октомври 2015

Днес Главният прокурор поиска задържане под стража на Волен Сидеров, а политическите партии, начело с ГЕРБ, най-после забелязаха проблема с две години закъснение. Точно този случай най-добре илюстрира безсилието на държавата пред хората с власт и влияние, както и крещящата необходимост от реална и действена съдебна реформа и създаването на условия и възможности за ефективно разследване на политици и държавници, включително за евентуалното им задържане при извършено престъпление от общ характер. Инициатива „Правосъдие за всеки“ призовава за налагане върховенството на закона спрямо всички български граждани, без значение дали са депутати, министри или магистрати. Внесохме в Народното събрание и ще отстояваме докрай седемте си предложения за съдебна реформа сега. Подкрепяме предложението за промяна на Конституцията с цел ограничаване на депутатския имунитет до функционален – само изказванията и гласуването в Народното събрание. Без съдебна реформа обаче липсата на имунитет ще е необходимо, но недостатъчно условие за ефективен и справедлив процес спрямо политиците и „силните на деня“. # Правосъдие за всеки!

Отсрочката за извършване на съдебна реформа изтича, а промените в прокуратурата са неизбежни, посочва „Капитал” в редакционен коментар. Става дума за времето, което Европейската комисия даде на българското правителство.

„За да не ни раздели от Румъния в процеса по мониторинг на съдебната власт и борбата с корупцията, Брюксел настоява управляващите да покажат воля, като приемат проекта за промени в конституцията, който предвижда разделяне на органа по управление на системата – Висшия съдебен съвет.”

Изданието припомня, че ДПС е против промените в прокуратурата, след като „толкова години инвестира в контрола на съдебната власт.”

„В петък уважаваната институция към Съвета на Европа – Комисията за демокрация чрез право (Венецианска комисия), прие становище по проекта за конституционни промени, в което в прав текст каза, че България има проблем с прокуратурата и подобно на други социалистически държави в нея е концентрирана изключително много власт.”

Коментарът излиза, след като депутати от Реформаторския блок внесоха в парламента шест от седемте идеи на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” за истинска съдебна реформа. Идеите, под които слагат подписи стотици граждани, предвиждат радикални промени в прокуратурата.

Вижте коментара на сайта на „Капитал”.

 Гражданското общество в България отстоява интересите си!

6 от 7-те предложения на Национална гражданска инициатива „ Правосъдие за всеки” бяха внесени на самия 21-ви октомври 2015 г. в деловодството на Парламента от народните представители Радан Кънев, Иван Иванов, Атанас Атанасов, Гроздан Караджов и Валентин Павлов.

Инициатиата постави категорично в политическия дебат тежките проблеми в съдебната система и силната нетърпимост на цялото общество към тях, като предварително разространи 240 писма – до всеки депутат – с искане да бъдат внесени – ОЩЕ СЕГА, пакета-предложения на независимата общност. Изпратеното писмо http://bit.ly/1W5VjPo бе в продължение на проведените поредица срещи на екипа на „Правосъдие за всеки” с парламентарно представените партии и в него от Инициативата се обръщат лично към всеки депутат с призив да внесе предложенията на гражданите:

„Днес, вие ще имате възможност да останете в историята с достойно и решително действие, в качеството Ви на народен представител или да следвате събитията. Вярваме, че ще изберете първото!”

Успехът на „Правосъдие за всеки” бе постигнат в официалния срок за входиране в парламента на предложенията за изменение на Конституцията по процедираната съдебна реформа, в който всеки депутат може да внесе предложения, които да бъдат разгледани и гласувани преди второ четене на закона.

Цел на Инициативата е да информира обществото за смисъла на провеждащата се съдебна реформа и необходимите конституционни изменения и да внесе на основание на Закона за прякото участие на гражданите в държавната и местна власт за разглеждане в парламента своите седем експертни предложения www.pravosadiezavseki.com/7idei в тази

връзка. Гражданите от „Правосъдие за всеки” продължават събирането на официалната подписка в страната и ще я внесат в установения срок в подкрепа на предложенията си. Парламентът от своя страна ще има задължение да ги разгледа в срок от три месеца. Това се отнася до тези предложения, които не бъдат разгледани и гласувани в пленарна зала при второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията сега.

Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” е учредена на 6-ти септември в Пловдив, по закона за прякото участие на гражданите в държавната и местна власт. Инициативата е независима гражданска общност, с мисията за установяване на справедливост в българското общество чрез независим съд и ефективно правораздаване, като задължително условие за социален и икономически просперитет. Тя не е партийно ангажирана и представлява вижданията на широк кръг общественици. „Правосъдие за всеки” покани Моника Маковей в София на 25 май 2015 г. и запозна обществеността директно на открит форум с огромния напредък в борбата с корупцията в Румъния и липсата на противодействие на корупцията в България. Сред учредителите на Инициативата са: Велислав Величков, Михаил Екимджиев, Любомир Авджийски, Петромир Кънчев, Биляна Гяурова-Вегертседер, Атанас Славов, Гергана Върбанова, Искрен Кръстев, Деян Василев, Димо Господинов, Георги Илиев. В Обществения съвет на инициативата са личности като Мануела Малеева, Ивайло Захариев, Александър Кашъмов, Кристиан Таков, Камен Алипиев, Нели Огнянова, Александър Джеров, Антоанета Цонева и десетки други граждани.

www.pravosadiezavseki.com

www.facebook.com/pravosadiezavseki

Идеи за коренни промени в прокуратурата заемат основно място сред седемте тези на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ за съдебна реформа. В същото време държавното обвинение не е докоснато в законопроекта за конституционни промени, приет на първо четене в Народното събрание. Защо Инициативата настоява за реформа в прокуратурата? Юристът Любомир Авджийски коментира факти за българския модел и прави поучителни сравнения в анализ, публикуван на сайта на Института за пазарна икономика.
„На 21 октомври е крайният срок, в който депутати могат да внасят предложения за промени в Конституцията. Дали някой ще се осмели да обели дума за прокуратурата? Същата, която има 6% обществено доверие (според представително проучване от юни 2015 г. на Алфа Рисърч), която е свръхцентрализирана и копира казармения модел на съветската система/сега руска/?“
„В българския закон за съдебната власт са развити до феодализъм правомощията на по-горестоящия прокурор и на главния прокурор, но основанието за това е най-вече в чл. 126 на българската конституция. В него е записано, че Главният прокурор упражнява надзор за законност и методическо ръководство над дейността на всички прокурори.“
„Румънският модел е противоположен – прокурорите са оперативно самостоятелни, забранени са писмените указания, а контролът на по-горестоящите прокурори е само по законосъобразност, но не и по целесъобразност.“
„Въпросът за прокуратурата не е само експертен, а основен за държавността. Добре е да се преразгледа „руският модел“ и да се анализират и възприемат полезните принципи и работещите практики в Европа, една от които е тази в Румъния.“
Резултатите от прилагането на различните модели са показателни. В Румъния има все по-сериозни успехи в борбата с корупцията. Прокуратурата в Русия бележи резултати в борбата с гражданското общество и опозицията, заключава Авджийски.
Прочетете анализа на сайта на Института за пазарна икономика. Остава да се досетите защо прокуратурата е тума табу за родните политици.

В разгара на опитите за старт на съдебната реформа, в Народното събрание беше внесен законопроект за мащабни изменения в АПК. Текстът предизвика остри реакции в юридическия бранш. Дали вносителите улесняват гражданите, съдиите или някой друг? Вижте позицията на юриста Румен Петров:

Проектът за „промени в Административнопроцесуалния кодекс“, предложен от 10-има народни представители от Реформаторския блок (сигурно няма да се учудите, че повечето са от Движение „България на гражданите“), е най-наглият лобистки проект, който съм чел в цялото, „исторически компромисно,“ 43-то Народно събрание.

Сред авторите на проекта са един колега-адвокат, известен с прекалено близките си отношения с не една и две политически партии и политици сега и в миналото, както и наследилият в пряк и преносен смисъл Венета Марковска във Върховния административен съд – заместник-председателят му – съдия Боян Магдалинчев. Той бил автор на проектозакона, защото „най-добре разбирал проблемите там“. То така и Пееф беше едновременно народен представител (законодателна власт), следовател (съдебна власт) и Председател на ДАНС (изпълнителна власт) – щото „най-добре разбираше проблемите“.

Ще отмина мотивите в законопроекта за „разтоварване на съдиите“ от ВАС, защото гражданите „злоупотребявали с правото на жалба“. Най-опасното нововъведение в законопроекта е това, че предвижда страните да заплащат и държавна такса за касационно обжалване (пред ВАС) в размер на четири процента върху стойността на обществената поръчка, която обжалват или върху размера на наложената от Комисията за защита на конкуренцията глоба или имуществена санкция. Това прави големите глоби (имуществени санкции) на КЗК и големите обществени поръчки практически необжалваеми.

Да видим защо. Най-голямата обществена поръчка, в която съм участвал като адвокат на един от кандидатите, е за 250 млн. евро (в Министерство на отбраната). Държавната такса, определена по законопроекта., е … 10 млн. евро.

Най-голямата имуществена санкция на КЗК досега за нелоялна конкуренция е 14 млн. лева. Държавната такса, определена по законопроекта., е … 560,000 лева.

