трябва да са скрепени по някакъв начин с формален или неформален ангажимент.
Трайчо Трайков обеща да работи за независимост на съдебните институции, за да се пресече традицията „ти си го избра”. Увери, че самият той е независим и силата му произтича от неговите убеждения. За сравнение каза, че силата на неговата съперничка Цецка Цачева идва от партията, която я издига.
Трайков сподели и нещо от опита си при обикалянето из страната – нужни са само пет минути, за да се „преведе” идеята за съдебна реформа на разбираем за хората език. Това насърчава Инициатива „Правосъдие за всеки” в кампанията за осведомяване на гражданите.
Вижте срещата с Трайчо Трайков, проведена на 1 ноември в Къщата на гражданските организации.
Инициатива „Правосъдие за всеки“ отправи въпроси към кандидати в президентските избори през 2016 г., свързани със седемте идеи за радикална съдебна реформа и с най-скандалните теми на деня. Госпожите Цецка Цачева и Татяна Дончева и господата Ивайло Калфин, Красимир Каракачанов, Румен Радев и Трайчо Трайков бяха поканени на срещи, за да изложат тезите си. Поискахме също от всеки да поеме ангажимент с писмен отговор, под който да сложи своя подпис. Г-н Ивайло Калфин не успя да се срещне с нас, но изпрати своите отговори.
