Skip to main content
Category

Становища

Официални становища на ИПВ по теми свързани с организацията

Подкрепяме протеста на СРС срещу политиката на ВСС

Подкрепяме протеста на СРС срещу политиката на ВСС

By Новини, Становища

prot_sudpalataИнициатива „Правосъдие за всеки” решително и категорично подкрепя протеста на съдии и съдебни служители от Софийски районен съд, който ще се състои на 09.12.2016 г., от 11 ч. до 13 ч., пред сградата на Висшия съдебен съвет на ул. „Екзарх Йосиф“ 12.

Съдиите са прави в недоволството си от цялостната политика на ВСС. Този орган стана витрина на проблемите в правосъдието. Осакатената съдебна реформа, която мимикрира промени, всъщност не доведе до положителни резултати и до отстраняване на системните грешки. Висшият съдебен съвет е все така с огромен дифицит на морални и професионални качества. Той не може и не иска да реши ежедневните проблеми, които създава огромната натовареност в СРС и СГС. Факт е, че съдиите и съдебните служители изнемогват при обработването, разглеждането и решаването на делата, но ВСС вместо да вникне и реши тези проблеми, които са от неговата компетентност, започва проверка за забавени дела.

Съдиите с право застават в защита на независимостта на съдебната система.

Странно, че ВСС стартира кампания за проверка на СРС и СГС по искане на главния прокурор, но проявява пълно бездействие по сигналите за конкретни дисциплинарни нарушения, за които беше сезиран от новото ръководство на СГС през август 2015 г. Образуваното дисциплинарно производство срещу съдия Мирослава Тодорова многозначително контрастира с липсата на дисциплинарни наказания за дългогодишния корупционен модел на „неслучайното разпределение на делата”

За Инициатива „Правосъдие за всеки” започващите проверки са средство за натиск срещу инакомислещите съдии и административни ръководители. Те показват, че ВСС има различен критерий за прилагането на закона – доказателство, че в България няма правова държава, върховенството на закона е потъпкано и няма независима съдебна система във всички нейни звена.

ВСС не се ползва с никакъв авторитет и обществена подкрепа, защото не провежда и отстоява независимостта на съдебната система. От неговите действия и най-вече от неговите  бездействия прозират зависимости, а това е пагубно не само за съдебната система, но и за цялото общество.

Призоваваме всички да дойдат пред сградата на ВСС и да подкрепят митинга на достойните магистрати, които не се страхуват да изкажат мнението си и да се борят за съдийстката независимост. Нека да им покажем, че не са сами. Тяхната кауза е на цялото общество и е време всички да застанем заедно!

НГИ "Правосъдие за всеки" се обръща към омбудсмана 2

НГИ „Правосъдие за всеки“ се обръща към омбудсмана

By Новини, Становища

OMBUDSMANИнициатива „Правосъдие за всеки” се обърна към омбудсмана на България г-жа Мая Манолова за съдействие по скандалния случай с Националната гражданска инициатива с предложения за истинска съдебна реформа.

Жалбата започва със следните искания:

Уважаема госпожо Манолова,
Ние, долуподписаните граждани на Република България, учредили и /или подкрепили с подписите си предложенията на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” се обръщаме към Вас в качеството Ви на Омбудсман на Република България, с искане да упражните конституционните си правомощия в защита на конституционните ни права, които бяха нарушени от Народното събрание на Република България, като очакваме от Вас:
–    да изискате от Народно събрание исканията на НГИ „Правосъдие за всеки” за промяна на Конституцията да бъдат внесени за обсъждане от пленарния му състав;
–    да изискате от Народно събрание да се проведе дебат по същeство на предложенията на НГИ „Правосъдие за всеки” за промяна на Конституцията;
–    да изискате от Народно събрание да постанови Решение по чл. 86, ал. 1, предл. 2, с което приемат по принцип или отхвърлят по принцип предложенията на НГИ „Правосъдие за всеки” за конституционна съдебна реформа, като в случай, че се приемат – да бъдат предоставени за упражняване на конституционна законодателна инициатива по реда на чл. 154, ал.1 от Конституцията.
–    да изискате от Народно събрание да разгледа по същество всички национални граждански инициативи, посочени по-долу, които са адресирани до него, но са останали без надлежния отговор

Пълния текст на жалбата вижте тук:
Jalba Ombudsman Maya Manolova

Припомняме, че учредената на 6.09 2015 г. НГИ „Правосъдие за всеки” внесе в Народното събрание седем предложения за съдебна реформа с подписите на над 5000 български граждани.
На 10.02.2016 г., на заседание на Правната комисия и Комисията по взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите, предоженията бяха изпратени за разглеждане в пленарна зала, в съответствие сэс закона, по който бе учредена НГИ.
Стенограмата от заседанието може да се види тук:
http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2331/steno/ID/4059

Идеите на „Правосъдие за всеки”, сред които е темата табу за радикална реформа в прокуратурата, не прозвучаха в пленарната зала на парламента. Председателят Цецка Цачева ги върна обратно на Правната комисия, със съображения, че подписката „буди недоумение”. По този повод в жалбата до омбудсмана се посочва следното:
„Цитираният отказ на г-жа Цецка Цачева е в тежко нарушение на закона и Констиуцията, защото отхвърля правото на българските граждани, реализирали НГИ, да получат надлежно разглеждане на направените от тях предложения, както и надлежен отговор.„

Решихме да се обърнем към г-жа Манолова след заседанието на Правната комисия на НС на 26 май, на което НГИ „Правосъдие за всеки” беше изпратена окончателно в архивите на парламента и то дори без да се огласи решение по случая.
Стенограма от заседанието може да се види тук:
http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2331/steno/ID/4245
Тревога буди не само конкретният случай, а преди всичко изказвания на депутати, които оспорват самия Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Председателят на комисията г-н Данаил Кирилов нарече отправянето на гражданска инициатива до Народното събрание „злоупотреба с права” от „Правосъдие за всеки”.
Припомняме още, че на дебат за съдебната реформа, проведен на 19 април, председателят на НГИ „Правосъдие за всеки” Велислав Величков посочи, че ако парламентът не се произнесе, Инициативата ще сезира омбудсмана, президента и Европейската комисия. Имаме намерение да обсъдим с други граждански организации защитата на възожностите за гражданска активност.

Жалбата до омбудсмана е внесена на 30.06.2016 г. Под нея стоят подписите на видни юристи, съмишленици от ИПВ, обществено ангажирани личности:

Проф. д.ю.н. Ангел Калайджиев, Христо Иванов, Ивайло Захариев, Миряна Захариева, Мирослав Мичев, Владимир Борачев, Димо Господинов, Стефания Гичева, Георги Пенчев, Биляна Ковачев, Камен Алипиев, Фани Аронова, Сева Памукчиева, Ануш Езегелян, Емил Димитров, Петромир Кънчев, Радостина Иванова, Емил Симеонов, Атанас Славов, Миглена Симеонова, Мария Петкова, Николай Петков, Емил Коен, Андрея Щерев, Мария Сиракова, Силия Иванова, Мануела Малеева, Душана Здравкова, Деян Василев, Христо Христев, Магдалина Тодорова, Велислав Величков, Мила Боянова, Николай Стайков.