Подобни такси не правят нищо друго, освен да възпрепятстват напълно необосновано правосъдието. Те не отговарят и на световната практика. Още един пример. В Англия и Уелс държавните такси по съдебни дела се определят като процент от материалния интерес само, когато той е до 200,000 паунда. В по-голям размер на материалния интерес държавната такса остава фиксирана/проста – в размер на 10,000 паунда, независимо от това, дали водиш гражданско или търговско дело за 200,001 или за 100 млн. паунда.

Но какво разбират в Англия от правосъдие? Създали са правните системи само на половината свят…

Агент на ДАНС е задържан на 2 октомври по подозрения, че е изнасял секретни данни за разработки на агенцията срещу контрабандата, пише „Правен свят“. Това съобщава заместник-председателят на ДАНС Олег Петков на обща пресконференция с главния прокурор Сотир Цацаров и главния секретар на МВР Георги Костов.

„От известно време имаме оперативно отношение към него“, заяви Петков. И допълни: „Ще бъдем безкомпромисни към такива служители в агенцията. Информацията се изнася на заинтересовани лица. В момента досъдебното производство тече“.

Задържани са и двама полицаи. Главният прокурор разкрва, че е започнала операция срещу незаконната миграция и каналджийството, организирана от ДАНС, прокуратурата и МВР:

„За първи път трите институции действаха на територията на цялата страна и то в добър синхрон. Създадена бе работна група, която успя да анализира основните фигури в този незаконен бизнес, както и основните рискови точки.“

Задържането на служителя на ДАНС също е съвместна операция. Вестник „Дневник” уточнява, че тя е дело на разследващото звено „Антикорупция”. То беше създадено в началото на април, за да преследва корупцията по високите етажи на властта, по подобие на румънския модел. За звеното се знае, че в него работят агенти на ДАНС и служители на МВР, но числеността и съставът му са засекретени. То е подчинено пряко на главния прокурор и само той разрешава огласяването на данни за дейността.

Първото съобщение направи на 30 септември вицепремиерът Меглена Кунева, която ръководи Съвета по антикорупционни политики. Шест месеца след създаването на Антикорупционното звено стана ясно, че са повдигнати обвинения на 12 магистрати и 10 висши служители. Досега беше известна акцията срещу съдия Румяна Ченалова, с неуспешния опит на прокуратурата да я задържи. Наскоро беше обвинена Антоанета Василева, бивш секретар на Комисията за борба с трафика на хора.

За сравнение Националната дирекция за борба с корупцията на Румъния е напълно автономно звено със собствен началник. В дирекцията, оглавявана понастоящем от Лаура Кьовеши, работят прокурори, следователи, финансови експерти и полицаи. Те не са свързани с други ведомства, откъдето да влияят върху работата им.

Данните за дейността са в изобилие и редовно се изнасят от местните и световни медии и агенции. Последният хит е арестът на Сорин Опреску – бивш кандидат-президент и кмет на Букурещ, обвинен за вземане на подкупи. Българската преса цитира коментар на агенция Ройтерс за политици, като бившия финансов министър Дариус Вълков, чиито опити за източване на публични средства завършват с обвинения и ефективни присъди. На сериозни изкушения за присвояване са подложени румънските кметове, които управляват огромни бюджети. В големите градове на Румъния корупцията продължава да е масово явление. Но от 2013 г. насам прокурорите на антикорупционната агенция са изпратили на съд 92 кметове, 24 заместник-кметове, 22 председатели на общински съвети и други представители на местната власт, съобщава Ройтерс. Това е само част от данните за успехите на румънската специализирана прокуратура, която за първи път обвини действащ премиер, в лицето на Виктор Понта.

Опитът на съседите показва как може да се създаде ефективно антикорупционно звено, защитено от политически натиск и други влияния. Български политици изказват съгласие, че борбата с корупцията трябва да върви ръка за ръка със съдебната реформа. Но в законопроекта, с който стартира реформата, не са предвидени механизми за това.

Инициатива „Правосъдие за всеки” предлага въвеждане на конституционно ниво на длъжността заместник-главен прокурор за борба с корупцията във висшия ешелон на държавата. Той трябва да отговаря за разследвания и обвинения по сигнали и жалби на граждани и държавни институции. Трябва да бъде избиран от Висшия съдебен съвет и да се отчита пред него, но да е независим от главния прокурор.

Това е част от седемте ключови идеи, които Инициативата предлага към приетия на първо четене от парламента законопроект за промени в Конституцията. Това са основи за реална съдебна реформа, чиято цел е постигане на независим съд и отговорна прокуратура.

Фани Аронова