август 2015

Любомир Авджийски разкрива какво се случва с бюджета на съдебната власт в подробен анализ, публикуван от „Медиапул”.

„От 2000 г. насам бюджетът на съдебната власт е нараснал 5 пъти (505%) при увеличение на държавния бюджет за същия период с 3,2 пъти. Увеличаването на разходите за модернизиране на съдебната система е разбираема и правилна политика. Въпросът е как се харчат тези пари. Как се изготвя, изпълнява и отчита годишният план за приходите и разходите.”

Данните за предишните четири години показват, че всеки бюджет се прави „на исторически принцип”, според този от предходната година, а не по зададени цели и план.

„През 2012 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) става бенефициент по проект на програма ОПАК… Целта на проекта е именно да подпомогне Съвета да премине към програмно бюджетиране. Все още не е ясно какви са резултатите от този проект и кога ще започнат да се прилагат модерните практики при бюджетирането.”

Изготвянето на бюджета не е достъпно и прозрачно за обществото.

„В целия този процес не се наблюдава участието на граждани, граждански организации или магистратски организации. При преглед на протоколите от заседанията на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет се вижда, че за последните 3 години на нито едно заседание не е бил обсъждан бюджетът на Съдебната власт, също така в нито една част от процеса по изготвянето си, проектобюджетът не е достъпен на страницата на ВСС.”

Механичното изготвяне води до проблеми при изпълнението на плана за разходи в съдебната система.

„През годината има десетки вътрешни корекции в бюджета, които представляват пренасочване на средства от сметките на един орган към сметките на друг.”

„Една от причините за тези промени е сериозният дисбаланс в натовареността на съдебните органи, както и недобрите анализи за необходимата щатна численост на съдилищата и прокуратурите.”

Юристът Авджийски разяснява един типично нашенски абсурд. В началото на всяка година се коригира бюджетът за предходната.

„На база на този коригиран бюджет/Уточнен годишен план/ се изготвя и отчетът за приходите и разходите за предходната година, което по същество представлява едно нагаждане на бюджета към изпълнението(отчетите).

Това е в противоречие със същността и дефиницията на понятието „бюджет“. Смисълът на бюджетирането е в началото на годината да се изготви максимално точен план/прогноза на приходите и разходите, които ще бъдат направени през годината.”

Показателен и смайващ е примерът с бюджета за 2014 г. При корекцията в началото на 2015 г. ВСС е добавил към него над 27 млн. лева. От обявеното след това изпълнение на коригирания бюджет излиза, че са направени икономии. Но сметката спрямо първоначалната сума разкрива, че има надвишаване на планираните разходи с над 22 млн. лева.

Примерите показват съществени слабости при изготвянето и отчитането на бюджета на съдебната власт.

„При отчитането е необходимо да бъде преустановена практиката да се коригира бюджета на предходната година в началото на следващата и съобразно тази корекция да се отчита изпълнението. Тази практика води до заблуда на обществеността и е некоректно изкривяване на реалното – изпълнение на бюджета с цел да се създаде измамно добро впечатление за бюджетния процес.”

Вижте задълбочения анализ на Любомир Авджийски в „Медиапул”.

Любомир Авджийски излага идеите, с които се учредява Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, в предаването „12+3” на БНР.

Това ще стане в Пловдив на 6 септември – в деня на Съединението и по думите му целта е съединение „на обществото и на институциите за довеждане докрай на една толкова необходима, чакана и желана съдебна реформа”.

От политиците ще се искат възможно най-сериозни промени, подчертава юристът.

„Дълбока реформа в съдебната система, която да доведе до по-бърз процес, по-справедлив съдебен процес, както и досъдебно производство в прокуратурата, независимост на магистратите – съдии и прокурори, от политически и корупционни влияния. Това след себе си ще доведе до резултатите, каквито има в други страни.„

Отпорът, особено от страна на главния прокурор, показва, че борбата за реформа ще е дълга. Според Авджийски отказът от важни стъпки за промени, на които държи Инициатива „Правосъдие за всеки”, е проблемът на т. нар. исторически компромис.

„Този „исторически компромис” е едно прецакване на гражданското общество. Политиците, които го направиха, изглеждаха по-мотивирани да има сериозна реформа в съдебната власт, но в края на краищата, поради някокви конюнктурни съображения, решиха да се отдръпнат назад. Така че просто продължаваме битката отново за същите седем точки.”