OMBUDSMAN_1OMBUDSMAN_2OMBUDSMAN_3

Отворено писмо до председателя на парламента

Отворено писмо до председателя на парламента

By Новини, Становища

Pismo_Cecka

На 1 март 2016 г. Инициатива „Правосъдие за всеки” внесе в Народното събрание писмо до председателя Цецка Цачева, във връзка с развитието на нещата около подписката със седемте предложения за съдебна реформа:

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 43-тото НАРОДНО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ОТВОРЕНО ПИСМО

от

Национална гражданска инициатива

„Правосъдие за всеки”,

представлявана от Велислав В. Величков,

председател на инициативния комитет

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЦАЧЕВА,

В медиите излезе информация, че в качеството си на председател на Народното събрание сте върнали в Комисията по правни въпроси подписката с предложенията на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“, като недопустима за разглеждане в Пленарна зала. Точният цитат е :

Председателят на НС Цецка Цачева е върнала на правната комисия като недопустима подписката на гражданската инициатива „Правосъдие за всеки“, съдържаща 7 предложения за съдебна реформа. Това се разбра от думите на шефа на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ пред „Сега“. Той обясни, че според Цачева депутатите няма как да разгледат подписката, защото тя няма силата на референдум. Единственото, което може да се направи, е да се изготви доклад, който да се предостави на депутатите.

(подробности вижте на

http://www.segabg.com/article.php?id=793480)

В тази връзка се обръщаме лично към Вас, като бихме желали да припомним нормата на чл. 51, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление:

„Внасяне на подписката:

Чл. 51. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 5.03.2014 г.) В срока по чл. 48, ал. 2 инициативният комитет внася подписката в Народното събрание или в съответния орган на изпълнителната власт – за националната гражданска инициатива, или в общинския съвет, до кмета на общината, района или кметството, или до областните или регионалните органи на изпълнителната власт – за местната гражданска инициатива…“

По този повод уточняваме, че ние от Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ изпълнихме всички законови изисквания, като на 02.12.2015 г. внесохме в деловодството на Народното събрание своите седем предложения за съдебна реформа, подкрепени с подписите на 5090 български граждани. Подписката бе представена и в структуриран електронен вид. Изпълнихме абсолютно всички изискванията на Закона по учредяването на инициативата, по събирането на подписите и осъществяването на национална кампания в страната. След служебна проверка в служба “ГРАО” се установи, че нашите идеи са покрепени от 4018 български граждани, чиито подписи и данни отговарят на всички изисквания на закона.

Припомняме и нормата на чл. 52 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, която е императивна, а именно:

„Разглеждане на подписката и предоставяне на информация:

Чл. 52. (1) Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.

(3) Органите по ал. 1 и 2 са длъжни в срока по ал. 1 писмено да уведомят инициативния комитет за своето решение и за мерките за неговото изпълнение.“

„Орган” по смисъла на чл. 52, ал. 1 може да е единствено и само Народното събрание. Ние адресирахме предложенията си до парламента, защото той е единственият държавен орган, компетентен да се произнесе по въпросите за изменение на Конституцията. Такъв орган не могат да бъдат парламентарните комисии – помощни структури към Народното събрание, които подготвят докладите и проектите за решения.

Напомняме, че съгласно чл. 79, ал. 2 от Конституцията „Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол.”

Бидейки помощни органи, парламентарните комисии не могат да заместят, да изземат или да им се делегира компетентност, която съгласно закона е от изключителна компетентност на Народното събрание.

Това означава, че само Народното събрание, в неговия пълен пленарен състав, е компетентно да разгледа законодателни предложения и проекти за решения, в случая и седемте предложения за съдебна реформа на НГИ „Правосъдие за всеки”, подкрепени с подписите на повече от 4000 български граждани и да се произнесе по тях с решение по смисъла на чл. 86, ал. 1, предл. 2 от ЗПУГДВМС. Тримесечният срок по чл. 52, ал. 1 изтича на 02.03.2016 г.

Считаме, че ако Народното събрание и в частност Вие, като негов Председател, желаете да спазите закона, следва да постановите разглеждане на предложенията. Нужно е в тримесечния срок от връчването на подписката парламентът да обяви своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии, както и изрично да уведоми за това инициативния комитет.

Напомняме, че точно в този смисъл е и практиката, когато при предишни случаи Народното събрание се е произнасяло по предложения на други национални граждански инициативи. Така например парламентът е разгледал в Пленарна зала предложенията на Национална гражданска инициатива /вх. № ПГ-110-00-6/, внесена от инициативен комитет на 18 януари 2011 г., за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър.

(подробности вижте на http://parliament.yurukov.net/data/plenaryst/plenaryst_2654.xml).

В резултат, по тази НГИ Народното събрание се е произнесло с решение, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България.

(Подробности вижте на http://www.parliament.bg/bg/desision/ID/14335)

Предложенията на НГИ “Правосъдие за всеки” бяха разгледани на съвместно заседание на водещата Комисия по правни въпроси и Комисията по взаимодействието с неправителствени организации и жалби на граждани на 10.02.2016 г. Там бяха дебатирани по принцип, след което Комисията по правни въпроси излезе с нарочен доклад и проект за решение /вх. N: 653-0-15/23.02.2016/, прието единодушно. То гласи, че Народното събрание, на основание чл. 86, ал.1 от КРБ, във връзка с чл. 52, ал. 1 от ЗПУГДВМС, реши… /следва текстът/, като така е изпълнена законовата и конституционна процедура, доколкото това проекторешение предвижда обсъждането му от целия състав на Народното събрание. Неизвестно за нас е, ако информацията от медиите отговаря на фактите, с какви мотиви, на какво основание и по чия преценка, Вие връщате доклада с това проекторешение като недопустими.

Убедени сме, че за да отговори на обществените очаквания за истинска съдебна реформа, българският парламент трябва задължително да разгледа по принцип седемте предложения за съдебна реформа на НГИ „Правосъдие за всеки”, а не да ги приеме „за сведение”, и то чрез свой помощен орган, какъвто се явява парламентарната комисия. По този начин явно се цели да не се проведе дебат по съществото на предложените от нас идеи и то за втори път след отклоняването им по процедура преди повече от два месеца.

Нещо повече, ако сега позволите да се установи подобна практика по приложението на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, то Вие ще обезсмислите целта и смисъла на Закона и ще преградите пътя към реално разглеждане по същество на всички бъдещи инициативи по реда на този закон, като така се подменя волята на законодателя.

Уважаема г-жо председател на 43-тото Народно събрание,

С оглед на гореизложеното, поставям от името на инициативния комитет и хилядите подписали се граждани следния въпрос от огромна обществена значимост:

Наистина ли ще допуснете във Ваше лице Народното събрание да наруши Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, като седемте предложения за съдебна реформа на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, подкрепени от валидните подписи на над 4000 български граждани, няма да бъдат допуснати до дебат от пленарния състав на Народното събрание и по тях няма да се вземе на решение по реда на чл. 86, ал. 1 от Конституцията?

Моля отговорът да бъде оповестен своевременно и публично.

 

гр. София

01.03.2016 г.                   С уважение:     ………………………..

Велислав Величков,

Председател на ИK

Национална Гражданска Инициатива

„Правосъдие за всеки

 

Адвокати в подкрепа на Лозан Панов: Стига вече толкова!

Адвокати в подкрепа на Лозан Панов: Стига вече толкова!

