Идеи за коренни промени в прокуратурата заемат основно място сред седемте тези на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ за съдебна реформа. В същото време държавното обвинение не е докоснато в законопроекта за конституционни промени, приет на първо четене в Народното събрание. Защо Инициативата настоява за реформа в прокуратурата? Юристът Любомир Авджийски коментира факти за българския модел и прави поучителни сравнения в анализ, публикуван на сайта на Института за пазарна икономика.
„На 21 октомври е крайният срок, в който депутати могат да внасят предложения за промени в Конституцията. Дали някой ще се осмели да обели дума за прокуратурата? Същата, която има 6% обществено доверие (според представително проучване от юни 2015 г. на Алфа Рисърч), която е свръхцентрализирана и копира казармения модел на съветската система/сега руска/?“
„В българския закон за съдебната власт са развити до феодализъм правомощията на по-горестоящия прокурор и на главния прокурор, но основанието за това е най-вече в чл. 126 на българската конституция. В него е записано, че Главният прокурор упражнява надзор за законност и методическо ръководство над дейността на всички прокурори.“
„Румънският модел е противоположен – прокурорите са оперативно самостоятелни, забранени са писмените указания, а контролът на по-горестоящите прокурори е само по законосъобразност, но не и по целесъобразност.“
„Въпросът за прокуратурата не е само експертен, а основен за държавността. Добре е да се преразгледа „руският модел“ и да се анализират и възприемат полезните принципи и работещите практики в Европа, една от които е тази в Румъния.“
Резултатите от прилагането на различните модели са показателни. В Румъния има все по-сериозни успехи в борбата с корупцията. Прокуратурата в Русия бележи резултати в борбата с гражданското общество и опозицията, заключава Авджийски.
Прочетете анализа на сайта на Института за пазарна икономика. Остава да се досетите защо прокуратурата е тума табу за родните политици.