Любомир Авджийски изтъкна ролята на обществото, което трябва да окаже натиск върху политициге.

„Гражданското общество – именно това е нещото, без което не може да стане реформа. Тя не зависи от няколко анализаторски организации, от един или двама политици или от когото и да било персонално. Става въпрос за едно общество, което трябва да дозрее и да поиска – не само в къщи или в кръчмите – да поиска от политиците тази реформа.”

Отношението към политиците зависи от тяхната воля за промени, посочва още Авджийски.

„Докато един политик не покаже, че иска да бъде направена реформа в тази област, той не може да има нашата подкрепа. В този смисъл изказванията на премиера Борисов, че реформата била за след Цацаров, са абсурдни.

Ако това правителство не направи съдебна реформа или поне не я започне по начина, по който трябва, по–добре е да си ходи, както и всяко следващо такова правителство. Съдебната реформа е по-важна от всяка друга, тъй като без нея няма реформа в останалите сфери.”

Чуйте интервюто на Даниела Якова и Силвия Великова.

Полина Паунова разсъждава за Пеевски, собствеността на медиите в България и модела КОЙ. Анализът, публикуван от българската редакция на „Дойче веле”, показва убедително защо страната ни се нуждае спешно от съдебна реформа.

Отдавна знаехме, че Делян Пеевски притежава медии, отбелязва журналистката. Сета медийната империя се разраства, при това с одобрението на държавен регулатор.

„Две години след като не му се удаде да оглави ДАНС, „успелият млад човек“ (както самият той се описва) официализира частично притежанията си и пожела да ги увеличи. Денят е 17 август, 2015 година. Кратко медийно съобщение осветява желанието на Ирена Кръстева да придобие (вече и официално) Канал 3.

Сделката трябва да бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която от своя страна не вижда проблем в придобиването на канала от семейството…”

Канал 3 се прибавя към сериозен набор от медии, притежание на Пеевски и неговата майка. И други издания изглеждат свързани с тях, но нямаме доказателства за това, отбелязва Полина Паунова. Каналът също следваше политиката на медийната група и сега нещата си идват на мястото.

„Впрочем, осветяването на реалната собственост на Канал 3 дава отговор и на един друг въпрос: защо сред първите гости на стартирало наскоро публицистично предаване по горепосочената телевизия бе не друг, а главният прокурор Сотир Цацаров.

Освен него, във формата място намериха министри, водещи политически лидери и председателят на парламента. Този факт, комбиниран с подчертано позитивното отношение на Канал 3 към управляващите (особено в контекста на ясната вече собственост), дори не поставя въпрос, а направо изважда на бял свят тежката обвързаност между новите управляващи, дошли на власт в резултат от протести срещу модела КОЙ, и самия модел КОЙ.”

Полина Паунова припомня думи на бившия американски посланик Джеймс Пардю:

„На мен България ми прилича на голям политически театър“. Думите му отпреди четири години могат да бъдат тълкувани само като предчувствие, защото същинската постановка тепърва започва.”

Спектакълът е започнал преди назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, сюжетни линии в него са връзките между партии. Някои други подробности са без значение, посочва Паунова.

„Посланието, което отправя Пеевски с „осветяването” си като медиен собственик, е пределно ясно. Те са навсякъде. И завинаги.”

„Сега, когато медиите му сипят похвали по адрес на повечето от настоящите управляващи, взимат интервюта от главния прокурор и громят със страст съдебната реформа, Пеевски де факто ни казва, че никога не е имало значение дали ще бъде шеф на ДАНС или не. Защото онзи мистичен КОЙ не е нито той, нито Доган, нито Местан, Станишев или Борисов. КОЙ е властовата система на една олигархична диктатура, в която играчите са едни и същи, а смяната на местата им (управляващи или опозиция) не води до никаква качествена разлика.”

Към тези безпощадни изводи можем да добавим, че само гражданският натиск за постигане на радикални промени и истинско правосъдие в държавата може да спомогне за разграждане на модела КОЙ.

Вижте коментара на Полина Паунова за „Дойче Веле”.

Любомир Авджийски анализира колко струва съдебната власт на българите. Анализът е публикуван от Института за пазарна икономика. Сравненията показват, че нашата съдебна власт е сред най-скъпите в ЕС.