By Новини, Становища

Speech_BNTОбщо 227 български адвокати застанаха зад Лозан Панов с писмо до Висшия съдебен съвет. Адвокатите подкрепят речта, в която председателят на Върховния касационен съд  призова „Нека кажем не на страха“, и отхвърлят обвиненията, че тя е политическа. Сред подписалите писмото са адвокатите от Инициатива „Правосъдие за всеки“ Велислав Величков, Емил Симеонов, Катерина Кондакчиева, Мирослав Мичев, Петромир Кънчев, Стефания Гичева, Явор Харизанов. Писмото е внесено във ВСС днес, на 17 февруари 2016 г., а текстът е публикуван във водещите български медии:
„Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,
Ние, долуподписаните 227 адвокати, като представители на свободната и независима българска адвокатура, призвана да защитава законните права и интереси на българските граждани, и във връзка с:
Неоснователните обвинения към Председателя на ВКС, г-н Лозан Панов, за неговата реч, произнесена на Тържествения пленум на ВКС по случай 135 години от създаването на Съда,
Неприемливия „резултат“ от проверката на Етичната комисия към ВСС относно тази реч, която не пожела да каже ясно, че няма нарушение на Закона и етичните правила от съдия Панов;
Публично демонстрираната липса на разделение на властите при заседанията на ВСС, както и на фона на замрялата съдебна реформа, отрицателния доклад на Европейската комисия и липсата на открит дебат за ролята и мястото на прокуратурата,
ЗАЯВЯВАМЕ, че подкрепяме всяка дума от този текст
и считаме, че ако не бъдат взети от държавните институции спешни мерки за решаване на изключително сериозните и системни проблеми, изложени в това послание, то не може да има независимост на съдебната система, върховенство на закона и ефективно правосъдие, а липсата му ощетява всеки български гражданин!
Като страна в процеса, който трябва да осигури правосъдието, не можем повече да мълчим и казваме също като г-н Панов силно и ясно: „Стига вече толкова!“, поради което и се подписваме лично под това слово.“
Писмото съдържа пълния текст на историческата реч, произнесена от Лозан Панов на 11 декември 2015 г.
В началото на януари подкрепа за нея обявиха и 145 съдии от София и страната.
Повод за сегашното недоволство на адвокатите е и фактът, че преди месец Етичната комисия на ВСС разгледа сигнал срещу речта на сдружение „План Б“. Комисията не поиска да се образува дисциплинарно производство срещу Лозан Панов, но и не посочи категорично, че той не е нарушил Етичния кодекс. В същото време председателят на комисията Ясен Тодоров повтаряше в медиите, че речта имала „много политически привкус“.

Гражданско известие за правосъдие

Гражданско известие за правосъдие

By Новини, Становища

Vnasiane_1Инициатива „Правосъдие за всеки” започва нова кампания в борбата за истинска съдебна реформа.

Кампанията „Гражданско известие за правосъдие” е своеобразно продължение на Националната гражданска инициатива, с която се събраха над 5000 подписа под седемте идеи на ИПВ за съдебна реформа. Подписката е в парламента и предстои да бъде разгледана в комисии. Сега се търси подкрепата на депутати, за да бъде превърната в нов законопроект за промени в Конституцията.

Сайтът на кампанията „Гражданско известие за правосъдие” дава възможност на всеки да изпрати лесно писмо от свое име към един или повече депутати. В писмото се казва:

Като народен представител, Вие сте положили клетва да отстоявате принципите на върховенство на закона и във всичките си действия да се ръководите от интересите на народа. Вярвам, че тази клетва е нещо свято за Вас.”

Сайтът вече е активен и очаква посетители. Ето указанията:

„Изберете народен представител и направете така, че да получи Вашето писмо, препратете го по и-мейл, изпратете го по поща, връчете го лично в приемната, пред Парламента или където успеете да го срещнете. Изберете депутат от нашата страница и разгледайте текста на предложението ни за гражданско известие към депутатите. Въведете своите имена и и-мейл адрес и ще можете да изпратите писмото на адреса на избрания от Вас депутат. Заедно с това ще получите и копие от него, ако искате да го изпратите и от свое име на посочения адрес. Изискайте Вашият представител да вземе предвид гласа Ви.”

ИПВ ще ви държи в течение за резултатите от кампанията.

ИПВ: С искането за оставка на ВСС политиците си измиват ръцете

ИПВ: С искането за оставка на ВСС политиците си измиват ръцете

By Новини, Становища

Logo_IPVИнициатива „Правосъдие за всеки“ отхвърли стъпката на част от управляващото мнозинство да поиска оставката на ВСС. Това е опит да се отклони вниманието от депутатите, премиера и правителството,  които са отговорни за лошото състояние на съдебната система, се казва в изпратената до медиите позиция на ИПВ.

27 януари 2016 г.

Искането за оставка на Висшия съдебен съвет от страна на мнозинството в Народното събрание – няколко часа преди официалното оповестяване на доклада на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка – е опит за измиване на ръцете в стил „Пилат Понтийски“ от същите тези депутати, които бетонираха същия този ВСС до края на мандата му с преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията. Без да се назоват системните проблеми, без да се адресират конкретните виновници, без да се спомене дори другия обект на сериозни критики и препоръки в Доклада – Главният прокурор и подчинената Му единна и централизирана Прокуратура! А за да свалят отговорността от себе си, премиера и правителството си, тези депутати обвиниха бившия министър на правосъдието Христо Иванов за собствените си провал, страх и зависимости. Това е поредната имитация на загриженост за съдебната система, без реално действие за нейната промяна; поредното словоблудство с празен ход, вместо опит да се наложи по законодателен път върховенството на правото; поредният срамен реверанс към статуквото на плутокрацията, която е обхванала в желязна хватка българските държавни институции.
За да спрем всичко това, трябва всички свободни граждани да се обединим зад призива на председателя на Върховния касационен съд и да кажем силно: „Стига вече толкова!“. Да изискаме да бъдат разгледани по същество предложенията на НГИ „Правосъдие за всеки“, внесени с 5000 подписа в Народното събрание на 2 декември 2015 година. И да адресираме главния проблем – нереформираната и тоталитарно устроена прокуратура на Република България и безконтролната и всевластна фигура на Главния прокурор.

 Инициатива „Правосъдие за всеки”

До Висшия съдебен съвет

До Висшия съдебен съвет

By Новини, Становища

ВСС_писмо1901На 19 януари Инициатива „Правосъдие за всеки” призова с писмо Висшия съдебен съвет да излезе с категорично решение по скандала с есемеса, с който започна годината. Това е текстът на писмото, внесено преди днешното заседание на Съвета:

На 14.01.2016г., по време на редовно заседание на Висшия съдебен съвет, председателят на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов прочита току-що получено от него текстово съобщение, което гласи: “Lozan Panov otnovo predloji da Vi vikame vav VSS po zapisite za dvete kaki. Ne go priehme.” Според председателя на Върховния касационен съд съобщението е изпратено от номера на министър-председателя Бойко Борисов. Съобщението е изпратено, препратено и съответно получено от г-н Панов по време на разискванията относно проверката на звукозаписите по случая „Янева—гейт”, в които е намесено и името на самия министър-председател.

Скоро след медийното отразяване на изявлението на г-н Панов, г-н Бойко Борисов пристига лично на заседанието на Висшия съдебен съвет, без да е поканен, като признава пред Съвета, че този СМС е изпратен от него до председателя на ВКС.

Текстът на съобщението ясно и недвусмислено показва, че то изхожда от пряк участник в заседанието, член на ВСС, който е участвал във формирането на волята му като орган („…Ne go priehme.”). Това косвено се потвърждава и от думите на министър-председателя г-н Борисов, който адресира недоволството си пряко към ВСС: „Днеска получавам съобщение, че отново мен ме привиквате тук, това е все едно аз да ви привикам на Министерски съвет. Това е същото, при цялото ми уважение към вас. Вие сте избрани за друга работа, не да ме привиквате, да ме разпитвате. … За това си позволих да попитам: Защо пак ме викате, защо пак искате да ме разпитвате?”

Нашата категорична позиция като граждани е, че съобщението, изпратено до председателя на Министерския съвет, представлява израз на срамна раболепност на член на висшия орган на съдебната власт към представителя на висшия орган на изпълнителната власт, която е недопустима за член на управляващия орган на съдебната власт Тя е несъвместима с разпоредбата на чл. 8 от Конституцията, регламентираща разделението на държавната власт, съответно с чл. 117, ал. 2 КРБ, прогласяващ независимостта на съдебната власт. Демонстрираното чинопоклоничество на изпратилия съобщението дискредитира Висшия съдебен съвет като орган, който по закон е длъжен да осигурява независимостта на съдебната власт, съгласно чл. 16 от ЗСВ.

Смятаме, че са налице достатъчно данни да се приеме, че с изпращането на текстовото съобщение до министър-председателя г-н Бойко Борисов, член на ВСС е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. Налице е действие, което сериозно накърнява престижа на съдебната власт, а това е основание за реализиране на дисциплинарна отговорност по чл. 307, ал. 2, предл. 3 от ЗСВ за съответния негов член, съответно за налагане на дисциплинарно наказание – освобождаване от длъжност, съгласно чл. 308, ал. 3 от ЗСВ.

Смятаме за недопустима намесата на председателя на Министерския съвет в работата на независимата съдебна власт чрез изпращане/препращане на текстови съобщения, изходящи от член на този съвет. Нещо повече, г-н Борисов следва да оповести ясно името на човека, от когото е получил това съобщение, за да не става съучастник в пълното опозоряване на целия състав на ВСС, още повече след като той е активен участник в събитията от изминалата седмица.

Намираме, че Висшият съдебен съвет е длъжен да предприеме спешни институционални действия и на заседанието си на 20.01.2015 г. да изясни категорично и недвусмислено: кой от членовете му е изпратил съобщението до министър-председателя и незабавно да образува срещу него дициплинарно производство за накърняване престижа на съдебната власт. Висшият съдебен съвет следва да излезе и с категорична позиция за визираните действия на министър-председателя. Всякакво забавяне или отказ да бъде направено това, ще компрометира ВСС като несъстоятелен орган, който е неспособен да изпълнява задължението си да осигури независимостта на съдебната система и ще засили разрушаващото основите на държавността усещане за липса на разделение на властите и върховенство на закона.

Поради гореизложеното, настояваме Висшият съдебен съвет да излезе с ясна и категорична позиция още на утрешното си заседание и да информира обществеността за това.

19.01.2015г.

С уважение,

За Инициатива „Правосъдие за всеки“

На вниманието на ЕК: Системни проблеми на съдебната власт в България - 3

На вниманието на ЕК: Системни проблеми на съдебната власт в България – 3

By Новини, Становища

VnasianeИнициатива „Правосъдие за всеки” реши да изложи пред Европейската комисия нерадостната ситуация около съдебната система в България. Повод за тази стъпка са поредицата скандали след проваления старт на правосъдната реформа. Екип от юристи на ИПВ изготвиха доклад, който е изпратен до кабинета на първия вицепрезидент на ЕК Франс Тимерманс, отговарящ за мониторинговия доклад в областта „Правосъдие и вътрешен ред“. Докладът съдържа анализ на системните проблеми на съдебната власт, илюстриран с най-сериозните нарушения, както и предложенията на Инициативата за дълбока и ефективна реформа на съдебната система в страната ни. Така призоваваме партньорите от общността, към която принадлежим, за съдействие, за да постигнем целта, за която вече действат достойните магистрати и будните граждани – върховенство на закона и истинско правосъдие за всеки. Това е третата част на анализа.

III. ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА ИПВ ЗА ЕФЕКТИВНО ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА

В контекста на гореизложеното Инициатива „Правосъдие за всеки“ отстоява приемането на няколко основни мерки, които могат да гарантират провеждането на същинска съдебна реформа в България:

Предложение 1:  Парламентарната квота във Висшия съдебен съвет да бъде намалена от 11 на 7 членове. Това би позволило постигането на реална независимост на съдебната власт и би ограничило възможностите на политически партии и изпълнителната власт да влияят върху решенията, приемани във Висшия съдебен съвет.

Предложение 2: Следва да бъде гарантиран прозрачен, диверсифициран и максимално представителен избор на членовете на ВСС, за да може обществото да има необходимото доверие в този орган. В тази връзка възможно решение е да бъде възприет опитът на Румъния: всяка инстанция на прокуратурата и съда да избира свои представители във Висшия съдебен съвет; членовете, които са избрани от Народното събрание, да бъдат граждански лица, предложени от професионалните общностни и неправителствени организации.

Предложение 3:

Предлагаме да бъдат премахнати текстовете в Конституцията и в Закона за съдебната власт, които поставят всички прокурори в подчинение на главния прокурор, тъй като магистратите следва да бъдат подчинени единствено на закона (чл. 117 от Конституцията на Република България и основните изисквания за независимо и обективно разследване, без наличието на възможност за намеса “по същество” в конкретни дела от който и да е орган и субект, различен от разследващия).

Необходимо е също да се уреди процедура за обжалване на нерегламентирана намеса от страна на по-горестоящ прокурор по примера на реформираната румънска прокуратура (виж чл. 64 и чл. 67 от LawonJudicialorganization на Румъния).

Предложение 4: Да бъде създадена Дирекция за борба с корупцията в самата прокуратура. Начело на тази дирекция следва да бъде заместник-главен прокурор за борба с корупцията, който да е независим от главния прокурор и да се избира и отчита директно на Висшия съдебен съвет. Това е моделът, който повече от 10 години работи успешно в Румъния и може да бъде приложен в България. За да бъде създадена такава специализирана структура в прокуратурата е необходимо да се направят промени в Конституцията.

Заключение

Години наред съдебната система остава нереформирана, едни след други правителства и народни представители не предприемат реални действия за възстановяване на доверието в съдебната система и налагането на върховенството на правото.

В тази връзка, мониторинговият механизъм на Европейската комисия е изключително важен инструмент за осъществяването на съдебна реформа в България. На фона на нетърпимата реалност в България, българските граждани се нуждаят от ясен знак от страна на Европейските институции, който да им покаже, че в рамките на своите правомощия, Европейският съюз застава ясно и безапелационно зад категорична и ефективна съдебна реформа. Реално това е проблем и за самия Европейски съюз, сред основополагащите принципи на който е върховенството на правото. Неработеща съдебна система в страна членка компрометира този принцип и представлява заплаха за същия и то с реални измерения в правния мир. Първият стълб на конкурентоспособността са институциите в държавата. Институционалната среда се определя от правна и административна рамка, в която отделни лица, организации и правителствата си взаимодействат. Добрата и честна институционална среда, основана на върховенство на правото, има критична роля за успеха или неуспеха на обществата и техните икономики с отзвук в целия Европейски съюз.