„Българите плащат едни от най-високите разходи за съдебна власт като процент от държавния бюджет спрямо останалите европейски страни със сходни или сравними съдебни системи.

В абсолютни стойности на разходите за съдебната власт, съотнесени към населението, България се нарежда в средата на таблицата, плащайки 29,3 евро на глава от населението, Испания отделя  32,36 евро, Полша – 47,5 евро, а Румъния – 21,3 евро на глава от населението. Единствено страни като Швеция и Швейцария са със значително по-високи разходи за съдебна власт на глава от населението – 107,15 евро за Швеция и 198,6 – Швейцария.”

България заема и едно от първите места по брой на магистрати – съдии и прокурори – на глава от населението, при това щатът на прокуроратурата се разраства.

„Прави впечатление, че по среден брой съдии на глава от населението България се нарежда в средата на таблицата спрямо останалите европейски страни, но по брой на прокурорите е на второ място сред всички изследвани страни* след Украйна, като средно за изследваните страни броят на прокурорите на 100 хил. души е 13,3.

От посочените данни е видно, че съдиите и прокурорите в България са с почти изравнен брой и ако прокурорският щат продължи да расте със същия темп, скоро ще надмине този на съда. Прокурорите и следователите обаче се занимават единствено с наказателни дела, докато компетентността на съдиите е разделена в граждански, наказателни, търговски и административни отделения и колегии.”

Ниската ефективност е основен белег на българската съдебна система. По различни причини това се отнася както за прокуратурата, така и за съда.

„Една от причините за високата численост, но ниската ефективност на прокуратурата е големият брой висящи дела и изключително дългата продължителност на наказателните производства, за които България е сред страните с най-много осъдителни присъди от Европейския съд по правата на човека.”

„Щатната численост при съдилищата е близка до средната за изследваните страни, но тук наблюдаваните проблеми са от различен характер. Сериозен и неразрешен с години е казусът с неравномерната натовареност на различните съдилища.”

Важно е средствата за съдебна власт да се харчат адекватно и ефективно, коментира Любомир Авджийски.

Вижте статията на уебсайта на Института за пазарна икономика.

Ако някой все още се съмнява в крайната необходимост от съдебна реформа, вижте публикуваните от „Медиапул” данни за доверието към институцията, която ръководи съдебната система.

„Над половината магистрати смятат, че членовете на Висшия съдебен съвет имат проблем в морално отношение и са податливи на външен натиск. Това показва проучване сред близо 1600 съдии, прокурори и следователи, проведено от самия ВСС. В него са участвали и 3628 съдебни служители. Това са около половината от всички хора, заети в съдебната ни система.”

Над 50% от запитаните смятат, че членовете на ВСС не притежават морал и са податливи на външен натиск. Това обяснява „липсата на доверие в обществото като цяло към т.нар. правителство на съдебната власт.”

Причина за недоверието е и липсата на прозрачност при вземане на решения. Именно затова Инициатива „Правосъдие за всеки” настоява за явно гласуване в бъдещите колегии и пленума на ВСС!

Проучването е национално представително и показва консенсус в мнението на повечето магистрати и граждани.

„Общо 57% от българите нямат доверие в съдебната система, показват данните, макар други сходни проучвания да сочат резултат от близо 90% недоверие. Едва 15.7% от гражданите казват, че вярват на съдебната власт, сочи проучването, поръчано от ВСС.”

Тъкмо затова започваме кампания за събиране на подписи за 7-те ключови идеи за съдебна реформа във всички градове на страната. Търсим доброволци! Ако желаете да се включите, моля оставете Вашите контакти тук и координаторите от Инициативата съвсем скоро ще се свържат с Вас. Вижте подробности на сайта ни.

Вижте и още данни от статията на „Медиапул”.

Журналистката Полина Паунова „разкодира” съобщението на премиера Бойко Борисов за отлагане на съдебната реформа в анализ, публикуван от българската редакция на „Дойче веле”.

Какво озачават казаните в телевизионно интервю думи, че “всичко, което се прави в съдебната реформа, е за след Цацаров“?

„Съобщението на Борисов, пропуснато от повечето медии, звучи на пръв поглед съвсем безобидно, но всъщност осветява и последния крайчец на „историческия компромис“. Нищо, че самият Борисов твърди, че такъв компромис не съществува.