Липсата на воля за промени на политическо ниво е очевидна, поради което Ви призоваваме за максимална критичност в предстоящия доклад, както и предприемането всички възможни мерки, визирани в Договора за Европейски съюз, за да повлияете на българските институции да извършат необходимата съдебна реформа, за да бъде издигнато в България върховенството на правото, да спрат системните нарушения на принципите на правовата държава и да бъде преустановен “риск от тежко нарушение на ценностите“ на Европейския съюз визирани в чл. 2 от Договора за Европейския съюз.

Екип на Инициатива Правосъдие за всеки

На вниманието на ЕК: Системни проблеми на съдебната власт в България - 2 1

На вниманието на ЕК: Системни проблеми на съдебната власт в България – 2

By Новини, Становища

Lions_ChurchИнициатива „Правосъдие за всеки” реши да изложи пред Европейската комисия нерадостната ситуация около съдебната система в България. Повод за тази стъпка са поредицата скандали след проваления старт на правосъдната реформа. Екип от юристи на ИПВ изготвиха доклад, който е изпратен до кабинета на първия вицепрезидент на ЕК Франс Тимерманс, отговарящ за мониторинговия доклад в областта „Правосъдие и вътрешен ред“. Докладът съдържа анализ на системните проблеми на съдебната власт, илюстриран с най-сериозните нарушения, както и предложенията на Инициативата за дълбока и ефективна реформа на съдебната система в страната ни. Така призоваваме партньорите от общността, към която принадлежим, за съдействие, за да постигнем целта, за която вече действат достойните магистрати и будните граждани – върховенство на закона и истинско правосъдие за всеки. Това е втората част на анализа.

II СИСТЕМНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

  1. Недостатъчни гаранции за независимост на съда

А. Политическо влияние чрез превес на парламентарната квота във ВСС.

Висшият съдебен съвет на Република България е най-политизираният подобен орган в държава членка на ЕС. Той се състои от 25 членове – 11 членове избрани от Народното събрание, 6 членове избрани от съдиите, 5 членове избрани от прокурорите и трима, които са членове „по право” – председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главният прокурор. Очевидно е също, че в българския Висш съдебен съвет членовете съдии, избрани от съдии, са най-малко в сравнение с всички останали такива органи в ЕС /виж графика №1/. Това означава, че в България съдът е силно зависим от политическото статукво. Допълнителен проблем представлява зависимостта му от представители на прокуратурата.

Консултативният съвет на европейските съдии (КСЕС) към Съвета на Европа изрично препоръчва в своето Становище 10: „Когато съставът /на Висшия съдебен съвет/ е смесен (съдии и други), КСЕС счита, че за да се предотврати всякакво манипулиране или неправомерен натиск, съдиите, избрани от техните колегии, трябва да съставляват голямо болшинство от членовете.Тази препоръка не беше изпълнена.

Б. Разпределение на квотите в съдийската и прокурорската колегии, които водят до политическа зависимост на съда и безотчетност на прокуратурата.

С гласуването на конституционните промени от 16.12.2015 г. парламентът не прие конфигурацията, предложена от министъра на правосъдието в двете колегии на съвета (виж Таблица 1). След тези промени съдийската колегия ще има по-голяма политическа, отколкото съдийска квота, а прокурорската колегия ще има по-голяма квота, зависима от главния прокурор, в сравнение с парламентарната. Това е точно обратното на препоръките на Венецианската комисия /Европейската комисия за демокрация чрез право/, в които се препоръчва независимостта на съда да бъде в основата на тази реформа, а от друга страна да бъде засилена отчетността на прокуратурата.

  1. Несъвместим с правовата държава модел на централизирана и йерархизирана прокуратура, която функционира въз основа на единоначалие, в съчетание с липсата на прозрачност и механизми за ефективен контрол над главния прокурор.

А. Основни факти по отношение на дейността прокуратурата и доверието в нея.

  • Липса на обществено доверие. Прокуратура на Република България към момента няма на практика никакви успешни и видими резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност.  Само 6% от българските граждани имат доверие в държавното обвинение, според представително проучване на национална социологическа агенция „Алфа Рисърч”. Докладът на ENCJ към Европейския съюз е още по-песимистичен, като отчита, че малко над 1% от българите имат доверие в съдебната система.
  • Най-много прокурори на глава от населението в ЕС. Българската прокуратура има най-много прокурори на глава от населението – 27 на 100 хил. души, при средно 13 за страните от Съвета на Европа, 47 изследвани страни(Виж стр. 264-265 от доклад на Съвета на Европа)
  • Най-много служители в прокуратурата на глава от всички Европейски страни. (Източник: докладите на Съвета на Европа)TABLE

Въпреки огромната си структура българската прокуратура е неефективна – положение, което се констатира в редица решения на ЕСПЧ. Достатъчно красноречив е също високият процент осъдителни решения срещу страната ни за нарушения на ЕКПЧ, произтичащи от работата на прокуратурата. В тази връзка показателни са и мненията на българските съдии в ЕСПЧ:

  • Неефективни разследвания. Г-н Йонко Грозев, съдия в Европейския съд по правата на човека в свое интервю от 29 декември 2015 г.: „ неефективността на българската прокуратура е системен проблем според Европейския съд по правата на човека.” Според Грозев, най-сериозният проблем на прокуратурата е липсата на разследвания в икономическата област и злоупотребите с власт. За съжаление промените в Конституцията не направиха основното – да се фокусира вниманието върху проблема с липсата на върховенство на закона в България и това е работата на прокуратурата. Българската прокуратура не работи добре, тя е особено неефективна за разследване на престъпления, свързани с власт, а това е принципният проблем на държавата”, допълва Йонко Грозев.
  • Неограничена и безотчетна власт над откриването и провеждането на наказателно производство. Основният проблем на действащата уредба на държавното обвинение и наказателното правораздаване в България е наличието на неограничени и безконтролни възможности на прокуратурата да влияе произволно върху откриването и провеждането на наказателно производство. Съществуващата уредба на наказателното производство, съчетана с модела на организация и функциониране на прокуратурата, позволява както произволното откриване на разследвания, така и произволното пренебрегване на очевидни данни за съществуващи престъпни деяния без ефективни способи на контрол над упражняване правомощията на прокуратурата, свързани с откриване и провеждане на досъдебната фаза на наказателното производство. Това положение е от особено значение за придаването на особена роля на прокуратурата не само в полето на наказателното правораздаване, но също в политическите процеси и икономическия живот в България (Виж в този смисъл позицията на известния правозащитен адвокат и български съдия в ЕСПЧ от 2008 до 2014 г. Здравка Калайджиева (http://www.mediapool.bg/obshtestven-li-e-dogovorat-za-diktatura-na-prokuraturata-news243316.html) и също (http://www.dnevnik.bg/analizi/2006/07/17/272485_nezavisim_sud_ili_prokurorska_republika/Особено показателни за тази реалност са няколко фрапантни случая от практиката на държавното обвинение от последната година.
  • Ликвидиране на „Банката на властта”. На 13.06.2014 г. (петък), по искане на прокуратурата, специални полицейски части влизат  посред бял ден в четвъртата по големина банка в България – КТБ АД, в която са концентрирани най-голям дял от извънбюджетните публични средства у нас. В същия ден е разпространена информация, че мажоритарният собственик на КТБ АД Цветан Василев е разследван по сигнал на депутата от ДПС Делян Пеевски за поръчителство на убийство. Националните телевизии излъчват как в офисите на КТБ АД започват обиски.  По-късно информацията за „поръчано убийство” на Пеевски е опровергана, като задържаните за т.нар. „поръчано убийство“ са освободени. На 16, 17 и 18 юни (понеделник, вторник и сряда) вложителите на КТБ АД теглят над 1,5 млрд. лв. от своите сметки, което е над 20% от активите на банката. Разпореждането на прокуратурата и влизането на полицейските части в банката е основна причини за паниката сред вложителите. Банката не получава финансова помощ от държавата, а е поставена под „специален надзор“ и по-късно обявена в несъстоятелност. В редица медии се говори за връзката между депутата от ДПС Делян Пеевски, ръководството на прокуратурата и медиите, които атакуват банката. За релевантността на тази теза говорят редица сделки с активи, зависими от банката,       след поставянето ѝ в производство по несъстоятелност.
  • Изгубените „тефтери на Златанов“. В средата на ноември 2014 националните медии (виж материал на НоваТВ) съобщават, че графологичният експерт по делото срещу Филип Златанов (бившият председател на органа по интегритет – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси) е имал инцидент, при който от личния му автомобил е било откраднато основното веществено доказателство по делото – оригиналите на лични бележници, в които са записани имена на политици и висши държавни служители, които са „поръчвали“ или са били жертва на поръчани проверки от органа по интегритет.

На 24 ноември 2014 г. депутатът от БСП, който е и шеф на комисията, която проверява случая с Филип Златанов, показва в медиите копие на вещественото доказателство – „тефтер на Златанов“, предоставено му от прокуратурата. В това копие се забелязва, че инициалите Д.П.(най-вероятно Делян Пеевски) са подправени на „10“(експерти графолози твърдят в национална телевизия, че бележникът е подправен, докато е бил съхраняван в прокуратурата). Делото за разследване на инициалите в „тефтерите на Златанов“ е едно от най-ключовите дела за злоупотреба с власт в България. Но очевидно и това дело няма да бъде доведено до реално разкриване на обективната истина, нито до връзките между висши длъжностни лица и политически фигури със заобикаляне на прилагането на мерките за противодействие на корупцията в страната, както поради изчезването на оригиналните веществени доказателства, така и поради подправянето на копията. Като естествен завършек на 12 октомври 2015г. прокуратурата спря разследването по това дело.(виж материал).

  • Казусът „Белведере”. През декември 2014 г. избухна друг скандал в съдебната система по случая с поставянето под предварителен надзор на компанията „Белведере”. Посланикът на Франция предостави на медиите факти за неправомерни действия от страна на съдия Румяна Ченалова и синдика Панайот Велков, които са били насочени към неправомерно отнемане на собствеността върху дружеството чрез обявяването му в несъстоятелност.(виж журналистическо разследване). В края на 2015 г. вече отстранената съдия Румяна Ченалова прави серия разкрития за порочни зависимости в най-значимият български съд, свързани с манипулиране на дела, в които според нея е замесен и главният прокурор: „Не съм аз единственият съдия, който е бил викан и на когото е казвано: Виж това дело как ще се реши“ или „Внимавай как ще се реши“. (виж повече по случая).
  • „Яневагейт”. В началото на ноември 2015 г. прокуратурата и Висшият съдебен съвет станаха център на нов скандал. В медиите изтекоха записи на разговори между бившия председател на Софийски градски съд Владимира Янева и съдията от същия съд Румяна Ченалова. Тези записи отново съдържат информация за злоупотреба с власт, препятстване на правосъдието и размиване на границите между законодателна, изпълнителна и съдебна власт.  В записаните разговори Владимира Янева твърди, че министър-председателят Бойко Борисов е поискал от главния прокурор да я накаже /уволни, разследва/, а тя се опитва да избегне подобно развитие чрез разговори с „членове на Висшия съдебен съвет, които са лидери на лобита в съвета – Димитър Узунов и Ясен Тодоров”. (виж всички статии и записи на „Бивол” по казуса).

Б. Използване на прокуратурата в България като инструмент за политическа саморазправа и ограничаване на свободата на словото.

Въпросът за мястото, структурата, йерархичната организация и ролята на прокуратурата в правовата държавата не е просто експертен, а основен за съществуването на върховенството на правото. Без съществуването на наказателно правораздаване, разследване и обвинение, което не зависи от политическата конюнктура, не може да има същинска правова държава. Наличието на политически обусловени разследвания и обвинения е несъвместимо със съществуването на върховенство на правото. / Виж в този смисъл д-р Христо Христев, преподавател по право на Европейския съюз в Софийския университет „Св. Климент Охридски“/

Не може да бъде подминат и фактът, че прокуратурата системно предприема репресивни по своя характер действия срещу публични лица, които си позволяват да отправят критики срещу начина, по който тя е уредена и функционира: проверки на критици на прокуратурата и активисти за по-сериозна съдебна реформа.

  • Прокурорска акция в министерството на правосъдието. На 8 юли 2015 г. започна разследване в Министерството на правосъдието, само няколко дни след като министърът на правосъдието Христо Иванов бе критикувал неефективността на прокуратурата и бе представил неговите виждания за промени в съдебната система /публикация на сайта на прокуратурата/;
  • Критични изказвания на главния прокурор към журналисти. На 30 ноември 2015 г. в свое емоционално изказване главният прокурор цитира критично имената на четирима журналисти, които са критикували прокуратурата и по-специално разследването по определени дела (виж статия в „Дневник”). Не за първи път главният прокурор си позволява да цитира имена на журналисти и то с укорителен тон, което е недопустимо за правова държава и представлява явно действие, насочено към ограничаване на свободата на словото;
  • Страх от прокуратурата. На 24 ноември 2015 г. Инициатива „Правосъдие за всеки” организира дискусия за необходимата съдебна реформа. По време на дискусията тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов сподели: „Има усещане за боязън да се говори на тема прокуратура, въпреки че предстои разглеждане на промените в Конституцията, които трябва да бъдат последвани и от измененията на Закона за съдебната власт. И въпреки становището на Венецианската комисия, която даде силна подкрепа не само за реформа на Висшия съдебен съвет, но и за отиване отвъд към по-задълбочени промени. Призовавам всички да се съобразят с този политически факт. Комисията постави открито въпроса със свръховластената прокуратура.“ (Запис на цялата дискусия на английски език)
  • Обръщение на министъра на правосъдието. На 9 декември 2015 г. след гласуваните промени в Конституцията министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка със следното изказване пред Народното събрание:

„С това гласуване стана голяма и символична стъпка към съмнението, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор.“ (видео към обръщението).

Чл. 139 и следващите в Закона за съдебната власт поставят българската прокуратура като единствената изградена по „сталинистки“ модел прокуратура в Европейския съюз. В този модел отделните прокурори нямат действителна оперативна самостоятелност, а цялостното функциониране на държавното обвинение зависи от горестоящите прокурори и най-вече от главния прокурор. Ръководителите на прокуратури, по-горестоящите прокурори и главния прокурор могат:

  1. да дават задължителни писмени указания на прокурора по конкретно дело, включително по целесъобразност. По този начин се нарушава вътрешното убеждение в работата на магистратите и се нарушава чл. 117 от Конституцията на Република България, който определя, че при осъществяване на своите функции съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона;
  2. да отменят актовете на долустоящите прокурори без да се мотивират. Това отменяне може да стане не само при нарушение на закона, но и при пренебрегване на вътрешното убеждение на долустоящия прокурор по делото;
  3. да изземат делото на прокурор и да го делегират на друг прокурор;
  4. чл. 143, ал. 2 от Закона за съдебната власт определя, че: „ По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори“ по определени дела.