Думите му събират в себе си цялата философия на управленската коалиция и подсказват обречеността на така наречените реформи, за които всички подозирахме, че са трик, но все пак се надявахме да не сме прави.”

Така премиерът отложи реформата с пет години, защото мандатът на Сотир Цацаров изтича през 2019 г. Освен това Борисов започна да хвали главния прокурор.

„С думите си той несъзнателно освети Цацаров като най-отявления противник на съдебната реформа. До момента като основни бранители на статуквото се представяха някои от членовете на Висшия съдебен съвет, докато главният прокурор се съпротивляваше само на предложението политическата квота в прокурорската колегия да има същото влияние, каквото ще имат и представителите на редовите прокурори.”

„Премиерът индиректно разкри, че шефът на обвинението е и кукловод на ВСС.„

Всичко това означава, че обясненията за промени в съдебната система са само „ефектност”, която трябва да „продаде управлението като реформаторско”. Ако промените се отложат, те ще влязат в сила и след мандата на самия Борисов, коментира Полина Паунова.

„По този начин министър-председателят само ще бетонира твърдението на политолога Евгений Дайнов, според когото „няма как да си едновременно и на двата бряга (и с олигархичната шайка, и с гражданите срещу мафията), освен ако не си Бойко Борисов.“

Думите на Борисов показват и какво се крие зад „историческия компромис”.

„Цената на промените в конституцията е… те да не влязат в сила през следващите пет години. Иначе казано: Още от същото, моля! Даже по-лошо. Ще получим не просто още от нечистата сплав между олигархия, държавна и съдебна власт, а дори тази сплав ще бъде представена за реформирана и пречистена.”

Вижте печалните изводи на Полина Паунова в коментара, написан за „Дойче веле”.

Вестник „Дневник” припомня в редакционна статия какви са ходовете по пътя за съдебна реформа след лятната ваканция.

„След страстните седмици в края на юли, (темата) съдебна реформа и система излезе във ваканция. Това обаче е за кратко, защото в началото на септември новият сезон ще започне. Повечето героите в него са известни, голямата изненада отново се очаква да дойде от политиците.

Ситуацията ще е малко по-различна, от една страна защото за съдебна реформа ще се говори на базата на постигнатия „исторически компромис“, от друга – заради предстоящите местни избори.„

Предстои гласуване на договорените промени в Конституцията.

„Предложенията около които се обединиха ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, БДЦ, ДПС и няколко депутата от АБВ включват  трите точки на съгласие между партиите – разделяне на ВВС на две колегии – съдийска и прокурорска, чиито решения няма да зависят от пленума, пряк избор на магистрати, засилване на ролята на инспектората на съвета, създава се възможност за внасяне на жалби от Висшия адвокатски съвет до Конституционния съд.”

Да припомним, че Инициатива „Правосъдие за всеки” издига още седем ключови идеи, без които съдебната реформа няма да бъде ефективна. Те са изложени на нашия уебсайт.

Как ще реагира Конституционният съд на искането за тълкувателно решение на промените?

„Преди време сайтът „Съдебни репортажи“ писа, позовавайки се на конституционалисти, че питането е недопустимо, тъй като не се изисква тълкуване на основния закон, а на предложения, които не са гласувани от Народното събрание.

Дори и Конституционният съд да обяви, че разделянето на ВСС ще е промяна на формата на държавно управление и обикновен парламент не може да приеме реформата, Народното събрание все пак може да не се съобрази с това тълкуване. Законът не задължава самият КС да се съобразява със собствените си тълкувания и при следващо подобно питане би могъл да даде друг отговор.”

„Дневник” припомня, че на 10 октомври предстои ротацията в Конституционния съд.

„На 10 октомври 2015 г. постовете си трябва да напуснат председателят на КС Димитър Токушев и Пламен Киров, назначени от президента Георги Първанов през 2006 г., Благовест Пунев, избран от върховните съдии, и Красен Стойчев от квотата на парламента. Съдиите в Конституционния съд се сменят на три години, когато изтича деветгодишният мандат на четирима от 12-те членове на институцията. Тази ротация е важна за управляващите, защото ако бъдат вкарани „подходящи хора“ необходимото мнозинство от седем души ще се постигне по-лесно.”

Вижте също новини за Софийски градски съд и за Инспектората към ВСС в статията на вестник „Дневник”.