За порочността на този модел на разследване и обвинение красноречиво говори българският съдия в Европейския съд по правата на човека Здравка Калайджиева: (Интервю на Здравка Калайджиева(съдия в Европейския съд по правата на човека от 2008 до 2015 г.): „Очевидно е, че йерархичната структура на прокуратурата осигурява по-лесно достъпни възможности за симбиоза и уговорки с политическата власт. Известно е и че не едно правителство видимо разчиташе на това чрез избора на „правилния“ главен прокурор. Горчивият обществен опит показа, че неговата безконтролна власт може да се обърне срещу тях във всеки момент (или поне след поредните избори). Не мога да преценя дали и защо сегашният премиер „си е избрал“ действащия главен прокурор, но ме смущава оповестеното преди няколко дни откровение на господин Борисов, че не е съгласен една партия да „избира“ заместник главен прокурор, докато самият главен прокурор е „избран“ от другите. Не разбирам как според господин Борисов главният прокурор ще е независим от политическо влияние, ако е вярно, че е избран от партии – както той, изглежда, признава. И ако е така – какво е предназначението на такава независимост?”

В. Независим заместник-главен прокурор за борба с корупцията, а не поредният административен орган.

През 2015 година екипът на заместник министър-председателя Меглена Кунева изготви проект на “антикорупционен” закон. Предложеното „ново“ бюро за антикорупция, заложено в законопроекта, всъщност само на пръв поглед е ново решение. Внимателният преглед на предложените правни разрешения показва, че по същество сме изправени пред козметична промяна на наименованието и ръководството на действащия орган по интегритет – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), като към сегашната му компетентност се прибавят и част от правомощията на Сметната палата. /§6 от Проекта за Закон за предотвратяване на корупция сред лицата, заемащи висши публични длъжности /. Основните правомощия на предложеното „Антикорупционно бюро” са свързани с установяване на несъвместимост и конфликт на интереси – дейност, която и сега извършват органите по интегритет – съответните дирекции на КПУКИ и на Сметната палата.

Дейностите по „предотвратяване” на корупционно поведение, уредени в чл. 3 от Проекта, са същите като дейностите, които се осъществяват от КПУКИ и Сметната палата по действащите закони.

Смятаме, че е полезно подобряването на законодателството, свързано с Интегиртета на висшите политици и държавни служители, но органът по интегритет не може да се бори резултатно с корупцията, а е административен орган за конфликт на интереси, който действа въз основа на Административно-процесуалния кодекс и няма наказателни функции. Следва да се създаде независим орган в самата прокуратура за разследване на корупционни престъпления, който разполага с необходимата експертиза, личен състав и правомощия и упражнява своите функции въз основа на Наказателно-процесуалния кодекс на Република България.(виж предложение 4)

На вниманието на ЕК: Системни проблеми на съдебната власт в България

На вниманието на ЕК: Системни проблеми на съдебната власт в България

By Новини, Становища

Totem_TheatreИнициатива „Правосъдие за всеки” реши да изложи пред Европейската комисия нерадостната ситуация около съдебната система в България. Повод за тази стъпка са поредицата скандали след проваления старт на правосъдната реформа. Екип от юристи на ИПВ изготвиха доклад, който е изпратен до кабинета на първия вицепрезидент на ЕК Франс Тимерманс, отговарящ за мониторинговия доклад в областта „Правосъдие и вътрешен ред“. Докладът съдържа анализ на системните проблеми на съдебната власт, илюстриран с най-сериозните нарушения, както и предложенията на Инициативата за дълбока и ефективна реформа на съдебната система в страната ни. Така призоваваме партньорите от общността, към която принадлежим, за съдействие, за да постигнем целта, за която вече действат достойните магистрати и будните граждани – върховенство на закона и истинско правосъдие за всеки. Това е първата част на анализа.

Съдържание:

  1. Резюме
  2. Системни проблеми на съдебната власт в България
  3. Предложения на Инициатива „Правосъдие за всеки” за ефективно продължаване на съдебната реформа

Инициатива „Правосъдие за всеки” (ИПВ) е независима гражданска общност с мисия за провеждане на реална и  ефективна реформа в съдебната система, включително в най-нереформираните нейни  части – Висшият съдебен съвет и Прокуратурата. Инициативата не е партийно ангажирана и представлява вижданията на широк кръг общественици, сред които и много юристи. Екип от юристи на ИПВ изготви задълбочен анализ на състоянието на съдебната ситема и формулира седем конкретни предложения за промени в законодателството, чрез които да бъде направена решителна крачка към преодоляването на тези проблеми, с които запозна и народните представители.

На 06.09.2015 г., в Деня на Съединението на България, беше учредена Национална гражданска инициатива (НГИ) по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Чрез тази инициатива ние се обърнахме към Народното събрание на Република България с искане за конституционнни и законодателни промени, с цел постигане на независим съд, отговорна и отчетна прокуратура и прозрачен и отговорен в работата си Висш съдебен съвет. В продължение на три месеца осъществихме поредица от срещи в страната и събрахме национална подписка в подкрепа на нашите седем предложения за бъдещи конституционни промени, която  внесохме в Народното събрание на 2 декември 2015г. с над 5000 подписа на български граждани. Срокът за обсъждане на тези предложения в Народното събрание е тримесечен. Към настоящия момент те са разпределени за разглеждане в две от постоянните комисии на парламента.

Гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ реализира различни обществени инициативи, насочени към открояване и формулиране на основните проблеми на съдебната система в България и предприемане на мерки за тяхното преодоляване. Организираните дискусии относно реформата в съдебната власт и предприетата гражданска инициатива за внасянето на предложения за изменения на Конституцията и закона за съдебната власт са най-съществените от тях.

С настоящото писмо бихме искали да обърнем внимание на органите на Европейската комисия (ЕК) върху съществуващите системни проблеми в съдебната власт у нас, както и върху негативите, които тези проблеми носят по отношение на върховенството на правото в държава членка на ЕС.

I. РЕЗЮМЕ

 ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ В СЪДЕБНАТА ВЛАСТ НА БЪЛГАРИЯ

  • Смятаме, че в Република България се наблюдава от години системно и тежко нарушаване на принципите на правовата държава, което вече надхвърля съществуването на отделни слабости във функционирането на демократичния модел. Смятаме, че е налице “очевиден риск от тежко нарушение на ценностите“, посочени в чл. 2 от Договора за Европейски съюз.
  • Липсват достатъчно гаранции за независимост на съда, наблюдават се форми на политическа намеса и влияние на олигархични интереси в независимата съдебна система, има тежък и системен проблем със случайното разпределение на делата.
  • Налице е несъвместим с правовата държава модел на централизирана и йерархична прокуратура, която функционира въз основа на пълно единоначалие. Този модел, в съчетание с липсата на механизми за ефективен контрол над главния прокурор, води до съществени аномалии в наказателното правораздаване, съдебната система и функционирането на публичната власт в България.
  • Общественото доверие в съдебната система и особено в прокуратурата е изключително ниско. Липсва усещане за справедливост.
  • Наблюдава се устойчиво мрежово срастване на позиции в бизнес, политика, медии, съдебна система, служби за сигурност, което разкрива основни характеристики на класически мафиотски модел на задкулисно управление.
  • При липса на ефективно разследване, обвинение и правораздаване, една значителна част от публичните средства в Република България и от средствата, предоставяни от Европейския съюз, се превръщат в допълнителен ресурс в ръцете на обръчи от нерегламентирани зависимости от мафиотски тип.
  • Вече година и половина след конституиране на новото управление продължава да липсва реална политика за преодоляване на гореизброените проблеми. Особено красноречив израз на това са приетите на 16 декември 2015 г. промени в Конституцията, които ясно показват липсата на необходимата воля за реално оздравяване на съдебната система.

Поради гореизложеното, считаме за необходимо извършването на спешни и категорични промени на законодателно ниво и предложихме следните:

НЕОБХОДИМИ МЕРКИ

  • Съществено намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет /ВСС/, така че същата да придобие контролна, а не управляваща роля.
  • Осигуряване на действително мнозинство на съдиите, избрани от съдии в съдийската колегия на ВСС.
  • Прецизиране на избора на членове на ВСС чрез въвеждане на допълнителни критерии за нравствени и професионални качества при избора на членове на парламентарната и магистратска квоти в Съвета, с цел избягване на политически и икономически зависимости на кандидатите.
  • Въвеждане на ефективни механизми за контрол и отчетност на прокуратурата на конституционно и законово ниво.
  • Децентрализация  на прокуратурата и гарантиране на независимост в работата на прокурорите, като част от системата на съдебната власт, чрез осигуряване на оперативна самостоятелност и спазване на принципа на вътрешно убеждение в работата им и при постановяване на актовете им.
  • Премахване на възможността за намеса „по същество“ в работата на компетентния прокурор от страна на горестоящите прокурори и главния прокурор . Отпадане на методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори. Възможността за намеса на горестоящите прокурори в досъдебното производство  следва да бъде ограничена само до контрол за законосъобразност и да се извършва с писмени мотивирани актове.
  • Създаване на длъжността  заместник-главен прокурор за борба с корупцията при висшите управленски длъжности, независим в дейността си  от главния прокурор, който да се назначава и отчита пряко на Висшия съдебен съвет.

На национално ниво няма политическа воля за предприемане на конкретни действия за реализиране на подобни промени. Смятаме, че е нужно решително ангажиране на Европейската комисия за реализирането на истинска и дълбока съдебна реформа, която да гарантира върховенство на правото.

ЕТО ЗАЩО, АПЕЛИРАМЕ КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ:

  • Европейската комисия, като орган, конституиран да служи на европейските народи (чл. 13 от ДЕС), да посочи ясно и категорично системните проблеми във функционирането на съдебната власт в България и да укаже ясни и точни насоки за тяхното разрешаване. Вярваме, че тези проблеми следва да бъдат назовани без подлежащи на интерпретативни вариации формулировки. Досега някои от тези системни слабости на Правосъдието у нас бяха по едни или други причини премълчавани или дипломатично завоалирани.
  • Като граждани на Европейския съюз, приемаме институциите на Европейския съюз като „свои“, а не като „чужди“ или външни. Обръщаме се към Вас с молба да бъдат обсъдени и използвани всички възможни механизми, визирани в Договора за Европейски съюз, за да бъде оказано влияние върху българските политици и институции за осъществяването на реална и ефективна съдебна реформа и за налагане на върховенството на правото в България.

 ВЪВЕДЕНИЕ

            Приетите на 16-ти декември 2015 г. промени в Конституцията на Република България са недостатъчни, противоречиви и повърхностни. Те не дават адекватно решение на основните проблеми на съдебната система и на слабостите във функционирането на правовата държава у нас. Целият конституционен дебат през изминалата година показа, че мнозинството от народните представители не работят за действителни промени, а опитват да симулират реформи, за да получат благосклонността на българското общество и европейските институции.

Считаме, че следва да бъдат инициирани нови изменения в Конституцията и в структурната законодателна уредба на съдебната власт в най-кратки срокове. Както посочи бившият министър на правосъдието Христо Иванов :… изходът технологично съвсем не е сложен и в момента в парламента има предложения за изменение, които са внесени от Инициатива „Правосъдие за всеки“. Те могат да станат база за един втори кръг от конституционни реформи.” (интервю от 11 декември 2015 г.)

За необходимостта от нови стъпки в съдебната реформа говорят редица обстоятелства, станали част от публичния живот в България през последните седмици:

  • За първи път в историята на страната стотици представители на съдебната власт, в лицето на съдии от различни български съдилища, излязоха на публичен протест след приемане на промените в Конституцията, поради липсата на ефективни мерки за съдебна реформа и засягането на независимостта на магистратите и погазването върхвенството на закона.(виж тяхното обръщение на английски).
  • Председателят на Върховния касационен съд – съдия Лозан Панов, отправи емблематично послание към магистратската общност и към българското общество, в което артикулира проблемите, които поставяме в настоящото писмо (цялата реч на председателя на ВКС Лозан Панов от 11 декември 2015  г. по случай 135 години Върховен съд). – http://www.vks.bg/vks_p02_0279.htm. След опитите да бъде проверяван дисциплинарно от Висшия съдебен съвет за това свое изказване, речта на Лозан Панов беше подкрепена от над 230 български съдии, като зад неговата позиция застанаха още множество професионални и граждански общности.
  • При приемането на промените в Конституцията министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка и отправи послание към народните представители, че гласуваните от тях изменения не отговарят на реалните нужди на съдебната система, а вместо това затвърждават „върховенството на главния прокурор”(видео, 09 декември 2015 г.);
  • Българският съдия в Европейският съд по правата на човека Йонко Грозев сподели пред обществото, че има „липса на върховенство на закона в България”(29 декември 2015 г.), а предходният български съдия Здравка Калайджиева отново постави въпроса за несъвместимостта на действащата уредба на разследването и обвинението в България с основните изисквания на ЕКПЧ в полето на наказателното правораздаване (http://www.mediapool.bg/obshtestven-li-e-dogovorat-za-diktatura-na-prokuraturata-news243316.html).
  • На 14 януари 2016 г. на редовно заседание на Висшия съдебен съвет бе окончателно прекратена дисциплинарната проверка срещу съдиите Янева и Ченалова по повод на фактите, разгласени чрез техни разговори съдържащи информация за неправомерна намеса на политици и магистрати в работата на съда.
  • На същото заседание на Висшия съдебен съвет се разбра, че негови членове поддържат смс кореспонденция с министър-председателя по време на заседания и му докладват за предложенията и решенията на Съвета. От своя страна, министър-председателят следи и упражнява очевиден натиск върху работата на управляващия орган на съдебната власт, което е напълно недопустимо за правова и демократична държава!

Водени от нашето силно безпокойство от задълбочаването на проблемите в съдебната власт, като общност от граждани, за които не е безразлично дали страната ни ще бъде част от обединението на европейските народи на основата на ценностите на свободата и върховенството на правото, излагаме основни проблеми на българската съдебна система и възможните мерки, които биха довели до напредък в сферата на правосъдието.